Свети преподобни Йоан Рилски Чудотворец

Основа на покаяние, пример на умиление, образ на утешение и духовно съвършенство бе твоят равноангелски живот, преподобне. Kато си пребивавал в молитви, постничество и сълзи, отче Йоане, моли Христа Бога за нашите души.
Българските светци – небесни покровители на нашия народ.
Свети преподобни Йоан Рилски и света преподобна Петка Българска
Много светци са просияли на нашата земя, затова много са и нашите застъпници пред Бога. Но от всички най-известни и близки на всеки българин са свети Йоан Рилски и света Петка Българска, към които прибягваме в молитвите си най-често.
Кое е общото в живота на тези двама светци и в техния подвиг? Те живяли през 10 и 11 век. Свети Йоан се родил в българското село Скрино, под Рила, а света Петка в град Епиват, на брега на Мраморно море, също в българско семейство. И двамата от младини обикнали Бога и закопняли да посветят живота си на Него. След смъртта на своите родители, те раздали всичко на бедните и отишли в манастир, а по-късно се отдалечили в усамотение, за да прекарат дните си единствено в служба на Бога и в молитвено общение с Него.
Къде живял свети Йоан Рилски? Той отишъл навътре в дебрите на Рила планина, която била тогава пълна с диви зверове, трудно достъпна за човешки крак и затова наричана Рилска пустиня. Само с една кожена дреха на гърба си, той се усамотил в тази сурова планина, хранел се с горски треви и плодове. Знаете ли какво растение Бог дал да израсте до убежището на светеца, което да му служи за храна? – сланутък, растение като нахута, което давало оскъдна храна на Божия човек.
Къде живяла света Петка? Тя се поклонила на светите места и се оттеглила в Йорданската пустиня. Тук в горещата пустиня тя търпяла зной и жажда, хранела се с пустинните треви, като възлагала цялата си надежда на Господа. Както свети Йоан, така и света Петка прекарали не година, две в пустинно усамотение, а много години и така достигнали старост.
Светци, които живеят в усамотение, далеч от хората, като свети Йоан Рилски и света Петка, са наречени отшелници. Те не претърпяли мъченическа смърт, като свети Георги или свети Димитър, защото по това време нямало такива жестоки гонения срещу християните. Техният подвиг е друг. Те се отрекли от света, от всичките му удобства и удоволствия, от общуване с хората, а посветили живота си само на Бога, като прекарвали заради Него в строг пост, непрестанни молитви и сълзи на покаяние. Този техен подвиг е твърде труден, но Бог ги пазел и им давал сили да издържат на всички трудности. Така те победили злото в себе си, техните сърца се изчистили от всяка страст, от всеки грях, достигнали святост. Такива светци църквата нарича преподобни, защото във всичко се стремяли да бъдат подобни на Бога – в кротостта, смирението и любовта към ближните.
Твърде малко хора разбират в какво се състои техния подвиг. Немалко смятат оттеглянето им от света за егоизъм и желание да избягат от човешките проблеми. Много хора си задават въпроса какъв е смисълът на такъв живот, който според тях не принася никаква полза на обществото.
Напротив, точно техният подвиг, тяхната святост, техните непрестанни молитви омилостивяват Бога и спасяват света от много злини. Достигнали духовно съвършенство и изпълнили евангелската заповед за любовта към Бога и ближните, светците денем и нощем се молят на Бога за нас. Макар и отдалечени от света, те имат дар на прозорливост, знаят всичко което се случва с нас, обикновените хора, чуват молитвите ни, които шепнем пред иконите в храма, виждат сълзите, които проливаме, когато сме сами със своите болки и проблеми. Когато светците принасят нашите молитви пред Бога и се застъпват за нас, Бог приема тяхното застъпничество, защото те са Божии хора, Божии приятели. Бог се смилява над нас, заради техните молитви. Защото „голяма сила има молитвата на праведника“ (Иак.5:16). Когато свети Йоан Рилски се помолил за един бесноват човек, който никой не можел да укроти, нито да излекува, светецът като се обърнал с молитва към Бога, възвърнал разума на бесноватия и той напълно здрав се върнал у дома си.
