Християнската ни надежда не бива никога да угасва. Апостол Павел я нарежда на второ място след вярата. Нашата надежда е в нашия Премил Спасител и Изкупител Господ Иисус Христос, Който благоволи към молитвите на Своята Пречиста Майка, на ангелите и на светиите, угодили Му от века. Колкото и мрачен да е сегашният ни земен жребий, колкото и скръбни да са дните ни, каквито и изпитания да имаме, знаейки, че в живота скърби ще имаме, ние се уповаваме на всемилостивата Божия воля. Макар и невидим за телесните ни очи, за взора на нашите сърца е явен небесния свят, небесната ни прародина, от която ни дели единствено греха. Защото, оня, който се кае искрено, онзи, който прибягва към лечебната сила на покаянието и изповедта, знае какъв мир и радост спохождат сърцето на искрено каещия се. Онзи, който милее за светата богослужба, е усетил и усеща неописуемия покой, идещ от нея. В Светата Литургия отново се пресъздава тайната на Домостроителството, Кръстната жертва на Христа и Изкуплението на грехопадналия свят. Онзи, който се причастява с чиста съвест, пък е най-честитият човек от всички на света. Не че няма да бъде нападнат отново от поднебесните духове на злобата, не че спират неговите терзания и изкушения, не че намаляват скърбите му, но причастникът на божието естество, причастилият се християнин е вече обновен и осветен по неизказан и неописуем начин. Дори едното ни молитвено присъствие на Светата Литургия ни преобразява и ни въздига до висините на Таворската планина, където съзерцаваме тайнството на Човеколюбеца Христос, явил Своята божественост пред избраните апостоли – Петър, Яков и Йоан. Всичко това ни го дава единствено Църквата, единствено богослужението. Да не се леним да дойдем тук, в храма, на Света Литургия, да дойдем не само когато просим нещо от Бога, записваме някакви треби или искаме да вземем светена вода. Да бъдем тук, където само верните, т.е. кръстените в Христа могат да бъдат, и подобно на херувимите да възпяваме Триипостасния Бог. Да даде Господ това благодеяние да продължи и във вечността. Амин! Божието благословение да е с всички вас!
На днешния ден Църквата възпоменава двамата свидетели и вдъхновени глашатаи на радостния, най-радостния за човечеството факт – раждането на Месия. Месия от еврейски значи „Помазан“ и се превежда с названието „Христос“. Четиридесетдневният Богомладенец, донесен от Светата Дева и Обручника Йосиф, е посрещнат в храма от двама праведници – престарял благоговеен мъж и благочестива вдовица. Това са свети Симеон, поел на ръце Спасителя, и света Ана пророчица, Фануилова дъщеря. И двамата праведници разпознават в невръстния Младенец Стария по дни, разпознават в Него Божия Син, приел плът за спасението на света. Свети Симеон, наречен Богоприимец, отдавна чака да зърне Изкупителя, защото знае чрез Светия Дух, че не ще вкуси смърт, докле не види с телесните си очи Христа Господен. И ето – престарял отдавна, стигнал старческа седина, останал жив само, за да възвести дивното чудо, свети Симеон свидетелства с думите, станали неизменна част от вечерното богослужение: „Сега отпускаш Своя раб , Владико, според думата си, смиром, защото очите ми видяха Твоето спасение, което си приготвил пред лицето на всички народи – светлина за просвета на езичниците и слава на Твоя народ Израиля“. Да, сега след като се е изпълнило обещанието на Духа, че ще види с очите си Спасителя, благоговейният Богоприимец може да се отправи към лоното Авраамово. Неговият глас се слива с гласа на пророчица Ана, праведната вдовица от Асирово коляно, служеща Богу с пост и молитва, а сега и с възвестяването за великата милост на Боговъплъщението. Защото Христос казва: „Не да наруша съм дошъл, а за да изпълня“. И Неговата мисия, целият Му земен път, е точно изпълнение на Божествения закон. А според Мойсеевия закон трябва за свидетелство да пристъпят двама души. За свидетелство пред човеците, защото на Рождеството присъстваха ангелски хорове. Но смиреният Богомладенец съблюдава дадения от Самия Него Мойсеев закон. Двамата свидетели – благочестивите праведници Симеон и Ана пророчица възвестяват, говорят, увещават, че вече е дошъл Христос. Възвестено е на юдеите в Йерусалим, че Месия е дошъл. И през целия земен път на Спасителя чудесата на Божествената Му власт и дори гласът на Отца отново и отново говорят: „Бог дойде в плът. Дойде часа за спасение на изтерзания свят.“ Дали всички са чули? Дали всички са разбрали? Не, разбира се. Единокръвният на Спасителя народ Го отхвърли. Затова малкото Христово стадо сме длъжни да изповядваме Спасителя не само на думи, а с дела на светлина и правда. Божието благословение да е с всички вас по молитвите на Майката Божия, свети Симеон Богоприимец и света Ана пророчица. Честито на всички именици!
