Възнесение Господне (Спасовден)

8

1

     Възнесъл си се в слава, Христе, Боже наш, зарадвал учениците с обещанието за Светия Дух, уверил ги чрез благословението, че Ти си Син Божи, Спасител на света.

Братя и сестри,
              Възнесение Господне е велик Господски празник. Честваме онзи знаменателен миг, подробно описан в книга „Деяния на светите апостоли“, когато на 40 –тия ден от Своето Възкресение Спасителят възкачвапридобитата от Него при Въплъщението човешка природа, възкачва я отново на небето, към отворените райски двери и дори по-високо от небесата. Защото Христос въздига човешката природа, човешкото естество, да не забравяме, че Той – Изкупителят е Богочовек, въздига човешкото естество до престола отдясно на Отца.
            Защо отдясно? Защото дясното е почетната, равночестната страна – Христос е отдясно на Отца, Синът Божий споделя една същност, една чест и слава с Отца, Който е нероден и със Светия Дух, Който животвори.
           Това е денят на Спасението – на спасението, което Богочовекът вече осъществи, древното проклятие е снето, небесните двери са отворени за човеците, може да се радваме и да ликуваме. Скоро Спасителят ще изпрати и Светия Дух, Утешителя, Който ще научи апостолите на истинска богомъдрост и знание, на вникване в истинския смисъл на Писанието, и ще разкрие в пълнота тайните Божии. Това ще стане на Петдесетница, когато честваме  рождения ден на Църквата.
           През тези 40 дни от Възкресение до Възнесение Спасителят се явява нееднократно с промененото си тяло, неподлежащо вече на пространствено-времевите начертания. Той влиза при заключени врати, невинаги е разпознат външния Му вид.
          Христос беседва за Царството Божие и разкрива неговите тайни. Не е постоянно с учениците, за да могат да свикнат, че телесно Той не ще бъде вече с тях. За всички е ясно, че Сам Господ говори с тях.
          И ето, на Елеонската планина, пред очите на голямо множество ученици и на Майката Божия, Христос се възнася на небето. И знаем, че точно от небето, със сила и слава голяма Той ще дойде да съди живи и мъртви в деня на славното и величествено Второ Пришествие.
           Да даде Господ живите да Го посрещнат изправени, стоящи във вярата, с плодове на покаяние, а починалите да намерят добри дела и мисли за свое оправдание. Да даде Господ и ние да сме в числото на онези, които по застъпничеството на света Богородица и светиите, Бог  ще помилва. Амин!
Копирайте Проповед на Възнесение Господне (Спасовден), 2019
Стенописът е копиран от http://www.orthodoxindiana.org

Тържество на неделното училище

 

За презентацията е нужен JavaScript.

          На 2 юни се състоя детско тържество по случай завършване на учебната година на неделното училище при храм „Свети Димитър“, Хасково. Малките ученици представиха стихове и сценка по евангелския разказ за богаташа и бедния Лазар. В края на тържеството те получиха грамоти и подаръци от своите преподаватели и свещениците на храма, както и празнична почерпка с традиционната вкусна торта.

Евангелско четиво и проповед на Неделя на Слепия

0554d9fdc22092b2a3818b5087035367www.bnr.bg
Йоан 9:1-38

          И като минаваше, видя един човек, сляп от рождение. Учениците Му Го попитаха и казваха: Рави, кой е съгрешил, тоя или родителите му, за да се роди сляп?
          Иисус отговори: нито тоя е съгрешил, нито родителите му, но това биде, за да се явят делата Божии върху му. Аз трябва да върша делата на Тогова, Който Ме е пратил, докле е ден, настъпва нощ, когато никой не може да работи. Докле съм в света, светлина съм на света.
          Това като каза, плюна на земята, направи калчица от плюнката и намаза с нея очите на слепия и му рече: Иди се умий в къпалнята Силоам (което значи: пратен). Той отиде, уми се и се върна прогледал.

Има още

Евангелско четиво и проповед на Неделя на Самарянката

Господ и самарянката Фотиния

Йоан 4:5-42

               И тъй, дохожда Господ в самарийския град, наричан Сихар, близо до землището, което Иаков бе дал на сина си Йосифа. Там беше Иакововият извор. Уморен прочее от път, Иисус седеше си тъй при извора. Часът беше около шестия. Дохожда една жена от Самария да си начерпи вода.
              Иисус и казва: дай Ми да пия. Защото учениците Му бяха отишли в града да купят храна.
              Жената самарянка Му казва: Как Ти, бидейки иудеин, искаш да пиеш от мене, която съм жена самарянка? (Защото иудеите нямат сношение със самаряните.)
              Иисус й отговори и рече: Да би знаяла дара Божий, и кой е Оня, Който ти казва: Дай Ми да пия, ти сама би изпросила от Него, и Той би ти дал вода жива.

Има още

Честит празник!

