На 6 април почитаме паметта на великия просветител, преводач и книжовник, богоумъдрения Методий, брат на свети Константин – Кирил, наречен Философ.
          Ето заключителната част на пространното житие на свети Методий, излязло изпод перото на някой от близките негови ученици:

„.…..  След това, като остави настрана всичкия [житейски] шум и като възложи всичките си грижи на Бога, най-напред постави от своите ученици двама свещеници, добри скорописци, и преведе бързо от гръцки език на славянски всичките [библейски] книги в пълнота, с изключение на Макавеите, в продължение на шест месеца, започвайки от месец март до двадесет и шестия ден на месец октомври. Като свърши, отдаде достойна хвала и слава на Бога, който дава такава благодат и такъв бърз успех. И като отслужи заедно с клира си светото тайно възношение, отпразнува паметта на свети Димитър. Защото преди това той беше превел заедно с Философа само Псалтира, Евангелието с Апостола и избрани църковни служби. А сега преведе и Номоканона, сиреч църковните правила, и Отеческите книги.
         Когато унгарският крал стигна до дунавските земи, пожела да го види. Макар че някои мислеха и казваха, че не ще се отърве без мъки, [Методий] отиде при него. А той, както подобава на господар, така го посрещна — почетно, тържествено и с радост. И като беседва с него, както подобава на такива мъже да беседват, прегърна го, почете го с големи дарове и го изпроводи, думайки: „Поменувай ме винаги, честний отче, в светите си молитви.“
         И тъй, като пресече всички обвинения от вси страни и затвори устата на многоглаголивите, той завърши земния си път и опази вярата, очаквайки венеца на правдата. И понеже беше благоугодил на Бога, той беше обикнат.
         Взе, прочее, да наближава времето да получи покой от страданията и награда за многото трудове. Тогава го запитаха, думайки: „Кого определяш, честний отче и учителю, измежду учениците си да ти бъде приемник в твоето учение?“ Той им посочи един от известните свои ученици, на име Горазд, и рече: „Този е един свободен мъж от вашата земя, начетен е добре в латинските книги и е правоверен; нека да бъде върху него божията воля и вашата обич, както и моята.“
         На Цветница, когато се бяха събрали всички люде, той влезе в църквата и макар и немощен, изрече благословения за царя, за княза, за духовниците и за целия народ и каза: „Пазете ме, деца, до третия ден.“ Така и стана. На третия ден на разсъмване той рече: „В твоите ръце, Господи, предавам духа си“, и почина в ръцете на свещениците в шестия ден на месец април, индикт трети, в шест хиляди триста деветдесет и третата година от сътворението на целия свят (885 г.).
         Учениците му го поставиха в ковчег, отдадоха му подобаващи почести, като отслужиха погребална служба на латински, гръцки и славянски, и го положиха в съборната църква. И той се присъедини към отците си и към патриарсите, пророците, апостолите и мъчениците. Събра се народ от без числено множество, хора, които го изпроводиха със свещи, плачейки за добрия учител и пастир: мъже и жени, малки и големи, богати и бедни, свободни и роби, вдовици и сираци, чужденци и туземци, недъгави и здрави — всички [оплакаха] оногова, който беше всичко за всички, за да спечели всички.
        А ти, света и пречестна главо, с молитвите си от висините поглеждай милостиво към нас, които копнеем за тебе. Избавяй от всяка напаст твоите ученици, разпространявай учението и прогонвай ересите, та и ние, като преживеем тук достойни за званието си, да застанем заедно с тебе като твое стадо от дясната страна на Христа Бога нашего, приемайки от него вечен живот. Нему се пада слава и чест вовеки веков. Амин!“

Превод: Хр. Кодов по текста на Успенския сборник от XII–XIII век.
Стара българска литература. Том IV. Житиеписни творби. Изд. „Български писател“, София. 1986 година

