Братя и сестри,

           На Велики Четвъртък Църквата възпоменава прощалната вечеря на Господ Иисус Христос с Неговите ученици. Това събитие е известно като Тайната вечеря и е отразено и в четирите евангелия. Наближават последните часове от земния живот на Спасителя. Богочовекът Христос, имайки пред очи най-висшата мисия – победата над смъртта, греха и дявола, иска да утвърди апостолите в наставлението на смирението – това най-силно оръжие срещу козните на дявола. Затова, макар Господ и Учител, Той измива нозете на учениците Си по време на Тайната вечеря. Така Той ги учи на истинско смирение – смирението, което върши доброто, без да очаква отплата.
            В числото на 12-те апостоли, близо до Христос е седнал и Юда от града Кариот, който е замислил да предаде Безгрешния в ръцете на богоубийците. Затова в скръб Спасителят възкликва: „Един от вас ще Ме предаде“. Има още →

             Страстната седмица е седмицата на Христовите страдания – седмицата преди Възкресение. Богослуженията са продължителни, с прочит на много евангелски откъси и е редно, колкото ни позволяват обстоятелствата, да присъстваме в храма. Според богослужебния устав на Велики Понеделник, Велики Вторник и Велика Сряда сутрин се служи Преждеосвещена литургия. Както знаем, на тази служба Свети Дарове са претворени в предходната неделя – в случая Цветница. Можем да пристъпим към Свето Причастие, ако имаме нужната подготовка – пост, покаяние, изповед. В неделя вечерта на Цветница, в понеделник вечер и вторник вечер се отслужва Последование на Жениха. Възпоменават се библейски лица, събития и притчи, свързани тематично с предстоящия арест и страдания на Господ Иисус Христос –  праведният Йосиф, защото той е продаден от братята си за 20 сребърника, както Господ е продаден за 30 сребърника; притчата за 10-те девици и притчата за талантите, символизиращи нуждата от духовна бдителност; Страшният съд; помазалата нозете на Господ с миро жена, която по този начин Го подготвя за погребение. На Велика Сряда за последен път в рамките на поста се отслужва Преждеосвещена литургия. Вечерта има Малко повечерие, чиято основна тема от богослужебния текст е предателството на Юда. (До сряда е добре да се приключи всяка тежка домашна работа, ремонти и големи почиствания)
            Велики Четвъртък е особено богат на богослужебна символика. Служи се света Василиева литургия, като основни теми са евангелските случки: измиването на нозете на учениците, извършено от Господ, Тайната вечеря, на която се установява Тайнството на тайнствата – Светото Причастие, молитвата на Господ в Гетсиманската градина, предателството на Юда.
             На Векики Четвъртък се отслужва и така наречения Велик (общ) маслосвет и се помазват присъстващите за здраве и прощение на греховете. Осветеният елей от маслосвета, вярващите носят вкъщи и го ползват за помазване кръстообразно по чело, слепоочия, ръце през цялата година, като останалият от предишната година елей се изгаря в кандилото.
            На този ден се боядисват яйца. Обикновено вярващите донасят при посещение в храма червено яйце, което символизира благовестието на света Мария Магдалина, подарила червено яйце на император Тиберий по случай Христовото Възкресение.
            Вечерта на Велики Четвъртък след залез слънце, Църквата изпълнява т.нар. последование на 12-те евангелия, т.е. на 12-те евангелски пасажа, в които се разказва за Господните страдания. При прочита на 5-тото евангелско четиво се изнася задпрестолния кръст от олтара и се поставя в центъра на храма. Това е изключително древна традиция. На този кръст е изобразен Господ, а по-долу отляво и отдясно са изобразени Майката Божия и свети Йоан Богослов, който единствен от учениците е присъствал на последните часове на Богочовека, разпънат на Кръста.
              Велики Петък (Разпети Петък) е най-скръбният ден на най-дълбоко вчувстване в Христовите страдания. Уставите на Църквата повеляват дори да не се яде и пие нищо до залез слънце, като се прави изключение само за тежко болните и за децата.
