Възсияли с делата на православието и като сте погасили всяко злословие, станахте победители – победоносци, обогатили всички с благочестие и украсили величаво църквата, достойно открихте Христа Бога, Който дарува нам велика милост.  

Братя и сестри,

            Чухме евангелието според свети евангелист Матей, а именно онзи момент от проповедта, произнесена на планината, когато Спасителят казва: “Не може се укри град навръх планина“ (Матей 5:14).
          Такъв град навръх планина, сияещ със светлините на добродетелта, въздигнал се над греховните страсти, е и днес честваният прославен светител – свети Атанасий, наречен Велики. Той е един от най-знаменитите богослови на четвъртия век, епископ, книжовник, поборник за православието против тогавашните ереси, богомъдър проповедник и безсъмнен авторитет при установяването на истинската подредба на новозаветните книги.
           Целият му живот преминава в служение на Бога и Църквата. Неуморим защитник на истината, свети Атанасий прекарва от 47 години епископско служение цели 15 години в изгнание и несгоди.
          Оставил ни е блестящи съчинения в почти всички  сфери на богословието. В полемиката с арианската ерес, която понижава божественото достойнство на Спасителя, свети Атанасий написва множество съчинения, които обличат в слово важни догматични истини. Съвсем млад, още дякон, той участва в Първия вселенски събор и добива слава на православен мислител, способен да защити вярата от тогавашните зломислия и заблуждения.
          Неговият авторитет е толкова голям, че по негова молба свети Антоний Велики оставя своята пустиня и се отзовава в Александрия, за да потвърди истините на православната вяра срещу еретиците.
          Знаем и, че свети Антоний е диктувал писма до император Константин в защита на епископ Атанасий.
         Днес Църквата чества заедно свети Атанасий Велики и свети Кирил, също архиепископ Александрийски, живял малко по-късно. И двамата са епископи в Египет, и двамата са защитници на православието, свети Атанасий срещу арианската ерес, а свети Кирил – срещу несториевото лъжеучение.
         Затова и ги честваме заедно в днешния ден. А колко много имаме нужда днес от гласове, които да изобличават днешните лъжеучения. И колко остра е необходимостта от посочване на недъзите в нашия свят, чудовищно оскъднял откъм ценности и вяра.
         Божието благословение и умъдрение да е с всички нас, по молитвите на свети Атанасий Велики и свети Кирил Александрийски. Амин!   

Ерес – лъжеучение, заблуждение, което изопачава Христовото учение.

Арианство – лъжеучение, известно с името на своя родоначалник епископ Арий, който понижава божественото достойнство на Второто Лице на Света Троица – Сина Божий.

Несторианство – ерес по името на Несторий, който разпространява лъжеучение, според което Божеството на Христос идва едва при Кръщението Господне и затова света Дева Мария не е Богородица.

към Начало

          Като си подражавал на нрава на ревностния Илия и последвал правите пътеки на Кръстителя, отче Антоние, станал си жител на пустинята и опора на света с твоите молитви. Затова  моли Христа Бога да се спасят нашите души.

      „Първото важно нещо за човека, надарен с разум, е да познава себе си; после да познава това, което идва от Бога и всички милости, които непрекъснато получава от Него.“

                                                           свети Антоний Велики
                                                                  Пето писмо

Братя и сестри,

                 Дивен е Бог в своите светии.
                 Да почетем великия Антоний, озареният от Господ отшелник, родоначалника на монашеството, чудотвореца и подвижника, който стана пример за всички времена – за това честване Църквата ни призовава днес. С молитвен трепет да измолим неговото ходатайство пред Божия престол, като знаем, че сред аскетите на четвъртото столетие той просия като ярка звезда и посочи пътя на спасение за мнозина

Има още →

       Когато Ти се кръщаваше в Йордан, Господи, се разкри поклонението на Светата Троица, защото гласът на Отец свидетелстваше за Тебе, като Те нарече възлюбен Син, а Духът във вид на гълъб потвърди верността на думите. Слава на Тебе, Христе Боже, Който се яви и просвети света.

