Свети четиринадесет хиляди младенци мъченици, избити от Ирод във Витлеем

Стиховни стихири на 29 декември, писани от свети Андрей Критски
            Юдейската власт се оказа безсилна срещу Иисус – Роденият във Витлеем Юдейски. Да се радват младенците, заколвани за Христа, Юдея да ридае, защото глас се чу в храма – Рахил плаче и ридае, както е писано, за своите чеда. Пребеззаконният Ирод, като изби младенците, изпълни Писанието – Юдея е залята с невинна кръв и земята почервеня от кръвта на младенците. Църквата тайнствено се очиства от езическите заблуди и в слава се облича. Яви се Истината, Бог идва смирен в сянка, Господ се ражда от Дева, за да ни спаси.
Житие на светите четиринадесет хиляди младенци, избити от цар Ирод
            Тия невинни юдейски младенци пострадали заради безначалния Младенец Христос – Сина Божи по повеля на юдейския цар Ирод. Като се видял подигран от мъдреците, които се поклонили на Младенеца Христа, но не се върнали при него, а по друг път заминали за страната си, Ирод се ядосал твърде много и, страхувайки се да не би новороденият Цар Юдейски да му отнеме царството, заповядал да избият всички младенци във Витлеем и всичките му предели от две години надолу. Тогава се сбъднало реченото от пророк Йеремия:
            „Глас бе чут в Рама, плач и ридание и писък голям. Рахил плачеше за децата си и не искаше да се утеши, защото ги няма“ (Мат. 2:17-18).
             Така жестокият Ирод принесъл в жертва на своето необуздано властолюбие хиляди младенци, като не знаел, че Иисус Христос се родил да устрои царство не на земно владичество, а на вечното спасение; че всички хитрини човешки са безсилни и напразни за всемогъщия Божий промисъл, който властно и безпрепятствено устройва спасението на света; че животът на самия Ирод, който самонадеяно се грижел за себе си, ще продължи не повече от една година и че съдбата му зависи от Бога! Божият съд – по думите на църковните писатели – постигнал Ирода чрез страшни болести, които прекратили живота му за незаконното избиване на невинните.
             Младенците мъченици влезли в Царството Небесно не през вратата на св. Кръщение, но чрез мъченическата смърт за Иисуса Христа, която Сам Той нарекъл „кръщение“ (Марк. 10:10). И с това кръщение при много некръстени мъченици се заменя самото Тайнство Кръщение чрез вода.
© Жития на светиите. Синодално издателство, София, 1991 година, под редакцията на Партений, епископ Левкийски и архимандрит д-р Атанасий (Бончев).

