Архив на категория: Църковни празници и проповеди
Втора Неделя на Великия пост – на свети Григорий Палама
Братя и сестри,
На втората неделя от Великия пост Църквата възпоменава велико чудо на изцеление, сторено от нашия Господ Иисус Христос, над един тежко болен, разслабен – парализиран човек. Нещастният болник е носен от четирима свои близки. Виждайки, че поради голямото множество народ около къщата, където е отседнал Спасителят, те не ще могат да доближат одъра с болния, неговите близки разкриват покрива на къщата и така спускат одъра. И забележете, заради тяхната вяра, Господ прощава греховете, а сетне изцелява разслабения.
За Господ няма нищо невъзможно. За Твореца на света, чрез Когото всичко е станало, няма нищо непостижимо. Нещо повече, знаем от Самия Него, че невъзможното за човеците, е възможно за Бога. И забележете, преди да изцели видимо болното тяло на човека, Христос извършва друго, невидимо, не по-малко чудо – прощението на греховете му.
Всинца много грешим – казва апостолът. Всички ние сме разслабени. Всички сме духовно парализирани. Всички сме на одъра на страданията – плод на духовните ни недъзи и немощи.
И всеблагият Господ не само ще прости греховете ни, ако се покаем, но и ще ни даде сили да изпълняваме Неговите заповеди.
Всички сме разслабени, бавни на добро и милост. Но четиримата евангелисти – Матей, Марк, Лука и Йоан – наши най-близки помощници на духовния ни път, могат да ни вдигнат и донесат в нозете на Спасителя.
От любов към грехопадналия, те ще пробият покрива на нашия високомерен ум, покрит с праха и навеите на земните дела. Така, облагодатен и смирен, нашият ум ще навлезе молитвено в скритата стаичка на сърцето – нашата Светая Светих и ще можем, ако даде Бог, вече изцелени, да вдигнем одъра си (нашето тяло) за вършене на добро.
Да даде Бог всекиму разкаянието да е искрено и дълбоко, та да бъдем изцелени като разслабения болник.
Защото дните на нашия живот са кратки. Сега сме тук, а утре вече ще ни няма.
Да се молим за нашето спасение, да се молим горещо и за избавлението на нашите православни братя от взаимното изтребление на войната. Да не спираме молитвите си за мир в света, та Князът на мира, нашият Господ Иисус Христос, по застъпничеството на Своята Пречиста Майка и всички ангели и светии, да добави мирни дни за нашия изстрадал и остарял в грехове свят.
Божието благословение да е с всички вас по молитвите на днес чествания велик защитник на християнството, богослова на Свещеното Предание – Солунския архиепископ, безмълвника свети Григорий Палама. Амин!
Проповед на Неделя на Григорий Палама
Стенописите са копирани от http://www.pravmir.ru и от http://www.maria.catholic.or.kr
към Начало
Първа Неделя на Великия пост – Православна. Свети 40 мъченици Севастийски
Евангелско четиво
Йоан 1:43-51
На другия ден Иисус поиска да отиде в Галилея, и намира Филипа и му казва: върви след Мене. А Филип беше от Витсаида, от града Андреев и Петров. Филип намира Натанаила и му казва: намерихме Иисуса, сина Иосифов, от Назарет, за Когото писа Моисей в Закона, и говориха пророците. А Натанаил му рече: от Назарет може ли да излезе нещо добро? Филип му казва: дойди и виж. Иисус видя Натанаила да отива към Него и казва: ето истински израилтянин, у когото няма лукавство. Натанаил Му казва: отде ме познаваш? Иисус отговори и му рече: преди Филип да те повика, когато ти беше под смоковницата, видях те. Натанаил Му отговори: Рави! Ти си Син Божий, Ти си Царят Израилев. Иисус му отговори и рече: ти вярваш, понеже ти казах: видях те под смоковницата; по-големи неща от това ще видиш. И казва му: истина, истина ви говоря: отсега ще виждате небето отворено, и Ангелите Божии да възлизат и слизат над Сина Човечески.
