Евангелско четиво на Неделя седма след Неделя подир Въздвижение

иаир

Лука 8:41-56

          И ето, дойде един човек, на име Иаир, който беше началник на синагогата, и като падна пред нозете на Иисуса, молеше Го да отиде у дома му, защото той имаше едничка дъщеря, на около дванайсет години, и тя беше на умиране.
          А когато Иисус отиваше, народът се притискаше о Него. И една жена, която от дванайсет години страдаше от кръвотечение и която бе разнесла по лекари целия си имот и не могла да бъде излекувана ни от едного, приближи се изотзад, допря се до края на дрехата Му и веднага кръвотечението й престана.
         И рече Иисус: Кой се допря до Мене?
И когато всички се отричаха, рече Петър и ония, които бяха с Него: Наставниче, народът Те обкръжава и притиска, а питаш: Кой се допря до Мене?
          Но Иисус рече: Допря се някой до Мене, понеже усетих, че излезе сила от Мене. Жената, като видя, че не можа да се укрие, разтреперена се приближи и, като падна пред Него, изяви Му пред целия народ, защо се бе допряла до Него, и как веднага се е излекувала.
          А Той и рече: Дерзай, дъще, твоята вяра те спаси, иди си смиром!
          Докато още говореше, дойде някой от дома на началника на синагогата, и му рече: Дъщеря ти умря, не прави труд на Учителя.
          Но Иисус, като чу това, отговори му и рече: Не бой се, само вярвай, и спасена ще бъде.
          А когато стигна в дома, не позволи никому да влезе, освен на Петра, Йоана и Иакова, и на бащата и майката на момичето. Всички плачеха и ридаеха за нея. Но Той рече: Не плачете, тя не е умряла, а спи. И смееха Му се, защото знаеха, че тя е умряла.
          А Той, като отпрати всички навън, я хвана за ръка и извика: Момиче, стани!
          И възвърна се духът й, тя веднага стана, и Той заповяда да й дадат да яде.
          И се почудиха родителите й. А Той им заповяда да не казват никому за станалото.

Архангелова задушница

1155
1
           Господи, Който с дълбока мъдрост човеколюбиво всичко устройваш, и полезното на всички подаваш, Единствен Създателю, упокой душите на Твоите раби, защото упованието си възложиха на Тебе – Творец и Създател, и Бог наш.

Братя и сестри,
     По Божия милост отново сме в храма, за да се помолим на Владетеля на живи и мъртви – Всеподателя Бога – да се помолим за починалите ни сродници и за всички от века усопши наши отци, братя и сестри.
    Защото всички сме създадени по Божи образ, всички сме събратя по житейски път, всички носим последиците от грехопадението, а именно греха и смъртността.
     Добре, че Църквата се застъпва за всички нас, за живи и починали, със своите нестихващи молитви. Защото „у Господа всички са живи“(Лука 20:38), а ние скоро ще идем във вечния живот.
     Молим се и даваме милостиня заупокой, както е писано в книга на Иисуса син Сирахов от Стария завет „Милост за даване да имаш към всеки живеещ, но и умрелия не лишавай от милост“ (Сир.7:36).
     Тази милост е заупокойната молитва и милостинята, сторена за прощение греховете на починалия.
     Да записваме имената на кръстените наши сродници, за да ги помене свещеникът заупокой, да четем псалтир, да раздаваме милостиня, да нахраним някой гладен – ето какво ни повелява любовта Божия, която е „свръзка на съвършенството“ (Кол.3:14). В поменната трапеза има варено жито, което е символ на възкресението. Защото житното зърно посято умира в почвата зиме, за да израстне като хубав клас за топлика на вечния живот.
     И както сме се грижили приживе за своите обични, така да не спираме и сега да ги обгрижваме и то не само с външни неща – поддръжка на гробове и некролози, но с молитва, панихида и милостиня, които са им най-нужни.
     Бог да упокои всички споминали се от създание мира, в място светло, злачно и покойно, където няма скръб и въздишка, а нас да вразуми и възведе към Своята светлина.
     Амин!

