Днес предобразът на Божието благоволение и проповед на спасението на човеците – Дева светло се явява в храма Божий и предвъзвестява Христа на всички. Да възкликнем и ние велегласно към нея: радвай се, изпълнение на Божия промисъл.

Братя и сестри,

           Когато младенката Мария, по Божие чудо, дадено чадо в старините на богоотците Йоаким и Анна – когато малката Мария навършва 3-годишна възраст е заведена тържествено в Йерусалимския храм. Празничното шествие е съпроводено от девици – приятелки на Мария, със запалени свещи в ръце. Света Анна, майката на Богоотроковицата, е радостна, че изпълнява обета, даден Богу – да посвети благословената си дъщеря на Бога.
           Съвсем самичка, крехката младенка Мария възкачва, без да бъде придържана от никой, възкачва високите стъпала на Йерусалимския храм. При ангелско пеене, отредената да стане Вместилище на Невместимия, е въведена в Светая Светих – най-святото място в храма, където веднъж годишно влиза само първосвещеникът.
        За всички тези събития от ранните дни на Майката Божия ние знаем от Свещеното Предание.
           Въвеждането на малката Мария в Светая Светих става въпреки предписанията на закона. Но първосвещеникът, комуто пророчески е открито коя е младенката, възкачила стъпалата на храма, дръзнал, въпреки закона, да я въведе в Светая Светих.
           После 3-годишната дъщеря на Йоаким и Анна заживява в помещението за девици и се обучава на четене, писане и ръкоделие. Нейният занаят е бил шиене, шиене на завеси за храма. А знаем, че след време, когато под Разпятието Христово войниците поделят вещите на осъдените, те хвърлят жребий за хитона, в който е облечен Спасителят, изтъкан отгоре до долу. Този хитон, тази дълга горна дреха, е тъкана от ръцете на пречистата Богоматер.
Изключително бързо Светата Дева е изучила Свещеното Писание, както и в съвършенство ръкоделието на предене, тъкане и шиене. Преданието разказва, че още тогава ангели са ѝ служили и са ѝ давали небесно ястие, когато тя е била в Светая Светих, вглъбена в молитва.
            Така са минали – в труд, молитва, четене и съзерцание ранните години на Всесвятата Владичица, която е удостоена да стане Майка на Въплътилия се Бог.
           Днешният празник се нарича още ден на християнското семейство, защото по примера на светите богоотци Йоаким и Анна – най-чистата семейна двойка, по техен пример и ние, днешните християни, трябва да въвеждаме в храма, да въцърковяваме нашите деца и внуци. Защото сме отговорни и ще бъдем отговорни за това дали сме довели Христа в техните сърца.
            Ще отговаряме за това, че в неделния ден сме предпочели разходките, футбола и спорта пред църквата и Светото Причастие. Ще отговаряме, че не сме научили децата дори на молитвата „Отче наш“.
            Ще отговаряме, че не се молим, не се молим усърдно за спасението на техните и нашите души. Ще отговаряме, че стоим с часове пред телевизора или социалните мрежи, вместо да четем псалми и акатисти.
Ще отговаряме, че не се каем и си мислим, че всичко ни е наред и сме добри и свестни хора.
            Ще отговаряме, че макар и християни, мисленето ни е светско, повърхностно, мислене на хора, които плачат за греховете си, а искат да поддържат дружба, както с Бога, така и със света.
            Ще отговаряме и за това, че нашите заблуди сме предали на децата си. А тези наши заблудите – астрологията, йогата, будизма, окултизма, гадаенето, прераждането, вярата във Ванга, Дънов или някои от другите псевдопророци сме предали, сме допуснали да се предадат на нашите деца.
Дано Господ ни вразуми, та да принесем искрено покаяние в единайстия час.
             А Всесвятата Владичица, Царицата Небесна, не спира да се моли за всички нас.
             По нейните молитви, Господ да ни прости и помилва, да ни вразуми и облагодати!
            Честит и благословен празник! Амин!

