Житие на свети Йоан Българин

           Блаженият Йоан бил родом от България, млад на възраст, около 18-годишен, красив на лице, а бил и грамотен. При някакъв случай, който го сполетял, отрекъл се — уви! — от Христа. Но после след малко време дошъл в съзнание на стореното зло, разкаял се и като тръгнал от родното си място дошъл в Св. Гора и останал във великата Лавра на св. Атанасий, дето прислужвал на един духовен старец сакат и се занимавал с четене на свещените книги. Но понеже го гризяла съвестта поради отричането от Христа, което извършил, ходел всякога мрачен, скръбен и мълчалив, така щото с външния си печален вид показвал на зрителите, че е преживял някакво голямо злополучие.
         Прочее, един ден под предлог, че ще отиде в своето родно място, тръгнал и отишъл в Цариград, дето си наложил турски червен фес на главата и обул червени обуща на краката, и в този си вид влязъл в джамията „Св. София“, дето започнал да се кръсти и да прави поклони по християнски. Като го видели агаряните, възмутили се и се спуснали върху му и строго го запитали, защо прави това. А той приснопаметният безстрашно изповядал, че е християнин и като християнин прави своя кръст и се покланя на Христа, Който е Син Божий и Бог.
          Агаряните се помъчили по разни начини да го обърнат, но не намерили начин. Накрая, като видели непреклонността на неговото убеждение, обезглавили го вън от двора на поменатата джамия, и по този начин приснопаметният получил на 5 март 1784 година венеца на мъченичеството от Христа Бога нашето, Комуто подобава слава и власт във вековете! Амин!

Из „Neon Martirologon“, превод от гръцки еп. Партений

Друго житие на свети Йоан Българин

          Свети мъченик Йоан се родил в България в 1775 година. Тъй като мюсюлманите вярвали, че ще се удостоят с  вечен „рай“, където ще се радват на красиви девици и изобилие от храна, ако принудят християните да се отрекат от Христос и да последват Мохамед, те не пестяли усилия, за да обърнат християните чрез ласкателства или под заплаха от смърт към мюсюлманската вяра.
Когато Йоан бил още момче, той попаднал в компания на мюсюлмани. По различни начини той бил подмамен да се откаже от Христа и последва исляма. Когато бил около шестнадесетгодишен Йоан се осъзнал и бил съкрушен от болка, заради отричането си от Христос.
        Той отишъл на Света Гора – Атон във Великата лавра. Тук прекарвал времето си в покаяние, под ръководство на един старец. Той преживял в строг монашески живот около три години, но съвестта му продължавала да го измъчва. С благословението на своя страрец, Йоан решил да отпътува за Константинопол, за да изтрие вероотстъпничеството си с изповядване на Христа на публично място и с проливане на своята кръв.
          Младият монах се облякъл с турски дрехи, които на християните не било разрешено да носят. Пристигайки в Константинопол, той направо отишъл в църквата „Света София“, която била обърната на джамия. Пред мюсюлманите, които се намирали там, той започнал да се кръсти и да се моли с  християнски молитви.
          На висок глас обявил пред всички, че се е родил християнин, но съгрешил, като се отрекъл от Христос. Сега заявил, че иска да отхвърли фалшивата религия на Мохамед, за да последва отново Христос.
Турците изпаднали в голяма ярост, когато чули тези думи. Te го хванали и започнали да го изтезават по различни начини. „Отречи се от Христос“ – му казвали те,“и се върни към мюсюлманската вяра, или ще  бъдеш убит!“
         Свети Йоан отвърнал: „Без Христос няма спасение!“
         Разярените агаряни завлекли светията навън в двора на църквата и го обезглавили. По този начин свети Йоан получил венеца на мъченичеството в 1784 година, когато бил на 19 години.

Житието е преведено от публикация в сайта  https://www.oca.org/saints/all-lives/2015/03/05; иконата е от същия сайт (не е посочен източник на житието)

Честит национален празник!