              Основна тема е осъждането на Господ Иисус Христос, разпъването Му на кръст, кръстните Му страдания и смърт. Сутринта, по време на богослужението, се изнася от олтара Светата Плащаница, която се поставя на специална висока маса (кувуклия) в централната част на храма пред Кръста. На плащаницата е изобразен Спасителят, свален от Кръста, заедно с Майката Божия, Никодим и Йосиф Ариматейски, които са устроили подобаващото Му погребение. При целуване на Светата Плащаница, Църквата пее: „Дойдете да възхвалим Йосифа приснопаметни, който привечер отиде при Пилат и изпроси Живота на всички.“ „Дай ми – казва – Тоя Странник, Който няма где глава да подслони. Дай ми Тоя Странник, Когото лукав ученик на смърт предаде …. Покланяме се, Христе, на Твоите страдания и на Твоето Свето Възкресение“.
            Множеството пристъпва да поднесе цветя на плащаницата и да мине под кувуклията. Снишавайки се, ние ставаме съпричастни на гробния покой на Спасителя, вкусил смърт, за да умъртви смъртта и да ни спаси от нейното бреме.            
Вечерта на Велики Петък камбаните бият траурно и се отслужва Опело Христово, което включва и литийно* шествие около храма с изнесената плащаница. Процесията влиза през западните врати, народът минава под плащаницата и свещенослужителите поменават имена за здраве.
            На Велика Събота сутринта се служи света Василиева литургия. Цялата събота Христос е в гроба и това е единствената събота в годината, когато се пости строго (за отбелязване е, че готвещите се за Свето Причастие за някоя неделна служба не бива и не могат да постят строго в събота, защото е забранено от древните канони – трябва да хапнат нещо с олио). Но Велика Събота е единствената строгопостна събота в годината, както строгопостни са и дните на цялата Страстна седмица. Който не е смогнал да боядиса яйца на Велики Четвъртък, може да ги боядиса на Велика Събота. На сутрешното богослужение, вместо обичайната „Херувимска песен“, Църквата пее: „Да мълчи всяка плът човешка и стои със страх и трепет и нищо земно да не мисли“.
             На Велика Събота се отбелязва не само гробния покой на Спасителя, но и слизането Му в ада, който Всесилният Господ опустошил. Самият Христос предсказва тридневния Си престой в гроба, като казва: „защото, както Йона беше в утробата китова три дни и три нощи, тъй и Син Човеческий ще бъде в сърцето на земята три дни и три нощи.“ ( Мат. 12:40).
             Колкото е съкрушаваща тъгата и скръбта при съпреживяването на Христовите страдания и кръстна смърт, толкова е вдъхновяващо и възторжено посрещането на Възкресението Му, с което Той побеждава смъртта, строшава адските двери и извежда праведниците от ада.
            Около 11 часа през нощта камбаните бият тържествено, започва празничното богослужение. Свещенослужителите в полунощ излизат от олтара, носейки благодатния огън, като възгласят: „Дойдете, вземете светлина от Нетварната Светлина и прославете Възкръсналия от мъртвите Христа.“ Всички запалват свещите си. Започва литийно шествие около храма, чете се евангелие и всички се поздравяват с най-великия празник на празниците. После влизат в храма и започва пасхална* утреня и Света Златоустова литургия.
             Възкресението е станало нощем, затова и в църквите богослужението е нощно. Чете се Пасхално слово* на свети Йоан Златоуст. Сега канени са всички на празничната трапеза – постили, непостили, трудили се, нетрудили се, болни, здрави, всеки, който не е под епитимия (забрана). Всеки, дори да не е постил, може да пристъпи на тази най-празнична служба към Светата Чаша!
             В неделния ден преди обяд, Църквата отслужва т. нар. Второ Възкресение – вечерня в първия ден на Пасха, чете се 20-та глава от евангелието на Йоан.
            Всички се поздравяваме до Възнесение с „Христос воскресе! – Воистину воскресе!“

