Достославна Параскево, ти обикна пустинническия и безмълвен живот и с усърдие последва твоя Жених Христа, ти прие Неговото благо иго още в младостта си и мъжествено се въоръжи с кръстния знак срещу невидимите врагове, ти угаси жарта на страстите с постнически подвизи, пост, молитви и сълзи. И сега заедно с мъдрите девици, като предстоиш пред Христа в Небесния чертог, моли Го за нас, които почитаме твоята свята памет.

Братя и сестри,

            Днешното евангелско четиво ни представя притчата за десетте девици, разказана от нашия Господ Иисус Христос. Петте от тях били мъдри, а петте нерзумни.
             Мъдрите девици винаги държат под ръка светилниците си – лампадите на своята вяра, препълнени с елея на милосърдието и добрите дела.
             Такава мъдра девица, изрядна за Господния чертог, се показа света Параскева – Епиватска, по-известна на нашия народ като света Петка.
Знаем от житието й, че тя от ранна младост пламти с огъня на божествената любов. Знатна и заможна, тя вижда в богатството си единствено начин да служи на бедните. Знаем, че тя облича със скъпата си наметка немощните рамене на една окаяна просякиня пред църквата.
             А после виждаме преподобната девица вече замонашена, оттеглила се на уединение и подвиг в Йорданската пустиня.
             В безмълвие и богосъзерцание, в борба срещу унинието, в жарки дни и студени нощи, напълно сама, съгрявана само с молитва и с Божията благодат, света Петка – дивната подвижница на 11 век, моли за опрощение на греховете си – своите и на света.
             Само Бог и ангелите и светиите са свидетели на изумителните й отшелнически подвизи.
             И Бог сторва от Своята угодница – мъдрата девица, благодатен съсъд, защото тялото й след смъртта остава нетленно и благоуханно. Такива са мощите на свети Николай, свети Йоан Рилски, свети Димитър Бесарбовски и на десетки други, просияли като звезди в невечерния ден на вечния живот, където нито око е виждало, нито ухо е чувало неизказаната красота на Божието Царство, както казва апостол Павел.
              Днес мощите на света Петка се покоят в Яш, в Румъния, но век и половина те са в българско, в старопрестолния град Търново.
              Боголюбивите ни царе са истински християни, те знаят кое прави града и държавата силни, а именно небесното покровителство. Затова цар Йоан Асен изисква мощите на света Петка и те век и половина пребивават в царския град. Така столицата на Втората българска държава става духовен център, духовно средище, стълб на благочестието. Каква тъжна разлика спрямо следосвобожденските ни политически водачи, та и до наши дни, като виждаме какво е отношението към Църквата от управници, често християни само по име.
               Остава ни благодатната помощ на светиите. Затова изричаме с молитвен трепет: „Преподобна свята Петко, моли Господа за нас“.
               Честит празник на всички, честито на имениците!
                Божието благословение да е с всичи вас! Амин!

Иконата св. Петка от с. Старо село, Радомирско е копирана от http://www.sografi.pravoslavie.bg