Тебе, Който се обличаш със светлината като с дреха, Йосиф сне от дървото заедно с Никодим и като Те видя мъртъв, гол, непогребан, жално взе да плаче и нарежда: Уви, пресладки Иисусе! Преди малко слънцето, като Те видя да висиш на кръста, с мрак се покри, земята от страх се разклати и църковната завеса се раздра. Но ето сега Те виждам, как заради мене доброволно прие смърт.
              Как да Те погреба, Боже мой, или с каква плащаница да Те обвия? С какви ръце да се докосна до Твоето нетленно Тяло? Или какви песни, Милосърдне, да изпея на Твоята смърт?
              Величая Твоите страдания, възпявам и Твоето погребение с Възкресението и викам: Господи, слава Тебе!

Иконата е копирана от http://hristospanagia3.blogspot.com/2016/04/

Братя и сестри,   

            На днешния ден – Велики Четвъртък, Православната църква възпоменава събития, свързани с последните дни от земния живот на Господ Иисус Христос. Чухме от литургийното свето евангелие повествованията на благовестниците Матей, Йоан и Лука, които ни разказват за предателството на Иуда, за установяването на Тайнството Свето Причастие на Тайната вечеря, за измиването нозете на учениците, за молитвата на Спасителя в Гетсиманската градина. Това са последните часове от пребиваването на Изкупителя сред човеците, часове на скръб и горест, както сами чухте. Защото Господ споделя в миговете преди да бъде заловен: „душата Ми е прескръбна до смърт“.
          Върху Него, върху Безгрешния Богочовек предстои да се изсипе цялата сатанинска злоба на врага, предстои поруганието, осмиването, плесниците, хулите, насмешките, бичуването, пригвоздяването на греховете на цялото човечество. Всичко това предстои и Христос чрез Своята Божествена природа Го съзнава ясно. За Него – Създателя на света няма нищо укрито. Той знае кой сред избраните ученици ще бъде предателят, а именно този, комуто е поверено ковчежето с парите за издръжка на учениците.
         Христос знае, че онези, които преди дни викаха „Осанна!“, още утре ще крещят „Разпни Го!“ Нищо от случващото се не е укрито от Божествения промисъл
         Ала човешката природа в Него тъгува и скърби. Безгрешният, чужд на всеки грях, ще трябва да изпие до дъно горчивата чаша на предателството, изоставеността от страна на близките хора, страданията и кръстната смърт, ще трябва да понизи Себе Си до адската бездна, след като вкуси смърт.
    Най-страшното тепърва предстои.
         Затова и Син Човечески е преклонил колене в Гетсиманската градина и се моли до кървава пот, подкрепен от ангел. Моли се Сам, защото най-близките ученици, победени от съня, са заспали.
         Моли се Сам, защото се изпълняват Писанията, в които се казва за Христа: „Аз тъпках жлеба Сам“.
         Да, Той Самичък, Богочовекът, нашият Ходатай и Спасител, нашият Възкресител и Изкупител, нашият Всемилостив Владика – Той Сам изплаща древните дългове, Сам разкъсва ръкописанието на нашите грехове, Сам побеждава дявола, греха и смъртта, Сам поразява ада.
         Но изкупителните Му заслуги ще преминат и върху усвоената от Него човешка природа. Ще рече – ще преминат върху всички нас.
         Ала не всички хора ще пожелаят да се възползват от Божията милост. Не всички хора ще искат да усвоят даровете на Изкуплението. Усвояват тези спасителни дарове единствено Христовите, Христовите следовници не само на думи, но и по смисъл.
         Защото не е достатъчно да се наречем Христови, а делата ни да не са подобаващи на християни. Не е достатъчно да се мислим за християни, а да сме чужди на истинското покаяние.
         Нужен ни е истински духовен живот. Нужно ни е преобразяване и извайване на вътрешния ни човек. Нужна ни е молитва, гореща молитва, като тази на Спасителя в Гетсиманската градина – молитва до кървава пот.
         Нужно ни е съразпване с Христа!
         Довечера е Последованието на Христовите страдания. И както всяка година, Църквата ни призовава да се съразпнем със Спасителя. Защото, ако не се съразпнем, не ще имаме дял в Неговото Възкресение. И празникът за нас ще остане само до боядисването на яйца и направата на курабии.
         Божието благословение да е с всички вас! Амин!

