Честито Благовещение!

25 03
          Днес е начало на нашето спасение и откриване на вечната тайна: Синът Божи става Син на Дева, и Гавриил благовести благодат. Затова и ние с него да зовем към Богородица: 
          Радвай се благодатна, Господ е с тебе!

           В името на Отца и Сина и Светия Дух!
          „Радвай се, благодатна, Господ е с тебе!“ – този поздрав чува Пресветата Дева в дома на Обручника Йосиф, в бедното и презряно градче Назарет.
           Спасителят на света се въплъщва не в Йерусалим, където е храмът, нито в някой от древните известни градове, а на място презирано от юдеите, център на езическа Галилея, пълна с грешници и отстъпници.
           Още тук Богочовекът показва Своето благоволение към грешните, Своята мисия да дойде именно при тях, а не при праведниците, нямащи нужда от покаяние.
           Пречистата Дева, наследница на царски и архиерейски род, е много бедна, беден е и нейният Обручник Йосиф, комуто е отредено да пази девството на Богоизбраната. И неслучайно Тя казва „Господ погледна на унизеността на рабинята Си“. И добавя: „Ето, отсега ще ме облажават всички родове“.
           Смирена и съвършена в добродетелите, целомъдрена и просветена във вярата, изучила безпогрешно Закона и пророческите книги, светата Дева е ослепителен съсъд, кивот, позлатен от Духа, прекрасен храм на небесната слава, славен чертог, в който Христос се съчета с човечеството, великолепен златен светилник, украсен със седемте дара на Светия Дух, провидян от Захария, всечестно оръжие на мира, чрез което скръбната присъда, осъдила света на проклятие, се обърна в радост. Тя чака с трепетно очакване предвъзвестеното от ангела, още докато е съвсем невръстна в Йерусалимския храм.
            И в деня на благата вест, Архангелът открива, че тя е именно – Девицата, предречена от Исаия, която ще роди Емануил.
            С нас е Бог – това значи Неговото име Емануил.
            С нас е Бог – и смъртта ще бъде победена.
            С нас е Бог – и грехът ще бъде отхвърлен.
            С нас е Бог – Победителят на ада.
            С нас е Бог – Съкрушителят на древната змия.
            С нас е Бог – и примирението с Отца е вече с нас.
            С нас е Бог, роден от Новата Ева, Изтребителят на преизподнята.
            С нас е Бог, слязъл по стълбата небесна.
            С нас е Бог, поселил се в девичата утроба.
            С нас е Бог, превърнал Девата във вместилище на Невместимия.
            С нас е Бог, удивил с тази велика тайна и серафимите.
            С нас е Бог – и древният ни враг е победен.
            Порядъкът на естеството е отстъпил, а Свръхнеописуемият се едини със света.
            Днес е началото на нашето спасение, началото на нашето изкупление, наш най-честит празник.
            Да се молим на Богородителката, на царицата Небесна, на пречистата Владичица, послужила в чистота и смирение на тази велика тайна. Да се молим за спасението на нашия изстрадал род. Да се молим за мир в света, да се молим за осъзнаване на грехопадналото човечество. Да се молим за спасение от нечестието и злите навеи на нашето лукаво време.
            Честит и благословен празник!
            Честито на всички именици!
             Божието благословение да е с всички вас, по молитвите на нашата Закрилница – света Богородица. Амин!

