Свети царе и равноапостолни Константин и Елена

G_161
21
Като видя на небето образа на Твоя Кръст, и както Павел, не от човеци бе призован, Твоят апостол между царете, Господи, положи в Твоята ръка царстващия град, който по молитвите на Богородица запазвай в мир, единствен Човеколюбче.

Братя и сестри,
           Чухме от днешното литургийно евангелско четиво как Господ онагледява проповядването и следването на Своето Божествено учение.
           Той описва ясна за всички житейска случка. Има кошара с овци, нейни съвестни пазачи, има и крадци, които искат да откраднат овците. Иде и Пастиреначалникът. След Него овците вървят, защото е техен стопанин, те Му се доверяват, а се страхуват от чуждите.
           Очевидно, че тази обикновена житейска картина онагледява възвишени истини. Кошарата с овците е Църквата. Овците, като послушни и кротки животни, изобразяват праведниците и разкаялите се грешници. Знаем от евангелието, че овците в Съдния ден ще бъдат поставени отдясно на Христос – Съдията, дошъл да съди и живи, и мъртви. Вратата е Светото Кръщение, чрез което влизаме в Църквата.
           Крадците, които прескачат отдругаде, са всички лъжемесии, всички лъжеучители от създание мира, които се стараят да погубват човешки души.
          Но Христовите знаят гласа на Своя стопанин, вървят след Този, Който ги води на тихи води и злачни пасбища и не могат да объркат Своя Пастир.
          А Той – Пастиреначалникът е нашият Господ Иисус Христос, Който недвусмислено казва: „Аз Съм вратата“. Това ще рече, че Той е вратата на вечния живот. Без Него, без Христос и вечната Му милост, не ще се спаси никоя твар. Той е Пътят и Истината и Животът. Влизаме във временния живот, както Той е пожелал и ако смогнем с Негова помощ, може и паша да намерим – това са светите Тайнства, и да излезем – ще рече да се родим след края на тукашното битие за вечната пролет на Небесния Чертог.
         Уповаваме се Нему, на Добрия Господ, Добрия Пастир на овците, молим се да се наредим сред числото на овците Негови, макар и болни, макар и немощни, молим се Добрият Пастир да не ни остави. Само да бъдем сред Христовите, сред Христовото стадо, сред онези, които не се подлъгват да тръгнат по гласа на крадци и разбойници, на вълци в овчи кожи, да бъдем сред онези, които не тръгват по широките и удобни пътища на кривоверието и заблудите.
          Да даде Господ до последното издихание да сме в числото на Христовото стадо, макар и с безчислени грехове, но умити в покаяние и изповед, да се ползваме за спасение от светите Тайнства и в покаяние да ни свари смъртният час.
          На днешния ден честваме светия цар Константин равноапостолен и неговата майка света Елена, намерила Кръста Господен и покрила Светите земи с благолепни храмове.
          Свети Константин е като онзи вратар от Христовия разказ за овците, който отваря кошарата, който бди и пази овците. Защото целия си съзнателен живот, укрепен от много благодатни знамения, свети Константин бди над Църквата. Той издава указ християнството да стане официална религия, той строи християнски храмове, той свиква Първия вселенски събор срещу нечестивата арианска ерес, той е наречен дори „външен“ епископ. Макар и да не е свещенослужител, той прави за Църквата много, затова е и наречен равноапостолен. По неговия пример стотици хора се обръщат в Христа, по негово желание е построен Константиновия град, който няма езическо минало, град – цели 10 века столица на християнската империя. И днес, посещавайки Истанбул, можем да идем да се поклоним на изключителни християнски светини.
          И да отдадем почит на онези, последвали Христа, избрани съсъди, които са довели Христовата светлина до цели народи.         
          Честит празник на всички! Честито на всички именици! Божието благословение да е с всички вас. Амин!
Мозайката е копирана от http://vlasiostsotsonis.gr

