Архиерейска вечерня в храм „Успение Богородично“, Хасково

           Архиерейска вечерня с Молебен канон на Пресвета Богородица в храм „Успение Богородично“, град Хасково
           На 12 август Високопреосвещеният Пловдивски митрополит Николай възглави вечерното богослужение с Молебния канон към Пресвета Богородица в катедралния храм на град Хасково „Успение Богородично“.
           Стотици боголюбиви християни посрещнаха с камбанен звън и благоговеен трепет Чудотворната икона на Пресвета Богородица – „Златна ябълка”.
           С владиката съслужиха: Знеполският епископ Арсений – викарий на митрополита, йеромонах Максим, ставрофорен свещеноиконом Тодор Хаджиев  – протосингел при Пловдивска митрополия, свещеноиконом Деян Стоенчев – духовен надзорник при Пловдивска митрополия, ставрофорен свещеноиконом Георги Тодев – архиерейски наместник на Хасковската духовна околия, свещеноиконом Николай Величков – архиерейски наместник на Ивайловградската духовна околия, свещеници от града и Хасковската духовна околия, митрополитските протодякон Илиян Александров и дякон Ангел Ангелов.
            Високопреосвещеният митрополит Николай заедно с духовниците и митрополитския хор „Св. ап. Ерм“ с диригент протопсалт Георги Радев изпълниха антифонно Молебния канон.
            На богослужбата присъстваха кметът на Хасково г-н Станислав Дечев и общественици.
            Боголюбивите християни с едно сърце заедно със своя архипастир отправяха молитви към Богоматер, зовейки: „Пресвета Богородице, спаси ни!“.
            Архипастирят на Пловдивската епархия отправи отечески и вседушевен поздрав и молитства благодатния покров на Богородица да е над всички нас, обръщайки се към всички с вдъхновено слово за Небесната Царица. 
            Поклонението пред Чудотворната икона на Божията Майка – „Златна ябълка”, продължи до късно вечерта в храма.

Източник: сайт на Пловдивска митрополия

Неделя седма след Петдесетница

   

Матей 9:27-35

           Когато Иисус си отиваше оттам, тръгнаха подире Му двама слепци и викаха: помилуй ни, Иисусе, Сине Давидов!
           А когато дойде вкъщи, слепците се приближиха до Него. И Иисус им рече: Вярвате ли, че мога стори това? Те Му казват: Да, Господи!
           Тогава Той се допря до очите им и рече: Нека ви бъде по вашата вяра.
           И очите им се отвориха, а Иисус им строго заповяда: Гледайте, никой да не узнае. А те, като излязоха, разгласиха за Него по цялата оная земя.
            Когато пък тия излизаха, ето, доведоха при Него един ням човек, хванат от бяс. И след като бесът биде изгонен, немият проговори. А народът се чудеше и думаше: Никога не е бивало такова нещо в Израиля.
           А фарисеите думаха: Той изгонва бесовете със силата на бесовския княз.
           И ходеше Иисус по всички градове и села, като поучаваше в синагогите им, проповядваше Евангелието на царството и изцеряваше всяка болест и всяка немощ у народа.

Братя и сестри,
           Чухме литургийното евангелско четиво от евангелист Матей. Това е разказът за изцелението на двамата слепци, които се молят, Синът Давидов, Спасителят на света, да ги помилва. Господ се допира до очите им и те проглеждат. Проглеждат според вярата си, а тя е голяма. И Христос изцелява всяка болест и немощ и проповядва благодатното и спасително божествено учение на опрощението.

Има още

Преображение Господне

6 август Тропар 7 глас

       Преобразил си се на планината, Христе Боже, като си показал на Твоите ученици славата Си, според силите им да я възприемат. По молитвите на Богородица да възсияе и над нас, грешните, Твоята вечна светлина, Светодавче, слава на Тебе!
Братя и сестри,
           Преображение Господне е велик празник на Светата Православна Църква. На 6-ти август честваме дивно събитие. Господ Иисус Христос, като взел със Себе Си апостолите Петър, Иаков и Йоан – възвисените във вярата, се възкачил на планината Тавор и пред тях се преобразил. Лицето и дрехите Му засияли в чудна Божествена светлина, естествена за Неговата Божествена природа, но скрита за обикновения поглед на телесните очи. В този момент по Божия воля падат люспите от очите на апостолите, пада ограничението на човешките сетива и те виждат извечно лъчащата се, преливаща извън Божията същност благодатна нетварна светлина, виждат Божествената природа на Своя Учител.
            От двете страни на Христа като верни стражи са застанали боговидецът Мойсей и великият пророк Илия. Така получилият закона Мойсей свидетелства, че Христос е начало и край на закона, а Илия, застанал отляво на Спасителя, свидетелства, че всички пророци са дошли заради Христа и Христос е основа на предсказанията им.
            Мойсей и Илия беседват с Господа за предстоящите Му страдания и кръстна смърт, чрез които Изкупителят ще смаже главата на древния ни враг, сиреч дявола.
 
