9 май – Пренасяне мощите на свети Николай Чудотворец

         Правило на вярата и образец на кротостта, учител на въздържанието яви се за твоето „стадо“, показвайки им истината! Със смирението си получил величие, с бедността – богатство! Отче, свещеноначалниче Николае, моли Христа Бога да се спасят нашите души!

        Паметта на свети Николай честваме два пъти през годината – на 6 декември, когато светителят се представил на Господа и на 9 май – денят на пренасяне на светите му мощи от град Мир, където бил епископ, в град Бари (Италия). Всеки четвъртък през годината е също посветен на неговата памет.

Иконата е копирана от http://mojepravoslavlje.blogspot.bg

Марк 15:43-16:8

„дойде Иосиф Ариматейски, виден член от съвета, който и сам очакваше царството Божие, дръзна, та влезе при Пилата, и измоли тялото Иисусово. Пилат се почуди, че Той вече е умрял; и, като повика стотника, попита го: дали отдавна е умрял? И като узна от стотника, даде тялото Иосифу. А Иосиф, като купи плащаница, сне Го, па Го обви в плащаницата и положи в гроб, изсечен в скала; и привали камък върху вратата гробни. А Мария Магдалина и Мария Иосиева гледаха, де Го полагат. След като мина събота, Мария Магдалина, Мария Иаковова и Саломия купиха аромати, за да дойдат и Го помажат. И в първия ден на седмицата дойдоха на гроба много рано, след изгрев-слънце, и говореха помежду си: кой ли ще ни отвали камъка от вратата гробни? И като погледнаха, виждат, че камъкът е отвален: а той беше много голям. Като влязоха в гроба, видяха един момък, облечен в бяла дреха, да седи отдясно; и много се уплашиха. А той им казва: не се плашете. Вие търсите Иисуса Назарееца, разпнатия; Той възкръсна, няма Го тук. Ето мястото, дето бе положен. Но идете, обадете на учениците Му и на Петра, че Той ви преваря в Галилея; там ще Го видите, както ви бе казал. И като излязоха скоро, побягнаха от гроба; тях ги обхвана трепет и ужас, и никому нищо не казаха, понеже се бояха.“

Братя и сестри,

          В третата неделя след Възкресение възпоменаваме жените-мироносици, които бързат да идат на гроба Господен, носейки аромати, за да помажат Живоносния покойник. Те бързат рано призори в първия ден на седмицата  – това е денят след събота, денят на Възкресението. Бързат към Гроба, откъдето се е въздигнал Царят на Царете – нашият славен Изкупител и Спасител, Съкрушителят на преизподнята, Победителят на ада, дявола и смъртта – Господ Иисус Христос.
          Жените -мироносици, сред които са Мария-Магдалина и Саломия, дори говорят помежду си кой ще отвали камъка от гробните врата.
          Защото Безгрешният Богочовек е погребан по юдейския обичай в гробница, закрита с привален голям камък.
          Владетелят на света, Онзи чрез Когото всичко е станало, често нямаше къде глава да прислони и сега е погребан в гроба на Йосиф Ариматейски, погребан е в гроба на един от своите следовници. Йосиф, както и Никодим, са тайни ученици Иисусови, но в часа на смъртта Му, когато апостолите бягат, тези ученици жертват богатство, престиж, обществено положение, за да осигурят достойно погребение на Богочовека.
          А жените-мироносици, които бяха и под Кръста Господен, жените които знаят, че в съвършената любов страх няма, идат на гроба Господен рано на третия ден.
          Те не ще заварят Покойника. Те ще видят празния гроб. Разпнатият е възкръснал. Пророчествата са се сбъднали. Предобразите станаха явни. Древното проклятие се отмени. Христос прикова греховете ни на кръстното дърво. Земната стража е вкаменена от уплах, иде вече небесна стража – ангела с бяло облекло.
          Най-великото Божие чудо е осъществено. Най-знаменитата победа е удържана. Божията любов изкупи човешката неправда. Жените-мироносици, смаяни съзерцават празния гроб на Спасителя и осмислят думите на ангела.
          Те ще обадят на учениците, че Христос е възкръснал. Те ще Го видят нееднократно през тия 40 дни преди Възнесението Христово. Навсякъде, по целия свят, жените-мироносици ще проповядват евангелието на Възкресението. Неслучайно ги наричат „апостоли на апостолите“. Защото мироносиците носят на учениците вестта за Христовото Възкресение.
          Днешната неделя е истински празник на жената-християнка. Всяка жена има възможността да послужи Богу с решенията на своето любящо сърце. Всяка може да поднесе на Христос не миро, а сълзи на покаяние.
          Да дерзаем в този светъл ден, ден на празник, да дерзаем ведно с праведници, пророци и апостоли, ведно с преданите мироносици и да възгласим радостно:
          Христос воскресе!

