Неделно евангелско четиво
Лука 6:31-36

          И както искате да постъпват с вас човеците, тъй и вие постъпвайте с тях.
          И ако обичате ония, които вас обичат, каква вам награда? Защото и грешниците обичат ония, които тях обичат.
          И ако правите добро на ония, които и вам правят добро, каква вам награда? Защото и грешниците правят същото.
          И ако давате заем на ония, от които се надявате да го получите назад, каква вам награда? Защото и грешниците дават заем на грешници, за да получат същото.
          Но вие обичайте враговете си, и правете добро, и назаем давайте, без да очаквате нещо, и ще ви бъде наградата голяма, и ще бъдете синове на Всевишния, защото Той е благ и към неблагодарните, и към злите.
           И тъй, бъдете милосърдни, както и вашият Отец е милосърден.

В името на Отца и Сина и Светия Дух!

„Бъдете милосърдни, както и вашият Отец Небесен е милосърден!“

 Братя и сестри,

            Както искаме да постъпват с нас човеците, тъй и ние трябва да постъпваме с тях. Така ни поучава нашият Господ Иисус Христос на проповедта на планината, която ни предават евангелистите Матей и Лука. С право мнозина казват, че в тази проповед Спасителят разкрива основата на християнската нравственост. Тук той ни говори за блаженствата, които ще бъдат дадени на неговите следовници, ако приемем в сърцата си Христовата любов.
          Тази любов изисква да обичаме всички. Да обичаме не само нашите сънародници, приятели и родственици. Да обичаме и онези, които ни мразят и обиждат. Да обичаме и всички, които ни хулят и клеветят. Да правим добро на враговете си и да ги благославяме. И като правим добро, да не искаме отплата.
          В обществото на човеците винаги се налага обмен на услуги. Някой ти помага, а ти си длъжен да му върнеш жеста.
          В съзнанието на християнина не бива да е тъй. Ние трябва да правим добро, без да искаме да ни отвръщат със същото.
          Лесно е да мислим и правим добро на онези, които са ни приятни, любими и обичани. А колко трудно е да се молим за онези, които ни правят зло.
          Защото първата стъпка – ни учи Господ – е да благославяме и да се молим за враговете си, които са ни оскърбили.
          Нашият идеал е милосърдието Христово, което няма граници. Защото Христос се моли за враговете си „Господи, прости им, защото не знаят какво вършат.“ Той се моли за тези, които го разпъват, а колко е трудно ние да се помолим за някого, който дори само ни е оскърбил.
          Ние сме Христови дотолкова, доколкото помагаме, дотолкова, доколкото прощаваме. Защото всеки ден говорим на Бог Отец да прости дълговете ни, както и ние прощаваме на длъжниците си. И трябва не само да го казваме, но и наистина да прощаваме и да се молим за онези, които ни правят зло.
          Милосърдието ще ни доведе до Царството Божие! Да не го забравяме. Да се борим със злите си привички, с дълготрайния си гняв, с осъждането и злобата, които ни отдалечават от Христа. Да се борим с тези скрити, но страшни недъзи на душите ни.
          И да молим Божията благодат да възпълни недостигащото и да ни помогне в тази най-трудна и най-важна битка за спасението на човешката душа.
          Божията благодатна помощ по молитвите на Света Богородица и на всички светии да е с всички нас. Амин!

Прочетете Проповед на Неделя втора след Неделя подир Въздвижение, 2017
Прочетете Проповед на Неделя втора след Неделя подир Въздвижение, 2018
Прочетете Проповед на Неделя втора след Неделя подир Въздвижение, 2019
Копирайте Проповед на Неделя втора след Неделя подир Въздвижение, 2025

             Днес ние, благоверните люде, светло празнуваме, осенявани от твоето идване, Божия Майко, и като отправяме взор към твоята пречиста икона, казваме с умиление: закриляй ни с твоя честен покров и ни избавяй от всякакво зло, молейки твоя Син, Христос нашия Бог, да спаси душите ни.