 Проповед на Въведение, 2023
           

Иконата е копирана от http://www.kanon-tradition.ru

Братя и сестри,

           Днес почитаме велик Божи угодник, достохвален мъченик от раннохристиянско време, прославен застъпник пред Божия престол за грешния човешки род.
          Почитаме свети великомъченик Мина, египтянина-воин, презрял всичко суетно и преходно, всички блага на този земен свят и изповядвал вярата сред нечувани страдания.
          В онези времена – първите векове след Рождество Христово, императорите-езичници започват гонения срещу новопоявилото се Христово учение. Християнството противоречи на цялото езическо многобожие, свързано с почитане на идоли и мрачни езически практики на гадаене, жертвоприношения, разврат в езическите храмове и почитане на римските императори като богове.
          От тези първи 3 века на своето съществуване, Христовата Църква дава много мъченици, които, украсени с багреницата на своите многострадални кърви, отиват в Царството Небесно и пред Божия престол се застъпват за всички нас.
          Сред тях сияе воинът Мина, който оставя войската на земния цар, за да се причисли към безсмъртното небесно войнство. Ако погледнем неговото житие, ще видим, че той съзнателно се връща в града по време на езически празник, за да изповядва открито християнската вяра.
          Той знае, че го очаква ужасна смърт. Но любовта му към Христа, Който е Пътят, Истината и Животът, любовта му към Христа е по-силна от естествения човешки страх пред болката и страданието. Неслучайно светите отци на Църквата казват, че мъченичеството е дар, велик дар, с който са удостоени немного хора.
          Мъченическата смърт на свети Мина се отнася към 304 година.
          Обикновено изглежда, че дивните в подвизи и устояване на вярата християни са останали в древните времена. Вярно е, че днес няма гонения като Диоклетиановото преследване на Христовите следовници. Минаха и десетилетия откак приключи атеистичния държавен режим, когато партийните активисти са обикаляли църквите на Възкресение да следят кой отива да почете най-големия християнски празник.
           Ето, днес няма открито гонение срещу Църквата. Но врагът на нашето спасение действа по друг начин. Виждаме, че за три десетилетия и повече предмет Религия не е въведен в общообразователните училища, както е било преди тоталитарния режим. И повярвайте, това не е поради бездейност на Църквата, която многократно призовава към това и внесе петиция по този въпрос, когато предстояха промени в закона за образованието.
           Нещо повече, християнският морал, традиционният морал от библейско време, не може да достигне до нашите деца, зомбирани от практиката на наложените извращения, маскирани като човешки права.
           Знаем от библейската история, че такова нечувано отстъпление от всички ценности е имало в дните на Содом и Гомора и как само семейството на Лот се е спасило от Божия гняв, изсипал се върху градовете, клокочещи от противоестествени грехове.
          Дори и ние, малцината в Църквата, малкото Христово стадо, не сме опазени от окултни влияния, от сектантски възгледи, не сме опазени от астрология, от различни суеверия и талисмани, от посещения при екстрасенси, от баене и гадаене, от вяра в прераждането, в Дънов или във Ванга, които някои смятат за истински духовни водачи.
           Какво да проповядваме на своите деца, щом самите ние не сме запазили чистотата на вярата, тази Христова вяра, за която проля кръвта си свети Мина. Как се смятаме за християни, когато не желаем да се отречем от собствените си заблуди, заблудите на съвременни хора, приучени, че всичко е добро, дори и лъжливата духовност, щом ни се поднесе от медиите и интернет.
           Какъв отговор ще дадем на Страшния Божи съд? Как ще се оправдаем? Не всички могат да бъдат мъченици. Никой не иска от нас да претърпим мъченията на свети Мина. Но всеки, всеки може да се моли в скришната си стая на Троичния Бог. Всеки може да прости, когато е обиден. Всеки може да загаси телевизора, за да не гледа скверни сцени. Всеки може да заяви, когато чуе, че Дънов, Ванга и дядо Влайчо са духовни водачи, че това не е истина. Защото духовете, които водят Дънов, Ванга и дядо Влайчо са поднебесните духове на злобата, враговете, които правят всичко за нашата погибел. Те са маскираните в ангели на светлината наши противници, за които говори апостол Павел.
          И нека помним словата на Златоустия богослов: „Всеки, който е в Истината, а продължава да търси нещо друго, очевидно търси лъжата“.
          Да не бъде, братя и сестри, да не бъде това, да ставаме участници в безплодните дела на мрака. А понеже отстъплението от Христа е всеобщо, да се молим, да не отпаднем от вярата, да се молим и за нашите чада, да се просветят от Божията светлина и да отстъпят от всяка заблуда.
          Божието благословение, по молитвите на светите Мина, Виктор и Викентий, на света Стефанида и свети Теодор Студит да е с всички вас. Амин!

