Свети Спиридон Чудотворец

svspiridon            На Първия събор си се показал поборник и чудотворец, богоносни отче наш Спиридоне. Затова и мъртвия от гроба си извикал и змията в злато си превърнал; и когато си пеел светите молитви, ангели са служели с тебе, пресвещени. Слава на Дарилия ти сила, слава на Увенчалия те, слава на Даващия чрез тебе изцеления на всички!
Братя и сестри,
           Днес отдаваме почит на един от най-великите свети отци от четвъртото столетие – чудотвореца Спиридон, родом от Кипър, епископ Тримитунтски, чийто нетленни мощи днес се покоят в катедралния храм на остров Корфу в Гърция (древната Киркира). Прославен със смирен и добродетелен живот, свети Спиридон е участник в Първия вселенски събор. Той е застъпник за бедните, изцелител на користолюбивите и по Божия воля чудотворец и ревностен защитник на православната вяра.
          Достигнал честна старост, светителят умира при жътва на нивата, след като от дните на младините си се е трудил неуморно на Божията нива и е принесъл плод стократен. Поклонникът, дошъл до Корфу, може да се поклони пред раката с мощите му, които са винаги с обичайната за живите телесна температура. Виждаме там свети Спиридон, преклонил глава към рамото си, така както е приклонил цялото си човешко същество в служба Богу и на човеците. За него с право могат да се отнесат думите на свети апостол Павел: „С добрия подвиг се подвизах, пътя свърших, вярата опазих; прочее, очаква ме венецът на правдата, който ще ми даде в оня ден Господ, Праведният Съдия; и не само на мене, но и на всички, които са възлюбили Неговото явяване.“
           На празника на светеца червените пантофки, с които е обут, се разрязват на парченца и се раздават на вярващите. Казват, че всеки нов чифт пантофи бързо се изтърква, защото се знае, че свети Спиридон обикаля болните, за да проси изцеления за тях.

           По неговите молитви, Бог да ни помилва. Амин!

Иконата е копирана от http://www.velychlviv.com

Поучение в деня на свети Спиридон, 2022

Житие на свети Спиридон Изтегляне

Неделя единадесета след Неделя подир Въздвижение

Евангелско четиво
Лука 14:16-24

           А Господ му отвърна: Един човек приготви голяма вечеря и покани мнозина, и в часа за вечеря изпрати слугата си да каже на поканените: Дойдете, понеже всичко е вече готово.
           И почнаха всички като сговорени да се извиняват. Първият му рече: Купих си нива и ще трябва да отида да я видя, моля те, извини ме.
           Другият рече: Купих си пет рала волове и отивам да ги опитам, моля те, извини ме.

          Третият рече: Ожених се, и затова не мога да дойда.
           И като се върна, слугата обади това на господаря си. Тогава стопанинът на къщата се разсърди и рече на слугата си: Излез по-скоро по стъгдите и улиците на града и доведи тук бедните, маломощните, хромите и слепите.
           И рече слугата: Господарю, извършено е, както заповяда, и още място има.
           И рече господарят на слугата: Излез по друмища и плетища, и колкото намериш, накарай ги да влязат, за да се напълни къщата ми.
            Защото, казвам ви: Никой от поканените няма да вкуси от вечерята ми. Понеже мнозина са звани, а малцина – избрани.