Братя и сестри,
Днес е първата неделя от Светата Четиридесетница. Наричаме я Неделя на православието или Неделя Православна. На този ден се отбелязва знаково събитие за църковната история, а именно победата на православието над просъществувалото повече от век иконоборство.
На този ден, през 843 г., в Константинопол, императрица Теодора и нейният невръстен син, заедно с патриарх Методий, свикват събор, който утвърждава решенията на предходните 7 събора, които църквата празнува за вселенски. А най-вече е почетена паметта на отците от последния, седми събор, които са се борили за утвърждаване на подобаващото място в почитанието, наследено от древност, на православната икона.
Трудно е да си представим светото православие без досточтимите ликове, отвеждащи ни мислено към първообразите на небесния свят.
Трудно е да си представим нашата вяра, лишена от свето древно наследство, защото знаем, че свещени изображения е имало от най-ранни години на християнството.
Трудно е да осмислим колко величествено, решаващо и грандиозно е делото на свети Теодор Студит, патриарх Герман, изповедниците Теофан и Теодор Начертани, богомъдрия Йоан Дамаскин и стотиците, хилядите християни от ония времена, повечето монаси, които са пролели кръвта си, претърпели изгнание, бичове, поругаване, хули, позорна смърт заради светите образи на небожителите.
Сега те не смътно като в огледало, а лице в лице съзерцават небесното семейство, небесното войнство, Майката Божия и всички отвека угодили Богу праведници и пред престола Божий молят спасение за грешния свят.
Ето и в днешното литургийно свето евангелие чухме думите, с които апостол Филип се обръща към онзи израилтянин, у когото няма лукавство – към Натанаил. Той му казва, викайки го да беседва със Спасителя Христа, казва му „Дойди и виж.“ Това е покана към всички люде по света, към всички звани, да дойдат в лоното на душеспасението – Христовата Църква, която е стълб и крепило на истината.
За Христос и Църквата проляха кръвта си мъчениците, за Христос и Църквата проповядваха пророците, към Христос и за Църквата отпращаха молитви аскетите, в име Христово и за Църквата правеха чудеса чудотворците.
Христос и Църквата Божия трябва да са центърът, същината на нашия живот. Защото сме дошли в Църквата и сме останали тук – да даде Господ до края на дните ни.
Да даде Господ и да послужим Нему, на нашия Избавител и Спасител, и сега в този живот, и във вечността.
Благодатта на Господа нашего Иисуса Христа и любовта на Бога и Отца, и причастието на Светия Дух да е с всички нас – чадата на древната апостолска църква, която неотменно пази, без промяна, Христовото учение и поверените ѝ тайнства до свършека на света. Амин!
Честита на всички православни да е Неделя Православна!
Иконите са копирани от: https://pameevro.gr и https://yantar.ua
Копирайте: Проповед на Неделя Православна, 2025
Честит Тодоровден!
Тропар на великомъченик Теодор Тирон
За велико изповядване на вярата, сред пламъците като в тихи води се радваше светият мъченик Теодор; изгорен в огъня се принесе като сладък хляб на Пресвета Троица. По неговите молитви, Христе, Боже наш, спаси нашите души.
Братя и сестри,
Благословеното от Бога време на нашето спасение – Великият пост, вече започна. Ние сме в усилните дни, в дните, когато цялото ни сърце, мисъл и воля трябва да са отправени към предстоящото велико чудо – Възкресението на нашия Спасител.
На Тодорова събота, по стародавна традиция християните, подготвени в пост, покаяние, изповед и молитва, се единяват с Пречистото Тяло и Драгоценната Кръв на Изкупителя Христа. И Църквата премъдро ни напомня, че древните са се боели да вкусят от осквернената с идоложертвена кръв храна, с която нечестивият император е искал да ги въвлече в грях.
А колко повече днес трябва да се боим от осквернената духовна храна, която ни се поднася от всеки ъгъл, от всяка медия. Ние, християните, отвсякъде сме обградени от различни езически по характер вярвания, лъжеучения, окултни практики, от древно и ново суеверие, от налагани стереотипи на мислене и поведение, които не само не са християнски, но дори противостоят на общочовешките ценности.
