Йоан 3:13-17

          Никой не е възлязъл на небето, освен слезлия от небето Син Човеческий, Който пребъдва на небето. И както Мойсей издигна змията в пустинята, тъй трябва да се издигне Син Човеческий, та всякой, който вярва в Него, да не погине, но да има живот вечен.
           Защото Бог толкоз обикна света, че отдаде Своя Единороден Син, та всякой, който вярва в Него, да не погине, а да има живот вечен. Защото Бог не проводи Сина Си на света, за да съди света, а за да бъде светът спасен чрез Него.

Братя и сестри,

           Чухме знаменателното слово на Спасителя Христос, което разкрива тайната на Божието Домостроителство.
„Бог толкова обикна света, че отдаде Своя Единороден Син, та всякой, който вярва в Него, да не погине, а да има живот вечен“.
           Да, от обич към грехопадналия свят, от обич свръхбожествената Троица устройва нашето спасение. Дори похитени от човеконенавистния измамен дух, грешни, тленни и смъртни, ние – хората, създадени по Божи образ, не сме изоставени. Бог провожда Своя Единороден Син, въплътения Бог Слово, провожда Го в тъмния запад на нашето естество, за да вкуси в пълна мяра човешките страдания и да ни изкупи. Това е велика милост на Божия благодатен промисъл. Защото изкуплението обхваща всички, но не всеки ще се ползва от Христовите изкупителни заслуги.
Изкупителят изтръгва от мрака на смъртната сянка само онзи човек, който вярва в Него като Цар и Бог.
           При Своето Първо Пришествие преди повече от 2000 години, Христос не дойде като Съдия, а дойде като Спасител.
            Ако повярваме в Него, ако се причислим към Неговата Църква, Той може да ни отвори пътя към вечния живот.
А при Второто Пришествие Христос ще дойде като Съдия, за да съди и живи и мъртви. И тук някои тълкуват, че живите всъщност са Христовите следовници, членовете на апостолската Църква, повярвалите и последвалите Христа. А мъртвите – това са езичниците или по-точно  християните, които живеят като езичници. Защото, за наш срам, често християни са пример за изобличение, носители на най-окаяни страсти, дръзки и непокорни търсачи на гредите в чуждите очи, топлохладни люде, съвършено лишени от покаяние и смирение.
Господ да се смили над нас, за да не се окажем в числото на духовно мъртвите. Да не се окаже, че митари и блудници ни предварват в Царството Божие с дела на милосърдие.
           Да четем с усърдие житията на светиите и да виждаме тяхното съвършено смирение. Те, макар и праведници и чудотворци, виждат себе си като най-големи грешници. Толкова е чист и взискателен за истинската добродетел духовният им взор. Обратното на нас, сегашните християни, които се имаме за добри хора, а дори и за истински праведни хора, неопетнени с кой знае какъв грях.
          Братя и сестри, да даде Бог да се разделим овреме с фалшивата и нереална представа за себе си. Да даде Бог приживе да видим тресавището на душите си, за да смогнем с търпение и най-вече с Божията благодатна помощ да пресушим смрадното блато на нашето горделиво и тщеславно сърце и току-виж – да се види разцъфнало цвете – някаква добринка в духовната ни градина.
         Господ да се смили над нас по мярата на добрите ни намерения.
         Божието благословение да е с всички вас. Амин!

Проповед на Неделя преди Въздвижение, 2022 Изтегляне