Икона: https://doxologia.ro

Проповед на Велики Четвъртък, 2023

към Начало

Вход Господен в Йерусалим

         Носен на небесата върху престол, а на земята върху осле, Христе Боже, прие хвала от ангелите и прослава от децата, които Ти викаха: Благословен си Ти, Който дойде да призовеш Адама.

Презентация Вход Господен в Йерусалим – Цветница pptx

Братя и сестри,

             Днешният велик Господски празник, наречен Вход Господен в Йерусалим и известен като Цветница, е радостно посрещане на Господ в свещения град за последната Му Пасха – Пасхата на страданията.
            Неизброимо множество народ – мъже, жени и деца, чули за възкресяването на Лазар, най-сетне припознали във Великия Чудотворец и Учител, припознали дългоочаквания Месия – Спасителя Христос. Народът посреща с палмови клонки и радостни възгласи Идещия с мир Княз на мира, приел за пръв и последен път почит от човеци. Така се сбъдват Писанията, вдъхновени от Самия Него, че Дъщерята Сионова, т.е. Църквата, посреща Своя Цар.
            Да, иде Царят, Чието Царство не е от тоя свят, Царят, по-висок от небесата, Който понизи Себе Си и стана Човек. Това е Царят, Комуто предстои да изпие до дъно горчивата чаша на болката, униженията и страданията, приети доброволно. Това е Царят, Който прие да се роди в пещера сред безсловесни, да бъде познат като сина на дърводелеца, да живее в езическа Галилея, да странства в Палестина от град на град пеша с учениците си – галилейските рибари. Това е Царят, Който често нямаше де глава да подслони – Смиреният, Съвършеният Човеколюбец, Богочовекът, станал във всичко подобен нам, освен в греха. Това е Царят, Който ще изкупи грешния човешки род от властта на дявола – наследство на първородния грях.
            Иде Царят, Който днес слуша „Осанна!“, за да чуе след броени дни „Разпни Го!“, Царят, Който прие да бъде убит с най-позорна кръстна смърт сред разбойници, Царят, Синът на Бога, Който единствен има сила да влезе в двубой с извечния човешки враг – смъртта и да я победи. Това е Царят, Чиято воля бе да спаси възлюбеното творение – човека и затова прие от човеци цялата горчилка на вдъхнатата в тях демонична злоба – насмешките, поруганието, хулите, побоя и Разпятието. А след няколко дни, на Разпети Петък, ще бъдем и пред Гроба Му, за да се поклоним на Спасителя, вкусил смърт, за да победи смъртта.
            Защото Той трябва да премине през смъртта, за да строши портите на ада и да възкръсне, съкрушавайки древния ни враг.
            Идваме с върбови клонки и цветя, подобни на палмовите в онзи миг, за да почетем Победителя – Победителя над греха, смъртта и дявола – нашия Господ Иисус Христос.
            Днес викаме „Осанна!“ подобно на тогавашните юдеи. „Осанна“ значи „помогни, спаси“. А за съжаление, без да казваме „Разпни Го“ като богоубийците, без да казваме това, ние също твърде често разпъваме Христа. Разпъваме Го чрез нашите грехове, пороци и страсти.  Разпъваме Господ чрез омраза, злоба, завист, злоречие, жестокосърдие и безверие. Разпъваме Господ чрез вкаменените си и безчувствени сърца, които ни водят в храма единствено на Цветница. А дори и онези, които цял живот прекарват в църквата, тъй често напускат светата литургия преди тя да е завършила, още при дръпването на завесата, когато свещеникът се причастява, а олтарът е пълен с ангели, невидими за телесните очи. Нека не бързаме да излезем, нека да не шумим, да не говорим, да изключваме звъна на телефоните си. Нима не знаем, че сме на небето? Ето – тук, сега, в този час небето е дошло на земята, Светият Дух е слязъл в Чашата, а ние не осъзнаваме на каква неистова, велика и страшна тайна сме свидетели.
            Братя и сестри, нека извършваме със страх и трепет своето спасение. Да търсим придобиването на просветна вяра, а не просто да изпълняваме механично набор от обреди. Да се задълбочим във вярата, да не бъдем само номинални, формални християни, да четем и вникваме в Свещеното Писание, да търсим смисъла в символите на църковния  живот. Да отворим сърцата си за истинско посрещане на Бога и изповядване на вярата с дух и истина.
            Божието благословение да е с всички вас – за вразумление, просветление и облагодатяване.
            Честит празник на всички!
            Честито на всички именици!
            Амин!

