Лука 12:16-21

         И каза им притча, като рече: На един богат човек нивата се бе много обродила и той размишляваше в себе си и казваше: Какво да направя? Няма де да събера плодовете си. И рече: Това ще сторя – ще съборя житниците си и ще съградя по-големи, и ще събера там всичките си храни и благата си, и ще кажа на душата си: Душо, имаш много блага, приготвени за много години, почивай, яж, пий, весели се.
          Но Бог му рече: Безумнико, нощес ще ти поискат душата, а това, що си приготвил, кому ще остане?
          Тъй бива с тогова, който събира имане за себе си, а не богатее в Бога.

https://pereklichka.livejournal.com

     Лука 10:25-37

         И ето, един законник стана и изкушавайки Го, рече: Учителю, какво да направя, за да наследя живот вечен?
         А Той му каза: В Закона що е писано? Как четеш?
         Той отговори и рече: „Възлюби Господа, Бога твоето, от всичкото си сърце, и от всичката си душа, и с всичката си сила, и с всичкия си разум, и ближния си като себе си“.
         Иисус му каза: Право отговори, тъй постъпвай и ще бъдеш жив.
         Но той, като искаше да се оправдае, рече на Иисуса: А кой е моят ближен?
         Отговори Иисус и каза: Един човек слизаше от Йерусалим в Иерихон и налетя на разбойници, които го съблякоха, изпонараниха го и си заминаха, като го оставиха полумъртъв.
         Случайно един свещеник слизаше по тоя път и като го видя, отмина.
         Също и един левит, като стигна до същото място, приближи се, погледна и отмина.
         Един пък самарянин, който пътуваше, дойде до него, видя го и се смили и като се приближи, превърза му раните, изливайки елей и вино. След това го качи на добичето си, откара го в страноприемницата и се погрижи за него.
         А на другия ден, като си заминаваше, извади два динария, даде на съдържателя и му рече: Погрижи се за него и, ако потрошиш нещо повече, навръщане аз ще ти заплатя.
         И тъй, кой от тези трима ти се вижда да е бил ближен на изпадналия в ръцете на разбойниците?
         Той отговори: Оня, който му стори милост.
         Тогава Иисус му каза: Иди и ти прави също така.

Братя и сестри,

           Днешната притча на нашия Господ Иисус Христос – притчата за добрия самарянин е най-красноречивият урок на Спасителя, чрез който Той ни учи на милосърдие. На въпроса на законника как да наследим вечен живот, Христос отговаря с въпрос: „В закона що е писано? Как четеш?“. За Всезнаещия Господ не е укрито, че този законник твърде много е чел свещените текстове, твърде много се е занимавал с Мойсеевия закон и знае – за съжаление – теоретично какъв е смисълът на човешкия живот. А този смисъл е ясен: Да възлюбим нашия Бог с всички сили на душата си, да възлюбим и ближния като себе си.
          Тогава законникът отново задава въпрос, „за да се оправдае“, както казва свети Лука –задава въпроса: „А кой е моят ближен?“ Защото за древните юдеи ближен е единствено сънародникът, съплеменникът, с когото имали обща вяра.
          За да опише кой е нашият ближен, Иисус Христос разказва знаменитата притча за добрия самарянин.
          Нападнатият и съсипан от разбойниците пътник е подминат от старозаветния свещеник и от левита – служител в храма. Онзи, който го спасява, обгрижва и лекува, е самарянин – член на общност, която е презряна и ненавиждана от юдеите. Но именно самарянинът е този, който е сторил милост.
           И така, Господ пита законника: „Кой от тримата е ближен на изпадналия в беда?“. И законникът отговаря: „Оня, който му стори милост“.
            Ето – милостта на самарянина, на онзи, който не ще отмине падналия и съсипан човек – тази милост трябва да е отличителна за всеки християнин. Защото вкоравеното и безчувствено сърце, което не се трогва и не благотвори, не се моли за ближния, а призовава възмездие – това не е сърцето на Христовия приятел.
            Ако сме Христови, значи да се уподобим в делата си на добрия самарянин. Да не подминаваме страданието, сякаш не е наша грижа, както сториха свещеникът и левитът. А ближен – ближен е всеки от нас, всеки, носещ Божия образ – неизличимата черта на сътворения човек. Вчера чествахме свети Йоан Милостиви, а днес – свети Йоан Златоуст. И ако отворим житията им, ще видим колко истинско милосърдие е движило всичките им дела и целия им живот.
           Да даде Господ и ние да сторим някому милост, без да се тщеславим, та в деня на Съда нашият ангел да има с какво да ни защитава.
           Защото милостта ни прави Христови!
           Божието благословение да е всички вас, по молитвите на света Богородица и на всички светии. Нека в молитвите си не забравяме никой от страдащите и бедстващите по света. Амин!