Живеем в трудно, тревожно и небивало по своята бездуховност време. Принудени сме да приемем като част от нашето всекидневие мерзости, които древните биха оприличили просто и ясно като Содом и Гомора.
Изтерзани сме, че нашите деца и внуци са жертви на материалистичен и напълно отхвърлящ християнския идеал светоглед.
Единственото ни упование е нашият Премил Спасител, Който обеща, че ще остане с верните до свършека на света. Тревогата ни е голяма, защото нравственият разпад все повече се усилва, правопропорционално на технологичното развитие.
Очите на сърцата ни са отправени към Небесната Църква, където Всесвятата Богородица, Честният Предтеча, ангелите и светиите не спират да се молят за подкрепа в нашето изпитание.
Дано Господ да даде сили да бъдем на висотата на даденото ни за спасение изпитание. Да имаме сили да търсим Царството Божие, помнейки, че всичко останало ще ни се придаде.
Да загърбим всички заблуди, всички отстъпления и всевъзможни неистини, в които врагът на нашето спасение трови грешния свят. Да се взрем в собственото си покаяние, да оплачем със сълзи собствените грехове, така както великият светител Андрей, архиепископ Критски, го е сторил в своя Покаен канон. Да прибягваме под крилото на Царствената Владичица, като възхваляваме Нея – Облажаваната от всички родове Божия Майка.
Да измолваме да се причастяваме за спасение, а не за осъждане – ето кое е най-нужно за нашите души. И да се уединяваме с молитва в сърцата си, дори и да сме сред множество хора, като знаем, че Отец ще ни въздаде за тази молитва в скришната стая на сърцето.
Да не се гордеем, да не осъждаме и да внимаваме в богослужението, което е небе на земята. Тук, на Светата Литургия, ангели съслужат ведно с грешния свещеник, а ние си позволяваме да шумим и говорим, да обсъждаме делнични неща, да се разхождаме, да отклоняваме мисъл от молитвата. Да помним, че Бог не гледа по лице, и че Той – Сърцеведецът ни вижда толкова ясно, както и ние самите не можем.
Да се покайваме за старите си грехове, да не се сравняваме с никого и да измолваме да не падаме в нови, като съзнаваме своята слабост. Но да не забравяме, че на човеци, също слаби и грешни като нас Бог повелява: „Бъдете съвършени, както е съвършен вашият Отец Небесен“.
Нека със страх и трепет да извършваме своето спасение, според мярата на принесеното покаяние. Бог да се смили над нас, окаяните и грешните, съсипаните и измъчени Негови чада, съзнаващи ясно, че без Божията благодат не можем да вършим нищо.
Нека божествената сила на неосъдно взетото Причастие – единението с Бога в Светата Чаша, да е с всички нас! Амин!
Честит и благословен празник!
Божията благодат да е във вашите сърца!
Разгледайте презентацията: Свети Теодор Тирон
Копирайте презентацията: Свети Теодор Тирон
Копирайте: Проповед на Тодоровден,2025
Иконата е копирана от http://www.doxologia.ro
към Начало
Сирни заговезни – ден на прошката
Простено! – Прости!
Матей 6:14-21
Защото, ако простите на човеците съгрешенията им, и вам ще прости Небесният ви Отец, ако ли не простите на човеците съгрешенията им, и вашият Отец няма да прости съгрешенията ви.
Също, кога постите, не бивайте намръщени като лицемерните; защото те си правят лицата мрачни, за да се покажат пред човеците, че постят. Истина ви казвам, те получават своята награда.
А ти, кога постиш, помажи главата си и умий лицето си, та да се покажеш, че постиш не пред човеците, но пред твоя Отец, Който е на тайно, и твоят Отец, Който вижда в скришно, ще ти въздаде наяве.
Не си събирайте съкровища на земята, дето ги яде молец и ръжда, и дето крадци подкопават и крадат, но събирайте си съкровища на небето, дето ни молец, ни ръжда ги яде, и дето крадци не подкопават и не крадат, защото, дето е съкровището ви, там ще бъде и сърцето ви.