Братя и сестри,

            Днешният празничен ден е особено тачен от всички, който възлагат надеждата на своето избавление на Всеблагомогъщата наша Владичица – света Богородица.
           И както през X век, Майката Божия спасява православната столица от нашествието на мюсюлманите, простирайки над вярващите Своя покров, така и днес се молим Тя да ни укрие под Своето покривало от лукавия и страшен дух на отстъплението, шестващ по света.
          Свети Андрей Юродиви и неговият ученик са на среднощно бдение във Влахернската църква. Положението е бедствено. Изглежда сякаш след броени часове християнската столица ще бъде превзета.
Но Господ дава на Своя угодник да види високо във въздуха, под купола на храма самата Царица Небесна, обкръжена от пророци, апостоли и ангели. Над богомолния народ Тя била простряла Своя покров.
          Така Я видели свети Андрей Юродиви и неговият ученик. И за всички вече било ясно, че Владичицата на света се е смилила над бедстващите християни.
         Да, и до днес ние се уповаваме на закрилата на Богоматер. И днес ние молим Нейното ходатайство, казвайки „Пресветая Богородице, приеми ни под своя покров!“, като знаем, че по силата на майчиното си дръзновение Светата Дева може да измоли всичко от Своя Син и Бог.
         Затова и всички ние, за които Тя е прескъпа, прелюбима Майка и Закрилница, казваме „Пресветая Богородице, спаси ни!“
         Спаси ни от външните и вътрешните врагове! Спаси ни от лукавия дух на богоотстъпническото време, в което живеем. Простри Своя покров над чадата ни, над всички деца по света, които търпят най-страшните манипулации в подмяната на ценности. По чуден начин измоли опазването на Божия народ, вразумлението на онези, от които зависи прекратяването на тези потрисащи, кръвопролитни войни. Измоли от Господа, Владичице, опомняне и трезвение, още малко спокойни мигове за осъзнаване и покаяние на нашия остарял в грехове свят.
         Застъпи се, Всеблага, за всички болящи душевно и телесно, за всички, които са в беди, скърби, страдания и нужди, за всички, които не са озарени със светлината на божествената истина – да се просветят, за онези, които са в лоното на Църквата – да не отпаднат и погинат.
Застъпи се всички, които Те облажават, Владичице, защото Ти си облажаваната от всички родове наша Покровителка.
        Майко Божия, смили се над нас! И във всяка молитва да не спираме да призоваваме името на Богоматер, Която Църквата величае.
        По Нейното застъпничество и със силата на Честния и Животворящ Кръст се молим Господ да ни прости и помилва! Амин!
        Честит и благословен празник!

Иконата е копирана от https://www.orthodoxmonasteryicons.com

Копирайте: Покров Богородичен

Братя и сестри, 

          Днес честваме една велика страдалница – майка, християнка, чиито дечица, заради Христа са убити пред очите й.
             Това са света София и трите й дъщери – Вяра, Надежда и Любов, като Любов, най-малката, е била на 9 години в момента на изтезанията.
             Нека пред очите ни винаги да са тези примери за носене на кръста на страданията. Тези примери, макар и превишаващи слабите ни човешки сили, показват дивното действие на Божията благодат, когато може приживе да съзрем, въпреки мъката, през мъката, през Голгота, възкресението и райската обител.
             Божието благословение да е с всички вас, по молитвите на света София и невръстните мъченички – Вяра, Надежда и Любов.
             Честито на всички именици! Амин!

Иконата е копирана от Иконопис.bg

Тропар

Твоето Рождество, Богородице Дево, радост възвести на цялата вселена, защото от тебе възсия Слънцето на правдата, Христос Бог наш, и като унищожи клетвата, даде благословение, а като обезсили смъртта, дарува ни вечен живот.

