Братя и сестри,

          Днес е Велики Четвъртък – денят, когато Православната Църква възпоменава последните събития от земния живот на нашия Спасител – Господ Иисус Христос. Възпоменаваме измиването на нозете на апостолите, сторено от смирения Богочовек, честваме установяването на Тайнството Свето Причастие (Света Евхаристия) на Тайната вечеря, скърбим за предателството на Юда и състрадаваме на нашия Изкупител, ведно с молитвените Му въздишки в Гетсиманската градина. Сякаш няма друг ден от богослужебните дни на Великата седмица на Господните страдания, наситен с толкова много и различни молитвени последования.
         Тайната вечеря – вечерята, когато Господ установява Тайнството Свето Причастие, е в центъра на днешния ден. Защото нашия Премил Спасител, отивайки си доброволно от този свят, знаейки за наближаващите Свои спасителни страдания, не иска да ни остави сами. Господ не иска Неговите следовници, Христовите чада, да останат без живителното Му присъствие. И както преди обещава, че ще бъде с нас до свършека на света, така сега изпълнява това Свое обещание. Защото Христос е с нас не само в Своето благодатно учение, Христос е с нас в Тайнството на тайнствата – Светото Причастие.
         Като преломява и раздава хляба на последната вечеря, Господ казва: „Вземете, яжте, това е Моето тяло.“  После благославя чашата с думите: „Пийте, това е Моята кръв на новия завет, която за мнозина се пролива за опрощаване на грехове.“ Това чуваме на всяка Света литургия.
        Под „мнозина“ в Свещеното Писание се разбира „всички“, защото изкупителната жертва Христова се принася за всички живи и починали от всички времена – от създание мира до сега. Но не всички ще усвоят тези изкупителни заслуги на Спасителя. Не всички ще поискат да участват в Тайнството на Господнята вечеря.
         Защото не просто трябва да пристъпим към Светата Чаша със страх Божий, вяра и любов, ние трябва да пристъпим с чистото съгласие на нашата съвест, умита в благодатните сълзи на покаянието и обновена за нов живот в Христа.
         Ние, християните, клирици, наследниците на апостолите, извършваме Света Литургия вече повече от 2000 години, в съгласие с наставленията Христови – „Това правете за Мой спомен“.
         И всеки път принасяме тази вече безкръвна жертва, умолявайки Господ да претвори Светите Дарове – от хляб и вино да ги претвори в Живоносното Тяло и Драгоценната Кръв на Спасителя.
         Светите отци казват, че цялото мироздание, целият свят, съществува именно за тая служба, за това богослужение.
         А как не осъзнаваме това къде се намираме, как не осъзнаваме висотата на това богослужение, как не можем да обуздаем ума си да не блуждае, как не можем да накараме устните ни да мълчат, а очите на сърцето ни да търсят божественото? Как си позволяваме да говорим, да вършим ежедневните си дела, да шумим, да се поздравяваме и да небрежим за великото Тайнство на призоваване на Светия Дух?
         Колко е тъжно, че живеем в църквата, а още не сме облагодатили вътрешната стаичка на сърцата си с тамяна на благоговението. Не е страшно, че не сме научили всичко за богослужението и за вярата – какво да се прави, принадлежим на поколения, живели в атеистично време. Страшно е обаче, че не сме благоговейни, не обръщаме внимание, че ангели, невидими за телесните ни очи, съслужат със свещениците. А често дори им обръщаме гръб и напускаме храма, за да говорим по телефона или заради някаква дребна житейска грижа.
         Нека знаем, че от момента, когато певците пеят „Иже херувим“, т.е. „Ние, които тайнствено изобразяваме херувимите“, небесата са отворени и Божието присъствие се явява в Светите Тайни. Нека да бъдем благоговейни, в молитви и в мълчание, за да не трупаме още грехове, достатъчни са ни досегашните.
         И, ако бързаме и имаме наложителна причина, да излезем, когато чуем „С миром изидем“ – „С мир да излезем“. Защото спускането на завесата не е край на службата, ангелите са тук, свещеникът се причастява с Тялото и Кръвта Христови, а за нас е добре да не бъдем нехайни в този велик час.
         Мнозина се причастяват и днес, и на Велика Събота, и на нощната Пасхална Литургия. Ние знаем, в съгласие със Словото на свети Йоан Златоуст, което свещеникът чете на нощната служба, че всеки, всеки кръстен може да пристъпи към Светата Чаша – и постил, и непостил, и без особена подготовка. Защото Възкресение Христово е Празник на празниците. Но някои пристъпват без изобщо да са се изповядали нито веднъж в годината, може би изобщо в живота си. Не е добре това.
         Защото е лукавство да се причастяваме по право, заради радостта на най-великия Господски празник, лукавство е да бягаме от Тайнството Изповед и няма да ни е за спасение пристъпването към Светата Чаша без изобщо да сме се изповядвали. Нека това да имаме предвид и така със страх и трепет да извършваме делото на нашето спасение.
         Нека с мир да присъстваме молитвено и на Тайнството на общия Маслосвет, общото елеосвещение, което Църквата извършва днес. А с осветения елей да се помазваме, когато сме болни. И молитвата, родена от вярата, ще се вдигне до престола Божий. Особено когато призоваваме молитвеното застъпничество на Онази, на Която Господ ни предаде за осиновение – Майката Божия, Майка на всички вярващи в Нейния Син и наш Бог.
         По молитвите на Света Богородица и всички светии Господ да закриля и пази Светата си Църква и Своето малко стадо. Амин!

