Православно младежко сдружение „Свети Йоан Рилски“

Ела с нас в Чипровския манастир ,,Свети Иван Рилски”.

Кога? 21 юни с възможност за нощувка в Чипровци. Пътувай със свой транспорт или с някой от нас.

Ако търсиш къде да дариш своя труд и време за нещо добро и полезно, харизанството (доброволен труд в православни храмове и манастири) е чудесна опция.

Трудът може и да краси човека, но този в манастира му носи едновременно с това и Божията благодат.

За нас това е малко бягство от забързаното ежедневие, шанс да се докоснем до манастирския живот и да помогнем за облагородяването на храма, а за Видинска епархия – духовна радост да ни посрещне.

Манастирът се намира в подножието на Язова планина (част от Западна Стара планина), и в долината на Чипровската река. Само на 6 км от Чипровци, на 30 км от Монтана и на 120 км от София, а достъпът до него е изключително лесен – с кола се стига до самия манастир.

Линк към събитието: https://fb.me/e/52scOQb2p

Евангелско четиво: Матей 10:32-33, 37-38

           И тъй, всеки, който Мене признае пред човеците, ще призная и Аз него пред Моя Отец Небесен, а който се отрече от Мене пред човеците, и Аз ще се отрека от него пред Моя Отец Небесен. Който обича баща или майка повече от Мене, не е достоен за Мене; и който обича син или дъщеря повече от Мене, не е достоен за Мене и който не взима кръста си, а следва подире Ми, не е достоен за Мене.

Тропар на Всички светии

           На Тебе, Който по целия свят с кръвта на Твоите мъченици, като с багреница и висон Си украсил Твоята Църква, викаме: Христе Боже, изпрати щедростите Си на Твоите люде, дай на Твоя народ и на нашите души велика милост.

Братя и сестри,

         Днес, в Неделята на Вси светии, когато възпоменаваме подвига на просиялите в Христа наши братя, сподобени с Царството Божие – днес си припомняме литургийното четиво от свети евангелист Матей. Господ казва:
         „Всеки, който признае Мене пред човеците, ще призная и Аз него пред Моя Отец Небесен. А, който се отрече от Мене, и Аз ще се отрека от него пред Моя Отец Небесен. Който не взема кръста си, а следва подире Ми, не е достоен за Мене.“
         Така всеки, който последва Христа, изповяда Христа, всеки, който носи кръста си и върви по тесния Голготски път, ще бъде увенчан от Великия Подвигоположник Христа.
          Неслучайно си припомняме точно тези евангелски слова. Животът на мъчениците, изповедниците, светителите, отшелниците, юродивите заради Христа и всички праведници е пример за изповядване на Христа с думи и дела.
          И ето, какъв блажен край им даде Господ. Даде им наследството, обещано на синовете Божии, даде им обители с блясък по-блестящ от звезди, даде им нетленни венци на божествена слава, даде им вовеки благодатната възможност да лицезрат не смътно като през огледало, а лице в лице – престола на Всевишния. Даде им неизказаното блаженство, за което великият апостол Павел казва: „ухо не е чувало, око не е виждало и човеку наум не е идвало какво е Бог приготвил за угодилите Нему.“
          Днес честваме всички тях, всички тези победители над света, греха и дявола, всички тези поборници, спечелили най-важната битка – битката за спасението на човешката душа, всички тези праведници, по чиито молитви и днес Господ удължава битието на грешния свят.
          Честваме онези, които носили плът, но не по плътски воювали и се удостоили с най-високата чест  – да предстоят с молитва пред Божия престол и ведно с ангелите да възхваляват Триипостасния Бог.
           Покланяме се на Божията благодат, просияла в тези, които се превърнаха в нетленни съсъди на Божията светлина – всички светии, заменили земното щастие за Царството Божие, търговци, продали всичкия ненужен тукашен имот, ще рече благата на тоя свят, за безценния бисер – Царството Божие.
            Възпяваме вси светии като наши застъпници и ходатаи, наши закрилници, дали добрия пример, как в греховния свят може да се постигне святост и правда. Защото всички те, различни по възраст, пол, занятие, образование, семейна среда и начин на живот, всички те, водени от любовта към Христа, победиха страстите, принесоха покаяние, направиха подвизи, изповядаха Христа, измолиха Царството Божие, не само за себе си, но и за мнозина други.
           Защото светиите, не бива да забравяме, са наши близки, наши родственици в Христа, истинско наше семейство. И това семейство небесно никога не ни забравя, никога не дири своето, никога не отстъпва от светлината.
           И често пъти, по силата на техните молитви, Бог ги провожда да ни помогнат, да ни освободят от някой наш гибелен порок или гибелна страст.
           А най-близо до нас е нашият именен светия. Това са го знаели християните от старо време и затова са давали имена на светци или ангели на новородените. И са гледали не на благозвучността на името, а на духовния облик на светията, който става невидим застъпник на носещия неговото име.
           Но, за да ни помагат светиите, е нужна молитва, молитва и християнски живот. И стремеж към такъв живот. Нужно е и покаяние.
           Да даде Господ един ден да сме сред това пребъдващо в слава небесно семейство – при Майката Божия, ангелите и вси светии. Амин!