Братя и сестри,
        Свети евангелист Лука разказва Господнята притча за поканените на голямата вечеря. Това е днешното литургийно евангелско четиво.
        Човекът, приготвил голяма вечеря и поканил мнозина, е Бог Отец, Вседържителят и Творецът на всичко видимо и невидимо. Названието „мнозина“ всъщност се отнася към всички. Всички са поканени на божествената вечеря в небесния чертог. Това е човеколюбивият и всемилосърден промисъл на нашия Отец Небесен.
         В часа на вечерята Отец изпраща Своя слуга, Своя раб – Сина Божий, Единородния, Който от любов към нас приема образ на раб и става човек, за да ни покани, да ни отвори дверите към Царството Божие.
         Пиршеството там неслучайно е наречено вечеря, защото въплътеният Господ се явява в края на времената. Вечерята е голяма, защото величествена е тайната на нашето спасение, величествен е разкритият за нас смисъл на божественото Домостроителство.
         Но какво се случва? Знаем от новозаветната история, че всички поканени започват да се извиняват. Юдейските началници, фарисеи и законоучители отхвърлят Спасителя и устройват Неговото Разпятие. Всички, които са заети с житейски грижи, ниви, волове, женитби, отказват да идат на вечерята.
         Нечувано е неразумието на поканените. Но има други, които Бог ще призове чрез Своя Син. Има бедни, маломощни, хроми и слепи, които ще насядат редом до патриарсите и праведниците на пира на божествената любов. Това са обикновените юдеи – галилейските рибари, които възжелаха по-добрия дял. А доведените от пътища и друмища са езичниците, дошли от беззаконие и невежество в Светлина и сила. И дори Господарят казва на Сина: „накарай ги да влязат“. А Господ Иисус Христос със Своите чудеса и проповед обръща потъналите в тъма и смъртна сянка в светлината на чертога Божий.
         Тази вечеря е приготвена от създание мира. Но не всеки ще се удостои да седне на трапезата. И не поради липса на покана, не поради липса на щедрост и милост у Господаря на дома. Но заради нашите грижи и пристрастия, нашата привързаност към земното, можем да отпаднем.
         Братя и сестри, да не бъде с никого тази страшна участ – земните ни пристрастия да ни разделят от Царството Божие. Да не бъде, тръните да заглушат доброто семе в душите ни.
          Молете Господа, по Неговата милост и молитвите на Богоматер и светиите, да се окажем и ние един ден със светла премяна, избелена от покаяние, в царския чертог. Защото това е целта, това е смисълът на човешкия живот. Амин!
          Божието благословение да е с всички вас.

Проповед на Неделя 11-та след Неделя подир Въздвижение, 2022

Стенопис: http://www.hram-chg.ru

към Начало

Зачатие на света праведна Анна

%d1%81%d0%b2-%d0%b0%d0%bd%d0%bd%d0%b0-9-%d0%b4%d0%b5%d0%ba
           Днес оковите на безчадието се развързват, защото Бог, като чу Йоаким и Анна, яви им повече от надеждата им, като явно обеща да им се роди Богоотроковицата, от която Сам Неописаният да се роди, Който, станал Човек, повели на ангелите да й викат: радвай се, благодатна, Господ е с тебе.
Братя и сестри,
          На 9 декември Светата Православна Църква чества зачатието на света Анна – богомъдрата потомка на Аароновия род, удостоена да стане майка на света Богородица. За тези събитията знаем от Свещеното Предание и най-тържествено ги възпоменаваме на 8 и 9 септември, когато честваме Рождеството на Владичицата Богоматер.
          Знаем, че светите и праведни богоотци Йоаким и Анна са били бездетни и със скръб са носили своето безплодие. Еврейското общество не е гледало с добро око на бездетните, защото всички са мислели, че това е наказание за тежки грехове.
          Но както се случва и друг път в Стария Завет – знаем за Сарра, Аврамовата жена, за майката на пророк Самуил, също носеща името Ана, знаем и за майката на Самсон – всички тези праведни жени в старините си, по Божия милост се сдобиват с рожба.
          И ето – Бог явява Своята чудна милост и над престарелите праведници Йоаким и Анна, на които е отредено да имат чудна дъщеря – най-святата Девица на тоя свят, удостоена един ден да стане Майка на Богочовека.
          Горещата молитва на света Анна е чута и ангел Господен й известява, че и тя ще има чедо – благословена дъщеря, чрез която ще дойде спасението на света.
          На свети Йоаким също се явил ангел и го утешил с радостната вест.
 
