Първа Неделя след Петдесетница – на Всички светии. Преподобни Паисий Хилендарски

Братя и сестри,
          Сам Господ казва – „Всеки, който остави къща или баща, или сестри, или майка, или жена, или деца, или ниви заради Божието име ще получи стократно и ще наследи живот вечен.“ Днес си припомняме точно тези слова.
          Припомняме ги, защото честваме Вси светии – просиялите в святост Божии приятели, угодили Му с живот и дело, презряли всички земни радости, богати на скърби, страдания, гонения, а немалко от тях, украсени и с мъченичество.
          Ето всички те – апостоли, светители, мъченици, изповедници, юродиви Христа ради, отшелници и праведници от Христовата църква честваме днес. Почитаме ги като угодили Богу, като преборили своите земни пристрастия, като победили света.
          Те са безценни съкровища на Божията благодат, превърнала ги в богоносни съсъди. Те са наш пример и наши молитвени застъпници. Защото са живели също като нас в лукави и жестоки времена. И като всички хора са имали слабости и са горели в горнилото на много изкушения.
          Но това, което ги отличава от нас е най-вече любовта им към Бога. Заради тази любов те са жертвали всичко земно, знаейки че техният дом е на небесата. Ние знаем теоретично, че сме пътници в този преходен свят. А те са защитили това знание със своя живот. Целият им живот е бил служение Богу, независимо дали са били свещенослужители, мъченици или аскети.
          Те не са се устройвали в този свят. А ние непрестанно се устройваме в този свят, пренебрегвайки вечния. Често дори молитвите си не можем да кажем, не намираме време за нищо духовно, живеем изцяло плътски, като си мислим, че посещението на службите е достатъчно да ни направи добри християни.
          Колко сме далеч наистина от онези, които са взели кръста си и са последвали Христа. Ето, може да се случи и на нас същото – да се разболеем от тежка болест и вместо да проклинаме  да се молим това мъченичество да ни се вмени за покриване на греховете ни.
          Защото наистина не сме способни за духовните подвизи на древните. Но пък дверите на покаянието и смирението са отворени за всички.
          Иде благодатното време на Петровия пост. Това е време за изправление и за изповед, за духовна равносметка и за очистване на скритата стая на сърцата ни, затлачена от гордост, себелюбие, тщеславие, осъждане, гняв и ропот.
          Дано Господ ни смири, по каквито пътища Той знае. Дано да можем да изречем поне едно „Господи помилуй“ с истинско съкрушение. Дано сомна на светиите, призовани пред Божия престол, да се застъпи за нас грешните.
          Божието благословение, по молитвите на Пресветата Владичица и на всички светии да е с всички вас! Амин!
Иконата е копирана от https://azbyka.ru/

Родни светии – на 15 юни почитаме свети Ефрем българин, патриарх Сръбски

            Прославен с чудеса, книжовна дейност и безукорен живот на благочестие е „българинът по род“ Ефрем, канонизиран много скоро след своето успение и бил широко известен в Сърбия, Черна гора, Косово, Северна Македония и Албания. Днес мощите му се покоят в храма на манастира на Печката патриаршия „Свети Димитър“, в днешната държава Косово.
           