Братя и сестри
Не е случайно, че на днешната Неделя Сиропустна, навечерие на Великия пост, ние си даваме взаимна прошка. Чухме литургийното евангелско четиво, където Господ казва: „Ако простите на човеците съгрешенията им, и вам ще прости Небесният ви Отец“. Това ще рече – нашите грехове спрямо Бог и ближните ще бъдат простени в тази степен, в която ние простим на онези, които са ни оскърбили.
За да е спасителен постът ни, за да е богоугодно всяко наше начинание, за да имаме духовна полза, е нужна точно прошката – дълбока, искрена, от сърце, прошка, която ни прави християни не само на думи. Без да простим, без да направим усилие в тази посока, без да сломим гордостта си, която е източник на всяка злина, ние не ще положим на здрава основа своя духовен подвиг.
Защото постът е точно духовен подвиг, не просто ограничаване от храна и питие, а стремеж към повече молитва, повече добродеяние, пълно вникване в скритите недъзи на душата, искрено покаяние.
Това отличава истинският пост от обикновеното ограничение. Защото това, че сме болни и не можем да постим като другите, не означава, че не трябва да упорстваме в молитвата, опазването на сетивата, милостинята, обгрижването на нуждаещите се. И ако не можем да помогнем някому с пари, трудно ще се оправдаем, ако не се потрудим с молитва за него. Защото молитвата е пръв и най-голям духовен подвиг. И тъкмо молитвата ще породи другите добродетели – кротост, мир, правда, проясняване на духовните ни сетива.
Знаем от древните отци, че постът и молитвата са двете крила, които ни въздигат към духовното небе. Да, ако положим усилия да попостим във възможната за нас степен, без да лукавстваме и да пестим усилия, ако увеличим молитвата и посещението на великопостните служби, в които Църквата непрестанно ни напомня смисъла и целта на човешкия живот, то Божията благодат може да ни въздигне към духовното небе. И тогава по велика Божия милост може да се единим неосъдно с пречистото Тяло и драгоценната Кръв на Нашия Спасител и Изкупител.
Нашият съкрушен дух е жертва Богу, нашето смирение е най-скъпоценен дар, който можем да принесем Богу, нашето покаяние и прошката, която искаме и даваме на всички, са истинското духовно богатство, което нито молец изяжда, нито ръжда руши.
Господ да се смили над нашите немощни духовни сили. Защото живеем в тревожно и оскъдняло откъм правда, истина и морал време. Жалеем и за кончината на първойерарха на светата ни Църква. Боим се от гибелния и лукав дух на подменени ценности, фалшив морал и дори афиширано беззаконие, което вече настъпва в нашето общество.
Братя и сестри, да се молим, да се молим горещо за спасение на света, разтърсен от гибелни войни. Да се молим за чистотата на Църквата, която е Църква, докато е „стълп и крепило на истината“. Да се молим Бог да ни укрие в тайното убежище на своето спасение, та неосъдно и нелицемерно да се причастяваме с Господните светини за прошка на греховете и за вечен живот.
Желая на всички леки и спасителни пости. Моля за прошка от всички и давам прошка на всички. Довечера пък, от 17.00 часа е вечернята на взаимното опрощение, когато молим за прошка всеки, а това е истинско добро начало на благоприятното време за встъпване в тесния път на спасението, което е най-важно на света! Амин!
Изображение: https://theologikoanalogio.wordpress.com
към Начало
Свети Серафим Софийски Чудотворец
Днес честваме светител, борил се за чистотата на вярата в наши дни, неотдавна – през 20 век. Това е свети Серафим, епископ Богучарски, Софийски чудотворец, който се покои в криптата на руската църква в София. Той е изобличавал съвременните ереси и най-вече ереста на икуменизма – учението за сливането на всички християнски деноминации и тяхното богослужебно единение.
В дни като днешните, когато хората напълно са изгубили всякакви духовни критерии, разбираме още по-ясно колко значим е неговият принос в разясняването на болезнени духовни проблеми, често загърнати в наметалото на най-добри, привидно, намерения.