Копирайте Проповед на 21.05.2021

На 17 май почитаме светите Баташки мъченици

свв. Баташки мъченици
3
2
Тропар, глас 1.
          Вменихте се като овце за заколение и мъки страшни претърпяхте за името Христово, старци, мъже, момци, младенци и майки, целомъдрени невести и девойки чисти: всехвални баташки мъченици — на българския род украса, молете Христа нашия Бог за нас, които с вяра и любов почитаме страданията ваши.
          Какво е мъченичество?
          Не сме ли твърде богати на мъченици? Не напомнят ли родните места – Батак, и не само Батак – Касап дере, Кокалище край Гела, Петрова нива, Ново село и стотици други, не напомнят ли именно мъченическия подвиг на нашите деди? Не блуждаем ли в сън без сънища, забравяйки техния венец на славата?
          Кой е онзи момент, когато спираме да се молим за починалия и започваме да се молим на починалия да се застъпи пред Божия престол за някоя наша просба.
          Твърде, твърде голямо множество са онези в белите дрехи, закланите за истината, чиито души са под жертвеника Божий и които се изповядват на Агнеца  с оръдията на своето мъченичество.
          А ние сме техни наследници по кръв, по вяра, дано не само по кръв, дано сме наследници и по вяра, род мъченици, чието мъничко дело е да не забравят мъчениците, да казват „Вечна им памет, Царство им небесно!“. Поклон пред подвига им, поклон пред нетленните венци на славата, които те не захвърлиха, въпреки диктата на страха, плътта и дявола, венците, с които се увенчаха в тази най-велика победа, чийто залог е вечността, блажената вечност …
          Поклон пред батакчани и десетките, стотиците, хилядите незнайни, тям подобни, наши деди – мъже, жени и деца – Христов дял и Христово наследие, чието потомство сме ние …
         Свети Баташки мъченици, молете Господа за нас. Молете Го и всички вие, покрили родната земя с багреницата на кървите, сега с палмови клонки в ръце, избелили с кръв кръщелната си одежда.
         А къде сме ние, угнетени в битка за хляба земен, обезкървени, дезориентирани от кризи (икономически, политически, духовни), прегърнали натрапени идеологии на наложеното извращение, инертни „ню-ейдж“ носители, пометени от вятъра на промяната, в комфортните, но лишени от дух чуждоземни обиталища, съсипани и забравили вяра, а често и език, българи – православни – наследници на мъченици.
          Нима не знаем, че в тайнствената стаичка на сърцето, съсредоточие на душата ни, се пази знанието, че някъде там милее за нас парче родна земя – некропол с кости на изповедници, осветена от кръвта им.
          Нима не знаем, че на небето предстои истинското ни семейство, придобило небесната прародина, по-живи от живите, по-близки от близките – мъчениците на всички времена от нашите земи, дошли от голямата скръб, по-сияйни от слънце в невечерния ден на Божията слава, преклонили колене пред Божия престол, просещи с дръзновение:
„Вразуми, Господи, рода безроден… Помогни на неверието му…“