Кога почитаме свети Йоан Рилски и света Петка Българска? На 14 октомври почитаме света преподобна Петка, а на 19 октомври – свети преподобни Йоан Рилски Чудотворец.
Свети преподобни отче Йоане, моли Бога за спасението на нашите души!
Света преподобна Петка, моли Бога да запазим вярата си чиста!
Иконата е копирана от http://www.galleryplovdiv.com
Света мъченица Злата Мъгленска


Възлюбила своя Небесен Жених, не си се изплашила от мъченията на злочестивия агарянин и си проляла кръв и си пострадала до смърт, Злато всехвална, Мъгленска похвало. Затова сега приемаш твоята достойна награда – вечно веселие в чертозите на Христа, Нашия Бог. Него моли да се спасят нашите души.
Евангелско четиво на Неделя четвърта след Неделя подир Въздвижение
Лука 8:5-15
А когато се събра множество народ, и жителите от всички градове се стичаха при Него, Той почна да говори с притча:
Излезе сеяч да сее семе и когато сееше, едни зърна паднаха край пътя и бяха потъпкани, и птиците небесни ги изкълваха, а други паднаха на камък и, като поникнаха, изсъхнаха, защото нямаха влага, други пък паднаха между тръни и израснаха тръните заедно със зърната и ги заглушиха, а други паднаха на добра земя и, като изникнаха, дадоха плод стократен. Като каза това, извика: Който има уши да слуша, нека слуша!
А учениците Му Го попитаха и рекоха: Какво значи тая притча?
Той отговори: Вам е дадено да знаете тайните на царството Божие, а на другите се говори с притчи, та, като гледат, да не виждат и, като слушат, да не разбират.
Тая притча значи: семето е словото Божие, а това, що падна край пътя, са ония, които слушат, но отсетне дохожда при тях дяволът и грабва словото от сърцето им, за да не повярват и се спасят, а това, що падна на камък, са ония, които, кога чуят словото, с радост го приемат, ала нямат корен и временно вярват, а във време на изкушение отстъпват, а това, що падна между тръните, са ония, които чуят словото, но в живота си се задавят от грижи, богатство и светски наслади и не принасят плод, а това, що падна на добра земя, са ония, които, като чуят словото, пазят го в добро и чисто сърце и принасят плод с търпение. Като каза това, извика: Който има уши да слуша, нека слуша!
Братя и сестри,
Господ Иисус Христос често ни открива с притчи тайните Божии. С днешната евангелска притча Той разказва кои ще наследят Небесното царство.
Разбира се, Сеячът е Самият Той, дошлият от недрата на Отца, Спасител. Семето е словото Божие, Божественото слово, което Той ни завещава. Има още
Достославна Параскево, ти обикна пустинническия и безмълвен живот и с усърдие последва твоя Жених Христа, ти прие Неговото благо иго още в младостта си и мъжествено се въоръжи с кръстния знак срещу невидимите врагове, ти угаси жарта на страстите с постнически подвизи, пост, молитви и сълзи. И сега заедно с мъдрите девици, като предстоиш пред Христа в Небесния чертог, моли Го за нас, които почитаме твоята свята памет.
Братя и сестри,
Днешното евангелско четиво ни представя притчата за десетте девици, разказана от нашия Господ Иисус Христос. Петте от тях били мъдри, а петте нерзумни.
Мъдрите девици винаги държат под ръка светилниците си – лампадите на своята вяра, препълнени с елея на милосърдието и добрите дела.
Такава мъдра девица, изрядна за Господния чертог, се показа света Параскева – Епиватска, по-известна на нашия народ като света Петка.