Братя и сестри,

          Днес честваме Богоявление – празник, наричан още Йордановден, а също и Кръщение Господне. Днешният ден е велик Господски празник, празнуван от християните от най-ранно време.
          Кръщението Господне във водите на река Йордан и спусналият се над Спасителя Свети Дух във вид на гълъб, заедно с гласа на Бог Отец: „Този е Моят Възлюбен Син“ – това е величаво и значимо духовно събитие, което е отразено и от четиримата евангелисти.
          Всички пишат за проповедта на Кръстителя и за този паметен ден. Защото днес Света Троица се явява на човеците. Синът Божий  се кръщава, Светият Дух във вид на гълъб слиза над главата на Безгрешния Спасител и  се чува гласът на Отца: „Този е Моят Възлюбен Син. В Него е Моето благоволение“.       
          Така Трите Лица на Единия Бог явяват Своето всеприсъствие на грехопадналото човечество. Така се открива Троичната тайна, защото не е достатъчно да изповядваме, че Бог е Един, още повече, че като християни ние знаем, че е и Троичен.
          „Троица в Единица, Единица в Троица“ – така говори за неописуемата тайна на Всеблагия Творец свети Григорий Богослов.
          И тази тайна е явена единствено на нас – християните, които знаем, в съгласие с Божественото откровение, че Бог е единосъщен и Троично проявен. И тази тайна изповядваме постоянно, прекръствайки се с трите пръста на своята дясна ръка. И тази тайна честваме днес в деня на Светото Богоявление, когато Света Троица благоизволява да се разкрие пред хората. Велик е този ден, защото Смиреният Спасител не само освети и обнови водната стихия, но и сложи начало на Своето обществено служение. Знаем, че то ще продължи 3 години – до момента на Кръстната Му смърт и преславното Му Възкресение.
          Но на днешния ден започва Христовата проповед в света, съпроводена от безброй чудеса.
          И според закона на Мойсей, даден свише пак от Бог, за свидетелство на истината са нужни двама. Така се и случва. Чува се гласът на Отца, в уверение, че от водите на Йордан излиза Месията – Христос, чуваме и възторжените думи на Кръстителя: „Ето Агнецът Божи, Който дойде, за да вземе върху Си греховете на света“.
          Велика е тази Божия милост към грешния свят. Дойде сред хората обещаният още от дните на Адам Спасител, Съкрушителят на змийното коварство. Дойде Безгрешният, Който се кръсти с покайно Кръщение, за да изпълни всяка правда и да даде пример за нас.
          Дойде Избавителят, Князът на мира, Богочовекът, Който продължава да е с нас до свършека на света. С нас е Христос, не само със Своето божествено учение. С нас е Бог в Светите Тайни. А колко жалко, че толкова рядко пристъпваме към Чашата Господня. Колко жалко, че доброволно се лишаваме от най-истинския начин да бъдем с Христа. Защото Сам Господ казва: “Който яде Моята плът и пие Моята кръв, има живот вечен и Аз ще го възкреся в последния ден.“
          Господ да ни прости и помилва, да ни облагодати и вразуми, да ни просвети и благослови по Своята велика милост. 
          Честит и благословен празник! Амин!