Иконата е копирана от psichisekfrasi.blogspot.com

към Начало

Копирайте: Проповед на Велики Четвъртък, 2025

             Страстната седмица е седмицата на Христовите страдания – седмицата преди Възкресение. Богослуженията са продължителни, с прочит на много евангелски откъси и е редно, колкото ни позволяват обстоятелствата, да присъстваме в храма.
Според богослужебния устав на Велики Понеделник, Велики Вторник и Велика Сряда сутрин се служи Преждеосвещена литургия. Както знаем, на тази служба Свети Дарове са претворени в предходната неделя – в случая Цветница. Можем да пристъпим към Свето Причастие, ако имаме нужната подготовка – пост, покаяние, изповед. В неделя вечерта на Цветница, в понеделник вечер и вторник вечер се отслужва Последование на Жениха. Възпоменават се библейски лица, събития и притчи, свързани тематично с предстоящия арест и страдания на Господ Иисус Христос –  праведният Йосиф, защото той е продаден от братята си за 20 сребърника, както Господ е продаден за 30 сребърника; притчата за 10-те девици и притчата за талантите, символизиращи нуждата от духовна бдителност; Страшният съд; помазалата нозете на Господ с миро жена, която по този начин Го подготвя за погребение. На Велика Сряда за последен път в рамките на поста се отслужва Преждеосвещена литургия. Вечерта има Малко повечерие, чиято основна тема от богослужебния текст е предателството на Юда.

Има още →

Вход Господен в Йерусалим

         Носен на небесата върху престол, а на земята върху осле, Христе Боже, прие хвала от ангелите и прослава от децата, които Ти викаха: Благословен си Ти, Който дойде да призовеш Адама.

Проповед на Цветница

Братя и сестри,

             Празничният Вход Господен в Йерусалим е единственият момент, когато смиреният и кротък Богочовек реши да приеме похвала и радостни приветствия. И това Господ стори, за да се сбъднат Писанията. Защото знаем, че в древност свети пророк Захария беше описал, че Царят – Христос иде при дъщерята Сионова – Църквата, яхнал осле.
             Възторжени тълпи посрещат Месията, Избранника, за Когото мнозина мислят, че ще създаде славно царство и ще прогони далеч омразните римляни. Вестта за възкресяването на четиридневния Лазар е стигнала надлъж и шир.