Основните житиеписни данни за свети Ефрем са от неговия непосредствен ученик Марко Печки, станал впоследствие епископ.
            Свети Ефрем е родом „из областта на българското царство, Тирската страна“. В кратките жития1 на Светия Синод пише, че вероятно става въпрос за Трънско. Професор Павлов2 пък смята, че родното място на свети Ефрем е Търновския край, където той е роден в 1311/1312 г. в семейство на свещеник. Това е времето на цар Михаил Шишман, сръбския крал свети Стефан Милутин и византийския император Андроник Палеолог. 
            Младият Ефрем пожелал да се замонаши и действително е подстриган за монах на 23 годишна възраст, вероятно в някоя от съседните на Търново обители3. Смята се, че негов първоначален наставник е старецът Василий. Впоследствие Ефрем се премества в Хилендарския манастир, където традиционно има силна българска монашеска общност.
             Точно в тези години е разцветът на исихаската* ера, православната духовност изживява истински подем, духовните връзки между православните сърби, българи, гърци са изключително силни. Това са цял кръг от единомишлени приятели, бъдещи и настоящи епископи, духовни чада на знаменития Григорий Синаит, пребиваващ в манастира Парория в Странджа, на границата на България и Византия. Сред тях са свети Теодосий Търновски, патриарх Евтимий Търновски, бъдещият цариградски патриарх Филотей Кокин, преподобни Роман Търновски, свети Сава IV (също българин), бъдещ сръбски патриарх, свети Исай Серски, преводач на „Ареопагически корпус“ – основополагащо за православната мистика съчинение, свети Никодим Тисмански – българин от Прилеп, известен с посланието си до патриарх Евтимий по догматически въпроси. В числото на тези боговдъхновени мъже, повечето просияли в святост и канонизирани, се числи и свети Ефрем – безмълвникът с безукорен живот и щедро добротворство.
             Знаем, че когато агаряните нападат Атон, голяма част от монасите напускат своите обители. Така и свети Ефрем, заедно със свой ученик отива във Филипопол (Пловдив), който от 1344/1345 г. е върнат на цар Иван-Александър, благочестивия владетел, приятел на исихаските подвижници, щедър дарител на църкви и манастири.
             За кратко свети Ефрем пребивава на един „ибърски“ остров (според някои това е о. Имброс, според други е остров в река Марица; „ибърски“ – „хебърски“, Хебър е Марица). По мнението на проф. Ани Данчева-Василева, в случая се има предвид монашеска обител. Такъв „остров“ сред суетния човешки свят е прочутият Бачковски манастир – „иверски“/„ибърски“ (грузински), основан от грузинци. Тук свети Ефрем е приет като наставник и учител.
             След 1346 г., когато се упокоява в Господа свети Григорий Синаит, Ефрем тръгва към сръбските земи. Там Печ се въздига като седалище на обявената с помощта на цар Иван Александър и със съдействието на търновския патриарх Симеон сръбска патриаршия, преодоляла конфликта със Цариградската катедра.
            Свети Ефрем е благословен от тогавашния сръбски патриарх Йоаникий, който е българин от Македония. Крал Стефан Душан, който по майка е българин и е женен за българка – сестрата на цар Иван Александър, подкрепя Ефрем, който пребивава в безмълвие в Дечанския манастир.
           През 1375 година сръбският княз Лазар го предлага за патриаршеския престол и свети Ефрем отстъпва пред молбите му и става патриарх. Той е изпратен да посредничи в преодоляването на разкола между сърбите и цариградските духовни среди. Преговорите се водят от свети Исай Серски, с участието и помощта на свети Ефрем и завършват благополучно.
            Подобно на патриарх Евтимий, и патриарх Ефрем се бори срещу еретиците. Той също развива богата книжовна дейност – редактира последните глави от втора част на историческото съчинение „Продължителите на архиепископ Данило“.
            Вече в преклонна възраст, близо 70 годишен, патриарх Ефрем моли княза и народа да свалят от него патриаршеското бреме, за да се оттегли на безмълвие. На събор е посочен за наследник на Печката катедра патриарх Спиридон. Свети Ефрем се оттегля в манастира „Свети Арх. Михаил“, където прекарва в пост, молитва и подвизи 9 години.
            На 15 юни 1389 г. княз Лазар е убит в битката при Косово поле, а сред всеобщия погром и отчаяние е невъзможно да се свика нов събор. Тогава свети Ефрем е помолен отново да заеме патриаршеската катедра и той дава съгласие (в онези години в Косово е имало многобройно българско население).
             След уталожване на най-тревожните и скръбни години, отново е свикан събор, избран е Даниил за патриарх, а свети Ефрем най-сетне се оттегля на най-жадуваното безмълвие, този път в Ждрелото  (р. Ерма), Той се упокоява в Господа на 15 юни 1399/1400 г. след 41 години като монах и 24 години като архиерей.
             През 1406 г. свети Ефрем е канонизиран от Сръбската църква.
             У нас свети Ефрем е почти неизвестен. Днес Сръбската църква също рядко си спомня за патриарха – светец, по род българин, приятеля на крал Стефан Душан и на княз Лазар (датата на успението му – 15 юни съвпада с трагичната битка при Косово поле и смъртта на княз Лазар). Не си спомнят за него и в Северна Македония, макар Скопие и други епархии да са били част от Печката патриаршия.
             Да почетем исихаста Ефрем, приятеля на светии и мъченици, изобличителя на ереси, благотворителя на бедни и дарителя на книжовници, а днес събеседник на ангелите.
             Бог да ни вразуми по неговите молитви. Амин!
*исихия – безмълвие; православна мистическа традиция на непрестанна молитва и богосъзерцание, в съгласие с думите на апостол Павел: „Непрестанно се молете“, I Сол. 5:17
Източници:
1.Жития на светиите, СИ, С., 1974, с.271
2.Проф. П. Павлов, „Добрият пастир от Търновската страна“, публикация в https://trud.bg от 18.06, 2021 г.
3.пак там

Копирайте: 15.06.Свети Ефрем българин, патриарх Сръбски

Иконата е копирана от http://www.istorici.com

Свети Дух

Честит да бъде рожденият ден на апостолската ни църква!