*лития, гр. – процесия с икони, хоругви, кръст, съпроводена с пение на богослужебни химни

*Пасха – (от песах – отминавам) – най-важен юдейски празник, когато ангелът на смъртта отминава юдейските къщи, белязани с кръвта на жертвеното агне; при нас – Христовата Жертва ни спасява, избавя ни от робството на греха, смъртта и дявола. Апостол Павел изрично казва: „Христос, нашата Пасха, беше заклан заради нас.“ Пасха и Възкресение Христово се използват като синоними.

*Прочетете Пасхално слово на св. Йоан Златоуст

Копирайте текста Страстната седмица

Иконата е копирана от http://www.kryzhma.ru

към Начало

         Носен на небесата върху престол, а на земята върху осле, Христе Боже, прие хвала от ангелите и прослава от децата, които Ти викаха: Благословен си Ти, Който дойде да призовеш Адама.

      Братя и сестри,

             Днес честваме славния Вход Господен в Йерусалим – единствения ден, когато нашият Спасител приема човешка слава и почест с възгласите: „Осанна! Благословен Идещият в име Господне!“ Осанна на еврейски значи „помогни, спаси“. С този приветствен възглас множеството народ, опиянено от славата на Възкресителя на починали, славата на Онзи, Който вдигна от гроба 4-дневния Лазар, опиянено от тази слава, множеството вижда в Христос възкресителя на юдейската държавност, политическия водач, който ще избави богоизбрания народ от срамната езическа власт. И не малка част от онези, които сега викат „Осанна!“ с палмови вейки в ръце, след няколко дни ще  вдигнат глас пред римския прокуратор и ще настояват за убийството на Спасителя с думите: „Разпни Го!“
            На днешния празник възклицаваме радостно като децата, които постилат дрехите си пред ослето, когато Христос влиза в Йерусалим – града, който избива пророците, града, който след броени дни ще посегне и на Месията, на Самия Син Човечески.
           Днес ликуваме и се веселим като всички онези, за които Спасителят споделя с думите на псалмопевеца: „От устата на младенци и кърмачета Ти си стъкмил похвала.“
           Така нека и ние да бъдем младенци за злото. От утре започва началното време на седмицата, наречена Страстна, седмицата на Христовите страдания, на търпеливо понесените от Богочовека предателства, отстъпления, позор, ругатни, побои, хули, плесници, бичуване, насмешки, багреницата на истинската слава, трънения венец, Голготския път, пироните, майчината мъка, питието от оцет – цялата злоба , цялата препълнена чаша на злост срещу Невинния, цялата злост на онези, които поискаха кръвта Му да падне върху тях и върху чадата им. А срещу всичко това – благостта на Христовите слова: „Господи, прости им, те не знаят какво вършат.“
         На Него, Единородния, Единствения Всеблаг, Бога на опрощението и милостта се прекланяме и днес и през всичките си дни. И да даде Господ никога, никога да не отстъпим от Христос. Защото няма нищо по-страшно от това  и на този и на онзи свят.
          Да се молим Господу за всичко, да благодарим за всичко, да се отпуснем на крилете на Божията воля в днешните тъжни дни на утеснение. И да се уповаваме, че след пътя на страданията ще дойде Възкресението и Бог ще се смили над грешния човешки род, така както любящ баща прегръща своето любимо, макар и непослушно чадо.
         Божието благословение да е с всички вас – с вас, които сте тук и изповядвате вярата си, и с всички, които днес отсъстват по най-уважителните причини – да се погрижат за другите и да ги предпазят. Божието благословение да е над всички, честващи радостния Вход Господен! Амин!