Има още →

Марк 10:32-45

             Когато бяха на път, възлизайки за Йерусалим, Иисус вървеше пред тях, а те бяха смаяни, и следвайки подире Му, бояха се. И като повика пак дванайсетте, Той почна да им говори, какво ще стане с Него: Ето, възлизаме за Йерусалим, и Син Човеческий ще бъде предаден на първосвещениците и книжниците, и ще Го осъдят на смърт, и ще Го предадат на езичниците, и ще се поругаят над Него, и ще Го бичуват, и ще Го оплюят, и ще Го убият, и на третия ден ще възкръсне.
             Тогава се приближиха до Него Зеведеевите синове, Иаков и Йоан, и рекоха: Учителю, желаем да ни сториш, каквото поискаме.
             Той ги попита: Какво искате да ви сторя?
             Те Му рекоха: Дай ни да седнем при Тебе, един отдясно, а друг отляво, в славата Ти.
             Но Иисус им рече: Не знаете, какво искате. Можете ли да пиете чашата, която Аз пия, и да се кръстите с кръщението, с което Аз се кръщавам?
             Те отговориха: Можем.
            А Иисус им каза: Чашата, която Аз пия, ще пиете, и с кръщението, с което Аз се кръщавам, ще се кръстите, но да дам да се седне Мене отдясно и отляво, не зависи от Мене, сядането е на ония, за които е приготвено.
            И десетте, като чуха, почнаха да негодуват за Иакова и Йоана.
            А Иисус, като ги повика, рече им: Знаете, че ония, които се смятат за князе на народите, господаруват над тях, и велможите им властвуват върху тях.
            Но между вас няма да бъде тъй: Който иска между вас да бъде големец, нека ви бъде слуга, и който иска между вас да бъде пръв, нека бъде на всички роб.
            Защото и Син Човеческий не дойде, за да Му служат, но да послужи и даде душата Си откуп за мнозина.

Братя и сестри,

           Ние чухме живоносните слова на нашия Спасител Иисус Христос: „Който иска между вас да бъде големец, нека ви бъде като слуга, и който иска между вас да бъде пръв, нека бъде на всички роб“. Така нашият Премил Изкупител отговаря на искането на апостолите Иаков и Йоан да седнат отляво и отдясно на Христа край престола на славата Му.
           Какво ще рече да сме слуги, да сме роби? Ще рече да сме роби Христови, да служим на ближния в име Христово. Всичко да правим, не като за пред нашия началник в света, а пред Великия Пастиреначалник Христа. Целият ни живот да е обърнат към изпълнение на Божиите заповеди. Молитвата „Господи, Иисусе Христе, Сине Божий, помилуй ме, грешния“ да не слиза от устата и сърцето ни. Да помним, че тукашният живот е кратък и е врата към вечния живот, където сме призвани за вечно блаженство в Христа, ако изпълним Неговите повели.
           Покаянието, истинското покаяние, ни прави малки в нашите собствени очи. То задушава вечно избуяващия плевел на тщеславието и осъждането. Да съкрушим нашата чудовищна гордост, която ни кара да се осъзнаваме като първи, най-важни, най-нужни за Бога и хората, най-праведни и незаменими.
           Да принесем плод на покаяние – ето това е нашият стремеж, стремежът на всеки, който иска да бъде жител на небето.
           Да престанем да се взираме в тленните и суетни земни блага, да благославяме ония, които ни тормозят, като наши благодетели, защото така ни напомнят, че нашето царство не е от този свят. Да правим милостиня – скрито, с разсъдителност, като знаем, че сме раби негодни.
           Да не пренебрегваме молитвите – утринни, вечерни, поклоните, четенето на духовна литература, беседите за вярата, като се молим Богу да ни укрепи в това зловещо, бездуховно и страшно в своето отстъпление време.
           Да помним, че иде час и дошъл е вече, когато неистината сяда на мястото на истината и правдата, тържествува в целия свят – от медии, университетски катедри, законодателни решения, а дори и от църковния амвон.
            Да се държим о светото Православие, учението на нашия Господ Иисус Христос, предадено в Свещеното Писание и Свещеното Предание, като помним, че за едното стоене във вярата ще се увенчаем с венци.
            Да се молим и за чадата си, защото децата са най-уязвими от безмилостната подмяна на ценности и най-лесно са манипулирани и могат да бъдат унищожени духовно.
            Да помним, че ние сме Христови, и Христос трябва да е център на нашия живот. Христос даде откуп за нас Своята Кръстна жертва. Пътят към рая е отворен, но пак се искат усилия, усилия и благочестив живот – живот на осъзнато покаяние и безропотно приемане на скърбите в Негово име, за да вървим по трънливия Голготски път на спасението.
            Ето, днес честваната света Мария Египетска, великата отшелница, просияла в святост, въздигната в Небесния чертог бивша блудница, днес честваната прославена подвижница е точно пример за рабиня Христова, за Христова послушница. Тя е послужила Господу след покаянието си с пост и молитва, а молитвата й е била за целия свят, който „лежи в злото“.
           Защото, когато светиите се молят, те се молят не просто за себе си, тяхната благодатна молитва покрива целия грешен свят. Те не са изолирани егоистично, изграждащи собственото си спасение, те са молитвени светила, които изпросват от Господа още време, още спокойни дни, още покаяние, още мир за грешния ни свят.
           Господ да ни помилва и спаси, да ни съхрани, да опази Своята Църква, по молитвите на Майката Божия, на света Мария Египетска и на всички Свои светии. Амин!