        3 март (19 февруари по стар стил) е най-знаковата дата от историята на нашия многострадален народ. На тази дата в градчето Сан Стефано руските и турските пълномощници подписват предварителен договор, ознаменувал края на Руско – турската война, наречена Освободителна. По силата на този договор се възстановява българската държава като автономно самоуправляващо се Княжество и то в граници, очертаващи максимално вековните историко-етнически територии на българската нация – Мизия, преобладаваща част от Тракия, с излаз на Бяло море, и почти цяла Македония.
         Въпреки че България никога не успява реално да бъде обединена по този свой естествен демографски принцип, Санстефанската карта остава като болезнено идеална представа за бленуваната справедливост, която така и не успява да споходи нашия народ, ощетен териториално много повече, отколкото неговите съседи.
         Но все пак на 3 март възкръсва българската държава като независима политическа формация, а са изминали цели 5 века от унищожаването на Видинското царство – последен отломък от средновековна България.
         По Божи промисъл, не е съдено да загине българската държава на духа!
         Честит национален празник!

3 март, 2023     Изтегляне

Простено! – Прости!

Матей 6:14-21

         Защото, ако простите на човеците съгрешенията им, и вам ще прости Небесният ви Отец, ако ли не простите на човеците съгрешенията им, и вашият Отец няма да прости съгрешенията ви.
         Също, кога постите, не бивайте намръщени като лицемерните; защото те си правят лицата мрачни, за да се покажат пред човеците, че постят. Истина ви казвам, те получават своята награда.
          А ти, кога постиш, помажи главата си и умий лицето си, та да се покажеш, че постиш не пред човеците, но пред твоя Отец, Който е на тайно, и твоят Отец, Който вижда в скришно, ще ти въздаде наяве.
          Не си събирайте съкровища на земята, дето ги яде молец и ръжда, и дето крадци подкопават и крадат, но събирайте си съкровища на небето, дето ни молец, ни ръжда ги яде, и дето крадци не подкопават и не крадат, защото, дето е съкровището ви, там ще бъде и сърцето ви.

Братя и сестри

          Не е случайно, че на днешната Неделя Сиропустна, навечерие на Великия пост, ние си даваме взаимна прошка. Чухме литургийното евангелско четиво, където Господ казва: „Ако простите на човеците съгрешенията им, и вам ще прости Небесният ви Отец“. Това ще рече – нашите грехове спрямо Бог и ближните ще бъдат простени в тази степен, в която ние простим на онези, които са ни оскърбили.
          За да е спасителен постът ни, за да е богоугодно всяко наше начинание, за да имаме духовна полза, е нужна точно прошката – дълбока, искрена, от сърце, прошка, която ни прави християни не само на думи. Без да простим, без да направим усилие в тази посока, без да сломим гордостта си, която е източник на всяка злина, ние не ще положим на здрава основа своя духовен подвиг.
          Защото постът е точно духовен подвиг, не просто ограничаване от храна и питие, а стремеж към повече молитва, повече добродеяние, пълно вникване в скритите недъзи на душата, искрено покаяние.
          Това отличава истинският пост от обикновеното ограничение. Защото това, че сме болни и не можем да постим като другите, не означава, че не трябва да упорстваме в молитвата, опазването на сетивата, милостинята, обгрижването на нуждаещите се. И ако не можем да помогнем някому с пари, трудно ще се оправдаем, ако не се потрудим с молитва за него. Защото молитвата е пръв и най-голям духовен подвиг. И тъкмо молитвата ще породи другите добродетели – кротост, мир, правда, проясняване на духовните ни сетива.
           Знаем от древните отци, че постът и молитвата са двете крила, които ни въздигат към духовното небе. Да, ако положим усилия да попостим във възможната за нас степен, без да лукавстваме и да пестим усилия, ако увеличим молитвата и посещението на великопостните служби, в които Църквата непрестанно ни напомня смисъла и целта на човешкия живот, то Божията благодат може да ни въздигне към духовното небе. И тогава по велика Божия милост може да се единим неосъдно с пречистото Тяло и драгоценната Кръв на Нашия Спасител и Изкупител.
          Нашият съкрушен дух е жертва Богу, нашето смирение е най-скъпоценен дар, който можем да принесем Богу, нашето покаяние и прошката, която искаме и даваме на всички, са истинското духовно богатство, което нито молец изяжда, нито  ръжда руши.
           Господ да се смили над нашите немощни духовни сили. Защото живеем в тревожно и оскъдняло откъм правда, истина и морал време. Жалеем и за кончината на първойерарха на светата ни Църква. Боим се от гибелния и лукав дух на подменени ценности, фалшив морал и дори афиширано беззаконие, което вече настъпва в нашето общество.
           Братя и сестри, да се молим, да се молим горещо за спасение на света, разтърсен от гибелни войни. Да се молим за чистотата на Църквата, която е Църква, докато е „стълп и крепило на истината“. Да се молим Бог да ни укрие в тайното убежище на своето спасение, та неосъдно и нелицемерно да се причастяваме с Господните светини за прошка на греховете и за вечен живот.
            Желая на всички леки и спасителни пости. Моля за прошка от всички и давам прошка на всички. Довечера пък, от 17.00 часа е вечернята на взаимното опрощение, когато молим за прошка всеки, а това е истинско добро начало на благоприятното време за встъпване в тесния път на спасението, което е най-важно на света! Амин!