Братя и сестри,

          Бог пожела да спаси света, като изпрати Своя Единороден Син в страната на смъртната сянка. Христос прие плът, обличайки се в човешка природа, посевайки се в девичата утроба.
          По Божия милост на земята се роди Пречиста Девица, преукрасена с всички добродетели, която послужи за тази най-велика тайна.
          Днес честваме Рождението на Девата, Пресвятата Владичица, кивота, позлатен от Духа, Единствената, намерена достойна да се нарече Богородица.
          На 8^ми септември Тя се ражда от светата праведна Анна, потомка на свещенически род. Баща Й е честнѝя Йоаким, наследник на Давидовото коляно. На 8^ми септември се ражда малката Мария, благословената от Бога дъщеря, удостоена да стане Вместилище на Невместимия.
          Знаем от църковното Предание, че светите богоотци Йоаким и Анна са най-чистото семейство и че заради тяхното смирение и добродетел са удостоени да видят в старините си невръстна дъщеря.
          И друг път Господ е давал чадо на престарели праведници – така беше с Авраам и Сарра, и техния син Исаак, така беше с майката на пророк Самуил. Но днес небесата тържествуват, защото се ражда многократно по-величава от Исаак и Самуил, многократно по-честнà и светла, Онази, на Която е съдено да пребъде над херувими и серафими, а именно Майката Божия.
          Днешният ден е велик Богородичен празник. Ражда се одушевения палат на Царя на славата. Ражда се от най-целомъдрени съпрузи Приснодевата – което ще рече Винаги Дева Мария. Тя е цвят нетленен, процъфтял от неплодната в старини утроба, Тя е цвят благоухаещ, родил преблагоуханен плод – Христа, Господ наш.
          Тя – света Богородица, е по-свята от всички светии, понеже роди най-святото от всички светии Слово. Увенчана със слава и чест. Със слава – като Майка Божия и с чест – като Приснодева. Няма никой от земнородните по-добродетелен от Нея – съхранилата всички Господни заповеди и останала доброволно напълно чужда на греха.
          Но макар възнесена и тъй високо над архангели и ангели, то Нейното добросърдечие не отхвърля и каещи се, и непокаяли се грешници. Всеки може да прибегне до майчината милост на Владичицата, така както Ноевият ковчег приютяваше и нечисти , и чисти твари.
          Да не се смущаваме да Й се молим. Родената днес Царица Небесна е преблага, не ще отхвърли никой от грешните. Неописуемата Висота, незрима за човешки помисли, винаги ще откликне и към нас – скверните. Макар и окръжена от блестящи небожители, никой не е възпрепятстван да пристъпи дверите на безкрайното Й милосърдие, стига само да поиска.
          Затов Й зовем – „Пресветая Богородице, спаси нас“, знаейки, че Тя е наша най-силна Застъпница пред Своя Син и наш Бог.
          По нейните молитви и по молитвите на светите Й родители – праведните богоотци Йоаким и Анна, Господ да ни прости и помилва. Амин!

Иконата е копирана от https://azbyka.ru/

          На 8 септември храм „Рождество Богородично“, с. Спахиево, община Хасковски Минерални бани, посреща своя храмов празник.
          Да се помолим заедно за молитвеното застъпничество на Майката Божия.

 

Йеромонах Антим – духовен наставник на мнозина християни, които идваха при него отблизо и далеч, за да почерпят утешение и насока от богоречивите му слова.

Вечна памет!

         Споменът за праведния е с похвали: за теб е достатъчно Господнето свидетелство, Предтечо, защото наистина си се показал най-почитан сред пророците, като си се удостоил да кръстиш в Йорданските води Проповядвания. Ти с радост пострада за истината и благовести на затворените в ада явилия се в плът Бог, Който взима върху Си греха на света и ни дарява велика милост.