Икона: http://www.logoslovo.ru

Копирайте Проповед на Неделя на Вси светии, 2025

Честит да бъде рожденият ден на апостолската ни църква!

            Когато слезе и смеси езиците, Всевишният раздели народите, а когато раздаваше огнените езици, към единство повика всички, затова единогласно славим Всесветия Дух.

В името на Отца и Сина и Светия Дух!

Братя и сестри,

        Велик Господски празник е Петдесетница, когато над главите на апостолите във вид на огнени езици се излива изпратения от Отца Свети Дух. Той е обещан от нашия Господ Иисус Христос, обещан да дойде не много дни след Христовото Възнесение. И наистина Господните ученици се обличат със сила отгоре в деня, когато юдеите честват старозаветната Петдесетница. За нас, християните, този велик празник е рожденият ден на Църквата.
         Петдесетница е и завършек, и начало на богослужебния кръг. Тя е край на 50-те тържествени пасхални дни, но и начало на времето на Христовата Невеста – Църквата. Вчера, след светата литургия, за пръв път след Пасха насам, коленичихме, като отправихме Богу с дух на покаяние молитви за живи и починали.
         Днес продължава този празник. Почитаме Третото Лице на Светата Троица, Божествения Дух, животрептящ в Божията Църква, която е една непрестанна, несвършваща Петдесетница.
         Петдесетница – слизането на Светия Дух продължава и до днес. Това не е отминало събитие, случило се единствено тогава – в Сионската горница. Ние сме във времето на Петдесетница и получаваме даровете на Духа, изливани от първите дни на Църквата.
         Така, със светото Миропомазание, ние получаваме даровете на Светия Дух и тази велика тайна носим в сърцата и душите си, призвани да се разгорят като истински духовни светилници, трептящи с добри дела.
         Призвани сме да станем като кандила, като живи духовни съсъди. И така ще стане, ако разпалим Светия Дух и не го угасим със скверни и страшни непокаяни грехове.
         Във всяка една молитва, всяко песнопение, дори в най-обикновената треба се излива щедро Светия Дух, а най-вече е преизобилна божествената благодат в Тайнството на Тайнствата – Светата Евхаристия (Светото Причастие), извършвано на всяка Литургия.
         Велико благословение, че можем да присъстваме на божествената служба и със сърцата си да усещаме преизобилната благодат на Светия Дух. А онези, които се причастяват не за осъждане, те чувстват силата на Божествения Дух, онази неописуема радост, която кара свети Петър да казва: „Господи, добре ни е да бъдем тук …“ в сиянието на Божията слава.
         На днешния ден – понеделник на Петде-сетница, празнуваме Пресветия, Животворящия и Всемогъщия Дух, Един от Светата Троица, имащ същата чест, природа и слава с Отца и със Сина – казва синаксара – празничния календар на деня.
         От Петдесетница почваме да четем кратката, но тъй силна и незаменима молитва, скъпа на всяко християнско сърце, която присъства сутрин и вечер в нашето молитвено правило:
          „Царю небесни, Утешителю, Душе на Истината, Който си навсякъде и всичко изпълваш, Съкровище на благата и Подателю на живота, дойди и се всели в нас и ни очисти от всяка сквернота и спаси, Благий, нашите души“
           Добре е да помним, че без специалното действие на Светия Дух не би могло и сърцата ни да се отворят за вярата. Затова трябва да благодарим ежедневно, казвайки: „Слава Тебе, Боже! Слава Тебе, Боже! Благодарим Ти, Отче, Сине, Свети Душе! Защото велики са Божиите благодеяния към нас и подобава и ние да отдаваме Богу нашата благодарност. Самият Дух Свети нашепва това в човешките сърца с неизказани въздишки. Амин!