Изображение: https://theologikoanalogio.wordpress.com

към Начало

          Днес честваме светител, борил се за чистотата на вярата в наши дни, неотдавна – през 20 век. Това е свети Серафим, епископ Богучарски, Софийски чудотворец, който се покои в криптата на руската църква в София. Той е изобличавал съвременните ереси и най-вече ереста на икуменизма – учението за сливането на всички християнски деноминации и тяхното богослужебно единение.
          В дни като днешните, когато хората напълно са изгубили всякакви духовни критерии, разбираме още по-ясно колко значим е неговият принос в разясняването на болезнени духовни проблеми, често загърнати в наметалото на най-добри, привидно, намерения.
          Защото силата на Христовата Църква, на православната Църква, е точно учението на Нейния Основател, Иисус Христос, Който ни учи чрез устата на Своя апостол: „Не участвайте в безплодните дела на мрака, напротив – разобличавайте ги.“
          Добре е днес да се сещаме за това в моментите, когато ни казват, че всяка вяра е истинна, че трябва да уважаваме чуждите заблуди (йога, прераждане, суеверия, талисмани, гадания, екстрасенсорика и всевъзможни лъжеучения) и да не се заблуждаваме, защото само Христос е Пътят, Истината и Животът. И след като сме познали истината, търсейки нещо друго – очевидно търсим лъжата.
           Господ да се смили над нас, за да се покаем за твърде голямото множество грешни мнения, в които сме пребивавали по незнание, а понякога и поради гибелно упорство. Амин!

