Да имаме милост към грешника

– ето сърцевината на християнския морал. Защо толкова често вместо да сме милостиви, вместо да се молим за съгрешилия, изпадаме в осъждане, гневни упреци и дори злорадство. Знаем от житията, че древните отци са плачели, виждайки греховете на своя брат. А ние сякаш се насърчаваме в злоба и злорадство, в обиди и насмешки, сякаш в някаква наслада разказваме и показваме чуждите грехове.
              Какво ни ползва това като християни? Немилосърдието показва нисък духовен ръст или изобщо липса на духовен ръст.
              Немилосърдието не подобава на човек, който е тръгнал по стъпките на Всемилостивия.
Немилосърдието изобличава всеки, който е чул не само с телесните си уши евангелската повеля: „Не съдете, за да не бъдете съдени“().
               Немилосърдието е стрела, насочена към самите нас.
               Немилосърдието показва, че ние, незнайно защо, се имаме за нещо повече от падналия в грях престъпник, прелюбодеец или крадец.
               Бързи на гняв и лишени от милост, ние сякаш показваме на дело, че не следваме закона на любовта.
                Последното нещо, за което се сещаме, е молитвата за падналия брат.
                А първото е злорадството, кипящо от грехопадналото ни сърце.
                Трябва да помним, че Бог ще бъде милостив с нас в степента, в която сме били милостиви с всички, които подлежат на същия съд Божи – всички човеци.
               Нека не бързаме да хулим и сплетничим. Нека не заемаме ролята на съдници и отмъстители.
                Да имаме милост към грешника – още повече, че самите ние също сме грешници, и макар не точно в този грях, но много други грехове, укрити за света, живеят в нас.
               Най-добре би било, разбира се, да отбягваме всеки разговор и ситуация, които ни водят до разкриване на чуждия грях. Но това не винаги е възможно. Дори пред телевизора насищаме сетивата си с толкова много мерзост, насилие и злоба, че трудно можем да бъдем равнодушни.
               Но Христос ни призовава да оставим Съда на Него – Безгрешния, Който стана човек и добре познава човешкия свят и човешките немощи.
                Да не забравяме, че сатаната три пъти дръзна да се доближи и да изкушава Спасителя. И ние, разбира се, сме подложени ежеминутно на изкушения.
                Но на това изкушение – дали да проявим милост и състрадание или ще се включим към хора на оплювателите и самозваните съдници – това изкушение твърде често ни връхлита.
                Да имаме ясен и готов отговор. А той е:„Господи, Иисусе Христе, Сине Божий, помилуй ни!“
                Иисусовата молитва ще даде мира, който ни е отнет от тъжната вест за нечие голямо и гибелно прегрешение. Молитвата ще ни върне благодатта, така както тихо езеро се успокоява след хвърлен в него камък.

1 януари – Обрезание Господне и Васильовден

obrezanie

1.01.Тропар Обрезание

          Ти, Който заедно с безначалния Отец и Божествения Дух седиш във висините на престол огневиден, Си благоволил да се родиш на земята от Девицата – Твоята Майка, незнаеща мъж , Иисусе, затова прие и обрезание като човек на осмия ден. Слава на Твоята всеблага воля, слава на Твоя промисъл, слава на Твоето снизхождение, едничък Човеколюбче!
Проповед на 1 януари – Обрезание Господне и Васильовден
Братя и сестри,
           Днешното литургийно евангелско четиво разказва за обрезанието Господне, станало на осмия ден от Рождението на Спасителя и за явяването на името Иисус, наречено от архангел Гавриил още преди Богомладенецът да бъде заченат.
            За древните юдеи – Авраамови потомци, следващи Мойсеевия закон, обрезанието по плът е много важно.

Има още

Църковни празници през януари

1 януари – Обрезание Господне
         Обрезанието е свещенодействие, установено при патриарх Авраам в самото начало на второто хилядолетие преди Рождество Христово и послужило не само като „знак на завета“ между Бога и богоизбрания народ, но и като далечен предобраз на християнското тайнство Кръщение. Като печат на този „знак“ служило името, което давали на младенеца при обрязването му. Потомък по плът на Авраам, прославян в Новия Завет като „баща на вярващите“, Господ Иисус Христос бил обрязан в осмия ден от Своето рождение и Му дали името „Иисус“, наречено от ангела. Пресветата Му майка и праведният Йосиф принесли предписаните по Мойсеевия закон две гургулици и два гълъба, каквито се полагали на онези бедни израилтяни, които не били в състояние да донесат агне или теле.
          Възпоминанието на Господнето обрезание още през ІV век било утвърдено като тържествен Господски празник, с който се приключвал осмодневният кръг на Рождественските дни.
1 януари – Свети Василий Велики
           Свети Василий е роден около 330 г. в Кесария Кападокийска (Мала Азия) в знатно и благочестиво семейство. Блестящите умствени дарби на младежа, подтикнали родителите му да го изпратят в най-добрите тогавашни училища, където получил богати и разностранни познания. Стремейски се към подвижнически живот, той се оттеглил за известно време от света. По-късно се завърнал в родината си, приел презвитерски сан  и бил незаменим пастир за кесарийските християни.