Копирайте: Проповед на празника на Свети Дух, 2025

Иконата е копирана от https://doxologia.ro

Избрани части от вечернята на Петдесетница
(стихири на „Господи воззвах“)

Празнуваме Петдесетница и пришествието на Духа, осъщественото обещание и изпълнението на надеждата. О, какво тайнство – толкова велико и досточтимо! Затова зовем към Тебе: Създателю на всичко, Господи, слава на Тебе!

Стих: Около мене ще се съберат праведните, кога ми сториш благодеяние. (Пс. 141:7Б)

С езиците на другородците, Христе, Ти обнови Своите ученици, за да Те проповядват пред тях като безсмъртно Слово и Бог, Който дава на душите ни велика милост.

Стих: От дън душа викам към Тебе, Господи. Господи, чуй гласа ми. (Пс. 129:1-2А)

Всичко предоставя Дух Свети: дава пророчества, свещениците усъвършенства, неграмотните научи на мъдрост, рибарите показа като богослови, създава тялото на Църквата. Утешителю, единосъщен и съпрестолен на Отца и Сина, слава Тебе!

Стих: Да бъдат ушите Ти внимателни към гласа на молбите ми. (Пс. 129:2Б) 

Видяхме истинската светлина, приехме Духа небесен, намерихме истинската вяра, покланяйки се на неразделната Троица, защото Тя ни спаси.

Иконата е копирана от http://поисков.рф

Братя и сестри,

             Дните на човешкия живот са седемдесет години, а при по-голяма сила – осемдесет години, а най-доброто от тях е труд и болест, казва псалмопевецът. Това е начертанието на нашия живот след грехопадението, когато поради греха на Адам в света навлизат болестите, старостта, грехът и смъртта. Животът на днешния човек въпреки научните постижения не е дълъг, за разлика от старозаветните праотци, които, знаем, са живели със стотици години. Но никой, с изключение на Енох и Илия, не ще отбегне смъртния час.
         Ние обичаме нашите близки, скърбим за тях, а ето – в дните, които Бог е отредил да останем още малко време тук, в земния живот, за да се потрудим за нашето спасение, в тези дни трябва да продължим нашата грижа за тях, за онези, които вече не са при нас. Защото връзките на любовта, с които сме свързани взаимно, са неразтържими, раздялата ни е временна, а молитвата ни е една – да даде Господ и на тях и на нас – останалите живи, да даде един ден добра отсъда.
           Затова и пишем имената на починалите на всяка литургия, защото свещеникът ги поменава преди службата, заедно с цялата небесна Църква. Смята се, че дори душата да е на скръбно място, това отделяне на частица просфора с името на покойника е съпроводено с лъч благодатна светлина за тази душа. Така и на всяка панихида, на всеки помен, молитвата на свещеника, призван да отправя просби и моления за всички човеци, в тази молитва Божията благодат сътворява утешителна среща между нас и починалите.
          Приготвяме жито в съгласие с думите на свети апостол Павел, че житното зърно трябва да умре в земята, за да възкръсне като клас пшеница, така както ние умираме, за да възкръснем за пролетта на вечния живот.
Раздаваме храна за милостиня, не защото духът се храни, духът е нематериален, а за да сторим милост, да нахраним някой гладен в името на опрощение греховете на починалия.
           Да не забравяме и четивата от книга Псалтир.  Ако може всеки ден да отваряме безсмъртните Давидови псалми и да прочитаме от тях заупокой, като знаем, че те имат чудното свойство да прогонват злите сили. Ето така можем да помогнем на нашите близки, а и на всички, за които няма кой да се помоли и да направи панихида.
           Да не се леним в този наш духовен труд и да не спираме да обгрижваме починалите, говоря за обгрижване духовно. Защото грижата не е само да поддържаме гроба и да печатаме некролози, грижата е преди всичко насочена към духа, а това са заупокойните молитви на Църквата и нашите, слети в едно, помените и милостинята, сторени в тяхно име.
           Господ да упокои всички починали в място злачно, блажено и спокойно, а нас да помилва, настави и вразуми. Амин!