Иконата е копирана от http://www.pravoslavieto.com/

Като освободител на пленените
и защитник на бедните,
като лекар на болните и победител на царете,
победоносче, великомъчениче Георгие,
моли Христа Бога да се спасят душите ни.

Братя и сестри,

             Има светии, които са почитани по целия православен свят. Има мъченици, чиято кончина е подбудила мнозина да приемат кръщение в Христа чрез собствената си кръв. Има праведници, чиито имена остават неизличими и в паметта на поколенията, при все че нашата памет е загубила дирите на немалко светии от родната земя.
             Днес честваме свети великомъченик Георги, прославен военачалник от знатен род, млад, богат и красив, който заради Христа е пожертвал всичко земно и е придобил най-ценното – нетленен венец в Божието царство.
            Млад и богат, удостоен с военен чин, Георги не се вълнува от насладите на този свят. Още когато излиза императорският указ за преследване на християните, той раздава имот и парични средства, освобождава робите и се приготвя да наследи нетленния венец.
             Мъчения за вярата свети Георги приема в дните на император Диоклетиан – най-свирепият гонител на християните, управлявал Римската империя от 284 до 305 година. По негово време реки от християнска кръв са се изливали по арените на цирковете и амфитеатрите. Имаме много свидетелства за мъченици именно от този период.
             Знаем, че и бащата на  свети Георги е удостоен с мъченическа смърт.
              Едва на двадесетгодишна възраст, неговият син – младият Георги, издигнал се до военен трибун, изпива до дъно чашата на страданията, за да засияе като слънце в невечерния ден на Божието царство.
            След обнародване на указа за безкомпромисно гонение на християните, свети Георги сам се явява пред императора, изповядва вярата си, знаейки че отива на смърт. Или по-точно – смъртта му е славен, триумфален ход към вечния живот.
            Измъчван с желязо и огън, хвърлен в негасена вар, изтезаван на колело, свети Георги е изцеляван по чуден начин от ангел в тъмницата. Мнозина езичници, виждайки тези чудеса, приемат Христовата вяра. Дори императрица Александра гласно изповядва Христа и също приема мъченическа кончина.
            След изпиване чаша с отрова, която не му е навредила, великомъченик Георги се отправя към лобното си място.
            Мечът на палача слага край на дългите седмици изтезания.
            Така Божията сила издига този двадесетгодишен юноша в знаменит чудотворец, лечител, помощник и застъпник на християните от всички времена. Защото чудесата на свети Георги, сторени след неговата кончина са безбройни. И ние – българите сме особено силно свързани с прославения великомъченик.
            Десетки, стотици са храмовете и параклисите, носещи неговото име. Българският манастир на Атон, Света гора е наречен „Свети Георги Зограф“ в спомен на чудотворната самоизписала се икона на светеца. По стародавна традиция християните тук дават името на свети Георги на своите чада и така се молим дръзновението на великомъченика да е с нас.
            Молим се за милост, здраве, мир и спасение. Защото и ние живеем в Диоклетианови времена. И макар че днес не обезглавяват християни по площадите, лукавият антихристов дух е намерил начин да погубва души.
            Днес сме свидетели на кървава братоубийствена война, в която се избиват православни за радост на богопротивния сатана.
             Днес се молим за застъпничеството на Майката Божия, на свети Георги и на всички светии за потушаване на човешката ненавист, за вразумление и омиротворение на нашия остарял в грехове свят.
            Божието благословение да е с всички вас! Бог да ни помилва, да ни вразуми и закриля!
            Честит и благословен празник!
            Честито на всички именици!
            Амин!             