Икона: http://www.orthochristian.com

Проповед на Неделя на Добрия самарянин  Изтегляне

Мино всехвални, събрали се с вяра, възхваляваме те като събеседник на ангелите и съжител с мъчениците и молим мир за света и велика милост за душите ни.

Братя и сестри,

          Много са страдащите мъченици от ранните времена на Христовата Църква, угодили с подвизи и проляли кръвта си за Христос. Сред тях сияе с дивна слава свети великомъченик Мина – египтянинът воин, който през 304 г. след ужасни и нечувани изтезания е убит от езическата власт. В първите 3 века след Рождество Христово Църквата била гонена и преследвана, много християни са понесли утеснение, конфискация на имоти, а някои – и те сияят като слънца в невечерния ден на Божието Царство – някои преминават голямата скръб и стават мъченици за Христа.
         Велик дар е мъченичеството в име Христово. Велик дар и велика благодат се покои над онези, които са удостоени да станат мъченици. Те понесоха кръста на страданията, поеха като Христос по тесния път на скърбите, избраха добрия дял, който няма да им се отнеме.
         Неслучайно първите богослужби, първите строежи на храмове в древност са били над мощите на мъченици. И до момента, във всеки свети олтар, на престола обичайно има вградени мощи от мъченици.
         Някои от тях, като свети Мина, са наречени „великомъченици“. Велики са не само по невероятните и продължителни нечовешки изтезания, които те понасят. Велики са поради изобилната Божия благодат, която отваря сърцата на очевидците, и мнозина, гледайки мъченията, сами се обръщат към Христа.
         И колкото по-ужасни мъки претърпяха, толкова по-величествени и блестящи чертози наследиха във вечните обители. Да даде Господ всекиму да стигне такава небесна висота.
         Но за нас, грешните и отчаяни християни от днешното време, несвикнали на лишения, бедни откъм духовен живот и богати на страсти и недъзи, за нас остава примера на мъчениците и молитвата към тях. Защото там горе, под жертвеника Господен са те – душите на закланите за име Господне. И на тях казваме: „Свети мъченици, молете Господа за нас!“ Знаем, че свети Мина и всички мъченици имат голямо дръзновение пред Бога в измолване прощение на греховете ни, осъзнаване и вразумяване на грешния човешки род. Нещо повече – светиите имат дарувана свише сила да чудотворят, да ни помагат и закрилят, стига искрено да се молим и да принасяме покаяние.
          Защото не само молитвата, но и изпълнението на Божиите заповеди е неотменна част от живота ни като християни. Не може само да викаме към Господа, а Божиите заповеди да пренебрегваме.
          И преди всичко – да простим от сърце на ближните си, да се молим с вяра и любов, но не само когато сме в скърби, а и всеки ден, всеки миг. Да бъдем усърдни в милостинята, извършвана тайно, та Бог, Който вижда в скришно, да ни въздаде наяве в часа на Съда. Да не осъждаме, да не сплетничим и онова, което сме пропуснали в дните си, да сторим, докато е време. Да се кръстим, пък дори и на старини, да се венчаем, пък дори и на старини, да се изповядаме, макар и за първи път. Винаги можем да положим добро начало.
          Първата изповед е въпрос на живот и смърт. Противният дух – дяволът всякак иска да възпрепятства това дело, чрез което губи власт над нас. Но ние да гледаме към подвизите на светиите и да милеем истинско единение с Христа и с Неговата Църква, а това е в Светите Тайнства.
          Щом сме кръстени е редно и да се изповядваме, и да се причастяваме. Християнството е начин на живот, горене в сърцето, постоянство в молитвата. Защото не е достатъчно само да боядисваме яйца по Великден, за да се наречем „християни“.
          Бог да се смили над нас и да ни помилва, по молитвите на светия си угодник – великомъченик Мина.
          Божието благословение да е с всички вас. Честит и благословен празник!

