Марк 10:32-45

             Когато бяха на път, възлизайки за Йерусалим, Иисус вървеше пред тях, а те бяха смаяни, и следвайки подире Му, бояха се. И като повика пак дванайсетте, Той почна да им говори, какво ще стане с Него: Ето, възлизаме за Йерусалим, и Син Човеческий ще бъде предаден на първосвещениците и книжниците, и ще Го осъдят на смърт, и ще Го предадат на езичниците, и ще се поругаят над Него, и ще Го бичуват, и ще Го оплюят, и ще Го убият, и на третия ден ще възкръсне.
             Тогава се приближиха до Него Зеведеевите синове, Иаков и Йоан, и рекоха: Учителю, желаем да ни сториш, каквото поискаме.
             Той ги попита: Какво искате да ви сторя?
             Те Му рекоха: Дай ни да седнем при Тебе, един отдясно, а друг отляво, в славата Ти.
             Но Иисус им рече: Не знаете, какво искате. Можете ли да пиете чашата, която Аз пия, и да се кръстите с кръщението, с което Аз се кръщавам?
             Те отговориха: Можем.
            А Иисус им каза: Чашата, която Аз пия, ще пиете, и с кръщението, с което Аз се кръщавам, ще се кръстите, но да дам да се седне Мене отдясно и отляво, не зависи от Мене, сядането е на ония, за които е приготвено.
            И десетте, като чуха, почнаха да негодуват за Иакова и Йоана.
            А Иисус, като ги повика, рече им: Знаете, че ония, които се смятат за князе на народите, господаруват над тях, и велможите им властвуват върху тях.
            Но между вас няма да бъде тъй: Който иска между вас да бъде големец, нека ви бъде слуга, и който иска между вас да бъде пръв, нека бъде на всички роб.
            Защото и Син Човеческий не дойде, за да Му служат, но да послужи и даде душата Си откуп за мнозина.

Братя и сестри,

           Ние чухме живоносните слова на нашия Спасител Иисус Христос: „Който иска между вас да бъде големец, нека ви бъде като слуга, и който иска между вас да бъде пръв, нека бъде на всички роб“. Така нашият Премил Изкупител отговаря на искането на апостолите Иаков и Йоан да седнат отляво и отдясно на Христа край престола на славата Му.
           Какво ще рече да сме слуги, да сме роби? Ще рече да сме роби Христови, да служим на ближния в име Христово. Всичко да правим, не като за пред нашия началник в света, а пред Великия Пастиреначалник Христа. Целият ни живот да е обърнат към изпълнение на Божиите заповеди. Молитвата „Господи, Иисусе Христе, Сине Божий, помилуй ме, грешния“ да не слиза от устата и сърцето ни. Да помним, че тукашният живот е кратък и е врата към вечния живот, където сме призвани за вечно блаженство в Христа, ако изпълним Неговите повели.
           Покаянието, истинското покаяние, ни прави малки в нашите собствени очи. То задушава вечно избуяващия плевел на тщеславието и осъждането. Да съкрушим нашата чудовищна гордост, която ни кара да се осъзнаваме като първи, най-важни, най-нужни за Бога и хората, най-праведни и незаменими.
           Да принесем плод на покаяние – ето това е нашият стремеж, стремежът на всеки, който иска да бъде жител на небето.
           Да престанем да се взираме в тленните и суетни земни блага, да благославяме ония, които ни тормозят, като наши благодетели, защото така ни напомнят, че нашето царство не е от този свят. Да правим милостиня – скрито, с разсъдителност, като знаем, че сме раби негодни.
           Да не пренебрегваме молитвите – утринни, вечерни, поклоните, четенето на духовна литература, беседите за вярата, като се молим Богу да ни укрепи в това зловещо, бездуховно и страшно в своето отстъпление време.
           Да помним, че иде час и дошъл е вече, когато неистината сяда на мястото на истината и правдата, тържествува в целия свят – от медии, университетски катедри, законодателни решения, а дори и от църковния амвон.
            Да се държим о светото Православие, учението на нашия Господ Иисус Христос, предадено в Свещеното Писание и Свещеното Предание, като помним, че за едното стоене във вярата ще се увенчаем с венци.
            Да се молим и за чадата си, защото децата са най-уязвими от безмилостната подмяна на ценности и най-лесно са манипулирани и могат да бъдат унищожени духовно.
            Да помним, че ние сме Христови, и Христос трябва да е център на нашия живот. Христос даде откуп за нас Своята Кръстна жертва. Пътят към рая е отворен, но пак се искат усилия, усилия и благочестив живот – живот на осъзнато покаяние и безропотно приемане на скърбите в Негово име, за да вървим по трънливия Голготски път на спасението.
            Ето, днес честваната света Мария Египетска, великата отшелница, просияла в святост, въздигната в Небесния чертог бивша блудница, днес честваната прославена подвижница е точно пример за рабиня Христова, за Христова послушница. Тя е послужила Господу след покаянието си с пост и молитва, а молитвата й е била за целия свят, който „лежи в злото“.
           Защото, когато светиите се молят, те се молят не просто за себе си, тяхната благодатна молитва покрива целия грешен свят. Те не са изолирани егоистично, изграждащи собственото си спасение, те са молитвени светила, които изпросват от Господа още време, още спокойни дни, още покаяние, още мир за грешния ни свят.
           Господ да ни помилва и спаси, да ни съхрани, да опази Своята Църква, по молитвите на Майката Божия, на света Мария Египетска и на всички Свои светии. Амин!