Защото силата на Христовата Църква, на православната Църква, е точно учението на Нейния Основател, Иисус Христос, Който ни учи чрез устата на Своя апостол: „Не участвайте в безплодните дела на мрака, напротив – разобличавайте ги.“
Добре е днес да се сещаме за това в моментите, когато ни казват, че всяка вяра е истинна, че трябва да уважаваме чуждите заблуди (йога, прераждане, суеверия, талисмани, гадания, екстрасенсорика и всевъзможни лъжеучения) и да не се заблуждаваме, защото само Христос е Пътят, Истината и Животът. И след като сме познали истината, търсейки нещо друго – очевидно търсим лъжата.
Господ да се смили над нас, за да се покаем за твърде голямото множество грешни мнения, в които сме пребивавали по незнание, а понякога и поради гибелно упорство. Амин!
Иконата е копирана от https://fotoload.ru
Евангелско четиво и проповед на Неделя Месопустна
Матей 25: 31-46
А кога дойде Син Човеческий в славата Си, и всички свети Ангели с Него, тогава ще седне на престола на славата Си, и ще се съберат пред Него всички народи и ще отдели едни от други, както пастир отлъчва овци от кози, и ще постави овците от дясната Си страна, а козите – от лявата.
Тогава Царят ще каже на ония, които са от дясната Му страна: Дойдете вие, благословените на Отца Ми, наследете царството, приготвено вам от създание мира, защото гладен бях, и Ми дадохте да ям, жаден бях, и Ме напоихте, странник бях, и Ме прибрахте, гол бях, и Ме облякохте, болен бях, и Ме посетихте, в тъмница бях, и Ме споходихте.
Тогава праведниците ще Му отговорят и кажат: Господи, кога Те видяхме гладен, и нахранихме, или жаден, и напоихме? Кога Те видяхме странник, и прибрахме, или гол, и облякохме? Кога Те видяхме болен, или в тъмница, и Те споходихме?
А Царят ще им отговори и каже: Истина ви казвам, доколкото сте сторили това на едного от тия Мои най-малки братя, Мене сте го сторили.
Тогава ще каже и на ония, които са от лява страна: Идете от Мене, проклети, в огън вечний, приготвен за дявола и неговите ангели, защото гладен бях, и не Ми дадохте да ям, жаден бях, и не Ме напоихте странник бях, и не Ме прибрахте, гол бях, и не Ме облякохте, болен и в тъмница, и не Ме споходихте. Тогава и те ще Му отговорят и кажат: Господи, кога Те видяхме гладен, или жаден, или странник, или гол, или болен, или в тъмница, и не Ти послужихме?
Тогава ще им отговори и каже: Истина ви казвам, доколкото не сте сторили това на едного от тия най-малките, и Мене не сте го сторили.
И тия ще отидат във вечна мъка, а праведниците – в живот вечен.
Братя и сестри,
В днешната неделя Месопустна, когато за последен път вкусваме месо, в знак на подготовка към Великопостните дни, в днешната неделя Църквата възпоменава най-величавото събитие на бъдните дни – свършека на човешката история и края на този свят в познатия му вид. Като знаем,че небе и земя ще преминат, но Господните думи няма да преминат, четем с трепет и страх Божий описанието на това най-грандиозно събитие – Страшния съд.
Задушница e
Братя и сестри,
Любовта, която е свръзка на съвършенството, никога не отпада. Затова и ние – останалите живи сме свързани с любов с нашите близки починали, свързани сме и с цялата невидима, тържествуваща, страховита за злите сили Небесна Църква. Знаем, че нашият Господ Иисус Христос възкръсна, за да господарува над живи и мъртви.
Починалите ни сродници не са изчезнали, у Господа всички са живи, броени дни ни делят от задгробния свят. Починалите са преминали в другия живот и ние умоляваме всемилостивия Господ, Ходатай и Изкупител на целия свят, да ги упокои в място злачно, блажено и спокойно. Неслучайно в безсмъртната книга на Сираховия син в Стария завет е казано „Милост за даване да имаш към всеки жив, но и умрелия не лишавай от милост.“ (Сирах 7:36). Това ще рече, че не бива да спираме молитвите и милостините за упокой на нашите ближни.