Икона: http://www.tourinfo.bg

Проповед на Благовещение, 2022

Неделя на свети Григорий Палама

Марк 2:1-12

След няколко дни Той пак влезе в Капернаум и се разчу, че е в една къща. Тозчас се събраха мнозина, тъй че и пред вратата не можеха да се поберат, и Той им проповядваше словото. И дойдоха при Него с един разслабен, когото носеха четворица, и като не можеха да се приближат до Него поради навалицата, разкриха и пробиха покрива на къщата, дето се намираше Той, и спуснаха одъра, на който лежеше разслабеният. Като видя вярата им, Иисус каза на разслабения: Чедо, прощават ти се греховете. Там седяха някои от книжниците и размишляваха в сърцата си: Какво тъй богохулствува Тоя? Кой може да прощава грехове, освен един Бог? Иисус, веднага като узна с духа Си, че размишляват тъй в себе си, рече им: Що размишлявате това в сърцата си? Кое е по-лесно да кажа на разслабения: Прощават ти се греховете ли, или да кажа: Стани, вземи си одъра и ходи? Но за да знаете, че Син Човеческий има власт на земята да прощава грехове (казва на разслабения): Тебе казвам, стани, вземи си одъра и върви у дома си. Той веднага стана и, като взе одъра си, излезе пред всички, тъй че всички се чудеха и славеха Бога, като казваха: Никога такова нещо не сме виждали.

Проповед на Неделя Втора на Великия пост
Братя и сестри,
           На втората неделя от Великия пост Църквата възпоменава велико чудо на изцеление, сторено от нашия Господ Иисус Христос, над един тежко болен, разслабен – парализиран човек. Нещастният болник е носен от четирима свои близки. Виждайки, че поради голямото множество народ около къщата, където е отседнал Спасителят, те не ще могат да доближат одъра с болния, неговите близки разкриват покрива на къщата и така спускат одъра. И забележете, заради тяхната вяра, Господ прощава греховете, а сетне изцелява разслабения.
            За Господ няма нищо невъзможно. За Твореца на света, чрез Когото всичко е станало, няма нищо непостижимо. Нещо повече, знаем от Самия Него, че невъзможното за човеците, е възможно за Бога. И забележете, преди да изцели видимо болното тяло на човека, Христос извършва друго, невидимо, не по-малко чудо – прощението на греховете му.
            Всинца много грешим – казва апостолът. Всички ние сме разслабени. Всички сме духовно парализирани. Всички сме на одъра на страданията – плод на духовните ни недъзи и немощи.
            И всеблагият Господ не само ще прости греховете ни, ако се покаем, но и ще ни даде сили да изпълняваме Неговите заповеди.
            Всички сме разслабени, бавни на добро и милост. Но четиримата евангелисти – Матей, Марк, Лука и Йоан – наши най-близки помощници на духовния ни път, могат да ни вдигнат и донесат в нозете на Спасителя.
            От любов към грехопадналия, те ще пробият покрива на нашия високомерен ум, покрит с праха и навеите на земните дела. Така, облагодатен и смирен, нашият ум ще навлезе молитвено в скритата стаичка на сърцето – нашата Светая Светих и ще можем, ако даде Бог, вече изцелени, да вдигнем одъра си (нашето тяло) за вършене на добро.
             Да даде Бог всекиму разкаянието да е искрено и дълбоко, та да бъдем изцелени като разслабения болник.
             Защото дните на нашия живот са кратки. Сега сме тук, а утре вече ще ни няма.
             Да се молим за нашето спасение, да се молим горещо и за избавлението на нашите православни братя от взаимното изтребление на войната. Да не спираме молитвите си за мир в света, та Князът на мира, нашият Господ Иисус Христос, по застъпничеството на Своята Пречиста Майка и всички ангели и светии, да добави мирни дни за нашия изстрадал и остарял в грехове свят.
             Божието благословение да е с всички вас по молитвите на днес чествания велик защитник на християнството, богослова на Свещеното Предание – Солунския архиепископ, безмълвника свети Григорий Палама. Амин!

Проповед на Неделя на Григорий Палама, 2022

Стенописите са копирани от http://www.pravmir.ru и от http://www.maria.catholic.or.kr
към Начало

На 17 март почитаме преподобни Алексий, човек Божий

          Извисил се в добродетелта и очистил ума си, достигнал си желаното и крайното: с безстрастие украсявайки житието си, възприел си изряден пост с чиста съвест, в молитви като безплътен си пребивавал, възсиял си като слънце в света, преблажени Алексие.

