Преобразил си се на планината, Христе Боже, като си показал на Твоите ученици славата Си, според силите им да я възприемат. По молитвите на Богородица да възсияе и над нас, грешните, Твоята вечна светлина, Светодавче, слава на Тебе!

Проповед на Преображение

Братя и сестри,

           Днешният велик Господски празник е неизмерима духовна радост за всеки вярващ. Днес съзерцаваме заедно с апостолите Петър, Иаков и Йоан Христовото преображение. Ще рече – лицезрем Господа в извечно лъчащото сияние на Божествената слава на Отца. „Добре ни е да бъдем тук“ – казваме заедно с Петър. Добре ни е в бляскавия покров на божествената благост да виждаме Онзи, Който прие да стане човек, за да може ние да станем като богове по благодат. Защото светлината, съзерцавана от апостолите на планината Тавор – същата тази светлина, ние – глинени и крехки съдове, поемаме в себе си със Светото Причастие. И нетварната светлина снизхожда в нашите мрачни сърца, озарява ги, животвори ги и ни прави храм на Светия Дух до момента, когато смрадта на греховете отново не я прогони.
           И нека помним, че в днешния ден не Христос е станал различен спрямо обичайния взор, а от очите на апостолите са паднали покривалата на тленното и те са видяли Спасителя в богоносния Му вид.
           Днес се молим Христовата благодат от единението с Господ в Светата Чаша да преобрази завинаги мрачните, изпълнени с немощи дебри на суетното човешко естество. За да се превърнем в богоносни съсъди – наследници на светиите, чиито имена носим.
            В часа на Преображение Христово пред Господ предстоят апостолите, Илия Тесвитец, който не е видял смърт, и пророк Мойсей, а в подножието на Тавор сме всички ние, които въпреки греховния си, нищожен, лишен от добродетели живот, шепнем заедно с Петър -„Господи, добре ни е да бъдем тук“. Копнеем и жадуваме Христовата нетварна светлина да е винаги с нас! Амин!

Копирай Проповед на Преображение

Мозайката е копирана от https://www.britannica.com

Praznici 2.cdr

            С хвалебни венци да увенчаем славните Седмочисленици – Кирила и Методия, Климент и Наум, Сава, Горазд и Ангеларий, които изгряха като светила и ни благовестиха Триединния Бог. Вие, непоклатни стълбове на българската Църква и боговдъхновени поборници на нашата реч, които прогонвате езическото бесовско учение, молете се на Христа Бога да утвърди нашата Църква и да дарува на душите ни велика милост.

            На 27 юли е успението на свети Климент Охридски. На този ден Църквата е отредила да се чества паметта на седемте славянски просветители: светите Кирил и Методий, Климент, Наум, Сава, Горазд и Ангеларий. За всеки един от тях в църковния календар има отделен ден, но в този ден те се празнуват заедно под  името Седмочисленици.

Свети Пантелеймон
Тропар
  Свети страдалче и целебниче Пантелеймоне, моли милостивия Бог да прости прегрешенията на душите ни.

Има още →

Икона: tvsatcom.bg

Света Анна, майка на Пресвета Богородица

         На 25 юли православната църква почита успението на света Анна, майката на света Дева Мария. Това е вторият ден през годината, посветен на света Анна. На 9 декември се празнува зачатие на света Анна, а девет месеца по-късно – на 8 септември честваме Рождество Богородично.
         Божият промисъл подготвил постепенно появяването на света Дева Мария. Праведните Иоаким и Анна, които светата Църква нарича „богоотци”, живеели в Назарет. Иоаким произхождал от Давидовия род, а света Анна – от рода на Аарон. Били много щедри и милосърдни, но всекидневна скръб помрачавала живота на тези добри хора – нямали деца.
         На един от големите празници Иоаким отишъл в Иерусалим; искал да принесе жертва на Бога. В храма обаче първосвещеникът му рекъл, че не е достоен да принесе жертвата си и че заради греховете му Бог не го е дарил с деца. Иоаким се нажалил така дълбоко, че вместо да се прибере при жена си, отишъл в пустинята и прекарал 40 дни в пост и молитва.
         Вестта за тревогата на Иоаким стигнала в Назарет до Анна.Тя затъгувала дори повече от мъжа си, защото считала себе си причина за бездетството им. И започнала Анна да се моли с цялата си душа и още по-горещо Богу: „Господи, Господи! Ти си дарил на Сарра в старините й син. Чуй и мене. И аз ще Ти принеса роденото от мене в дар, за да бъде благословено в него Твоето милосърдие!”…
         Ангел Господен застaнал пред нея и й казал: „Ано, твоята молитва е чута. Твоите вопли преминаха облаците. Твоите сълзи капнаха пред Господа. Ти ще родиш благословена дъщеря, заради която ще бъдат благословени всички земни родове. Чрез нея ще бъде дадено спасение на целия свят. Ще я наречете Мария.”
         Анна веднага дала обещание, че ако роди дете, ще го даде в служба на Бога.
         Преди да сподели своята радост с мъжа си, тя отишла в Иерусалимския храм, за да благодари на Бога и там да повтори своето обещание…
***
         Иоаким починал на 80-годишна възраст. След неговата смърт света Анна се преселила от Назарет в Йерусалим, за да бъде близо до дъщеря си. Там тя се молела постоянно в храма до своята смърт.