Иконата е копирана от https://fotoload.ru

Матей 25: 31-46

         А кога дойде Син Човеческий в славата Си, и всички свети Ангели с Него, тогава ще седне на престола на славата Си, и ще се съберат пред Него всички народи и ще отдели едни от други, както пастир отлъчва овци от кози, и ще постави овците от дясната Си страна, а козите – от лявата.
           Тогава Царят ще каже на ония, които са от дясната Му страна: Дойдете вие, благословените на Отца Ми, наследете царството, приготвено вам от създание мира, защото гладен бях, и Ми дадохте да ям, жаден бях, и Ме напоихте, странник бях, и Ме прибрахте, гол бях, и Ме облякохте, болен бях, и Ме посетихте, в тъмница бях, и Ме споходихте.
          Тогава праведниците ще Му отговорят и кажат: Господи, кога Те видяхме гладен, и нахранихме, или жаден, и напоихме? Кога Те видяхме странник, и прибрахме, или гол, и облякохме? Кога Те видяхме болен, или в тъмница, и Те споходихме?
         А Царят ще им отговори и каже: Истина ви казвам, доколкото сте сторили това на едного от тия Мои най-малки братя, Мене сте го сторили.
         Тогава ще каже и на ония, които са от лява страна: Идете от Мене, проклети, в огън вечний, приготвен за дявола и неговите ангели, защото гладен бях, и не Ми дадохте да ям, жаден бях, и не Ме напоихте странник бях, и не Ме прибрахте, гол бях, и не Ме облякохте, болен и в тъмница, и не Ме споходихте. Тогава и те ще Му отговорят и кажат: Господи, кога Те видяхме гладен, или жаден, или странник, или гол, или болен, или в тъмница, и не Ти послужихме?
        Тогава ще им отговори и каже: Истина ви казвам, доколкото не сте сторили това на едного от тия най-малките, и Мене не сте го сторили.
        И тия ще отидат във вечна мъка, а праведниците – в живот вечен.

Братя и сестри,

             В днешната неделя Месопустна, когато за последен път вкусваме месо, в знак на подготовка към Великопостните дни, в днешната неделя Църквата възпоменава най-величавото събитие на бъдните дни – свършека на човешката история и края на този свят в познатия му вид. Като знаем,че небе и земя ще преминат, но Господните думи няма да преминат, четем с трепет и страх Божий описанието на това най-грандиозно събитие – Страшния съд.

Има още →

Братя и сестри,

            Любовта, която е свръзка на съвършенството, никога не отпада. Затова и ние – останалите живи сме свързани с любов с нашите близки починали, свързани сме и с цялата невидима, тържествуваща, страховита за злите сили Небесна Църква. Знаем, че нашият Господ Иисус Христос възкръсна, за да господарува над живи и мъртви.
          Починалите ни сродници не са изчезнали, у Господа всички са живи, броени дни ни делят от задгробния свят. Починалите са преминали в другия живот и ние умоляваме всемилостивия Господ, Ходатай и Изкупител на целия свят, да ги упокои в място злачно, блажено и спокойно. Неслучайно в безсмъртната книга на Сираховия син в Стария завет е казано „Милост за даване да имаш към всеки жив, но и умрелия не лишавай от милост.“ (Сирах 7:36). Това ще рече, че не бива да спираме молитвите и милостините за упокой на нашите ближни.
          Още повече, че имаме примера на свети апостол Павел, който се моли за своя ученик Онисифор да намери милост у Бога в деня на Страшния съд.
          На всяка света литургия се отделят частици за починалите, на всяка литургия свещенослужителите се молят за тях. Но има дни – дни като днешния – дните на Задушница, която е три пъти годишно, когато поменаваме особено настойчиво нашите близки и Църквата се застъпва за тяхната задгробна участ.
          Физическата смърт не е причина да престанат нашите грижи към любимите ни хора. Напротив – душата очаква нашата молитва, молитвата на свещеника като слънчев лъч. И както приживе сме се грижили за тях, така сега още повече трябва да полагаме грижи, когато нашите близки са безпомощни, покаянието с нищо не ги ползва, а единствено Църквата може да се застъпи пред своя Основател и Бог да облекчи и опрости техните прегрешения.
          Да не спираме да се молим, да пишем заупокойни служби, да четем Псалтир заупокой, да правим панихиди – ето това са нашите духовни задължения към починалите.
          А колко голяма духовна милост е да направим помен за хора, които нямат близки или за които знаем, че няма кой да им направи помен.
          Нека нашата грижа не се ограничава само с паметници и некролози, нашата грижа е преди всичко духовна – ще рече молитва и милостиня за упокой на починалия.
Затова и свери Йоан Златоуст пише: „Неслучайно е узаконено от апостолите да правим помен пред страшните Христови тайни, те знаели, че от това умрелите имат голяма полза, голямо благодеяние.
          Ненапразно правим приношения за умрелите, ненапразно се молим за тях, ненапразно даваме милостиня – всичко това е установил Дух Светий, за да имаме полза един от друг.“
          Затова с всичките сили на нашите сърца да казваме „Господи, прости всяко съгрешение, волно и неволно и помилуй всички наши отци, братя и сестри в място, където няма скръб, ни болка, ни въздишка, но живот безкраен.“
          А Всемилостивият Спасител, надяваме се, ще облекчи и отпусне техните грехове.
          Братя и сестри, дано да има и за нас кой да се помоли и да направи помен! Амин!