Прочетете целия текст на „Пространно житие на архиепископ Методий“

Икона: https://spiritofpleven.com

Марк 2:1-12

           След няколко дни Той пак влезе в Капернаум и се разчу, че е в една къща.
           Тозчас се събраха мнозина, тъй че и пред вратата не можеха да се поберат, и Той им проповядваше словото.
            И дойдоха при Него с един разслабен, когото носеха четворица, и като не можеха да се приближат до Него поради навалицата, разкриха и пробиха покрива на къщата, дето се намираше Той, и спуснаха одъра, на който лежеше разслабеният.
           Като видя вярата им, Иисус каза на разслабения: Чедо, прощават ти се греховете.
           Там седяха някои от книжниците и размишляваха в сърцата си: Какво тъй богохулствува Тоя? Кой може да прощава грехове, освен един Бог?
           Иисус, веднага като узна с духа Си, че размишляват тъй в себе си, рече им: Що размишлявате това в сърцата си? Кое е по-лесно да кажа на разслабения: Прощават ти се греховете ли, или да кажа: Стани, вземи си одъра и ходи? Но за да знаете, че Син Човеческий има власт на земята да прощава грехове (казва на разслабения): Тебе казвам, стани, вземи си одъра и върви у дома си.
           Той веднага стана и, като взе одъра си, излезе пред всички, тъй че всички се чудеха и славеха Бога, като казваха: Никога такова нещо не сме виждали.

Проповед на Неделя Втора на Великия пост

Братя и сестри,

            В днешното литургийно евангелско четиво свети евангелист Марк разказва за изцелението на един тежко болен –  разслабен, ще рече парализиран човек.
           Като имат велика вяра, неговите близки разкриват покрива на къщата, където Господ Иисус Христос проповядва – разкриват покрива, за да спуснат болния с носилка в нозете на Христа. Това те правят в желанието си да доведат парализирания до Спасителя Христос, защото има голямо множество народ, дошли да слушат Словото и да се лекуват

Има още →

          Днес е начало на нашето спасение и откриване на вечната тайна: Синът Божи става Син на Дева, и Гавриил благовести благодат. Затова и ние с него да зовем към Богородица: 
          Радвай се благодатна, Господ е с тебе!

Братя и сестри,

         Днес е началото на нашето спасение. Предвещаното още на нашите прародители избавление е близо. Чуваме благата вест за Зачатието Христово. Смирената Девица от Давидовия род се намира достойна в Божиите очи, за да послужи за великата тайна, да стане Вместилище на Невместимия. От Светия Дух се зачева в девичата утроба Царят на царете, Божият Син, Онзи, Който ще смаже главата на древната змия.
         Благодатната Избраница може да се радва с пълно сърце. Нейният Син е Спасителят на света, предсказаният от пророците – Помазаникът Княз.
         Неописуемият Бог, Който създаде света, доброволно прие да се посели в утробата на Девица. Затова и възпяваме Благовещение като начало на нашето спасение.
         Съкрушителят на ада, Победителят на смъртта, Изтребителят на преизподнята, Всемилостивият и Величавият, от престола на вечността реши да се посели сред човеците, за да ги спаси.
         Защото никой, никой не би могъл да ни изтръгне от властта на греха, смъртта и дявола, ако не бе решил да се въплъти Богочовекът.
         Блажени сме, че се намери сред човешкия род пречист и достоен съсъд, съвършената по съвест и добродетели Дева, която послужи за тази велика тайна. Затова и архангелът благовести: „Радвай се, благодатна, Господ е с тебе. Благословена си ти между жените“. С този архангелски поздрав се обръщаме към Майката Божия, почитаме Я и Я тачим като облажавана от всички родове.
         Защото Светата Дева, Пресвятата Владичица, Царицата Небесна има велика сила да измолва и обгрижва целия човешки род. И на нейната всесилна молитва, на нейната майчинска свобода да измолва прощение, ние се уповаваме днес.
         Защото повече от всякога Христовата Църква е застрашена, макар да са отминали времената на гоненията. Днес ни грози опасността от изкривяване на християнските ценности, от помрачаване на Христовото послание, от отхвърляне на библейския светоглед, от лукава подмяна на истината с лъжа. Днес, под знака на мнимото добро и благоденствието, под знака на всеобщия напредък и обединение се прокрадват нехристиянски, небиблейски и в пълен разрив с традиционния светоглед ценности, наричани „нова нормалност“.
         Длъжни сме да знаем, та поне ние да не бъдем излъгани  – нормалността е една и единствена – онази, която е явена в Свещеното Писание и разкрита в Свещеното Предание, чийто носител е Църквата, древната апостолска Църква. Всичко друго, което вече ни се налага от най-високи места, е отстъпление от истината, отстъпление от нормалността, погибелно омрачаване на човешкия дух.
         Защото не само се храним с отровна сурогатна храна, с ГМО и различни химикали, но и духовно вкусваме отровата сатанинска – прелъстителност на душевредни идеи и влияния, които ни засипват от медии и интернет, законодателство и образование.
         Към кого да прибегнем, освен към Всеблагата Майка на нашия Бог? Към кого друг да се обърнем за помощ, освен към Нея, както хилядолетия християните са правили при смъртна опасност? Кого друг да молим за застъпничество, освен нашата Владичица?
         Кой има най-голямо дръзновение пред Божия престол, освен седящата по-горе от херувими и серафими?
         Затова нека усилим молитвата си, да усилим молението си, та Майката Божия да ни покрие със Своя Покров. И да измоли, да измоли още добри дни, дни на правда и радост в Светия Дух, дни на покаяние и смирение за грешния човешки род!
          Честит празник на всички!
          Божието благословение и закрилата на Всеблагата Владичица наша Богородица да е с вас и вашите чада. Амин!
         Честито на всички именици!