1

            Когато слезе и смеси езиците, Всевишният раздели народите, а когато раздаваше огнените езици, към единство повика всички, затова единогласно славим Всесветия Дух.

В името на Отца и Сина и Светия Дух!
Братя и сестри,
             Рожденият ден на светата ни Църква – величавата Петдесетница продължава и в днешния ден. Прекланяме се пред Третото Лице на безначалната и свръхнепостижима Троица – пред Светия Дух, Утешителя, Духа на истината, Който се носеше над водата в часа на сътворяването на света. Знаем, че без Светия Дух не бихме могли да наречем Спасителя Христос – Господ. Знаем, че без освещаващата сила на Духа не би могла да съществува Църквата и Тайнствата църковни. Знаем, че вдъхновени и просветени от Светия Дух са говорили пророците.
            Светият Дух е Този, Който оправдава, умива, освещава, очиства …
            Ето как свети Василий Велики пише за Духа в своето съчинение, написано по повод тогавашната ерес, хулеща Светия Дух:
           „Светият Дух е безпределен по мощ, неопределим по величина, неизмерим с времена, щедър на всички блага … Към него се обръща всичко, нуждаещо се от освещаване. Той е светлина умопостижима, носеща просветление на всяка разумна сила.
            Недостъпен по природа, достижим поради благостта си, прост по същност, многолик по сила, разделян, без да бъде накърнен, споделян, оставайки цялостен, подобно на слънчевия лъч, чиято благодат се сипе като че ли върху отделния избраник, ала всъщност осветява и земя, и море и сияе, разтворена във въздуха.
            От Него вкусват причастяващите се, според своите възможности да приемат, а не според Неговата сила и възможност да даде.“
            И неслучайно, започваме своите молитви с моление към Светия Дух, казвайки:
           „Царю небесни, Утешителю, Душе на истината, Който си навсякъде и всичко изпълваш, съкровище на благата и Подателю на живота, дойди и се всели в нас, и ни очисти от всяка сквернота, и спаси, Благий, нашите души“.
           Чрез Светото Кръщение сме получили годежния пръстен на Духа, чрез покаяние можем да избелим изцапаната си кръщелна одежда и благодатта на Светия Дух ще я направи да заблести, според мярата на нашето съкрушение. И с всяко „Господи, помилуй“, изречено от дълбините на сърцата ни, каним Светия Дух да слезе в скришната ни стая, да ни озари и очисти. И причастени със светите Тайни, усещаме частица от животворна радост, която Светият Дух дава щедро на потърсилите Бога.
          Благодатта на Господа нашего Иисуса Христа и любовта на Бога и Отца, и причастието на Светия Дух да е с всички, които са дошли да празнуват празника на Бога – Осветител. И над всички, които скърбят, че не могат да са тук. И над всички, в чиито сърца Всесветият Дух извършва по неизказан и незнаен начин делото на нашето спасение. Амин!

Копирайте: Проповед на Свети Дух, 2022

Иконата е копирана от https://doxologia.ro

 

Честита Петдесетница!

Петдесетница (Света Троица)

Сратозаветна Св. Троица

Честит да бъде рожденият ден на апостолската ни църква!

Тропар Петдесетница
         Благословен си, Христе, Боже наш, Който показа рибарите премъдри, като им прати Светия Дух и чрез тях улови света, Човеколюбче, слава на Тебе!