Братя и сестри,

                Днес поменаваме скръбно събитие – посичането на великия Господен Предтеча и Кръстител Йоан, изобличителя на неправдата, вървял през целия си живот с духа и силата на старозаветния Илия. Възпоменаваме неговото убийство, подробно разказано от евангелист Марк. И чухме, че цар Ирод, макар и изобличаван от пророка, се страхува от него, знае, че той е праведен и свят, обича да беседва с него и дори се вслушва в съветите му.
               Как тогава се стига до убийството на най-великия сред родените от жена, както Спасителят нарича Своя Предтеча?
               На рождения си ден, опиянен от алкохол и непристойни забавления, от танца на красивата дъщеря на незаконната си съпруга, заобиколен от сътрапезници, верни в гуляите, а може би и в мерзостите, цар Ирод дава обещание на девойката, че каквото поиска , ще й бъде дадено. Заклева се: “Ще ти дам всичко, което поискаш от мене, дори половината си царство.“ Всички знаем колко тежи дадената дума, а още повече – царската дума.
                Ужасен от кръвожадното желание  – тук, на момента да донесат главата на Кръстителя, изречено от крехката девойка, ужасен и натъжен, царят няма волята да спре, да отхвърли ужасното убийство. Заради клетвата и сътрапезниците си, опиянен от алкохол и от вероятния присмех на околните и на жена си, царят изпраща оръженосец да убие Предтечата в килията му.
                 Виждате ли как става ужасният грях? Когато решаваме да угодим на човеците, да им угодим, за да не ни се присмеят, да не прекършим думата си, макар това да е за зло, и то невероятно зло – убийството на един праведник. Фалшивите представи за чест и влиянието на алкохола, както и целият нечестив живот на царя, живеещ в кръвосмесителна връзка с братовата си жена, за което го изобличава Кръстителят, всичко това завършва с това отвратително убийство.
                 В ръцете на невръстната танцьорка, знаем, че се нарича Саломе, в ръцете й е отсечената глава на Кръстителя, и тя я дава на своята майка, истинската подбудителка на убийството.
                  Така Предтеча ще влезе в мрачното подземно царство, в адската бездна и ще благовести, че вече Спасителят – Освободителят и Възкресителят Христос е дошъл.
                  Но тежко на убийците. Защото знаем, че никой от тях – нито Иродиада, нито Саломе, нито царят доживяват честити дни.
                  Ето това знаем за последните часове на Кръстителя Христов, проповедника на покаянието. Нека призоваваме молитвената му помощ, та той да обнови душите ни с покаяние, та да можем да отворим очи за собствените си неправди. И така както е посочвал истината приживе, да се застъпи и ние да възрем истинското положение на нашите окаменели и вкоравени от грехове сърца.
                   Господ да ни помилва по застъпничеството на Своя Предтеча и Кръстител. Амин!                                                                

29 август – Отсичане честната глава на свети Йоан Кръстител

         Сам Господ Иисус Христос казва, че сред родените от жена, няма по-велик от свети Йоан Кръстител. Почитайки свети Йоан Предтеча като най-велик от пророците, Църквата посвещава на неговата памет няколко дни в годината. На 24 юни, тя тържествено празнува рождението на тоя предвестник на Спасителя, прославя го и на другия ден след Богоявление – на 7 януари, Ивановден. На 29 август възпоменаваме неговата смърт и в знак на съучастие в страданията му в този ден се пази строг пост.
         Когато бил на 30 години, свети Йоан Предтеча, по внушение Божие, се явил между юдеите, за да ги приготви да приемат Месията – Христа чрез покайно кръщение.
          Като проповядвал покаяние, той изобличавал беззаконията. Свети Йоан изобличил цар Ирод – син на оня, който убил витлеемските младенци, изобличил го заради това, че се развел и се оженил за братовата си жена Иродиада, което Мойсеевият закон забранявал. Разгневеният Ирод заповядал да затворят Йоан в тъмница.
          Скоро след затварянето на Йоан, Ирод празнувал рождения си ден и на тоя празник Иродиадината дъщеря играла, и така се понравила на царя, че той във възторг се заклел да й даде каквото пожелае. Тя се посъветвала с майка си, която я подучила да поиска главата на Йоан Кръстител, защото силно го мразела.
         Ирод се натъжил твърде много, но поради клетвата пратил в тъмницата да отсекат главата на Йоан. Донесли на блюдо главата на великия пророк.
         Главата на свети Йоан Предтеча била взета след това от жената на Хуза, домоуправителя на Ирод. За да спаси от поругание светата глава на Кръстителя, тя я сложила в съд и я скрила на Елеонската планина, след което светата глава била още на два пъти откривана и скривана.
         На 24 февруари Църквата възпоменава първото и второто намиране на светата глава, а на 15 май – третото, когато тя била пренесена в Цариград.