Из Жития на светиите, Синодално издателство 1991

Източник: http://www.pravoslavie.bg

      Днес се упокои в Господа йеромонах Антим – сърце и душа на Кричимския манастир. Опелото ще се извърши утре от 11.00 ч. в Кричимската света обител „Рождество Богородично“.

      Вечна памет!

Иконата е копирана от http://www.vimaorthodoxias.gr

           Избавила си се мъжествено от лукавството на врага, победила си съюзилите се с него и от Бога си приела изобилна благодат да прогонваш от верните смъртоносните болести. Затова, моли се на Господа за нас, Марино славна!

Братя и сестри,

               Господ Иисус Христос чрез своя апостол възвестява свободата на всички човеци, създадени по Божий образ: „Няма вече юдеин, нито елин, няма роб, нито свободник, няма мъжки пол, нито женски – всички сме едно в Христа Иисуса.“
             Да, всичко пред Бога сме равни, Бог обича всинца ни. Бог не гледа на лице – всеки, който Го люби и изпълни заповедите Му е добре дошъл в Божия чертог.
             Дори и крехкият женски пол Бог дарява със сили и безстрашие в изповядване на вярата. Църквата е отворена за всички – всеки може да изповяда Христос и да влезе в нея, всеки би могъл, при действие на Божията благодат дори да възрастне до мъченик.
             Днес честваме света Марина – нежната 16-годишна девойка от езически род, с езическо възпитание, от малка научена да вярва в множество богове, астрологии, хиромантии, прераждане. Ето, сред всички тия заблуди е израстнала младата Марина, те са били част от възпитанието на езичниците, така както за съжаление са част и от днешните представи на нашето бездуховно неоезическо общество. Дъщеря на езически жрец, тя посреща първите си гонения и  несгоди от собствения си баща, подобно на света Варвара, която дори била изтезавана собственоръчно от обезумелия в злобата си баща.
             Научена в истините на Христовата вяра, тя още не е кръстена, когато трябва да защити вярата си. Света Марина, наречена великомъченица заради великите си страдания и заради множеството, обърнато към Христа при тези мъчения, света Марина – 16-годишното девойче, устремено да се уподоби на мъдрите девици, превърнало се в чист и благословен съсъд на Божията светлина, понася нечувани мъчения с желязо, огън и вода.
            Ако отворим днешните учебници, ще прочетем по литература, че житията на светиите съдържат стереотипи и щампи. Винаги има чудеса или мъчения, които са тежки, ще прочетем, че това са едва ли не необходими шаблони на поведение – описаният светия е измъчван все по-страшно и тежко, Бог изцелява раните му и мнозина се обръщат към вярата.
              Предполага се, че това са разкрасени, повтарящи се форми във всяко житие. Но длъжни сме да знаем истината. Житията наистина изобилстват от чудеса и това е съвсем естествено, защото Бог твори чудеса чрез молитвите на Своите светии. В житието на всеки мъченик са описани страданията му, но това не е шаблон, не е преувеличение, точно обратното – не винаги е предадена изцяло и в подробности многочасовата, многодневна, понякога и многомесечна мъка на мъченика за вярата. Защото светците са страдали и са усещали болка, но подкрепяни свише са устоявали в подвига. Не само че няма преувеличения, дори много често не са описвани изцяло и докрай техните мъченически подвизи.
            Така девойчето Марина от Антиохия Писидийска скланя накрая след много дни нечовешки мъчения глава пред меча на палача.
             По нейните молитви Господ да ни прости и помилва, да ни облагодати и вдъхне сили да изповядваме поне мъничко вярата с нейното дръзновение. Амин!