Проповед на Благовещение, 2024

Икона: http://www.tourinfo.bg

   Йоан 1:43-51

          На другия ден Иисус поиска да отиде в Галилея, и намира Филипа и му казва: Върви след Мене. А Филип беше от Витсаида, от града Андреев и Петров.
          Филип намира Натанаила и му казва: Намерихме Иисуса, сина Йосифов, от Назарет, за Когото писа Мойсей в Закона, и говориха пророците.
          А Натанаил му рече: От Назарет може ли да излезе нещо добро?
          Филип му казва: Дойди и виж.
          Иисус видя Натанаила да отива към Него и казва: Ето истински израилтянин, у когото няма лукавство.
          Натанаил Му казва: Отде ме познаваш? Иисус отговори и му рече: Преди Филип да те повика, когато ти беше под смоковницата, видях те.
           Натанаил Му отговори: Рави! Ти си Син Божий, Ти си Царят Израилев.
           Иисус му отговори и рече: Ти вярваш, понеже ти казах: видях те под смоковницата, по-големи неща от това ще видиш.
           И казва му: Истина, истина ви говоря, отсега ще виждате небето отворено, и Ангелите Божии да възлизат и слизат над Сина Човечески.

Братя и сестри,

           Чухме днешното литургийно евангелско четиво. Господ Иисус Христос повиква първите си ученици. Той призовава апостол Филип, а Филип намира Натанаил и му съобщава, че вече Месия е дошъл. Това е Иисус, син Йосифов, от Назарет, за Когото е писано в Мойсеевия закон и пророческите книги.

Има още →

       Тропар на свети великомъченик Теодор Тирон

        За велико изповядване на вярата, сред пламъците като в тихи води се радваше светият мъченик Теодор; изгорен в огъня се принесе като сладък хляб на Пресвета Троица. По неговите молитви, Христе, Боже наш, спаси нашите души.