Иконата е копирана от http://www.bg.wikipedia.org

Проповед на 11ноември – свети Мина, 2022 Изтегляне

        Военачалници Божии, служители на Божествената слава, предводители на ангелите и наставници на човеците, измолете полезното за нас и велика милост, защото сте военачалници на безплътните сили.

Братя и сестри,

            На днешния празничен ден честваме светите архангели – представители на небесното войнство, както и безчислените безплътни небесни сили – възпеватели и служители на Божието величие. Честваме ангелските чинове, създадени от Всеблагия Творец преди създаването на човека. Честваме всички онези, отразили небесната светлина, мълниеносни по бързина, в изпълнение на Божията воля – всички небожители, които останаха в небесния свят след падението на Денница, и не престават да служат Богу.
           Знаем, че ангел значи вестител и твърде често ангели служат Богу, като известяват различни, важни за човечеството събития. Всеки от нас има ангел-пазител, който се моли за нас, насърчава ни в доброто, предпазва ни от злите сили и милее за нашето спасение.
           Всички най-важни събития от старозаветната и новозаветната свещена история са съпътствани от ангелско присъствие.
           Самият Троичен Бог под образ на три ангела се явява на Авраам в дъбравата Мамре.
           Патриарх Яков сънува стълба, опряна в небето, по която слизат и възхождат ангели, и това видение е предобраз на Пресвятата Божия Майка, чрез Която Бог слезе на земята.
           Законът Мойсеев, 10-те Божии заповеди, са дадени в присъствието на ангели. Ангел предвожда богоизбрания народ в пустинята. И пак ангел – архангел Михаил, чието име значи „Кой е като Бог“, воюва със силите на злото. Архангел Гавриил се разкрива на пророк Даниил, архангел Рафаил се разкрива на Товия и пак архангел Гавриил в почуда и трепет става вестител на най-дивното събитие в човешката история – Боговъплъщението, явяването на Бог-Слово в плът, началото на нашето спасение, което честваме в деня Благовещение. Ангели стоят и край празния гроб Господен.
            Толкова величествен и многочислен ангелски хор сияе на духовното небе и се бори за спасението на всяка човешка душа. Защото чистите ангели, отразили Божията светлина като чисти огледала, твърде много скърбят и страдат за нашите грехове. И в своята близка до съвършенството същина, те умоляват Праведния Съдия за отлагане на гибелния час за света, за прощение на нашите грехове и за милост към грешния свят.
            Над тях, над серафими, херувими, престоли, сили, власти и начала, над архангели и ангели предстои Царицата Небесна, облажаваната от всички родове Майка Божия, а над Нея е престолът на Троичният Бог.
            Ето това е нашето небесно семейство, истинският наш род – родът на всички християни. Това е небесният свят, за който сме призвани. Това е сомна на небожителите, нашите истински приятели, които милеят и страдат за всяка погубена човешка душа. Колко много наскърбяват грехове ни тези наши небесни закрилници. И колко малко е нужно от нас – осъзнаване на греховете, молитва, покаяние и насочване на свободната воля към Небесното Царство.
           В момента, в който се покаем искрено, небесният свят ликува, и дано смъртта ни завари в покаяние. Защото Бог не е Бог на мъртви, а на живи, и у Господа всички са живи.
           Живи сме, доколкото оплакваме греховете си, живи сме, доколкото се вслушваме в гласа на нашия ангел, живи сме, доколкото принасяме покаяние.
           Господ да ни вразуми и настави по пътя на спасението, та да можем един ден да сме с Неговите ангели в нетварната Божия светлина, която няма заник. Амин!