В името на Отца и Сина и Светия Дух!
Братя и сестри,
          На днешния ден Църквата възпоменава събитие, променило облика на света, а именно даването на Светия Дух на вярващите Христови следовници, животрептене на Светия Дух в светотайнствения живот на Църквата. Това, което се случва в деня на еврейската Петдесетница, когато юдеите честват даването на 10те Божии заповеди, не е радостен миг, случил се тогава и останал назад във времето.
        Защото благодатните дарби на Духа, явени първоначално като дарба „езици“, нужна за разпространението на благовестието – тези благодатни дарби продължават да се изливат изобилно в Тайнствата на Църквата.
          Получаваме Светия Дух в мига на нашето Кръщение и Миропомазание. Това е годежният пръстен на Духа, който ни напомня нашите обетования към Христа, залог за възрастване в духовния живот и преуспяване в доброто, което същият този Свети Дух може да сътвори в душите ни, стига да се откажем от навиците на ветхия човек, навиците на плътския човек.
           Вярвайки в Христа, ние ще дадем, ние ще излъчим, ще излеем тези благодатни живителни струи на живата вода. Ще рече – Светият Дух изливайки се от нашите сърца ще оживотвори света.
           Виждаме колко високо е назначението на християнина, колко изискващо, колко съвършено трябва да е нашето битие на вярващи, на хора, осенени от Духа, носещи Духа в своя духовен светилник – своята душа и сърце.
            Това е много задължаващо. Защото към това ни призовава Христос – нашият Спасител, към това възкачване към духовното небе, възкачване на Светия Дух в нас, възможно единствено, ако насочим свободата си към жадуване на Благодатта Божия, към копнеж по духовното небе.
            Можем да си честитим рождения ден на апостолската Църква. И по силата на духовния си взор да отсъдим къде сме ние в това тържество на непрестанна Божия благодат. Защото апостолът казва: „Духът не угасяйте“. Какво ще рече това? Да отбягваме не само тежките осъдителни за смърт грехове и  чрез покаяние да ги отхвърлим съвсем, но и да отбягваме всяка злост, всяка гнила дума, всяко осъждане, корист, завист, гняв и ропот. Защото това е оскърбление на Светия Дух, с Когото сме запечатани в деня на избавлението, т.е. в деня на нашето кръщение.
             Молим  се Богу да бъдем достойни наследници на вътрешната чистота на вярващите от онези времена. Защото сме немощни, слаби, изнежени, неспособни за духовни трудове, но поне да копнеем за тази чистота на сърцата, която ги прави дом на Светия Дух- ето така да се молим.
             Честит да е рожденият ден на Църквата!
Копирайте Проповед на Петдесетница
Иконата е копирана от http://поисков.рф

11 юни – Задушница. Света Богородица „Достойно ест“. Свети Лука Кримски

          В деня преди Петдесетница, когато отправяме молитви за всички наши отци, братя и сестри, споминали се преди нас и молим прощение на греховете им и място злачно в блажената вечност, на днешния 11 юни е празникът и на светогорската келия „Достойно ест“ – празник в спомен на изписаната от ангела възхвална Богородична песен в края на X век, която чуваме на всяка света Литургия:
          „Достойно е наистина да те облажаваме Богородице, винаги блажена и пренепорочна, и Mайка на нашия Бог“.
Прочетете: Разказ за света Богородица „Достойно ест“
          Прилагаме и снимки от благочестив поклонник, посетил многократно Света гора и запечатал духа и атмосферата на благословената от Света Богородица Нейна градина – Атонския полуостров с дивните манастири (виж по-долу).

Картинката не може да има празен alt атрибут; името на файла е d181d0b2-d09bd183d0bad0b0-d09ad180d0b8d0bcd181d0bad0b8-kisluha-monastir-ru.jpg

          На 11 юни честваме и свети Лука (Войно-Ясенецки), епископ Кримски, упокоил се в Господа на 11 юни 1961г , прославен светител и хирург, лекар на душите и телата по подобие на Всемилостивия Лекар, дръзновено възвестявал в слово и дело Христовата истина в тежки за Църквата времена. Молим се на светителя да се застъпи за мир в света и спасение от изтреблението в днешната война. По неговите молитви Бог да даде вразумление, душевен мир, неоскъдняваща вяра и сърдечна молитва.
Прочетете: Житие на свети Лука Кримски
В деня на Задушница
             В деня на Задушница Църквата извършва заупокойни литургии  за всички люде, споминали се отвека в съгласие с Господните слова, че Бог не е Бог на мъртви, а на живи. За вечноживите наши сродници, отправили се преди нас във вечността се молим, та по застъпничеството на Майката Божия, ангелите и светиите, Бог да им даде място блажено и спокойно.
             И в книга „Премъдрост на Иисуса, син Сирахов“ четем: Милост за даване да имаш към всеки живеещ, но и умрелия не лишавай от милост.“(Сир.7:36)
            Знаем и от апостол Павел, че трябва да отправяме „просби, молитви, молби, благодарения за всички човеци“ (1Тим.2:1) – в това число и за нашите починали.
            Нашата грижа за тях не е приключена. Те се нуждаят от молитвите на Църквата. Да прочетем псалтир за упокоение, да дадем имената за упоменаване в църквата, да дадем милостиня в тяхно име – ето делата на любовта, която „никога не отпада“.
              Бог да упокои отвека усопшите в лоното Авраамово.
Прочетете: Проповед на Задушница
Иконата на св. Богородица“Достойно ест“ е копирана от: http://www.pinterest.com
Иконата на св. Лука е копирана от: https://kisluha-monastir.ru/
Манастирите на Света гора
Атон – граница
Зограф – арсана