Копирайте Проповед на Цветница

Иконата е копирана от www.spiritualpaintings.com

Йоан 11:1 -45      

         Беше болен някой си Лазар, от Витания, от градеца на Мария и сестра и Марта. (А Мария, чийто брат Лазар бе болен, беше оная, която помаза Господа с миро и отри нозете Му с косата си.)
          Сестрите проводиха да Му кажат: Господи, ето оня, когото обичаш, е болен!
          Като чу това, Иисус рече: Тая болест не е за умиране, а за слава Божия, за да се прослави чрез нея Син Божий. Иисус обичаше Марта, и сестра й, и Лазаря. А когато чу, че е болен, престоя два дни в мястото, дето се намираше.
           След това рече на учениците: Да идем пак в Иудея.
           Учениците Му рекоха: Рави, сега иудеите искаха с камъни да Те убият, и пак ли там отиваш?
           Иисус отговори: нали дванайсет часа има в деня? Който ходи дене, не се препъва, защото вижда светлината на тоя свят, а който ходи нощя, препъва се, защото светлината не е в него. Той рече това и после им казва: Лазар, нашият приятел, е заспал, но отивам да го събудя.
Учениците Му рекоха: Господи, ако е заспал, ще оздравее.

Има още →

Марк 10:32-45

             Когато бяха на път, възлизайки за Йерусалим, Иисус вървеше пред тях, а те бяха смаяни, и следвайки подире Му, бояха се. И като повика пак дванайсетте, Той почна да им говори, какво ще стане с Него: Ето, възлизаме за Йерусалим, и Син Човеческий ще бъде предаден на първосвещениците и книжниците, и ще Го осъдят на смърт, и ще Го предадат на езичниците, и ще се поругаят над Него, и ще Го бичуват, и ще Го оплюят, и ще Го убият, и на третия ден ще възкръсне.
             Тогава се приближиха до Него Зеведеевите синове, Иаков и Йоан, и рекоха: Учителю, желаем да ни сториш, каквото поискаме.
             Той ги попита: Какво искате да ви сторя?
             Те Му рекоха: Дай ни да седнем при Тебе, един отдясно, а друг отляво, в славата Ти.
             Но Иисус им рече: Не знаете, какво искате. Можете ли да пиете чашата, която Аз пия, и да се кръстите с кръщението, с което Аз се кръщавам?
             Те отговориха: Можем.
            А Иисус им каза: Чашата, която Аз пия, ще пиете, и с кръщението, с което Аз се кръщавам, ще се кръстите, но да дам да се седне Мене отдясно и отляво, не зависи от Мене, сядането е на ония, за които е приготвено.
            И десетте, като чуха, почнаха да негодуват за Иакова и Йоана.
            А Иисус, като ги повика, рече им: Знаете, че ония, които се смятат за князе на народите, господаруват над тях, и велможите им властвуват върху тях.
            Но между вас няма да бъде тъй: Който иска между вас да бъде големец, нека ви бъде слуга, и който иска между вас да бъде пръв, нека бъде на всички роб.
            Защото и Син Човеческий не дойде, за да Му служат, но да послужи и даде душата Си откуп за мнозина.

Братя и сестри,

     Свети евангелист Марк разказва подробно за молбата на двамата братя – Зеведеевите синове, апостолите Иаков и Йоан. Те молят Христа за почетни места в Царството Божие. Същата случка предава и свети евангелист Матей в своето евангелие, като допълва, че тяхното желание е предадено от Зеведеевата майка.
     По всичко личи, че братята Иаков и Йоан, удостоили се да зърнат блясъка на божествената природа на планината Тавор в мига на Господнето Преображение, по всичко личи, че те се чувстват едва ли не отличени от останалите. Тяхното схващане за Царството Божие е представа за земно политическо царство, където Месия е изгонил омразната езическа власт и царува над богоизбраните юдеи. Другите апостоли също не са чужди на тези представи, въпреки многократното обяснение на Спасителя, че Му предстоят кръстни мъки, Разпятие и Възкресение и въпреки указанията че Царството Божие не е от тоя свят.