Евангелско четиво и проповед на Неделя Православна

   Йоан 1:43-51

          На другия ден Иисус поиска да отиде в Галилея, и намира Филипа и му казва: Върви след Мене. А Филип беше от Витсаида, от града Андреев и Петров.
          Филип намира Натанаила и му казва: Намерихме Иисуса, сина Йосифов, от Назарет, за Когото писа Мойсей в Закона, и говориха пророците.
          А Натанаил му рече: От Назарет може ли да излезе нещо добро?
          Филип му казва: Дойди и виж.
          Иисус видя Натанаила да отива към Него и казва: Ето истински израилтянин, у когото няма лукавство.
          Натанаил Му казва: Отде ме познаваш? Иисус отговори и му рече: Преди Филип да те повика, когато ти беше под смоковницата, видях те.
           Натанаил Му отговори: Рави! Ти си Син Божий, Ти си Царят Израилев.
           Иисус му отговори и рече: Ти вярваш, понеже ти казах: видях те под смоковницата, по-големи неща от това ще видиш.
           И казва му: Истина, истина ви говоря, отсега ще виждате небето отворено, и Ангелите Божии да възлизат и слизат над Сина Човечески.

Братя и сестри,
           Чухме днешното литургийно евангелско четиво. Господ Иисус Христос повиква първите си ученици. Той призовава апостол Филип, а Филип намира Натанаил и му съобщава, че вече Месия е дошъл. Това е Иисус, син Йосифов, от Назарет, за Когото е писано в Мойсеевия закон и пророческите книги.

Има още

Честит Тодоровден!

scan тропар на Тодоровден

       Тропар на свети великомъченик Теодор Тирон
        За велико изповядване на вярата, сред пламъците като в тихи води се радваше светият мъченик Теодор; изгорен в огъня се принесе като сладък хляб на Пресвета Троица. По неговите молитви, Христе, Боже наш, спаси нашите души.

Братя и сестри,
            На днешния ден почитаме чудото, сторено от свети Теодор Тирон в началото на 4-ти век, 50 години след мъченическата му кончина.
            В дните на император Юлиан, наречен Отстъпник, заради отричането си от Христа и реставрацията на езичеството – в тези дни, по заповед на злочестивия император, в Константинопол всички сергии с храни на пазара били напръскани с идоложертвена кръв. Така императорът-богоборец искал да се подиграе на християнския пост. Но свети Теодор Тирон се явил във видение на тогавашния епископ и казал за това, като поръчал хората да варят по къщите пшеница с мед и така да се избавят от осквернената храна. Когато епископът попитал кой е светецът-воин, който му помага, свети Теодор разкрива името си и добавя, че е пратен в помощ на християните.
             Вижте колко чудна е грижата Господня за всички нас. Светиите – Божи служители, угодили Богу чрез праведен живот, а често и с мъченическа смърт, са наши най-близки приятели, бдящи над духовния ни живот. Те са нашето небесно семейство. Всеки от нас има силна духовна връзка със своя ангел-пазител и с именния си светия. По-често да се обръщаме към тях с молитви и просби, като не забравяме и Майката Божия, и честния Предтеча, които не спират да се молят за грешния свят.
             По традиция мнозина пристъпват днес към Свето Причастие. И така е редно, още в първите дни на поста да се единим със Светия Бог в Светата Чаша, та да имаме сили, подкрепени свише, да доведем доброделанието и труда на поста до Светата Пасха.
             Някои си мислят, че Светото Причастие е награда за строгия пост. Не, не е награда – никакви трудове, лишения и пости не ни правят достойни за драгоценната Господня Кръв. Всичко това получаваме даром, не поради нашите усилия, а поради Божието снизхождение и милост. Защото Христос ни обещава: „Аз ще бъда с вас до свършека на света“. Господ е с нас до свършека на света не само със Своето Божествено учение, повеляващо най-съвършен морал, но и със Светите си Тайнства, с които Църквата ни обдарява. А сред тях сияе като най-скъпоценен дар Светото Причастие – претворените от Дух Светий вино и хляб в Тяло и Кръв Христови.
            Блажени сме, трижди блажени, че можем да се утешим с Неописуемия, слязъл на земята.
            Блажени сме, че нашето грехопаднало естество е удостоено да стане храм на Живия Бог.
            Да даде Господ, с чистото свидетелство на своята съвест, да се причастяваме до свършека на дните си. Защото Бог единствен извършва тайнственото преобразяване на нашите сърца.
            И нека по-често, в съгласие с нашия изповедник, да пристъпваме към Светата Чаша. Защото това е най-реалната подкрепа, най-силната ни връзка с небето, най-благият дар, който изгаря тръните на съгрешенията и пороците ни.
            Благодатта на Господа нашего Иисуса Христа и любовта на Бога и Отца и Причастието на Светия Дух да е с всички нас. Амин!
            Честит празник!
            Честито на всички причастници!
Разгледайте презентацията „Свети Теодор Тирон.Тодоровден“
Копирайте презентацията „Свети Теодор Тирон. Тодоровден“
Разгледайте презентацията Иконите на светците-воини, Витезда
Копирайте презентацията Иконите на светците-воини, Витезда