Икона: http://4.bp.blogspot.com

Копирайте: Проповед на 11.11.23

    Военачалници Божии, служители на Божествената слава, предводители на ангелите и наставници на човеците, измолете полезното за нас и велика милост, защото сте военачалници на безплътните сили.

Гледайте презентацията за ангелите:

Братя и сестри,

            Днес е празникът на светите ангели Божии и най-вече в чест на свети архистратиг Михаил – предводител на небесните войнства. Неговото име  – Михаил означава „Кой е като Бог?“ и още в Стария завет този ангел се споменава неведнъж. От Свещеното Писание и Предание ние знаем и имената на седем от първенстващите ангели, като свети Михаил предвожда ангелските сили срещу духовете на мрака. В Библията е казано, че „Михаил и ангелите му водеха битка на небесата с дявола и демоните му.“

           Господи, Който с дълбока мъдрост човеколюбиво всичко устройваш, и полезното на всички подаваш, Единствен Създателю, упокой душите на Твоите раби, защото упованието си възложиха на Тебе – Творец и Създател, и Бог наш.

Братя и сестри,

     По Божия милост отново сме в храма, за да се помолим на Владетеля на живи и мъртви – Всеподателя Бога – да се помолим за починалите ни сродници и за всички от века усопши наши отци, братя и сестри.
    Защото всички сме създадени по Божи образ, всички сме събратя по житейски път, всички носим последиците от грехопадението, а именно греха и смъртността.
     Добре, че Църквата се застъпва за всички нас, за живи и починали, със своите нестихващи молитви. Защото „у Господа всички са живи“(Лука 20:38), а ние скоро ще идем във вечния живот.
     Молим се и даваме милостиня заупокой, както е писано в книга на Иисуса син Сирахов от Стария завет „Милост за даване да имаш към всеки живеещ, но и умрелия не лишавай от милост“ (Сир.7:36).
     Тази милост е заупокойната молитва и милостинята, сторена за прощение греховете на починалия.
     Да записваме имената на кръстените наши сродници, за да ги помене свещеникът заупокой, да четем псалтир, да раздаваме милостиня, да нахраним някой гладен – ето какво ни повелява любовта Божия, която е „свръзка на съвършенството“ (Кол.3:14). В поменната трапеза има варено жито, което е символ на възкресението. Защото житното зърно посято умира в почвата зиме, за да израстне като хубав клас за топлика на вечния живот.
     И както сме се грижили приживе за своите обични, така да не спираме и сега да ги обгрижваме и то не само с външни неща – поддръжка на гробове и некролози, но с молитва, панихида и милостиня, които са им най-нужни.
     Бог да упокои всички споминали се от създание мира, в място светло, злачно и покойно, където няма скръб и въздишка, а нас да вразуми и възведе към Своята светлина.
     Амин!

           На 1 ноември възпоменаваме будителите – всички достойни за уважение българи, способствали за отстояване на нашето християнско самосъзнание и на българщината, за опазване на родния език, традиция и култура.
          Честваме всички тях, някои от които неизвестни за широкия кръг читатели – като свети Пимен Зографски от 16 век, съградил, обновил и изписал ведно със своята школа над 300 църкви и манастири в България. Честваме великия Паисий, Хилендарският монах, който разкри вкратце родната история и я отърси от праха на забравата. Честваме всички негови следовници – книжовници, екзарси, преводачи, публицисти, поети, революционери и монаси, титани на духа и делото (макар и с най-различни нагласи и убеждения), отдали живота си за неугасимия блян да зърнат една свободна, лишена от гнет, заблуди, чуждопоклонничество и упадък, силна и славна България, държава на духа, носителка на великите идеали, завещани от предците.
          Честит да е празникът, на всички, които дишат и живеят с тези идеали!