Иконата е копирана от wmh-bg.com

Йоан 11:1 -45      

         Беше болен някой си Лазар, от Витания, от градеца на Мария и сестра и Марта. (А Мария, чийто брат Лазар бе болен, беше оная, която помаза Господа с миро и отри нозете Му с косата си.)
          Сестрите проводиха да Му кажат: Господи, ето оня, когото обичаш, е болен!
          Като чу това, Иисус рече: Тая болест не е за умиране, а за слава Божия, за да се прослави чрез нея Син Божий. Иисус обичаше Марта, и сестра й, и Лазаря. А когато чу, че е болен, престоя два дни в мястото, дето се намираше.
           След това рече на учениците: Да идем пак в Иудея.
           Учениците Му рекоха: Рави, сега иудеите искаха с камъни да Те убият, и пак ли там отиваш?
           Иисус отговори: нали дванайсет часа има в деня? Който ходи дене, не се препъва, защото вижда светлината на тоя свят, а който ходи нощя, препъва се, защото светлината не е в него. Той рече това и после им казва: Лазар, нашият приятел, е заспал, но отивам да го събудя.
Учениците Му рекоха: Господи, ако е заспал, ще оздравее.

Има още →

Тропар на свети равноапостолни Методий

Чрез Твоя светител Методий, Христе, подай милост на нас, извършващите светлото тържество на неговото успение, отвори ни вратите на Царството, освободи ни от оковите на множеството наши грехове и по неговото застъпничество, Владико, ни помилвай.

Кондак

Божествения и верен Методий да възпеем, хора, и с любов да облажим като велик пастир на славяните, честен служител на Троицата и прогонител на ересите: той се моли непрестанно за всички нас.

            Публикуваме житийни фрагменти за делото и успението на свети Методий, по-възрастния брат на свети Константин – Кирил Философ – създателя на нашата азбука. Въпреки че въпросът с произхода на светите братя и до момента е дискусионен, позволяваме си да приведем в тази връзка, пасаж от „Кратко житие Кирилово“:
„Отечеството на този преподобен наш отец Кирил беше преславният и велик град Солун, в който се и роди. Той беше българин по род. Роди се от благоверни и благочестиви родители. Баща му се казваше Лъв, а майка му Мария – богати и първи в този град“(1).
            До нас достига пълния текст на „Пространно житие Методиево“(2), благодарение на което знаем в детайли живота на по-големия брат на свети Кирил, монах и светител, и изповедник на вярата, преводач и неуморен труженик в мисионерското дело на довеждане на Божията светлина до душите и сърцата на солунските и западните славяни.
            Наследник на именит род, твърде почетен на вид, свети Методий е бил семеен, имал висок военен чин и получава на младини управлението на едно славянско княжество (3). Впоследствие, озарен от Божията светлина и разочарован от мирските дела, той се освобождава от държавната длъжност и се замонашва в манастир на планината Олимп. В „Пространното житие на Методий“ пише, че още тогава „се занимаваше усърдно с книгите“ (4).