Копирайте: Проповед на Неделя на света Мария Египетска, 2025

Икона: https://elohov.ru

         Бог ни е дарил чудотворните икони, за да ги почитаме. Чрез тях Той върши чудеса. Те укрепват вярата и ни доближават до небесния свят. В много случаи сама света Богородица насочва хората към определена чудотворна икона. Но, разбира се, без вяра чудеса не стават.
         Празникът на чудотворната икона на света Богородица, наречена „Златна ябълка“, се чества на петата събота от Великия пост. Това е местен празник, свързан с чудо, извършено от Майката Божия чрез нейната свята икона през 1765 година. Това събитие е описано от Ананий Клинис, който тогава е бил игумен на манастира „Св. св. Кирик и Юлита“.
          Ето какво пише той: „В петата събота на Великия пост православните отдават акатистна похвала на Пресветата, Пречиста, Преблагословена Владичица наша Богородица и Присно Дева Мария. Чрез тая свята и чудотворна икона Пресветата Майка, изпросвайки от Христа, ни дарява безбройни, благодатни изцеления на телесни и душевни недъзи. Възпоминание на чудото с неплодната жена, която като беше закъсняла за празника на благодатната Богородица Дева Мария, поради дългия път не можа да получи благословен хляб и като счете това за лош знак, ридаеше и се окайваше за своята неплодност. Йереят като чу плача и риданията на жената, много се натъжи и като не намери и троха, останала от благословения хляб, разбирайки причината за мъката на жената, смут обхвана душата му. И видя (йереят) една ябълка, оставена в дар пред светата чудотворна икона, взе я и я даде на жената като благословение, а тя, като прие ябълката с гореща вяра, се успокои. И не след много време жената се оказа трудна. Като роди рожбата си, от вяра и благодарност към Божията Майка тя употреби много средства и богато украси светата икона, като даде да изковат една златна ябълка и я дари за спомен на великата благодат.“
         Тази чудотворна икона се пази в храма „Успение Богородично“ в кв. Горни Воден на Асеновград. Тя е много почитана от вярващите и най-вече сред бездетните съпрузи. От времето, когато се случило чудото с бездетната жена, се прави венец от ябълки над чудотворната икона, които се оставят да пренощуват. Когато съпрузи, искащи рожба, дойдат в храма, свещеникът им чете молитва и им дава една ябълка, която трябва да изядат двамата. От храма в Горни Воден обясняват, че ябълки има не само на празника, а целогодишно.
          Много са семействата, сдобили се с рожба след горещи молитви към Божията Майка пред нейната чудотворна икона „Златна ябълка“. Емблематичен е случаят на бездетно семейство от Пловдив. Скептиците не вярвали, тъй като и двамата били около 50-годишни. Но невъзможното за човека се оказало възможно за Бога със застъпничеството на Неговата Майка и те се сдобили с близначета.
           Свещеникът в храма разказва, че иконата помага не само при безплодие, а още при стрес, безсъние, епилепсия, дори при детска церебрална парализа. В черквата се разказва за едно детенце, което е проходило след молитва пред иконата. „Шести или седми клас беше, като го доведоха. Прочетох му молитвите за здраве. След седмица идват родителите и плачат от радост. Разказаха, че детето е проходило“, свидетелства свещеникът. „Застъпничеството на Божията Майка пред Бога е избавило и две деца от епилепсия, за удивление на докторите и безмерна радост на родителите“. И за още много чудеса разказват в храма с чудотворната икона на света Богородица „Златна ябълка“. От 2012 г. празникът е обявен за всебългарски и е упоменат официално в Българския православен църковен календар.
          Наистина дивни са чудесата, които Бог върши по застъпничеството на Своята Майка чрез нейните чудотворни икони. Но, за да се случи чудо, трябва да има силна и несъмнена вяра!