Иконата е копирана от http://www.shigri.ru

       Изпълнен със страх Божи, богоблажени царю Борисе, станал си жилище на Светия Дух: утвърдил Христовата вяра, оставил си царския престол и жезъл, заселил си се в пустинята, разцъфтял си в подвизи и си намерил благодат пред Господа. А сега, застанал пред престола на Всевишния, моли Христа Бога да дарува на народа ни мъдрост и сила, а на нас, молещите тебе, спасение на душите ни.

Прочетете Житие на свети цар Борис – Михаил

         На 2 май честваме свети княз Борис, приел в кръщение името Михаил, честваме равноапостолния покръстител на българския народ, великия държавник, способствал за приемане на България сред християнските народи, просиялия в святост владетел, сторил чудеса с молитва, прославения монах, родственик на монаси и светци.
         Сякаш няма друга личност сред българите, която до такава степен да е допринесла за духовното израстване на нашия народ, няма друг владетел, положил основите на „държавата на духа“, оцеляла през вековете, няма друг по-просветен монарх (доколкото именно със свети цар Борис обвързваме постиженията на „Златния век“ на българската култура).
         И да не забравяме, че твърде малко знаем всъщност за великия Борис-Михаил. И пропускаме чудото с болярския бунт и излезлия извън крепостните стени Борис с кръст и хоругви, когато ръцете на войниците се вкаменяват и не могат да извадят мечове. Това са същите войници, които по заповед на княза са пуснати да се върнат по домовете си, същите войници, които навсякъде ще разкажат за чудото на кръстното знамение, носено от княза. И вестта за това чудо обикаля целия християнски свят, дори папа Николай иска кръста и облеклото на княз Борис като духовен дар – светиня и знак на Божията милост.
          Благодарение на княз Борис, съградителя на църкви, манастири и скрипториуми, е съхранено и препредадено книжовното дело на светите братя Кирил и Методий, което злобата на немското духовенство унищожи сред западните славяни.
          С дарителството на свети княз Борис е изграден и великолепния манастир край град Охрид, където в притвора е ктиторския му портрет в цял ръст, с надпис „василевс“, като спомен за близката му дружба със свети Наум, чрез устата на когото свети Борис е обичал да чете Писанията. Колко много църкви в Албания, Гърция и Македония носят белезите на архитектурния тип от негово време – трите прозореца в апсидната стена – символ на Троичния Бог.
          Богоозарен и мъдър, свети княз Борис в монашеско облекло и положил монашеските обети, не спира да моли Бога за бъднини на християнска България. Защото по негово време вече се сбъдва предреченото от княза-мъченик Боян Енравота, че на тая земя „кръстният знак ще бъде на почит навсякъде, ще се издигат храмове на истинския Бог и чисти свещеници чисто ще служат на чистия Бог“.
          И днес той се моли за нас, наследниците на същия този български народ, който бе покръстен в 865 г., за този народ, който тъй скоро прослави и прославя Бога на роден език.

Иконата е копирана от http://www.blessedmart.com

към Начало

               Макар да беше запечатан гробът, Ти Животе,  Христе Боже, Възкресение на всички, от гроба възсия, и при заключени врати застана пред учениците, като чрез тях ни даде истинския Дух, по Твоята велика милост.