Небесният събор на небесните ангели надникна към земята, за да види как донасят в храма Младенеца, Първороден спрямо всички твари, роден от Майка, непознала мъж, и с радост пеят заедно с нас песента на предпразненството.
Като претърпя страданията на плътта, блажени Трифоне, ти наследи божествената и безболезнена сладост на рая и прие от Христа венеца на безсмъртието. Затова изливаш реки на изцеления за тези, които с любов прибягват към твоята защита.
Иконата е копирана от сайта на храм „Свети Йоан Богослов“, град Карнобат –http://hramkarnobat.blogspot.bg. В иконата са вградени частици от мощите на светеца.
Бидейки свята издънка от благочестив сливенски род, Димитрие, мъчениче славни, ти си произрасъл обилни плодове на всяка добродетел, пазейки православната наша вяра и като си завършил мъченически живота си, посрамил си злочестивите агаряни, мъчениче славни, моли Христа Бога да ни дарува велика милост.
Свети мъченик Димитър Сливенски
Свети Димитър се родил в Сливен през 1818 година от бедни, но благочестиви родители. Той не получил образование, но слушайки в църква евангелските четива, се изпълнил с мъдростта на Свещеното Писание и с голяма ревност по Бога. Бил твърде млад, когато родителите му починали, скоро родната му къща се срутила и бил принуден да живее като слуга в дома на един турчин и с много труд да изкарва прехраната си. Той често в разговор хвалел Христовата вяра, а изобличавал заблужденията на мохамеданите. Разгневен, господарят му го изгонил без да му плати за труда. Когато от Одрин дошъл нов кадия, Димитър бил повикан да прислужва. Той бил снажен и красив момък и турците искали с помощта на новия кадия да го убедят да приеме мохамеданската вяра. Димитър подигравателно му отвърнал: „Олур ба, ефендим“ („Бива, бе, господин съдия!“). Турците взели сериозно тези думи и веднага един от тях се заловил да навие на главата му бяла чалма, каквато могъл да носи само правоверният мохамеданин. Но Димитър я хвърлил на земята и избягал, защото знаел, че това много ще озвери турците. След като се укривал известно време, бил посъветван от един благочестив селянин да отиде в митрополията в Русе. От русенския владика Димитър бил поучен във вярата и изпратен обратно в родното място, за да приеме мъченически подвиг за Христа. Младежът така и направил. В Жеравна той се предал на турската стража, която все още го търсела и когато се явил пред кадията смело изповядал Христовата вяра и похулил мохамеданската. Бил предаден на ужасни мъчения, които продължили повече от година, но останал твърд във вярата. В края на януари 1841 година светият мъченик бил обезглавен пред лицето на многоброен народ. Християните с възхищение гледали подвига на своя съгражданин и след обезглавяването му всеки искал да вземе от пръстта, напоена с кръвта на мъченика. Тялото му стояло, пазено от турската стража, цял ден непогребано. Турците искали да го хвърлят във водите на Тунджа, но християните го откупили и погребали в двора на Дохиарския метох в града.
След това Иисус влезе в Иерихон и минаваше през него. И ето, някой си, на име Закхей, който беше началник на митарите и богат човек, искаше да види Иисуса, кой е Той, ала не можеше от народа, защото беше малък на ръст; и като се затече напред, покачи се на една смоковница, за да Го види, защото щеше да мине оттам. Иисус, като дойде на това място, погледна нагоре, видя го и му каза: Закхее, слез по-скоро, защото днес трябва да бъда у дома ти. И той бързо слезе и Го прие с радост. И всички, като видяха това, зароптаха и казваха: отби се при грешен човек. А Закхей застана и рече Господу: ето, половината от имота си, Господи, давам на сиромаси и, ако от някого нещо съм взел несправедливо, ще отплатя четворно. Тогава Иисус рече за него: днес стана спасение на тоя дом, защото и този е син на Авраама, понеже Син Човеческий дойде да подири и да спаси погиналото.