Иконата е копирана от http://reflexionchretienne.e-monsite.com

Свети първомъченик архидякон Стефан

27 12          С добрия подвиг си се подвизавал, първомъчениче Христов и апостоле, и си изобличил нечестието на мъчителите. С камъни убит от ръцете на беззаконници, венец от десницата на Стоящия свише си приел и викайки към Бога си се отправил, като си казал: Господи, не им зачитай този грях.
Житие на свети първомъченик и архидякон Стефан
            След Възнесението на Иисуса Христа и след слизането на Свeтия Дух над апостолите, словото Господне бързо се разпространявало и числото на вярващите растяло всеки ден. Юдейските началници и членовете на синедриона с ожесточение и гняв виждали успехите на новото учение. След като предали Иисуса Христа на позорна кръстна смърт, те се надявали, че с Него ще загине и Неговото слово. Но сега те видели, че смирените рибари безстрашно и гръмко проповядват името на възкръсналия Христа, Който възлязъл на небето и седнал отдясно на Бога; че те правят чудеса, чрез едно допиране изцеряват болни и дават зрение на слепи; че на всички езици те разпространяват учението на Христа и че думите им, изпълнени с необикновена сила, увличат множество люде, готови с радост да напуснат своите семейства и домове, за да станат последователи Христови.
            Виждайки всичко това, юдейските началници започнали силно да се тревожат и да взимат строги мерки против апостолите. Те ги наказали, затваряли ги в тъмница, забранявали им да проповядват, възбуждали срещу тях народа, наричайки ги разорители на Мойсеевия закон. Но въпреки тия гонения Христовото учение се разпространявало и самите житейски потребности на новообразуваното общество се осигурявали. Защото, както говори апостол и евангелист Лука, „апостолите пък свидетелстуваха с голяма сила за Възкресението на Господа Иисуса Христа, и голяма благодат беше върху всички. Помежду им нямаше ни един, който да се нуждае, защото които притежаваха земи или къщи, продаваха ги и донасяха цената на продаденото и слагаха пред нозете на апостолите; и се раздаваше всекиму според нуждата.
              Между тия, които получавали храна, имало люде от различни страни и народи. Когато броят на християните се увеличил много, между тях се появил ропот. Елинистите – евреи, от езически страни, се оплаквали, че на техните вдовици се дават малки дажби. Това дошло до знанието на апостолите. Заети с проповядването на слово Божие, те решили да не взимат на себе си, в ущърб на проповедта, грижите за домакинските работи на християнското общество и затова решили да изберат из числото на учениците 7 души, на които и поверили грижите за раздаване на дажбите. Избраните били наречени „дякони“ (служители). Апостолите си помолили и ги ръкоположили и те взели дейно и ревностно да изпълняват своите задължения. Пръв измежду седемте дякони бил Стефан, човек изпълнен с вяра и Дух Свети.
             В Йерусалим числото на вярващите все повече се увеличавало. Дори мнозина от еврейските свещеници се обърнали към Христа. Това силно обезпокоило членовете на синедриона. Те всъпили в спор със Стефан, но не могли да противостоят на духовната сила и мъдрост, с която били изпълнени неговите думи – толкова повече, че Стефан правел и чудеса. Тогава те прибягнали до друго средство: възбудили срещу него народа, стареите и книжниците, като го обвинили пред синедриона, че уж хулел Бога и Мойсеевия закон. Намерили се лъжесвидетели, които потвърдили техните думи.
             Повикали Стефан в синедриона. Вместо да се защищава, той започнал да обвинява своите обвинители, че именно те непрестанно нарушават закона, макар да се хвалят с неговото изпълнение. Той припомнил всички благодеяния на Господа към еврейския народ: как Той го спасил от тежкото египетско робство, чудесно го опазил сред пустинята, дал му закон, устроил за него скинията, а след това и храма, пращал му пророци и проповедници, които му възвестявали за Христа; как тоя избран народ нарушавал Божия закон, убивал пратените от него пророци и най-после изпълнил мярата на своите престъпления, като разпнал Христа. „Твърдоглави и необрязани по сърце и уши – извикал Стефан, – вие всякога се противите на Светия Дух, както бащите ви, тъй и вие! Те убиха ония, които предизвестиха идването на Праведника, Чиито предатели и убийци станахте вие!“
              Тези думи възбудили яростта на слушателите: те скърцали със зъби и сърцата им се късали от злоба. А Стефан, изпълнен от Дух Свети, веднага прекъснал речта си, погледнал на небето към открилото се пред очите му божествено видение и радостно извикал: „Ето, виждам небесата отворени и Сина човечески да стои отдясно на Бога!“ Тогава всички единодушно се нахвърлили върху него и като го измъкнали вън от града в Йосифовата долина, около Кедърския поток, започнали да хвърлят камъни върху него. А той се молил и казвал: „Господи Иисусе, приеми духа ми!“ След това коленичил и извикал с висок глас: „Господи, не зачитай им тоя грях!“ – и с тия думи починал.
              Нито кротостта на Стефан във време на мъченията, нито последната трогателна молитва за враговете не укротила убийците. Те дишали злоба и гняв. От всички най-вече се ожесточавал един момък на име Савел, жесток гонител на църквата Христова – оня същият, който по-късно, просветен от Духа Божи, станал най-твърд и ревностен проповедник на истинската вяра и славен апостол Павел.
 
            Преданието говори, че Пресветата Дева, придружена от апостол Йоан Богослов, гледала от височината как убиват Стефан и се молила за него. Тялото на първомъченика било оставено да го изядат зверовете и птиците. Но Гамалиил, един бележит еврейски законоучител, който уважавал светия мъченик, взел честното му тяло и го погребал в своето имение. Вярващите много плакали за Стефан.
             Въпреки гоненията християнската Църква все повече укрепвала. Мъжеството, с което вярващите понасяли тия гонения, убеждавало безпристрастните в истинността на християнската вяра. Повярвалите, принудени да бягат от Йерусалим, където Савел жестоко гонел Църквата, се пръснали по цяла Юдея и навсякъде числото на християните бързо се умножавало.
В 415 г. мощите на първомъченика Стефан били открити чрез чудно видение, което имал един свещеник. Те били поставени в Сионския храм в Йерусалим. Пренасянето на мощите на свети Стефан се възпоменава на 2 август.
© Жития на светиите. Синодално издателство, София, 1991 година, под редакцията на Партений, епископ Левкийски и архимандрит д-р Атанасий (Бончев),
изт. http://www.pravoslavieto.com
Икона: m.facebook.com
към Начало