         А на днешния ден – 9 декември, точно 9 месеца преди Рождество Богородично, Църквата чества това велико събитие – зачатието на света Анна, когато тя зачена Приснодевата.
          Днес празнуват всички, носещи името на смирената и свята праведница Анна, майката на света Дева Мария. Знаем, че на всяко богослужение Църквата поменава светите Йоаким и Анна, наричайки ги „богоотци“.
          Бог да ни помилва по техните свети молитви. Защото знаем, че откак свят светува не е имало по-безстрастно и праведно семейство от семейството на светите Йоаким и Анна.
          Честит празник на всички!
          Честито на всички именици!

Иконата е копирана от http://www.kapadokis.g

Свети Николай Мирликийски Чудотворец

      
 Тропар на свети Николай
         Правило на вярата и образец на кротост, учител на въздържанието те показа на Твоето стадо Този, Който е истината на нещата, поради това със смирението придоби величие, а с нищетата богатство, отче свещеноначалниче Николае, моли Христа Бога да се спасят нашите души.    
 Братя и сестри,
           Христос невидимо пребъдва сред нас, когато сме събрани в Негово име да честваме Негов Божий угодник. А днес поменаваме свети Николай – епископ на град Мир в Мала Азия и велик чудотворец.
         Едва ли има християнин, който да не е чувал името на свети Николай. Едва ли съществува някой от работещите по море и плаващи с кораби, който да не знае за божествената помощ свише, дадена на свети Николай за всички, които са свързани с морето. И не само те, но и онези, които несправедливо са съдени, и притиснатите от финансови затруднения, и търсещите семеен мир и благополучие – всички се обръщат към свети Николай, като знаят, че Бог му дава не с мяра Светия Дух, за да чудотвори, както приживе, тъй и след смъртта си.
          Днес повече от всякога се нуждаем от молитвеното застъпничество на свети Николай. Живеем в страшно и оскъдно на вяра време. Живеем в свят на абсолютния срив, не само на християнските, но и на общочовешките ценности. Под егидата на добруване, толерантност и благополучие се налагат недопустими за всяка християнска съвест изисквания. Свидетели сме и на война, в която се избиват взаимно православните ни братя. Икуменическите движения и разколите набират все по-голяма сила.
          В тия дни особено усърдно трябва да прибягваме до Тайнствата на Църквата, до молитвите на Майката Божия и светиите, сред които сияе като слънце силният на слово и пример, благият и всеопрощаващ, подобно на Христа, епископ, а именно – свети Николай.
          Да се молим усърдно, братя и сестри, да се молим усърдно, Бог, по молитвите на Своя прославен угодник, който проси милост за целия свят, да се молим да бъдем укрити в тайното убежище на Христовото спасение. И да благодарим за всеки ден, даден ни тук и сега, ден, в който можем да се покаем, можем да се причастим.
          Да благодарим Богу, че сме в обятията на Църквата, събрани да почетем просиялия в святост светител Николай.
          Това е велика Божия милост, а ако е рекъл Бог – да се сподобим и с тържеството на преславното Христово рождение.
          Божието благословение да е с всички вас. Честит празник!

Икона: http://www.criando.ro

Проповед на Никулден, 2022

 

Родни светии – на 5 декември, на празника на свети Сава Освещени, почитаме свети преп. Нектарий Битолски

            
Житие на свети преподобни Нектарий Битолски
              Преподобни Нектарий се родил в гр. Битоля, Македония, от благочестиви родители българи и бил наречен в св. Кръщение Николай. Две чудеса в ранното му детство поразили детето и дали насока на по-нататъшния му живот:
              На хармана майка му насън видяла Божията Майка, която я предупредила да се скрият с мъжа и децата от предстоящото турско нашествие. Като се събудила, майката веднага изпълнила поръчението, и по този начин семейството било запазено от унищожение.
               Подир известно време родителите на Николай по взаимно съгласие се разделили „поради благочестие”. Бащата с двете момчета постъпил в близкия манастир „Св. Безсребреници”, където приел монашеско пострижение с името Пахомий. Веднъж, на празника на св. Безсребреници, се свършило виното, и Пахомий се отправил към извора да измие празния съд. Но последният се оказал препълнен до горе. Всички видели станалото чудо и прославили Бога.