Има още

Родни светии – на 8 юни почитаме светите мъченици Юлий и Марк Доростолски

          Свети мъченик Юлий Доростолски
            Юлий от Дуросторум (днешна Силистра) се родил в семейство на родители езичници. Датата на покръстването на Юлий в християнската вяра е неизвестна. Юлий служил като римски войник в продължение на 27 години – първо като наборник, след това се завръща като ветеран, общо седем военни кампании. Предвид годините и местата, в които е служил Юлий, се предполага, че той вероятно е бил воин в Legio XI Claudia.
          В изпълнение на четвъртия едикт за преследването на християните, издаден от Диоклециан, Юлий бил изправен пред префекта Максим, след като бил арестуван от щабните войници на Максим за отказ да се поклони на езическите богове. След като чул, че е римски войник, Максим похвалил Юлий, че е мъдър и сериозен човек. В знак на благодарност за дългогодишната му военна служба, префектът предложил на Юлий изгодна сделка: ако Юлий извърши публична жертва на римските богове, Максим ще поеме вината за греха на жертвата и ще даде на Юлий свобода, десетгодишна премия и имунитет от бъдещи обвинения.
           Воинът Юлий, с двадесет и седем години служба в седем военни кампании, несравним с никой в ​​битка и с неопетнено военно досие, заявил на префекта Максим, че остава верен на по-висши заповеди. Когато го попитали за военната му служба, Юлий казал, че е бил в армията и се е записал отново като ветеран, и през целия си живот се е покланял на Бога, Който е създал небето и земята, и Му служи до ден днешен.
           Префектът Максим дори му предложил: „Ако мислиш, че е грях, позволи ми аз да поема вината. Аз съм този, който те принуждава, така че ти можеш само да създадеш впечатление, че действаш доброволно. След това можеш да си отидеш вкъщи спокойно, ще вземеш своята десетгодишна премия и никой никога няма да ти създава проблеми отново.“
            Но Юлий категорично отказал всички подобни уловки. На въпроса защо се страхува повече от мъртвец, отколкото от живия император, той отговорил: „Той беше Този, Който умря за нашите грехове, за да ни даде вечен живот. Същият този Човек, Христос, е Бог и пребъдва вовеки. Който вярва в Него, ще има вечен живот; който се отрече от Него, ще има вечно наказание.“ Максим го посъветвал, от съжаление, да принесе жертва на боговете и да продължи да живее. „Да живея с теб“, казал Юлий, „би било смърт за мен… Избрах смъртта, за да живея със светиите завинаги“.
            На път за екзекуция в Дуросторум в Долна Мизия (днешна Силистра), той бил посрещнат от човек на име Исихий, воин – християнин, познат му от затвора. „Вземи венеца“, му казал Исихий, „който Господ е обещал да даде на тези, които вярват в Него, и ме поменавай, защото и аз ще те последвам. Предай най-сърдечните ми поздрави на Божия слуга, нашия брат Валенцио, който вече е отишъл преди нас при Господа, заради правдивото изповядване на вярата.“ Когато Юлий взел превръзката за очите, преди да бъде обезглавен, той се обърнал с молитва към Спасителя: „Господи Исусе Христе, страдам заради Твоето име. Умолявам Те да приемеш моя дух заедно със Своите свети мъченици.“ Тогава палачът сложил край на живота на Юлий, посичайки го с меч. Това се случило някъде между януари и март, 304 година. Паметта му се почита на 27 май/8 юни.