52a18b24b9c9c
Поучително слово на 24 май
Братя и сестри,
            Макар да честваме нашите прославени просветители – светите Кирил и Методий на 11 май, днешният ден – 24 май е официалният празник на създаването на старобългарската азбука, празник на всички българи с православно самосъзнание, на всички учащи, на цялата интелигенция, на целия народ, ограмотен да пише на кирилица.
           Редно е да не забравяме защо се случва това епохално дело. Защо Константин Философ, патриаршески секретар към Великата Църква „Света София“, изнамира, написва начертанията на първата азбука.
           Защо патриарх Фотий, който е и светец, провижда с векове напред – новопокръстените народи трябва да имат Словото Божие на свой роден език. Ето за това се създава азбуката – за да се преведе Библията и богослужебните книги на езика на солунските славяни, на езика на моравските славяни, за да имат познание за Бога онези, които доскоро са били в мрак и заблуди.
           Светите братя Кирил и Методий и техните ученици не правят това, за да възтържествува българската култура или за да създадат литературен разцвет. Тяхната цел е религиозна, верова – да дадат Библията и литургичните текстове на понятен език, в съгласие с думите на апостол Павел: „Макар да говоря повече от всинца ви езици, предпочитам да кажа в Църква пет думи разбрани“.
             Разцветът на книжовността е преди всичко разцвет на религиозната книжнина. Неслучайно свети Климент превежда Постния Триод – най-важната богослужебна книга за Великия пост, а свети Наум – Цветния Триод – богослужебна книга, с която Църквата служи от Великден до Петдесетница. И неслучайно още свети Методий превежда книга Псалтир, като една от най-важните богослужебни и душеспасителни книги, нужни на българите.
            Добре е да не забравяме, че това духовно явление – създаване на азбука и преводи, е преди всичко религиозно дело на мисионери, на вярващи, на покръстители, дело на Христовия дух, който е изпълвал тези богомъдри учители.
            Когато те създават азбуката по поръка на византийския патриарх, те не мислят за духовност, култура, образование, самосъзнание, писменост, просвета, те не мислят в абстрактни понятия – те мислят за Бога, за това, че трябва да дадат Словото Божие и на други, множество свои братя, които са напуснали езическата тъма.
            Ето това е техният стремеж, тяхното дело. Да преклоним коленете на сърцата си пред това богоприятно грандиозно събитие – написването на азбука, чиято първа буква е имала очертанията на кръст – ще рече свещена, християнска азбука.
           По молитвите на светите братя Методий и Кирил и на техните ученици, Господ да ни просвети и вразуми. Амин!
Иконата е от регионалния исторически музей на град Добрич

Преполовение на Петдесетница. Свети мъченик княз Йоан Владимир

3

            На преполовението на празника, жадуващата ми душа напой с водите на благочестието, защото на всички, Спасителю, си възгласил: „Който е жаден, да дойде при Мене и да пие!“ Източниче на нашия живот, Христе Боже, слава на Тебе!

            Празникът Преполовение е в средата на петдесетдневния период  между двата големи празника – Възкресение Христово и Петдесетница. На литургията се чете евангелския текст, който разказва как Христос дошъл в Иерусалим на празника  на шатрите. Когато евреите празнували този празник, те изграждали шатри (палатки) от палмови и миртови клонки като памет за четиридесетгодишното странстване в пустинята на израелския народ и неговия живот в шатри. Празникът продължавал 7 дни, през който се извършвал особен обред – свещениците излизали от Иерусалимския храм, отправяли се към извора Силоам, черпели вода в златен съд  и след като я внасяли в храма, първосвещеникът я изливал пред жертвеника. В последния ден на празника, който бил негова кулминация и затова се наричал велики, Господ произнесъл думите, които се споменават на този ден от Църквата: „Който е жаден, да дойде при Мене и да пие” (Йоан 7:37). Жадуващи са душите на хората, които търсят Бога. Водата, която Бог дава, е извор на вечен живот и вечни блага.
Житие на свети мъченик княз Иоан Владимир
           Свети княз Йоан Владимир управлявал областите Зета и Далмация. По природа той бил миролюбив, благочестив и добродетелен. Във война с българския цар Самуил, който управлявал Западната българска държава, той бил взет в плен, но Самуил го оженил за своята дъщеря Теодора-Косара и го върнал на неговия престол.
             След трагичната смърт на цар Самуил, който умрял на 6 октомври 1014 г. от сърдечен удар, когато видял пленените и ослепени български войници, възцарил се син му Гавриил-Радомир, но византийското коварство подстрекало братовчеда му Иван-Владислав, който го убил и заел престола. Боейки се от отмъщение или от законните права на Йоан-Владимир, Иван Владислав го поканил при себе си чрез посредството на Охридския архиепископ Давид уж за мирни разговори.
             Кроткият и незлобив Йоан-Владимир повярвал на църковното пратеничество и приел поканата, но Иван-Владислав още при самото пристигане в столицата изпратил убийци да му отсекат главата. И понеже мечът поради някаква причина не могъл да уязви Йоан-Владимир, той кротко подал на убиеца своя меч с думите: „Искаш да ме убиеш, брате, но не можеш. Ето моят меч! Готов съм да бъда убит, както Исак и Авел!“ Злодеят го посякъл.
             Тогава станало чудо. Светият мъченик се втурнал с посечената си глава в ръце и влязъл в близката църква, в която вече паднал и предал на Господа светата си душа на 22 май 1016 г. Жена му отнесла тялото му в неговите владения и тържествено го погребала в църквата, при която сама завършила живота си в пост и молитва.
            След две години убиецът Иван-Владислав умрял от внезапна страшна смърт чрез невидима ръка и България паднала под византийско робство за 168 години. Нетленните мощи на св. Княз Йоан-Владимир са прославени с изтичане на целебно миро и с извършване на чудеса. Те се намират в град Елбасан (Албания).
© Жития на светиите. Синодално издателство, София, 1991 година, под редакцията на Партений, епископ Левкийски и архимандрит д-р Атанасий (Бончев).
Иконата на свети Йоан Владимир е копирана от http://voanerges.rs

Стенописът е копиран от http://www.annunciation.ca.goarch.org