Има още

Свети преподобни Сава Освещени

5 12

           С проливане на твоите сълзи безплодната пустиня си разработил, а с въздишките из глъбини делата си стократно оплодоносил, и стана светилник на вселената, сияейки с чудеса, преподобни Саво, отче наш. Моли Христа Бога, да се спасят нашите души.

Братя и сестри,
            Като духовни слънца на невеществения небосклон на Царството Небесно сияят светите отци и наставници на четвъртото столетие. Това е време на небивал и ярък духовен разцвет, време на духовен труд, неуморна проповед в разяснение на Христовите истини, време на велики аскетически подвизи. Многоброен е сомна на отците от този „златен век“ на християнското богомислие. Сред тях като ярка звезда сияе великият кападокиец Сава, духовният наставник на отшелниците в Палестина, наречен „Освещени“, защото приема йерейски сан. Ученик на свети Евтимий Велики, прочутият аскет и близък на прославения Теоктист, свети Сава от ранна възраст проявява такава ревност за духовен живот, такова отдаване на подвизи в Христа, че Бог му дава дар на чудотворство. Така той влиза в пещта, където един брат е оставил да съхне наметалото си, влиза при запален огън, след като се прекръства. И Бог сторва чудо, както при тримата момци в огнената пещ.
            Заради строгия си равноангелен живот, Сава е наречен от свети Евтимий „млад старец“. На 35 годишна възраст Сава се уединява в Йорданската пустиня, в манастира на прочулия се с добродетели свети Герасим Йордански. Там свети Сава се усъвършенства в пост и молитва. Укрепен от Божията благодат и съзрял в духовни подвизи, свети Сава е доведен от ангел в пещера при изсъхналия Силоамски поток. Там той се подвизавал в усамотение, докато постепенно, привлечени от духовния му живот, мнозина пустиножители населяват долината.
            Получил наследство след кончината на майка си, свети Сава строи манастри и болници, а величествената обител, известна с неговото име, е край пещерата, където се е подвизавал Йерусалимският патриарх, поставил официално свети Сава за наставник на всички отшелници в Палестина. Съвършен аскет и постник, свети Сава поучавал със слово и дело как да се достигне до духовното небе.
            Той предава Богу Дух, на Когото усърдно е служил от младини, предава Богу дух през 533 г. на 94 годишна възраст в пещерата, безмълвна свидетелка на многобройните му подвизи.
             Чак до завладяването от арабите, Саваитската света обител е блестящ духовен център и средище на монаси, осветили се Богу по стъпките и уставите на свети Сава.
             Когато четем за неговите подвизи, за неговия съвършен живот, се питаме какво общ има между него и нас – разглезените и съвършено неспособни за подвизи съвременни християни? Колкото е отдалечено небето от земята, толкова е възвишен и непостижим за нас съвършеният в добродетел живот на свети Сава и древните отци.
             Общото между нас и тях, онова, което ни свързва, онова, което ни прави една Църква, условно разделена на тържествуваща, небесна, и войнстваща, земна, – общото е Христос – Главата  на Църквата и Неин Крайъгълен камък. Обща е нашата вяра в Христа, такава , каквато е изповядвал свети Сава и каквато изповядваме ние. И тази вяра ни учи, да прибягваме до молитвеното застъпничество на светиите, да не забравяме техния живот и да се молим горещо на Бога, да възпълни недостигащото, Бог да покрие нашата немощ. Защото в страшно и лукаво време живеем, време, за което древните светии са се молели да не видят с очите си.
            И знаем, че по присъщата си благост и дръзновение, те не спират да се молят за грешния свят, за избавление от ширещата се поквара, зловерие и извращение, за спасението на децата, които са най-уязвими от тоталния срив на морални ценности.
            Господ да ни укрие в тайното убежище на Своето спасение, по моливите на Майката Божия, на свети Сава Освещени и всички Свои светии. Амин!
            Честит празник! Божието благословение да е с всички вас.