Още повече, че имаме примера на свети апостол Павел, който се моли за своя ученик Онисифор да намери милост у Бога в деня на Страшния съд.
На всяка света литургия се отделят частици за починалите, на всяка литургия свещенослужителите се молят за тях. Но има дни – дни като днешния – дните на Задушница, която е три пъти годишно, когато поменаваме особено настойчиво нашите близки и Църквата се застъпва за тяхната задгробна участ.
Физическата смърт не е причина да престанат нашите грижи към любимите ни хора. Напротив – душата очаква нашата молитва, молитвата на свещеника като слънчев лъч. И както приживе сме се грижили за тях, така сега още повече трябва да полагаме грижи, когато нашите близки са безпомощни, покаянието с нищо не ги ползва, а единствено Църквата може да се застъпи пред своя Основател и Бог да облекчи и опрости техните прегрешения.
Да не спираме да се молим, да пишем заупокойни служби, да четем Псалтир заупокой, да правим панихиди – ето това са нашите духовни задължения към починалите.
А колко голяма духовна милост е да направим помен за хора, които нямат близки или за които знаем, че няма кой да им направи помен.
Нека нашата грижа не се ограничава само с паметници и некролози, нашата грижа е преди всичко духовна – ще рече молитва и милостиня за упокой на починалия.
Затова и свери Йоан Златоуст пише: „Неслучайно е узаконено от апостолите да правим помен пред страшните Христови тайни, те знаели, че от това умрелите имат голяма полза, голямо благодеяние.
Ненапразно правим приношения за умрелите, ненапразно се молим за тях, ненапразно даваме милостиня – всичко това е установил Дух Светий, за да имаме полза един от друг.“
Затова с всичките сили на нашите сърца да казваме „Господи, прости всяко съгрешение, волно и неволно и помилуй всички наши отци, братя и сестри в място, където няма скръб, ни болка, ни въздишка, но живот безкраен.“
А Всемилостивият Спасител, надяваме се, ще облекчи и отпусне техните грехове.
Братя и сестри, дано да има и за нас кой да се помоли и да направи помен! Амин!
Изображението е копирано от http://www.plovdiv-press.bg
Успение на свети Константин – Кирил Философ
От пелените още, ти с усърдие прие за сестра премъдростта, богогласни, защото я видя пресветла като чиста девица. Прие я, доведе я и украси с нея душата и ума си, като със златен наниз, и се разкри, блажени, като втори Кирил по име и по разум, о премъдри!
Братя и сестри,
Заети със зарязване на лози и покупки на комерсиални „валентинки“, сякаш изпускаме, че днес е представянето в Господа на знаменития учител на всички славянски народи, сина на българката Мария, изковал старобългарската азбука, боговдъхновен проповедник, изкусен преводач, блестящ лингвист, ерудит, полемист и безстрашен мисионер, от младини умъдрен щедро с божествена премъдрост – свети Константин Философ, в монашество наречен Кирил.
Като четем неговото житие, изобилно на конкретни факти, писано от очевидец, непосредствен свидетел на разгорещените диспути за вярата, пред нас се възправя образът на мислител, равен по задълбоченост на свети Григорий Богослов, философичен като свети Григорий Нисийски, безукорно полемичен като свети Максим Изповедник, изчерпателен и систематичен като свети Йоан Дамаскин. Свети Константин-Кирил застава редом до свети патриарх Фотий, негов непосредствен наставник, чиято далновидност отпраща търсенията на лингвиста в посока на създаване на нова азбука за славяните, та с този „дъжд от букви Божии“ да се напоят сърцата на славяните, жадуващи разбиране на Божието слово.
Изключителните таланти на завършилия Магнаура Константин го правят любимец на логотета* и пред младежа се разкрива блестяща кариера. Написал учебник по философия, той е назначен за патриаршески библиотекар от мига, когато отказва да тръгне по пътя на светското преуспяване.
Духът му е отдаден на Божията премъдрост, за нея е венчан младият Философ и чрез нея той ще защитава Христовото име наблизо и далеч.