Изображението е копирано от http://www.plovdiv-press.bg

Разгледайте презентацията  Дяконът

Копирайте презентацията Дяконът

          От пелените още, ти с усърдие прие за сестра премъдростта, богогласни, защото я видя пресветла като чиста девица. Прие я, доведе я и украси с нея душата и ума си, като със златен наниз, и се разкри, блажени, като втори Кирил  по име и по разум, о премъдри!

Братя и сестри,           

          Заети със зарязване на лози и покупки на комерсиални „валентинки“, сякаш изпускаме, че днес е представянето в Господа на знаменития учител на всички славянски народи, сина на българката Мария, изковал старобългарската азбука, боговдъхновен проповедник, изкусен преводач, блестящ лингвист, ерудит, полемист и безстрашен мисионер, от младини умъдрен щедро с божествена премъдрост – свети Константин Философ, в монашество наречен Кирил.
          Като четем неговото житие, изобилно на конкретни факти, писано от очевидец, непосредствен свидетел на разгорещените диспути за вярата, пред нас се възправя образът на мислител, равен по задълбоченост на свети Григорий Богослов, философичен като свети Григорий Нисийски, безукорно полемичен като свети Максим Изповедник, изчерпателен и систематичен като свети Йоан Дамаскин. Свети Константин-Кирил застава редом до свети патриарх Фотий, негов непосредствен наставник, чиято далновидност отпраща търсенията на лингвиста в посока на създаване на нова азбука за славяните, та с този „дъжд от букви Божии“ да се напоят сърцата на славяните, жадуващи разбиране на Божието слово.
           Изключителните таланти на завършилия Магнаура Константин го правят любимец на логотета* и пред младежа се разкрива блестяща кариера. Написал учебник по философия, той е назначен за патриаршески библиотекар от мига, когато отказва да тръгне по пътя на светското преуспяване.
           Духът му е отдаден на Божията премъдрост, за нея е венчан младият Философ и чрез нея той ще защитава Христовото име наблизо и далеч.
           Овладял до съвършенство диалектиката, изучил и еврейските библейски преводи, които евреите приемат за меродавни, запознат с корана и кораничната литература, свети Кирил е блестящ  апологет на християнството и несъкрушим стълб на православието в диспутите със сарацини, евреи и хазари. А Бог сторва чудото – смъртоносната чаша с отрова на интелектуално сломените друговерци да не му навреди.
           Истинска духовна милост свише е откриването в Херсон на светите мощи на свети Климент Римски, цели 8 века пребивавали в морето край Крим.
           Проникновено вникване в богословието в защита на славянските преводи, свети Константин Философ разгръща на диспута във Венеция, където като „сокол, обграден с врани“, той съкрушава триезичната** ерес.
            „А философът им отговори: Не пада ли от Бога дъжд еднакво за всички? Също и слънцето не грее ли на всички? Не дишаме ли всички еднакво въздух? Как вие не се срамувате, като определяте само три езика, а искате всички други племена и народи да бъдат слепи и глухи? Кажете ми: дали смятате Бога за безсилен, та да не може да даде това, или го смятате за завистлив, та не иска да го даде?“
           След благовестието в Моравия и Панония, свети Кирил се отправя в Рим, където, изтощен от многобройните си трудове, е известен свише за близката си кончина.
           Подстриган в ангелски образ***, свети Константин приема монашеското име Кирил и не след дълго, след 50 дни, се упокоява в Господа на 14 февруари 869 година. Тогава е на 42 години, „достигнал съвършенство в кратко време, той е навършил дълги години“ (срав. Кн. Прем. Сол. 4:13), уподобил се на свети Василий Велики, твърде млад отходил в блажената вечност.
           След опелото папа Адриан II предлага свети Кирил да бъде погребан в собствената му гробница в църквата „Свети Петър“ (В онези времена на мощите на боговдъхновените проповедници се е гледало като на безценно съкровище).
          Но по молба на свети Методий – по-възрастният брат на Кирил – спътник, преводач, епископ, неуморен труженик на мисионерското дело – свети Кирил е погребан в църквата „Сан Клементе“ в Рим, приютила мощите на свещеномъченик Климент Римски, намерени от свети Кирил в Херсон.
         Сякаш няма сред просиялите в святост люде, свързани с българския род, по-възвишен, по-озарен и в по-голяма степен равен на апостолите в обръщането на цели народи към разбиране на Христовата вяра от богомъдрия Кирил.
         След прогонване на Кирило-Методиевите ученици от земите на западните славяни, преводите с Божиите букви тръгват по своя безсмъртен път – пътя на слово, създадено за предаване смисъла на Свещеното Писание и богослужебните книги.
         Преминали руска редакция, старобългарските четива се връщат у нас като текстове на черковнославянски – един архаичен и същевременно близък до сърцето, сладкогласен за ухото, благоглаголив и съвършен в пението богослужебен език.
          От нас зависи да положим повече усилия, за да се доближим до този език – наследник на древните Божии букви, излезли изпод перото на знаменития свети Константин-Кирил Философ.
          По неговите молитви Бог да вразуми българския род в родината и далеч отвъд нея!