Проповед на 5.12 Св.Сава, 2022 Изтегляне

Икона:www.pronewsdobrich.bg

Неделя десета след Неделя подир Въздвижение. Почитаме св. вмца Варвара и св. преп. Йоан Дамаскин

Евангелско четиво – Лука 13:10-17

tama1.jpg

         В една от синагогите Той поучаваше в събота, и ето – една жена с немощен дух от осемнайсет години, тя беше прегърбена и не можеше никак да се изправи.
         Като я видя Иисус, повика я и рече и: Жено, освобождаваш се от недъга си!
         И сложи ръцете Си върху нея и тя веднага се изправи и славеше Бога.
         При това началникът на синагогата, негодувайки, задето Иисус в събота я изцери, заговори и рече на народа: Шест дена има, през които трябва да се работи, в тях дохождайте и се лекувайте, а не в съботен ден.
          Господ му отговори и рече: Лицемерецо, не отвързва ли всеки от вас вола си или осела си от яслите в събота, и не води ли да го пои?
          А тая дъщеря Авраамова, която сатаната е свързал, ето вече осемнайсет години, не биваше ли да се освободи от тия връзки в съботен ден?
         И когато Той говореше това, всички, които бяха против Него, изпитваха срам, а целият народ се радваше за всички славни дела, вършени от Него.
Братя и сестри,
               Чухме литургийното евангелско четиво от свети евангелист Лука за изцелението, сторено от нашия Господ Иисус Христос  – изцеление на прегърбена и немощна жена, сведена до земята, прекарала цели 18 години с този ужасен недъг. В болки и страдания, без възможност да вижда лицата на хората, съсипана и страдаща, жената е дошла до синагогата в съботен ден.

Има още

Честит Андреевден!

 
      Като първозван сред апостолите и брат на върховния (от тях – апостол Петър), моли се, Андрее, на Владиката на всички, да дарява мир на света и велика милост.