Свети Пимен Зографски

Житие на свети Пимен Зографски
            Свети Пимен бил родом от град Средец, сега София, в България. Родителите му нямаха деца и често се молеха прилежно на пресвета Богородица да им даде чедо, като обещаваха да го посветят на Бога. Една нощ, вече в напреднали години, майка му стоеше пред иконата на пресвета Богородица, молеше се за това и плачеше. След като се умори, седна и задряма в лек сън. И ето, при нея дойде една жена, облечена в бели царски дрехи, а подире й вървяха множество монаси, които паднаха на колене и я молеха да изпълни желанието на тази жена, защото тя е дала обет да подари за служба на Бога роденото от нея и да бъде монах като тях. След това прилежно моление монасите станаха и запяха чудна песен на пресвета Богородица, а тя пристъпи към седящата майка, положи ръката си върху нея и каза: „Не плачи, о жено! Ето, по благодатта на моя Син, Господ Иисус Христос, ти ще родиш син на тези си години!“ Като рече това, веднага стана невидима заедно с целия монашески сонм, а тя се събуди, стана и благодари на Бога и на пресвета Богородица. Сутринта съобщи на мъжа си това видение, а той като добър Христов раб прибягна до църквата „Свети Великомъченик Георги“ и разказа на своя духовен отец, иконописеца Тома, за видението на своята жена.
           Една година след това видение майката роди в деня на светите апостоли Петър и Павел. След осем дни кръстиха новородения младенец и го нарекоха Павел, защото баща му се наричаше Петър. На рождения му ден бащата сложи трапеза в чест на светите апостоли, като покани всички бедни и нещастни в града и им раздаде половината от своето имущество. А младенецът растеше и се възпитаваше в дома на своите родители в благочестие и чистота. Като стана на двадесет години, баща му си отиде при Господа, а майка му, за да изпълни своя обет, го предаде на духовния си отец иконописеца Тома, който служеше при църквата „Свети Великомъченик Георги“, да го научи на писмо и на страх Божий, за да служи на Бога с праведност и монашеска чистота.
           При този духовен отец той остана шест години, като се научи на писане, четене, пеене и иконопис, неотлъчно беше с него и се поучаваше на словото Божие и на монашеско житие. Но в късо време духовният му отец тежко се разболя и умря в дълбока старост, като обеща на светия юноша, че след 40 дни, когато застане пред страшния престол на Владиката Христа и получи Неговата милост, ще му се яви. А той през тези дни да пребъдва в молитва и пост.
           И наистина, на четиридесетия ден от смъртта му, когато светият юноша пребъдваше в обичайната си молитва насаме, внезапно го осия небесна светлина, след което му се яви неговият духовен отец Тома със светъл венец в ръцете и му рече:

Има още

1 ноември – свети безсребреници Козма и Дамян Асийски. Ден на будителите

           Светите безсребърници и чудотворци Козма и Дамян били братя от Асия, Мала Азия. Баща им грък – езичник, починал рано; майка им Теодотия – християнка, ги утвърждавала в християнските добродетели, впоследствие била причислена към лика на светиците.
           И двамата братя изучили целебните свойства на разни билки и се прочули като целители. Господ Иисус ги надарил с чудотворна целебна сила: лекували безплатно и хора, и добитък. Над гроба им по-късно бил построен храм, в който ставали чудеса по тяхно небесно молитвено застъпничество.† Траянополский епископ Иларион, Пространен православен месецослов, изд. Тавор.

1 ноември – ден на народните будители

Ден на народните будители


Честит да е празникът на просветната ни интелигенция – празник свързан с началото на следосвобожденската ни история, празник на всеки родолюбив българин, празник забранен по време на атеистичния режим, празник на духовните закрилници и просветители на нашия народ.
               Помним, че част от тях са изявени църковни дейци, литератори с блестящо перо, светии и мъченици от страниците на многострадалната ни история – създатели на славянобългарската азбука, книжовници, преводачи, поети, химнографи, историци, проповедници и енциклопедисти, пламенни радетели за българщината, истински титани на духа, чиито наследници сме ние.
               Да почетем на този ден достойните ни предци, кито се бориха за просветна, силна, освободена от гнета на робските предразсъдъци, свободна и славна България!

