Църковни празници през септември

Рождество на Пресвета Богородица – 8 септември
           Рождество Богородично е един от най-големите празници на православната църква.
           Родителите на света Дева Мария – светите Йоаким и Ана, които църквата нарича „богоотци“, до старините си нямали деца. При израилтяните това се считало за голямо нещастие, понеже бездетните родители се лишавали от надеждата да имат за свой потомък очаквания Месия.
           Йоаким тъжал дълбоко.  Когато скръбта му станала преголяма, отишъл в пустинята, където пасяло стадото му. Там той прекарал в молитва и строг пост 40 дни. Молел се усърдно Бог да се смили над него, да извърши чудо, както някога с Авраам, който станал баща в дълбоки старини.
           Ана затъгувала дори повече от мъжа си. Считала себе си за причина за бездетството им. И като мъжа си почнала също тъй горещо да се моли на Бога да я облагодетелства с рожба. Веднъж, като работела в домашната си градина, видяла сред клоните на едно лаврово дърво гнездо с малки птиченца. Гледката на това щастливо гнездо я хвърлила в още по-голяма скръб.

Има още

Полагане честния пояс на Пресвета Богородица

0_edff8_fb1c6e6e_orig

На 31 август отбелязваме празника „Полагане на честния пояс на Пресвета Богородица“
           Освен дрехата на пресвета Богородица, между останалите вещи се запазил и нейният пояс, който след Успението й бил поверен по поръка от самата нея на апостол Тома,  а после бил предаван между вярващите по наследство един на друг.
            В V век при царуването на Аркадий, син на Теодосий Велики, честният пояс на св. Богородица бил пренесен от Йерусалим в Цариград и положен в скъпоценен ковчег във Влахернския храм „Св. Богородица“.
            В Х век честният пояс на св. Богородица бил прославен чрез особена личба. Византийската императрица Зоя, съпруга на император Лъв Философ, след като дълго време страдала от душевна болест, получила веднъж насън откровение, че незабавно ще оздравее, ако на нея бъде възложен поясът на пресвета Богородица. Царят помолил патриарха и ковчегът бил отворен. Сам патриархът прострял пояса над болната царица и тя веднага оздравяла. Заради даруваната милост били отправени благодарствени молитви към Господа Иисуса Христа и пречистата му Майка. След това честният пояс тържествено бил положен отново в ковчега, в който по-рано се съхранявал.
            За спомен на това чудо над болната царица бил установен в началото на Х в. празникът „Полагане честния пояс на пресвета Богородица“.

© Жития на светиите. Синодално издателство, София, 1991 година, под редакцията на Партений, епископ Левкийски и архимандрит д-р Атанасий (Бончев).

holy-beltЧаст от честния пояс на Пресвета Богородица в манастира Ватопед в Света Гора Атон

Отсичане честната глава на свети Йоан Кръстител

2

29 авг заглавно 229 август обединено
         Споменът за праведния е с похвали: за теб е достатъчно Господнето свидетелство, Предтечо, защото наистина си се показал най-почитан сред пророците, като си се удостоил да кръстиш в Йорданските води Проповядвания. Ти с радост пострада за истината и благовести на затворените в ада явилия се в плът Бог, Който взима върху Си греха на света и ни дарява велика милост.
 29 август – Отсичане честната глава на свети Йоан Кръстител
         Сам Господ Иисус Христос казва, че сред родените от жена, няма по-велик от свети Йоан Кръстител. Почитайки свети Йоан Предтеча като най-велик от пророците, Църквата посвещава на неговата памет няколко дни в годината. На 24 юни, тя тържествено празнува рождението на тоя предвестник на Спасителя, прославя го и на другия ден след Богоявление – на 7 януари, Ивановден. На 29 август възпоменаваме неговата смърт и в знак на съучастие в страданията му в този ден се пази строг пост.
         Когато бил на 30 години, свети Йоан Предтеча, по внушение Божие, се явил между юдеите, за да ги приготви да приемат Месията – Христа чрез покайно кръщение.