Изображение: https://primorsko.bg

Братя и сестри,

          По велика Божия милост имаме на небесата велик Христов угодник от нашия, българския род – отшелник, чудотворец и изцелител, богомъдър наставник и истински духовен водач на християнския народ – имаме свети Йоан Рилски. Наричаме го Иван, което е славянизираното название. Тачим го като закрилник на българския народ и то с право. Множество преписи от неговите жития са разпространени в Молдова, Сърбия и Русия. Той е небесен покровител на великия чудотворец на новото време – свети Йоан Кронщадски.
          За наша радост, мощите на свети Йоан Рилски са тук, в България, в Рилския манастир, пред иконостаса на съборната църква. Толкова други мощи на българи, достигнали святост, са далече от нас, но за наше утешение и духовна подкрепа, Бог е отредил мощите на свети Йоан Рилски да се покоят в основаната от него обител.
         Дано всеки вярващ да може да иде в Рилския манастир и като се поклони пред раката, да измоли неговото застъпничество за прощение на греховете си и избавяне от всяко зло.
         След блажената си кончина през 946 година, свети Йоан е погребан първоначално в малката църквица край пещерата, където се е подвизавал. Не след дълго мощите му, нетленни и благоухаещи дивно, са извадени и положени в главната манастирска църква. По Божий промисъл, те пътуват до Средец (София), където преседяват немалко време, дори е имало манастир на негово име там. Пренесени са и в Унгария, където славата на българския подвижник се разнася надалеч. След това престояват и в Търново, когато там е средището на Второто българско царство. По това време благочестивите Асеневци, и най-вече цар Иван Асен II, превръщат града в истински духовен център, събрал мощи и светини, не по-малко от Константинопол, който след латинския погром в 1204 г. никога не ще е вече същия.
         Свети Патриарх Евтимий, имайки под ръка по-старите жития на светията, съставя великолепно житие с риторична възхвала на преподобния. Това е най-обширното и изящно в своето литературно оформление житие, достигнало до нас.
         Впоследствие, в годините на османското нашествие, раката с мощите е върната от Търново в Рилския манастир, където се покои и до днес.
         На днешната дата, 19 октомври, Църквата почита тържественото пренасяне на мощите на свети Йоан Рилски в Средец, днешна София. Някои изследователи смятат, че това е още в дните на свети цар Петър – благочестивия внук на царя – Покръстител, желаещ да беседва приживе със свети Йоан Рилски. Този ден става най-известен празник на преподобния и навсякъде се служи литургия, и се молим за духовното застъпничество на свети Йоан.
         Прочитаме с умиление и неговия „Завет“, предсмъртните наставления, които той оставя не само на братството на Рилската обител, но и на всички нас – неговите духовни наследници. Молим неговото застъпничество пред Божия престол за вразумление на погиващите, за мир в света, за опазване на православната вяра от кривоверие и заблуди, повсеместни в наши дни, за прощение на греховете ни.
         Бог да ни помилва и облагодати, по молитвите на великия Христов угодник, чудотвореца, смирения създател на Рилската обител. Честит празник на всички! Божието благословение да е с всички вас. Амин!

Икона:https://www.blessedmart.com/shop/hand-painted-icons/st-john-of-rila-icon/

Проповед на19.10.2022       Изтегляне

Лука 8:5-15

         А когато се събра множество народ, и жителите от всички градове се стичаха при Него, Той почна да говори с притча:
         Излезе сеяч да сее семе и когато сееше, едни зърна паднаха край пътя и бяха потъпкани, и птиците небесни ги изкълваха, а други паднаха на камък и, като поникнаха, изсъхнаха, защото нямаха влага, други пък паднаха между тръни и израснаха тръните заедно със зърната и ги заглушиха, а други паднаха на добра земя и, като изникнаха, дадоха плод стократен. Като каза това, извика: Който има уши да слуша, нека слуша!
         А учениците Му Го попитаха и рекоха: Какво значи тая притча?
         Той отговори: Вам е дадено да знаете тайните на царството Божие, а на другите се говори с притчи, та, като гледат, да не виждат и, като слушат, да не разбират.
         Тая притча значи: семето е словото Божие, а това, що падна край пътя, са ония, които слушат, но отсетне дохожда при тях дяволът и грабва словото от сърцето им, за да не повярват и се спасят, а това, що падна на камък, са ония, които, кога чуят словото, с радост го приемат, ала нямат корен и временно вярват, а във време на изкушение отстъпват, а това, що падна между тръните, са ония, които чуят словото, но в живота си се задавят от грижи, богатство и светски наслади и не принасят плод, а това, що падна на добра земя, са ония, които, като чуят словото, пазят го в добро и чисто сърце и принасят плод с търпение. Като каза това, извика: Който има уши да слуша, нека слуша!