Копирайте Проповед на Богоявление, 2024

Икона: http://www.saintjohnchurch.org

към Начало

Братя и сестри,

       На днешния ден – навечерие на Просвещение и на утрешния ден -Богоявление, честваме велик Господски празник. Честваме прославеното Кръщение на нашия Господ и Спасител Иисус Христос във водите на река Йордан. Онзи, Който дойде, за да отмие дълговете на всички човеци. Всесъвършеният Богочовек реши да приеме покайно кръщение. Съвършено лишеният от грях се потопи, за да даде пример на нас за важността на Тайнството Кръщение. В древност на днешния и утрешния ден се кръщавали в осветените води десетки оглашени, подготвени за това велико Тайнство с пост, наставление и поучение във вярата.
       Самото естество на водата се освещава и променя чрез потапянето в нея на дошлия в плът Бог. По предание, в съчинението „Апостолски постановления“ е посочено, че установяването на Великия водосвет, който се служи единствено в тия два дни, е дело на свети евангелист Матей. Така споменават много от най-ранните църковни писатели. А мнозина смятат, че авторът на Великия водосвет е свети Василий Велики.
        Водата от днешния ден – Водици и от утрешния – Богоявление е една и съща, силно лековита, прогонваща и физически, и душевни страдания. Някои дори мислят, че тя има силата на Свето Причастие, макар че нищо на света не е сравнимо с Тялото и Кръвта Христови.
        С голямо благоговение вярващите наливат от тази вода и я ползват в минути на тежки болести и скръб, защото тя е лечителна за душите и телата.
       И като насочваме мислените си очи към река Йордан, където Спасителят прие Кръщение, за да изпълни всяка правда, и като приемаме Божията благодат, която преобразява вещественото, се чувстваме удостоени с неописуемото призвание да сме Христови. Това е велика Божия милост. Защото нашият народ още от 9 век приема кръщение в лоното на апостолската църква. И в древния Преслав – столицата на Първото българско царство има водохранителница към църквата, където християните са пазели осветената на Великия водосвет светиня.
        И дано да се окажем достойни за великата чест на званието християнин. Да бъдем християни не само на думи, не само по обред – за палене на свещи, за боядисване на яйца и почерпване на осветена вода, но да бъдем християни, подготвили като разумните девици светилниците на душите си с елея на добрите дела.
       Божието благословение и Неговата благодатна помощ да е с всички вас. Амин!

Проповед на Водици, 2024

Изображение: http://www.namegdana.com

С добрия подвиг си се подвизавал, първомъчениче Христов и апостоле, и си изобличил нечестието на мъчителите. С камъни убит от ръцете на беззаконници, венец от десницата на Стоящия свише си приел и викайки към Бога си се отправил, като си казал: Господи, не им зачитай този грях.

Братя и сестри,

           В Неделята, следваща Рождението в плът на нашия Спасител и Господ Иисус Христос, Църквата възпоменава и още значими събития, последвали чудото на Боговъплъщението. Свети евангелист Матей разказва за бягството на Светата Дева и Божествения Младенец в Египет – бягство, което е осъществено по съвет на ангел небесен към правения Йосиф. И чухме, че пак ангел след смъртта на злия цар се явява отново на Йосиф и го подтиква  да вземе Младенеца и Майка Му и да се върне в Израилевата земя.
              Междувременно във Витлеем  и околностите му се проливат потоци невинна кръв. Защото Ирод – цар, известен в историята като убиец на жена си , трима от синовете си и на други свои близки, същият Ирод заповядва да убият всички малки дечица, с надеждата да унищожи Царя на царете, Който уж един ден ще му отнеме престола. Смята се, че в тази кървава сеч – не война срещу воини, не сражение срещу неприятели с оръжия, а заколение на бебета и кърмачета, смята се, че в нея са погинали 14 000 младенци. Църквата почита паметта на невинните жертви на Иродовия гняв на 29 декември. В онези дни жените са раждали често, а децата са с малка разлика във възрастта, в онези дни във Витлеем е имало майки, загубили повече от едно дете.
              Витлеемските младенци се нареждат сред първите мъченици на Христовата Църква. Както знаем, сред раннохристиянските мъченици е Кръстителят Христов, както и днес честваният архидякон Стефан, наречен първомъченик, защото пръв сред християнската община след Възнесението на Спасителя е удостоен с мъченическа смърт.
               Блестящ венец е отреден във вечния живот за мъчениците! Защото земните им мъки тъй или иначе са ограничени във времето, а за тия мъки – за изповядването на Христовата вяра са удостоени с неизказаното блаженство на Небесното Царство, което нито ухо е чувало, нито око е виждало.
               Колкото и жестоки да са мъките им, нека не забравяме, че те са избрали добрия дял, който няма да им се отнеме. От книгата „Деяния на светите апостоли“ в Новия Завет знаем за архидякон Стефан – как служи праведно на Бога, изпълнен с вяра и Дух Свети, как е избран за дякон – един от седемте дякони, служещи на християните в общината. Свети Лука, авторът на книга „Деяния“, съобщава, че Стефан е извършвал големи чудеса сред народа. Наклеветен, че хули Мойсеевия закон, след убедителна защитна реч, в която излага изпълнението на пророчествата от Стария Завет- изпълнение, осъществено в Иисуса Христа, архидякон Стефан е извлечен вън от града и убит с камъни от озверялото множество юдеи, които преди време избиха пратените от Бога пророци и не се посвениха да разпънат на кръст и Самия Син Божий.
              Но както Христос предсмъртно се моли: „Господи, прости им, те не знаят какво вършат“, както Христос се моли за убийците си, тъй и Стефан – добрият дякон, чието лице сияе в божествена светлина, умолява Бога: „Господи, не им зачитай тоя грях“. Ето това е същината на нашата вяра – опрощението към всички, прошката, която покрива и най-страшните обиди и прегрешения, молитвата за врага, за онзи, който иска смъртта ни.
            Да даде Господ да се смекчат сърцата ни, та да не изповядваме християнството само на думи, а действително да се роди прошка в прочистено от покаяние сърце. Амин!
            Честито Рождество Христово!
             Божието благословение да е с всички вас. Честито на всички именици, носещи името на прославения архидякон Стефан, увенчан с божествена слава, така както гласи името му.