Копирайте: Проповед на Неделя на света Мария Египетска, 2025

Икона: https://elohov.ru

         Бог ни е дарил чудотворните икони, за да ги почитаме. Чрез тях Той върши чудеса. Те укрепват вярата и ни доближават до небесния свят. В много случаи сама света Богородица насочва хората към определена чудотворна икона. Но, разбира се, без вяра чудеса не стават.
         Празникът на чудотворната икона на света Богородица, наречена „Златна ябълка“, се чества на петата събота от Великия пост. Това е местен празник, свързан с чудо, извършено от Майката Божия чрез нейната свята икона през 1765 година. Това събитие е описано от Ананий Клинис, който тогава е бил игумен на манастира „Св. св. Кирик и Юлита“.
          Ето какво пише той: „В петата събота на Великия пост православните отдават акатистна похвала на Пресветата, Пречиста, Преблагословена Владичица наша Богородица и Присно Дева Мария. Чрез тая свята и чудотворна икона Пресветата Майка, изпросвайки от Христа, ни дарява безбройни, благодатни изцеления на телесни и душевни недъзи. Възпоминание на чудото с неплодната жена, която като беше закъсняла за празника на благодатната Богородица Дева Мария, поради дългия път не можа да получи благословен хляб и като счете това за лош знак, ридаеше и се окайваше за своята неплодност. Йереят като чу плача и риданията на жената, много се натъжи и като не намери и троха, останала от благословения хляб, разбирайки причината за мъката на жената, смут обхвана душата му. И видя (йереят) една ябълка, оставена в дар пред светата чудотворна икона, взе я и я даде на жената като благословение, а тя, като прие ябълката с гореща вяра, се успокои. И не след много време жената се оказа трудна. Като роди рожбата си, от вяра и благодарност към Божията Майка тя употреби много средства и богато украси светата икона, като даде да изковат една златна ябълка и я дари за спомен на великата благодат.“
         Тази чудотворна икона се пази в храма „Успение Богородично“ в кв. Горни Воден на Асеновград. Тя е много почитана от вярващите и най-вече сред бездетните съпрузи. От времето, когато се случило чудото с бездетната жена, се прави венец от ябълки над чудотворната икона, които се оставят да пренощуват. Когато съпрузи, искащи рожба, дойдат в храма, свещеникът им чете молитва и им дава една ябълка, която трябва да изядат двамата. От храма в Горни Воден обясняват, че ябълки има не само на празника, а целогодишно.
          Много са семействата, сдобили се с рожба след горещи молитви към Божията Майка пред нейната чудотворна икона „Златна ябълка“. Емблематичен е случаят на бездетно семейство от Пловдив. Скептиците не вярвали, тъй като и двамата били около 50-годишни. Но невъзможното за човека се оказало възможно за Бога със застъпничеството на Неговата Майка и те се сдобили с близначета.
           Свещеникът в храма разказва, че иконата помага не само при безплодие, а още при стрес, безсъние, епилепсия, дори при детска церебрална парализа. В черквата се разказва за едно детенце, което е проходило след молитва пред иконата. „Шести или седми клас беше, като го доведоха. Прочетох му молитвите за здраве. След седмица идват родителите и плачат от радост. Разказаха, че детето е проходило“, свидетелства свещеникът. „Застъпничеството на Божията Майка пред Бога е избавило и две деца от епилепсия, за удивление на докторите и безмерна радост на родителите“. И за още много чудеса разказват в храма с чудотворната икона на света Богородица „Златна ябълка“. От 2012 г. празникът е обявен за всебългарски и е упоменат официално в Българския православен църковен календар.
          Наистина дивни са чудесата, които Бог върши по застъпничеството на Своята Майка чрез нейните чудотворни икони. Но, за да се случи чудо, трябва да има силна и несъмнена вяра!