Братя и сестри,

         Днес, в четвърта Неделя след Неделя подир Въздвижение, Църквата ни припомня евангелската притча – безсмъртната и незабравима Христова притча за сеяча.
         Излезлият да сее е Самият Бог.
         Зърната, които сеячът хвърля, обаче имат свой, различен път. Тяхната участ не е еднаква.
         Едни падат край пътя и са изкълвани от птиците.
         Други падат на камък и след като поникнат, изсъхват, защото са лишени от влага.
         Трети падат между тръните, ала ние знаем, че тръните заглушават всичко.
         Едва четвъртата част от семената пада на добра почва и дава плод стократен.
         Нашият Господ Иисус Христос разяснява скрития смисъл на притчата. Сеячът е Бог, семето е словото Божие. Подобно на сеяча, Бог разпръсква щедро семената на словото навсякъде.
         Ала не всяко семе ще даде плод.
         Падналото край пътя показва всички хора, които слушат, но после дяволът открадва от тях словото, похищава го от сърцата им и те не могат да повярват и да се спасят.
         Поникналото на камък семе е образ на всички хора, които с радост слушат словото, ала нямат корен. Те вярват временно, идват до храма, може да се случи да се изповядат и причастят, но във време на изкушение отстъпват. А изкушението е ясно – то е отъпканото русло на ежедневието, в което няма място за Бога и Църквата.
         Падналото между тръните и пораснало временно семе, показва всички, които се задавят от грижи, богатство и светски наслади.
         Тук може да обърнем внимание, че съвсем противоположни неща – грижите и насладите, съвсем противоположни неща еднакво ни отдалечават от Бога.         Едва четвъртината от семето пада на добра земя и принася плод с търпение. Търпението, знаем, за християните е основна добродетел. Търпението и липсата на ропот са белег на истинския християнски живот.
         Защото Господ казва, че през много скърби се влиза в Царството Божие.
         Но, за да влезем там, трябва да облагодатим и очистим сърцата си. А това става с горещите сълзи на покаянието.
         Без покаяние няма как да се приобщим към благословените на Отца, които дават стократен плод. Покаянието и търпението, също като поста и молитвата, са две крила, които ни въздигат към Царството Небесно. Но докато постът е достъпен единствено за здравите, то покаянието, молитвата и търпението са достъпни за всички.
        Всеки, дори и най-невежият във вярата, може да възкликне: „Господи, помилуй!“ И по силата на сърдечния ни устрем към Бога, Бог всемилостиво ще ни даде Своята благодат – благодат за вразумление, просветление и спасение.
        Дано тази живителна благодат да е с всички нас, по молитвите на света Богородица и на всички светии. Амин!

propoved-nedelya-4-ta-sled-nedelya-podir-vazdvijenie-2023

Икона: https://dobrotoliubie.com

Презентация за света Петка

Евангелско четиво

Лука 7:11-16

           На другия ден Иисус отиваше в града, наречен Наин, и с Него вървяха мнозина от учениците Му и много народ. А когато се приближи до градските врата, ето, изнасяха мъртвец, едничък син на майка си, а тя беше вдовица и много народ вървеше с нея от града.
           Като я видя Господ, смили се над нея и рече и: Не плачи. И като се приближи, допря се до носилото, носачите се спряха, и Той рече: Момко, тебе думам, стани!
           Мъртвецът, като се подигна, седна и почна да говори и Иисус го предаде на майка му.
           И страх обвзе всички, и славеха Бога и казваха: Велик пророк се издигна между нас, и Бог посети Своя народ.