Копирайте Проповед на задушница

Изображението е копирано от http://www.plovdiv-press.bg

Братя и сестри,

        В днешната неделя седма след Пасха, след Възкресението на нашия Спасител  Господ Иисус Христос, честваме паметта на Светите отци от Първия Вселенски събор.
       Това са 318 боговдъхновени мъже – епископи, презвитери и дякони, събрани от богоумъдрения равноапостолен император Константин в град Никея, срещу столицата Константинопол. Те са свикани, за да изслушат злочестивото учение на еретика Арий и неговите привърженици, да го изслушат, да изложат Христовата вяра така, както е разкрита от Господ на апостолите, да приканят към покаяние съгрешилите и паднали в ерес, а непоправимите да отлъчат от Божието стадо.
        Те не са се събрали с Арий и неговите следовници в името на компромиса. Те са събрани, за да устояват истината, за да опазят Христовото стадо. Сред тях изпъкват имената на свети Осий Кордобски, свети Спиридон Чудотворец, свети Николай Мирликийски, бъдещият Атанасий Велики, дошъл като дякон на епископ Александър от Египет. Те и мнозина други православни светители установяват текста на Символа на вярата, така както го произнасяме и до днес. Всяка една дума, всяко понятие в това наше изповедание е списано с помощта на Светия Дух, съдействал на 318-те облагодатени  мъже, дошли от всички краища на християнския свят. Затова и съборът е наречен  „вселенски“, защото от целия тогавашен цивилизован свят пристигат епископи, които съвместно решават как да формулират веровите истини, за да бъдат предпазени бъдещите поколения от еретически лъжеучения.
         И ние днес изповядаме вярата така, както преди 17 века са я описали в слова отците на Първия Вселенски събор. А че е събор на правда и законност, угоден на Светия Дух, е видно и от техния подпис под съборните решения, подпис като на апостолския събор от 51 г. – „Угодно бе на Светия Дух и нам“.
         И като имаме предвид, че в числото на тези боговдъхновени мъже е имало и не малко изповедници – ослепени, осакатени, обезобразени от езическите гонения на Диоклетиан и другите императори-езичници,  защитили вярата с кръв и мъченичество, вече знаем какъв светъл сомн на правоправещи и живеещи в Христа църковни люде са били там.
        Те решават и въпроса за празнуването на Пасха – въпрос, който е разделял тогавашния християнски свят. Те решават да празнуваме Пасха така, както го прави Православната Църква до днес – в първия неделен ден след пролетното равноденствие, след еврейската Пасха.
        Скъпо е и завещанието на Светите отци в техните правила – на този събор се решава, че духовенството може да не е безбрачно и част от духовниците да са свързани в честен брак, както мнозина от апостолите, които са били семейни. (У нас, за свещениците в мирската църква е дори задължително да са семейни.) А тези, които доброволно изберат безбрачието, могат да се подвизават като монаси.
        Решенията на този Първи Вселенски събор през 325 г. са тъй важни и поради победата на християнството по целия тогавашен свят. От руините на езическа Римска империя възкръсва християнската вероизповед, вече не скрита в катакомбите, а въплътена в тържествена литургичност, в прекрасни храмове.
        Тачим 318-те отци на Първия Вселенски събор, като устояващи истината, като възгласители на Светия Дух, като оръдия на Божията воля. Те са пример за нас, защото не с компромиси са водели своята битка за истината, ще рече за Христа. За тях най-важното е било сразяването на лъжата, защото зад всяка лъжа стои бащата на лъжата – човекоубиецът дявол. И всеки от тези достойни църковни водачи е бил готов да даде и живота си за истината, ще рече и за Църквата, която е невеста Христова.
        Нека добре да помним това в днешното време на съглашателства, компромиси и избягване на истинските означения на нещата. Да помним това в нашия свят, където на каноните, а често и на догматите, се гледа едва ли не като на отживелица, останала от средновековието.
        Да не забравяме, че Христос не се променя. Той е Един и Същ и вчера, и днес, и утре. И онова, което е завещал на апостолите, е предадено на светителите, запечатано с кръвта на мъчениците, засвидетелствано от изповедниците и въплътено в подвизите на аскетите.
         Онова стоене в истината, ще рече стоене в Христа, стоене в Църквата, е повече от всички измамни миролюбиви съглашателства, действащи под флага на разбирателство, единение и подаване на ръце.
         Светите отци не са подали ръце на Арий, слушайки кощунствените му думи. Защо трябва да се подава ръка на днешните отстъпници от Христа? И докъде ние, знаещите истината, ще отстъпваме в угода на княза на този  свят и неговата свита?
         Нали е казано: „Не участвайте в безплодните дела на мрака, а напротив – изобличавайте ги“. Така мислят познаващите Единия Истински Бог и пратения от Него Иисуса Христа.
         Божията благодатна помощ да е с всички нас – членовете на едната свята, съборна и апостолска Църква, и сега и винаги и във вечни векове. Амин!   