Братя и сестри,

            На днешния ден почитаме чудото, сторено от свети Теодор Тирон в началото на 4-ти век, 50 години след мъченическата му кончина.
            В дните на император Юлиан, наречен Отстъпник, заради отричането си от Христа и реставрацията на езичеството – в тези дни, по заповед на злочестивия император, в Константинопол всички сергии с храни на пазара били напръскани с идоложертвена кръв. Така императорът-богоборец искал да се подиграе на християнския пост. Но свети Теодор Тирон се явил във видение на тогавашния епископ и казал за това, като поръчал хората да варят по къщите пшеница с мед и така да се избавят от осквернената храна. Когато епископът попитал кой е светецът-воин, който му помага, свети Теодор разкрива името си и добавя, че е пратен в помощ на християните.
             Вижте колко чудна е грижата Господня за всички нас. Светиите – Божи служители, угодили Богу чрез праведен живот, а често и с мъченическа смърт, са наши най-близки приятели, бдящи над духовния ни живот. Те са нашето небесно семейство. Всеки от нас има силна духовна връзка със своя ангел-пазител и с именния си светия. По-често да се обръщаме към тях с молитви и просби, като не забравяме и Майката Божия, и честния Предтеча, които не спират да се молят за грешния свят.
             По традиция мнозина пристъпват днес към Свето Причастие. И така е редно, още в първите дни на поста да се единим със Светия Бог в Светата Чаша, та да имаме сили, подкрепени свише, да доведем доброделанието и труда на поста до Светата Пасха.
             Някои си мислят, че Светото Причастие е награда за строгия пост. Не, не е награда – никакви трудове, лишения и пости не ни правят достойни за драгоценната Господня Кръв. Всичко това получаваме даром, не поради нашите усилия, а поради Божието снизхождение и милост. Защото Христос ни обещава: „Аз ще бъда с вас до свършека на света“. Господ е с нас до свършека на света не само със Своето Божествено учение, повеляващо най-съвършен морал, но и със Светите си Тайнства, с които Църквата ни обдарява. А сред тях сияе като най-скъпоценен дар Светото Причастие – претворените от Дух Светий вино и хляб в Тяло и Кръв Христови.
            Блажени сме, трижди блажени, че можем да се утешим с Неописуемия, слязъл на земята.
            Блажени сме, че нашето грехопаднало естество е удостоено да стане храм на Живия Бог.
            Да даде Господ, с чистото свидетелство на своята съвест, да се причастяваме до свършека на дните си. Защото Бог единствен извършва тайнственото преобразяване на нашите сърца.
            И нека по-често, в съгласие с нашия изповедник, да пристъпваме към Светата Чаша. Защото това е най-реалната подкрепа, най-силната ни връзка с небето, най-благият дар, който изгаря тръните на съгрешенията и пороците ни.
            Благодатта на Господа нашего Иисуса Христа и любовта на Бога и Отца и Причастието на Светия Дух да е с всички нас. Амин!
            Честит празник!
            Честито на всички причастници!

Разгледайте презентацията „Свети Теодор Тирон.Тодоровден“
Копирайте презентацията „Свети Теодор Тирон. Тодоровден“

Разгледайте презентацията „Иконите на светците-воини“ (Учебници – Витезда)
Копирайте презентацията „Иконите на светците-воини“ (Учебници – Витезда)

Копирайте: Проповед на Тодоровден

Иконата е копирана от http://www.icons.ge

към Начало

Простено! – Прости!

Матей 6:14-21

         Защото, ако простите на човеците съгрешенията им, и вам ще прости Небесният ви Отец, ако ли не простите на човеците съгрешенията им, и вашият Отец няма да прости съгрешенията ви.
         Също, кога постите, не бивайте намръщени като лицемерните; защото те си правят лицата мрачни, за да се покажат пред човеците, че постят. Истина ви казвам, те получават своята награда.
          А ти, кога постиш, помажи главата си и умий лицето си, та да се покажеш, че постиш не пред човеците, но пред твоя Отец, Който е на тайно, и твоят Отец, Който вижда в скришно, ще ти въздаде наяве.
          Не си събирайте съкровища на земята, дето ги яде молец и ръжда, и дето крадци подкопават и крадат, но събирайте си съкровища на небето, дето ни молец, ни ръжда ги яде, и дето крадци не подкопават и не крадат, защото, дето е съкровището ви, там ще бъде и сърцето ви.