Иконата е копирана от images.icon-art.info

Проповед на Архангеловден,2022 Изтегляне

Лука 8:41-56

          И ето, дойде един човек, на име Иаир, който беше началник на синагогата, и като падна пред нозете на Иисуса, молеше Го да отиде у дома му, защото той имаше едничка дъщеря, на около дванайсет години, и тя беше на умиране.
          А когато Иисус отиваше, народът се притискаше о Него. И една жена, която от дванайсет години страдаше от кръвотечение и която бе разнесла по лекари целия си имот и не могла да бъде излекувана ни от едного, приближи се изотзад, допря се до края на дрехата Му и веднага кръвотечението й престана.
         И рече Иисус: Кой се допря до Мене?
И когато всички се отричаха, рече Петър и ония, които бяха с Него: Наставниче, народът Те обкръжава и притиска, а питаш: Кой се допря до Мене?
          Но Иисус рече: Допря се някой до Мене, понеже усетих, че излезе сила от Мене. Жената, като видя, че не можа да се укрие, разтреперена се приближи и, като падна пред Него, изяви Му пред целия народ, защо се бе допряла до Него, и как веднага се е излекувала.
          А Той и рече: Дерзай, дъще, твоята вяра те спаси, иди си смиром!
          Докато още говореше, дойде някой от дома на началника на синагогата, и му рече: Дъщеря ти умря, не прави труд на Учителя.
          Но Иисус, като чу това, отговори му и рече: Не бой се, само вярвай, и спасена ще бъде.
          А когато стигна в дома, не позволи никому да влезе, освен на Петра, Йоана и Иакова, и на бащата и майката на момичето. Всички плачеха и ридаеха за нея. Но Той рече: Не плачете, тя не е умряла, а спи. И смееха Му се, защото знаеха, че тя е умряла.
          А Той, като отпрати всички навън, я хвана за ръка и извика: Момиче, стани!
          И възвърна се духът й, тя веднага стана, и Той заповяда да й дадат да яде.
          И се почудиха родителите й. А Той им заповяда да не казват никому за станалото.

Икона:www.christianiconography.info

.

           Господи, Който с дълбока мъдрост човеколюбиво всичко устройваш, и полезното на всички подаваш, Единствен Създателю, упокой душите на Твоите раби, защото упованието си възложиха на Тебе – Творец и Създател, и Бог наш.

            Имаме великото утешение да знаем, че раздялата с нашите обични не е вечна. Да знаем, че те са престъпили прага на вечния живот, както и ние един ден ще го престъпим. Няма човек, който да отбегне участта на Адамовите потомци, а тя е смъртта като следствие от първородния грях. Но нашият Изкупител и Спасител Иисус Христос влезе в схватка с този извечен враг и с онзи, у когото е властта на смъртта – сиреч дявола. Влезе в схватка, победи го чрез Своето Възкресение и днес вече знаем, че преминаваме през смъртта, за да се събудим за пролетта на вечния живот.
           Това блаженство молим и просим за нашите покойници, знаейки, че няма човек без грях. Защото и Сираховият син в Старият Завет казва: „Милост да имаш за всички човеци, но и починалият не лишавай от милост.“ Тази милост за починалия са заупокойните литурии, панихидите, молитвите и милостинята в негово име. Защото както сме се грижили приживе, така и сега трябва да продължим да се грижим за онези, които не са вече сред нас.
           И да не спиране да се молим Бог да упокои починалите в място злачно и спокойно, където няма скръб и въздишка. А Сърцеведецът Господ, който чете в нашите сърца, вижда нашата любов към близките и по мярата на тази обич ще изпрати лъч от Своята благост, където и да се намират те. Защото Бог е Любов, както казва свети Йоан Богослов.
           И по застъпничеството на Майката Божия, Честния Предтеча и всички светии, да се уповаваме на безкрайното добросърдечие на Всеблагия наш Творец, у Когото всички са живи. Амин!