Копирайте: Проповед на Неделя на светите отци от Първия вселенски събор, 2025

Иконата е копирана от https://taniailieva06.blogspot.bg

Възлюбени в Господа, братя и сестри,

         По стародавна традиция днешният велик Господски празник е наречен Спасовден. Наречен е така, защото днес Божието спасително дело по изкупление на света е завършено.
         Възкръсналият Спасител, пред очите на Майката Божия и на множество Свои ученици, се възнася от планината Елеон към Царството на Отца. Възнася и тази човешка природа, която Той доброволно прие при Своето Въплъщение.
         По-високо от небесата, по-високо от райската обител, на самия престол встъпва човешката природа, приета от Божия Син, обожена и спасена. От най-ниската точка на Своето понижение, от ада, Спасителят Христос се възкачва сред ликуващите ангелски хорове, за да седне отдясно на Отца.
         Велико е това Възнесение Христово, велико заради Божията милост към нас. Защото знаем, че по силата на Своята божествена природа Господ Иисус Христос никога не се е отлъчвал от небето. Приемайки плът и живеейки като човек, Словото – Христос не е слизало от божествения престол.
         Но възкачването Му към Царството е дивно, защото се въздига човешката природа, която Той – Всевластният придоби и изкупи. И тази човешка природа, съзерцавана от ангелите в трепет и изумление, чрез божествената благост сяда отдясно на Отца.
          Христос, Главата на Църквата, се въздига до небето. Така и Тялото Христово – Църквата, чрез Своите членове, които са станали подобни Нему, може да се въздигне до Царството Божие.
          Спасението е налично. Грехопадналият Адам е възвърнат. И ние, наследници на съгрешилите прародители, можем да придобием Царството Божие. Христос срази смъртта, обезсили дявола, строши портите адови, отвори ума на учениците да разбират Писанията. И днес, на 40-тия ден от Възкресението Си, се възнася при Отца.
         И ние, всички, всички, по Божия милост Христови по кръщение, по принадлежност в Неговата Църква, всички ние, ако се избелим в покаяние и милост, можем да поемем по този път. Дверите небесни са отворени за нас. Да се възползваме от тази велика радост, велика привилегия да живеем в дните след Боговъплъ-щението и Възкресението Христово! И не само това, но и да сме повикани в Христовата Църква с обещание за бъдещите блага.
          Колко велико и колко задължаващо е това! Да даде Бог да сме достойни за званието „християни“, дадено на Христовите следовници в дните на ранната Антиохийска община. И щом сме християни, то и делата, и мислите, и чувствата ни, трябва да са огряни от Христовата светлина. Ще рече – да се очистим в покаянието – ето начинът да възрастнем в Христа. И макар да сме били и най-големи грешници, след като сме се покаяли, можем да наследим Царството Божие, което Премилият наш Спасител отвори за малцината избрани. Амин!