*логотет – висша административна титла, висш чиновник в царската или патриаршеската канцелария във Византия, а след това и в някои източни църкви.
**триезична ерес –  ерес, според която Словото Божие трябва да се проповядва само на три езика – еврейски, латински и гръцки, наричани свещени.
***ангелски образ – монашеско житие

Използвана литература:

1) Пространно житие на Константин-Кирил, Стара българска литература, том 4. Житиеписни творби. Български писател, С. 1986. Превод: Хр. Кодов по преписа на Владислав Граматик (1469).
2) Жития на светии, февруари, изд. „Свети вмчк Георги Зограф“, Света Гора, 2002 г., стр. 344-382
3) Църковно-мисионерско дело на Константин Философ – свети Кирил, архим. Серафим Алексиев, София, 1996 г.
4) Български старини из Македония, проф. Йордан Иванов, София, 1931 г., стр.284 и сл.
5) Проглас към евангелието –„Тържество на словото“, превод К.Л.Иванова, София, 1995, с.14

Иконата е копирана от heavyangloorthodox.blogspot.com

      Твоят мъченик, Господи, Харалампий, при своето страдание прие нетленен венец от Тебе – нашия Бог, защото като имаше Твоята подкрепа, мъчителите повали и сломи на демоните безсилната дързост: по неговите молитви спаси нашите души.

            Свети Харалампий е живял през трети век. Той е епископ, лечител и чудотворец, с молитви изпросвал плодородие и дъжд, изцелявал много болни. Светията достигнал достопочтена старост – на 113 годишна възраст приел мъченическа смърт за изповядване на Христовата вяра.
          Лечебната сила на меда, осветен на този ден, иде от знанието, че приживе този изряден постник е вкусвал съвсем оскъдна храна, сред която е медът.

