Братя и сестри,

           Днес, предвкусвайки Рождественската радост, тържествуваме прославен Божи угодник – светител и мъченик от ранното християнско време, наставник в Христа, поучавал малоазийските общини – честваме свети Игнатий Богоносец.
          Свети Игнатий е онова малко дете, което Христос прегръща и вдига пред очите на апостолите в отговор на техния спор – кой е най-голям. Тогава Богочовекът казва и безсмъртните слова „Който приеме едно такова дете в Мое име, Мене приема.“ Защото онзи, който поиска да бъде пръв, нека бъде най-последен от всички и на всички слуга. 
          Тези Господни слова ни насочват към Христовата истина за спасението на нищия и смирения, на онзи който се е уподобил по чистота и невинност на дете.
          Да даде Господ всекиму да достигне до това благодатно състояние на смирение и съзнание за собствената греховност. А също и за пълно доверие Богу, за пълно отпускане на крилете на Божията воля-така както детето се чувства напълно защитено и щастливо в прегръдката на своя родител.
          Днес честваният свети Игнатий, прославен с безукорен живот, водач на словесното стадо, който в старините си е сподобен с мъченическа кончина за Христа. От Мала Азия с кораб светецът е доведен в Рим, за да бъде хвърлен и разкъсан от гладните лъвове на Колизеума, където се пролива християнска кръв в дните на гоненията.
          По път за Рим, свети Игантий пише писма до различни малоазийски християнски общини, които по Божия милост са достигнали до нас. Там той наставлява, увещава, подкрепя и утешава християните, опечалени от загубата на своя наставник в Христа.
          Негови са знаменитите думи “ Следвайте епископа, като Отца, а презвитерите – като Христос, … църквата е там където е епископът. Да даде Господ, да се принеса в жертва, благоприятна Нему като чист хляб, смелен от зъбите на зверовете…“
          И наистина, в преклонна възраст, в дните на император Траян, свети Игнатий е разкъсан от лъвовете, като посреща с мъжеството на Христов войн смъртта, увенчала го с венец. 
          Често на иконите е изобразен сред лъвове, в знак на страшната си мъченическа кончина. 
          Бог да се смили над нас по неговите свети молитви.
          Господ да упокои и всички, които се представиха наскоро, сред които е и нашият брат Николай, познат от всички в църквата. Да се молим Всеблагият Владика, Подателят на всяка милост, да го всели в място злачно, блажено и спокойно, където няма скръб, ни болка, ни въздишка, но живот безкраен.
          Божието благословение да е с всички вас.
          Амин!

Иконата е копирана от https://www.predanie.bg/

Проповед на Игнажден, 2022 Изтегляне

Матей 1:1-25

         Книга за живота на Иисуса Христа, Син Давидов, Син Авраамов. Авраам роди Исаака; Исаак роди Иакова; Иаков роди Иуда и братята му; Иуда роди Фареса и Зара от Тамар; Фарес роди Есрома; Есром роди Арама; Арам роди Аминадава; Аминадав роди Наасона; Наасон роди Салмона; Салмон роди Вооза от Раав; Вооз роди Овида от Рут; Овид роди Иесея; Иесей роди цар Давида; цар Давид роди Соломона от Уриевата жена; Соломон роди Ровоама; Ровоам роди Авия; Авия роди Аса; Аса роди Иосафата; Иосафат роди Иорама; Иорам роди Озия;  Озия роди Иоатама; Иоатам роди Ахаза; Ахаз роди Езекия; Езекия роди Манасия; Манасия роди Амона; Амон роди Иосия; Иосия роди Иоакима; Иоаким роди Иехония и братята му – през време на преселението Вавилонско.
          А след преселението Вавилонско Иехония роди Салатииля; Салатиил роди Зоровавеля; Зоровавел роди Авиуда; Авиуд роди Елиакима; Елиаким роди Азора; Азор роди Садока; Садок роди Ахима; Ахим роди Елиуда; Елиуд роди Елеазара; Елеазар роди Матана; Матан роди Иакова; Иаков роди Иосифа, мъжа на Мария, от която се роди Иисус, наричан Христос.
           И тъй, всички родове от Авраама до Давида са четиринайсет рода; и от Давида до Вавилонското преселение – четиринайсет рода; и от Вавилонското преселение до Христа – четиринайсет рода.
           А рождението на Иисуса Христа стана тъй: след сгодяване на майка Му Мария за Иосифа, преди още да бяха се те събрали, оказа се, че тя е непразна от Духа Светаго.
           А Йосиф, мъж й, понеже беше праведен и не желаеше да я осрами, поиска тайно да я напусне. Но когато намисли това, ето, Ангел Господен му се яви насъне и каза: Иосифе, син Давидов, не бой се да приемеш Мария, жена си, защото заченалото се в нея е от Духа Светаго. Тя ще роди Син, и ще Му наречеш името Иисус, защото Той ще спаси народа Си от греховете му.
          А всичко това стана, за да се сбъдне реченото от Господа чрез пророка, който каза:“Ето, девицата ще зачене в утробата си и ще роди Син, и ще Му нарекат името Емануил“, което ще рече: с нас е Бог.
           Като стана от сън, Йосиф направи, както му бе заповядал Ангелът Господен, и прие жена си. И не познаваше я, докле тя роди своя първороден Син и той Му нарече името Иисус.