Икона: https://it.pinterest.com/pin/895160863424758938/Ascension by Mario Milev

Копирайте: Проповед на Спасовден, 2025

Прочетете: Проповед на Неделя на Слепия

Трето намиране на честната глава на свети Йоан Предтеча

….. След победата на иконопочитанието, по времето на управлението на имп. Михаил III (842-867) и неговата майка св. Теодора, на патр. Игнатий Константинополски във видение му е посочено къде е скрита главата на св. Йоан. Той изпраща хора на посоченото място и те я откриват. Това се е случило в 843 г. Главата е била тържествено пренесена в Константинопол, в църквата на императорския дворец. За това свидетелства едно слово, приписвано на св. Теодор Студит. Това е Третото откриване главата на св. Йоан Предтеча и то се празнува от Православната църква на 25 май – деня, когато главата на светеца е тържествено пренесена в Константинопол.
         До този момент главата на св. Йоан е била с ненарушена цялост. Едва след това трето нейно намиране, по време на управлението на имп. Константин IХ Мономах (1042-1055), тя е разделена на 2 или 7 части (според различните версии).
         Лицевата част от главата на светеца се е намирала в църквата на Св. Богородица във Влахерна, горната част от черепа – в Студийския манастир, където също са се пазели коси на св. Йоан, негов зъб и части от пръстите или негов пръст. След превземането и разграбването на Константинопол от кръстоносците части от главата на св. Йоан Кръстител се изпращат в Западна Европа, където се съхраняват и до днес. Особен интерес за нас представлява гр. Амиен (Франция), където през 1206 г. от Константинопол е изпратена и до днес се съхранява лицевата част от главата на светеца, която продължава да извършва множество чудеса. Също така, в Париж, Мюнхен, Рим, Венеция, Лион, в музея „Топ Капъ“ в Истанбул, в атонските манастири „Хилендар“, „Дохиар“, „Ставроникита“ и др.
          Нека сега се върнем към реликвария от Созопол. Според археолози и изкуствоведи той е датиран в периода 5-6 в. От изворовия материал видяхме, че до 11 в. главата на св. Йоан Предтеча е запазена в цялост. В нашето изложение споменахме, че в реликвария са открити девет частици от кости: три от животни и шест – от мощи на светец. Между тях има зъб и част от лицева кост, за които се приема, че са на св. Йоан Кръстител. Филосторгий, в своята Църковна история ни е оставил важно и подробно описание на събитията в Севастия от 361-362 г., а именно как точно езичниците са разрушили гробницата на св. Йоан Предтеча, както и тази на св. прор. Елисей. Разпръснали, а след това смесили мощите на двамата и към тях прибавили животински кости… Като изхождаме от това важно свидетелство и датировката на реликвария от Созопол, смятаме, че в него може би са пренесени именно част от оцелелите мощи на двамата светци, съгласно описаните събития в Севастия по времето на Юлиан Отстъпник. Само така можем да обясним и наличието на животински кости в реликвария. Най-вероятно откритите зъб и лицева кост принадлежат не на св. Йоан Предтеча, а тъкмо на св. прор. Елисей поради основанията, които вече посочихме. В допълнение към това ще повторим, че в гр. Амиен, Франция, се пази цялата лицева част на светеца (древността е доказана и няма съмнение за автентичността) и въпреки че е трудно да се прецени с точност – поради формата на реликвария – изглежда, че от нея не липсват никакви части.
        Частиците, от които бе извлечен материалът за въглеродния и ДНК анализи, също показаха принадлежност на човек, живял по времето на Христос, с което се подкрепя хипотезата, че става дума за мощи на св. Йоан Кръстител. Смятаме, че изворите, които свидетелстват за съвместно съхранение на мощите на св. Йоан Предтеча и св. прор. Елисей, ни дават немалко основание да твърдим, че в реликвария от островния манастир край Созопол се пазят мощи от тези двама големи старозаветни пророци. Сега с още по-голяма увереност можем да кажем: „Благословен Бог наш, Който ни дарува със Своята велика милост, като ни даде за утеха и радост в тези трудни времена мощите на двама велики светци и чудотворци – св. Йоан Кръстител и св. прор. Елисей“.