           На 1 ноември възпоменаваме будителите – всички достойни за уважение българи, способствали за отстояване на нашето християнско самосъзнание и на българщината, за опазване на родния език, традиция и култура.
          Честваме всички тях, някои от които неизвестни за широкия кръг читатели – като свети Пимен Зографски от 16 век, съградил, обновил и изписал ведно със своята школа над 300 църкви и манастири в България. Честваме великия Паисий, Хилендарският монах, който разкри вкратце родната история и я отърси от праха на забравата. Честваме всички негови следовници – книжовници, екзарси, преводачи, публицисти, поети, революционери и монаси, титани на духа и делото (макар и с най-различни нагласи и убеждения), отдали живота си за неугасимия блян да зърнат една свободна, лишена от гнет, заблуди, чуждопоклонничество и упадък, силна и славна България, държава на духа, носителка на великите идеали, завещани от предците.
          Честит да е празникът, на всички, които дишат и живеят с тези идеали!

Лк.16:19-31

     Някой си човек беше богат, обличаше се в багреница и висон и всеки ден пируваше бляскаво. Имаше тъй също един сиромах, на име Лазар, който струпав лежеше при вратата му и петимен беше да се нахрани от трохите, що падаха от трапезата на богаташа, и псетата прихождаха, та ближеха струпите му.
     Умря сиромахът, и занесоха го Ангелите в лоното Авраамово; умря и богаташът, и го погребаха; и в ада, когато беше на мъки, подигна очите си, видя Авраама отдалеч и Лазаря в лоното му и, като извика, рече: отче Аврааме, смили се над мене, и прати Лазаря да намокри края на пръста си във вода и да ми разхлади езика, защото се мъча в тоя пламък.
    Авраам пък рече: чедо, спомни си, че ти получи вече доброто си приживе, а Лазар – злото: сега пък той тук се утешава, а ти се мъчиш; па освен това между нас и вас зее голяма пропаст, та ония, които искат да преминат оттук при вас, да не могат, тъй също и оттам към нас да не преминават.
     А той рече: моля ти се тогава, отче, прати го в бащината ми къща, защото имам петима братя, та да им засвидетелствува, за да не дойдат и те в това място на мъката. Авраам му рече: имат Моисея и пророците: нека ги слушат. А той рече: не, отче Аврааме, но ако някой от мъртвите отиде при тях, ще се покаят. Тогава Авраам му рече: ако Моисея и пророците не слушат, то и да възкръсне някой от мъртвите, няма да се убедят.

Братя и сестри,

     Днешното литургийно евангелско четиво възпоменава Господнята притча за богаташа и бедния Лазар. Тази притча представя човека и неговата задгробна участ, като ни разкрива каква награда получава всеки.
     Богатият пирува бляскаво и взема с пълни шепи от житейските наслади. Той се радва на добро здраве, на почести и власт. Нищо не тревожи взора му. И най-вероятно дори не е забелязъл бедния Лазар, който лежи струпав пред вратите на знатния му дом.
     Така отрупан със земни блага, богатият умира и отива в ада.
     А бедният Лазар, окаян, нищ и болен, посмешище за людете, чиято единствена дружина са псетата, отива в лоното Авраамово, пречистен от греховете си, възнаграден за търпението и липсата на ропот за своята участ.
     Колко е преходен нашият свят с неговите ценности! Виждаме, че онзи, който е величествен, знатен, почетен и преуспяващ след неминуемия край отива в мястото на скръбта.
     А окаяникът, от когото са се гнусели хората, бедният нещастник е събеседник на патриарх Авраам – награденият за своето гостоприемство велик старозаветен праведник.
     Ето как Бог отсъжда не по лице. Ето до какво се стига, когато нямаме милосърдие и добри дела. Защото не богатството, а вкаменелото безчувствие на богаташа го доведоха до вечните мъки.
     И не просто бедността и страданията, но и липсата на ропот въздигнаха Лазар до лоното на праведниците.
     Затова нека не забравяме тази притча, тези истинни Господни слова. И да гледаме към другия живот, защото там е вечността – блажена или страшна.
     Всичко в нашия свят е преходно – и хубаво, и лошо – кратък като сън е земният живот, какво са всичките ни безпокойства, всичките ни грижи пред тази вечност, където ще бъдем изправени на съд. И нашият ангел-пазител ще търси някакво наше добро дело, непокварено от тщеславие, ще търси добра дума, лишена от осъждане, ще търси молитва към Бога, дошла от сърце, неразсеяна – извършена покрай всички житейски дела. 
     Да не роптаем, когато има изпитания, бедност и болест – това е наше състояние, наше съкровище, което може да ни спаси, стига да не роптаем, да не тропаме с крак и да не искаме земно щастие.
     Защото пълното земно щастие и доволство – виждаме до къде води – до безрадостния жребий на безсърдечния богаташ.
     Христовата милост и благост да е с всички нас!
     Божието благословение да е с всички ви!
     Амин!

