Днес предобразът на Божието благоволение и проповед на спасението на човеците – Дева светло се явява в храма Божий и предвъзвестява Христа на всички. Да възкликнем и ние велегласно към нея: радвай се, изпълнение на Божия промисъл.
Магдалена Георгиева – възпитаничка на неделното училище при храм „Свети Димитър“, град Хасково, е отличена с награда на III-тия конкурс, организиран от Пловдивска митрополия, по случай големия християнски празник Въведение Богородично. На 19.11.2016 г. в храм „Света Петка“, град Пловдив, бе раздаването на наградите на отличените деца-участници и техните учители.
Нашата участничка Магдалена с грамота от конкурса
Началото – молебен в храм „Света Петка“
В очакване на празничното събитие
Поздравителен концерт
Получаване на наградите
Въведение Богородично (есе)
Вчера имах лош ден и реших да отида в храма да се помоля. Видях една икона, която привлече вниманието ми. На нея бе изобразено малко момиченце, което вървеше по високите стълби на храма. Видях свещеника, целунах му ръка и го попитах: „Кое е това момиченце и защо се изкачва само по стръмните стълби?” Той се спря до мен и започна да разказва: „Това е малката Мариам. Нейните родители дълго време са се молили на Бог да ги дари с дете. Когато се родило дългочаканото и измолено от Бога дете, от благодарност те обещали, когато стане на три години, да я поверят на свещениците в храма, да я научат да служи на Бога. Макар и много малка, Мариам помагала на майка си, а съседите казвали възхитени: „Леле, какво добро дете и как помага на майка си!“ Когато дошъл денят, майка й и баща й да се сбогуват с нея, тя тръгнала сама по високите стръмни стълби в храма, а в храма свещениците я посрещнали с много обич. Те се грижели за нея и за още малки момиченца и ги възпитавали до дванадесетгодишна възраст. Там бъдещата Майка на нашия Бог се научила да обича хората, да бъде добра, кротка, смирена и търпелива и винаги усмихната. Освен това я научили на домакинска работа, като да чисти, да готви, да шие и още други неща. Свещеникът ми обясни: „Виж, мило дете, следвай пътя на Богородица, а това е пътят към храма, към Господ, и се стреми да научиш и другите да следват този път, а не пътят към света, който е потънал в зло.“
И каза им притча, като рече: На един богат човек нивата се бе много обродила и той размишляваше в себе си и казваше: Какво да направя? Няма де да събера плодовете си. И рече: Това ще сторя – ще съборя житниците си и ще съградя по-големи, и ще събера там всичките си храни и благата си, и ще кажа на душата си: Душо, имаш много блага, приготвени за много години, почивай, яж, пий, весели се. Но Бог му рече: Безумнико, нощес ще ти поискат душата, а това, що си приготвил, кому ще остане? Тъй бива с тогова, който събира имане за себе си, а не богатее в Бога.
Започнаха благодатните дни на Рождественския пост. Да се потрудим над себе си, да въстанем на битка със собствените си немощи и страсти, да смекчим сърцата си, като се пазим от злост, гняв и осъждане – ето към това очистване ни призовава Църквата.
Защото времето ни е твърде кратко, както казва свети цар Давид, седемдесет години, а при по-голяма сила – осемдесет години, и повечето от тях е труд и болест.
Защо пропиляваме ненужно това безценно време, дадено от Господа за делото на нашето спасение. Гледаме сякаш всичко друго да уредим – и деца, и внуци, и имоти, и кариера, и пенсия, а забравяме или оставяме последното – точно делото на спасението ни.
Да не бъдем топлохладни, а изцяло отдадени на Бога. Защото ясно е – не сме аскети, не сме постници или богосъзерцатели като древните християни. Но нека в милостивото си сърце да се родеем със светиите, просияли преди нас.
И преди всичко – да се уповаваме Богу, защото Той, Всесилният и Всеблаг Промислител, не ще остави дори врабче да падне от стрехата, а какво остава за нашите души. Бог е промислил за всичко, достатъчно е да обърнем взор към Него с разкаяние и надежда и Той ще ни въздигне, ще ни облагодати, ще отрие всяка сълза от очите ни, ще възпълни недостигащото.
