Свети Мина

detail0

св. Мина
         Мино всехвални, събрали се с вяра, възхваляваме те като събеседник на ангелите и съжител с мъчениците и молим мир за света и велика милост за душите ни.

        Иконата е копирана от http://www.johnsanidopoulos.com

На Архангеловден храм „Свети Архангели“, Хасково, празнува своя храмов празник

       Тържествена вечерня  бе отслужена в старинния хасковски храм „Свети Архангели“ тази вечер, а на 8 ноември – Архангеловден, множество вярващи присъстват на празничното богослужение в храма.
Разгледайте презентацията Ангелският свят (2 ниво)
Копирайте презентацията Ангелският свят (2 ниво)

Евангелско четиво на Неделя пета след Неделя подир Въздвижение

   00-unknown-artist-the-parable-of-laazarus-and-the-rich-man-undated

     Лука 16:19-31

            Някой си човек беше богат, обличаше се в багреница и висок и всеки ден пируваше бляскаво. Имаше тъй също един сиромах, на име Лазар, който струпав лежеше при вратата му и петимен беше да се нахрани от трохите, що падаха от трапезата на богаташа, и псетата прихождаха, та ближеха струпите му.
             Умря сиромахът, и занесоха го Ангелите в лоното Авраамово; умря и богаташът, и го погребаха; и в ада, когато беше на мъки, подигна очите си, видя Авраама отдалеч и Лазаря в лоното му и, като извика, рече: отче Аврааме, смили се над мене, и прати Лазаря да намокри края на пръста си във вода и да ми разхлади езика, защото се мъча в тоя пламък.
            Авраам пък рече: чедо, спомни си, че ти получи вече доброто си приживе, а Лазар – злото: сега пък той тук се утешава, а ти се мъчиш; па освен това между нас и вас зее голяма пропаст, та ония, които искат да преминат оттук при вас, да не могат, тъй също и оттам към нас да не преминават.
            А той рече: моля ти се тогава, отче, прати го в бащината ми къща,  защото имам петима братя, та да им засвидетелствува, за да не дойдат и те в това място на мъката.
           Авраам му рече: имат Моисея и пророците: нека ги слушат.
          А той рече: не, отче Аврааме, но ако някой от мъртвите отиде при тях, ще се по-каят.
         Тогава Авраам му рече: ако Моисея и пророците не слушат, то и да възкръсне някой от мъртвите, няма да се убедят.

Архангелова задушница

      1
             Господи, Който с дълбока мъдрост човеколюбиво всичко устройваш, и полезното на всички подаваш, Единствен Създателю, упокой душите на Твоите раби, защото упованието си възложиха на Тебе – Творец и Създател, и Бог наш.
           Любовта, която е “свръзка на съвършенството” (Кол.3:4), любовта, която „никога не отпада” (Кор. 13:8) е нашият постоянен, вложен от Бога стремеж да обгрижваме своите близки, така както е било приживе. Още повече, че имаме уверението на Господ Иисус Христос, че Бог „не е Бог на мъртвиа на живи, защото у Него всички са живи (Лук. 20:38). Ето – за тях, вечно живите във вечния живот се молим, за тях четем псалми, в тяхно име раздаваме милостиня, така както повелява Свещеното Писание: „Милост за даване да имаш към всеки живеещ, но и умрелия не лишавай от милост” (Сир. 7:36). А в Товит (4:17) пише „Раздавай хлябовете си при гроба на праведните”.  И Иуда Макавей принесе умилостивна жертва за починалите – „той мислеше, че на умрелите в благочестие е приготвена превъзходна награда – каква света и благочестива мисъл! – затова принесе за умрелите умилостивна жертва, да бъдат освободени от грях.” (2 Мак.12:45). Имаме пред очи и думите на свети апостол Павел за праведния Онисифор: Господ да му даде да намери милост у Него в оня ден” (2 Тим.1:18). По същество това е кратка заупокойна молитва, насочена към добра отсъда в часа на Съда.