Проповед на 17 май, 2021

Икона е копирана от bg.wikipedia.org

Неделя на светите Мироносици

Марк 15:43-16:8
         Тогава Пилат, като искаше да угоди на тълпата, пусна им Варава, а Иисуса бичува и предаде на разпятие. Войниците пък Го отведоха вътре в двора, сиреч, в преторията, и събраха цялата чета войници, и Му облякоха багреница и, като оплетоха венец от тръни, наложиха Му го и почнаха да Го поздравяват: Радвай се, Царю Иудейски! Па Го биеха по главата с тръст и Го заплюваха и, коленичейки, кланяха Му се. След като Му се наприсмяха, съблякоха Му багреницата, облякоха Му Неговите дрехи, и Го поведоха да Го разпнат.
            И накараха някого си Симона Киринеец, баща на Александра и Руфа, както минаваше на връщане от полето, да носи кръста Му. Заведоха Го на мястото Голгота, което значи  лобно място. И даваха Му да пие вино със смирна, ала Той не прие. Ония, които Го разпнаха, разделиха дрехите Му, хвърляйки жребие, кой какво да вземе.
            Беше третият час, и Го разпнаха. Имаше надпис за вината Му: Цар Иудейски. С Него разпнаха двама разбойници, единия отдясно Нему, а другия отляво. И се сбъдна Писанието, което казва: „и към беззаконници бе причислен“.
            Минувачите Го хулеха, като клатеха глава и думаха: уа! Ти, Който разрушаваш храма и в три дни го съзиждаш, спаси Себе Си и слез от кръста!
            Също и първосвещениците с книжниците се присмиваха и думаха помежду си: Други спасяваше, а Себе Си не може да спаси. Христос, Царят Израилев, нека слезе сега от кръста, та да видим и повярваме. Хулеха Го и разпнатите с Него.
            А на шестия час настана тъмнина по цялата земя до деветия час. А на деветия час Иисус извика с висок глас: Елои, Елои, лама савахтани? което значи: Боже Мой, Боже Мой, защо си Ме оставил?
           Някои от стоещите там, като чуха, казваха: Ето, вика Илия. А един се затече, натопи гъба в оцет и, като я надяна на тръст, даваше Му да пие, думайки: Почакайте да видим, дали ще дойде Илия да Го снеме.
           А Иисус, като издаде висок глас, издъхна. И храмовата завеса се раздра на две отгоре додолу. А стотникът, който стоеше срещу Него, като видя, че Той, след като извика тъй, издъхна, каза: Наистина Тоя Човек е бил Син Божий.
           Имаше там и жени, които гледаха отдалеч, между тях беше и Мария Магдалина, и Мария, майка на малкия Иаков и на Иосия, и Саломия, които и тогава, когато беше Той в Галилея, вървяха подире Му и Му служеха, и много други, дошли заедно с Него в Йерусалим.
           И когато вече мръкна, понеже беше петък, сиреч, срещу събота, дойде Йосиф Ариматейски, виден член от съвета, който и сам очакваше царството Божие, дръзна, та влезе при Пилата, и измоли тялото Иисусово. Пилат се почуди, че Той вече е умрял и като повика стотника, попита го: Дали отдавна е умрял? И като узна от стотника, даде тялото Йосифу.
            А Йосиф, като купи плащаница, сне Го, па Го обви в плащаницата и положи в гроб, изсечен в скала и привали камък върху вратата гробни. А Мария Магдалина и Мария Иосиева гледаха, де Го полагат.
           След като мина събота, Мария Магдалина, Мария Иаковова и Саломия купиха аромати, за да дойдат и Го помажат. И в първия ден на седмицата дойдоха на гроба много рано, след изгрев слънце и говореха помежду си: Кой ли ще ни отвали камъка от вратата гробни? И като погледнаха, виждат, че камъкът е отвален, а той беше много голям. Като влязоха в гроба, видяха един момък, облечен в бяла дреха, да седи отдясно и много се уплашиха.
             А той им казва: Не се плашете. Вие търсите Иисуса Назарееца, разпнатия, Той възкръсна, няма Го тук. Ето мястото, дето бе положен. Но идете, обадете на учениците Му и на Петра, че Той ви преваря в Галилея, там ще Го видите, както ви бе казал.

             И като излязоха скоро, побягнаха от гроба, тях ги обхвана трепет и ужас, и никому нищо не казаха, понеже се бояха.
Братя и сестри,
             В светлите дни след Пасха възпоменаваме чудните събития, случили се след Христовото Разпятие. Миналата неделя преживяхме заедно с Тома радостното уверение във Възкресението на Спасителя и за нас, гледащите с очите на вярата и осезаващите със сърце и дух, Възкръсналият Христос е винаги близо – сега, както и тогава, в телесен вид, от плът и кръв, в Светата Чаша, в Светото Причастие. Всеки път когато се причастяваме, ние се докосваме и приемаме Самия Спасител и Божията благодат заживява в нас. Нека да й дадем възможност да се разгори като истински светилник, сияещ в глинен съд.
            Днес, чухте от евангелското четиво, възпоменаваме жените мироносици – Мария Магдалина, Мария Клеопова, наречена Иосиева, по името на своя син Иосия, Саломия – майката на Зеведеевите братя, всички тези тъй предани и възлюбили Господа ученички и следовнички, които още в мрак са потеглили към Гроба Господен, за да помажат увитото в плащаница, предадено на гробен покой тяло на Спасителя.
          Знаем, те няма да зърнат в гроба Вечноживия Син Божий. Но тяхната преданост, тяхната обич и вярност са пример за всички нас. Те – жените мироносици, заедно с Майката Божия, бяха и под кръста Христов до сетния миг от земния път на Спасителя.
           Ето и сега – те бързат, без страх от юдейската омраза и вероятни последици за тях, като Христови ученици. Бързат към гроба, който ще заварят празен. Бързат, за да отдадат почит на Богочовека, на любимия Учител и Наставник. Тяхната любов е съвършена, както казва свети Йоан Богослов, в тази любов страх няма.
            Ето – воден от тази любов е и свети Йоан, любимият ученик, който остана заедно с жените в предсмъртните мигове на разпятието.
             Днешният ден е истински празник на вярващата жена. Майките празнуват на Благовещение, а вярващите жени, чийто идеал са мироносиците – на днешния ден. Идеалът на християнката е жената мироносица, онази, която обича и без страх от поругание, омраза, преследване, показва своята обич към Христос.
             Да даде Бог да бъде изпълнен този пример на благочестие за всяка вярваща жена  – да възлюби Бог и Църквата, точно в дните на гонения и отстъпления. Жени мироносици са и всички ония възрастни жени в десетилетията на комунизма, които останаха в църквата сами, под прицела на обществената присъда. Можем да сме сигурни, че Бог им е въздал за дръзновението.