Използвана е информация от публикацията Чудеса и вяра: Детенце проходи пред „Златната ябълка“на telegraph.bg

Света Мария Египетска

           Света Мария Египетска била родена в Египет в края на пети век. Като навършила 12 години, избягала от родителския дом и отишла да живее в столицата Александрия. Сред светския градски разкош се отдала на лекомислен живот. Така прекарала младостта си. Увличала в грях много млади хора. Веднъж видяла група поклонници, които отивали към морския бряг, за да отпътуват за Божи гроб по случай празника на Светия Кръст Господен. И тя се качила на кораба. През цялото време на пътуването увличала пътниците с безсрамното си държание.
           Пристигнали в Йерусалим и всички се отправили към храма. И тя решила да влезе. Когато стъпила на църковния праг, някаква невидима сила я задържала да не може да влезе, опитала отново, но пак същата сила не я допуснала в светия храма.
           Смутена, тя останала в притвора на храма. Размислила защо не може да влезе. Досетила се, че това се случва поради големите й грехове. Припомнила си целия си живот и заплакала. Като вдигнала очи, видяла образа на Майката Божия на стената. Не сваляла очи от благия й поглед. Започнала усърдно да моли света Богородица да се застъпи за нея пред Бога да прости греховете й. Дълбоко и искрено било нейното покаяние. Обещала, че вече ще води чист живот.
           Майката Божия я помилвала заради разкаянието й. Когато опитала трети път, безпрепятствено влязла в храма. Изповядала се, причастила се със Светите Тайни и променила целия си живот. Купила три хляба и се отправила към река Йордан. Пила и се измила със свещената вода. Преминала реката и се поселила в Йорданската пустиня. Скоро хлябът й се свършил и тя започнала да се храни с корени от различни треви. Измъчвали я мислите за вкусните ястия, които ядяла в света. Изпитвала голяма жажда и си спомняла си скъпите вина, които пиела. Дрехите и се скъсали и прогнили. Там живяла 47 години в пост и молитва.
           Бог допуснал нейният живот да се разкрие за поука на тези, които грешат като нея. Това станало чрез един свят старец на име Зосима. Той живеел в строг манастир при река Йордан. През първата седмица на Великия пост всички монаси взимали малко храна и се отправяли в пустинни места за молитва в уединение до неделята преди Възкресение Христово.
          И отец Зосима отишъл в Йорданската пустиня. Навлязъл много навътре и с учудване забелязал човек. Започнал да вика, но той бързо се отдалечавал. Старецът се затичал след него. „Угодниче, Божий, спри се, благослови ме!“ – викал той. Това била света Мария. Тя му отговорила: „Отче, Зосима, аз съм жена, а дрехата ми овехтя и се скъса от зноя и студа. Хвърли ми расото си да го облека. Благослови ме!“
          Той оставил расото и се отдалечил. Срещнали се и тя му разказала целия си живот. Като слушал за трудния й пустиннически подвиг и за покаянието й, старецът паднал на земята и се поклонил. Тя го помолила през Великия пост следващата година да дойде при нея със Светите Дарове, за да я причасти. Като казала това, тя се отдалечила. Старецът не забравил заръката й. Пак дошъл, причастил я, а тя го помолила и през следващата година да дойде.
            Когато дошъл, вече не я намерил на същото място. Дълго я търсил и най-после я открил мъртва. Тя всъщност го повикала втори път, за да я погребе. Починала в 522 година. Чудил се старецът как ще изкопае гроб, когато няма никакво оръдие в ръцете си. Видял в пустинята захвърлено парче дърво. Взел го и започнал да копае. Сухата земя не се поддавала на усилията му. Обливал се в пот, но нищо не можел да направи. Ала когато вдигнал очи, ненадейно видял огромен лъв, който стоял до тялото на светицата и ближел краката й. Старецът се ужасил при вида на звяра. Спомнил си думите на Мария, че никога не е виждала зверове. Бог я пазел, а пустинята била пълна с диви животни.
            Изплашил се от лъва и се прекръстил Бог да го опази. Лъвът започнал тихо да се приближава до него и го гледал кротко с любов. Тогава Зосима казал на звяра: „Великата подвижница ми е заповядала да погреба тялото й, но аз съм стар и не мога да изкопая гроба. Нямам и с какво да копая. Манастирът е далече и не мога да донеса нещо оттам. Моля те изкопай гроба, за да я погреба.“
            Лъвът като че ли разбрал думите му и с предните си лапи изкопал яма, достатъчна да побере тялото. Старецът отново облял краката й със сълзи и покрил тялото й с пръст. След това си тръгнал, а лъвът, кротък като агне, се отправил към вътрешността на пустинята.
             Като се върнал в манастира, той разказал на братята за света Мария. Всички се удивили и записали разказа му за поука. Животът на Мария Египетска показва колко ниско може да падне човек в греха и до каква висота може да се издигне, когато искрено и дълбоко се разкае.