Проповед на Неделя пета след Неделя подир Въздвижение

Богаташът и бедният Лазар – стенопис от манастира Kykkos в Кипър, изт. blogs.ancientfaith.com
Икона на свети Стефан Милутин: http://www.blagovestnik.bg

Прочетете: Свети Стефан Милутин, крал Сръбски      Изтегляне

Лк. 8:26-39
И преплуваха в Гадаринската страна, която е срещу Галилея. А когато излезе на брега, срещна Го от града един човек, който от много години имаше бесове и не обличаше дреха и в къща не живееше, а по гробищата. Той, като видя Иисуса, извика, падна пред Него и с висок глас рече: какво имаш Ти с мене, Иисусе, Син на Бога Всевишний? Моля Ти се, не ме мъчи! Защото Иисус бе заповядал на нечистия дух да излезе от тоя човек; понеже от дълго време го мъчеше, тъй че го вързваха с вериги и окови и го пазеха; но той разкъсваше оковите, и гонен биваше от беса по пущинаците. Иисус го попита и рече: как ти е името? Той рече: легион; защото много бесове бяха влезли в него. И те молеха Иисуса да не им заповядва да идат в бездната. А там по рътлината пасеше голямо стадо свини; и бесовете Го молеха, да им позволи да влязат в тях. И им позволи. Като излязоха бесовете от човека, влязоха в свините; и сурна се стадото низ стръмнината в езерото и се издави. Свинарите, като видяха станалото, избягаха, та разказаха в града и околността. И излязоха да видят станалото; и като дойдоха при Иисуса, намериха човека, от когото бяха излезли бесовете, седнал при нозете Иисусови, облечен и със здрав ум; и се изплашиха. А ония, които бяха видели, разказаха им, как се спаси бесният. И целият народ от Гадаринската околност Го молеше да си отиде от тях; понеже бяха обвзети от голям страх. Той влезе в кораба и се завърна. Човекът пък, от когото излязоха бесовете, Го молеше да бъде с Него; но Иисус го отпрати и рече: върни се в къщата си и разказвай, какво ти стори Бог. Той отиде и разправяше по целия град, какво му бе сторил Иисус.