              Затова да възлюбим Христа, без да се смущаваме как изглеждаме в очите на обществото, защото нашето общество е християнско само на думи. Нашият народ е вярващ, но не е църковен, и не познава в дълбина истините на православието.
              Живеем в лукави времена, но да се молим църковните водачи да имат смелостта и дръзновението да устояват истината, а и самите ние никога да не падаме в отстъпление. А отстъплението е многолико, ако допускаме за верни идеите за прераждане, ако се занимаваме с астрология, баене, леене на куршум, езически суеверия от всякакъв вид, източни бойни изкуства, йога, алтернативна медицина. Ето колко е многолико отстъплението. Да не бъдем отстъпници на Христа, и да не предаваме Христовата истина, защото който е познал Истината, а търси нещо друго, очевидно е, че търси лъжата.
             Божието благословение да е с всички вас. Амин!
Иконата е копирана от http://www.iconandlight.wordpress.com
към Начало

Светите равноапостолни Кирил и Методий

         
тропар на св. Кирил и Методий
            Като единонравни на апостолите и учители на славянските страни, богомъдри Кириле и Методие, Владиката на всички молете,  славянските народи да утвърди в православие и единомислие, да умири света и спаси нашите души.
Азбучна молитва
Аз се Богу моля с тия думи:
Боже-светотворче, що създаде
видим свят и дивен свят невидим!
Господ-дух прати ми Ти в сърцето
да ме лъхне с пламенното слово —
ето, в правий път да тръгнат всички
живи в Твойта заповед пречиста!
Знам, законът Твой е жив светилник
и в пътеки светлина нетленна
към евангелския дар възжаждан.
Литна днес и славянското племе
милостта на кръста Твой да търси…
Но на мене, който моли помощ,
Отче, Сине и Пресвети Душе —
просещ, — Твойто мощно слово дай ми,
ръце вдигам да получа мъдрост,
сила, що обилно от небето
Ти даряваш на вси твари живи.
Упази ме Ти от горда злоба
фараонска, изцели ме, дай ми
херувимска сила шестокрила,
Царю на царете! Да опиша
чудесата Твои вдъхновено,
шествайки пак по пътя славен,
що учителите двама, вечно
юнни, начертаха… Да направя
явно Твойто слово за народа!
На Светата Троица прослава:
всяка възраст Ней хвала въздава!
И народът мой Отца и Сина,
и Светия Дух възвеличава —
днес, вовек веков и до амина.
Поетичен превод: Ем. п. Димитров, С., 1933
  На 11 май честваме великите славянобългарски просветители – светите братя Методий и Константин-Кирил Философ. Те са боговдъхновени книжовници, равноапостолни просветители, създатели на славянобългарската азбука, отворили очите на цели народи за смисъла на Свещеното Писание. Почитаме ги като пречисти съсъди на Христовата вяра и не забравяме, че четем Библията и богословските книги на роден език именно благодарение на тяхното просветителско дело. Чрез това дело християнството е осмислено и прието в сърцата и умовете на новопросветените българи. Защото апостол Павел казва:  „… в църква предпочитам да кажа пет думи разбрани, за да поуча и други, отколкото хиляди думи на език непознат“ (1 Кор.14:19).
Дано да можем да оценим епохалното значение на книжовното дело на светите братя!
117157.b
           „Философът според стария си обичай се отдаде на молитва заедно е другите си сътрудници. И Бог, който слуша молитвите на своите раби, скоро му яви това, и той веднага състави азбуката и започна да пише евангелските думи: „В началото беше Словото и Словото беше у Бога, и Бог беше Словото.“
из „Пространно житие на Константин-Кирил“ от свети Климент Охридски
Иконите са  копирани от https://ellinondiktyo.blogspot.com
към Начало