Има още →

Тропар на свети равноапостолни Методий

Чрез Твоя светител Методий, Христе, подай милост на нас, извършващите светлото тържество на неговото успение, отвори ни вратите на Царството, освободи ни от оковите на множеството наши грехове и по неговото застъпничество, Владико, ни помилвай.

Кондак

Божествения и верен Методий да възпеем, хора, и с любов да облажим като велик пастир на славяните, честен служител на Троицата и прогонител на ересите: той се моли непрестанно за всички нас.

            Публикуваме житийни фрагменти за делото и успението на свети Методий, по-възрастния брат на свети Константин – Кирил Философ – създателя на нашата азбука. Въпреки че въпросът с произхода на светите братя и до момента е дискусионен, позволяваме си да приведем в тази връзка, пасаж от „Кратко житие Кирилово“:
„Отечеството на този преподобен наш отец Кирил беше преславният и велик град Солун, в който се и роди. Той беше българин по род. Роди се от благоверни и благочестиви родители. Баща му се казваше Лъв, а майка му Мария – богати и първи в този град“(1).
            До нас достига пълния текст на „Пространно житие Методиево“(2), благодарение на което знаем в детайли живота на по-големия брат на свети Кирил, монах и светител, и изповедник на вярата, преводач и неуморен труженик в мисионерското дело на довеждане на Божията светлина до душите и сърцата на солунските и западните славяни.
            Наследник на именит род, твърде почетен на вид, свети Методий е бил семеен, имал висок военен чин и получава на младини управлението на едно славянско княжество (3). Впоследствие, озарен от Божията светлина и разочарован от мирските дела, той се освобождава от държавната длъжност и се замонашва в манастир на планината Олимп. В „Пространното житие на Методий“ пише, че още тогава „се занимаваше усърдно с книгите“ (4).

Има още →

Марк 9:17-31

          Един от народа отговори и рече: Учителю, доведох при Тебе сина си, хванат от ням дух. Дето и да го прехване, тръшка го, и той се запеня, и скърца със зъби, и се вцепенява. Говорих на учениците Ти да го изгонят, ала не можаха.
          Иисус му отговори и рече: О, роде неверен, докога ще бъда с вас? Докога ще ви търпя? Доведете го при Мене!
          И доведоха го при Него. Щом бесният Го видя, духът го стресе, той падна на земята и се валяше запенен.
          И попита Иисус баща му: Колко време има, откак му става това? Той отговори: От детинство, и много пъти духът го хвърляше и в огън, и във вода, за да го погуби. Но, ако можеш нещо, смили се над нас и ни помогни.
          Иисус му рече: Ако можеш да повярваш, всичко е възможно за вярващия.
          И веднага бащата на момчето викна и със сълзи казваше: Вярвам. Господи! Помогни на неверието ми. А Иисус, като видя, че се стича народ, запрети на нечистия дух и му рече: Дух неми и глухи, Аз ти заповядвам: излез из него, и не влизай вече в него! И духът, като изкрещя и го стресе силно, излезе, а момчето стана като мъртво, та мнозина казваха, че то е умряло. Но Иисус, като го хвана за ръка, изправи го, и то стана.
          И като влезе Иисус в една къща, учениците Му Го попитаха насаме: Защо не можахме ние да го изгоним?
          Отговори им: Тоя род с нищо не може да излезе, освен с молитва и пост.
          Като излязоха оттам, минуваха през Галилея, и Той не искаше някой да узнае. Защото учеше учениците Си и им казваше, че Син Човечески ще бъде предаден в човешки ръце, и на третия ден след убиването ще възкръсне.