Братя и сестри,

             В Неделята преди Рождество Христово Църквата премъдро възпоменава родословието на нашия Господ Иисус Христос по плът – родословие, водещо от праведния Авраам до Юдиното коляно и Давидовия дом, чийто пряк потомък е Спасителят. Знаем, че пречистата Богоматер е потомка на царския род на Давид, знаем, че нейната пречудна и девствена бременност, облажавана от ангелите, донесе на света Онзи, Който съкруши главата на змията.
             Наближава Рождество Христово – празникът на Боговъплъщението, центърът на свещената история на Домостроителството, Рождение на Примирителя, Който едини  духовния и падналия свят, примири Бог и помраченото човечество, съедини небесно и земно, прие две природи – Божествена и човешка в Едната Своя Съвършена Личност.
             Възпяваме и славим тази велика милост – явяването на Господа в плът и очакваме в трепет този възвишен миг, когато можем да се поздравим с Рождението на Спасителя. Защото Син ни се даде, Младенец се роди, чуден Съветник, Княз на мира, Отец на вечността, всевъзхваляваният Човеколюбец, Който не иска да погине нито един грешник, Всемилостивият, Вездесъщият, чрез Когото всичко е станало – Господ Иисус Христос.
             В този празник няма болка, няма скръб, няма страдание, раждането на Христа е чудно, непонятно, свръхестествено, безболезнено, така както зачатието Христово е неописуемо и неизразимо. Всички сме призвани да настроим душите си, да превърнем сърцата си в ясла, да посрещнем с радост Богомладенеца, избрал от небесната висота да снизходи до пещерата на безсловесните. Повикани сме да го славословим ведно с ангелите, пастирите и мъдреците. Всички – небожители, обикновени и знатни люде, малки и големи, грешни и праведни, всички сме призвани да коленичим край яслата на Богомладенеца и Пресвятата Пречиста Богородителка, облажаваната от всички родове Дева и Владичица.
           Да поднесем в дар своите съкрушени и очистени в покаяние сърца – ето това иска Бог от нас. Да видим немощите си, да се каем и да призоваваме Неговото Име, та роденият предвечно Бог, роден в яслите като човек, да приеме покаянието ни и да ни помилва.
Желая светли и благодатни празници на всички. Божието благословение да е с всички вас! Амин!

към Начало

           На Първия събор си се показал поборник и чудотворец, богоносни отче наш Спиридоне. Затова и мъртвия от гроба си извикал и змията в злато си превърнал; и когато си пеел светите молитви, ангели са служели с тебе, пресвещени. Слава на Дарилия ти сила, слава на Увенчалия те, слава на Даващия чрез тебе изцеления на всички!