Използвана е информация от публикацията Чудеса и вяра: Детенце проходи пред „Златната ябълка“на telegraph.bg

Света Мария Египетска

           Света Мария Египетска била родена в Египет в края на пети век. Като навършила 12 години, избягала от родителския дом и отишла да живее в столицата Александрия. Сред светския градски разкош се отдала на лекомислен живот. Така прекарала младостта си. Увличала в грях много млади хора. Веднъж видяла група поклонници, които отивали към морския бряг, за да отпътуват за Божи гроб по случай празника на Светия Кръст Господен. И тя се качила на кораба. През цялото време на пътуването увличала пътниците с безсрамното си държание.
           Пристигнали в Йерусалим и всички се отправили към храма. И тя решила да влезе. Когато стъпила на църковния праг, някаква невидима сила я задържала да не може да влезе, опитала отново, но пак същата сила не я допуснала в светия храма.
           Смутена, тя останала в притвора на храма. Размислила защо не може да влезе. Досетила се, че това се случва поради големите й грехове. Припомнила си целия си живот и заплакала. Като вдигнала очи, видяла образа на Майката Божия на стената. Не сваляла очи от благия й поглед. Започнала усърдно да моли света Богородица да се застъпи за нея пред Бога да прости греховете й. Дълбоко и искрено било нейното покаяние. Обещала, че вече ще води чист живот.
           Майката Божия я помилвала заради разкаянието й. Когато опитала трети път, безпрепятствено влязла в храма. Изповядала се, причастила се със Светите Тайни и променила целия си живот. Купила три хляба и се отправила към река Йордан. Пила и се измила със свещената вода. Преминала реката и се поселила в Йорданската пустиня. Скоро хлябът й се свършил и тя започнала да се храни с корени от различни треви. Измъчвали я мислите за вкусните ястия, които ядяла в света. Изпитвала голяма жажда и си спомняла си скъпите вина, които пиела. Дрехите и се скъсали и прогнили. Там живяла 47 години в пост и молитва.
           Бог допуснал нейният живот да се разкрие за поука на тези, които грешат като нея. Това станало чрез един свят старец на име Зосима. Той живеел в строг манастир при река Йордан. През първата седмица на Великия пост всички монаси взимали малко храна и се отправяли в пустинни места за молитва в уединение до неделята преди Възкресение Христово.
          И отец Зосима отишъл в Йорданската пустиня. Навлязъл много навътре и с учудване забелязал човек. Започнал да вика, но той бързо се отдалечавал. Старецът се затичал след него. „Угодниче, Божий, спри се, благослови ме!“ – викал той. Това била света Мария. Тя му отговорила: „Отче, Зосима, аз съм жена, а дрехата ми овехтя и се скъса от зноя и студа. Хвърли ми расото си да го облека. Благослови ме!“
          Той оставил расото и се отдалечил. Срещнали се и тя му разказала целия си живот. Като слушал за трудния й пустиннически подвиг и за покаянието й, старецът паднал на земята и се поклонил. Тя го помолила през Великия пост следващата година да дойде при нея със Светите Дарове, за да я причасти. Като казала това, тя се отдалечила. Старецът не забравил заръката й. Пак дошъл, причастил я, а тя го помолила и през следващата година да дойде.
            Когато дошъл, вече не я намерил на същото място. Дълго я търсил и най-после я открил мъртва. Тя всъщност го повикала втори път, за да я погребе. Починала в 522 година. Чудил се старецът как ще изкопае гроб, когато няма никакво оръдие в ръцете си. Видял в пустинята захвърлено парче дърво. Взел го и започнал да копае. Сухата земя не се поддавала на усилията му. Обливал се в пот, но нищо не можел да направи. Ала когато вдигнал очи, ненадейно видял огромен лъв, който стоял до тялото на светицата и ближел краката й. Старецът се ужасил при вида на звяра. Спомнил си думите на Мария, че никога не е виждала зверове. Бог я пазел, а пустинята била пълна с диви животни.
            Изплашил се от лъва и се прекръстил Бог да го опази. Лъвът започнал тихо да се приближава до него и го гледал кротко с любов. Тогава Зосима казал на звяра: „Великата подвижница ми е заповядала да погреба тялото й, но аз съм стар и не мога да изкопая гроба. Нямам и с какво да копая. Манастирът е далече и не мога да донеса нещо оттам. Моля те изкопай гроба, за да я погреба.“
            Лъвът като че ли разбрал думите му и с предните си лапи изкопал яма, достатъчна да побере тялото. Старецът отново облял краката й със сълзи и покрил тялото й с пръст. След това си тръгнал, а лъвът, кротък като агне, се отправил към вътрешността на пустинята.
             Като се върнал в манастира, той разказал на братята за света Мария. Всички се удивили и записали разказа му за поука. Животът на Мария Египетска показва колко ниско може да падне човек в греха и до каква висота може да се издигне, когато искрено и дълбоко се разкае.