Иконата е копирана от http://www.icons.ge

към Начало

Облажавана от всички родове

          Знаем, че дните на Великия пост са богати на богослужебни особености. Акатистът на Божията Майка и неговото всеобщо прочитане през четирите петъчни повечерия на светата Четиридесетница е една от тези особености.
          Поетичната мерена реч на древния текст, ритмиката на повторенията на възхвалата, присъствието ни на повечерията – ето едно убежище, истински пристан, приютил ни далеч от смазващата тежест на угнетеното и забързано прагматично ежедневие.
          Акатистът е песнопение, при което всички стоим прави. Изправени молим благодатната закрила на Владичицата. Дошли сме в дома на Царя, редно е да почетем Майката на Царя – стълбата небесна, по която слезе Бог.
           В дните на изпитания и скърби, в дните, когато искаме да се съразпнем с Христа, искаме да водим в утеснение и молитвен призив духовна бран в име Христово – тези петъчни повечерия са истинска неподправена радост, духовен триумф, светло тържество, блясък на кандилата на вярата, блясък на светлите покровци, отново облекли храмовата завеса, престола и аналоите…
           „Возбранной воеводе победителная“ – започват свещениците в светло облачение. „На Тебе, Богородице, поборница – воевода, след като се избавихме от беди, пеем победни и благодарствени песни…“
            Ето – съзерцаваме като в огледало молитвения трепет на столетия християнска духовност, от момента, когато константинополските жители са призовавали непобедимата сила на Майката Божия да спаси християнския град.
            Няма значение за коя обсада става въпрос, няма значение при кой император, дори не е от толкова голямо значение кой е авторът на тези безсмъртни стихове. Дали е Роман Сладкопевец, комуто Св. Богородица е отредила специален дар, дали е свети Фотий, патриарх Сергий, Георги Писидийски, патриарх Герман или е някой от другите знаменити химнографи – за нас е важно, че това най-известно църковно песнопение е дело на Светия Дух, облагодатил ума и перото на боговдъхновения църковен писател. Важно е, че е угодно на Царицата Небесна да бъде възхвалявана по този начин – ето за това говори непрекъсваемостта на богослужебната употреба на акатиста.
             Животрептящото дихание на църковния живот е сътворило тази поезия, на която не е отсъдена забрава. Винаги в дните на Светата Четиридесетница християните от древност до днес се услаждат от хвалението към Колесницата пресветла на Оня, Който седи на херувимите.
             Радостта от това облажаване няма да стихне, защото портите адови не ще надделеят над Божия дом и до края на вековете в петъчните повечерия църквите ще пеят „Радвай се, Невесто неневестна“ – така, както ангелските хорове я прославят в незалязващия ден на небесното Царство.
             И тогава – в дните на написването на акатиста, е имало бран, и тогава в Константинопол християните, стеснени, притиснати, в пост, вкопчени за християнските светини, са отблъсквали чуждоземни нашественици и с литии и молитви са просили небесна милост.
             А ето – днес, по време на поста, в дните на духовната бран срещу скритите недъзи на душата, в дните на битката за отстояване на християнските ценности в противовес на самодоволната триумфираща псевдодуховност на нашето време, и ние като древните призоваваме Онази, която изхвърли от власт безчовечния мъчител.
             Възхваляваме Владичицата, като възпяваме в стихове темата на Благовещението – началото на нашето спасение, великата тайна на единението на Бога и човеците.
             За тази тайна – Боговъплъщението, съдбоносно за човешката история, послужи Онази, Която каза своето „Да“ на ангела и бе намерена достойна да стане Вместилище на Невместимия.
 