Знаем от житието й, че тя от ранна младост пламти с огъня на божествената любов. Знатна и заможна, тя вижда в богатството си единствено начин да служи на бедните. Знаем, че тя облича със скъпата си наметка немощните рамене на една окаяна просякиня пред църквата.
А после виждаме преподобната девица вече замонашена, оттеглила се на уединение и подвиг в Йорданската пустиня.
В безмълвие и богосъзерцание, в борба срещу унинието, в жарки дни и студени нощи, напълно сама, съгрявана само с молитва и с Божията благодат, света Петка – дивната подвижница на 11 век, моли за опрощение на греховете си – своите и на света.
Само Бог и ангелите и светиите са свидетели на изумителните й отшелнически подвизи.
И Бог сторва от Своята угодница – мъдрата девица, благодатен съсъд, защото тялото й след смъртта остава нетленно и благоуханно. Такива са мощите на свети Николай, свети Йоан Рилски, свети Димитър Бесарбовски и на десетки други, просияли като звезди в невечерния ден на вечния живот, където нито око е виждало, нито ухо е чувало неизказаната красота на Божието Царство, както казва апостол Павел.
Днес мощите на света Петка се покоят в Яш, в Румъния, но век и половина те са в българско, в старопрестолния град Търново.
Боголюбивите ни царе са истински християни, те знаят кое прави града и държавата силни, а именно небесното покровителство. Затова цар Йоан Асен изисква мощите на света Петка и те век и половина пребивават в царския град. Така столицата на Втората българска държава става духовен център, духовно средище, стълб на благочестието. Каква тъжна разлика спрямо следосвобожденските ни политически водачи, та и до наши дни, като виждаме какво е отношението към Църквата от управници, често християни само по име.
Остава ни благодатната помощ на светиите. Затова изричаме с молитвен трепет: „Преподобна свята Петко, моли Господа за нас“.
Честит празник на всички, честито на имениците!
Божието благословение да е с всичи вас! Амин!
Иконата св. Петка от с. Старо село, Радомирско е копирана от http://www.sografi.pravoslavie.bg
Презентация за света Петка
По случай наближаващия празник на света преподобна Петка – нашата небесна покровителка и бърза помощница в беди, ви предлагаме презентация за светицата със житийни сцени от стенописни изображения.
Презентацията е предвидена за ученици от 2-ро и 3-то ниво на обучението по религия.
Разгледайте презентацията „Света Петка“
Копирайте презентацията „Света Петка“
Откриване на новата учебна година в неделното училище
Днес, 8 октомври, от 11 часа, с тържествен водосвет се откри новата учебна година на неделното училище при храм „Свети Димитър“, град Хасково. В присъствието на енориаши и родители, децата актуализираха знанията си от предходните години със занимателна игра. Всички се почерпиха с вкусна торта, излязла изпод ръцете на една от майките в неделното училище.
Евангелско четиво на Неделя трета след Неделя подир Въздвижение. Свети Игнатий Старозагорски
Лука 7:11-16
На другия ден Иисус отиваше в града, наречен Наин, и с Него вървяха мнозина от учениците Му и много народ. А когато се приближи до градските врата, ето, изнасяха мъртвец, едничък син на майка си, а тя беше вдовица и много народ вървеше с нея от града.
Като я видя Господ, смили се над нея и рече й: Не плачи. И като се приближи, допря се до носилото, носачите се спряха, и Той рече: Момко, тебе думам, стани!
Мъртвецът, като се подигна, седна и почна да говори и Иисус го предаде на майка му.
И страх обвзе всички, и славеха Бога, и казваха: Велик пророк се издигна между нас, и Бог посети Своя народ.








По повод наближаващия голям празник на свети Йоан Рилски – 19 октомври, да се подготвим за часа по религия с един увлекателен разказ за светеца-закрилник на българския народ, като използваме презентация, илюстрирана със сцени от неговото житие, в която е включен и тропара на светеца с текст и музикално изпълнение.