Прочетете: Проповед на Томина неделя

Родни светии – свети Акакий Серски

          Преподобномъченик Акакий, в светото кръщение Атанасий, бил роден в българското село Ново село (по гръцки Неохори) до град Солун. Поради бедност родителите му се преселили в град Серес. Още деветгодишен те го дали да учи занаят при един обущар. Но обущарят така жестоко биел момчето всеки ден, че веднъж, на Велики петък, то не издържало и обляно в сълзи избягало на улицата. За нещастие, две туркини го срещнали, поласкали го, въвели го в своя дом, нахранили го и така го объркали с хубавите си думи, че го убедили да се откаже от Христа. Тогава го взел при себе си градският бей, извършил над него обреда на мохамеданското обрезание, осиновил го и го обикнал заедно със жена си като роден син.
          След като Атанасий живял в дома на бея девет години и вече възмъжал, беицата променила своята любов към него от майчинска в плътска и – като жената на Потифар – опитала се да го привлече за грях. Целомъдреният юноша – както прекрасният библейски Йосиф – избягал от нея, но тя, озлобена, го наклеветила през мъжа си, че уж той искал да се поругае с нея. Повярвал на жена си, беят го изгонил от своя дом и му предоставил пълната свобода, да отиде където иска.
          Той отишъл при своите родители, които след неговото отречение се завърнали в Солун. Те много се зарадвали на неговото връщане и особено на неговото желание да се възвърне в Църквата Христова. Но мъдрата му майка го предупредила, че отреклият се доброволно от Христа трябва да умие греха от отречението си със собствената си кръв. Той възприел съвета на майка си дълбоко в душата си, оттеглил се в Хилендарския манастир в Атон, изповядал се пред духовника на Ксенофския скит и бил възстановен в християнството чрез миропомазване. Като чул пък за подвизите на неотдавна пострадалите атонски преподобномъченици Евтимий и Игнатий, той отишъл при бившия техен наставник йеромонах Никифор с молба да подготви и него за мъченичество. Духовникът обяснил на Атанасий всичката трудност на този подвиг, но се съгласил да го приеме под своето ръководство.
          Подир едно малко колебание Атанасий бързо напреднал в духовния живот – с любов се подвизавал и очите му от сърдечно умиление станали извори на непрестанни сълзи. Като гледал неговото съвършенство в добродетелта и непоколебимост в мислите, духовникът го постригал в монашество с името Акакий и след известно време го благословил да се отправи на мъченически подвиг, при което му дал за спътник същия оня старец Григорий, който на времето съпътствал и преподобномъчениците Евтимий и Игнатий. Скоро след това те напуснали Света Гора и заминали за Цариград. В деня на самия подвиг Акакий се причастил със светите Христови Тайни, облякъл се като турчин и обливайки се в сълзи приел последното благословение на преподобни Григорий за мъченичество.
         Като пристигнал във Високата Османска Порта, той захвърлил от главата си зелената чалма и започнал да я тъпче с краката си, изповядал Христа и проклинал Мохамеда. Като не успели с увещания да го убедят да остане мохамеданин, съдиите заповядали да го бият и го хвърлили в затвора. На другия ден Акакий бил изправен пред самия везир, но и това се оказало безполезно, поради което последвала присъдата да бъде обезглавен. В навечерието на изпълнението на присъдата светият мъченик се причастил със Светите Тайни.
          На 1 май 1816 година турците обезглавили свети преподобномъченик Акакий на мястото, наричано Пармак-капи. Със събрани от християните пари преподобни Григорий откупил от войниците – пазачи тялото на светия мъченик и го отнесъл на Атон. Светите му мощи били поставени първо в неговата килия, а после го погребали в новопостроения храм в чест на преди него пострадалите преподобномъченици Евтимий и Игнатий. Главата на свети Акакий сега се намира в руския атонски манастир “Св. Пантелеймон”.
         В деня на неговата мъченическа смърт неговата памет на Атон се почита съвместно с тази на преподобномъчениците Евтимий (21 март, 1814 г.) и Игнатий (8 октомври, 1814 г.), защото е съставена обща служба на тримата светци, а отделно служба на свети Акакий няма.

© Жития на светиите. Синодално издателство, София, 1991 година, под редакцията на Партений, епископ Левкийски и архимандрит д-р Атанасий (Бончев).

Копирайте: Родни светии – 01.05.Свети Акакий Серски,2022

Изображенията са копирани от  www.spiritualpaintings.com и https://petrpavelhram.livejournal.com

           От твоя неизчерпаем извор, богоблагодатна, ти ме даряваш, вечно бликайки потоците на твоята неизказана благодат, а понеже свръх нашето разбиране си родила Словото, умолявам те, ороси ме с твоята благодат, за да ти пея: радвай се, спасителна вода!