Братя и сестри,

           Днес отдаваме почит на един от най-великите свети отци от четвъртото столетие – чудотвореца Спиридон, родом от Кипър, епископ Тримитунтски, чийто нетленни мощи днес се покоят в катедралния храм на остров Корфу в Гърция (древната Киркира). Прославен със смирен и добродетелен живот, свети Спиридон е участник в Първия вселенски събор. Той е застъпник за бедните, изцелител на користолюбивите и по Божия воля чудотворец и ревностен защитник на православната вяра.
          Достигнал честна старост, светителят умира при жътва на нивата, след като от дните на младините си се е трудил неуморно на Божията нива и е принесъл плод стократен. Поклонникът, дошъл до Корфу, може да се поклони пред раката с мощите му, които са винаги с обичайната за живите телесна температура. Виждаме там свети Спиридон, преклонил глава към рамото си, така както е приклонил цялото си човешко същество в служба Богу и на човеците. За него с право могат да се отнесат думите на свети апостол Павел: „С добрия подвиг се подвизах, пътя свърших, вярата опазих; прочее, очаква ме венецът на правдата, който ще ми даде в оня ден Господ, Праведният Съдия; и не само на мене, но и на всички, които са възлюбили Неговото явяване.“
           На празника на светеца червените пантофки, с които е обут, се разрязват на парченца и се раздават на вярващите. Казват, че всеки нов чифт пантофи бързо се изтърква, защото се знае, че свети Спиридон обикаля болните, за да проси изцеления за тях.
           По неговите молитви, Бог да ни помилва. Амин!

Иконата е копирана от http://www.velychlviv.com

Поучение в деня на свети Спиридон, 2022

Житие на свети Спиридон Изтегляне

Евангелско четиво
Лука 14:16-24

           А Господ му отвърна: Един човек приготви голяма вечеря и покани мнозина, и в часа за вечеря изпрати слугата си да каже на поканените: Дойдете, понеже всичко е вече готово.
           И почнаха всички като сговорени да се извиняват. Първият му рече: Купих си нива и ще трябва да отида да я видя, моля те, извини ме.
           Другият рече: Купих си пет рала волове и отивам да ги опитам, моля те, извини ме.
          Третият рече: Ожених се, и затова не мога да дойда.
           И като се върна, слугата обади това на господаря си. Тогава стопанинът на къщата се разсърди и рече на слугата си: Излез по-скоро по стъгдите и улиците на града и доведи тук бедните, маломощните, хромите и слепите.
           И рече слугата: Господарю, извършено е, както заповяда, и още място има.
           И рече господарят на слугата: Излез по друмища и плетища, и колкото намериш, накарай ги да влязат, за да се напълни къщата ми.
            Защото, казвам ви: Никой от поканените няма да вкуси от вечерята ми. Понеже мнозина са звани, а малцина – избрани.

Братя и сестри,

        Свети евангелист Лука разказва Господнята притча за поканените на голямата вечеря. Това е днешното литургийно евангелско четиво.
        Човекът, приготвил голяма вечеря и поканил мнозина, е Бог Отец, Вседържителят и Творецът на всичко видимо и невидимо. Названието „мнозина“ всъщност се отнася към всички. Всички са поканени на божествената вечеря в небесния чертог. Това е човеколюбивият и всемилосърден промисъл на нашия Отец Небесен.
         В часа на вечерята Отец изпраща Своя слуга, Своя раб – Сина Божий, Единородния, Който от любов към нас приема образ на раб и става човек, за да ни покани, да ни отвори дверите към Царството Божие.
         Пиршеството там неслучайно е наречено вечеря, защото въплътеният Господ се явява в края на времената. Вечерята е голяма, защото величествена е тайната на нашето спасение, величествен е разкритият за нас смисъл на божественото Домостроителство.
         Но какво се случва? Знаем от новозаветната история, че всички поканени започват да се извиняват. Юдейските началници, фарисеи и законоучители отхвърлят Спасителя и устройват Неговото Разпятие. Всички, които са заети с житейски грижи, ниви, волове, женитби, отказват да идат на вечерята.
         Нечувано е неразумието на поканените. Но има други, които Бог ще призове чрез Своя Син. Има бедни, маломощни, хроми и слепи, които ще насядат редом до патриарсите и праведниците на пира на божествената любов. Това са обикновените юдеи – галилейските рибари, които възжелаха по-добрия дял. А доведените от пътища и друмища са езичниците, дошли от беззаконие и невежество в Светлина и сила. И дори Господарят казва на Сина: „накарай ги да влязат“. А Господ Иисус Христос със Своите чудеса и проповед обръща потъналите в тъма и смъртна сянка в светлината на чертога Божий.
         Тази вечеря е приготвена от създание мира. Но не всеки ще се удостои да седне на трапезата. И не поради липса на покана, не поради липса на щедрост и милост у Господаря на дома. Но заради нашите грижи и пристрастия, нашата привързаност към земното, можем да отпаднем.
         Братя и сестри, да не бъде с никого тази страшна участ – земните ни пристрастия да ни разделят от Царството Божие. Да не бъде, тръните да заглушат доброто семе в душите ни.
          Молете Господа, по Неговата милост и молитвите на Богоматер и светиите, да се окажем и ние един ден със светла премяна, избелена от покаяние, в царския чертог. Защото това е целта, това е смисълът на човешкия живот. Амин!
          Божието благословение да е с всички вас.