Копирайте: Проповед на Стефановден

Икона: https://bg-bg.facebook.com/HramSvetaTroicaGabrovo /Житиеписната икона на свети първомъченик и архидякон Стефан е изписана от зографа Иванчо хаджи Василович от Габрово по поръка на дядо Цоньо и се намира в храм „Свети Николай“ с. Поповци/

към Начало

         С Твоето Рождество, Христе Боже наш, възсия на света светлината на познанието и чрез нея служителите на звездите от звездата се научиха да се покланят на Тебе, Слънцето на правдата, и да познават Тебе, Изтока от висините.
        Господи, слава на Тебе!

ПАТРИАРШЕСКО И СИНОДАЛНО РОЖДЕСТВЕНСКО ПОСЛАНИЕ

„В това се състои любовта, че не ние възлюбихме Бога,
а Той ни възлюби и проводи Сина Си да стане умилостивение за нашите грехове“ (1 Йоан. 4:10)

Възлюбени в Господа чеда на светата ни Църква,

За великия празник на Рождеството на нашия Спасител е казано и може да се каже много. Над дивното тайнство на Боговъплъщението са разсъждавали най-големите отци и учители на Църквата, а и едва ли на света има християнин, който да не се е замислял в себе си над онова, което празнуваме в деня на Рождество Христово. Ако обаче се опитаме да предадем най-дълбокия смисъл, съдържанието на този празник с най-малко думи, то те ще са, че това е тържеството на Божията любов. На онази себежертвена и непостижима за човешкия ум любов, с която „Бог толкоз обикна света, че отдаде Своя Единороден Син, та всякой, който вярва в Него… да има живот вечен“ (Йоан. 3:16).
Тази любов Бог ни показа и ни призова към нея, когато в смирения Витлеем Той се роди като човек, за да живее с нас и да ни освободи от игото на греха, смъртта и тлението, да върне нашето изгубено богосинόвство, като ни направи участници в Неговата победа, която беше властна победа и тържество на живота. Тази неизмерима божествена любов и съпреживяваме в деня на Рождество Христово, когато духовно се присъединяваме към ликуването на ангелското войнство, на витлеемските пастири и на цялото творение, и заедно със светите небожители възпяваме чудото на богочовечеството:
Слава във висините Богу, и на земята мир, между човеците благоволение!  (Лука. 2:14)
            Тази любов на Бога към човешкия род, която се е изявила във Въплъщението, за да достигне своята кулминация в страданията и кръстната Му смърт, е и остава първото и най-главно съдържание на Божия завет към нас и на нашата православна вяра, и затова всеки опит тя да бъде подменена с нещо друго, представлява изопачаване на християнството в самата му основа. В любовта, като в средоточие, се съдържа всичко, което ни е завещано от Христа Спасителя, Който недвусмислено назовава двуединната Божия заповед, върху която „се крепи целият закон и пророците“ и която заповед гласи: „Възлюби Господа, Бога твоего, с всичкото си сърце, и с всичката си душа, и с всичкия си разум…: възлюби ближния си като себе си“ (Мат. 22:37-40).
Единородният Син Божи – Господ наш Иисус Христос – се роди и стана човек само благодарение на любовта. Невидимо за нашите телесни очи, но видимо за духовното ни зрение, Той се ражда и в сърцата на онези, които са Негови, които вярват в Него и живеят съгласно с тази вяра. А живеят съгласно с вярата само имащите Неговата любов, и за нас това е единственият истински важен закон и правило, от което няма изключения. „Който каже: „любя Бога“, а мрази брата си, лъжец е; защото, който не люби брата си, когото е видял, как може да люби Бога, Когото не е видял?“ (1 Йоан. 4:20).