           Светъл облак осенява Христос и двамата пророци и се чува отново, както и при Кръщението Господне, гласа на Отца: „Този е Моят възлюбен Син, в Когото е Моето благоволение. Него слушайте.“
            Тази знаменателна случка ще укрепи вярата на апостолите-очевидци, защото след съвсем кратко време иде предателството, ареста на Иисус и кръстните мъки.
             Но Преображение Господне е изключителен празник и за всички нас, които сме християни. Защото знаем, че Божествената светлина, съзерцавана от апостолите, преобразява и нас – това е благодатта, изливаща се изобилно в светите Тайнства на Църквата. Получаваме тази светлина чрез Светото Кръщение и Миропомазание. Усещаме тази благодатна светлина в богослужението, ставаме носители на тази светлина, когато се единяваме с Христа в Светото Причастие.
             Затова при Светото Кръщение свещеникът пита: “Съчета ли се с Христа?“ И новопокръстеният или неговият кръстник (ако кръщаваният е бебе) казва: „Съчетах се“, известявайки, че още един човек, създаден по Божи образ, става съсъд на Божествената благодат.
             И колко много ни задължава това! Защото от нашата свободна воля зависи да пожелаем да разгорим тази Божествена светлина, изляна в сърдечния ни храм, да я разгорим или да я погасим с нерадение и отчуждение от духовния свят.
 
            Господ да преобрази душите ни по Своята велика милост! Защото в днешното усилно и лукаво време се иска единствено да стоим във вярата, да не забравяме, че сме призвани да бъдем светилници, горящи с Божествената светлина и елея на милосърдието, а не погаснали и почернели кандила, помрачили в себе си Божия образ.
             Честит празник на всички!
             Благодатта на Преобразилия се Спасител и любовта на Бога и Отца и Причастието на Светия Дух да е с всички вас.                 Амин!
Иконата е копирана от https://ikonaspas.ru

Ангелска сълза

Ангелска сълза
В сърцето ми падна една
мъничка топла сълза,
изпълнена с много любов
и с много, много тъга.
Кой за мене тъжи
и рони скръбни сълзи?
В душата ми спомен изплува,
буря в душата ми забушува.
Спомних си кой до мене върви,
кой ме спасява в беди.
Ангелче мое това си ти,
на тебе Бог ме повери!
И трябваше тебе да слушам аз,
но светът заглуши твоя глас.
По криви пътеки вървях,
безразсъдно Бога гневях.
Но ето твоята сълза
пробуди ме от съня,
видях тази тъмна мъгла,
заслепила мойта душа.
Разбрах – за мене плачеш ти.
Прости ми, прости ми, прости!
Не си отивай, при мен остани!
За прошка Бога моли!
Л.Б.
 

Неделя шеста след Петдесетница

3c7

Матей 9:1-8

          Тогава Той влезе в един кораб, отплува обратно и пристигна в града Си.
          И ето, донесоха при Него един разслабен, сложен на постелка. И като видя Иисус вярата им, каза на разслабения: Дерзай, чедо, прощават ти се греховете!
          Тогава някои от книжниците казаха в себе си: Той богохулства.
          А Иисус, като видя помислите им, рече: Защо мислите лошо в сърцата си? Защото кое е по-лесно? Да кажа: Прощават ти се греховете ли или да кажа: Стани и ходи? Но за да знаете, че Син Човеческий има власт на земята да прощава грехове (тогава казва на разслабения): Стани, вземи си постелката и върви у дома си.
          И той стана, взе си постелката и отиде у дома си.
          А народът, като видя това, почуди се и прослави Бога, Който е дал такава власт на човеците.