Преподобна майко Мария, моли Бога за нас, грешните!

 Икона: https://mon-sofia.livejournal.com, текст: монахиня Валентина

             Неделя четвърта на Великия пост е посветена на свети Йоан Лествичник, наречен така по името на своята книга „Лествица”, която съдържа наставления за духовния живот, ползвани от всички християни.  Макар и да няма много сведения за живота на светеца, той става образец за подражание на стотици монаси и подвижници през вековете.
            Неговата книга, в която той описва своя духовен опит и борба в постигането на християнските добродетели, се чете и препрочита до днес не само от монаси и духовници, но и от миряните в света. В нея свети Йоан ни представя тридесет стъпала по лествицата (стълбицата) на добродетелите, която християнинът се стреми да изкачи, за да достигне духовното съвършенство, към което ни призовава Бог.

Икона: https://easternchristiansupply.biz

          Днес е начало на нашето спасение и откриване на вечната тайна: Синът Божи става Син на Дева, и Гавриил благовести благодат. Затова и ние с него да зовем към Богородица: 
          Радвай се благодатна, Господ е с тебе!

           В името на Отца и Сина и Светия Дух!

          „Радвай се, благодатна, Господ е с тебе!“ – този поздрав чува Пресветата Дева в дома на Обручника Йосиф, в бедното и презряно градче Назарет.
           Спасителят на света се въплъщва не в Йерусалим, където е храмът, нито в някой от древните известни градове, а на място презирано от юдеите, център на езическа Галилея, пълна с грешници и отстъпници.
           Още тук Богочовекът показва Своето благоволение към грешните, Своята мисия да дойде именно при тях, а не при праведниците, нямащи нужда от покаяние.
           Пречистата Дева, наследница на царски и архиерейски род, е много бедна, беден е и нейният Обручник Йосиф, комуто е отредено да пази девството на Богоизбраната. И неслучайно Тя казва „Господ погледна на унизеността на рабинята Си“. И добавя: „Ето, отсега ще ме облажават всички родове“.
           Смирена и съвършена в добродетелите, целомъдрена и просветена във вярата, изучила безпогрешно Закона и пророческите книги, светата Дева е ослепителен съсъд, кивот, позлатен от Духа, прекрасен храм на небесната слава, славен чертог, в който Христос се съчета с човечеството, великолепен златен светилник, украсен със седемте дара на Светия Дух, провидян от Захария, всечестно оръжие на мира, чрез което скръбната присъда, осъдила света на проклятие, се обърна в радост. Тя чака с трепетно очакване предвъзвестеното от ангела, още докато е съвсем невръстна в Йерусалимския храм.
            И в деня на благата вест, Архангелът открива, че тя е именно – Девицата, предречена от Исаия, която ще роди Емануил.
            С нас е Бог – това значи Неговото име Емануил.
            С нас е Бог – и смъртта ще бъде победена.
            С нас е Бог – и грехът ще бъде отхвърлен.
            С нас е Бог – Победителят на ада.
            С нас е Бог – Съкрушителят на древната змия.
            С нас е Бог – и примирението с Отца е вече с нас.
            С нас е Бог, роден от Новата Ева, Изтребителят на преизподнята.
            С нас е Бог, слязъл по стълбата небесна.
            С нас е Бог, поселил се в девичата утроба.
            С нас е Бог, превърнал Девата във вместилище на Невместимия.
            С нас е Бог, удивил с тази велика тайна и серафимите.
            С нас е Бог – и древният ни враг е победен.
            Порядъкът на естеството е отстъпил, а Свръхнеописуемият се едини със света.
            Днес е началото на нашето спасение, началото на нашето изкупление, наш най-честит празник.
            Да се молим на Богородителката, на царицата Небесна, на пречистата Владичица, послужила в чистота и смирение на тази велика тайна. Да се молим за спасението на нашия изстрадал род. Да се молим за мир в света, да се молим за осъзнаване на грехопадналото човечество. Да се молим за спасение от нечестието и злите навеи на нашето лукаво време.
            Честит и благословен празник!
            Честито на всички именици!
            Божието благословение да е с всички вас, по молитвите на нашата Закрилница – света Богородица. Амин!

