Марк 8:34-9:1

           И като повика народа с учениците Си, рече им: Който иска да върви, след Мене, нека се отрече от себе си, да вземе кръста си и Ме последва.
           Защото, който иска да спаси душата си, ще я погуби, а който погуби душата си заради Мене и Евангелието, той ще я спаси.
            Защото каква полза за човека, ако придобие цял свят, а повреди на душата си?
            Или какъв откуп ще даде човек за душата си?
Защото, който се срами от Мене и от думите Ми в тоя прелюбодеен и грешен род, и Син Човечески ще се срами от него, кога дойде в славата на Отца Си със светите Ангели.
И рече им: Истина ви казвам, тук стоят някои, които няма да вкусят смърт, докле не видят царството Божие, дошло в сила.

Проповед на Неделя Кръстопоклонна

Братя и сестри,

           Всеки, който иска да върви след Господа, трябва да се отрече от себе си, да вземе кръста си и да следва Христос.
           Това са слова, завещани от Самия Спасител на света – Божия Син, Богочовека Иисус Христос, Второто лице на Света Троица.
           За да бъдем Христови, за да следваме Христос е нужно много повече от заявяването и декларирането на християнски светоглед. Нужно е отречение от себе си. Какво значи това? Значи да се откажем от празните мечти за суетно богатство, за комфорт и благоденствие, за слава и власт, за добруване тук, на земята.
            Да вземем кръста си – значи доброволно, в име Христово да носим теготите, изпитанията и страданията, отредени за наше спасение. Значи да не бъдем завистливи и алчни към чуждото благополучие, като знаем, че християнинът се пази от зложелание и че трябва във всичко да вижда и търси доброто. И като не забравяме, че за всеки изпитанията са различни според мярата на нашите сили.
             Да се отречем от себе си – значи да не търсим съглашателство със света. Да приемем, че като Христови воини, въоръжени с всеоръжието на вярата и с кръстното знамение, знаем, че нашия земен живот е бран, война срещу поднебесните духове на злобата, непрестанна битка за спасение…
             Да не мислим как да се устроим в този свят, а да мислим как да следваме Христа, като помним, че Бог знае всичко и че необходимото ни Той ще го придаде.
             Защото каква полза да придобием цял свят, а повредим на душата си?
             Каква полза да живеем добре и безбедно, когато този живот е временен и в тези кратки земни дни не сме били с Христа?
             Може ли да ни послужи за нещо роптаенето срещу нашия кръст?
             Нашата житейска участ ни е дадена за спасение, а ако има ропот, ще ни бъде за осъждане.
             Нека да носим кръста си, така както Господ понесе Своя кръст по Голготския път. И да помним, че без кръст, без страдания и разпятие, не ще има възкресение за вечен живот.
             Молитвите на Майката Божия и Силата на Честния кръст да е с всички вас. Амин!

Копирайте Проповед на Неделя Кръстопоклонна

към Начало

Камбани днеска зазвъняват
и чудна вест ни възвестяват –
Спасителят от мъртвите възкръсна,
тъмнината на смъртта разпръсна!

Кой е чудният Спасител на света,
Който положи Своята душа,
за да ни спаси от греха,
от дявола и от смъртта.

Самият Единороден Божи Син,
стъпка тежкото проклятие,
като прие за нас от любов
на кръста позорно Разпятие.

Както Господ обеща
Спасител прати на света.
Мария – святата Девица
с тази чест се удостои –
да стане Майка – Богородица,
Синът Божий да роди.

Има още →

            Заради страданията на Твоите светии, смили се, Господи, и изцели нашите болести, Човеколюбче, молим те.

Свети 40 мъченици Севастийски – 9 март

          При царуването на нечестивия император Ликиний се надигнало жестоко гонение срещу християните. В арменския град Севастия началникът на войската – ревностен поборник на идолослужението, научил, че в неговия полк има дружина от 40 християни и решил да ги принуди към идолопоклонство, но те били твърди във вярата си.
          Мъчителите завързали четиридесетте свети воини в леденостуденото езеро, близо до град Севастия за цяла нощ, а наблизо затоплили баня, та войниците, привлечени от топлината й, да не устоят на подвига. Само един от тях побягнал към банята, но едва стъпил на прага й, паднал мъртъв. В третия час на нощта светлина се разляла над всички, а те пеели възхвала на Бога. Като видял чудото стражът, който ги пазел, се хвърлил при мъчениците в езерото, изповядвайки вярата си в Христос, и така попълнил числото на четиридесетте.
         На сутринта всички били поразени от чудото, че мъчениците са още живи и славят Бога. Извлекли ги от езерото и ги подложили на нови мъчения, а накрая ги изгорили на клада. Това станало на 9 март.
          На 9 март, 1230 г. цар Иван Асен удържал победа над епирския деспот в Клокотница и построил храм в чест на 40-те мъченици в столицата Търново. Светите 40 мъченици са много почитани в България до днес.