Източници:
1.Arik Greenberg: My Share of God’s Reward. Exploring the Roles and Formulations of the Afterlife in Early Christian Martyrdom, Reihe: Studies in Biblical Literature – Band 121, Lang, New York, Bern, Berlin, Bruxelles, Frankfurt am Main, Oxford, Wien 2009, ISBN 978-1-4331-0487-9, S. 195–198. From https://www.wikiwand.com/en/Julius_the_Veteran, 01.06.2022.
2.The Journal of Theological Studies, NS, Vol. 70, Pt 1, April 2019, A POLITE CONVERSATION, AN EDICT, AND A SWORD: A LOOK AT THE MARTYRDOM OF JULIUS THE VETERAN PHILIP L. TITE Jackson School of International Studies, University of Washington, Seattle. Fromhttps://www.academia.edu/42706309/A_Polite_Conversation_an_Edict_and_a_Sword_A_Look_at_the_Martyrdom_of_Julius_the_Veteran, 01.06.2022
3.Julius the Veteran (d. 304), in The Oxford Dictionary of Saints (5 rev). Fromhttps://www.oxfordreference.com/view/10.1093/oi/authority.20110803100026835?rskey=e02Apx&result=11, 01.06.2022.

Иконата е копирана от http://www.binews.it
          За свети мъченик Марк Доростолски сведенията, които открихме, са изключително оскъдни. Единствено се споменава, че паметта му се почита на 8 юни, заедно със свети Юлий Доростолски, но свети Марк Доростолски приел мъченическа смърт в Кесария Палестинска. Не открихме и икона на светеца.
Източник: Марк Доростольский, мученик, http://ortho-rus.tk/articles/svyatye.html

Копирайте: 08.06.Свети мъченици Юлий и Марк Доростолски, 2022


Картинката не може да има празен alt атрибут; името на файла е d181d0b2d09cd0b0d180d0bad0bed09fd180d0b5d181d0bbd0b0d0b2d181d0bad0b8.jpg
Свети Марко, епископ Преславски
         Излагаме сведения и за просиял в святост светител от времето на Второто българско царство – свети Марко, епископ Преславски, за когото имаме малко сведения от разнородни източници, но и те хвърлят светлина върху части от житието му.
         Свети патриарх Евтимий в житието на света Петка пише, че цар Иван Асен II, след преговори със завладелите Константинопол кръстоносци „веднага изпрати там с голяма почест всеосвещения Марко, митрополита на Преслав Велики, та да пренесе тялото на преподобната от Епиват в славния град Търново*. А онзи отиде, уреди всичко за прославата, тържествено взе свещените мощи и с усърдие се връщаше в земята си, прославяйки Бога и преподобната. И когато прочее премина франкските владения и стигна до своята страна, всички околии се стичаха със свещи, с кадила, с благовонни масла и изпращаха ковчега на преподобната към славния царствуващ град Търново“1.