Проповед на Неделя 11-та след Неделя подир Въздвижение, 2022

Стенопис: http://www.hram-chg.ru

към Начало

           Днес оковите на безчадието се развързват, защото Бог, като чу Йоаким и Анна, яви им повече от надеждата им, като явно обеща да им се роди Богоотроковицата, от която Сам Неописаният да се роди, Който, станал Човек, повели на ангелите да й викат: радвай се, благодатна, Господ е с тебе.

Братя и сестри,

          На 9 декември Светата Православна Църква чества зачатието на света Анна – богомъдрата потомка на Аароновия род, удостоена да стане майка на света Богородица. За тези събитията знаем от Свещеното Предание и най-тържествено ги възпоменаваме на 8 и 9 септември, когато честваме Рождеството на Владичицата Богоматер.
          Знаем, че светите и праведни богоотци Йоаким и Анна са били бездетни и със скръб са носили своето безплодие. Еврейското общество не е гледало с добро око на бездетните, защото всички са мислели, че това е наказание за тежки грехове.
          Но както се случва и друг път в Стария Завет – знаем за Сарра, Аврамовата жена, за майката на пророк Самуил, също носеща името Ана, знаем и за майката на Самсон – всички тези праведни жени в старините си, по Божия милост се сдобиват с рожба.
          И ето – Бог явява Своята чудна милост и над престарелите праведници Йоаким и Анна, на които е отредено да имат чудна дъщеря – най-святата Девица на тоя свят, удостоена един ден да стане Майка на Богочовека.
          Горещата молитва на света Анна е чута и ангел Господен й известява, че и тя ще има чедо – благословена дъщеря, чрез която ще дойде спасението на света.
          На свети Йоаким също се явил ангел и го утешил с радостната вест.
          А на днешния ден – 9 декември, точно 9 месеца преди Рождество Богородично, Църквата чества това велико събитие – зачатието на света Анна, когато тя зачена Приснодевата.
          Днес празнуват всички, носещи името на смирената и свята праведница Анна, майката на света Дева Мария. Знаем, че на всяко богослужение Църквата поменава светите Йоаким и Анна, наричайки ги „богоотци“.
          Бог да ни помилва по техните свети молитви. Защото знаем, че откак свят светува не е имало по-безстрастно и праведно семейство от семейството на светите Йоаким и Анна.
          Честит празник на всички!
          Честито на всички именици!

Иконата е копирана от http://www.kapadokis.g

 Тропар на свети Николай

         Правило на вярата и образец на кротост, учител на въздържанието те показа на Твоето стадо Този, Който е истината на нещата, поради това със смирението придоби величие, а с нищетата богатство, отче свещеноначалниче Николае, моли Христа Бога да се спасят нашите души.    