За същото свидетелства и Апостолът на народите, който завършва своя дивен Химн на любовта с категоричното настояване, че „сега остават тия три: вяра, надежда, любов; но по-голяма от тях е любовта“ (1 Кор. 13:13).
             Любовта е силата, която проводи Бога от Небесата на земята. Тя е, която единствена може и да въздигне човека от земята към Небесата. Да го освободи от жестокия закон на греха и смъртта, да го избави от „долината на смъртната сянка“ (Пс. 22:4) и да го направи небесен жител, достигнал висшето предназначение, с което е бил сътворен: по образа на Бога, за да може Нему и да се уподоби. Да му помогне да изостави земното и преходното, заради онова, що е небесно и вечно, и да заживее завинаги в онзи свой „дом на небесата“, в онова свое „жилище неръкотворно, вечно“, което „имаме от Бога“ (2 Кор. 5:1).
Нека се поучим от Раждащия се днес заради нас и нашето спасение Бого-младенец, да не скъпим любовта си към Него и към онези, с които Той ни среща постоянно в нашия живот, и в чиито лица ни съветва да се научим да виждаме Самия Него (срв. Мат. 25:31-40). Няма християнство без любов и няма любов към Бога, която да не върви ръка за ръка с любовта ни към човека до нас, към конкретния нуждаещ се от нас човек, който е образ на Христа и възможност за всекиго да подражава на Христа в Неговата божествена любов към всички нас: праведни и неправедни, заслужили или незаслужили Неговата любов.
Това ни казва Сам Господ Иисус Христос, така е звучал винаги и автентичният глас на Църквата, към това сме и призвани: да въплъщаваме в живота си божествената любов, да свидетелстваме със слово и дело за „любовта Божия“, която „се изля в нашите сърца чрез дадения нам Дух Светий“ (Рим. 5:5), и никога да не забравяме наставлението на апостола, който ясно казва: „Да имам пророчески дар и да зная всички тайни, да имам пълно знание за всички неща и такава силна вяра, че да мога и планини да преместям, – щом любов нямам, нищо не съм“ (1 Кор. 13:2).
Нека молим Раждащия се днес Богомладенец за дара на любовта, с която Той пръв ни възлюби. За мир и благоволение между човеците по целия наш свят, разтърсван днес от нови конфликти и братоубийствени войни, които всеки ден отнемат или променят до неузнаваемост живота на стотици и хиляди невинни жертви – жертви на отсъствието на тази именно любов, на която ни научи Сам Господ и която Той иска да вижда в сърцето и в душата на всеки човек.
              Всесърдечно поздравяваме и приветстваме с празника на Рождението на Спасителя всички чеда на светата ни Църква, в пределите на Родината и далеч от нея, като на всички благопожелаваме мир, радост и всяко добро от Господа!
Божият мир, Неговата всеопрощаваща любов и Неговата велика милост да бъдат с всички нас!

ЧЕСТИТО РОЖДЕСТВО ХРИСТОВО!

ПРЕДСЕДАТЕЛ НА СВ. СИНОД

† НЕОФИТ

ПАТРИАРХ БЪЛГАРСКИ  И

МИТРОПОЛИТ СОФИЙСКИ

ЧЛЕНОВЕ НА СВ. СИНОД:

† Сливенски митрополит ЙОАНИКИЙ

† На САЩ, Канада и Австралия митрополит ЙОСИФ

† Великотърновски митрополит ГРИГОРИЙ

† Плевенски митрополит ИГНАТИЙ

† Ловчански митрополит ГАВРИИЛ

† Пловдивски митрополит НИКОЛАЙ

† Западно- и Средноевропейски митрополит АНТОНИЙ

† Варненски и Великопреславски митрополит ЙОАН

† Неврокопски митрополит СЕРАФИМ

† Русенски митрополит НАУМ

† Старозагорски митрополит КИПРИАН

† Врачански митрополит ГРИГОРИЙ

† Видински митрополит ДАНИИЛ

† Доростолски митрополит ЯКОВ

24.12.2023 | Автор: Българска патриаршия

Иконата е копирана от http://www.pravoslavie.ru

към Начало

Слава на стиховните стихири на Предпразненство на Рождество Христово

Тържествувай, Сионе, весели се, Йерусалиме, граде на Христа Бога, въздигни Твореца, Който се ражда в пещера и ясли. Отворете ми вратите и аз ще вляза през тях, ще видя Младенеца, в пелени повиван, Който в длан държи творението, Него възпяват ангелите с непресекващ глас, Подателя на живота – Господа, спасяващ нашия род.

Икона: https://kamerton.news/content/content/details/1873/category/9/lang/1

Възлюбени в Христа братя и сестри,

          Блажени сме, трижди блажени, че Господ Иисус Христос ни сподоби да стигнем до този час – до навечерието на Неговото преславно Рождество. Защото Рождеството в плът на Спасителя ознаменува края на мъките на страдащото и грехопаднало човечество. Онзи, за Който бе предсказано още на прародителите Адам и Ева, че ще се роди от жена, идва на света. Това е Месия Помазаника Княз, Който единствен има сила, защото е Богочовек, единствен има сила да смаже главата на змията. Ражда се като Човек, Онзи, Който предвечно е роден из недрата на Отца, Онзи Който е Второто Лице на Света Троица. Ражда се от пречистата кръв на Девица от царски и правосвещенически род. Давидовият потомък, който древните пророци предсказаха. Ражда се Бог Слово, което псалмите описаха. Ражда се Неописуемия, Който се въплъти от Светия Дух в деня на Благовещение. Ражда се Първия в смирение – Княза на мира, Който прие да дойде на тоя свят в бедност, в пещера на пастири, в яслите на безсловесните, които Го топлят с дъха си.
          Ражда се Онзи, чрез Когото всичко е станало. Ражда се като Цар. Пророк и Първосвещеник пророкуващия и дългоочакван Спасител, който от своите Си не беше познат. Ражда се възпяваният от ангелите Вечен и Стар по дни, без Когото и врабче не пада от стрехата. Ражда се Онзи, Който побеждава греха, смъртта и дявола – Спасителят Христос. Ражда се във Витлеем Изцерителя на света.  Защото само и единствено чрез Него смъртта е победена.
          Ето защо сме блажени – защото Той ни дарува още един път на земята да се поклоним на светото Му Рождество.
          Слава във висините Богу и на земята мир, между човеците благоволение – възклицават ангелските хорове пред пастирите, чрез които всички простовати и обикновени люде с чисти сърца, са удостоени първи да се поклонят на родения в ясли Спасител.
          Злато, смирна и тамян поднасят мъдреците, Богу умъдрени и поведени чрез звездата – ангел, да достигнат до Обещания Избавител, за Когото знаят от свещените книги.
          Ангели и човеци, знатни и бедни – всички възхваляваме Спасителя и Пречистата Му Майка, Която послужи за великата тайна на Боговъплащението.
          И ние – отрудени и обременени, съсипани от житейски грижи, очакваме Рождеството на Спасителя. Смутове, епидемии, войни и падение на цялото общество не могат да помрачат рождественската радост. Защото преходен е образът на този свят. А вечното, съвършеният дар иде свише от Отца на светлините, Който проводи Своя Единороден Син заради нашето спасение. И чрез Христа единствено можем да бъдем живи, живи за вечния живот.
          Да предадем на децата си рождественската тайна, да споделим с всички рождественската радост – с всички, за които Христос е център на земния живот. Дано и ние да сме сред тях. И затрупани от шетане и приготовления да не забравим какво празнуваме, да не забравим Кого празнуваме.
          Честит и благословен празник – навечерие на Рождество Христово. Благодатно и мирно посрещане на Бъдни вечер – нощта на сбъднатото Божие обещание – обещанието, че ще се роди Младенеца, който ни освободи от робството на дявола и смъртта. На нашия Изкупител слава вовеки! Амин!

Иконата е копирана от https://orthodoxia.info/