 

   Братя и сестри,
     Преди да извърши велико чудо над един разслаблен, Господ Иисус Христос казва „Чедо, прощават ти се греховете“. И след това прощение – дело на Всепрощаващия Спасител на света следва и поразителното изцеление.
     Еврейските законоучители не разбират, че пред тях е Божият Син, Единородният на Отца, Второто лице на Света Троица. Не разбират, че пред тях е не обикновен чудотворец, а Богочовекът Христос и затова думите за прощение на греха приемат за богохулство.
     Защо? Защото само Бог прощава греховете. А те не разбират, че Бог е пред тях, Въплътен за спасението на всички. И тази чудна божествена власт на прощение на грехове нашият Господ Иисус Христос възлага и на Своите ученици – апостолите, а чрез тях и на всички апостолски приемници, та чак до сегашните йерархически лица на Православната, т.е. Христовата църква. Нека не забравяме, че Христос казва на апостолите „Каквото свържете на земята, ще бъде свързано на небето, каквото развържете на земята, ще бъде развързано на небесата“.
     Тази чудна божествена власт свещенослужителите разпореждат чрез действието на Светия Дух в тайнство Изповед.
     И колко е важно прощението на греховете личи от това, че Господ първо прощава греховете на разслабления, изцелява душата му, а после го изцелява и телесно.
     За съжаление, ние, днешните християни, пристъпваме формално към изповедта, нямаме съкрушение и искрено покаяние, ние сме „топлохладни“ и безчувствени, мислим за себе си като за добри хора, които не са направили нищо кой знае колко лошо. Далече сме от молитвата до кървава пот и покаянието, което избелва отново кръщелната ни одежда. Може дори да дойдат и хора, които казват, че няма какво да изповядват.
     Колко лъжлива е тази представа за самите нас! И колко малко се познаваме! Колко неопитни сме в битката за спасението на собствената си душа, която е най-важното дело на света.
     Да се молим, братя и сестри, за искрено покаяние – покаянието на митаря, блудницата и благоразумния разбойник. Да се молим Бог да разтопи вледенените ни от безчувствие сърца. Та да пристъпваме към Изповед и Причастие, оросени с покайните сълзи, както в древност бе оросено Гедеоновото руно.
     Днес е началото на Богородичния пост – време благодатно за делото на нашето спасение. Да се потрудим по мярата на силите си, здравите – повече, болните със смекчен пост, знаейки че болестта замества поста, но всички със съкрушение, припомняне на греховете, които трябва да изкажем и с Божия помощ да прекратим.
     Да молим Господ и Майката Божия, чийто празник очакваме, да ни напътстват в истински духовен живот, далеч от лицемерие, показност, суета и мними добродетели.
     Времето е кратко. Съда Божий наближава. Ако приемем със сърцето си това, което знаем с ума – че сме преходни като полски цвят, ще ни бъде леко да се покаем истински и да се подготвим за среща с Христа.
     Амин!     
   

Стенописът е копиран от http://www.bnr.bg

Свети свещеномъченик Висарион Смоленски

 
Братя и сестри, 
    Дивен е Бог в своите светии.
    На днешня ден поменаваме светило на православната Църква – епископ и мъченик, увенчан с пресветли венци в невечерния ден на Божието Царство. Честваме свещеномъченик Висарион Смоленски, убит за Христовата вяра, след зверски мъчения през XVII век.