Иконата е копирана от https://3.bp.blogspot.com

Братя и сестри,

        Днешната неделя, когато възпоменаваме Господнята притча за митаря и фарисея, днешната неделя е началото на нашата подготовка за благодатното, спасително и същевременно усилно време на Великия пост. Неслучайно Светата Църква премъдро възпоменава точно тази притча, която е изобличение на всички, които смятат себе си за праведни.
        Двама толкова различни люде влизат в храма. Фарисеят е образован, духовно вещ в свещените писания, стриктен изпълнител на Мойсеевия закон, уважаван и почитан от всички, истински духовен водач. Той застава, застава отделен от тълпата и се моли Богу. Но тази фарисеева молитва е пълна с гордост, самодоволство, егоизъм, лицемерие и презрение към всички други.
        Фарисеят благодари, че не е като другите човеци – грабители, неправедници, прелюбодейци, че не е като този окаян митар, който в дъното на храма не смее да вдигне глава в покаяние и горест.
        Фарисеят дава десятък от всичко придобито, пости два пъти седмично, неговите отношения с Бога са отдавна уредени.
        Той е благодарен, че не е грешник, не е като другите, няма нищо общо с тях, далеч е от техните грехове, запазен е в чистота и праведност. Така си мисли този високомерен и тесногръд служител на закона.
        Митарят, „като стоеше надалеч“, както пише евангелист Лука, не смее да вдигне поглед към небето, но се удря в гърди и се моли: „Боже, бъди милостив към мене, грешника“.
        И ето, Господ Иисус Христос, Второто Лице на Света Троица, ни разкрива тайната, кой от двамата ще си тръгне повече оправдан.
        Затъналият в грехове, отстъпилият от закона, презреният от всички митар, служител на езическата власт,   и прокълнат от мнозина, ще си отиде оправдан в по-голяма степен от високомерния фарисей.
        Защото всеки, който превъзнася себе си, ще бъде унизен, а който се смирява, ще бъде въздигнат, казва Спасителят.
        Трябва добре да помним поуката от тази притча. Защото дори да мислим, че имаме изряден живот от младини, дори да постим, да благотворим, да се черкуваме и причастяваме, дори да живеем в храма, нищо не може да ни предпази от червея на гордостта, който ни въздига в собствените ни очи като големи праведници
        Нищо, нищо не ни ползват външните форми а християнско благочестие, ако в сърцата си сме похитени от демона на себелюбието и високомерието. Дори напротив, всичките ни старания ще идат за наша погибел, ако    Затова и Църквата до днес се моли с молитвата на митаря. И до днес казваме на всяко богослужение, на всяка молитва: „Господи, помилуй“, „Господи, прости“, „Господи, бъди милостив към мене, грешния“.
        Ето тази молитва е нашата молитва, молитвата на каещия се грешник. Тази молитва е спасителна, ако е съпроводена със съзнанието, че от грешниците първият съм аз, както казваме в предпричастните молитви.
        Да се пазим от фалшивото самомнение, от мнима праведност. И когато дойдем в храма на богослужба, за да се потопим в неописуемото море на светлина и благодат, каквото е Светата Литургия, трябва да сме благодарни, че макар и грешници, Бог е отворил сърцата ни за присъствие на най-великото дело на този свят. И да измолим Божията благодат да освети скритите дори от самите нас тайни кътчета на сърцата ни, та да се покаем за трудно различимите, но гибелни недъзи – гордостта, самолюбието, тщестлавието и презрението към другите.
        Молим Божията сила да ни укрепи в това велико дело за спасение на нашите души, което собствено е делото на нашия живот.
        Призоваваме всички, които още не са гледали православния филм „Не затваряй очи“, да го направят. Още повече, че този филм е благословен от нашия патриарх. Филмът е вдъхновяващ разказ за пътя към Христа, за покаянието, чудото и светостта, при това филм, който запълни празнотата в този жанр – да разкаже на българите с художествените средства на кинематографията за тесния път на спасението.
       Божието благословение да е с всички нас, по молитвите на Майката Божия и на всички светии. Амин!

Иконата е копирана от  store.ancientfaith.com

Проповед на Неделя на Митаря и фарисея, 2025