Има още

Свети Пимен Зографски

sv-pimen

Братя и сестри,

           На днешната дата  – 3-ти ноември, българската православна църква чества дивен светия  – свети Пимен Зографски. За съжаление той е малко известен на нас, днешните християни, но е пресветъл светилник – чудотворец, иконописец, благоговеен монах и наставник в Христа, лечител и съградител на църкви и манастири.
           Той живее в годините на османското робство. Неговите родители, родом от София, също са удостоени със святост. Още като младеж, Павел – така е било мирското му име, изучава четмо и писмо, пеене и иконопис. Душата му копнее за монашески живот. И Бог го призовава в Света гора да се подвизава и да просияе в святост. Зографската обител става негово място за подстрижение. А подвизите му са толкова много, че игуменът му разрешава да поеме тежкия кръст на отшелничеството. Така свети Пимен – Пимен е монашеското му име, заживява в уединение и е надарен с видения.
            Сам свети Георги – покровителят на Зографската обител, му се явява и го приканва да поеме по пътя на проповедничеството и утвърждаване на вярата сред поробените братя на своето отечество.
           И наистина, свети Пимен успява да обнови 300 църкви и да съгради 15 манастира в Софийска епархия, както пише житиеписецът му – неговият ученик, монах Памфилий. Чудесата на боговдъхновения пастир карат мнозина да водят своите болни и да просят молитвите му.
           Свети Пимен обновява и манастири и църкви във Видинско и край Силистра. В пределна старост, с видение Бог му известява деня на неговата кончина и светецът се завръща в Черепишкия манастир, за да се представи там на Господа, както му бе поръчал свети Георги. Свети Пимен се причастява със Светите Тайни и предава Богу дух в 1610 година.
          По неговите молитви, Бог да ни прости и помилва!

1 ноември – Ден на народните будители

         Честит да е празникът на просветната ни интелигенция – празник свързан с началото на следосвобожденската ни история, празник на всеки родолюбив българин, празник забранен по време на атеистичния режим, празник на духовните закрилници и просветители на нашия народ. Помним, че част от тях са изявени църковни дейци, литератори с блестящо перо, светии и мъченици от страниците на многострадалната ни история – създатели на славянобългарската азбука, книжовници, преводачи, поети, химнографи, историци, проповедници и енциклопедисти, пламенни радетели за българщината, истински титани на духа, чиито наследници сме ние. Да почетем на този ден достойните ни предци, кито се бориха за просветна, силна, освободена от гнета на робските предразсъдъци, свободна и славна България.

Честването на Хелоуин – безобидно увеселение или зловеща практика

           В последните десетилетия влиянията от запад са тъй засилени, че често не си даваме сметка как по инерция, без да се замислим, усвояваме, установяваме дейности, налагаме привички, дълбоко чужди на нашата народопсихология, противни на родното ни верую, примитивни спрямо изтънчения светоглед на съвременника, който е уж широко информиран човек, и дори направо вредни в изграждането на ценностна система на подрастващите.
            Едно от тези влияния, превърнало се в пряко заимствана тенденция, е празнуването на Хелоуин – на дело празника на злите сили, и то празнуване, чието лоно е българското училище – всепризнатия храм на образованието още от възрожденско време.
            Какво се получава? Учителят, за да се включи към проект, който му докара средства, е готов да слага маски, да позира, да се предрешава, да се демонизира, подвеждайки и своите ученици в това гротескно забавление. За това той не може да бъде обвинен – масово е наложена представата, че училището е място за забавление, където ученикът, добре знаейки своите права е в позицията на „законодател“ и „критик“.
Често дори и без проект българското училище масово откликва на хелоуин-манията, подозрително лесно наложила се сред интелигентите в нацията – нашите учители. Възможно е мнозина от тях да мислят, че по този начин осъществяват по-добрата връзка с младите.
           По разбираеми причини родителите, израсли в поколенията на прехода и лишени от религиозна грамотност, също не отчитат действителния негатив от подобни прояви.
           Маскирането, преобличането в дрехи на съществата от отвъдното, всъщност е отглас от езическите мистерии, когато космосът се преобръща и оргиастично* се пресъздава отново битката меду добро и зло, само че с обратен знак. Всъщност автентично наше „шоу“ в този дух е кукерския танц.
           Езическият реликт на заклинание на злото, като се поставяме на неговото място, всъщност е отпадане от образа, който имаме, отпадане от човекостта, от конституцията на разума. Тази мистериална практика не само че не е безобидна, тя води до „олекотяване“ на темата за злото и доброто в цялост – както това се тиражира в американското кино. Но тя води и до доброволното ни демонизиране в момента, когато се преобличаме като вещица или като трол. Когато сега заеме мястото на аморфния „отвъден“ персонаж, детето и без това привикнало към условността на света (благодарение на технологиите), детето лесно ще заеме ролята на злия, на демона, и на чудовището, и ще привикне да заема тази роля в света на възрастните. Неслучайно имаме толкова случаи на насилие сред деца.
            Като оставим настрани комерческата страна на въпроса (защото търговците се възползват точно от тази страна, продавайки всевъзможни демонски аксесоари), остава открит казуса – защо именно българското училище е гнездото на тази тъжна практика, точно в навечерието на Деня на будителите – хора пламенни на слово и на дело, титани на духа, просветители с ясен взор за политическото и социално бъдеще на една нова, освободена от клопката на робския примитивизъм свободна и просветна България.
            Учители от нашето съвремие, вие сте техни наследници! Дали личи това под маската на вещицата?

*оргиастично (от оргия) – мистериална практика от древните езически времена