    Това е времето, за което новонаписаната история твърди, че не е имало робство, а османско присъствие, за да се избегне назоваването на вълните с масова насилствена ислямизация с истинските им имена.
    По Божия милост ни е открит мъченическият подвиг на епископ Висарион, благодарение на преписи от единствения исторически документ, разказващ за скръбните събития от 1669г, когато ислямистките орди вилнеят из Среднородопската област, изгарят църквата „Св. апостоли Петър и Павел“, заедно с митрополията, богословското училище и много книги. Една година по-късно им се удава да заловят епископа и му предлагат да се отрече от Христа и да приеме исляма.
     Непоколебим във вярата, след ужасните мъчения с нажежено желязо и късане на жива плът –  със специално направени клещи – както пише в бележника, без да иска милост, с молитва на уста, свещеномъченик Висарион Смоленски е пронизан с нож и затрупан с камъни от озверелите мюсюлмани.
     Това се случва в днешен Смилян, където равният на раннохристиянските мъченици е погребан в една градина. Днес там има паметник, а в Смолян е построен величествен храм, който носи неговото име и чества на този ден храмов празник.
     А духом свещеномъченик Висарион Смоленски, който добре се погрижи за словесните овци – наставляваше, поучаваше и подкрепяше всички, които в онова страшно време отхвърляха агарянското нечестие. 
     Днес той предстои пред Божия престол, редом с великомъчениците заради Христа и се моли за грешния човешки род, и за своя род – българския, който днес е тъй отдалечен от вяра, традиции и роден език.
    Бог да ни помилва и вразумява по молитвите на великия Божи угодник – велик, но не единствен – подобен на мнозина други , които са предпочели вечния живот пред преходния.
    Благодарни сме Богу, че имаме тези десетина реда от историческите бележки, които показват нашите предци достойни за званието „християнин“ и още повече за званието Христов.
    Господ да ни укрепи с частица от тяхната непоколебима богоозарена вяра. За да не забравяме, че сме от род на мъченци и трябва да милеем за Христа, така както са възлюбили Бога нашите предци по плът.
    Амин!

Иконата е копирана от: https://bg-patriarshia.bg/svm-visarion

Свети Седмочисленици. Свети Пантелеймон

Седмочисленици            С хвалебни венци да увенчаем славните Седмочисленици – Кирила и Методия, Климент и Наум, Сава, Горазд и Ангеларий, които изгряха като светила и ни благовестиха Триединния Бог. Вие, непоклатни стълбове на българската Църква и боговдъхновени поборници на нашата реч, които прогонвате езическото бесовско учение, молете се на Христа Бога да утвърди нашата Църква и да дарува на душите ни велика милост.
          Светите Седмочисленици
         Светите Седмочисленици, просветителите на славянския род, честваме днес в деня на кончината на свети Климент, последен от тях представил се в Господа на 27 юли 916 година.
         Както знаем, пръв е отходил в блажената вечност свети Константин Кирил Философ – светецът изнамерил начертанията на първата славянска азбука – глаголицата. Честваме успението му на 14 февруари 869 година. Той е погребан в Рим, в църквата Сан Клементе, посветена на свети Климент Римски, чиито мощи1 светите братя Кирил и Методий откриват в Херсон и връщат тържествено в Рим.
         Епископ Методий, по-възрастният брат, неуморимият преводач на Свещеното Писание и богослужебните книги, се представя в Господа на 6 април 885 година в моравския град Велеград, измъчен и съсипан от интригите на немското духовенство, непримиримо и ожесточено спрямо славянската проповед и славянската книжнина.
         Още оттогава е гонението срещу православната духовност и книжовност по земите на Моравия2 и Панония3. Макар все още да не сме в схизма, западната църква проявява властнически амбиции, политически претенции и догматически отклонения, които ще доведат до окончателен разрив през 11 век, когато западните отпадат от вселенското православие.
         За заместник на първоучителите е предвиден моравецът свети Горазд, латиноговорящ и единороден на моравците, просветен и начетен книжовник. Но и неговите следи се губят, както и на хилядите ученици -разпространители на славянския език, пометени от латинското гонение. Незнаен е гробът на свети Методий, незнаен е гробът на свети Горазд, но имаме утеха – на духовната карта на България, днешен албански Берат, има частици от мощите на светите Горазд и Ангеларий.
         Както знаем, светите Климент, Наум и Ангеларий са добре приети от царя – покръстител Борис – Михаил. Ангеларий изглежда е изпратен в Югозападна България, ако съдим по мощите му в Берат. Свети Наум изгражда с ктиторството  на българския цар Борис манастир край Охрид, където и днес гробът му е източник на изцеления и място за поклонение на вярващи от целия православен свят. Неизвестен е гробът на свети Сава. А последен от просиялите в святост ученици на светите братя Кирил и Методий почива свети Климент, епископ Охридски, наречен в изворите „просветител на мизите“.
         Знаменателен  средновековен стенопис4 от манастира „Рождество на Пресвета Богородица“ в Арденица, Албания, показва светите Седмочисленици редом с друг богоозарен българин – свети Йоан Кукузел, ангелогласният псалт от Драч, прославил се в невечерния ден на Божието царство с дивни песенни славословия.

1Днес част от мощите на свети Климент Римски се намират в църквата Света София в град София
2Моравия – държава с кратка историческа съдба, простирала се на територията на днешни Южна Чехия, Северна Австрия, Западна Словакия и Западна Унгария.