Неделя след Рождество Христово

Матей 2:13-23

            А след като си отидоха, ето. Ангел Господен се явява насъне Иосифу и казва: стани, вземи Младенеца и майка Му, и бягай в Египет, и остани там, докле ти кажа; защото Ирод ще търси Младенеца, за да Го погуби. Той стана, взе Младенеца и майка Му нощем, и замина за Египет; и там стоя до смъртта Иродова, за да се сбъдне реченото от Господа чрез пророка, който казва: „от Египет повиках Сина Си“ Тогава Ирод, като се видя подигран от мъдреците, твърде много се ядоса и прати, та изби всички младенци във Витлеем и във всичките му предели, от две години и надолу, според времето, което бе точно узнал от мъдреците. Тогава се сбъдна реченото от пророк Иеремия, който казва: „глас бе чут в Рама, плач и ридание, и писък голям; Рахил плачеше за децата си, и не искаше да се утеши, защото ги няма“.
           А след като умря Ирод, ето, Ангел Господен се явява насъне Иосифу в Египет и казва: стани, вземи Младенеца и майка Му и иди в земята Израилева, защото измряха ония, които търсеха душата на Младенеца. Той стана, взе Младенеца и майка Му, и дойде в земята Израилева. Но като чу, че в Иудея царува Архелай, наместо баща си Ирода, уплаши се да иде там; и след като получи откровение насъне, замина за пределите Галилейски и, като дойде, засели се в един град, наричан Назарет, за да се сбъдне казаното чрез пророците, че Той ще се нарече Назорей.
Братя и сестри,
             В рождественските празнични дни Църквата възпоменава написаното от евангелист Матей за Рождеството на Спасителя. Ето, чухме за бягството на светата Дева с Богомладенеца и Йосиф Обручник в Египет. А от преданието знаем, че щом стъпили в египетската земя, тежко земетресение е разрушило огромните каменни идоли. Защото Спасителят е дошъл вече на света и идолската заблуда е потъпкана. Свършено е вече с лъжливите богове, с езическите вярвания.
             Христос се роди, за да можем да отхвърлим лъжата. Защото, познавайки Него – Пътя, Истината и Живота, вече нямаме право да вкусваме от предходните заблуди. Нямаме право да протягаме ръка към неистината, след като сме познали Истината и Тя ни е направила свободни.
              С пътуването на Богомладенеца в Египет и Неговото завръщане се осъществява пророчеството на пророк Осия, който казва, предавайки думите на Отца: „от Египет повиках Сина Си“.
              Трагичното погубване на хилядите витлеемски младенци от злия цар дава множество невръстни мъченици – сияйни като звезди в невечерния ден на Божието Царство. Тяхната памет ще почетем на 29 декември. И техните венци са още по-славни, защото увенчават детската невинност.
              Не знаем точно колко години прекарва светото семейство в Египет – две, три или пет, но знаем, че след смъртта Иродова – а той е имал ужасна кончина – след неговата смърт Богомладенецът, Девицата Майка и праведният Йосиф се завръщат в Палестина.
               Поселват се в Назарет, град, отвека известен като място, където е израснал Спасителят.
               Именно там светата Дева бе чула ангелския поздрав на Благовещение, известяващ Й, че Тя е избраницата, Която ще стане Вместилище на Невместимия.
               Всички тия събития, предадени с голяма точност от евангелист Матей, служат на християните от всички времена за знанието, че Христос приема плът в историческото време, преди 2021 години. Божественият Логос, Бог –Слово, Второто Лице на Света Троица се въплъщава в историческото време, на конкретното място, пътува до Египет и се връща в Назарет. Защото е имало твърде много лъжеучения в църковната история, които говорят за идеята за Доброто, за Доброто Начало, за Бога като абстракция.
               А Христос е историческият Спасител, Който се роди в света, стана Човек, живя сред нас, претърпя доброволно Разпятие и възкръсна в третия ден, като строши портите на ада и изведе отвека свързаните праведници.
               Този исторически Христос честваме като наш Цар и Бог.
               На Неговото Рождение се покланяме сега като казваме:
„С Твоето Рождество, Христе, Боже наш, изгря за света светлината на богопознанието. Защото чрез него,  онези, които служеха на звездите, от звездата се научиха да се покланят на Тебе, Слънцето на правдата, и да познават Тебе, Восток свише.  Господи, слава на Тебе!“
               Честито Рождество Христово!
               Божието благословение да е с всички нас, по молитвеното застъпничество на Майката Божия, на Която се покланяме като на Царица Небесна и наша Владичица, послужила за най-великата тайна.
               Амин!