Икона: http://www.tourinfo.bg

Проповед на Благовещение

Марк 8:34-9:1

           И като повика народа с учениците Си, рече им: Който иска да върви, след Мене, нека се отрече от себе си, да вземе кръста си и Ме последва.
           Защото, който иска да спаси душата си, ще я погуби, а който погуби душата си заради Мене и Евангелието, той ще я спаси.
            Защото каква полза за човека, ако придобие цял свят, а повреди на душата си?
            Или какъв откуп ще даде човек за душата си?
Защото, който се срами от Мене и от думите Ми в тоя прелюбодеен и грешен род, и Син Човечески ще се срами от него, кога дойде в славата на Отца Си със светите Ангели.
И рече им: Истина ви казвам, тук стоят някои, които няма да вкусят смърт, докле не видят царството Божие, дошло в сила.

Проповед на Неделя Кръстопоклонна

В името на Отца и Сина и Светия Дух!

„Който иска да върви след Мене, нека се отрече от себе си, да вземе кръста си и Ме последва“

Братя и сестри,

          Преди Своето спасително за нас Разпятие, Господ казва тези слова. Така Той подчертава колко е важно съразпването с Него – с Христа, приемането на страданията в Негово име и отхвърлянето на съблазните и радостите на тоя свят.
          Какво значи да се отречем от себе си? Това значи да се откажем от своята воля и желания, които по човешки, по плътски ни диктуват да искаме наслади и комфорт в този свят. Нашата плът иска дружба със света, нашата воля по човешки се стреми към земни цели, нашите желания често са оплетени в примката на плътското мъдруване. Ние нямаме ум Христов, макар че сме християни, приели Свето Кръщение и стремящи се към изпълнение на Божиите заповеди. Но е нужно много повече – да поискаме подкрепата на Божията благодат за спасителното дело по отричане дружбата със света.
           Да се отречем от себе си значи, да пренебрегнем нашите земни пристрастия, нашето желание за комфорт, нашите амбиции за преуспяване, за съграждане тук и сега на нещо устойчиво, като припознаваме в земния живот илюзията за вечност. Но тук всичко е изменчиво, всичко е преходно, а вечността е след края на земния ни път.
            Знаем добре това, но всъщност го забравяме, и постоянно искаме да се устроим тук добре, тук, на земята. Нашият истински дом не е тук, нашият дом е небесната ни прародина, където нашето небесно семейство – светиите и Майката Божия се молят за нас.
           Да вземем кръста си – значи, да приемем страданията и скърбите в нашия живот като спасително лекарство, което Бог допуска за наше изправление. Да вземем кръста си – значи, да не роптаем и да не завиждаме на другите, които имат всички земни блага. Да вземем кръста си – значи да поставим Христос в центъра на нашия живот, и заради Христа да претърпим лишение, подигравки, неудобства, гонения … Да вземем кръста си – значи да благодарим Богу за всичко, което ни се случва, и да се уповаваме Богу, Който Единствен знае пътя и начина за нашето спасение.
           А да следваме Христа – значи да оставим всички заблуди, всички лъжеучения, всички неистини, които ни гъделичкат слуха – цялата измама на тоя свят, който „лежи в злото“ и ни облъчва от всеки екран, от всяка медия.
           Днес, в средата на Великия пост, Църквата е постановила да отдадем почит на Кръста Христов, та в молитва, вяра и съкрушено сърце да измолим живителни сили от Христовото Разпятие за продължаване спасителния подвиг на нашия пост. Пост без осъждане, без гняв и злост, без клюки и съблазни, пост спасителен да бъде този наш подвиг – за това се молим. И молим Небесната Църква да ни е на помощ в делото на нашето спасение.
           Божията благодатна помощ, по молитвите на света Богородица и със силата на Честния и Животворящ Кръст Господен да е с всички нас! Амин!