Икона: http://hram-olgi.ru/svyatye-bessrebreniki-kosma-i-damian/

Неделя пета след Неделя подир Въздвижение

Лк.16:19-31
     Някой си човек беше богат, обличаше се в багреница и висон и всеки ден пируваше бляскаво. Имаше тъй също един сиромах, на име Лазар, който струпав лежеше при вратата му и петимен беше да се нахрани от трохите, що падаха от трапезата на богаташа, и псетата прихождаха, та ближеха струпите му.
     Умря сиромахът, и занесоха го Ангелите в лоното Авраамово; умря и богаташът, и го погребаха; и в ада, когато беше на мъки, подигна очите си, видя Авраама отдалеч и Лазаря в лоното му и, като извика, рече: отче Аврааме, смили се над мене, и прати Лазаря да намокри края на пръста си във вода и да ми разхлади езика, защото се мъча в тоя пламък.
    Авраам пък рече: чедо, спомни си, че ти получи вече доброто си приживе, а Лазар – злото: сега пък той тук се утешава, а ти се мъчиш; па освен това между нас и вас зее голяма пропаст, та ония, които искат да преминат оттук при вас, да не могат, тъй също и оттам към нас да не преминават.
     А той рече: моля ти се тогава, отче, прати го в бащината ми къща, защото имам петима братя, та да им засвидетелствува, за да не дойдат и те в това място на мъката. Авраам му рече: имат Моисея и пророците: нека ги слушат. А той рече: не, отче Аврааме, но ако някой от мъртвите отиде при тях, ще се покаят. Тогава Авраам му рече: ако Моисея и пророците не слушат, то и да възкръсне някой от мъртвите, няма да се убедят.
Братя и сестри,
     Днешното литургийно евангелско четиво възпоменава Господнята притча за богаташа и бедния Лазар. Тази притча представя човека и неговата задгробна участ, като ни разкрива каква награда получава всеки.
     Богатият пирува бляскаво и взема с пълни шепи от житейските наслади. Той се радва на добро здраве, на почести и власт. Нищо не тревожи взора му. И най-вероятно дори не е забелязъл бедния Лазар, който лежи струпав пред вратите на знатния му дом.
     Така отрупан със земни блага, богатият умира и отива в ада.
     А бедният Лазар, окаян, нищ и болен, посмешище за людете, чиято единствена дружина са псетата, отива в лоното Авраамово, пречистен от греховете си, възнаграден за търпението и липсата на ропот за своята участ.
     Колко е преходен нашият свят с неговите ценности! Виждаме, че онзи, който е величествен, знатен, почетен и преуспяващ след неминуемия край отива в мястото на скръбта.
     А окаяникът, от когото са се гнусели хората, бедният нещастник е събеседник на патриарх Авраам – награденият за своето гостоприемство велик старозаветен праведник.
     Ето как Бог отсъжда не по лице. Ето до какво се стига, когато нямаме милосърдие и добри дела. Защото не богатството, а вкаменелото безчувствие на богаташа го доведоха до вечните мъки.
     И не просто бедността и страданията, но и липсата на ропот въздигнаха Лазар до лоното на праведниците.
     Затова нека не забравяме тази притча, тези истинни Господни слова. И да гледаме към другия живот, защото там е вечността – блажена или страшна.
     Всичко в нашия свят е преходно – и хубаво, и лошо – кратък като сън е земният живот, какво са всичките ни безпокойства, всичките ни грижи пред тази вечност, където ще бъдем изправени на съд. И нашият ангел-пазител ще търси някакво наше добро дело, непокварено от тщеславие, ще търси добра дума, лишена от осъждане, ще търси молитва към Бога, дошла от сърце, неразсеяна – извършена покрай всички житейски дела. 
     Да не роптаем, когато има изпитания, бедност и болест – това е наше състояние, наше съкровище, което може да ни спаси, стига да не роптаем, да не тропаме с крак и да не искаме земно щастие.
     Защото пълното земно щастие и доволство – виждаме до къде води – до безрадостния жребий на безсърдечния богаташ.
     Христовата милост и благост да е с всички нас!
     Божието благословение да е с всички ви!
     Амин!