Иконата е копирана от http://www.hranitel.club

Честито Рождество Христово!

          Празникът, в който няма болка
             Рождество Христово и Възкресение са най-големите християнски празници.
             Възкресението на Богочовека е тъй изумително, свръхмерно, неописуемо, чудно, грандиозно, тъй величаво, надскачащо всяка рационална характеристика, събитие, че го наричаме „Великден“ – Великият ден на Христовата победа над греха, смъртта и дявола.
             Но тази свръхярка светлина е предшествана от страданията Господни, от нашата съпричастност към мъките на Спасителя, от трагизма на стоварване върху плещите на Безгрешния на целокупния греховен товар на човечеството, от покайния зов на богослужбите, които ни призовават към съразпване с Христос.
             А ето – Рождеството иде – без болка, без страдания, дивно, тихо, непонятно, непознаваемо дори за ангелските хорове, истинско звездно тържество, където цялата вселена прекланя колене пред Богомладенеца. Отдават почит и пастирите, символизиращи юдейския народ, и влъхвите – високообразования езически свят, и ангелите, които пеят в този тържествен час.

Има още

Проповед в навечерието на Рождество Христово

 Братя и сестри,
           По Божия милост достигнахме до навечерието на великия празник на Христовото Рождество. Повикани сме в Църквата да преклоним коленете на сърцата си пред Идещия в име Господне Богочовек. Покланяме се на крехкия Богомладенец, Сина на Светата Дева, Който стана Човек, за да ни направи богове по благодат.
          Очакваме да зърнем с очите на сърцата си сбъдването на Божието обещание, дадено още на прародителите след изгонването им от рая – обещанието, че от Жена ще се роди Съкрушителят на древната змия.
          Прекланяме глави ведно с влъхви и пастири пред Стария по дни, Който днес е Младенец, а утре ще е Победителят на ада и смъртта.
          Ликуваме заедно с белите като мляко ангелски хорове, казвайки: „Слава във висините Богу и на земята мир, между човеците благоволение“.  
          Не сме сами – с нас е Бог!
          Не сме сами – Той дойде в тъмния запад на нашето естество, за да ни освободи от властта на греха, смъртта и дявола.
          Не сме сами – каним Го да се роди в нашите сърца, като ги украсим със смирение и съкрушение, като осъзнаем, че въпреки тъмната пяна на човешките ни страсти и злоба, Христос се ражда, а ние сме призвани да го славим и да Го следваме.
           Затова нека загърбим делничната суета и грижите за тоя век, да прогледнем отвъд болката и страданието, да потъпчем унинието, да се утешим за починалите в Божията десница, да притихнем в трепетно очакване, като въззовем към току-що Родилия се Младенец:
         
„Благодарим Ти, Господи! Благодарим Ти, Сине на Отца, Предвечно Слово, чрез Което е сътворен света! Благодарим Ти, че не се погнуси да приемеш немощното човешко естество. Благодарим Ти, Княже на мира, че ни даде Своя мир! Защото Ти, Господи, даваш не както дава света. Ти, Христе, даваш спасение!“
            И нека тази вечер на празничната трапеза да помислим, да разкажем за Рождението на Спасителя, Което очакваме. Да благодарим Богу, че ни е събрал край Своите ясли, събрал ни е за празника на Своето Рождество, та и в нашите души да възрасте Неговия мир.
           Божието благословение да е с всички вас
           Честита и благословена, мирна и спокойна да е Бъдни вечер! Амин!