Томина неделя

ΚΥΡΙΑΚΗ ΘΩΜΑ
1
               Макар да беше запечатан гробът, Ти Животе,  Христе Боже, Възкресение на всички, от гроба възсия, и при заключени врати застана пред учениците, като чрез тях ни даде истинския Дух, по Твоята велика милост.
Евангелско четиво Йоан 20:19-31
          А вечерта в тоя ден, първи на седмицата, когато вратата на къщата, дето се бяха събрали учениците Му, стояха заключени, поради страх от иудеите, дойде Иисус, застана посред и им казва: Мир вам!
          И това като рече, показа им ръцете и нозете и ребрата Си. Учениците се зарадваха, като видяха Господа.
          А Иисус пак им рече: Мир вам! Както Ме Отец прати, тъй и Аз ви пращам. И като рече това, духна и им казва: приемете Духа Светаго. На които простите греховете, тям ще се простят, на които задържите, ще се задържат.
           А Тома, един от дванайсетте, наричан Близнак, не беше с тях, когато дохожда Иисус. Другите ученици му казваха: Видяхме Господа. А той им рече: Ако не видя на ръцете Му белега от гвоздеите, и не туря пръста си в раните от гвоздеите, и не туря ръката си в ребрата Му, няма да повярвам.
          След осем дена учениците Му бяха пак вкъщи, и Тома с тях. Дойде Иисус, когато вратата бяха заключени, застана посред тях и рече: Мир вам!
         После казва на Тома: Дай си пръста тук, и виж ръцете Ми, дай си ръката и тури в ребрата Ми; и не бъда невярващ, а вярващ.
         Отговори Тома и Му рече: Господ мой и Бог мой!
         Иисус му казва: Тома, ти повярва, защото Ме видя, блажени, които не са видели, и са повярвали.
         И много други чудеса направи Иисус пред учениците Си, за които не е писано в тая книга. А това е написано, за да повярвате, че Иисус е Христос, Син Божий, и като вярвате, да имате живот в Неговото име.