700 години от успението на свети крал Стефан Милутин

           На 30 октомври Българската православна църква чества паметта на св. крал Стефан Милутин. От седем столетия мощите на сръбския крал-светец се покоят в столичния катедрален храм, който чества този ден като втори храмов празник.
           По традиция на 29 октомври, ден преди празника, в митрополитската катедрала „Св. вмчца Неделя“ бе отслужена архиерейска св. Литургия с преобличане тялото на св. Крал.
           След Литургията започна чинът на тържествено преобличане на мощите. Застанали край раката с мощите на св. Крал, духовенството пееше канона на светеца. Раката бе отворена и след като свещенството благоговейно ги целуна, те бяха внесени тържествено в светия олтар, а църковното изпълнение пееше: „Свети боговенчани кралю Стефане, моли Бога за нас!”- припева на акатиста на светеца, който се чете в храма всеки вторник през цялата година. Внасяйки ги в олтара, мощите бяха поставени върху светия престол, за да се извърши преобличането и почистването им. След като бе сложена нова риза и одежди, издигнати високо над главите, преоблечени в бели златно-везани одежди / в тях са влажени 5 милиона бода/, светите мощи бяха поставени в рака, която бе понесена от духовниците  в литийно шествие.
           За първи път тази година, с благословениeто на Софийския митрополит и Български патриарх Неофит бе направено литийно шествие с мощите на св. Крал Стефан Милутин по софийските улици.
За първи път бе извършено литийно шествие с тялото на светеца около храма, за да може той да благослови този град, неговите жители и гости, за да даде избавление на всички от всяко зло. Нека с отворени сърца и души отбележим 700 години от Успението на св. Крал Стефан Милутин и да запазим дивен спомен от този  исторически момент! Нека с благолепие, с радост и с вдъхновение винаги да пристъпваме към неговите св. мощи и чрез неговите молитви Бог да ни подкрепя и благославя! Св. Крал ни обединява и ни кара да знаем, това че не сме само съседни народи, но и  братя в името Христово. Нека това тържество бъде една спъпка за утвърждаване на мира и любовта между двата ни народа, за да просперираме заедно в името Господне!“ – каза в словото си викарият на Софийския митрополит и благодари на всички, дошли да вземат участие в духовния празник.
             Одеждите, престояли една година върху мощите на светеца, по традиция на този ден се връчват на храм или обител на Сръбската православна църква. Днес, епископ Поликарп, с благословението на Негово Светейшество Българския патриарх Неофит предаде дрехите на св. крал Стефан Милутин за благословение на представител на манастира „Успение на св. Богородица“, с. Грачаница в Косово – това е последният манастир, съграден от светия Крал.
https://mitropolia-sofia.org
Прочетете:

Снимки: https://dveri.bg и https://www.topactualno.com

На 29 октомври почитаме света Анастасия Римлянка и свети Аврамий Затворник

Прочетете:
Иконите са копирани от: https://molitvoslov.today и http://www.monasterium.by

Скръбна новина

На 25 октомври се упокои в Господа ставрофорен свещеноиконом Цанко Тотев
            На 27 октомври (сряда) след заупокойна литургия в храм „Свети Атанасий Велики“, село Горни Лозен, Софийска област, бе отслужено опело над ставрофорния свещеноиконом отец Цанко Тотев, дългогодишен предстоятел на храма. За да изпратят благия свещеник в последния му земен път, бяха дошли мнозина миряни – енориаши, сродници, духовни чада на отец Цанко. Препълнили величествения храм, те присъединиха молитвения си призив към гласа на духовенството.
            Заупокойната служба бе оглавена от Белоградчишкия епископ Поликарп, викарий на Софийския митрополит, в съслужение с духовници, дошли от близко и далеч да изпратят своя събрат, съслужител и духовен наставник. Прочувственото слово на епископа припомни, че висотата на добродетелите бе зримо въплътена в богоугодния и чист живот на новопредставилия се йерей. Скръбта е временна, защото се надяваме той да предстои пред Божия престол и със своето умиление да измолва добро за своето паство, както беше приживе.

           Отец Цанко е инициатор не само за създаването на представителния храм „Свети Атанасий“, но и на десетки храмове и параклиси в околността.
           Мнозина богомолци, млади и стари, от други градове и села идваха в село Горни Лозен за изповед и наставление, привлечени от смирената благост на отеца, започнал свещеническото си служение в зряла възраст, на 50 години.
           Цели 41 години, до деня на кончината си, отец Цанко бе пример за богоотдаденост, чистота, духовна мекота, милосърдие и непрестанно трудолюбие на Божията нива.
           С добрия подвиг се подвизава, пътя свърши, вярата опази – очаква го прочее венеца на правдата, както казва апостолът.
           Благодатният старец се упокои от дългогодишните си трудове, погребан до апсидата на изградения по негов почин храм „Свети Атанасий“.
           Вечна и блажена да е паметта му!