Иконата е копирана от http://www.orthochristian.com

Свети Игнатий Богоносец – Игнажден

Братя и сестри,
     В дните, предшестващи Рождество Христово, Църквата ни услажда с духовно честване на прославен свещеномъченик. Днес поменаваме свети Игнатий, епископ Антиохийски, известен като Богоносец. Църквата му присъжда това име, защото той е онова дете, което Христос е прегърнал и вдигнал сред апостолите, спорещи кой е по-голям в Царството Небесно. Като показва на всички детето, Христос казва незабравимите слова „Ако не се обърнете и не станете като деца, няма да влезете в Царството Небесно“.
     Това дете, прегърнато от Богочовека, е свети Игнатий, станал ученик на св. Йоан Богослов и епископ на Антиохия, където за първи път наричат последователите на Спасителя християни.
     С апостолска ревност и труд свети Игнатий проповядва Божието слово и наставлява своето словесно стадо.
     А в преклонна възраст, в дните на император Траян, който е убеден езичник, свети Игнатий е призован към мъченическа смърт.
     Изпратен за Рим по море, за да срещне смъртта на Колизеума, свети Инатий утешава християните в градовете, където спира корабът. Той ги наставлява и чрез своите послания, от които са запазени седем писма. Те ни представят живия дух на апостолската църква и пламенната вяра на богоносния светия, чийто дял е Самият Христос.
     Свети Игнатий е разкъсан на арената от гладни лъвове, както често се е случвало тогава в дни на гонения. Често вярващи, които не предават Христа, са удостоени точно с такава мъченическа кончина.
     Така е било в дните, когато езичеството е нападало Църквата отвън – чрез насилия и гонения.
     Днес няма открито гонение срещу вярващите. Слава Богу, в миналото са останали времената, когато хората са се боели да отидат на църква, за да не загубят работата си или да не попаднат под ударите на атеистичната държавна власт.
     Днес враговете на Христа воюват по друг начин. Неистината се опитва да заеме място на истината, светският дух навлиза в Църквата, а компромисите с вярата стават все повече.
     Сякаш нищо не носим от духа на прославените мъченици, от духа на свети Игнатий и древните изповедници на вярата.
    И не само че сме слаби – духом и телом, но и сме объркани, дезориентирани, подлъгани, лишени от яснота какво се случва в нашето бездуховно време.
     Със сърцата си усещаме, че живеем в свят с глобални промени, които се стоварват върху нас под мотото на абстрактно добро и правда, а всъщност примката вече се спуска по земното лице.
     Единственото, което ни остава е молитвата към Господ, Майката Божия, ангелите и светиите. А знаем че сред белия сомн на мъчениците е и свети Игнатий, с окървавена епископска одежда, принесъл се като пшеничен хляб пред Божия олтар. Той не спира да се моли за нас – сломените и объркани Христови чеда от последните времена.
     Свети Игнатий не спира да се моли за всички нас. Както приживе се е молил за паството и християните от общините на ранната църква, така се моли и за нас – да имаме бистрота на духовния взор и сили, за да не отпаднем от Христа.
    Божието благословение да е с всички вас по молитвите на свети Игнатий Богоносец. Благословени да са всички с просветна вяра, честващи този ден без езически суеверия и празни заблуди и гадания.
     Амин!
Иконата е копирана от https://www.predanie.bg/