Иконата е копирана от http://www.ok.ru

Братя и сестри,

           Много прославени мъченици, дали живота си за Христа, са споили с кръвта си Светата Църква. Мъчениците в Христа са най-благолепно украшение на Невестата Христова – Църквата.
           Днес честваме светите Кирик и Юлита, майка и син, принесли себе си в жертва свята пред Божия престол в дните на най-свирепото гонение от раннохристиянско време. Техният мъченически подвиг се отнася към 305 г. в град Тарс, където е роден свети апостол Павел и където благовестието иде твърде рано.
           Когато започват ужасните мъчения над майка му, малкият тригодишен Кирик започва да плаче и да вика: „Аз съм християнин! Пусни ме при майка!“
           А езичникът Александър, изпълняващ специална длъжност като разследващ християните по малоазийските градове, блъсва детето по високите стъпала на съдилището. Така свети Кирик пръв е призован при Господа, а след ужасни мъчения и богомъдрата Юлита е посечена с меч.
           И макар това мъченичество да се случва преди 17 века, макар и да се удивляваме на мъжеството на Христовите угодници от ония времена, нека помним, ние не сме просто познавачи на историята на християнството, ние носим и изповядваме същата вяра, както са я изповядвали майката и богоносният й син. Ние сме наследници, съпричастни на техния мъченически подвиг. И ако нямаме сили да понесем каквото и да е неудобство заради Христа, то нека поне да изповядваме вярата така, както са я изповядвали светите мъченици.
           Защото и сега има твърде много идоли и макар никой да не ни насилва, то ние сами скланяме към тях, скланяме към неверни и нечестиви учения, скланяме към фикции, без които не можем дори един ден, пилеем безценното си време – време за покаяние и придобиване на вечния живот, пилеем го в сериали, чревоугодие или престой в социалните мрежи.
           Лениви за духовен живот, ние не виждаме собственото си бедствено положение, а се занимаваме с клюки и осъждане.
           Дано Господ да ни прости и вразуми, да усили вярата ни по молитвите на Пресвета Богородица и по застъпничеството на днес честваните майка и син – светите мъченици Кирик и Юлита!
           Честит празник!
           Божието благословение да е с всички вас! Амин!

Иконата е копирана от http://www.orp.gr

Честито на всички именици!

Икона: от храм „Свети Димитър“, Хасково

           Първопрестолни между апостолите и учители на вселената, молете Владиката на всички да дарува на света мир и на душите ни велика милост.

Братя и сестри,

   Когато нашият Господ Иисус Христос пита учениците „За Кого ме мислят човеците?“, апостол Петър дава единствения верен отговор. Петър казва: “Ти си Христос, Синът на Живия Бог“. И до ден днешен изповядваме вярата с тези думи на апостол Петър, който ги изрича от името на всички апостоли.
        Пламенен, ревностен и открит, апостол Петър често е изразител на онова, което мислят всички Христови ученици. Изповядваме Христа като Син на Живия Бог, казвайки в предпречастните молитви: „Вярвам, Господи, и изповядвам, че Ти Си Христос, Синът на Живия Бог“.
        Не плът и кръв ни открива това, а Отец, Който е на небесата отключва в нашите сърца богопознанието – знанието за Своя Божествен Син. Под действието на Светия Дух покълва зрънцето на вярата в нашите окаменели сърца, за да даде, ако е рекъл Бог, плод стократен.
        А колко много скърби преживяват апостолите, и сред тях апостол Петър, всички знаем. Защото, през много скърби се влиза в Царството Небесно.
        Подигравки, гонения, смущения от другородци, нападения от врагове, изкушения, утеснения и тежки изпитания, заточения и мъченичество – ето това е пътят на апостолите, и на апостол Петър, и на апостол Павел, и на всички други.
        Всички, всички (без апостол Йоан Богослов) се увенчават с мъченически венец. Претърпяват всевъзможни изпитания, благовестват, чудотворят и наставляват до край земя. И сетне приемат нетленния венец на славата – мъченическа кончина за Христа, която е начало на блажения вечен живот.
        Винаги, та и до днес, истинските Христови угодници са гонени, преследвани, унижавани и оскърбявани, подложени на присмех и похула. Онзи, който е Христов, знае, че е стъпил на тесния Голготски път. Да се стои във вярата, значи да се понесат гонения, безпокойства, охулване, клевети и всевъзможни скърби. Няма широк път към Царството Небесно. Скърбите, приети без ропот, със смирение, в име Христово – тези скърби покриват безчислените ни прегрешения и са нашето духовно богатство.
        Апостол Петър умира разпънат на кръст, с главата надолу, както си е пожелал, за да не се уподоби на Спасителя. Апостол Павел е посечен с меч. И двамата са убити в дните на гонението на император Нерон в Остия, край Рим.
        Почитаме ги като първовърховни, помнейки, че онзи, който е Христов, е взел кръста си и следва своя Спасител по тесния път. А всички блага на този свят си заслужава да заменим за Царството Божие.
        Да даде Господ да останем верни чада на едната света съборна и апостолска Църква, изградена на камъка на вярата в Христа като Син на Живия Бог. И да помним, че ние, християните, трябва да търсим не облагите на тоя свят, а новото небе и новата земя, на които обитава правда – там е нашият истински дом. 
         Защото Онзи, Който е правдив и истинен, е единствено нашият Троичен Бог. Нему слава вовеки. Амин!
         Честит и благословен празник! Честито на всички, които носят името на преславните Христови апостоли Петър и Павел!

Иконата е копирана от https://azbyka.ru/

Проповед на Петровден, 2025