          Като проповядвал покаяние, той изобличавал беззаконията. Свети Йоан изобличил цар Ирод – син на оня, който убил витлеемските младенци, изобличил го заради това, че се развел и се оженил за братовата си жена Иродиада, което Мойсеевият закон забранявал. Разгневеният Ирод заповядал да затворят Йоан в тъмница.
          Скоро след затварянето на Йоан, Ирод празнувал рождения си ден и на тоя празник Иродиадината дъщеря играла, и така се понравила на царя, че той във възторг се заклел да й даде каквото пожелае. Тя се посъветвала с майка си, която я подучила да поиска главата на Йоан Кръстител, защото силно го мразела.
         Ирод се натъжил твърде много, но поради клетвата пратил в тъмницата да отсекат главата на Йоан. Донесли на блюдо главата на великия пророк.
         Главата на свети Йоан Предтеча била взета след това от жената на Хуза, домоуправителя на Ирод. За да спаси от поругание светата глава на Кръстителя, тя я сложила в съд и я скрила на Елеонската планина, след което светата глава била още на два пъти откривана и скривана.
         На 24 февруари Църквата възпоменава първото и второто намиране на светата глава, а на 15 май – третото, когато тя била пренесена в Цариград.

Иконата е копирана от www.artstudios.eu

Евангелско четиво и проповед на Неделя дванадесета след Петдесетница

На 27 август почитаме свети Пимен Велики и свети великомъченик Фанурий

Прочети Житие на свети Пимен Велики и Житие на свети великомъченик Фанурий

Евангелско четиво – Матей 19:16-26

          И ето, един момък се доближи и Му рече: Учителю благий, какво добро да сторя, за да имам живот вечен?
          А Той му отговори: Защо Ме наричаш благ? Никой не е благ, освен един Бог. Но ако искаш да влезеш в живот вечен, опази заповедите.
            Казва Му: Кои? А Иисус рече: Не убивай, не прелюбодействувай, не кради, не лъжесвидетелствувай, почитай баща си и майка си; обичай ближния си като себе си.
           Момъкът Му казва: Всичко това съм опазил от младини; какво още ми не достига?
           Иисус му рече: Ако искаш да бъдеш съвършен, иди, продай имота си, и раздай на сиромаси, и ще имаш съкровище на небето; па дойди и върви след Мене.
           Като чу момъкът тая дума, отиде си натъжен, защото имаше много имот.
            А Иисус рече на учениците Си: Истина ви казвам, богат мъчно ще влезе в царството небесно, и още ви казвам: по-лесно е камила да мине през иглени уши, нежели богат да влезе в царството Божие.
          Като чуха това, учениците Му твърде много се чудеха и думаха: Кой тогава може да се спаси?
           А Иисус, като погледна, рече им: за човеците това е невъзможно, ала за Бога всичко е възможно.

В името на Отца и Сина и Светия Дух!
Ако искаш да бъдеш съвършен, иди, продай имота си и раздай на сиромаси, и ще имаш съкровище на небето
Братя и сестри,
           Днешното литургийно евангелие е разказ за пътя  към богоподобието, пътя към съвършенството.
Макар и опазил всички Божии заповеди – не е блудствал, не е убил, не е крал, почитал е родителите си, богатият младеж осъзнава, че нещо не му достига. Разбира, че е далеч от бленуваното Божие царство, макар от младини да е старателен в избягването на смъртни грехове.
Ето – той дори е обичал ближния като себе си.
Изглежда сякаш нищо не го дели от спечелването на безценния бисер – добро жилище във вечната обител.
Обаче Христос, Всевиждащият Богочовек, знае тайната язва в сърцето на младежа. А тази тайна язва е сребролюбието.
Богат мъчно ще влезе в Царството Небесно. Но знаем – митарят Матей е оставил всичкия си имот и е последвал Христа, повикан от Него.
Какво пречи на богатия момък да постъпи като бившия митар Матей и както другите апостоли?
Мнозина християни могат да мечтаят да са лично повикани от Христа.
Но да внимаваме над себе си! Да не се окаже, че от младини сме се опазили от тежки грехове, а невидимият недъг на сребролюбието или на някоя друга немощ да разяжда душата ни.
И да си тръгнем нажалени от Христа, защото сме привързани към имота си или нещо друго земно.
Защото знаем от историята – не са малко тия, които са се отричали от Христа, за да спестят данъци или да добият добро социално положение, както във времената на исляма.
Да не предадем Христа, заради някоя наша непреодолима страст – колко тъжно ще е всичко това за нашия ангел и за Майката Божия и за целия небесен свят, които се радват и за една спасена душа.
Да внимаваме над себе си – кое е това, което не ни достига и с молитва и духовен труд, с напътствията на изповедника ни, да се борим с нашата немощ.
И преди всичко да призоваваме Божията помощ в тази битка, защото невъзможното за човеците е възможно за Бога.
Божието благословение да е с всички вас, по молитвите на Богоматер и на днес чествания прославен мъченик Фанурий. Амин!  
Копирай Проповед на Неделя дванадесета след Петдесетница