Братя и сестри,

           „Тоя род с нищо не може да излезе, освен с молитва и пост“ – така нашият Спасител обяснява на Своите ученици защо те не са могли да изцелят бесноватото момче. Неслучайно Светата Православна Църква ни напомня точно сега – в средата на Великия пост – точно тези Господни слова.
          Защото постът и молитвата са двете крила, които ни въздигат към духовното небе. Нито молитва без пост, нито пост без молитва могат да въздигнат душата, но двете заедно смиряват вътрешния ни човек, за да може да се изчисти духовното ни око. Защото твърде много, твърде много сме затлачени от житейски грижи, от пристрастия, от немощи свои, от осъждане, от заблуди и суеверия, които, макар и християни, не желаем да отхвърлим.
          Твърде много са помрачени сетивата на душата ни и не можем да придобием духовен взор. Врагът на нашето спасение се възползва от духовната ни леност и като рикащ лъв разкъсва душите ни, превръщайки в зло дори и най-добрите ни намерения и действия.
          Или не можем да излезем от лапите на някоя ужасна страст като завист и осъждане, или непрекъснато се гневим, или падаме в някой друг капан на нашия противник.
          В тази битка, за която всеки кръстен е вече призован, на помощ идва всеоръжието на вярата, шлема на надеждата и не на последно място любовта, като свръзка на съвършенството. А конкретно това се изразява в поста и молитвата.
          Нека не тъгуваме, ако сме болни и не можем да постим. Да се смирим и да удвоим молитвата, да стесним светските си привички, като се надяваме на Божията благодат. Но да не търсим оправдания, че не постим. Защото първият пост беше наложен в рая на прародителите и знаем как с вкусването на забранения плод започна тяхното и наше грехопадение.
          Да четем повече духовна литература, да се молим усърдно, да правим добри дела скришом – ето това е истинският подвиг на християнина. И да гледаме да не осъждаме никого, помнейки, че ако не осъждаме, няма да бъдем и осъдени.
          Да потушим ужасното самолюбиво самомнение, което вътрешно ни казва, че ние си знаем най-добре как да постъпваме. И да пристъпваме към изповед с покаяние и съкрушение, както подобава на хора, водещи истински духовен живот.
           Бог да се смили над нас по молитвите на великия Синайски игумен Йоан, авторът на знаменитата „Лествица“ – един непреходен наръчник за духовен живот на всички времена.
           Защото ние дори не сме оставили пристрастията си, както е нужно на първото стъпало на духовната стълбица на добродетелите, за която пише свети Йоан. Затова нека поне да се смиряваме в покаяние, от което няма нищо по-нужно на света.
          Божието благословение да с всички вас. Амин!

Иконите са копирани от http://www.romualdica.blogspot.it и http://www.radiovera.ru

Проповед на Неделя на свети Йоан Лествичник, 2022

            В периода на управление на хан Крум (802-814) големи групи византийско население са преселвани в българска територия. Те носели свята християнска идентичност. Така в ханския двор попаднал гръцкият учен Кинам, който направил дълбоко впечатление със своята вяра и ерудиция на хан Омуртаг, който бил противник на християнството. Смятайки го за византийско влияние, той отстранил Кинам от досег със синовете си. Казват, че веднъж Кинам отказал да вземе участие в идоложертвена трапеза в двора. Така военнопленникът попаднал в тъмница за дълги години.
            След възцаряването на Омуртаговият син Маламир (831-836), по молба на своя по-голям брат Енравота, Кинам е изведен от затвора и подарен като роб на княза, който копнеел да чуе отново богоречивите му слова. Скоро Енравота, огласен във вярата, приема Свето Кръщение под името Боян.
             Маламир се опитал да го откаже от „чуждия Бог“. За българската аристокрация християнството все още било враждебно и прокарващо византийско влияние учение, което трябвало да се изкорени. Новопросветеният княз твърдо отхвърлил езическите идоли като скверни и заявил, че не ще се откаже от Христа. Тогава Маламир произнася смъртна присъда над своя брат – християнин. Преди да сведе глава пред меча, царственият мъченик изрича пророческите слова, че Христовата вяра ще се преумножи по земята българска, кръстният знак ще бъде изправен навсякъде, ще бъдат въздигнати отново храмове на истинския Бог и чисти свещеници, чисто ще Му служат. А идолите и жертвениците им ще потънат в забрава, сякаш никога не са били. Свети Боян-Енравота изрекъл и скръбно пророчество за своя ожесточен в езичеството роден брат.
             Князът – мъченик се увенчава с нетленен венец около 833 г. Маламир умира скоро, не оставя наследник и на престола се възкачва Пресиян, син на втория му по-голям брат Звиница. Знаем, че негов син е именно княз Борис – Михаил, покръстил се с поверения му народ през 864 г.
             Мощите на свети княз Боян-Енравота са неизвестни, не знаем гроба му. До нас не е достигнала и служба за него. Църквата го поменава на 28 март в денонощното богослужебно последование като първия български мъченик от княжески род.
             Името му е написано на небесата сред сонма на мъчениците.
             По неговите молитви, Бог да се смили над българския род.   