Има още

Седма неделя след Пасха – на светите Отци от Първия вселенски събор

Ин.17:1-13
Това като каза Иисус, дигна очи към небето и рече: Отче! дойде часът: прослави Сина Си, за да Те прослави и Син Ти, според както си Му дал власт над всяка плът, та чрез всичко, що си Му дал, да даде тям живот вечен. А вечен живот е това, да познават Тебе, Едного Истиннаго Бога, и пратения от Тебе Иисуса Христа; Аз Те прославих на земята, свърших делото, що Ми бе дал да изпълня. И сега прослави Ме Ти, Отче, у Тебе Самия със славата, що имах у Тебе преди свят да бъде. Явих Твоето име на човеците, които си Ми дал от света; те бяха Твои, и Ти Ми ги даде, и спазиха Твоето слово. Сега разбраха, че всичко, що си Ми дал, е от Тебе; защото словата, що си Ми дал, предадох им ги, и те приеха и разбраха наистина, че съм от Тебе излязъл, и повярваха, че Ти си Ме пратил. Аз за тях се моля; не за цял свят се моля, а за тях, които си Ми дал, защото са Твои. И всичко Мое е Твое, и Твоето Мое, и се прославих в тях. Не съм вече в света, но те са в света, а Аз ида при Тебе, Отче Светий! опази ги в Твоето име, тях, които си Ми дал, за да бъдат едно, както сме и Ние. Когато бях с тях на света, Аз ги пазех в Твоето име; ония, които си Ми дал, опазих, и никой от тях не погина, освен погибелния син, за да се сбъдне Писанието. А сега ида при Тебе и казвам това в света, за да имат в себе си Моята радост пълна.
Братя и сестри,
          Днес в Седмата неделя след Възкресение честваме светите Отци от Първия вселенски събор! Честваме онези боговдъхновени мъже, които в 325г. в Никея, оборвайки тогавашната ерес – арианството, изковават, формулират изповеданието на вярата, с което заявяваме християнството от апостолско време до ден днешен. Това е Символа на вярата, който чуваме на всяка една литургия.
          И неслучайно Църквата ни припомня божествените слова на нашия Господ и Спасител Иисус Христос, предадени от евангелист Йоан в седемнадесета глава на неговото евангелие. Това е първосвещеническата молитва, която Помазаника Княз принася за Своите ученици. А тези думи се отнасят и за апостолските наследници – епископи, светители, богомъдри проповедници, свети отци, устояли Христовата истина, спазили Божието слово.
          Тази молитва на Христос е предназначена за всички нас – да не униваме в скърби и изкушения, а да търсим Бог в молитва.
          Христос беседва с Отца, показвайки на всички, че отива на страдания доброволно. Той прославя Отца, защото след Разпятието вече всяка плът може да повярва и благодатта ще стигне до край-земя.
          И тук Христос съобщава за вечния живот, който е разкриване на Отца чрез Сина. „Вечен живот е това да познават Тебе, Единаго Истиннаго Бога и пратения от Тебе Иисуса Христа“.
          Ето това е тайната на богопознанието, това е същината на озарението – нашата вяра, която отваря очите на сърцата ни към свръхнеизречимата Троица – Отец, Син и Дух Светий.
          Нашата вяра, покълнала чрез живителната сила на Светия Дух ще ни даде познание за Отца чрез Изкупителя – Син.
          До момента на Боговъплъщението и жертвеното смирение на Богочовека, макар и да е познат като Творец, Бог не е разкрит като Отец.
          Именно Сина Божий със Своите живот и учение ни разкри от века скритата тайна – Тайната на божествения Троичен съвет, тайната на единосъщния и троично проявен Бог.
          Ето това е вечният живот – богопознанието на възвестеното Божие Име, Което вече е достъпно за всички човеци. Христос отвори дверите на Царството Божие за всички, но не всички ще пожелаят да тръгнат по спасителния път на истинната вяра и опазване на Неговите заповеди.
          Но всеки Христов, истински Христов следовник, ще има пълнотата на Христовата радост. Така както са я носили още приживе светите отци. И тази божествена радост, живееща в сърцата им, това богопознание, което ги е направило духовни светилници, те са очертали с думи така, че да не можем да се подхлъзнем по сумрачните и тинести пътища на лъжеученията.
          Защото не може да сме християни и същевременно да прославяме лъжеучители като Ванга, дядо Влайчо, Дънов, не може да сме християни и да вярваме в прераждането, не може да сме богоносци и да пием тинестата вода на стари и нови заблуждения.
          И ако сме го правили досега без да знаем, че е грях, то нищо не ни извинява, ако знаейки продължаваме да упорстваме в заблудата.
          Защото как повтаряме, че вярваме в едната света, съборна и апостолска Църква и същевременно споделяме суетни и лъжовни заблуди, които Църквата е отрекла. Или не помним, че Църквата живее чрез животворящото дихание на Светия Дух.
          Божието благословение да е с всички нас, по молитвите на Пресветата Владичица наша Богородица и по застъпничеството на 318-те богомъдри отци, изразили най-ясно богоустановените и спасителни истини!
          Амин!
Иконата е копирана от azbyka.ru

Честито Възнесение Господне – Спасовден!

8

1

     Възнесъл си се в слава, Христе, Боже наш, зарадвал учениците с обещанието за Светия Дух, уверил ги чрез благословението, че Ти си Син Божи, Спасител на света.