Неделя преди Рождество

На 19 декември почитаме паметта на свети мъченик Бонифаций

Матей 1:1-25

         Книга за живота на Иисуса Христа, Син Давидов, Син Авраамов. Авраам роди Исаака; Исаак роди Иакова; Иаков роди Иуда и братята му; Иуда роди Фареса и Зара от Тамар; Фарес роди Есрома; Есром роди Арама; Арам роди Аминадава; Аминадав роди Наасона; Наасон роди Салмона; Салмон роди Вооза от Раав; Вооз роди Овида от Рут; Овид роди Иесея; Иесей роди цар Давида; цар Давид роди Соломона от Уриевата жена; Соломон роди Ровоама; Ровоам роди Авия; Авия роди Аса; Аса роди Иосафата; Иосафат роди Иорама; Иорам роди Озия;  Озия роди Иоатама; Иоатам роди Ахаза; Ахаз роди Езекия; Езекия роди Манасия; Манасия роди Амона; Амон роди Иосия; Иосия роди Иоакима; Иоаким роди Иехония и братята му – през време на преселението Вавилонско.
          А след преселението Вавилонско Иехония роди Салатииля; Салатиил роди Зоровавеля; Зоровавел роди Авиуда; Авиуд роди Елиакима; Елиаким роди Азора; Азор роди Садока; Садок роди Ахима; Ахим роди Елиуда; Елиуд роди Елеазара; Елеазар роди Матана; Матан роди Иакова; Иаков роди Иосифа, мъжа на Мария, от която се роди Иисус, наричан Христос.
           И тъй, всички родове от Авраама до Давида са четиринайсет рода; и от Давида до Вавилонското преселение – четиринайсет рода; и от Вавилонското преселение до Христа – четиринайсет рода.
           А рождението на Иисуса Христа стана тъй: след сгодяване на майка Му Мария за Иосифа, преди още да бяха се те събрали, оказа се, че тя е непразна от Духа Светаго.
           А Йосиф, мъж й, понеже беше праведен и не желаеше да я осрами, поиска тайно да я напусне. Но когато намисли това, ето, Ангел Господен му се яви насъне и каза: Иосифе, син Давидов, не бой се да приемеш Мария, жена си, защото заченалото се в нея е от Духа Светаго. Тя ще роди Син, и ще Му наречеш името Иисус, защото Той ще спаси народа Си от греховете му.

          А всичко това стана, за да се сбъдне реченото от Господа чрез пророка, който каза:“Ето, девицата ще зачене в утробата си и ще роди Син, и ще Му нарекат името Емануил“, което ще рече: с нас е Бог.
           Като стана от сън, Йосиф направи, както му бе заповядал Ангелът Господен, и прие жена си. И не познаваше я, докле тя роди своя първороден Син и той Му нарече името Иисус.

Братя и сестри,
            В Неделя преди Рождество Христово Църквата припомня началото на евангелието според Матей. В първата глава на това първо евангелие – първото по време на написване – в първата глава евангелист Матей излага подробно родословието по плът на Господ Иисус Христос. В днешната неделя възпоменаваме всички праведници, всички богоносни отци от създание мира досега – от Адам до Йосиф Обручника, както и всички старозаветни пророци, на които Господ е открил тайните за съдбините на света.
               Свети евангелист Матей разделил родовете от Авраам до цар Давид, от Давид до дните на Вавилонското преселение и сетне – от тези дни до Рождество Христово, за да опише по-ясно еврейската история. Независимо кой управлявал еврейския народ – съдии до цар Давид или царе от Давидовото време до плена, и сетне – първосвещеници до идването на Христа, те не станали по-добри, нито получили опрощение за греховете си, докато не дошъл съвършеният Съдия, Цар и Първосвещеник – Христос.
             Подробното излагане на родословието по плът  на Спасителя цели да покаже на юдеите очаквания Месия – Помазаника Божи, истината да ги убеди, че Той вече е дошъл.
                И наистина преди 2021 години в градеца Витлеем, предсказан от пророците, се ражда очаквания още от Адамово време Съкрушител на главата на змията – Съкрушител на дявола.
              Обещаното се случва. От Ева дойде греха и смъртта, а сега от Новата Ева – Пресветата Владичица, Съвършената, Всесвятата Богоматер се роди Онзи, Който можа да извърши изкуплението на човешкия род.
              А колко тъжно – богоизбраният народ, юдеите, потомци по кръв на Авраам, не само не повярваха и не провидяха в Иисуса Месията, не само Го разпънаха на кръст, но и днес продължават да очакват онзи, който ще им донесе пълно икономическо и политическо господство.
                 А Царят на царете отдавна дойде, прие човешко естество, роди се в беден, макар и царски род, в пещера, сред ясли на животни, живя и работи като дърводелец, даде пример за съвършеното смирение, изрече слова, дошли от небето и стори чудеса, дошли от небето, и прие позорна смърт, за да се спусне още по-ниско, да снизходи още по-надолу – в преизподнята – там, където съкруши смъртта със всепобеждаващата сила на Своето Възкресение.
               Наближава часът на Рождението на Спасителя, на този дивен празник на тиха радост, на ангелско пение и поклон пред Въплътилия се Бог, празник без болка, празник на триумфа, на сбъднатото Божествено обещание. Отец изпраща Сина в света, за да ни избави от властта на греха, смъртта и дявола. Намери се пречист и достоен съсъд за тази велика тайна – чистотата на Девата съкруши прародителската обреченост.
                 Да се готвим с чисти сърца да възкликнем отвъд страховете и житейските грижи, да възкликнем заедно с ангелите: „Слава във висините Богу и на земята мир, между човеците благоволение!“
                 И да се възрадваме, че Бог се ражда!
                 Честит и благословен неделен ден на всички!
                 Божието благословение да ни укрепява за покаяние и милосърдие, по молитвите на Пресветата Владичица Богородица, на свети Бонифаций и на всички светии. Амин!      
Иконата е копирана от https://www.cross.bg/bonifatziii-boga-aglaida-1620560.html   
към Начало