Благословени и преизобилни в духовния плод да са дните на Рождественския пост. Амин!
И ето, един законник стана и изкушавайки Го, рече: Учителю, какво да направя, за да наследя живот вечен? А Той му каза: В Закона що е писано? Как четеш? Той отговори и рече: „Възлюби Господа, Бога твоето, от всичкото си сърце, и от всичката си душа, и с всичката си сила, и с всичкия си разум, и ближния си като себе си“. Иисус му каза: Право отговори, тъй постъпвай и ще бъдеш жив. Но той, като искаше да се оправдае, рече на Иисуса: А кой е моят ближен? Отговори Иисус и каза: Един човек слизаше от Йерусалим в Иерихон и налетя на разбойници, които го съблякоха, изпонараниха го и си заминаха, като го оставиха полумъртъв. Случайно един свещеник слизаше по тоя път и като го видя, отмина. Също и един левит, като стигна до същото място, приближи се, погледна и отмина. Един пък самарянин, който пътуваше, дойде до него, видя го и се смили и като се приближи, превърза му раните, изливайки елей и вино. След това го качи на добичето си, откара го в страноприемницата и се погрижи за него. А на другия ден, като си заминаваше, извади два динария, даде на съдържателя и му рече: Погрижи се за него и, ако потрошиш нещо повече, навръщане аз ще ти заплатя. И тъй, кой от тези трима ти се вижда да е бил ближен на изпадналия в ръцете на разбойниците? Той отговори: Оня, който му стори милост. Тогава Иисус му каза: Иди и ти прави също така.
Мино всехвални, събрали се с вяра, възхваляваме те като събеседник на ангелите и съжител с мъчениците и молим мир за света и велика милост за душите ни.
Тържествена вечерня бе отслужена в старинния храм „Свети Архангели“предходната вечер, а на 8 ноември много вярващи присъстваха на богослужението, по случай храмовия празник.
Военачалници Божии, служители на Божествената слава, предводители на ангелите и наставници на човеците, измолете полезното за нас и велика милост, защото сте военачалници на безплътните сили.
Архистратиг – военачалник (от гр. стратиг – воевода, предводител на войска; архи – от гр. представка за старшинство, висше положение в йерархията) Архангел – началник на ангелите (Свети Архангел Михаил е началник на небесното войнство в борбата със злите сили)
И ето, дойде един човек, на име Иаир, който беше началник на синагогата, и като падна пред нозете на Иисуса, молеше Го да отиде у дома му, защото той имаше едничка дъщеря, на около дванайсет години, и тя беше на умиране. А когато Иисус отиваше, народът се притискаше о Него. И една жена, която от дванайсет години страдаше от кръвотечение и която бе разнесла по лекари целия си имот и не могла да бъде излекувана ни от едного, приближи се изотзад, допря се до края на дрехата Му и веднага кръвотечението й престана. И рече Иисус: Кой се допря до Мене?
И когато всички се отричаха, рече Петър и ония, които бяха с Него: Наставниче, народът Те обкръжава и притиска, а питаш: Кой се допря до Мене? Но Иисус рече: Допря се някой до Мене, понеже усетих, че излезе сила от Мене. Жената, като видя, че не можа да се укрие, разтреперена се приближи и, като падна пред Него, изяви Му пред целия народ, защо се бе допряла до Него, и как веднага се е излекувала. А Той и рече: Дерзай, дъще, твоята вяра те спаси, иди си смиром! Докато още говореше, дойде някой от дома на началника на синагогата, и му рече: Дъщеря ти умря, не прави труд на Учителя. Но Иисус, като чу това, отговори му и рече: Не бой се, само вярвай, и спасена ще бъде. А когато стигна в дома, не позволи никому да влезе, освен на Петра, Йоана и Иакова, и на бащата и майката на момичето. Всички плачеха и ридаеха за нея. Но Той рече: Не плачете, тя не е умряла, а спи. И смееха Му се, защото знаеха, че тя е умряла. А Той, като отпрати всички навън, я хвана за ръка и извика: Момиче, стани! И възвърна се духът й, тя веднага стана, и Той заповяда да й дадат да яде. И се почудиха родителите й. А Той им заповяда да не казват никому за станалото.
Светлината на Храма 