Честит Димитровден!

Икона, украсена за храмовия празник на храм "Свети Димитър", Хасково

Братя и сестри,
            В днешния празничен ден възпоменаваме мъченическата кончина на великомъченик Димитър Солунски, живял през 3 век и прославил Христа с богоугодно изповядване на вярата и с безчислени чудеса след представянето си в Господа.
            Мъченик, значи свидетел. Свидетел за Христа, свидетел на Христовата истина, свидетел не по плът, защото мъчениците са видели Христа с очите на вярата. За Христа свидетелстват всички, които не се боят да изповядват вярата и да понесат мъчения в име Христово, но да не отстъпят от Христа.
             Мъченически подвиг има в църквата още от апостолско време, мъченически венец ще украсява християните и в последните времена.
            Зловещите мъчения, на които са подлагани християните, не могат да ги отделят от Христа. Защото знаем – блестящ е венецът над всички ония, които потъпкват съблазните на света и дявола, за да бъдат със своя Господ.
            Свети Димитър е закърмен с благочестие. Знатният му произход, високият пост и богатството не могат да го отклонят от тесния път на скърбите, по който се влиза в Царството Божие.
            „Блажени са гонените заради правда, защото тяхно е Царството Небесно“ –  говори Спасителят в беседата на планината (Мат.5:10). А съвършената Правда, съвършената Истина е Самият Христос.
             Пронизан с копия по време на молитва в тъмницата, свети Димитър е увенчан с нетленния венец на славата. Неговият мъченически подвиг е обърнал и утвърдил мнозина във вярата.
             Почитаме го като покровител на славянските църкви. Молим се, той да се застъпи за нас в скръбното и тревожно наше време, когато сме подложени на гибелни манипулации, на чудовищен натиск да приемем покварата и извращенията за норма, когато всеки ден по различни начини подлагат на изпитание нашата християнска съвест.
             Днешното време е време на отстъпление не само от Христа, но и от всяка следа на християнския морал. Ние сякаш сме застанали на ръба на адовата бездна. И от тази пропаст, в страх и трепет зовем към Майката Божия и светиите, зовем за още време, за още малко време, нужно ни за покаяние, вразумление, зовем за време, та нашият род да не зърне земното царство на сина на погибелта, противника Христов.
            Молим се и на свети великомъченик Димитър, който не спира своето молитвено застъпничество пред престола на Стария по дни.
            Свети великомъчениче Димитре, моли Бога за нас!
            Божието благословение да е с всички вас. Честит и благословен празник! Честито на всички именици – мнозина носят прославеното име на свети Димитър! Амин!

На 26 октомври Българската православна църква почита преподобна Димитра Доростолска

Прочетете:

Прочетете Житие на свети Димитър Басарбовски

Света Богородица – Радост на всички скърбящи

              На шестата неделя след неделята подир Въздвижение,  Светата Православна църква чества празника „Света Богородица Всех скорбящих радост“.
              През 1688 г., по време на царуването в Русия на Иоан и Петър, родната сестра на патриарх Иоаким, Евтимия, живееща в Москва, толкова много страдала от рана в хълбока, че дори се виждали вътрешностите й. Тя лежала на легло и дори нямала сили да се повдигне без помощ от други. Търпяла мъчителна болка, която често я довеждала до загуба на съзнание. Нещастната болна единствено се укрепявала духом с молитва и въпреки наглед безнадеждното си положение, твърдо се надявала да получи облекчение. И действително, тази вяра спасила болната.
               Веднъж Евтимия се събудила рано на сутринта, дълго и усърдно се молела с Иисусовата молитва, а след това с помощта на тези, които се грижели за нея, се повдигнала малко на постелята и със сълзи се обърнала към Небесната Царица:
               – О, Всемилостива Владичице моя, Богородице! – казвала тя в молитвата си. – Чуй мен, немощната и ме помилвай в скръбта ми, защото вече съм на смъртно легло. Целият свят има Теб за Закрилница и всички приемат Твоите неоскъдняващи милости, само аз единствена съм лишена от тази Твоя благодат и, разбира се, получавам достойно наказание за моите безмерни беззакония и грехове. Но Ти, Всемилосърдна Дево, не с ярост, нито с гняв ме наказвай, но погледни добросърдечно на тази моя тежка немощ и ме помилвай!
                 Дълго и усърдно се молила болната и Пресветата Владичица изпълнила прошението й. По време на молитвата си Евтимия дошла сякаш в изстъпление и чула глас:
                – Евтимия! Ти така дълго страдаш. Защо не прибягваш към Целителката на всички?
                – А къде бих могла да намеря такава целителка? – с изумление отвърнала Евтимия.
                – В храма на Преображението на Моя Син – отвърнал невидимият глас – е Моят образ, наричан „Радост за всички скърбящи“. Той стои от лявата страна, където обикновено застават жените. Повикай свещеника на църквата заедно с този образ, и когато той отслужи молебен с водосвет, ти ще получиш изцеление от своята болест. А когато оздравееш, не забравяй Моето милосърдие към теб и разказвай за него на другите – за прослава на Моя Син Иисус Христос и на Моето име.
                При тези думи Евтимия видяла сякаш дяконски орар (дълга платнена лента, с която дяконът подканя вярващите за молитва), разгърнат пред нея и сочещ й храма „Преображение Господне“. Когато дошла на себе си, тя узнала от близките си, че действително в тази църква има икона на Божията Майка „Радост на всички скърбящи“. Тогава помолила да я донесат при нея в дома й и да бъде отслужен молебен. Скоро молбата й била изпълнена и след усърдна молитва пред светата икона Евтимия оздравяла.
                В памет на това чудотворно изцеление (станало на 24 октомври) е установен празникът в чест на Светата икона на Божията Майка „Радост на всички скърбящи“, който честваме на 24 октомври.
                И оттогава, както свидетелства съставителят на сказанието за първото чудо от Светата икона, „онези, които идват с вяра, приемат неоскъдняващо изцеление: слепите проглеждат, немите проговарят, глухите започват да чуват, разслабените закрепват и онеправданите получават закрила, бесноватите приемат здрав разум, неплодните жени се освобождават от неплодството, кърмачетата и децата получават здраве. Чрез осеняване с този чудотворен образ се премахват всякакви недъзи – различни очни болести, страхования и различни привидения – и хората получават помощ във всички свои скърби. Затова този свят образ справедливо е наречен „Радост на всички скърбящи“.
                На 24 октомври Православна църква почита чудотворната икона на Божията Майка „Всех скорбящих радост” (Радост за всички скърбящи). У нас този ден се отбелязва и като Ден на молитва за децата с увреждания и техните семейства. Така реши Светият Синод на заседанието си на 03.10.2018 г. в отговор на писмото на Милена Йоцова, учител по Религия от гр. София, с молба да бъде определен ден, в който цяла България да се помоли за болните деца и техните близки. ​            
Молитви към света Богородица – Радост на всички скърбящи
               Пречиста, Ти си радост на всички скърбящи, Застъпница на обидените, Кърмителка на гладните, Утешение на странниците, Пристанище на обуреваемите, Посещение на болните, Покров и Застъпница на немощните, Жезъл на старостта, Майко на Всевишния Бог, побързай, молим Те да спасиш твоите раби.
               О, Пресвета Владичице и Богородице, по-висша от Херувимите и по-честна от Серафимите, Богоизбрана Отроковице, Радост на всички скърбящи! Подай утешение и на нас, намиращите се в скърби: защото освен Тебе нямаме друго прибежище и помощ. Ти едничка си ходатайка за нашата радост, и като Божия Майка и Майка на милосърдието, предстоиш пред Престола на Пресвета Троица и можеш да ни помогнеш: защото никой, прибягващ към Тебе, не си отива посрамен. Чуй в деня на нашата скръб и нас, които припадаме пред Твоята икона и със сълзи Ти се молим: прогони от нас постигналите ни скърби и печали в този временен живот и не ни лишавай от Твоето всесилно ходатайство и от вечната, безкрайна радост в Царството на Твоя Син и наш Бог. Амин.
Източници: https://elika.blog.bg (от Жития на светиите – Чети-минеи  на  Св. Димитрий Ростовски, Православие.RU); http://arhangel.bg