Братя и сестри,

          В днешната неделя възпоменаваме чудесното изцерение на бесноват човек, от когото Господ Иисус Христос прогонва голямо множество бесове.
          Нещастният обсебен от дълги години не може да съществува в света на човеците, гонен и измъчван от злите духове, той обикаля гол, в непрестанни крясъци и терзания, удря се с камъни, често е връзван с вериги и окови, за да не буйства и да не се самонаранява.
          Но ето – краят на мъките му идва. Всевластният Спасител идва към него и само след миг измъчвания с десетилетия окаяник ще бъде освободен от лукавите и страшни мъчители – бесовете.
          Христос заповядва на нечистите духове да излязат из Божието творение. И никой не може да устои на всемогъщото слово на Сина Божий. Затова бесовете молят да не ги запраща в адовата бездна, където знаем те ще бъдат в мъки, многократно по-големи от тия на най-грешните човеци.
          За нас вярващите в Христа Спасителя е ясно, че Богочовека ще прогони с лекота нечистите духове, пък макар и такова страшно множество.
          Но колко е потрисащо и смайващо за юдеите – съвременници на Христа, да видят Неговата божествена власт над злите духове. Те виждат нещо напълно ново – властта на Месията, на Богочовека над врага на нашето спасение. Никога, никога в дните на старозаветните хора не е имало изцеление на бесноват. Никой не е можел да разпорежда над неясната и страшна пъклена сила, обладала нечия човешка душа.
          Но ето – с идването на Христа дяволът е обезсилен. С идването на Христа бесовското царство на мрака е съсипано до основи. С идването на Христа, човекоубиецът е пленен, пленен и принуден да върне заграбеното – безценната човешка душа.
          Смайваща е гледката на излекувания, вече облечен и със здрав разум изцелен, седнал в нозете Иисусови. Но вижте – тази гледка буди само страх у гадаринците, които скърбят за издавените свине.
          Дано никой, никой от нас да не се уподоби на окаяните гадаринци. Дано никой не изгони Христа от живота си, заради материална печалба или поради каквато и да е друга човешка суета.
          Защото, за съжаление, хиляди, хиляди са пътищата на проваляне на нашия живот – проваляне в смисъл отдалечаване от Христос и Неговите спасителни заповеди. Много са начините на отдалечаване от Бога, без дори да забележим това отдалечаване. Множество скверни мъгли закриват духовния ни взор и ни обсебват – мъглите на нерадението, лекомислието, грижите, пилеенето на времето по всевъзможни начини, мъглите на заблудите – древни и нови, суеверията и окултните практики, които следваме, без дори да се замислим, мъглите на тщеславието и самодоволството. Колко много бесовски навеи налитат върху нашите несвикнали на духовен труд души.
          Господ да се смили над нас, Господ да ни помилва. Той да изгони с всевластната си десница заблудите, утесненията и забравата в душите ни. Защото без него не можем да вършим нищо.
          Затова да не спираме да се молим Господу и на Пресветата Владичица – нашата застъпница пред Божия престол – да се молим за Божието снизхождение над нас – грешните, за Божията помощ в очистване и прогонване на злите навеи в нашите души. Амин!

Лука 8:5-15

         А когато се събра множество народ, и жителите от всички градове се стичаха при Него, Той почна да говори с притча:
         Излезе сеяч да сее семе и когато сееше, едни зърна паднаха край пътя и бяха потъпкани, и птиците небесни ги изкълваха, а други паднаха на камък и, като поникнаха, изсъхнаха, защото нямаха влага, други пък паднаха между тръни и израснаха тръните заедно със зърната и ги заглушиха, а други паднаха на добра земя и, като изникнаха, дадоха плод стократен. Като каза това, извика: Който има уши да слуша, нека слуша!
         А учениците Му Го попитаха и рекоха: Какво значи тая притча?
         Той отговори: Вам е дадено да знаете тайните на царството Божие, а на другите се говори с притчи, та, като гледат, да не виждат и, като слушат, да не разбират.
          Тая притча значи: семето е словото Божие, а това, що падна край пътя, са ония, които слушат, но отсетне дохожда при тях дяволът и грабва словото от сърцето им, за да не повярват и се спасят, а това, що падна на камък, са ония, които, кога чуят словото, с радост го приемат, ала нямат корен и временно вярват, а във време на изкушение отстъпват, а това, що падна между тръните, са ония, които чуят словото, но в живота си се задавят от грижи, богатство и светски наслади и не принасят плод, а това, що падна на добра земя, са ония, които, като чуят словото, пазят го в добро и чисто сърце и принасят плод с търпение. Като каза това, извика: Който има уши да слуша, нека слуша!

Братя и сестри,

           Днешното литургийно евангелско четиво бе Господнята притча за сеяча. Иисус Христос разказва пред народа тази притча, а после е запитан за скрития смисъл на притчата. На въпроса на апостолите  Спасителят се отзовава с разяснение кратко и ясно.

Има още →