Да си православен днес

За борбата със страстите и за смирението

          Най-главното, най-необходимото за християнина е: борба, борба, непрекъсната борба със себе си. Защото, ако човек започне да се следи – а трябва непрестанно да следим себе си – той все ще намери нещо недобро. Защо? – Защото дяволът не престава да ни изкушава. Ние сме пълни със страсти и около нас непрекъснато има бесове – нападат ни ту с един помисъл, ту с друг. С тях трябва да се борим. Ако приемем беса, наскърбяваме Господа.
          Нашите оръжия са непрекъсната борба със себе си и постоянна молитва, молитва и молитва. Защото ако разчитаме на своите сили, ще има провали, а с Божията помощ всичко е възможно. А когато ни се случи да отстъпим, веднага трябва да започнем отначало….
          Нашата цел е да си спасим душите. Изворът на доброто е Сам Господ, а раят – това е да бъдем непрекъснато с Господа. Злоба, завист, ревност, пристрастие към земното – това са все гнусни страсти и трябва да се махат. Трябва да се стремим към Господа. А при Него се отива с труд. Без старание няма спасение. Старанието се заключава в борба, молитва и вършене на добро под най-различен вид, но все заради Господа. Ако правиш добро заради Господа, то ще бъде одухотворено.
            От нас се изисква и друг подвиг – да придобием крайно необходимото и крайно далечното от нас смирение. Какво е смирението? Авва Доротей учи, че смирението е винаги да бъдем готови да кажем „Простете!“ Какво означава това? – Означава „Виновна съм!“ А ние все не сме виновни, все другите са виновни. Трябва не да се самооправдаваме, а когато дойде случай, да се смирим, да претърпим и да бъдем кротки. Това не става така лесно, защото нашата природа е горда и ни се иска да отвърнем на другия. А с гордостта трябва борба. Тази борба е много дълга, упорита и трудна, но без това няма да очистим сърцето си …
          Без борба не можем да придобием нито една добродетел. Без молитва – също. Борбата и молитвата заедно могат да победят малко по малко всички пороци. Ако не победим нашите пороци, няма да влезем в царството Небесно… А целта на нашия живот е да бъдем с Господа. За да можем да бъдем с Господа, и то вечно, както Той ни е обещал, трябва да положим всички усилия да очистим нашите сърца от всякаква лошотия, от страстите. За голямо съжаление, те са много силни и ние много ги обичаме и не искаме да се разделим с тях. А когато малко по малко с Божията помощ – защото ние сами не можем нищо – се маха една страст, после друга, тогава на душата става по-леко, по-мирно, по-спокойно.
Из книгата „Православието е правилна вяра и живот според вярата“ на монахиня Серафима (Ливен), духовно чедо на свети Серафим Соболев, Софийски Чудотворец.

На 21 август почитаме свети свещеномъченик Симеон Самоковски

Sv.Simeon Samokovski

Тропар
           Такъв първосвещеник ни трябваше: свят, незлобив и станал по-висок от небесата, великославния Божий архиерей Симеон Самоковски, принесъл себе си в жертва приятна, благоугодна Богу и положил душата си за своите словесни овце. Приеми и нас, почитащите светлата ти памет към твоето богоспасяемо стадо, свещеномъчениче, та по твоите молитви Пастиреначалникът Христос да спаси душите ни.
Кондак
           Дойдете верни да възхвалим великославния Божий първосвещеник Симеон Самоковски, защото той като замени архиерейската корона с трънен венец, а светителския омофор с вериги, си придоби скъпоценния Бисер Христа. На Него сега и се молѝ за почитащите светлата му памет.

Молитва към свещеномъченик Симеон Самоковски
           О, пресветъл светилниче на Христовата Църква, свещеномъчениче Симеоне, прогони от мрачните ни души греховете на гордостта, тщеславието, унинието, блудството, чревоугодието, гнева и завистта и насади у нас плодовете на Светия Дух, а най-вече тия на вярата, надеждата и любовта. Помоли се да бъдем достойни чеда на светата Православна Църква и да преминем достойно за християнското ни звание житейския си път. Защити ни от съблазните на идващия антихрист, та с нищо да не отстъпим от Христа, нашия Господ. Помоли се на света Богородица да ни защитава всякога под Своя покров. Застъпи се и защити всички, които са в скръб, печал, душевна и телесна болест, но прибягват към твоите молитви. Помоли се и за нашите покойници, които са си заминали от този свят с вяра и надежда за добро възкресение, та всички заедно да прославим Отца, Сина и Светия Дух, Единия Бог в Троица, сега и всякога и во веки веков. Амин.