3Панония  – римска провинция, днес това са части от териториите на Унгария, Австрия, Сърбия, Хърватия, Словения, Босна и Херцеговина и Словакия
4Стенопис на светите Седмочисленици и свети Йоан Кукузел от 1744 г. от главния храм на манастира в Арденица (днешна Албания), изграден върху основите на черквата „Св. Троица“, строена с ктиторството на св. цар Борис Покръстител. Изписан от братята Константин и Анастас Зограф от Корча. Фотография Николай Трейман, първа публикация в сп. „За буквите“, 2006 г. (изт. http://www.pravoslavieto.com)


Свети Пантелеймон
Тропар
  Свети страдалче и целебниче Пантелеймоне, моли милостивия Бог да прости прегрешенията на душите ни.

Има още

Неделя пета след Петдесетница. Успение на света Анна

25 юли

Евангелско четиво
Матей 8:28 – 9:1
           И когато стигна на отвъдния бряг, в страната Гергесинска, срещнаха Го двама, хванати от бяс, излезли от гробищата. Те бяха тъй свирепи, че никой не смееше да минава по тоя път.
           И ето, те извикаха и казаха: Какво имаш Ти с нас, Иисусе, Сине Божий? Нима си дошъл тука да ни мъчиш преди време?
          А далеч от тях пасеше голямо стадо свини. И бесовете Го молеха и думаха: Ако ни изгониш, позволи ни да идем в стадото свини.
           И Той им рече: Идете. И те излязоха и отидоха в стадото свини. И ето, сурна се цялото стадо свини низ стръмнината в морето и се издави във водата.
           А свинарите побягнаха и, като отидоха в града, разказаха за всичко и за онова, що се бе случило с хванатите от бяс. И ето, цял град излезе да посрещне Иисуса и, като Го видяха, молиха Го да си отиде от пределите им.
           Тогава Той влезе в един кораб, отплува обратно и пристигна в града Си.

Братя и сестри,
            Днешното литургийно евангелско четиво ни разказва за спасението на двама бесновати, изцелени от нашия Господ Иисус Христос. Ужасени сме като чуваме как бесовете викат: „Какво имаш Ти с нас Иисусе, Сине Божий? Дошъл Си да ни мъчиш преди време?“ Защото лукавите духове знаят, че тяхната отсъда е неизбежна, знаят,че ще свършат в огненото езеро. Затова са тъй безпощадни към нас, хората, и към цялото творение. Злите духове не могат да се примирят, че ние – слаби телесни същества, ние – грехопадналите, измъчени, заблудени, можем да бъдем спасени, защото Бог ни обича, обича ни като чеда, макар и непослушни, стига само да призовем Неговото Име.
             Ние сме много по-различни от тези бесновати, чиято обсебеност е видна за всички. Защото ние пък сме обиталище на страсти и душевни недъзи, от които трябва да молим коленопреклонно да се отървем. Да се спасим от беса на завистта, беса на осъждането и злобата, нерадението и духовната леност, омразата и гнева. Ето колко много бесове отхранваме ние, макар външно да не приличаме на бесноватите от евангелския разказ.
           Но носейки всички тези недъзи, не ще влезем в Царството Небесно. Не ще се сподобим с Небесния чертог. Не ще постигнем смисъла на нашето истинско предназначение – да придобием подобието Божие.
           Затова да молим Господ да ни спаси, съзнавайки греховните си слабости, да не се считаме за безгрешни и праведни, а да искаме да съзрем истинските си ужасни недостатъци. Да се покаем за тях и да започнем с непобедимата сила на Божията благодат битката на нашия живот – отвоюването на Небесното ни жилище.
           Затова и земната Църква е наречена войнстваща Църква, а Небесната – тържествуваща Църква.
           Църквата е една единствена, неин Глава е Христос, но в земната си част тя е войнстваща, точно защото воюва срещу поднебесните духове на злобата.
          И по-точно Бог воюва срещу тях, трябва само ние да потърсим Божията помощ и закрила.
          Божието благословение да е с всички вас, по молитвите на Майката Божия – нашата най-силна застъпница пред Божия престол. Амин!