Братя и сестри

          Не е случайно, че на днешната Неделя Сиропустна, навечерие на Великия пост, ние си даваме взаимна прошка. Чухме литургийното евангелско четиво, където Господ казва: „Ако простите на човеците съгрешенията им, и вам ще прости Небесният ви Отец“. Това ще рече – нашите грехове спрямо Бог и ближните ще бъдат простени в тази степен, в която ние простим на онези, които са ни оскърбили.
          За да е спасителен постът ни, за да е богоугодно всяко наше начинание, за да имаме духовна полза, е нужна точно прошката – дълбока, искрена, от сърце, прошка, която ни прави християни не само на думи. Без да простим, без да направим усилие в тази посока, без да сломим гордостта си, която е източник на всяка злина, ние не ще положим на здрава основа своя духовен подвиг.
          Защото постът е точно духовен подвиг, не просто ограничаване от храна и питие, а стремеж към повече молитва, повече добродеяние, пълно вникване в скритите недъзи на душата, искрено покаяние.
          Това отличава истинският пост от обикновеното ограничение. Защото това, че сме болни и не можем да постим като другите, не означава, че не трябва да упорстваме в молитвата, опазването на сетивата, милостинята, обгрижването на нуждаещите се. И ако не можем да помогнем някому с пари, трудно ще се оправдаем, ако не се потрудим с молитва за него. Защото молитвата е пръв и най-голям духовен подвиг. И тъкмо молитвата ще породи другите добродетели – кротост, мир, правда, проясняване на духовните ни сетива.
           Знаем от древните отци, че постът и молитвата са двете крила, които ни въздигат към духовното небе. Да, ако положим усилия да попостим във възможната за нас степен, без да лукавстваме и да пестим усилия, ако увеличим молитвата и посещението на великопостните служби, в които Църквата непрестанно ни напомня смисъла и целта на човешкия живот, то Божията благодат може да ни въздигне към духовното небе. И тогава по велика Божия милост може да се единим неосъдно с пречистото Тяло и драгоценната Кръв на Нашия Спасител и Изкупител.
          Нашият съкрушен дух е жертва Богу, нашето смирение е най-скъпоценен дар, който можем да принесем Богу, нашето покаяние и прошката, която искаме и даваме на всички, са истинското духовно богатство, което нито молец изяжда, нито  ръжда руши.
           Господ да се смили над нашите немощни духовни сили. Защото живеем в тревожно и оскъдняло откъм правда, истина и морал време. Жалеем и за кончината на първойерарха на светата ни Църква. Боим се от гибелния и лукав дух на подменени ценности, фалшив морал и дори афиширано беззаконие, което вече настъпва в нашето общество.
           Братя и сестри, да се молим, да се молим горещо за спасение на света, разтърсен от гибелни войни. Да се молим за чистотата на Църквата, която е Църква, докато е „стълп и крепило на истината“. Да се молим за достоен архиерей, който ще наследи блаженопочившия наш патриарх и, държейки здраво руля на църковния кораб, ще измоли Божията благодат да покрие по неизказан начин Божия народ. Да се молим Бог да ни укрие в тайното убежище на своето спасение, та неосъдно и нелицемерно да се причастяваме с Господните светини за прошка на греховете и за вечен живот.
            Желая на всички леки и спасителни пости. Моля за прошка от всички и давам прошка на всички. Довечера пък, от 17.00 часа е вечернята на взаимното опрощение, когато молим за прошка всеки, а това е истинско добро начало на благоприятното време за встъпване в тесния път на спасението, което е най-важно на света! Амин!

Изображение: https://theologikoanalogio.wordpress.com

към Начало

Матей 25:31-46

А кога дойде Син Човеческий в славата Си, и всички свети Ангели с Него, тогава ще седне на престола на славата Си, и ще се съберат пред Него всички народи; и ще отдели едни от други, както пастир отлъчва овци от кози; и ще постави овците от дясната Си страна, а козите – от лявата. Тогава Царят ще каже на ония, които са от дясната Му страна: дойдете вие, благословените на Отца Ми, наследете царството, приготвено вам от създание мира; защото гладен бях, и Ми дадохте да ям; жаден бях, и Ме напоихте; странник бях, и Ме прибрахте; гол бях, и Ме облякохте; болен бях, и Ме посетихте; в тъмница бях, и Ме споходихте. Тогава праведниците ще Му отговорят и кажат: Господи, кога Те видяхме гладен, и нахранихме, или жаден, и напоихме? Кога Те видяхме странник, и прибрахме, или гол, и облякохме? Кога Те видяхме болен, или в тъмница, и Те споходихме? А Царят ще им отговори и каже: истина ви казвам: доколкото сте сторили това на едного от тия Мои най-малки братя, Мене сте го сторили. Тогава ще каже и на ония, които са от лява страна: идете от Мене, проклети, в огън вечний, приготвен за дявола и неговите ангели; защото гладен бях, и не Ми дадохте да ям; жаден бях, и не Ме напоихте; странник бях, и не Ме прибрахте; гол бях, и не Ме облякохте; болен и в тъмница, и не Ме споходихте. Тогава и те ще Му отговорят и кажат: Господи, кога Те видяхме гладен, или жаден, или странник, или гол, или болен, или в тъмница, и не Ти послужихме? Тогава ще им отговори и каже: истина ви казвам: доколкото не сте сторили това на едного от тия най-малките, и Мене не сте го сторили. И тия ще отидат във вечна мъка, а праведниците – в живот вечен.