Копирайте Проповед на Неделя Кръстопоклонна, 2025

към Начало

Житие на светите мъченици Хрисант и Дария

         Хрисант живял в 3 век. Като юноша той се учил и възпитавал при най-знаменитите философи и бидейки надарен с големи способности, той бързо преуспявал във всички науки с голямо прилежание. Между другите книги Хрисант попаднал и на светото Евангелие, което той прочел с внимание. Това четене силно подействало върху душата на момъка. С цялото си сърце той повярвал в Господа Иисуса Христа и приел свето кръщение. Това стигнало до неговите роднини и те много се разтревожили. Неговият баща Полемий положил много усилия да отвърне сина си от Истинния Бог но нищо не помогнало. Най после той решил да сгоди сина си за една езичница на име Дария, като се надявал тя да го отклони от Бога. Но станало точно обратното – Дария повярвала в Господа Иисуса Христа и приела свето кръщение. Скоро след това Полемий умрял. Тогава двамата започнали да живеят само за служение на Бог и полза на ближните, усърдно проповядвайки Евангелието и обръщайки езичниците. Те се поселили в два отделни дома, устроени по подобие на манастирите. В единия дом Дария приемала повярвалите девойки, молила се с тях и изучавала Божия закон. В другия дом се поселил Хрисант с новообърнатите християни, които подобно на него се били отрекли от суетата на света. Тъй минали няколко години. Най-после на римският управител донесли, че Хрисант и Дария обръщат езичници в християнската вяра. Той заповядал да уловят Хрисант и Дария и да ги предадат на мъчения, ако не се поклонят на идолите. Повелята му била изпълнена. Но Бог чудесно пазел служителите си: яките въжета, с които ги свързвали, сами се разкъсвали и железните окови се разпадали. Станал свидетел на силата Божия, съдията Клавдий, който ги измъчвал, изповядал Господа Иисуса Христа за истинен Бог и приел свето кръщение заедно със жена му Илария, синовете му Иасон и Мавър и много войници. Това станало известно на императора, който заповядал да удавят Клавдия в морето, а синовете му и повярвалите войници да накажат смъртно. Хрисант и Дария били закопани живи в 284 година. Често след това християните се събирали за молитва на онова място. Веднъж в деня на светите мъченици много християни се събирали на молитва в намиращата се близо пещера. Императорът узнал за това и заповядал да засипят входа на пещерата и всички християни, между които се споменават презвитер Диодор и дякон Мариан, умрели мъченически. Тяхната памет, както и паметта на Клавдий, Илария и синовете им се чества в деня на св. мъченици Хрисант и Дария – на 19 март.

Свети мъченици Христови, молете Христа Бога за спасението на нашите души. Амин!

Поучение

Братя и сестри,

          Да не роптаем срещу изпитанията, които Господ е допуснал да ни връхлетят. Да бъдем в трезвение и яснота, че нашият живот тук, на земята, е кратък и да не го пропиляваме в суета и гонене на вятъра. Да се готвим за вечността, за нашата небесна прародина – това трябва да е нашата цел като християни. Да оплакваме греховете си и да молим Бог да не допусне да паднем в нови, още по-ужасни грехове – ето това е нашата духовна нагласа. Още повече, че сме в дните на Великия пост, когато трябва да настроим тялото си по струните на нашата душа. Божията благодат да ни укрепява в това дело – най-трудно, най-важно, най-значимо в нашия живот – делото на нашето спасение. Господ да се смили и да ни помилва по великата Си милост и по Своето безгранично човеколюбие. Амин!

Братя и сестри,

           На втората неделя от Великия пост Църквата възпоменава велико чудо на изцеление, сторено от нашия Господ Иисус Христос, над един тежко болен, разслабен – парализиран човек. Нещастният болник е носен от четирима свои близки. Виждайки, че поради голямото множество народ около къщата, където е отседнал Спасителят, те не ще могат да доближат одъра с болния, неговите близки разкриват покрива на къщата и така спускат одъра. И забележете, заради тяхната вяра, Господ прощава греховете, а сетне изцелява разслабения.
            За Господ няма нищо невъзможно. За Твореца на света, чрез Когото всичко е станало, няма нищо непостижимо. Нещо повече, знаем от Самия Него, че невъзможното за човеците, е възможно за Бога. И забележете, преди да изцели видимо болното тяло на човека, Христос извършва друго, невидимо, не по-малко чудо – прощението на греховете му.
            Всинца много грешим – казва апостолът. Всички ние сме разслабени. Всички сме духовно парализирани. Всички сме на одъра на страданията – плод на духовните ни недъзи и немощи.
            И всеблагият Господ не само ще прости греховете ни, ако се покаем, но и ще ни даде сили да изпълняваме Неговите заповеди.
            Всички сме разслабени, бавни на добро и милост. Но четиримата евангелисти – Матей, Марк, Лука и Йоан – наши най-близки помощници на духовния ни път, могат да ни вдигнат и донесат в нозете на Спасителя.
            От любов към грехопадналия, те ще пробият покрива на нашия високомерен ум, покрит с праха и навеите на земните дела. Така, облагодатен и смирен, нашият ум ще навлезе молитвено в скритата стаичка на сърцето – нашата Светая Светих и ще можем, ако даде Бог, вече изцелени, да вдигнем одъра си (нашето тяло) за вършене на добро.
             Да даде Бог всекиму разкаянието да е искрено и дълбоко, та да бъдем изцелени като разслабения болник.
             Защото дните на нашия живот са кратки. Сега сме тук, а утре вече ще ни няма.
             Да се молим за нашето спасение, да се молим горещо и за избавлението на нашите православни братя от взаимното изтребление на войната. Да не спираме молитвите си за мир в света, та Князът на мира, нашият Господ Иисус Христос, по застъпничеството на Своята Пречиста Майка и всички ангели и светии, да добави мирни дни за нашия изстрадал и остарял в грехове свят.
             Божието благословение да е с всички вас по молитвите на днес чествания велик защитник на християнството, богослова на Свещеното Предание – Солунския архиепископ, безмълвника свети Григорий Палама. Амин!