 Братя и сестри,

           Христос невидимо пребъдва сред нас, когато сме събрани в Негово име да честваме Негов Божий угодник. А днес поменаваме свети Николай – епископ на град Мир в Мала Азия и велик чудотворец.
         Едва ли има християнин, който да не е чувал името на свети Николай. Едва ли съществува някой от работещите по море и плаващи с кораби, който да не знае за божествената помощ свише, дадена на свети Николай за всички, които са свързани с морето. И не само те, но и онези, които несправедливо са съдени, и притиснатите от финансови затруднения, и търсещите семеен мир и благополучие – всички се обръщат към свети Николай, като знаят, че Бог му дава не с мяра Светия Дух, за да чудотвори, както приживе, тъй и след смъртта си.
          Днес повече от всякога се нуждаем от молитвеното застъпничество на свети Николай. Живеем в страшно и оскъдно на вяра време. Живеем в свят на абсолютния срив, не само на християнските, но и на общочовешките ценности. Под егидата на добруване, толерантност и благополучие се налагат недопустими за всяка християнска съвест изисквания. Свидетели сме и на война, в която се избиват взаимно православните ни братя. Икуменическите движения и разколите набират все по-голяма сила.
          В тия дни особено усърдно трябва да прибягваме до Тайнствата на Църквата, до молитвите на Майката Божия и светиите, сред които сияе като слънце силният на слово и пример, благият и всеопрощаващ, подобно на Христа, епископ, а именно – свети Николай.
          Да се молим усърдно, братя и сестри, да се молим усърдно, Бог, по молитвите на Своя прославен угодник, който проси милост за целия свят, да се молим да бъдем укрити в тайното убежище на Христовото спасение. И да благодарим за всеки ден, даден ни тук и сега, ден, в който можем да се покаем, можем да се причастим.
          Да благодарим Богу, че сме в обятията на Църквата, събрани да почетем просиялия в святост светител Николай.
          Това е велика Божия милост, а ако е рекъл Бог – да се сподобим и с тържеството на преславното Христово рождение.
          Божието благословение да е с всички вас. Честит празник!

Икона: http://www.criando.ro

Проповед на Никулден, 2022

Житие на свети преподобни Нектарий Битолски

              Преподобни Нектарий се родил в гр. Битоля, Македония, от благочестиви родители българи и бил наречен в св. Кръщение Николай. Две чудеса в ранното му детство поразили детето и дали насока на по-нататъшния му живот:
              На хармана майка му насън видяла Божията Майка, която я предупредила да се скрият с мъжа и децата от предстоящото турско нашествие. Като се събудила, майката веднага изпълнила поръчението, и по този начин семейството било запазено от унищожение.
               Подир известно време родителите на Николай по взаимно съгласие се разделили „поради благочестие”. Бащата с двете момчета постъпил в близкия манастир „Св. Безсребреници”, където приел монашеско пострижение с името Пахомий. Веднъж, на празника на св. Безсребреници, се свършило виното, и Пахомий се отправил към извора да измие празния съд. Но последният се оказал препълнен до горе. Всички видели станалото чудо и прославили Бога.

Има още →

           С проливане на твоите сълзи безплодната пустиня си разработил, а с въздишките из глъбини делата си стократно оплодоносил, и стана светилник на вселената, сияейки с чудеса, преподобни Саво, отче наш. Моли Христа Бога, да се спасят нашите души.