Други светии, почитани в деня на свети Боян-Енравота 

          В деня на свети мъченик Боян-Енравота църквата почита и други мъченици от нашите земи – свещеномъчениците свети Георги, епископ Загорски и презвитер Петър Мъгленски. Те са българи, канонизирани от Константинополската патриаршия, приели мъченическа смърт по време на гоненията срещу християните при хановете Крум, Дукум, Диценг и Омуртаг. Техните имена, заедно с имената на много други мъченици са известни от Патриаршеския синаксар.
          От синаксара научаваме, че свети Георги Загорски е епископ на град Дебелт, близо до днешен Бургас, Пардос (Парод) е българин, свещеник в Източна Тракия, Петър Мъгленски е свещеник в Мъглен (днешна Гърция), споменати са мъчениците Куперг (името му е вариант на Кубер), Асфир (вариант на Испор – Аспарух). На този ден почитаме и славяните свети Любомир и Хотимир. Някои от тях са убити през 813 г., заедно с одринския митрополит свети Мануил, други по-късно.
          По техните молитви, Бог да ни помилва!

Икона: http://www.hera.bg  

Копирай: 28.03.Свети Боян Енравота и други светии

Марк 8:34-9:1

           И като повика народа с учениците Си, рече им: Който иска да върви, след Мене, нека се отрече от себе си, да вземе кръста си и Ме последва.
           Защото, който иска да спаси душата си, ще я погуби, а който погуби душата си заради Мене и Евангелието, той ще я спаси.

Има още →

Свети Георги Софийски Стари

            На 26 март почитаме свети Георги Софийски, наречен Стари, в отличие от другите новомъченици на турското робство, споминали се в София, носещи същото име. Житието му, писано от неизвестен автор, достига до нас в гръцки препис.
            Свети Георги, уподобил се по страдания и по изповядване на вярата на своя знаменит именен светия от 3 век, е родом от София.
             През 1407 година, в ранните години на робството, той се ражда и расте с грижите и благочестивото възпитание на своите боголюбиви родители. Подобно на свети Георги Победоносец, младият християнин е с военен чин и с отличия във военното дело. Предполага се, че е служил в османската войска.
             На 30-годишна възраст Бог го призовава към мъченически подвиг. Това се случва в Одрин, „който някога беше блажен град, защото имаше християнско население, а сега е нещастен, защото гъмжи от заблуда, както преди, когато го владееше нечестивия род на езическите елини“ – пише житиеписецът. Младият воин дава своя лък за поправка при турски оръжейник, който започва да хули християнската вяра. Свети Георги не изтърпял хулите и смело изповядал и защитил вярата. Турците го заловили, увещавали, заплашвали и жестоко измъчвали. Прободен с нож, а сетне изгорен на клада, свети Георги предава чистата си душа на Бога на 26 март 1437 година.
            От житието на свети Георги Софийски Нови знаем, че мъченическият подвиг на свети Георги Софийски Стари е бил известен в родния му град.
            По неговите молитви Бог да ни вразуми и помилва.

Източник: Стара българска литература, т.1, 1971, 403-411 с.

Иконни изображения: http://www.pravila.ro и http://www.chernomorie-bg.com

26.03.Свети мъченик Георги Софийски Стари, 2022