          Подвизи и страдания на свети апостол Андрей Първозвани
             Свети Андрей, Първозваният Христов апостол, син на един евреин, на име Иона, брат на светия първовърховен апостол Петър, бил родом от град Витсаида. Презирайки суетата на този свят и предпочитайки девството пред съпружеството, той не пожелал да встъпи в брак, но като чул, че светият Предтеча Иоан проповядва на Иордан покаяние, оставил всичко, тръгнал след него и останал негов ученик. Когато светият Предтеча, посочвайки минаващия оттам Иисус Христос, произнесъл: “ето Агнецът Божий”, свети Андрей заедно с другия ученик на Предтеча, когото считат за евангелист Иоан, оставил Кръстителя и тръгнал след Христа. Той намерил брат си Симон (Петър) и му казал: “намерихме Месия (което значи Христос)” и го завел при Иисус. След това, когато ловял заедно с Петър риба на брега на Галилейско море и Иисус извикал към тях, като им казал: “вървете след Мене, и Аз ще ви направя ловци на човеци”- тогава оставил по Господния зов мрежите, тръгнал заедно с брат си Петър след Христа. Андрей бил наречен Първозвани, защото станал последовател и ученик на Иисус Христос преди всички други апостоли.
            А когато след доброволните страдания на Господа, след Възкресението Му, свети Андрей приел, както и другите апостоли, Светия Дух, който слязъл върху него във вид на огнен език, и когато били разпределяни страните, на него му се паднали по жребий страните Витинскии Пропонтидски, с Халкидон и Византион, Тракия и Македония, простиращи се до самото Черно море и Дунав, а също – Тесалия, Елада, Ахаия, Аминтин, Трапезунт, Ираклия и Амастрида.
            Свети Андрей минал през тези градове и страни, проповядвайки Христовата вяра, и във всеки град приел много скърби и страдания. Подкрепян от всесилната Божия помощ, той търпял с наслада всички бедствия за Христа. Най-много мъчения претърпял той в един град, наричан Синоп: тук го прострели на земята и като го хванали за ръцете и за нозете, почнали да го влачат, били го с дървета, хвърляли по него камъни, изтръгнали му пръстите и зъбите; но той, с благодатта на своя Спасител и Учител, отново се оказал здрав и изцерен от раните си. Като тръгнал оттук, той минал през други страни: Неокесария, Самосати, Алани, страните на абаските, зигите, босфоряните. После отплавал към тракийския град Византион, където първи проповядвал за Христа и като научил мнозина, поставил презвитери на Църквата; за епископ на Византион той ръкоположил Стахий, за когото свети апостол Павел споменава в посланието до Римляни. А самият той, понасяйки апостолски страдания и трудове в благовествуването на Христа, обходил Понт, крайбрежието на Черно море, Скития и херсонитите.
             Той посетил още и Рим, след това се върнал в гръцката област Епир, и отново дошъл в Тракия, като утвърждавал християните и им поставял епископи и наставници. Като минал през много страни, той достигнал Пелопонес.
………
            Накрая бил разпънат на кръст и се представил пред Господа в последния ден на ноември, в Ахаия, в град Патра, където и досега, по молитвите на апостола, на хората се подават много благодеяния.
            След като изминали много години, мощите на свети апостол Андрей, по заповед на великия цар Константин, били донесени от мъченик Артемий в Константинопол и положени заедно със свети евангелист Лука и със свети Тимотей, ученика на свети апостол Павел, в пресветлия апостолски храм, вътре в свещения жертвеник.
            По молитвите на Твоя апостол, Христе Боже, утвърди в православието Своите верни и ни спаси. Амин!
Източник: https://pravoslavenhram.com
Иконата е копирана от https://city-adm.lviv.ua

На 24 ноември почитаме света великомъченица Екатерина и свети великомъченик Меркурий

        Да възпеем всехвалната Христова невеста, закрилница на Синай, наша помощница и застъпница, защото тя светло обори нечестивите майстори (на словото) чрез силата на Духа и се увенча като мъченица и измолва за всички велики милости.
Братя и сестри,
               С мъченически венец и нетленна слава в Небесния чертог са се прославили не само боговдъхновени мъже, Христови воини. Бог е прославил и жени, девойки в невръстна възраст, които са защитили с думи и дела вярата си и са пострадали за Христа в страшни мъчения. Такава достохвална мъченица, велика по богомъдрие и претърпени мъки, е света Екатерина, която честваме днес.
              Млада, красива и знатна, великолепно образована, Екатерина избира добрия дял, който няма да ѝ се отнеме, избира да пребъде с Вечния Жених Христа в Небесното Царство. Всички блага на нашия преходен свят тя отхвърля и пренебрегва. Неустрашима във вярата и велемъдра в диспута с езичниците философи, света Екатерина след продължителни изтезания, подкрепена свише, прекланя глава пред меча на палача през 305 година.