Откъс от публикацията „Свети Йоан Предтеча – по следите на неговите свети мощи“, Венцислав Каравълчев

За първи път този текст е публикуван в сп. Християнство и култура, бр. 3 (100), 2015, с. 21-30

          На 24 май честваме с празничен дух радостното събитие на деветото столетие – оросяване на седящите в тъма и смъртна сянка славяни с „дъжда на Божиите букви“. Честваме боговдъхновения създател на азбуката свети Константин Кирил – Философ, възпоменаваме и свети Методий – преводачът и проповедникът, светителят, положил душата си за словесните овце, възпламенил разбирането на Божието слово сред западните славяни; тачим епохалното дело на създаването на една писменост, която е душата на славянските народи. Днес с кирилица – наследницата на първоначалните глаголически букви пишат българи, сърби, руси, а до XVIII век и в днешна Румъния се пише на кирилица. Хърватско пък до средата на XIII век ползва глаголицата и днес там правят опити за възраждане и опазване на глаголическото писмо.
          „Устата, неусещащи вкуса на сладостта, човека правят да е като камък, но много повече безкнижната душа във человеците е мъртво нещо“¹.
          На това епохално събитие – създаването на българската азбука и религиозната, и светска писменост на славянските народи, не е отсъдена забрава. Свещената азбука, създадена за да даде словото Божие на роден език, пребъдва не просто като символ на национална идентичност, пребъдва не само като културно наследство или книжовен праксис на много народи.
          Мисионерското дело на светите братя, насърчени от богомъдрия свети Фотий, патриарх Константинополски става за нас българите онази нематериална, неунищожима сплав – „езика, вярата, писмеността“², които не позволяват на чуждите завоеватели да унищожат нашата „държава на духа“.
          В днешно време, когато някои пишат на български с латински букви, езикът ни е разводнен от чуждици, когато вярата ни е сведена до двукратно посещение на църква – Великден и Рождество, когато прочита ни на текстове е твърде фрагментарен – толкова, колкото е публикацията в интернет – в днешно време е редно да се обърнем всецяло към нашата богохранима писменост – наше съкровище, наше духовно наследство, наш невеществен дом.
           И да помним, че сме човеци дотолкова, доколкото имаме вярата, езика, писмеността, знанието за рода и ценностите наши. А те са ценностите на онези достойни мъже, преди 11 века, които изписаха първото начертание на първата буква на новата азбука като кръст – азбука, създадена за да преведе свещените текстове на библейския корпус и богослужебните книги.
          Честито на всички, които си служат с кирилските букви, с богоначертаната кирилица!

Иконата е копирана от https://ikonopis.bg

¹  Проглас към евангелието“ – в „Тържество на словото“, С.1995, с.13
² акад. Дим. Лихачов