Братя и сестри,

            Като духовни слънца на невеществения небосклон на Царството Небесно сияят светите отци и наставници на четвъртото столетие. Това е време на небивал и ярък духовен разцвет, време на духовен труд, неуморна проповед в разяснение на Христовите истини, време на велики аскетически подвизи. Многоброен е сомна на отците от този „златен век“ на християнското богомислие. Сред тях като ярка звезда сияе великият кападокиец Сава, духовният наставник на отшелниците в Палестина, наречен „Освещени“, защото приема йерейски сан. Ученик на свети Евтимий Велики, прочутият аскет и близък на прославения Теоктист, свети Сава от ранна възраст проявява такава ревност за духовен живот, такова отдаване на подвизи в Христа, че Бог му дава дар на чудотворство. Така той влиза в пещта, където един брат е оставил да съхне наметалото си, влиза при запален огън, след като се прекръства. И Бог сторва чудо, както при тримата момци в огнената пещ.
            Заради строгия си равноангелен живот, Сава е наречен от свети Евтимий „млад старец“. На 35 годишна възраст Сава се уединява в Йорданската пустиня, в манастира на прочулия се с добродетели свети Герасим Йордански. Там свети Сава се усъвършенства в пост и молитва. Укрепен от Божията благодат и съзрял в духовни подвизи, свети Сава е доведен от ангел в пещера при изсъхналия Силоамски поток. Там той се подвизавал в усамотение, докато постепенно, привлечени от духовния му живот, мнозина пустиножители населяват долината.
            Получил наследство след кончината на майка си, свети Сава строи манастри и болници, а величествената обител, известна с неговото име, е край пещерата, където се е подвизавал Йерусалимският патриарх, поставил официално свети Сава за наставник на всички отшелници в Палестина. Съвършен аскет и постник, свети Сава поучавал със слово и дело как да се достигне до духовното небе.
            Той предава Богу Дух, на Когото усърдно е служил от младини, предава Богу дух през 533 г. на 94 годишна възраст в пещерата, безмълвна свидетелка на многобройните му подвизи.
             Чак до завладяването от арабите, Саваитската света обител е блестящ духовен център и средище на монаси, осветили се Богу по стъпките и уставите на свети Сава.
             Когато четем за неговите подвизи, за неговия съвършен живот, се питаме какво общ има между него и нас – разглезените и съвършено неспособни за подвизи съвременни християни? Колкото е отдалечено небето от земята, толкова е възвишен и непостижим за нас съвършеният в добродетел живот на свети Сава и древните отци.
             Общото между нас и тях, онова, което ни свързва, онова, което ни прави една Църква, условно разделена на тържествуваща, небесна, и войнстваща, земна, – общото е Христос – Главата  на Църквата и Неин Крайъгълен камък. Обща е нашата вяра в Христа, такава , каквато е изповядвал свети Сава и каквато изповядваме ние. И тази вяра ни учи, да прибягваме до молитвеното застъпничество на светиите, да не забравяме техния живот и да се молим горещо на Бога, да възпълни недостигащото, Бог да покрие нашата немощ. Защото в страшно и лукаво време живеем, време, за което древните светии са се молели да не видят с очите си.
            И знаем, че по присъщата си благост и дръзновение, те не спират да се молят за грешния свят, за избавление от ширещата се поквара, зловерие и извращение, за спасението на децата, които са най-уязвими от тоталния срив на морални ценности.
            Господ да ни укрие в тайното убежище на Своето спасение, по моливите на Майката Божия, на свети Сава Освещени и всички Свои светии. Амин!
            Честит празник! Божието благословение да е с всички вас.

Проповед на 5.12 Св.Сава, 2022 Изтегляне

Икона:www.pronewsdobrich.bg

Евангелско четиво – Лука 13:10-17

         В една от синагогите Той поучаваше в събота, и ето – една жена с немощен дух от осемнайсет години, тя беше прегърбена и не можеше никак да се изправи.
         Като я видя Иисус, повика я и рече и: Жено, освобождаваш се от недъга си!
         И сложи ръцете Си върху нея и тя веднага се изправи и славеше Бога.
         При това началникът на синагогата, негодувайки, задето Иисус в събота я изцери, заговори и рече на народа: Шест дена има, през които трябва да се работи, в тях дохождайте и се лекувайте, а не в съботен ден.
          Господ му отговори и рече: Лицемерецо, не отвързва ли всеки от вас вола си или осела си от яслите в събота, и не води ли да го пои?
          А тая дъщеря Авраамова, която сатаната е свързал, ето вече осемнайсет години, не биваше ли да се освободи от тия връзки в съботен ден?
         И когато Той говореше това, всички, които бяха против Него, изпитваха срам, а целият народ се радваше за всички славни дела, вършени от Него.

Братя и сестри,

               Чухме литургийното евангелско четиво от свети евангелист Лука за изцелението, сторено от нашия Господ Иисус Христос  – изцеление на прегърбена и немощна жена, сведена до земята, прекарала цели 18 години с този ужасен недъг. В болки и страдания, без възможност да вижда лицата на хората, съсипана и страдаща, жената е дошла до синагогата в съботен ден.

Има още →

      Като първозван сред апостолите и брат на върховния (от тях – апостол Петър), моли се, Андрее, на Владиката на всички, да дарява мир на света и велика милост.

Иконата е копирана от https://city-adm.lviv.ua