Преподобна майко Мария, моли Бога за нас, грешните!

 Икона: https://mon-sofia.livejournal.com, текст: монахиня Валентина

             Неделя четвърта на Великия пост е посветена на свети Йоан Лествичник, наречен така по името на своята книга „Лествица”, която съдържа наставления за духовния живот, ползвани от всички християни.  Макар и да няма много сведения за живота на светеца, той става образец за подражание на стотици монаси и подвижници през вековете.
            Неговата книга, в която той описва своя духовен опит и борба в постигането на християнските добродетели, се чете и препрочита до днес не само от монаси и духовници, но и от миряните в света. В нея свети Йоан ни представя тридесет стъпала по лествицата (стълбицата) на добродетелите, която християнинът се стреми да изкачи, за да достигне духовното съвършенство, към което ни призовава Бог.

Икона: https://easternchristiansupply.biz

          Днес е начало на нашето спасение и откриване на вечната тайна: Синът Божи става Син на Дева, и Гавриил благовести благодат. Затова и ние с него да зовем към Богородица: 
          Радвай се благодатна, Господ е с тебе!

           В името на Отца и Сина и Светия Дух!

          „Радвай се, благодатна, Господ е с тебе!“ – този поздрав чува Пресветата Дева в дома на Обручника Йосиф, в бедното и презряно градче Назарет.
           Спасителят на света се въплъщва не в Йерусалим, където е храмът, нито в някой от древните известни градове, а на място презирано от юдеите, център на езическа Галилея, пълна с грешници и отстъпници.
           Още тук Богочовекът показва Своето благоволение към грешните, Своята мисия да дойде именно при тях, а не при праведниците, нямащи нужда от покаяние.
           Пречистата Дева, наследница на царски и архиерейски род, е много бедна, беден е и нейният Обручник Йосиф, комуто е отредено да пази девството на Богоизбраната. И неслучайно Тя казва „Господ погледна на унизеността на рабинята Си“. И добавя: „Ето, отсега ще ме облажават всички родове“.
           Смирена и съвършена в добродетелите, целомъдрена и просветена във вярата, изучила безпогрешно Закона и пророческите книги, светата Дева е ослепителен съсъд, кивот, позлатен от Духа, прекрасен храм на небесната слава, славен чертог, в който Христос се съчета с човечеството, великолепен златен светилник, украсен със седемте дара на Светия Дух, провидян от Захария, всечестно оръжие на мира, чрез което скръбната присъда, осъдила света на проклятие, се обърна в радост. Тя чака с трепетно очакване предвъзвестеното от ангела, още докато е съвсем невръстна в Йерусалимския храм.
            И в деня на благата вест, Архангелът открива, че тя е именно – Девицата, предречена от Исаия, която ще роди Емануил.
            С нас е Бог – това значи Неговото име Емануил.
            С нас е Бог – и смъртта ще бъде победена.
            С нас е Бог – и грехът ще бъде отхвърлен.
            С нас е Бог – Победителят на ада.
            С нас е Бог – Съкрушителят на древната змия.
            С нас е Бог – и примирението с Отца е вече с нас.
            С нас е Бог, роден от Новата Ева, Изтребителят на преизподнята.
            С нас е Бог, слязъл по стълбата небесна.
            С нас е Бог, поселил се в девичата утроба.
            С нас е Бог, превърнал Девата във вместилище на Невместимия.
            С нас е Бог, удивил с тази велика тайна и серафимите.
            С нас е Бог – и древният ни враг е победен.
            Порядъкът на естеството е отстъпил, а Свръхнеописуемият се едини със света.
            Днес е началото на нашето спасение, началото на нашето изкупление, наш най-честит празник.
            Да се молим на Богородителката, на царицата Небесна, на пречистата Владичица, послужила в чистота и смирение на тази велика тайна. Да се молим за спасението на нашия изстрадал род. Да се молим за мир в света, да се молим за осъзнаване на грехопадналото човечество. Да се молим за спасение от нечестието и злите навеи на нашето лукаво време.
            Честит и благословен празник!
            Честито на всички именици!
            Божието благословение да е с всички вас, по молитвите на нашата Закрилница – света Богородица. Амин!