Проповед на Неделя на Григорий Палама

Стенописите са копирани от http://www.pravmir.ru и от http://www.maria.catholic.or.kr

към Начало

Евангелско четиво
 Йоан 1:43-51

На другия ден Иисус поиска да отиде в Галилея, и намира Филипа и му казва: върви след Мене. А Филип беше от Витсаида, от града Андреев и Петров. Филип намира Натанаила и му казва: намерихме Иисуса, сина Иосифов, от Назарет, за Когото писа Моисей в Закона, и говориха пророците. А Натанаил му рече: от Назарет може ли да излезе нещо добро? Филип му казва: дойди и виж. Иисус видя Натанаила да отива към Него и казва: ето истински израилтянин, у когото няма лукавство. Натанаил Му казва: отде ме познаваш? Иисус отговори и му рече: преди Филип да те повика, когато ти беше под смоковницата, видях те. Натанаил Му отговори: Рави! Ти си Син Божий, Ти си Царят Израилев. Иисус му отговори и рече: ти вярваш, понеже ти казах: видях те под смоковницата; по-големи неща от това ще видиш. И казва му: истина, истина ви говоря: отсега ще виждате небето отворено, и Ангелите Божии да възлизат и слизат над Сина Човечески.

Братя и сестри,         

          Днес е първата неделя от Светата Четиридесетница. Наричаме я Неделя на православието или Неделя Православна. На този ден се отбелязва знаково събитие за църковната история, а именно победата на православието над просъществувалото повече от век иконоборство.
          На този ден, през 843 г., в Константинопол, императрица Теодора и нейният невръстен син, заедно с патриарх Методий, свикват събор, който утвърждава решенията на предходните 7 събора, които църквата празнува за вселенски. А най-вече е почетена паметта на отците от последния, седми събор, които са се борили за утвърждаване на подобаващото място в почитанието, наследено от древност, на православната икона.
          Трудно е да си представим светото православие без досточтимите ликове, отвеждащи ни мислено към първообразите на небесния свят.
          Трудно е да си представим нашата вяра, лишена от свето древно наследство, защото знаем, че свещени изображения е имало от най-ранни години на християнството.
          Трудно е да осмислим колко величествено, решаващо и грандиозно е делото на свети Теодор Студит, патриарх Герман, изповедниците Теофан и Теодор Начертани, богомъдрия Йоан Дамаскин и стотиците, хилядите християни от ония времена, повечето монаси, които са пролели кръвта си, претърпели изгнание, бичове, поругаване, хули, позорна смърт заради светите образи на небожителите.
          Сега те не смътно като в огледало, а лице в лице съзерцават небесното семейство, небесното войнство, Майката Божия и всички отвека угодили Богу праведници и пред престола Божий молят спасение за грешния свят.
          Ето и в днешното литургийно свето евангелие чухме думите, с които апостол Филип се обръща към онзи израилтянин, у когото няма лукавство – към Натанаил. Той му казва, викайки го да беседва със Спасителя Христа, казва му „Дойди и виж.“ Това е покана към всички люде по света, към всички звани, да дойдат в лоното на душеспасението – Христовата Църква, която е стълб и крепило на истината.
          За Христос и Църквата проляха кръвта си мъчениците, за Христос и Църквата проповядваха пророците, към Христос и за Църквата отпращаха молитви аскетите, в име Христово и за Църквата правеха чудеса чудотворците.
          Христос и Църквата Божия трябва да са центърът, същината на нашия живот. Защото сме дошли в Църквата и сме останали тук – да даде Господ до края на дните ни.
          Да даде Господ и да послужим Нему, на нашия Избавител и Спасител, и сега в този живот, и във вечността.
          Благодатта на Господа нашего Иисуса Христа и любовта на Бога и Отца, и причастието на Светия Дух да е с всички нас – чадата на древната апостолска църква, която неотменно пази, без промяна, Христовото учение и поверените ѝ тайнства до свършека на света. Амин!
          Честита на всички православни да е Неделя Православна! 