Неделя единадесета след Неделя подир Въздвижение. Свети Спиридон Чудотворец

Евангелско четиво
Лука 14:16-24

           А Господ му отвърна: Един човек приготви голяма вечеря и покани мнозина, и в часа за вечеря изпрати слугата си да каже на поканените: Дойдете, понеже всичко е вече готово.
           И почнаха всички като сговорени да се извиняват. Първият му рече: Купих си нива и ще трябва да отида да я видя, моля те, извини ме.
           Другият рече: Купих си пет рала волове и отивам да ги опитам, моля те, извини ме.

          Третият рече: Ожених се, и затова не мога да дойда.
           И като се върна, слугата обади това на господаря си. Тогава стопанинът на къщата се разсърди и рече на слугата си: Излез по-скоро по стъгдите и улиците на града и доведи тук бедните, маломощните, хромите и слепите.
           И рече слугата: Господарю, извършено е, както заповяда, и още място има.
           И рече господарят на слугата: Излез по друмища и плетища, и колкото намериш, накарай ги да влязат, за да се напълни къщата ми.
            Защото, казвам ви: Никой от поканените няма да вкуси от вечерята ми. Понеже мнозина са звани, а малцина – избрани.
Братя и сестри,
             Днешното литургийно евангелско четиво според евангелист Лука предава Господнята притча за поканените на голямата вечеря. Тази притча я срещаме също и у свети евангелист Матей.
             Тя ни разкрива величествените тайни на Царството Божие. Човекът –господар, който приготвя голяма вечеря, е всъщност Бог-Отец, Който с безмерната си благост сътвори света и направи всичко, дори пожертва Единородния Син за спасението и изкуплението на този наш грехопаднал свят. Тук Слугата, Който в тази притча отива да съобщи на поканените, че всичко е готово, е всъщност Богочовекът Христос, Който понизи Себе Си, прие образ на раб и стана Човек, във всичко подобен нам, освен в греха. Вечерята е блаженият пир на божествената любов, към която сме призвани всички.
             Тази притча Господ Иисус Христос произнася като изобличение за Своите врагове – лицемерните фарисеи.
             Чухме как всички поканени започват да се извиняват, че няма да се отзоват на божествения призив. Заети в житейски дела – ниви, покупки и женитби, заети с житейски грижи, удостоените с висока чест доброволно се отказват от нея. Доброволно отказват да отидат на божествената вечеря в Царството Божие. Всъщност тези поканени, които са неблагодарни, изобразяват юдейския народ, който беше богоизбран, надарен със закон и божествени наредби, но не остана верен Богу, пропъди Божиите пратеници – пророците и накрая извърши най-големия грях – убийството на Божия Син, на Богочовека Христос.
            И ето – отвека избраните сами се отказаха от своето почетно избраничество, сами отклониха божествената покана. А стопанинът на вечерята – Бог-Отец, нареди на Христос да покани нищите, бедните и окаяните, да покани скитащите по пътищата и друмищата. Това са грешниците и митарите, езичниците, които прегръщат с обич спасителната вяра.
            Ето така се изпълва Божия дом, така на местата на доброволно оттеглилите се сядат онези, които в очите на юдеите са били най-окаяните.
             Но днес можем да отнесем моралния смисъл на притчата към себе си. Ние сме Христовите – кръстени, приобщени, облагодатени и миропомазани, ние сме днес поканени на божия пир на божествената любов. Но дали множество житейски грижи не ни спират в пътя към небесния чертог? Не сме ли твърде вторачени в земното и преходно битие, не сме ли угрижени в нуждите на тукашния свят? Дори често не намираме време да дойдем на църква. А когато дойдем, се чувстваме така, сякаш сме изпълнили някакъв огромен дълг към Бога. Не знаем ли, че Църквата ни спасява? Тя е спасителният кораб, тя е Ноевият ковчег, без нея ние не можем да се спасим. Ние сме топлохладни, умерени във вярата, склонни към компромиси със света, дипломатични по отношение на другите …
              Често дори отлагаме изповед и Причастие под предлог, че имаме по-важни дела. Изглежда сме твърде лекомислени – отклоняваме поканата за Господнята вечеря за после. А всъщност сме преходни и не знаем дали ще има „после“. Най-важното дело на света е делото на спасението – спасението на душата. Няма по-важно дело – добре е да запомним това!
              Гибелно нехайство е да отлагаме изповедта и светото Причастие. Да внимаваме да не се уподобим на почетните гости от притчата, които се оказаха недостойни и сами се отлъчиха от Царството Небесно.
               Господ, по великата Си милост да ни умъдри и вразуми.
               Днес, по Божия милост, честваме и великия Божи угодник – Чудотвореца свети Спиридон, особено почитан в нашия град и нашия храм. Ето – тук е олтарната икона на свети Спиридон, дарена от боголюбивите ни предшественици. Нека да прочетем вкъщи неговото житие и да видим как е живял този, който е удостоен да е сред най-почетените на божествената вечеря. И ще видим, че целият му живот е преминал в служение Богу и на ближните. И до днес нетленните му мощи източват чудеса и изцеления и вярващи от цял свят идат на о. Корфу, за да се поклонят и изпросят молитвата на свети Спиридон.
                Божието благословение да е с всички нас, по молитвите на Майката Божия, на свети Спиридон, епископ Тримитунтски и на всички светии. Амин!
Иконата е копирана от https://vk.com
към Начало