Братя и сестри,

          В днешната неделя – Месни заговезни – в навечерието на Великия пост, Църквата възправя пред очите ни величавата и грандиозна картина на Страшния съд.
          Чухме литургийното евангелско четиво. Господ Иисус Христос ни разкрива тази тайна – тайната на всеобщото възкресение на мъртвите и за съда над цялото човечество.
          При това Свое Славно дохождане, Синът Човечески – нашият Спасител, вече няма да бъде страдащ Изкупител. Той ще дойде като Съдия, заедно с всички Свои ангели, ще седне на престола на славата Си. Пред Него ще се явят всички народи, всички хора от създание мира досега. Книгите ще се разтворят и тайните дела ще се разкрият. И Бог ще отдели отдясно, от почетната страна – праведниците, а отляво – непокаялите се грешници.
          Господ нарича праведните „овци от своето стадо“, като така изтъква кротостта и незлобието на праведника. А грешниците са наречени кози, защото са непокорни и непослушни.
          Тук вече Добрият Пастир, Кроткият и Спасяващ, Всемилостив Владика и Човеколюбец, тук вече Той – Всесилният е праведен Съдия. И Съдът е наречен „Страшен“ не за друго, не за друго, а защото е страшен за грешниците, сред които сме и всички ние.
          Дано Господ се смили над нас – да сторим някому милост, напоим или нахраним някого в нужда, да помогнем и обгрижим някой немощен, да сдобрим врагове, да покрием немощите на другите, да простим и да се молим за прошка, и така, по великата Негова милост и най-вече по застъпничеството на Пречистата Владичица наша Богородица, Честния Предтеча и всички светии да се озовем от дясната страна – при спасените.
          Да не забравяме, че времето на земния ни живот изтича безвъзвратно и ще застанем пред този нелицеприятен Божи съд. И най-важното – не само делата, но дори и помислите ни ще бъдат разкрити пред всички – пред ангели и човеци.
          Да молим Господа за снизхождение, непрестанно да Го молим. И молитвата „Господи, помилуй“ да пребъдва в умовете и сърцата ни.
          Господ да се смили над нас и над всички човеци в часа на Своя праведен съд.
          Амин!

Иконата е копирана от https://azbyka.ru/

Проповед на Неделя Месопустна, 2023       Изтегляне

             В деня на Задушница Църквата извършва заупокойни литургии  за всички люде, споминали се отвека в съгласие с Господните слова, че Бог не е Бог на мъртви, а на живи. За вечноживите наши сродници, отправили се преди нас във вечността се молим, та по застъпничеството на Майката Божия, ангелите и светиите, Бог да им даде място блажено и спокойно.
             И в книга „Премъдрост на Иисуса, син Сирахов“ четем: “Милост за даване да имаш към всеки живеещ, но и умрелия не лишавай от милост.“(Сир.7:36)
            Знаем и от апостол Павел, че трябва да отправяме „просби, молитви, молби, благодарения за всички човеци“ (1Тим.2:1) – в това число и за нашите починали.
            Нашата грижа за тях не е приключена. Те се нуждаят от молитвите на Църквата. Да прочетем псалтир за упокоение, да дадем имената за упоменаване в църквата, да дадем милостиня в тяхно име – ето делата на любовта, която „никога не отпада“.
              Бог да упокои отвека усопшите в лоното Авраамово.