Братя и сестри,

            Свети евангелист Лука разказва в своето евангелие за велико чудо, сторено от нашия Господ Иисус Христос. Спасителят възкресява починалия син на една нещастна вдовица, останала сам-самичка на света. Това се случва пред градските порти на малкото галилейско градче Наин, когато идещият Богочовек, съпроводен от апостолите, вижда скръбното погребално шествие.
           Евангелистът съобщава, че Христос се е смилил пред трогателната гледка.
           Да, Онзи, чрез Когото всичко е станало, е приел пълнотата на човешката природа. И Той най-добре може да се вчувства в страданието на ближните. Той най-горестно усеща похищението на чуждия – врага на човека, човеконенавистника дявол, чийто слуга е смъртта.
          Всички човеци са Божии чада, украсени с Неговия образ, а ето – чадата са пленени от зъл и безпощаден враг – от смъртта. Това стана след грехопадението на прародителите Адам и Ева – в света навлезе грехът, болестите, старостта и смъртта. Вместо да се радва на своето справедливо дарено от Бога владичество над сътворения свят, човекът става тленен, преходен и грехолюбив. Каква горчива участ на отреденото за почест, величие и любов човешко създание.
          Христос, приел в пълнота човешката природа, станал подобен нам във всичко, освен в греха, Христос съпреживява болката и ужаса на човешкото същество, изправено пред тази непоправима трагедия – смъртта на любим човек. Цялата мъка на тая жестока загуба, всичката жалост на съвършената човечност у Спасителя, е предадена от свети Лука кратко и ясно: „Като я видя Господ, смили се над нея и рече и: Не плачи.“
         Така и ние сме утешени, защото макар и смъртни, безсмъртни и облечени в нетление  ще можем да се върнем в рая, отново отворен за нас. Там ни чакат Майката Божия, ангелите и светиите, там е невечерен ден, защото Божията светлина огрява вечно, там са нашите починал сродници, които са смогнали да се покаят, там са починалите кръстени наши невръстни чада.
          Без страх, че ще се оскверни, както повелява Мойсеевия закон, Всевластният Живот се докосва до погребалното носило. Всемогъщият Възкресител се обръща към покойника с думите: “Момко, тебе думам, стани“.
           Така Христос се обръща и към всяка потънала в смъртен сън душа, към всеки човек, доведен до смърт, преди смъртта, от разрушителната сила на греховете си, така Христос извиква всеки да се съживи в духоносната сила на покаянието.
           Все още сме тук, на този свят, все още е възможно нашето възкресение от мрачния греховен сън. Защото, макар и християни, макар и често идещи на църква, има много още да се желае, за да станем по-бели от сняг, както се казва в 50 псалом покайния.
          Дано Господ, Който всекиму е оставил свободата да избира, дано Той да възкреси и нашите умъртвени от грехове души.
          Божието благословение да е с всички вас!

Проповед на Неделя трета след Неделя подир Въздвижение, 2022 Изтегляне

08.10.Свети Игнатий Старозагорски

          Честит празник!
          Честит да е денят на независимостта!
          Днес честваме събитие отпреди 115 години. На 22 септември 1908 г. в църквата „Св. 40 мъченици“ в старопрестолния град Велико Търново е провъзгласена независимостта, а княз Фердинанд приема титлата „цар на българите“. Така официално България получава равнопоставеното си място в системата на международните отношения – място, което тя е завоювала още през 1885 г. с паметния акт на Съединението на Княжество България и Източна Румелия при княз Александър Батенберг.
          През 1908 г. Турция се отказва окончателно от териториалните си претенции спрямо България. Това става след преговори, които дават резултат едва след активната намеса на Русия. Русия опрощава 125 млн. златни франка от контрибуцията, която Турция дължи на Русия от руско-турската война от 1877-78 г., а България се задължава да изплати 82 млн. златни франка на Русия под формата на заем за срок от 75 години. На 9 март в Петербург е подписан руско-турския протокол.
          На 6 април 1908 г. е сключен и българо-турския протокол, с което финансовата страна на българската независимост е окончателно решена.

Снимката е копирана от wikimedia.org