Има още →

Марк 10:32-45

             Когато бяха на път, възлизайки за Йерусалим, Иисус вървеше пред тях, а те бяха смаяни, и следвайки подире Му, бояха се. И като повика пак дванайсетте, Той почна да им говори, какво ще стане с Него: Ето, възлизаме за Йерусалим, и Син Човеческий ще бъде предаден на първосвещениците и книжниците, и ще Го осъдят на смърт, и ще Го предадат на езичниците, и ще се поругаят над Него, и ще Го бичуват, и ще Го оплюят, и ще Го убият, и на третия ден ще възкръсне.
             Тогава се приближиха до Него Зеведеевите синове, Иаков и Йоан, и рекоха: Учителю, желаем да ни сториш, каквото поискаме.
             Той ги попита: Какво искате да ви сторя?
             Те Му рекоха: Дай ни да седнем при Тебе, един отдясно, а друг отляво, в славата Ти.
             Но Иисус им рече: Не знаете, какво искате. Можете ли да пиете чашата, която Аз пия, и да се кръстите с кръщението, с което Аз се кръщавам?
             Те отговориха: Можем.
            А Иисус им каза: Чашата, която Аз пия, ще пиете, и с кръщението, с което Аз се кръщавам, ще се кръстите, но да дам да се седне Мене отдясно и отляво, не зависи от Мене, сядането е на ония, за които е приготвено.
            И десетте, като чуха, почнаха да негодуват за Иакова и Йоана.
            А Иисус, като ги повика, рече им: Знаете, че ония, които се смятат за князе на народите, господаруват над тях, и велможите им властвуват върху тях.
            Но между вас няма да бъде тъй: Който иска между вас да бъде големец, нека ви бъде слуга, и който иска между вас да бъде пръв, нека бъде на всички роб.
            Защото и Син Човеческий не дойде, за да Му служат, но да послужи и даде душата Си откуп за мнозина.

Братя и сестри,

       В днешното литургийно евангелско четиво Господ Иисус Христос ни напомня за основно Свое изискване, за великата повеля на смирението, която отличава Христовия следовник. Той казва: „Който иска измежду вас да бъде пръв, нека бъде на всички роб“.
      Това е странна и непозната повеля, доколкото властващият трябва да господарува и да бъде пръв. А ето, по Христовите слова, пръв – пръв в Царството Небесно ще бъде онзи, който е последен по почест, онзи, който е слуга на всички, онзи, който е потушил докрай себелюбието.
       А пример за това ново нравствено съвършенство е Самият Христос, Който не дойде за да Му служат, но за да послужи и да даде душата Си откуп за мнозина.
       Да, чрез Кръстната Си смърт Спасителят откупи грехопадналото човечество от властта на греха, смъртта и дявола.
       А чрез Живоносното Си Възкресение съсипа адската сила и извади от бездната душите на праведниците, отвека свързани там
       Така Христос, послужи на всички нас. И за всеки от нас Той, Безгрешният, проля драгоценната Си кръв. И ни повика в Своето Царство на вечните блага, където можем да стигнем единствено по пътя на смирението.
        Ето призивът на нашия Господ и Спасител – пръв става този, който не ще се стреми към власт, почести и богатство, този, който ще последва Христа в смирението и служението на всички, този, който не забравя истинската цел на човешкия живот. А тази цел е да се о-христовим, да се богоуподобим, да наследим Царството, приготвено за праведните от създание мира.
        Изглежда лесно на думи, а колко трудно е да облагородим нивата на собствените си сърца. Колко трудно е да изкореним своите немощи, да заклеймим страстите и недъзите и да се борим с тях.
     А водеща сред страстите е гордостта и свързаните с нея самолюбие, тщеславие и себепревъзнасяне. А лекарството срещу всичко това е смирението, което има онзи, който иска да е последен заради Христа, онзи, който не смята да пропилява в земни страсти целия си безценен живот на земята, живот, който всъщност е подготовка за вечността. И дали ще се подготвим подобаващо, зависи най-вече от свободната ни воля. Зависи дали нашата, дадената от Господ свобода ще се обърне за подкрепа, дали ще призове в молитва Божията благодатна помощ.
       Защото невъзможното за човеци е възможно за Бога. И цялото ни упование е възложено на Него – Всемилостивия Сърцеведец, Който се понизи и въплъти, и страда заради нас, грешните.
       Затова със съкрушение в изтерзаните ни от немощи души, да призоваваме Божията помощ с думите:
       „Отче, Сине, Душе Свети, прости! Света Троице, слава Тебе!
        Слава Тебе , Боже, слава Тебе, Боже, слава Тебе, Боже!“
        Божието благословение да е с всички вас!