Снимка: https://www.rubrika.eu

Лк.15:11-32

И още каза: един човек имаше двама сина; и по-младият от тях рече на баща си: татко, дай ми дела, който ми се пада от имота. И бащата им раздели имота. Не след много дни, младият син, като събра всичко, отиде в далечна страна, и там прахоса имота си, като живееше разпътно. А след като той разпиля всичко, настана голям глад в оная страна, и той изпадна в нужда; и отиде та се пристави у едного от жителите на оная страна, а тоя го прати по земите си да пасе свини; и той бе петимен да напълни корема си с рожкове, що свините ядяха, но никой не му даваше. А като дойде в себе си, рече; колко наемници у баща ми имат в изобилие хляб, пък аз от глад умирам! Ще стана и ще отида при баща си и ще му река: татко, съгреших против небето и пред тебе, и не съм вече достоен да се нарека твой син; направи ме като един от наемниците си. И стана, та отиде при баща си. И когато беше още далеч, видя го баща му, и му домиля; и като се затече, хвърли се на шията му и го обцелува. А синът му рече: татко, съгреших против небето и пред тебе, и не съм вече достоен да се нарека твой син. А бащата рече на слугите си: изнесете най-хубавата премяна и го облечете, и дайте пръстен на ръката му и обуща на нозете; па докарайте и заколете угоеното теле: нека ядем и се веселим, защото тоя мой син мъртъв беше, и оживя, изгубен беше и се намери. И взеха да се веселят. А по-старият му син беше на нива; и на връщане, като наближи до къщи, чу песни и игри; и като повика едного от слугите, попита: що е това? Той му рече: брат ти си дойде, и баща ти закла угоеното теле, защото го прие здрав. Той се разсърди, и не искаше да влезе. А баща му излезе и го канеше. Но той отговори на баща си и рече: ето, аз толкова години ти служа, и ни веднъж твоя заповед не престъпих; и мене никога дори козле не си дал, за да се повеселя с приятелите си; а като дойде тоя ти син, който прахоса имота ти с блудници, за него ти закла угоеното теле. А той му рече: чедо, ти си винаги с мене, и всичко мое е твое; а трябваше да се зарадваме и развеселим затова, че тоя ти брат мъртъв беше, и оживя, изгубен беше, и се намери.

         Братя и сестри,

          Днешният неделен ден е подготовка за наближаващите Велики пости. Още миналата неделя чухте на утренята, че се молим на Майката Божия, да ни отвори дверите на покаянието. Всички четива и песнопения църковни ни насочват към това най-важно дело на нашия духовен живот.
          И неслучайно след Неделята, в която възпоменахме Господнята притча за Митаря и Фарисея, Църквата ни припомня притчата за Блудния син.
          Знаем, че съвършеният в добродетелност и прошка баща от днешната притча е самият Бог, милеещ Своето творение. По-големият брат от притчата показва еврейския народ, който е бил богоизбран, дарен със Закон и посещаван от пророци, провождани от Господ. По-големият брат е образ и на всички мними праведници, увлечени в собствената си представа за благочестие, но всъщност завистливи и ревниви към духовния успех на другия.
          Блудният син пък символизира езическия народ, който се връща към своя небесен Отец. Връща се към единствената спасителна вяра – Христовото благовестие. Но блудният син показва и всички нас. Защото всички, за съжаление, сме осквернили кръщелната си одежда с грехове и непослушание и затова сме в дрипи, оголяли откъм добродетели.
          Всички сме изпаднали в отчуждаване, отдалечаване от тялото Христово – ще рече от Църквата, ако и да пребиваваме всеки ден в храма. Всички сме погубили имота си – тоест нашето време за спасение, нашите дарби и сили.
          Но ето – предстои спасителният път на Великия пост. Можем да тръгнем по него, за да се върнем при нашия Отец. Дори и да не постим физически поради болест, пак можем да постим духовно, като лицезрем своите грехове и се потопим в животворните струи на покаянието.
          Бог, също като добрия баща от притчата, ще ни посрещне с радост, ще се затича, ще ни прегърне и целуне. Той ще нареди да ни дадат отново бляскавата одежда на придобитото богообщение, ще ни сложи пръстен, в знак на възстановеното ни синовно достойнство и ще заколи угоения телец – безкръвната жертва на Изкуплението, та с вкусването на Светото Причастие да имаме възможност да наследим живот вечен.
          Но как да стане всичко това?
          Това ще стане единствено, когато разберем, че сме като блудния син, който, идвайки на себе си, осъзнава, че е съгрешил пред небето и пред своя предобър родител. Не се ли осъзнаем като блудния син, не ще можем да седнем отново на празничния пир в дома Господен.
          Поддържаме ли в себе си фалшиво самомнение, мнима представа за собствената непогрешимост, ние се уподобяваме на големия брат от притчата. А той, видяхте, въпреки всичките си трудове, въпреки постоянното пребиваване в дома на Отца, се показа завистлив и злопаметен. И тази му злост не позволи да влезе отново на празничната трапеза и той остана отвън – извън спасителното лоно на Църквата.
          Да бъдем бдителни, да внимаваме да не се окажем като големия брат. Защото може да се молим, да постим, да правим милостиня, дори да се изповядваме и причастяваме, но пак да нямаме съкрушение и смирение, а в сърцата си да отхранваме самодоволство и гордост.
          Колко страшно е това! Защото само Бог знае нашите сърца. Дори и ние не познаваме себе си в пълнота – така, както ни познава Бог.
          Но ние знаем, че сме грешни. И дори когато пристъпваме към Свето Причастие изповядваме, че сме първи от грешниците. И това не са само думи. Защото, ако не сме извършили смъртен грях, то това е по Божия милост. А дори да не сме извършили греха, то в нас се таи греховното предразположение, за което сме длъжни да се покаем. И да се молим, да се молим горещо, Светият Дух да ни докосне, поне за малко, с дара на благодатните покайни сълзи. Тогава ще видим в истинска светлина своята иначе невидима за нас греховност.
          Господ да се смили над нас – да ни вразуми и да ни облагодати, да ни смири и помилва.
          Използвам случая да честитя на всички днешния 3ти март – деня, когато част от изстрадалото ни отечество възкръсна на политическата карта – деня на появата отново, след няколко столетия, на държавата България. Честит национален празник на всички!
          Божието благословение да е с всички вас! Амин!