Овладял до съвършенство диалектиката, изучил и еврейските библейски преводи, които евреите приемат за меродавни, запознат с корана и кораничната литература, свети Кирил е блестящ апологет на християнството и несъкрушим стълб на православието в диспутите със сарацини, евреи и хазари. А Бог сторва чудото – смъртоносната чаша с отрова на интелектуално сломените друговерци да не му навреди.
Истинска духовна милост свише е откриването в Херсон на светите мощи на свети Климент Римски, цели 8 века пребивавали в морето край Крим.
Проникновено вникване в богословието в защита на славянските преводи, свети Константин Философ разгръща на диспута във Венеция, където като „сокол, обграден с врани“, той съкрушава триезичната** ерес.
„А философът им отговори: Не пада ли от Бога дъжд еднакво за всички? Също и слънцето не грее ли на всички? Не дишаме ли всички еднакво въздух? Как вие не се срамувате, като определяте само три езика, а искате всички други племена и народи да бъдат слепи и глухи? Кажете ми: дали смятате Бога за безсилен, та да не може да даде това, или го смятате за завистлив, та не иска да го даде?“
След благовестието в Моравия и Панония, свети Кирил се отправя в Рим, където, изтощен от многобройните си трудове, е известен свише за близката си кончина.
Подстриган в ангелски образ***, свети Константин приема монашеското име Кирил и не след дълго, след 50 дни, се упокоява в Господа на 14 февруари 869 година. Тогава е на 42 години, „достигнал съвършенство в кратко време, той е навършил дълги години“ (срав. Кн. Прем. Сол. 4:13), уподобил се на свети Василий Велики, твърде млад отходил в блажената вечност.
След опелото папа Адриан II предлага свети Кирил да бъде погребан в собствената му гробница в църквата „Свети Петър“ (В онези времена на мощите на боговдъхновените проповедници се е гледало като на безценно съкровище).
Но по молба на свети Методий – по-възрастният брат на Кирил – спътник, преводач, епископ, неуморен труженик на мисионерското дело – свети Кирил е погребан в църквата „Сан Клементе“ в Рим, приютила мощите на свещеномъченик Климент Римски, намерени от свети Кирил в Херсон.
Сякаш няма сред просиялите в святост люде, свързани с българския род, по-възвишен, по-озарен и в по-голяма степен равен на апостолите в обръщането на цели народи към разбиране на Христовата вяра от богомъдрия Кирил.
След прогонване на Кирило-Методиевите ученици от земите на западните славяни, преводите с Божиите букви тръгват по своя безсмъртен път – пътя на слово, създадено за предаване смисъла на Свещеното Писание и богослужебните книги.
Преминали руска редакция, старобългарските четива се връщат у нас като текстове на черковнославянски – един архаичен и същевременно близък до сърцето, сладкогласен за ухото, благоглаголив и съвършен в пението богослужебен език.
От нас зависи да положим повече усилия, за да се доближим до този език – наследник на древните Божии букви, излезли изпод перото на знаменития свети Константин-Кирил Философ.
По неговите молитви Бог да вразуми българския род в родината и далеч отвъд нея!
*логотет – висша административна титла, висш чиновник в царската или патриаршеската канцелария във Византия, а след това и в някои източни църкви.
**триезична ерес – ерес, според която Словото Божие трябва да се проповядва само на три езика – еврейски, латински и гръцки, наричани свещени.
***ангелски образ – монашеско житие
Използвана литература:
1) Пространно житие на Константин-Кирил, Стара българска литература, том 4. Житиеписни творби. Български писател, С. 1986. Превод: Хр. Кодов по преписа на Владислав Граматик (1469).
2) Жития на светии, февруари, изд. „Свети вмчк Георги Зограф“, Света Гора, 2002 г., стр. 344-382
3) Църковно-мисионерско дело на Константин Философ – свети Кирил, архим. Серафим Алексиев, София, 1996 г.
4) Български старини из Македония, проф. Йордан Иванов, София, 1931 г., стр.284 и сл.
5) Проглас към евангелието –„Тържество на словото“, превод К.Л.Иванова, София, 1995, с.14
Иконата е копирана от heavyangloorthodox.blogspot.com
Свети свещеномъченик Харалампий
Светлината на Храма 