към Начало

       Тропар на великомъченик Теодор Тирон

        За велико изповядване на вярата, сред пламъците като в тихи води се радваше светият мъченик Теодор; изгорен в огъня се принесе като сладък хляб на Пресвета Троица. По неговите молитви, Христе, Боже наш, спаси нашите души.

         Честито свето Причастие на всички, единени с Христа в Светата Чаша!
         Да даде Бог благодатта и мира да не напускат сърцата ни!

Тодорова събота

             Тодоровата събота носи името на свети Теодор Тирон, заради едно чудо, свързано с него. Светецът живял по времето на царете Максимиан и Максимин (IV век), които в своята ревност към езическата вяра заповядали да принуждават християните да принасят жертви на боговете. Свети Теодор бил християнин, по професия воин. Той твърдо отказал да се поклони на идолите и без да се бои от опасността, гръмко славел Бога. Бил хвърлен в тъмница, но Сам Господ  му се явил и го укрепил в подвига. След като дълго го мъчили,  накрая  бил изгорен на клада.
Около петдесет години след смъртта на свети Теодор, гоненията срещу християните продължавали. Императорът, знаейки че пред първата седмица от Великия пост те пазят строг пост, за да ги подиграе, заповядал да се поръсят с кръв от идолски жертви всички неща за ядене, продавани на пазара.
Но свети Теодор се явил на архиепископа във видение и го предупредил за това , като казал:„ Поръчай на тия, които нямат храна у дома си да си правят коливо*„.
          Църквата, за благодарност към свети Теодор, запазила досега обичая – в първата събота от Великия пост чрез коливо да почита паметта на светия великомъченик.

*коливо –  от гр., варено подсладено жито, използвано при помените

Стенописът е копиран от http://www.pravoslavieto.com.

към Начало

Честит национален празник!

Тодорова събота – 4 март

          Тодоровата събота носи името на свети Теодор Тирон, заради едно чудо, свързано с него.
Царете Максимиан и Максимин (IV век), в своята ревност към езическата вяра заповядали да принуждават християните да принасят жертви на боговете. Свети Теодор бил християнин, по професия воин. Той твърдо отказал да се поклони на идолите и без да се бои от опасността, гръмко славел Бога. Бил хвърлен в тъмница, но Сам Господ  му се явил и го укрепил в подвига. След като дълго го мъчили, накрая бил изгорен на клада.
           Около петдесет години след смъртта на свети Теодор, гоненията срещу християните продължавали. Императорът, знаейки че пред първата седмица от Великия пост те пазят строг пост, за да ги подиграе, заповядал да се поръсят с кръв от идолски жертви всички неща за ядене, продавани на пазара.

Има още →

Децата в очакване

Изпълнителите от трио „Кантабиле“

Концертът започна

Под въздействие на музиката

Под въздействие на музиката

         След вечернята, на която свещениците и миряните си дадоха взаимно опрощение, в енорийския дом към храм „Свети Димитър“ прозвуча празничен концерт.
          По традиция професионалистите от трио „Кантабиле“ (Краси Генева – пиано, Ели Софтова – цигулка, Ива Томова – флейта) усладиха присъстващите с класически и съвременни вокално-инструментални изпълнения.
          Всички бяха запленени от изящните тонове на класическите инструменти и това беше тържествения завършек на този празничен ден.

За Великия пост

            Предстои ни Светата Четиридесетница, чийто триумфиращ завършек е празникът на празниците – Светлото Христово Възкресение (тази година на 16 април). Подготвяме се за него, като не вкусваме блажна храна (месо, яйца, млечни продукти и риба*) и най-вече като се отдаваме на духовен пост – въздържание от гняв, осъждане, суетни помисли и развлечения. Отдаваме се на молитва и очистване на сърцето, като помним безсмъртните слова на свети Ефрем Сириец:
„Господи и Владико на моя живот, не ми давай дух на безделие, униние, властолюбие и празнословие. Но дух на целомъдрие, смиреномъдрие, търпение и любов дарувай на мене, Твоя раб. Да, Господи Царю, дай ми да виждам моите прегрешения и да не осъждам моя брат, защото си благословен во веки веков.“
            Четиридесетдневният пост е установен в спомен на 40-дневния пост, на който Сам Господ Иисус Христос се отдал в пустинята. Господни са словата, че в битката срещу злите духове, постът е едно от най-силните оръжия: „Тоя пък род не излиза освен с молитва и пост“ (Мат.17:21)
            В дните на поста богослужението е интензивно, изповедта и причастяването са по-чести.