              Като виждат дръзновения ѝ подвиг, мнозина се обръщат към Христа. Сред тях е и царицата, и стотникът Порфирий, и други очевидци на мъченическия ѝ подвиг.
              Днес мощите на света великомъченица Екатерина се покоят в Синайския манастир, където поклонниците могат да се докоснат до този извор на благодат.
              И до днес учениците отправят молитви към света Екатерина, знаейки, че с премъдрост Божия и велико красноречие младата Екатерина е оборила всички опоненти – езичници на царския диспут.
              Прекланяме се пред мъченическия ѝ подвиг и пред подвига на свети великомъченик Меркурий, много честван и прославен мъченик от Скития, от земите на Добруджа, който приема венеца на славата в раннохристиянската епоха.
              И помним, че колкото и да сме слаби, немощни, бедни на духовни сили, ние сме духовните наследници на тези боговдъхновени Божии угодници. Те са християните от първите времена, а ние – християните от последните времена. Техният подвиг е дивен и примерът им е винаги пред очите ни. Молим се да имаме частица от тяхната преизобилна вяра, от тяхното дръзновение в изповядването на истината, частица от тяхната жертвена любов.
              Сега те са там – в горния Йерусалим, където е ден без залез, просияли като злато, опалено в горнило, венценосни, победители на греха, плътта и дявола.
              Молим се за тяхното молитвено застъпничество, за техните милостиви моления за грешния свят
              Бог да ни подкрепя и напътства по молитвите на мъчениците за Неговото свято име!

Иконата е копирана от http://www.vesti.mk

Въведение Богородично

 

Въведение

           Днес предобразът на Божието благоволение и проповед на спасението на човеците – Дева светло се явява в храма Божий и предвъзвестява Христа на всички. Да възкликнем и ние велегласно към нея: радвай се, изпълнение на Божия промисъл.
Братя и сестри,
            Днес честваме един от най-великите Богородични празници.  Честваме въвеждането на тригодишната младенка Мария, издънка от царския Давидов и първосвещеническия Ааронов род, най-святата Девица, избрана от Господа, намерена за достойна да стане след време Вместилище на Невместимия.
           За този празник знаем от Свещеното Предание, което ни разказва как престарелите Йоаким и Анна завеждат своята благословена дъщеря в Йерусалимския храм, за да изпълнят обещанието, което бяха дали Богу. Даруваната в старините им рожба, светите праведни богоотци посвещават Богу.
          Тук, в Йерусалимския храм, сред труд и молитва, сред четене на Свещеното Писание и непрестанно ръкоделие, живее младата Мария чак до дните на своето пълнолетие.
           Днешният празник е особено тържествен, защото е ден на християнското семейство. И както праведните Йоаким и Анна отрано въвеждат богоизбраното си чедо в храма, така и всеки християнин е призван да наставлява в Христовите истини, да поучава и въцърковява своите деца и внуци.
           Защото не е достатъчно да подсигурим изискванията на съвременния свят за детето – да му купим телефон, нови маратонки, различни пособия и модерни дрехи. Най-важното от нашето родителство е да дадем на своето дете Христос. Да го доведем до Христос, да го огласим, да му открием истините на вярата, да го научим да се изповядва и причастява.
           Ето на това трябва да научим децата си, за да се озарят от истината, преди да вкусят от примамливата недостоверност на лъжите, с които неизменно ще се сблъскат.
           И преди всичко, да молим Майката Божия да закриля децата, не само нашите – всички деца, да бъдат опазени от лукавия, антихристов дух, който се прокрадва в институции, образование и медии. Да бъдат опазени в доброто, да израснат във вярата, да могат да различават пътя на Спасителя от гибелните пътища на врага, да знаят поне една молитва и да държат на православното си верую.
           Да се молим Майката Божия по чуден начин да ги покрие със своя покров. Да молим, Тя – Всесвятата Царица Небесна да се застъпи за мир в света, за прекратяване на ужасната братоубийствена война, където се избиват взаимно православните ни братя.
           Да се молим да доживеем по-спокойни дни.
           И да помним – невъзможното за човека е възможно за Бога.
           Бог да се смили над всички ни, по молитвите на Своята Пречиста Майка, на светите праведни богоотци и на всички светии. Амин.
           Божието благословение да е с всички вас.
           Честит и благословен празник!

Проповед на Въведение Богородично,2022 Изтегляне

Иконата е копирана от http://www.crkva-kassel.de