       Братя и сестри,
               В днешната Неделя втора след Пасха, след великия ден на Христовото Възкресение, Църквата премъдро възпоменава един твърде назидателен за всички вярващи случай. В деня на Възкресението, когато Господ влиза при учениците – по предание в къщата на родителите на евангелист Марк – когато влиза и поздравява, и разговаря с тях, в този неделен ден сред тях не е апостол Тома.
               Знаем, че меланхоличен и скръбен, Тома преживявал сам страданието от ужасната екзекуция на любимия Учител. Той по Божи промисъл не е сред апостолите тогава. Когато му известяват за Христовото посещение, Тома казва, че иска, настоява за сетивно уверение. Иска да пъхне ръка в белега от раните на Спасителя, за да повярва, че пред него е Възкръсналият.
              И ето, според мярата на неговото настояване, на следващия неделен ден, една неделя след Пасха, Христос пак идва при заключени врати, застава сред апостолите и се обръща към Тома, приканва го да пипне с ръка в раните от гвоздеите и да докосне раната от прободените ребра.
                Тогава, изумен, щастлив и смаян, възторжен и разкаян едновременно, Тома възкликва: „Господ мой и Бог мой!“
Това блажено Томино неверие служи за поука на всички нас. Защото Сам Христос казва: „Тома, ти повярва, защото Ме видя; блажени, които не са видели, и са повярвали.“ (Йоан 20:29)
                За очите на вярата не е нужно сетивно уверение. На Тома се даде, а от нас се изисква да сме причастни на блаженството на повярвалите, които не се нуждаят от сетивни доказателства.
                Вяра е стремеж по онова, което не се вижда, казва апостол Павел. Затова е вяра, защото вярата е упование, което е свръхмерно спрямо всяко материално доказване. Самата вяра е блаженство, както казва Спасителят.
               Да благодарим Господу, че е отворил очите на сърцата ни за вярата в неговото съществуване, за копнежа по небесния живот на тържествуващата Църква. Тази вяра ни е подарък от Самия Него, от Троичния Бог. Да я пазим чиста, да я пазим неопетнена нашата вяра в Троичния Бог, Който създаде света и изпрати Единородния Си Син за наше спасение, да се принесе в жертва и да възкръсне.
               Ето тази вяра трябва да пазим чиста и да не смеем да говорим, че има и други истини, защото Пътят и Истината и Животът е Христос и никой друг.
              Да не поглеждаме към неверни учения и заблуди, към идеите за прераждане, йога, към екстрасенси и техните практики, към дъновизъм и всякакви окултни лъжи; да не прибягваме към мними авторитети като Ванга, дядо Влайко или Стойна, която не е преподобна и не може да бъде.
             След като сме Христови, след като имаме вярата във Възкръсналия Спасител, нека не докосваме нищо лъжливо, колкото и интересно да ни изглежда.
             Защото свети Йоан Златоуст казва: „Ако някой е намерил Истината и търси нещо друго, очевидно е, че търси лъжата.“ Да не петним бялата си кръщелна одежда със срамните петна на лъжеучения и езически заблуди.
            Така ни учи Църквата, Чийто Глава и крайъгълен камък е Възкръсналият Спасител. А ако не слушаме Църквата, може само да се надяваме Господ да ни е на помощ за наше вразумление!
             Божието благословение да е с всички вас, по молитвите на Майката Божия, на апостолите и светиите, и днес чествания свети Николай Мирликийски Чудотворец. Амин!
Проповед на Томина неделя,2021
Иконата е копирана от http://agiosminas.gr

Светли петък

Иконата на света Богородица Живоприемни източник

Христос воскресе!

Братя и сестри,

            Освен радостта на Светлата седмица, която всъщност е един единствен възкресен ден – ден без залез, днес ликуваме и с велик Богородичен празник. Честваме Майката Божия, благоволила да даде свой целебен извор край Константинопол, който отваря очи на слепи и не спира да извършва множество изцеления и до днес.
            Бъдещият император Лъв е удостоен да чуе Богородичния глас и намери чудодеен извор. Това се случва през 5 век. Но и до днес, ако ходим в Истанбул, можем да потърсим тази светиня на Божията Майка, да се поклоним и да налеем вода от измоления от Владичицата чудодеен извор.
            Голяма е молитвената сила на Божията Майка. Винаги се молим Тя да се застъпи за нас, грешните, да ни покрие със своя покров, да измоли от Своя Син и наш Бог покриване на греховете ни.
            Защото дори и след Светото Кръщение правим ужасни и тежки грехове. Днес чухте на светата литургия пеем „Елици во Христа крестистеся, во Христа облекостеся“, което значи „Всички, които в Христа се кръстихте, в Христа се облякохте“. Църквата пее това през цялата Светла седмица, защото в древност десетките християни, кръстени в пасхалната нощ, носели още белите кръщелни одежди, символ на рождението им в Христа чрез Светото Кръщение. Тези одежди те са сваляли на Томина неделя.
            Кръщелната одежда трябва да е чиста, бяла, без петно на грях и порок.
            Ние също сме се кръстили и облекли в Христа, но с много грехове сме окаляли кръщелната си одежда. И тя вече не е сватбена премяна, достойна за брачния пир на божествената любов.
             Но, слава Богу, дадено ни е покаянието и изповедта, съкрушението на сърцето, чрез което Божията благодат да очисти нашата окаляна кръщелна одежда.
             Нека усърдно да се молим на Майката Божия да се застъпва пред Божия престол за нашето вразумление, за отрезвяване и насърчаване на духовния ни живот, за бодрост и молитва, за ясно съзнание на своите грехове. И по нейното молитвено застъпничество, по молитвите на всички ангели и светии, кой знае, Бог да отреди смъртният ни час да ни завари в покаяние и съкрушение, угодни Нему. Амин!
             Христос воскресе!