Прочетете Житие на свети свещеномъченик Симеон Самоковски

Евангелско четиво и проповед на Неделя единадесета след Петдесетница

datornicul-nemilostiv1

Матей 18:23-35

          Затова царството небесно прилича на цар, който поиска да си разчисти сметката със слугите си. Когато почна той да разчистя сметката, доведоха при него едного, който му дължеше десет хиляди таланта, а понеже тоя нямаше, с какво да заплати, господарят му заповяда да продадат него, и жена му, и децата му, и всичко, що имаше, и да заплати.
Тогава тоя слуга падна и, кланяйки му се, казва: Господарю, имай търпение към мене, и всичко ще ти изплатя.
А господарят на този слуга, като се смили, пусна го и му прости дълга.
Слугата пък, като излезе, намери едното от другарите си, който му дължеше сто динария, и като го хвана, давеше го и му казваше: Изплати ми, което ми дължиш.
Тогава другарят му падна пред нозете му, молеше го и думаше: Имай търпение към мене, и всичко ще ти изплатя.
Но тоя не рачи, а отиде и го хвърли в тъмница, докле да изплати дълга.
Другарите му, като видяха станалото, много се огорчиха и дойдоха, та разказаха на господаря си всичко, що се бе случило.
Тогава господарят му го повика и казва: Рабе лукави, аз ти простих целия оня дълг, защото ми се примоли, не трябваше ли и ти да се смилиш над другаря си, както и аз се смилих над тебе?
И като се разгневи господарят му, предаде го на мъчители, докле да му изплати целия дълг.
Тъй и Моят Отец Небесен ще стори с вас, ако всеки от вас не прости от сърце на брата си прегрешенията му.

Братя и сестри,
           Всеки ден, произнасяйки Господнята молитва „Отче наш“, казваме „… и прости нам дълговете ни“. Ето и евангелист Матей разказва Христовата притча за един немилостив човек, длъжник, който, макар и опростен от господаря си, не смекчава своето сърце. Когато задълженият към него моли за отсрочка, жестокосърдният длъжник отказва да му опрости дълга. Макар току-що господарят да е сторил тази милост, макар току-що да се е почувствал свободен, този човек напълно забравя как се е чувствал.
          Забравя колко изтерзан, уплашен и притиснат е бил самия той в нозете на господаря си, под заплахата да бъде разпродаден целия му имот, заедно с жената и децата му.
Великодушната постъпка на царя не трогва закоравелия в греховете слуга. Той напълно не желае да се постави на мястото на другия.
Не закъснява и справедливата отсъда . Царят разбира за жестокостта му, разбира, че е хвърлил в тъмница своя длъжник.
„Рабе лукави“ – така нарича сега господарят своя немилостив слуга – „Не трябваше ли и ти да се смилиш над другаря си, както и аз се смилих над тебе?“
С тези думи Христос се обръща към всички нас. Той, Всещедрият, Подателят на всички блага, хилядократно се смилява над нас – грешните Негови длъжници, а ние сме жестоки и груби към онези, които са ни задължени.
Ние сме точно като немилостивия слуга от притчата – бавни на милост, бързи на гняв, късопаметни за Божието снизхождение към нас, нетърпеливи и алчни за своето, жестоки в своята присъда над съгрешилия.
Нека да променим това, като помним, че ще споделим участта на лошия слуга.
Защото Отец ще накаже всеки, който не прости на брата си съгрешенията му. И Бог ще ни прости в тази степен, в която ние даваме прошка. И прошка не само на думи, но от сърце – без обида, без зломислие и дългопаметност.
Нашата прошка ще изтрие греховете ни. И в часа на Съда нашият ангел ще се застъпи за нас, че сме имали прошка към нашите длъжници.
Защото милостивите ще бъдат помилувани. Амин!
Божието благословение да е с всички вас, по молитвите на Пресветата, Пречиста Негова Майка – Владичицата Богородица.

Копирайте Евангелско четиво и проповед на Неделя единадесета след Петдесетница