            До своята поява, непознато като жанр, това завършено, блестящо химнографско произведение с множеството си строфи, не просто обогатява византийската религиозна литература, то се превръща в образец на възхвала в метрична форма за цялостната православна писмовна традиция.
              Ние, българите, имаме преведен Акатиста още в края на 9 век, като част от богослужебната книга на Великия пост – Постния Триод. Още от ранните дни на нашето официално покръстване сме закърмени на роден език с възхвалата на Царицата, която обнови заченатите в грях. Още в младенческата си възраст новопокръстеният наш народ прекланя колене пред позлатения от Духа Кивот, пред Закрилницата, прогонваща всеки враг, всяко зло.
              Облажаваме я подобно на многочислените поколения Христови чеда преди нас, опиращи се на нейната майчина свобода в изпросването на милости.
              Без да имаме специален дял в нашата богословска наука, посветен на Светата Дева, ние величаем подобаващо Онази, която е по-чиста от слънчевия блясък.
              Жадуваме нейната милост така искрено, свободно, настойчиво, доверчиво, любящо, както всеки пристъпва към своята майка.
              Да, пристъпваме към Майката Божия, осиновителка на грешния човешки род, пристъпваме към Небесната Майка, към нашата Майка.
               И припяваме заедно с поколенията, обърнали взор към небесата, заедно с всички, които възхваляват Избавителката от злото – „Радвай се, Невесто неневестна…“

Източник: http://www.pravoslavie.bg

Иконата е копирана от i.pinimg.com

Начало на Великия пост с Великия покаен канон на свети Андрей Критски – четвърта част

             Църквата ни призовава към покаяние с четенето на Великия покаен канон на свети Андрей Критски, който се чете на Великото повечерие през първите четири дни на първата седмица на Великия пост. Целият Велик покаен канон ще се чете и на Малкото повечерие в сряда (6 април, 2022 г.) на петата седмица на Великия пост.

Източник на текста: https://bulgarian-orthodox-church.org

 

Начало на Великия пост с Великия покаен канон на свети Андрей Критски – трета част

9 март – Свети 40 мъченици Севастийски
             Църквата ни призовава към покаяние с четенето на Великия покаен канон на свети Андрей Критски, който се чете на Великото повечерие през първите четири дни на първата седмица на Великия пост. Целият Велик покаен канон ще се чете и на Малкото повечерие в сряда (6 април, 2022 г.) на петата седмица на Великия пост.

Източник на текста: https://bulgarian-orthodox-church.org

Икона: http://www.catalog.obitel-minsk.com

Начало на Великия пост с Великия покаен канон на свети Андрей Критски – втора част

            Църквата ни призовава към покаяние с четенето на Великия покаен канон на свети Андрей Критски, който се чете на Великото повечерие през първите четири дни на първата седмица на Великия пост. Целият Велик покаен канон ще се чете и на Малкото повечерие в сряда (6 април, 2022 г.) на петата седмица на Великия пост.

Източник на текста: https://bulgarian-orthodox-church.org

Начало на Великия пост с Великия покаен канон на свети Андрей Критски – първа част

              Да започнем с радост времето на поста, като се настроим за духовни трудове, да очистим душата си, да очистим тялото си; както постим от храна, да постим и от всяка страст и да се наслаждаваме на добродетелите на духа: чрез тях като се усъвършенстваме с любов, да се удостоим всички с духовна радост да видим всесветите страдания на Христа Бога и Светата Пасха.

            Църквата ни призовава към покаяние с четенето на Великия покаен канон на свети Андрей Критски, който се чете на Великото повечерие през първите четири дни на първата седмица на Великия пост. Целият Велик покаен канон ще се чете и на Малкото повечерие в сряда (6 април, 2022 г.) на петата седмица на Великия пост.

Източник на текста: https://bulgarian-orthodox-church.org