Иконата е копирана от http://www.athonian.gr

Честит Гергьовден!

свГеорги
Като освободител на пленените и защитник на бедните, като лекар на болните и победител на царете, победоносче, великомъчениче Георгие, моли Христа Бога да се спасят душите ни.

Иконата е копирана от http://www.peregabriel.com

Светли вторник

Братя и сестри,
          Седмицата след Пасха наричаме Светла седмица. И не само защото сме под знака на най-светлия празник за християните, но и защото в древност новопокръстените в пасхалната нощ са носели цяла седмица своите бели одежди – одеждите на кръщението в Христа. Да даде Бог и ние да умием с покаяние  петната на нашите кръщелни одежди. Защото всички сме грешни.
           Упованието ни е единствено в милостта на Възкръсналия Спасител. Цялата Светла седмица е всъщност един едничък пасхален ден, в който звучат победно камбаните на пасхалната нощ, един единствен светъл ден, който изобразява осмия век, така както Църквата нарича блажената вечност.
           В тези дни, както и в дните до Възнесение, не се коленичи, в Светлата седмица дори не се чете Псалтир, поради покайните чувства на псалмите.
           Защото сме в радостта – преизобилната, нестихваща пасхална радост, радостта на Христовата победа над ада и смъртта, радостта от осъщественото от Богочовека Изкупление, радостта, че сме доживели още веднъж да зърнем блясъка на неописуемото Възкресение.
           „Ден на Възкресение е, да просияем от тържеството и един другиго да прегърнем! На тези, които ни ненавиждат, да кажем: Братя! и всичко да им простим, заради Възкресението“ – така пее Църквата с безсмъртните слова на свети Йоан Дамаскин.
            И тази радост да остане в нас задълго, непохитена от грижите на тоя забързан и тревожен век.
            Божието благословение да е с всички вас по застъпничеството на тържествуващата небесна Църква!
 
           Христос воскресе!

Светли понеделник

Христос воскресе!

 Братя и сестри,
          Днес е Пасха, Господня Пасха – мигът на избавлението на човешкия род от робството на греха, смъртта и дявола, мигът на спасение, което ни даде Христовото възкресение.
          Да не допускаме нищо земно да помрачи тази наша велика радост, защото честваме най-изумителния, най-потресаващия, смайващ и грандиозен празник – празника на Христовото Възкресение. Възкресението е същността на Христовата проповед, явена на дело с божествена мощ, същината на християнското учение – без Възкресение няма вяра, няма надежда, няма любов.
          Затова и апостол Павел казва на онези еретици, говорили в негово време за Възкресението – „Ако Христос не е възкръснал, празна е нашата проповед, празна е и вашата вяра“. Без Възкресението всичко е мрак и безнадеждност. Без Възкресението, пътят, дори на праведните, водеше единствено към ада. Дори и древните езичници, с тънък усет са разказвали в своите митологии за ужасите на адското подземно царство. Оттам, от тази бездна ни извежда Възкресителят, приел всецяло човешката природа, без да отстъпи от небето, съкрушил портите адови и извел Адам, Ева и всички праведници от създание мира досега.
         Нека знаем – ако някой каже, че е вярващ, но оспорва Възкресението, нека знаем, че този човек не споделя най-основните евангелски истини, не е християнин и не може да бъде.
         Ние сме в триумфа на Възкресителя, Който възкръсва, защото смъртта не може да Го удържи.  Ние честваме Този, Който се пожертва и снизходи дори по-долу от приемане на човешката природа и нейните ограничения. Богочовекът снизходи до адската бездна, за да я разруши и опустоши. И след като адът беше оголен, пътят на Възнесението на човешката природа към небето отново е отворен. Това може да стори единствено Христос.
          Покланяме се и ликуваме заедно с безчисленото множество праведници на всички времена, лицезрели или узнали със сърцето и очите на вярата този миг. И се поздравяваме цели 40 дни – до Възнесение с древния най-радостен поздрав на християните от първите времена –

           Христос воскресе!