Стенописът е копиран от https://lavka.msdm.ru

Матей 18:23-35

          Затова царството небесно прилича на цар, който поиска да си разчисти сметката със слугите си. Когато почна той да разчистя сметката, доведоха при него едного, който му дължеше десет хиляди таланта, а понеже тоя нямаше, с какво да заплати, господарят му заповяда да продадат него, и жена му, и децата му, и всичко, що имаше, и да заплати.
         Тогава тоя слуга падна и, кланяйки му се, казва: Господарю, имай търпение към мене, и всичко ще ти изплатя. А господарят на този слуга, като се смили, пусна го и му прости дълга.
          Слугата пък, като излезе, намери едното от другарите си, който му дължеше сто динария, и като го хвана, давеше го и му казваше: Изплати ми, което ми дължиш.
Тогава другарят му падна пред нозете му, молеше го и думаше: Имай търпение към мене, и всичко ще ти изплатя.
          Но тоя не рачи, а отиде и го хвърли в тъмница, докле да изплати дълга.
Другарите му, като видяха станалото, много се огорчиха и дойдоха, та разказаха на господаря си всичко, що се бе случило.
Тогава господарят му го повика и казва: Рабе лукави, аз ти простих целия оня дълг, защото ми се примоли, не трябваше ли и ти да се смилиш над другаря си, както и аз се смилих над тебе?
И като се разгневи господарят му, предаде го на мъчители, докле да му изплати целия дълг.
Тъй и Моят Отец Небесен ще стори с вас, ако всеки от вас не прости от сърце на брата си прегрешенията му.