Има още

Евангелско четиво на Неделя след Рождество Христово

Марк 1:1-8

             Начало на Евангелието на Иисуса Христа, Сина Божий, както е писано у пророците: „Ето. Аз изпращам пред лицето Ти Моя Ангел, който ще приготви Твоя път пред Тебе.“
             „Гласът на викащия в пустинята говори: пригответе пътя на Господа, прави правете пътеките Му.“
              Йоан кръщаваше в пустинята и проповядваше покайно кръщение за опрощаване грехове. И излизаха при него цялата Иудейска страна и иерусалимци, и всички се кръщаваха от него в река Йордан, като изповядваха греховете си.
            А Йоан носеше дреха от камилска вълна, и кожен пояс на кръста си, и ядеше акриди и див мед.
             И проповядваше, думайки: След мене иде по-силният от мене, на Когото не съм достоен да се наведа и развържа ремъка на обущата Му, аз ви кръстих с вода, а Той ще ви кръсти с Дух Светий.

Свети първомъченик архидякон Стефан

2127 12          С добрия подвиг си се подвизавал, първомъчениче Христов и апостоле, и си изобличил нечестието на мъчителите. С камъни убит от ръцете на беззаконници, венец от десницата на Стоящия свише си приел и викайки към Бога си се отправил, като си казал: Господи, не им зачитай този грях.

Иконата е копирана от www.svetistefan.ca

към Начало

Рождество Христово

%d1%81%d0%b0%d0%b9%d1%82

Рождество Христово 25 и 26

           С Твоето Рождество, Христе Боже наш, възсия на света светлината на познанието и чрез нея служителите на звездите от звездата се научиха да се покланят на Тебе, Слънцето на правдата, и да познават Тебе, Изтока от висините.
          Господи, слава на Тебе!

Иконата е копирана от http://www.pravoslavie.ru

към Начало

Евангелско четиво и проповед на Неделя преди Рождество Христово

Матей 1:1-25

         Книга за живота на Иисуса Христа, Син Давидов, Син Авраамов. Авраам роди Исаака; Исаак роди Иакова; Иаков роди Иуда и братята му; Иуда роди Фареса и Зара от Тамар; Фарес роди Есрома; Есром роди Арама; Арам роди Аминадава; Аминадав роди Наасона; Наасон роди Салмона; Салмон роди Вооза от Раав; Вооз роди Овида от Рут; Овид роди Иесея; Иесей роди цар Давида; цар Давид роди Соломона от Уриевата жена; Соломон роди Ровоама; Ровоам роди Авия; Авия роди Аса; Аса роди Иосафата; Иосафат роди Иорама; Иорам роди Озия;  Озия роди Иоатама; Иоатам роди Ахаза; Ахаз роди Езекия; Езекия роди Манасия; Манасия роди Амона; Амон роди Иосия; Иосия роди Иоакима; Иоаким роди Иехония и братята му – през време на преселението Вавилонско.
          А след преселението Вавилонско Иехония роди Салатииля; Салатиил роди Зоровавеля; Зоровавел роди Авиуда; Авиуд роди Елиакима; Елиаким роди Азора; Азор роди Садока; Садок роди Ахима; Ахим роди Елиуда; Елиуд роди Елеазара; Елеазар роди Матана; Матан роди Иакова; Иаков роди Иосифа, мъжа на Мария, от която се роди Иисус, наричан Христос.
           И тъй, всички родове от Авраама до Давида са четиринайсет рода; и от Давида до Вавилонското преселение – четиринайсет рода; и от Вавилонското преселение до Христа – четиринайсет рода.
           А рождението на Иисуса Христа стана тъй: след сгодяване на майка Му Мария за Иосифа, преди още да бяха се те събрали, оказа се, че тя е непразна от Духа Светаго.
           А Йосиф, мъж й, понеже беше праведен и не желаеше да я осрами, поиска тайно да я напусне. Но когато намисли това, ето, Ангел Господен му се яви насъне и каза: Иосифе, син Давидов, не бой се да приемеш Мария, жена си, защото заченалото се в нея е от Духа Светаго. Тя ще роди Син, и ще Му наречеш името Иисус, защото Той ще спаси народа Си от греховете му.
          А всичко това стана, за да се сбъдне реченото от Господа чрез пророка, който каза:“Ето, девицата ще зачене в утробата си и ще роди Син, и ще Му нарекат името Емануил“, което ще рече: с нас е Бог.
           Като стана от сън, Йосиф направи, както му бе заповядал Ангелът Господен, и прие жена си. И не познаваше я, докле тя роди своя първороден Син и той Му нарече името Иисус.

Братя и сестри,
              В очакване сме на Христовото Рождество, в очакване сме на великото чудо на Божието Въплъщение, пред което немеят дори и ангелите.
              Чухме литургичния евангелски текст на апостол Матей, където е изложено родословието по плът на Господ Иисус Христос.
              Спасителят е от Давидовия род, Авраамов потомък. Внушително множество са праведниците от рода Авраамов насетне, докато се стигне потомката на царския род – Мария, от която се роди Иисус, наричан Христос.
Има още