Братя и сестри,
           Днес е Възнесение Господне. Днес Богочовекът Иисус Христос извърши делото на спасение за грехопадналото човечество.
           Защото, слязъл с тяло в гроба и с дух в адовата бездна, Той е строшил портите адови и победил греха, смъртта и дявола.
            Христос възкръсва и на 40-ия ден след Възкресението се възнася на небето. Възнася се ведно с неделимата и неслитно придобита човешка природа. Възнася се там, откъдето по-преди човекът беше прокуден, заради дяволската измама и злост.
            Възнася се с ликуването на ангелските сили. Възнася се от Елеонската планина след като победи врага и след като беседва многократно с учениците Си. Възнася се с преобразеното, обновено и възкресено човешко тяло, по което личат белезите от гвоздеите и раната от копие, придобити при Разпятието. Възнася се устремено нагоре към престола на Отца. И както знаем, Той като Бог никога не се е отлъчвал от Божествения Троичен съвет, и разбираме, че тази чест сега е дадена на човешката Му природа, придобита при Въплъщението. Възнася се пред голямото множество свидетели, пред Своята Пречиста Майка, пред ангели и човеци.
            Това е неописуем триумф на Победителя на смъртта. Това е завършекът на Неговата битка с древния змей. Дверите на рая отново са отворени. Всички ангелски хорове възклицават от радост, вещаейки, че иде Царят на славата.
            Благодарни сме, спасени сме, ликуваме заедно с тях. Вече отново имаме възможността да се върнем в древната си прародина – рая и да се възкачим дори още по-високо – в неописуемия блясък на Царството Небесно.
           Да се веселим, защото Адамовият грях е напълно покрит. Христовите изкупителни заслуги сториха това високо и непостижимо за никой човек дело.
           Да благодарим на нашия Спасител денем и нощем с думите на благодарните чада Божии: „Слава Тебе, Боже, слава Тебе, Боже, слава Тебе, Боже!“
           Божията благодатна милост на Възнеслия се Спасител да бъде с всички нас, възлюбилите Христа, макар и твърде грешни люде.
           Честит празник! Честото Възнесение! Честит Спасовден – деня на нашето спасение, извоювано и подарено ни от Всемилостивия Божи Син! Амин!
Стенописът е копиран от http://www.orthodoxindiana.org

Копирайте Проповед на Възнесение, 2022

 

Неделя на Слепия

vindecarea-orbului-din-nastere
Йоан 9:1-38

          И като минаваше, видя един човек, сляп от рождение. Учениците Му Го попитаха и казваха: Рави, кой е съгрешил, тоя или родителите му, за да се роди сляп?
          Иисус отговори: нито тоя е съгрешил, нито родителите му, но това биде, за да се явят делата Божии върху му. Аз трябва да върша делата на Тогова, Който Ме е пратил, докле е ден, настъпва нощ, когато никой не може да работи. Докле съм в света, светлина съм на света.
          Това като каза, плюна на земята, направи калчица от плюнката и намаза с нея очите на слепия и му рече: Иди се умий в къпалнята Силоам (което значи: пратен). Той отиде, уми се и се върна прогледал.

Има още

Родни светии – свети преподобни Софроний Български (Софийски)

Събор на Вси светии софийски. Икона в храма на Софийската семинария "Св. Йоан Рилски", рисувана от П. Гайдарова (прототип)
          За преподобни Софроний Български узнаваме от житието на свети Георги Софийски Нови, излязло изпод перото на поп Пейо. Ето какво пише поп Пейо за тоя прославен с благоуханни мощи праведник (1):
         „И ето, друго дивно чудо ще разкажа на ваша милост. Някой си презвитер Стефан от село Пенковци край София, оставил поради турското насилие родното си място, дойде със съпругата си и живя в моя дом. И с него ние много се поучихме за добро. Той тръгна оттук, та премина в Угровлахийската земя (2)  и бе приет от великия воевода Радул. И там, понеже съпругата му се пресели при Бога, стана йеромонах Софроний. След смъртта на воеводата, той пак премина Дунава и като решава, заселва се в манастир (3), близо до селото, наречено Русе, огражда се с пост и молитва и се подкрепя с труд, търпение и милостиня. Тук живя малко време. Но дяволът не претърпя да гледа подвизите му, а се преименува в един от неговите слуги, удари го със секирата по главата и го лиши от живот. И беше погребан, но след три години се яви на живеещите в манастира. И така, те отварят гроба му и го намират като заспал. Уханието на благовонието, що излизаше от тялото му, удиви всички. И го положиха в ковчег. Той прави благоуханна цялата онази област чрез чудеса и изцеления. А който не вярва на това, да отиде, та сам да види и да се увери.“
          Днес не знаем къде се покоят светите мощи на преподобни Софроний.

          Бог да ни прости и да ни помилва по неговото молитвено застъпничество!

(1) Ползван е текстът на „Мъчение на Георги Нови Софийски от поп Пейо“, Стара българска литература, т.4, С.1986, с.294
(2) Угровлахия – територията на днешна Румъния, Радул – влашки воевода
(3) Възможно е да се е подвизавал в някой от скалните манастири край Иваново или в Басарбовския скален манастир

Копирайте: 28.05.Св.преп.Софроний Български,2022

Икона: http://www.pravoslavieto.com