Икона: http://www.doxologia.ro

Проповед на Неделя на Блудния син, 2024

Църквата и комунистическите лагери
(или още за потресаващите страници от недалечното ни минало)

„Страшни бяха срещите ми
с човешката жестокост”
свещ. К. Димитров – бивш лагерник

         Когато споменаваме ТВО (трудово-възпитателните общежития), наричани още лагери в годините на комунистическото управление, се обръщаме с лице към един в голяма степен табуизиран социален проблем. Всички помним картата на тези лагери, която стана публично достояние през есента на 1989 г. (в тях бяха включени и затворите). Към момента няма специализирано изследване на структурата, функционирането и социално-психологическите травматични следствия на тези специфични, създадени по съветски модел форми на репресия срещу остатъците от елитите на буржоазното общество, срещу инакомислещите и всички, които по някакъв начин попадат в тези категории. Темата за лагерите и духовенството в България е част от мащабната тема за отношенията между БПЦ (Българската Православна Църква) и държавата след 1944 г., още повече, че Църквата е една от структурите, които по определение ще понесат неизбежното гонение, натиск и опит за трансформиране в казионна структура. Това е така поради факта, че Църквата е носителка на идеологема – пълен контрапункт на диалектическия материализъм в марксистка редакция, който бе афиширан като официалната парадигма на новата власт. 
          Табуизирането на темата за лагерите иде и от факта, че живелите в това недалечно минало, дори пишещият тези редове не е имал и най-малка представа, че в хармонично устроеното общество, сякаш постигнало социалната справедливост, отвъд огряната от слънцето на нагледната агитация реалност, съществува задкулисно зловещото подземие на масово страдание, нечовешко насилие, садизъм и неоправдана с нищо смърт.
        Едва след излизането на томовете на Солженицин стана ясно, че и в България е съществувал наш, български ГУЛАГ, наша родна, страшна, дори не по-малко страшна „лагерна България”, България на екзекуции без съд и присъда, на изселвания и терор, на концлагери и безследно изчезнали, на погребани незнайно къде, укрити някъде отвъд лъчезарността на монумента с камбаните, петолъчките, петилетките на растеж и аления ветрец на пионерските връзки.

Има още →