Иконите са копирани от: https://pameevro.gr и https://yantar.ua

Копирайте: Проповед на Неделя Православна, 2025

       Тропар на великомъченик Теодор Тирон

        За велико изповядване на вярата, сред пламъците като в тихи води се радваше светият мъченик Теодор; изгорен в огъня се принесе като сладък хляб на Пресвета Троица. По неговите молитви, Христе, Боже наш, спаси нашите души.

Братя и сестри,

         Благословеното от Бога време на нашето спасение – Великият пост, вече започна. Ние сме в усилните дни, в дните, когато цялото ни сърце, мисъл и воля трябва да са отправени към предстоящото велико чудо – Възкресението на нашия Спасител.
         На Тодорова събота, по стародавна традиция християните, подготвени в пост, покаяние, изповед и молитва, се единяват с Пречистото Тяло и Драгоценната Кръв на Изкупителя Христа. И Църквата премъдро ни напомня, че древните са се боели да вкусят от осквернената с идоложертвена кръв храна, с която нечестивият император е искал да ги въвлече в грях.
         А колко повече днес трябва да се боим от осквернената духовна храна, която ни се поднася от всеки ъгъл, от всяка медия. Ние, християните, отвсякъде сме обградени от различни езически по характер вярвания, лъжеучения, окултни практики, от древно и ново суеверие, от налагани стереотипи на мислене и поведение, които не само не са християнски, но дори противостоят на общочовешките ценности.
        Живеем в трудно, тревожно и небивало по своята бездуховност време. Принудени сме да приемем като част от нашето всекидневие мерзости, които древните биха оприличили просто и ясно като Содом и Гомора.
        Изтерзани сме, че нашите деца и внуци са жертви на материалистичен и напълно отхвърлящ християнския идеал светоглед.
        Единственото ни упование е нашият Премил Спасител, Който обеща, че ще остане с верните до свършека на света. Тревогата ни е голяма, защото нравственият разпад все повече се усилва, правопропорционално на технологичното развитие.
        Очите на сърцата ни са отправени към Небесната Църква, където Всесвятата Богородица, Честният Предтеча, ангелите и светиите не спират да се молят за подкрепа в нашето изпитание.
        Дано Господ да даде сили да бъдем на висотата на даденото ни за спасение изпитание. Да имаме сили да търсим Царството Божие, помнейки, че всичко останало ще ни се придаде.
        Да загърбим всички заблуди, всички отстъпления и всевъзможни неистини, в които врагът на нашето спасение трови грешния свят. Да се взрем в собственото си покаяние, да оплачем със сълзи собствените грехове, така както великият светител Андрей, архиепископ Критски, го е сторил в своя Покаен канон. Да прибягваме под крилото на Царствената Владичица, като възхваляваме Нея – Облажаваната от всички родове Божия Майка.
        Да измолваме да се причастяваме за спасение, а не за осъждане – ето кое е най-нужно за нашите души. И да се уединяваме с молитва в сърцата си, дори и да сме сред множество хора, като знаем, че Отец ще ни въздаде за тази молитва в скришната стая на сърцето.
        Да не се гордеем, да не осъждаме и да внимаваме в богослужението, което е небе на земята. Тук, на Светата Литургия, ангели съслужат ведно с грешния свещеник, а ние си позволяваме да шумим и говорим, да обсъждаме делнични неща, да се разхождаме, да отклоняваме мисъл от молитвата. Да помним, че Бог не гледа по лице, и че Той – Сърцеведецът ни вижда толкова ясно, както и ние самите не можем.
        Да се покайваме за старите си грехове, да не се сравняваме с никого и да измолваме да не падаме в нови, като съзнаваме своята слабост. Но да не забравяме, че на човеци, също слаби и грешни като нас Бог повелява: „Бъдете съвършени, както е съвършен вашият Отец Небесен“.
       Нека със страх и трепет да извършваме своето спасение, според мярата на принесеното покаяние. Бог да се смили над нас, окаяните и грешните, съсипаните и измъчени Негови чада, съзнаващи ясно, че без Божията благодат не можем да вършим нищо.
        Нека божествената сила на неосъдно взетото Причастие – единението с Бога в Светата Чаша, да е с всички нас! Амин!
       Честит и благословен празник!
        Божията благодат да е във вашите сърца!

Разгледайте презентацията: Свети Теодор Тирон
Копирайте презентацията: Свети Теодор Тирон

Копирайте: Проповед на Тодоровден,2025

Иконата е копирана от http://www.doxologia.ro

към Начало