             Празникът на света Богородица – Живоприемни източник

           Всяка година на Светли петък (първият петък след Великден), православната църква празнува едно дивно чудо на света Богородица, което се случило през 5 век в Константинопол (днешен Истанбул). Близо до една от неговите порти, в малка горичка имало изворче, чиито води били целебни и вършели чудеса по молитвите на Пресвета Богородица. С времето обаче изворчето обрасло и потънало в забрава.
             Веднъж един воин, на име Лъв, докато се разхождал, срещнал на това място слепец, загубил пътя си. Лъв помогнал на слепеца да намери  пътя, след което човекът го помолил за малко вода. Войникът тръгнал да дири вода и след като дълго се лутал, ето че чул глас: „Императоре Лъве, потърси в гъстака на горичката и ще намериш вода. Занеси на слепеца да пие и после помажи очите му с калта от изворчето. Така ще узнаеш Коя съм. Аз ще ти помогна да построиш храм на Моето име тук, така че всички, които Ме призовават, да получават изпълнение на своите молитви и изцеление на недъзите си”.
             Този път Лъв намерил изворчето и изпълнил казаното. Слепият тоз час прогледнал и прославил Божията Майка за оказаната му милост. А Лъв впоследствие наистина станал император. Той наредил да почистят изворчето и построил над него храм в чест на Пресветата Дева. Изворът и храмът нарекли „Живоприемни Източник на Пресвета Богородица”. Множество чудеса ставали  и стават от водите на благословеното изворче.

Иконата е копирана от anthologioxr.blogspot.com

           В дните на Светлата седмица е по-особен богослужебен период. Цялата седмица до Томина неделя, Църквата смята за един единствен ден на Възкресението, изобразяващ осмия век – блажената вечност, преобразения свят, деня без залез.
           В тази седмица е нестихваща радостта от Христовото Възкресение, райските двери са отворени, ние сме поканени на брачния пир на божествената любов. Затова и дверите към олтара са непрекъснато отворени.
            Поведението на християните през Светлата седмица е определено с 66 правило на Шестия вселенски събор:
             „През цялата седмица – от светия ден на Възкресението на Христа, нашия Бог, до новата света неделя (Томина неделя, б.а.), верните* трябва без пропускане да прекарват свободното си време в светите църкви, веселейки се с псалми, химни и духовни песни, радвайки се и тържествувайки в чест на Христа, слушайки четенето на Божествените Писания и наслаждавайки се на светите тайни, понеже по такъв начин, ние ще възкръснем заедно с Христа. Затова занапред в тия дни по никой начин да не стават конски надбягвания или някакво друго народно зрелище.“
            През Светлата седмица не се извършват помени и панихиди, с изключение на погребения и панихида по случай 40-тия ден от представянето в Господа на починалия.
           Дано пасхалната радост да не отшуми с края на Светлата седмица. Да даде Бог благодатният Му мир винаги да е с нас, непрогонен от нашите грехове. Амин!

          Христос воскресе!
  С „Христос воскресе!“ се поздравяваме не само тази седмица, но и целия следпасхален период, чак до Възнесение.

*верните – така се наричат всички кръстени християни

Изображението е копирано от http://www.pravoslavie.bg

към Начало

Христос Воскресе!

Воистину Воскресе!

               Христос възкръсна от мъртвите, като със смърт смъртта потъпка, и на тия, които са в гробовете, живот дарува.

               Макар и в гроб да слезе, Безсмъртне, обезсили силата на ада, и възкръсна като Победител, Христе Боже, като на жените мироносици извика: Радвайте се, и на Твоите апостоли мир дарува, а на умрелите даде възкресение.

Братя и сестри,

            С „Христос воскресе!“ се поздравяваме не само тази седмица, но и целия следпасхален период, чак до Възнесение. Но днешните дни  – Светлата седмица, е по-особен богослужебен период. Дните до Томина неделя, Църквата смята за един единствен ден на Възкресението, изобразяващ осмия век – блажената вечност, преобразения свят, деня без залез.
           В тази седмица е нестихваща радостта от Христовото Възкресение, райските двери са отворени, ние сме поканени на брачния пир на божествената любов. Затова и дверите към олтара са непрекъснато отворени.
           Дано пасхалната радост да не отшуми с края на Светлата седмица. Да даде Бог благодатният Му мир винаги да е с нас, непрогонен от нашите грехове. Амин!