* риба е разрешено да се яде по време на Великия пост само на Благовещение и на Цветница

към Начало

Матей 6:14-21

         Защото, ако простите на човеците съгрешенията им, и вам ще прости Небесният ви Отец, ако ли не простите на човеците съгрешенията им, и вашият Отец няма да прости съгрешенията ви.
         Също, кога постите, не бивайте намръщени като лицемерните; защото те си правят лицата мрачни, за да се покажат пред човеците, че постят. Истина ви казвам, те получават своята награда.
          А ти, кога постиш, помажи главата си и умий лицето си, та да се покажеш, че постиш не пред човеците, но пред твоя Отец, Който е на тайно, и твоят Отец, Който вижда в скришно, ще ти въздаде наяве.
          Не си събирайте съкровища на земята, дето ги яде молец и ръжда, и дето крадци подкопават и крадат, но събирайте си съкровища на небето, дето ни молец, ни ръжда ги яде, и дето крадци не подкопават и не крадат, защото, дето е съкровището ви, там ще бъде и сърцето ви.

  В Името на Отца и Сина и Светия Дух!
                                  Братя и сестри,
          Без прошка няма християнство. Без прошка няма любов. Без прошка е невъзможно спасението. Без прошка не ще бъдат простени и нашите грехове. Без прошка не можем да пристъпим към единението с Христа в Светата Чаша!
          Сам Господ казва: „ако простите на човеците, и на вас Бог ще прости“.
          Защото нашата вяра е вярата на опрощението. Христовото учение е учението, което разяснява, че миналото може да бъде зачертано. Да, всичко лошо изчезва в мига, когато от сърце си кажем „Простено – прости“. Защото няма как да обичаме Бога, Когото не виждаме, ако таим омраза към ближния, който е до нас.
          Нека смекчим сърцата си за прошка, а не за безчувствие и измамно съзнание за нашата непогрешимост.
          Всички сме много грешни. А Бог ни търпи – праведните обича, грешните милва и всички призовава към спасение.
          Да не се леним да търсим прошката. Защото колкото прощаваме, толкова и Отец ще ни прости. И не само в днешния ден, но и във всеки момент да бързаме да се сдобрим и да поискаме прошка. Защото знаем от житията – някои са се спасили, точно защото са дали опрощение.
           Ако нямаме прошка – нито молитвата, нито поста, нито добрите дела ще ни бъдат от полза.
Да очистим сърцата си с благоуханието на прошката, та да молим благодатта да дойде в нас.
           Иска се само да простим!
           На вечернята в днешния ден всички си дават взаимно опрощение. Така ознаменуваме началото на поста с чист духовен взор, победили всяка злост и неприязън.
          Честит възкресен ден на всички!
         Божието благословение да е с всички вас! Амин!

Копирайте: Проповед на Неделя Сиропустна, 2016

към Начало

     Единствен Създателю, Който управляваш всичко с дълбока мъдрост и човеколюбие, и Който даваш на всеки потребното; упокой Господи душите на Твоите раби, защото те възложиха надеждата си на Тебе – нашия Творец и Бог.

    Любовта, която е “свръзка на съвършенството” (Кол.3:4), любовта, която „никога не отпада” (Кор. 13:8) е нашият постоянен, вложен от Бога стремеж да обгрижваме своите близки, така както е било приживе. Още повече, че имаме уверението на Господ Иисус Христос, че Бог „не е Бог на мъртви, а на живи, защото у Него всички са живи„ (Лук. 20:38). Ето – за тях, вечно живите във вечния живот се молим, за тях четем псалми, в тяхно име раздаваме милостиня, така както повелява Свещеното Писание: „Милост за даване да имаш към всеки живеещ, но и умрелия не лишавай от милост” (Сир. 7:36). А в Товит (4:17) пише „Раздавай хлябовете си при гроба на праведните”.  И Иуда Макавей принесе умилостивна жертва за починалите – „той мислеше, че на умрелите в благочестие е приготвена превъзходна награда – каква света и благочестива мисъл! – затова принесе за умрелите умилостивна жертва, да бъдат освободени от грях.” (2 Мак.12:45). Имаме пред очи и думите на свети апостол Павел за праведния Онисифор: „Господ да му даде да намери милост у Него в оня ден” (2 Тим.1:18). По същество това е кратка заупокойна молитва, насочена към добра отсъда в часа на Съда.

Има още →

      Лука 15:11-32

          И Господ още каза: един човек имаше двама сина, и по-младият от тях рече на баща си: татко, дай ми дела, който ми се пада от имота. И бащата им раздели имота.
Не след много дни, младият син, като събра всичко, отиде в далечна страна, и там прахоса имота си, като живееше разпътно. А след като той разпиля всичко, настана голям глад в оная страна, и той изпадна в нужда, и отиде та се пристави у едного от жителите на оная страна, а тоя го прати по земите си да пасе свини, и той бе петимен да напълни корема си с рожкове, що свините ядяха, но никой не му даваше.
          А като дойде в себе си, рече: колко наемници у баща ми имат в изобилие хляб, пък аз от глад умирам! Ще стана и ще отида при баща си и ще му река: татко, съгреших против небето и пред тебе и не съм вече достоен да се нарека твой син, направи ме като един от наемниците си.

Има още →