Икона: https://elohov.ru

Проповед на Неделя пета на Великия пост, 2023

          След като Стара велика България на кан Кубрат станала арена на кървави междуособици между привържениците на рода на Кубрат и синовете му – Дуло и мощния род Ашина, една част от старите българи, во главе с големия брат на нашия първовладетел Аспарух – Батбаян, се покорили на Ашина и скоро тяхната държава започнала да се нарича Хазария, макар жителите й да знаели, че са българи и езикът и обичаите им останали български до края на съществуването на Хазарската империя.
          Друга част се оттеглила на югоизток и в поречието на реките Волга и Кама основали Волжка България или Волжски Болгар. Днес само името на река Волга пази паметта за величието на тази българска държава. В десети век владетелят на Волжски Болгар бил подлъган да приеме исляма от пратениците на Арабския халифат, под предлог, че арабите ще построят много крепости и с войска ще помогнат на волжките българи да се отбраняват от своите доскорошни събратя хазарите.
           Мъченик Аврамий се родил във Волжка България и бил възпитан в мохамеданската вяра, която изповядвали неговите сънародници. Той бил богат човек и се занимавал с търговия. Бил привикнал към светските блага, но винаги оказвал гостоприемство на странници и бедни.
           По Божията воля Аврамий се убедил в лъжливостта на мохамеданското учение и в истинността на християнската вяра и станал истински християнин. Изповядвайки Христовата вяра, той станал омразен за своите сънародници-мюсюлмани.
Веднъж като отишъл за търговия в град Велики Болгар, започнали да го убеждават, а после и да го принуждават да се отрече от Христа. Аврамий не се поддал на заплахите. Тогава го затворили в тъмница за дълго, а по-късно, като видели неговата непреклонност, отсекли му първо ръцете, после нозете и накрая – главата.
           Свети Аврамий загинал мъченически на 1 април 1229 година. Християните в града благоговейно погребали тялото му в християнското гробище на Велики Болгар.
Виждайки, че на гроба му стават чудесни изцеления на болни християни, хората разказали за това на княз Георги Всеволодович. След една година тялото на мъченика било пренесено в град Владимир, където князът и семейството му, Владимирският епископ Митрофан, духовенството и народът посрещнали мощите на св. Аврамий и ги положили в църквата „Успение на Пресвета Богородица“ на 6 март 1230 година.
            Паметта на св. Аврамий Българин се почита от нашата Църква от древност.