Братя и сестри,
Събрани по Божия милост днес в храма на светата божествена Литургия, Църквата ни припомни всемилостивото посещение на Господ Иисус Христос за спасение на един окаян грешник. Този окаян грешник, натрупал неправедно богатство, този жрец на сребролюбието е митарят Закхей от Йерихон. Тази случка е особено поучителна за всички нас. Макар и затънал в прегрешения, престъпил многократно закона, съсипал вдовици и сираци, митарят Закхей ще бъде избавен от греховния мрак, в който е потънал. Той не знае това. Той знае само, че иска да види великия Чудотворец, Който отваря очи на слепи, лекува парализирани и има слово с божествена власт. Развълнуван и притеснен, дребният Закхей не може да намери място сред огромното множество народ, дошло да срещне божествения Учител. Христос, обкръжен от Своите ученици, влиза в Йерихон, а Закхей знаейки пътя, не се колебае да Го пресрещне, качен на едно смокиново дърво, с желанието поне да зърне Спасителя. И не само ще Го зърне – Божествената милост е отредила спасение за Закхей и целия му род. Когато Господ слиза до дървото, Той се обръща към Закхей, като казва: „Закхее, слез по-скоро, защото днес трябва да бъда у дома ти!“ Неизказана милост, неочаквани и велики са тези думи за изненадания митар. Той бързо слиза от дървото и в покаяние заявява, че ще покрие всичко придобито неправедно и ще раздаде половината си имот на сиромаси. Колко е различен Закхей от богатия момък, който беше добър изпълнител на закона, праведен от младини, ала не намери сила да се раздели с богатството си. А грешният и сребролюбив митар днес се спасява. Така може да се спаси и всяка грешна душа, ако приеме Христа в дома си – в своето сърце. Но това може да стане само ако се разделим с неправедното си богатство – нашите натрупани с години греховни навици, скрити язви и недъзи, които съсипват духовния ни живот. Защото не само сребролюбието обезобразява душата. Мрачното подземие на нашето сърце е пълно с всевъзможни немощи – гняв, осъждане, леност, нерадение, завист, човекоугодие, суета, блудство… – греховен товар, от който трябва да се освободим, ако желаем Христос наистина да дойде да вечеря с нашата душа. Да настане спасение на този дом – на тази наша душа, където Господ не може да влезе поради нашите грехове – ето това е нужно за всеки християнин. Защото всеки от нас е чедо Авраамово, чедо на обещанието, всеки от нас е призван към Царството Божие, за всеки от нас Христос проля драгоценната Си кръв. А ние, поискали да срещнем Христа, ще бъдем подпомогнати от Неговата божествена благодат, за да извършим този духовен труд, това духовно преобразяване. Защото най-страшно от всичко в обозрението на духовната битка, най-страшното не са греховете ни – тях може да излекуваме с покайни сълзи. Най-страшна е заблудата, че сме праведни и добри хора, които не са направили нещо кой знае какво. Тази заблуда ни прави съучастници на фарисейското лицемерие и гордост, носители на фалшивото самомнение и показната и лъжлива праведност на онези, които разпнаха Спасителя. Братя и сестри, да даде Господ подобно на блажения митар Закхей и ние да се разделим с големия си греховен „капитал“, за да може да настане и за нас спасение на порутения дом на нашата душа. Божието благословение да е с всички вас! Амин!
Голяма е нашата отговорност като християни, защото носим най-светлото име – името на Христа, наричаме се с божествено звание – Христови приятели, Христови угодници, следващи Христа. Това значи названието „християнин“. А колко малко съответстват нашите мисли, ум и дела на това най-високо звание. И колко често Божието име се похулва заради нашите грехове … Не можем да се оправдаем с незнание, защото вече всички книги – Библията и много православна литература са ни достъпни. Можем, ако искаме, и електронно да слушаме православни беседи. Никой още не ни е забранил да посещаваме църквата. А колко топлохладни сме всъщност ние, ние, които редовно сме тук. Влизаме, за да поискаме някаква молитва, някаква треба, без да съзнаваме, пристъпили прага на храма, че сме вече в подножието на Тавор. Идем при Бога само когато сме в страдания и беди, и твърде често като 10-те прокажени, които Христос изцели, забравяме да благодарим Богу за всичките Му благодеяния. Не желаем да очистим мрачното и зловонно подземие на нашето сърце, за да може Светият Дух да заживее в него. Дори нещо повече, изобщо не съзнаваме, че сме големи грешници, изобщо не мислим за истинско покаяние. Нашата изповед е формална, а светото Причастие – закономерност, с която се срещаме 4 пъти годишно. Всичко това е много тъжно! Вкаменелото безчувствие изцяло е помрачило нашия духовен взор. Говорим за Бога, а не живеем за Бога. Отделяме по няколко сънливи минути за молитва, а често дори и това не правим. За окайване е нашият живот, който изтича и се стопява. Стопява се безценното време, дадено ни да научим най-важния урок – самопринуждението към духовен труд за придобиване Царството Божие. Да даде Господ, да даде Всемилостивият наш Спасител да се осъзнаем навреме – в дните на този наш кратък земен живот, за да смогнем да принесем плод на покаяние и сърдечна молитва. По застъпничеството на Майката Божия, на днес чествания светец Климент Анкирски и на мъчениците с него, придобили Царството след нечувани страдания, Господ да ни прости и помилва, да ни вразуми и облагодати. Амин!
Светлината на Храма 