Братя и сестри,

        Царството Небесно прилича на Цар, Който иска да си разчисти сметките със своя слуга – разказва Господ Иисус Христос своята забележителна притча.
        Царят прощава на длъжника огромния му дълг. Но какво се случва? Опростеният току-що длъжник намира свой другар, който му дължи дребна сума. И вместо да се смили над нещастника, който го умолява, този коравосърдечен човек, напълно забравил Божията прошка към самия себе си, хвърля в тъмница своя окаян длъжник.
        А Царят казва: „Рабе лукави, Аз ти простих целия оня дълг, защото ми се примоли, не трябваше ли и ти да се смилиш над другаря си, както и аз се смилих над тебе?“
        Братя и сестри, всички сме длъжници. Длъжници сме на нашия Отец Небесен, Който ни милва и спасява. Длъжници сме на Троичния Бог, Който ни призовава от небитие в битие, като ни украси със Своя образ. Длъжници сме на Всемилостивия, Който изпрати Своя Единороден Син, нашия Господ Иисус Христос, да изкупи греховете ни и да порази нашия враг – смъртта.
         Ние сме длъжници. И ежедневно се молим на Небесния Цар с думите: „… и прости нам дълговете ни…“, което ще рече – греховете ни.
         Но на кого ние се уподобяваме от длъжниците в тая притча? Не сме ли като този зъл, коравосърдечен и немилостив длъжник, който бързо забравя Божията прошка, Божията милост, която зачертала огромния му дълг. И веднага, забравили тази велика милост, се втурваме да искаме дребен и незначителен дълг от някой наш окаян ближен.
         Ние сме прогневили Бога с много и чудовищни грехове. А Той ни милва и спасява. Подарява ни този ден, за да можем да станем, да се помолим, да Го възхвалим, да идем на църква, да сторим милостиня, да устроим делото на нашето спасение.
         Но ние – също като онзи неправеден длъжник от притчата, вместо да оценим Божията милост към нас, вместо да се съкрушим и омекнем сърдечно, ние ставаме все по-изискващи, все по-нетърпеливи към нашите длъжници.
         Кои са нашите длъжници? – Това са онези, които са ни наскърбили, похулили, оклеветили – изобщо всички, които са ни сторили зло.
         Ние сме длъжни, длъжни сме подобно на Царя от притчата Господня, длъжни сме да простим този незначителен дълг към нас. Иначе и нам не ще прости Небесният Отец!
         Да простим не само на думи, а в сърцата си. Да простим, защото иначе ще се озовем в тъмницата, която е образ на ада, сред мъчителите – демони.
         Прошката, прошката ни прави Христови. А също и покаянието. Ако имаме истинско покаяние, ние ще се виждаме като първи сред грешниците. И тогава няма да ни е трудно да простим.
         Гордостта – този най-страшен духовен порок ни кара да вкаменяваме сърцата си, да се сърдим, да се сърдим с години, и така да приличаме на този немилостив длъжник, комуто Бог отсъди страшна, но справедлива участ.
          Дано ние не сме сред немилостивите, които в тоя си кратък живот не се научават да прощават. Без прошка няма спасение!
          Когато писали на свети Йоан Златоуст за големите интриги в столицата, той отвърнал: „Ежедневното и най-голямо зло е грехът“. Каквито и нещастия и беди да се случват, да помним, че единственото и най-голямо зло е грехът.
          А липсата на прошка е ужасен грях!
          Братя и сестри, да даде Бог да смекчим сърцата си във времето, благоприятно за нашето спасение!       
          Божието благословение да е с всички вас!

Копирайте: Проповед на Неделя 11-та след Петдесетница, 2025

  При раждане си съхранила девството,
при смъртта не си изоставила света, Богородице,
представила си се пред Живота,
ти, която си майка на Живота,
и с твоите молитви избавяш от смърт нашите души.

 За Успението на нашата Владичица

           На 15-ти август (28-ми по стар стил) честваме най-тържествения Богородичен празник. Честваме Онази, която е облажавана от всички родове, Пречистата, Пресвятата, удостоена да стане Вместилище на Невместимия, Едничката, която роди по чуден начин, роди нашия Спасител – честваме света Богородица. Сякаш този празник е по-почитан и от Рождеството на Девата, и от Въведението й в храма. Защото в мига на Своето Успение – блажената кончина на праведниците, в този миг Тя вече е на небето, най-близко до Своя Божествен Син, и може да изпросва милости за света.

Има още →

Матей 14:22-34

          И веднага Иисус накара учениците Си да влязат в кораба и да минат преди Него насреща, докле Той разпусне народа. И като разпусна народа, Той се качи на планината, за да се помоли насаме, и вечерта остана там самичък.
           А корабът беше вече сред морето, и вълните го блъскаха, защото вятърът беше противен. И на четвърта стража през нощта отиде Иисус при тях, като ходеше по морето. А учениците, като Го видяха да ходи по морето, смутиха се и казваха: Това е привидение, и от страх извикаха.
          Но Иисус веднага заговори с тях и рече: Дерзайте! Аз съм, не бойте се!
          Петър отговори и Му рече: Господи, ако си Ти, позволи ми да дойда при Тебе по водата.
          А Той рече: Дойди.
          И като излезе от кораба, Петър тръгна по водата, за да иде при Иисуса, но, като видя силния вятър, уплаши се и, като взе да потъва, извика: Господи, избави ме!
          Иисус веднага простря ръка, хвана го и му каза: Маловерецо, защо се усъмни?
          И щом влязоха в кораба, вятърът утихна. А ония, които бяха в кораба, приближиха се, поклониха Му се и казаха: Наистина си Божий Син!
          И като преплуваха, пристигнаха в земята Генисаретска.