Източник: https://bg-patriarshia.bg/sv-avramii-bulg

            В периода на управление на хан Крум (802-814) големи групи византийско население са преселвани в българска територия. Те носели свята християнска идентичност. Така в ханския двор попаднал гръцкият учен Кинам, който направил дълбоко впечатление със своята вяра и ерудиция на хан Омуртаг, който бил противник на християнството. Смятайки го за византийско влияние, той отстранил Кинам от досег със синовете си. Казват, че веднъж Кинам отказал да вземе участие в идоложертвена трапеза в двора. Така военнопленникът попаднал в тъмница за дълги години.
            След възцаряването на Омуртаговият син Маламир (831-836), по молба на своя по-голям брат Енравота, Кинам е изведен от затвора и подарен като роб на княза, който копнеел да чуе отново богоречивите му слова. Скоро Енравота, огласен във вярата, приема Свето Кръщение под името Боян.
             Маламир се опитал да го откаже от „чуждия Бог“. За българската аристокрация християнството все още било враждебно и прокарващо византийско влияние учение, което трябвало да се изкорени. Новопросветеният княз твърдо отхвърлил езическите идоли като скверни и заявил, че не ще се откаже от Христа. Тогава Маламир произнася смъртна присъда над своя брат – християнин. Преди да сведе глава пред меча, царственият мъченик изрича пророческите слова, че Христовата вяра ще се преумножи по земята българска, кръстният знак ще бъде изправен навсякъде, ще бъдат въздигнати отново храмове на истинския Бог и чисти свещеници, чисто ще Му служат. А идолите и жертвениците им ще потънат в забрава, сякаш никога не са били. Свети Боян-Енравота изрекъл и скръбно пророчество за своя ожесточен в езичеството роден брат.
             Князът – мъченик се увенчава с нетленен венец около 833 г. Маламир умира скоро, не оставя наследник и на престола се възкачва Пресиян, син на втория му по-голям брат Звиница. Знаем, че негов син е именно княз Борис – Михаил, покръстил се с поверения му народ през 864 г.
             Мощите на свети княз Боян-Енравота са неизвестни, не знаем гроба му. До нас не е достигнала и служба за него. Църквата го поменава на 28 март в денонощното богослужебно последование като първия български мъченик от княжески род.
             Името му е написано на небесата сред сонма на мъчениците.
             По неговите молитви, Бог да се смили над българския род.   

Други светии, почитани в деня на свети Боян-Енравота 

          В деня на свети мъченик Боян-Енравота църквата почита и други мъченици от нашите земи – свещеномъчениците свети Георги, епископ Загорски и презвитер Петър Мъгленски. Те са българи, канонизирани от Константинополската патриаршия, приели мъченическа смърт по време на гоненията срещу християните при хановете Крум, Дукум, Диценг и Омуртаг. Техните имена, заедно с имената на много други мъченици са известни от Патриаршеския синаксар.
          От синаксара научаваме, че свети Георги Загорски е епископ на град Дебелт, близо до днешен Бургас, Пардос (Парод) е българин, свещеник в Източна Тракия, Петър Мъгленски е свещеник в Мъглен (днешна Гърция), споменати са мъчениците Куперг (името му е вариант на Кубер), Асфир (вариант на Испор – Аспарух). На този ден почитаме и славяните свети Любомир и Хотимир. Някои от тях са убити през 813 г., заедно с одринския митрополит свети Мануил, други по-късно.
          По техните молитви, Бог да ни помилва!

Икона: http://www.hera.bg  

Копирай: 28.03.Свети Боян Енравота и други светии

           Днес е начало на нашето спасение и откриване на вечната тайна: Синът Божи става Син на Дева, и Гавриил благовести благодат. Затова и ние с него да зовем към Богородица: 
          Радвай се благодатна, Господ е с тебе!

          На Тебе, Богородице, Поборницата Воевода, ние твоите раби, като се избавихме от беди, пеем победни и благодарствени песни, и понеже имаш непобедима сила, от всякакви беди ни освободи, за да ти пеем:
           Радвай се, Невесто неневестна!

Проповед на Благовещение

Братя и сестри,

           Възрадвани сме с великата радост на благовестника архангел, обърнал се към Светата Дева с думите: „Радвай се благодатна, Господ е с Тебе!“. Възрадвани сме, че Бог намери пречист съсъд, който да послужи за великата тайна на Боговъплъщението. Благовещение не е просто един от празниците. Благовещение е начало на нашето спасение. Древното предсказание, че ще дойде, ще се роди семето, потомъка Адамов и Евин, Който ще смаже главата на извечния враг, ще смаже главата на змията – това се сбъдва в този миг. Цялото небесно войнство, всички ангели и архангели, цялата небесна Църква притаено чакат Марииното „да“. Защото Светата Дева казва:“ Ето рабинята Господня, нека ми бъде според думата ти.“ Намерила благодат у Бога, Пресвятата се издига по-високо от серафимите, защото ще понесе в девичата си утроба Невместимия.