          Христос воскресе!

Иконата е копирана от thriskeftika.blogspot.com

Днес на Литургията вместо Херувимската песен Църквата пее:

          Да мълчи всяка плът човешка и стои със страх и трепет и нищо земно да не мисли, защото Царят на царуващите и Господ на господстващите иде да се заколи и даде за храна на вярващите.
          И пред Него вървят ангелските ликове с всяко начало и власт, многооките херувими и шестокрилите серафими, които закриват лица и пеят: Алилуия, алилуия, алилуия!

Из хвалебните стихири:

         Днес гробът държи Този, Който в дланта Си държи творението. Камък покрива Господа, Който е покрил с добродетел небесата. Спи Животът и адът трепери, Адам се освобождава от оковите си. Слава на Твоя промисъл, чрез който си създал вечното упокоение, като си ни дарил, Боже, Твоето всесвето Възкресение от мъртвите.

Изображение: https://foma.ru

             Тебе, Който се обличаш със светлината като с дреха, Йосиф сне от дървото заедно с Никодим и като Те видя мъртъв, гол, непогребан, жално взе да плаче и нарежда: Уви, пресладки Иисусе! Преди малко слънцето, като Те видя да висиш на кръста, с мрак се покри, земята от страх се разклати и църковната завеса се раздра. Но ето сега Те виждам, как заради мене доброволно прие смърт.
              Как да Те погреба, Боже мой, или с каква плащаница да Те обвия? С какви ръце да се докосна до Твоето нетленно Тяло? Или какви песни, Милосърдне, да изпея на Твоята смърт?
              Величая Твоите страдания, възпявам и Твоето погребение с Възкресението и викам: Господи, слава Тебе!

Слово за Разпятието Христово

             Тeзи дни съпреживяваме Христовите страдания – молитвата до кървава пот, предателството чрез целувка, ареста, нечувания нощен процес, разпитите, бичуването, униженията, виковете „Разпни Го”  (вероятно от същото множество, което наскоро викаше „Осана”); багреницата на присмеха, изковаването на пироните, трънения венец на главата на Царя на славата, Голготския път и в края на този път – Разпятието-новото начало….
Страдаме заедно с Божията Майка, жените мироносици и любимия ученик под кръста и заедно с просветения войник знаем, че Тоя , Който умира е Праведник. Жадуваме да споделим участта на благоразумния разбойник, който с един миг изповядване на истината превари всички в рая.
          Идем с цветя при най-скъп Покойник. Защото днес на Разпети петък сме под кръста и до гроба на Христа. Целуваме благоговейно плащаницата с изображението на Спасителя. Минаваме на колене под плащаницата в знак, че сме причастни с гробния покой.
          Защото без Разпятие не може да има Възкресение. Без Голгота няма Възнесение. Без смърт е немислимо възкресение.
          Ето по Божи промисъл дяволът и неговият слуга –смъртта, посегнаха дори на Богочовека Христос, но това стана, за да бъдем спасени от тяхното иго.
          Нека почакаме още броени часове – смъртта не ще може да удържи Онзи, чрез Когото всичко е станало, и Той ще я съкруши, ще строши портите адови и ще освободи отвека пленените праведници от Адам до сега. Още съвсем малко време и най-великото чудо иде – от смъртната сянка просиява Светлина, страната на мрака е пленена, веригите на похитителя – древния човекоубиец са безсилни да удържат Съвършения, Всесилния, Онзи, Който прие от любов към нас човеците да стане един от нас и доброволно взе върху Си всички наши немощи, дори и тези мъки.
          Да оплачем сега Онзи, Който ни спаси, за да се усмихнем в часа на Възкресението.
          Не сме сами вече – Христос ни изкупи, Христос ни придоби, Христос ни спаси, Христос  отново ни отключи рая.

Прочетете Как древните християни посрещат Възкресение (Из Пътепис на Егерия, 4 век)

Иконата е копирана от http://www.byzarticon.gr

към Начало