Икона: http://www.tourinfo.bg

Проповед на Благовещение

Марк 8:34-9:1

           И като повика народа с учениците Си, рече им: Който иска да върви, след Мене, нека се отрече от себе си, да вземе кръста си и Ме последва.
           Защото, който иска да спаси душата си, ще я погуби, а който погуби душата си заради Мене и Евангелието, той ще я спаси.
            Защото каква полза за човека, ако придобие цял свят, а повреди на душата си?
            Или какъв откуп ще даде човек за душата си?
Защото, който се срами от Мене и от думите Ми в тоя прелюбодеен и грешен род, и Син Човечески ще се срами от него, кога дойде в славата на Отца Си със светите Ангели.
И рече им: Истина ви казвам, тук стоят някои, които няма да вкусят смърт, докле не видят царството Божие, дошло в сила.

Проповед на Неделя Кръстопоклонна

В името на Отца и Сина и Светия Дух!

„Който иска да върви след Мене, нека се отрече от себе си, да вземе кръста си и Ме последва“

Братя и сестри,

          Преди Своето спасително за нас Разпятие, Господ казва тези слова. Така Той подчертава колко е важно съразпването с Него – с Христа, приемането на страданията в Негово име и отхвърлянето на съблазните и радостите на тоя свят.
          Какво значи да се отречем от себе си? Това значи да се откажем от своята воля и желания, които по човешки, по плътски ни диктуват да искаме наслади и комфорт в този свят. Нашата плът иска дружба със света, нашата воля по човешки се стреми към земни цели, нашите желания често са оплетени в примката на плътското мъдруване. Ние нямаме ум Христов, макар че сме християни, приели Свето Кръщение и стремящи се към изпълнение на Божиите заповеди. Но е нужно много повече – да поискаме подкрепата на Божията благодат за спасителното дело по отричане дружбата със света.
           Да се отречем от себе си значи, да пренебрегнем нашите земни пристрастия, нашето желание за комфорт, нашите амбиции за преуспяване, за съграждане тук и сега на нещо устойчиво, като припознаваме в земния живот илюзията за вечност. Но тук всичко е изменчиво, всичко е преходно, а вечността е след края на земния ни път.
            Знаем добре това, но всъщност го забравяме, и постоянно искаме да се устроим тук добре, тук, на земята. Нашият истински дом не е тук, нашият дом е небесната ни прародина, където нашето небесно семейство – светиите и Майката Божия се молят за нас.
           Да вземем кръста си – значи, да приемем страданията и скърбите в нашия живот като спасително лекарство, което Бог допуска за наше изправление. Да вземем кръста си – значи, да не роптаем и да не завиждаме на другите, които имат всички земни блага. Да вземем кръста си – значи да поставим Христос в центъра на нашия живот, и заради Христа да претърпим лишение, подигравки, неудобства, гонения … Да вземем кръста си – значи да благодарим Богу за всичко, което ни се случва, и да се уповаваме Богу, Който Единствен знае пътя и начина за нашето спасение.
           А да следваме Христа – значи да оставим всички заблуди, всички лъжеучения, всички неистини, които ни гъделичкат слуха – цялата измама на тоя свят, който „лежи в злото“ и ни облъчва от всеки екран, от всяка медия.
           Днес, в средата на Великия пост, Църквата е постановила да отдадем почит на Кръста Христов, та в молитва, вяра и съкрушено сърце да измолим живителни сили от Христовото Разпятие за продължаване спасителния подвиг на нашия пост. Пост без осъждане, без гняв и злост, без клюки и съблазни, пост спасителен да бъде този наш подвиг – за това се молим. И молим Небесната Църква да ни е на помощ в делото на нашето спасение.
           Божията благодатна помощ, по молитвите на света Богородица и със силата на Честния и Животворящ Кръст Господен да е с всички нас! Амин!

Копирайте Проповед на Неделя Кръстопоклонна, 2025

към Начало