Има още →

Марк 8:34-9:1

           И като повика народа с учениците Си, рече им: Който иска да върви, след Мене, нека се отрече от себе си, да вземе кръста си и Ме последва.
           Защото, който иска да спаси душата си, ще я погуби, а който погуби душата си заради Мене и Евангелието, той ще я спаси.            Защото каква полза за човека, ако придобие цял свят, а повреди на душата си?
            Или какъв откуп ще даде човек за душата си?
Защото, който се срами от Мене и от думите Ми в тоя прелюбодеен и грешен род, и Син Човечески ще се срами от него, кога дойде в славата на Отца Си със светите Ангели.
И рече им: Истина ви казвам, тук стоят някои, които няма да вкусят смърт, докле не видят царството Божие, дошло в сила.

Проповед на Неделя Кръстопоклонна

Братя и сестри,

          Днес е Неделя Кръстопоклонна – един от онези дни, които Светата Православна Църква е определила за поклонение на Честния и Животворящ Кръст Господен. Църквата го поставя пред очите на сърцата ни, та да може днес, в средата на Великия пост, да почерпим сила от Кръстното дърво, на което Господ пригвозди греховете на човечеството. Чухме от литургийното евангелско четиво думите на нашия Господ Иисус Христос: „Който иска да върви след Мене, нека се отрече от себе си, да вземе кръста си и да Ме последва“
          Какво значи да се отречем от себе си? Какво иска от нас Спасителят?
Отречението от себе си е отказ от нашето себелюбие, отказ от гордостта и тщеславието, отказ от дружбата с тоя свят. Да се отречем от себе си, ще рече да отхвърлим всички привидности на материалното битие, които припознаваме за най-съществени. Това не значи да излезем от светския живот и да станем монаси. Това значи да отхвърлим, да се освободим от привързаностите в този светски живот. Това значи да търсим Царството Божие, знаейки, че всичко останало ще ни се придаде. Това значи да помним, че сме пътници в този свят. Това значи да оценяваме всяко наше дело и настроение от позицията на вечността. И преди всичко – това значи да приемем без ропот страданията в нашия живот. Да приемем скърбите заради Христа, да се охристовим, да станем христоносци.
А не можем да станем христоносци, ако не преживяваме скърби, подобно на Христа и всички Христови труженици.
          Не можем да жадуваме благоденствие, комфорт и радости житейски и същевременно да се стремим към рая.
          В рая, нека не забравяме, попадат такива като бедния Лазар, който цял живот лежи струпав пред вратите на богаташа. Не можем да си вземем доброто приживе – власт, наслади, благоденствие и празни удоволствия, а същевременно да мислим, че ще наследим Царството Божие.
Не можем и не бива да мислим по светски, защото няма как да служим на Господа и на мамона. А щом сме по тесния път, ще трябва да приемем без ропот страданията, които са лечение и изправление за болните ни души.
          Братя и сестри, всички ние сме скъпо купени с драгоценната Христова Кръв. Да залягаме в усърдие по делото на нашето спасение. Да помним и да оплакваме греховете си, да се стараем да принесем нелицемерно покаяние, знаейки, че не ще можем да дадем откуп за душите си.
          Господ да се смили над нас грешните, да ни укрепи в спасителната вяра и в тесния път на спасението. А ние да носим кръста си с благодатната Му помощ. Амин!
          Божието благословение да е с всички вас, по молитвеното застъпничество на Майката Божия, на Честния Кръстител, и със силата на Честния и Животворящ Кръст Господен – нашето непобедимо оръжие срещу невидимия враг!  

Проповед на Неделя Кръстопоклонна, 2023 

към Начало