Иконата е копирана от http://eglise-serbe-lille.blogspot.com

Копирайте

Възкресение Христово

Христос Воскресе!

Воистину Воскресе!

               Христос възкръсна от мъртвите, като със смърт смъртта потъпка, и на тия, които са в гробовете, живот дарува.
            3
               Макар и в гроб да слезе, Безсмъртне, обезсили силата на ада, и възкръсна като Победител, Христе Боже, като на жените мироносици извика: Радвайте се, и на Твоите апостоли мир дарува, а на умрелите даде възкресение.

Похвално слово за Пасха на Св. Йоан Златоуст
           Който е благочестив, който истински почита Бога и Го обича искрено, нека се наслади от това хубаво и светло тържество на преславното Христово възкресение, което сега празнуваме и в което Господ тъй дивно показа и Своята благост към човешкия род, и Своята премъдрост в изкупването му от вечна погибел, и Своята сила над враговете на нашето спасение!
             Който е благоразумен раб и не скрива в земята дадените му от Бога таланти, нека влезе радостен в радостта на своя Господ!
            Който се е потрудил с пост, нека получи сега своя динарий! (Мат.10:10, 20:1-8).
            Който е работил още от първия час, нека получи днес своята справедлива заплата!
            Който е успял да дойде подир шестия час, нека ни най-малко не се безпокои, понеже не губи нищо!
            Който е пропуснал и деветия час, нека пристъпи без всякакво съмнение и боязън!
            Ако ли някой е успял да дойде едва в единадесетия час, нека и той да се не бои от своето закъснение, понеже Домовладиката е великодушен и щедър – приема последния като първия, успокоява дошлия в единадесетия час така, както потрудилия се още от първия час: първия удовлетворява със заслужена награда, последния милва по снизхождение; на единия дава заслуженото, другия дарява по своята благост; добрите дела приема с радост, намерението целува с любов; делата цени и добрите разположения хвали!
             Затова всички влезте в радостта на своя Господ! И първи, и последни, приемете своята награда!
             Богати и бедни, заедно ликувайте!
             Трудолюбиви и лениви, почетете този ден на всемирно тържество!
             Постили и непостили, възвеселете се сега! Трапезата е богата: наситете се всички от нея!
             За блудните синове небесният Отец е заклал угоен Телец: никой да не излезе гладен! Всички се насладете от този пир на вярата, всички се възползвайте от богатството на благостта!
             Никой да не оплаква своята бедност, понеже царството небесно е отворено за всички!
             Никой да не плаче за греховете си, понеже изгря прощение от гроба на Спасителя!
             Никой да не се бои от смъртта, понежe Спасовата смърт ни освободи от нея!
             Изтреби смъртта овладяният от смъртта Жизнодавец. Слезлият в ада плени ада, който се огорчи, когато вкуси плътта Му. Като предсказа това преди столетия, пророк Исаия пише: „Адът се огорчи, когато Те срещна в преизподнята си!“            Огорчи се, защото биде обезсилен!
           Огорчи се, защото биде посрамен!
           Огорчи се, защото бе умъртвен!
           Огорчи се, защото бе провален!
           Огорчи се, защото е окован!
           Той прие плът, а в нея се натъкна на Бога; прие земя, а в нея намери небе; прие, което виждаше, а се натъкна на онова, което не виждаше!
            „Де ти е, смърте, жилото? Де ти е, аде, победата?“ (Ос. 13:14, Koр. 15:55)
             Възкръсна Христос и ти биде повален!
             Възкръсна Христос и паднаха демоните!
             Възкръсна Христос и се радват ангелите!
             Възкръсна Христос и живот се въдвори!
             Възкръсна Христос, и нито един мъртвец няма в гроба, защото Христос, Който възкръсна из мъртвите, „за умрелите стана начатък“ (1 Кор. 15:20).
            Той пръв възкръсна като Глава, а подир Него в свое време ще възкръснем всички ние, Неговите членове! Нему слава и държава (владичество) во веки веков! Амин!
Копирайте Похвално слово за Пасха на св. Йоан Златоуст
Прочетете Как древните християни посрещат Възкресение (Пътепис на Егерия, 4 век)
Иконата е копирана от institutohesed.org.br