 Възлюбени в Христа, братя и сестри,

           Днешното литургийно свето Евангелие ни разказва за дивно чудо – Христос ходи по развълнуваното Тивериадско море. Слязъл от планината, където бе отишъл да прекара нощта в молитва, нашият Спасител по вода се запътва към кораба на учениците. Тази свръхестествена гледка ги поразява и смущава, но Господ казва: „Аз Съм, не бойте се!“.
          Тогава пламенният и всеотдаен апостол Петър пожелава да тръгне по водата към своя Премил Учител. И наистина, Петър тръгва по бурното море, прави няколко крачки, но в момента, когато вижда силния вятър се плаши и започва да потъва.
          „Маловерецо, защо се усъмни?“ – пита Господ, простирайки ръка за подкрепа и избавление.
          Тези думи се отнасят към всички нас – християните отпреди две хиляди години и до днес.
           В мига, когато отклоним взор от нашия Спасител, под напора на някое житейско обстоятелство – тревога, страх, смущение, те ни плашат и ние започваме да се давим в бурното житейско море.
           Какво ще рече да се давим? Не е задължително това да са тежки крушения, болести и скърби. Да се давим, ще рече да се отдалечаваме от Христа. Това отдалечаване от Христа може да е свързано с успехи, кариера, благополучие в дома и на работата, признание и социално въздигане. Но ако всички тези блага ни отклоняват от Христа, то значи ние се давим, давим се в суетните житейски грижи, потъваме в нерадение и отдалечаване от Бога, загиваме духовно.
           Ето това е най-страшното в нашето отдалечаване от Христа – ние загиваме духовно.
           Петър като потъва, зове: „Господи, избави ме!“
           Така и ние, затънали във всевъзможни страсти, грижи и проблеми, всъщност се давим, макар и невинаги да разбираме това. Може животът ни да мине в безметежност и успехи, с добро здраве и удоволствия, и ето, значи ние безвъзвратно сме затънали, удавени в житейското море.
          „През много скърби се влиза в Царството Божие“, знаят Христовите следовници.
           Така в тежки мъки и страдания, в лишения и горестни изпитания може да мине нашият живот, но ако взорът на човека е в Христа, то значи, той не е потънал, неуязвен от маловерие.
          Нима Онзи, Който е създал света от нищо, Онзи, който укротява бурята и ходи по водата, Онзи, Който възкресява мъртви и съкруши смъртта, не може да обърне нашите мъки в радост и покой?
           Може, разбира се, че може! Господ е всесилен. И когато Му се молим в изнемога: „Господи, спаси, Господи, помогни!“, божествената благодат ни утешава.
           Но често, въпреки вярата ни, Господ не прави чудо. И ние недоумяваме защо. Да не роптаем – Бог знае кое е най-доброто за нас. Защото иначе, при сторено чудо, изцелени и подпомогнати свише, нерядко ние се изпълваме с гордост, която със сигурност ще ни съсипе и погуби.
          Братя и сестри, да не тропаме с крак и да искаме своето. Господ знае от какво се нуждаем. Да Му се молим горещо, знаейки, че молитвата е диханието на нашата душа. Сам Спасителят Христос се отделял по цели нощи в молитвено усамотение. Да се молим горещо, Всемилостивият наш Спасител да ни преведе през житейското море до бленувания пристан – Царството неръкотворно и нетварно!
           И там да продължим да славим Отца и Сина, и Светия Дух, ведно с Пресветата наша Владичица Богородица и всички светии.
           Божието благословение да е с всички вас! Честит възкресен ден!

Изображението е копирано от http://www.omiliya.org