Копирайте Проповед на Неделя пета след Петдесетница

Иконата е копирана от http://www.tvsatcom.bg

Свети пророк Илия

Тропар, глас 4
„Ангел в плът, основа на пророците, втори предтеча на Христовото пришествие е славният Илия, който изпрати свише благодат на Елисей, за да прогонва болестите и прокажените да очиства, затуй и за почитащите го той лее изцеления.”
Кондак, глас 2
„Пророче и предзрителю на великите дела на нашия Бог, велик по име Илие, който само със словото си възпря дъждовните облаци, моли за нас единствения Човеколюбец.”
Братя и сестри, 
     Велики примери на богоозареност и непримиримост със злото ни дава Свещеното Писание. Днес честваме най-почитания сред нашия народ старозаветен праведник, неустрашим поборник за вярата в Единия Бог, боговдъхновен пророк и изобличител на неправди – честваме свети Илия.
    В Трета книга Царства – една от историческите книги на Стария завет, е изложен животът му.

    По молитвите на Илия, заради греховете на израилтяните, затънали в езичество, Господ заключва небето и няма дъжд цели три години. И пак по молитвите на Илия, Бог изпраща дъжд на покаялите се грешници.
    Илия сторва велики чудеса – с молитва измолва огън от небето да изгори жертвата на жертвеника, с молитва възкресява сина на вдовицата в Сарепта Сидонска, Господ изпраща ангели да му служат и гарван да му носи хляб.
     Тежко е да се казва истината, особено когато тя изобличава. А тогавашните царе и управници са заменили вярата в Единия Бог с езическо поклонение пред идолите.
     Пламенен и ревностен, изпълнен с непримиримост пред богоотстъпничеството, свети Илия изобличава царе и идолски жреци, не се страхува да излага на опасност живота си, казвайки истината.
     Пророкът е избран от Бога и служи Богу. Неговото слово не е приятно на силните на деня, защото е изобличително и сурово. Неслучайно от евангелието знаем, че свети Йоан Предтеча иде с духа и силата на Илия.
     Защото и Педтечата е съвършен аскет, и той е яростен противник на неправдата, и той, подобно на Илия, е непримирим изобличител на царската мерзост.
    Знаем, че свети Илия, заедно със старозаветния Енох са взети живи на небето.
    Разказът за свети Илия, взет в огнена колесница пред очите на ученика си Елисей, намираме в началото на Четвърта книга Царства. Илия е взет в огнена колесница с огнени коне на небето – така както често го изобразяват стенописите.
    Потрудил се доста за Божия слава, пренебрегнал всяко удобство и земна радост, преследван от хората, но вдъхновение за пророците, свети Илия оставя ученика си Елисей, според както е угодно Богу.
    Знаем, че в деня, когато честваме Преображение Господне, евангелистите разказват, че на планината Господ Иисус Христос се преобразява, сияещ в нетварна светлина, а от двете Му страни са пророците Моисей и Илия, които разговарят с Него. Така разбираме, че великият Илия е удостоен да стои редом до боговидеца-пророк Моисей, получил Десетте Божи заповеди.
    Днес мнозина се молят на Свети Илия за дъжд или пък за предотвратяване на пожари и мълнии, заради споменатите случки от живота му.
    Но трябва да обърнем внимание и на неговата непримиримост в отстояването на истината, на ревността му за вярата в Единия Бог и на изобличенията, които той не пести на властимащите. Вдъхновен от самия Господ, така както древните пророци, свети Илия никога не премълчава, не се страхува от гоненията и последиците от думите си.
   А ето в днешно време колко от нас се притесняват да изповядат вярата, за да не получат присмех или да не ги сметнат за фанатици. Сякаш искаме да принадлежим на някакво „умерено“, топлохладно християнство, удобно вместимо в днешния лудешки свят на официални извращения, наречени „нова нормалност“. Сякаш искаме да сме християни, но да не се набиваме на очи и да можем спокойно да съществуваме в един разпадащ се свят на бедствия духовни и не само духовни.
    Да не забравяме посоката, а тя е Истината-Христос и всичко, което Той ни даде, колкото и ретроградни да изглеждаме. Христос дава много повече, отколкото би ни дал тоя окаян свят.
    Да бъдем с Него!
    Божието благословение да е с всички вас по молитвите на Пречистата Владичица и на свети пророк Илия!
    Честит празник! Честито на всички именици!

Иконата е копирана от http://www.pravoslavieto.com/life/07.20_sv_prorok_Ilia.htm