Зачатие на света праведна Анна

%d1%81%d0%b2-%d0%b0%d0%bd%d0%bd%d0%b0-9-%d0%b4%d0%b5%d0%ba

           Днес оковите на безчадието се развързват, защото Бог, като чу Йоаким и Анна, яви им повече от надеждата им, като явно обеща да им се роди Богоотроковицата, от която Сам Неописаният да се роди, Който, станал Човек, повели на ангелите да й викат: радвай се, благодатна, Господ е с тебе.

Братя и сестри,
          На 9 декември Светата Православна Църква чества зачатието на света Анна – богомъдрата потомка на Аароновия род, удостоена да стане майка на света Богородица. За тези събитията знаем от Свещеното Предание и най-тържествено ги възпоменаваме на 8 и 9 септември, когато честваме Рождеството на Владичицата Богоматер.
          Знаем, че светите и праведни богоотци Йоаким и Анна са били бездетни и със скръб са носили своето безплодие. Еврейското общество не е гледало с добро око на бездетните, защото всички са мислели, че това е наказание за тежки грехове.
          Но както се случва и друг път в Стария Завет – знаем за Сарра, Аврамовата жена, за майката на пророк Самуил, също носеща името Ана, знаем и за майката на Самсон – всички тези праведни жени в старините си, по Божия милост се сдобиват с рожба.
          И ето – Бог явява Своята чудна милост и над престарелите праведници Йоаким и Анна, на които е отредено да имат чудна дъщеря – най-святата Девица на тоя свят, удостоена един ден да стане Майка на Богочовека.
          Горещата молитва на света Анна е чута и ангел Господен й известява, че и тя ще има чедо – благословена дъщеря, чрез която ще дойде спасението на света.
          На свети Йоаким също се явил ангел и го утешил с радостната вест.
 
         А на днешния ден – 9 декември, точно 9 месеца преди Рождество Богородично, Църквата чества това велико събитие – зачатието на света Анна, когато тя зачена Приснодевата.
          Днес празнуват всички, носещи името на смирената и свята праведница Анна, майката на света Дева Мария. Знаем, че на всяко богослужение Църквата поменава светите Йоаким и Анна, наричайки ги „богоотци“.
          Бог да ни помилва по техните свети молитви. Защото знаем, че откак свят светува не е имало по-безстрастно и праведно семейство от семейството на светите Йоаким и Анна.
          Честит празник на всички!
          Честито на всички именици!

Иконата е копирана от http://www.kapadokis.g