При раждане си съхранила девството,
при смъртта не си изоставила света, Богородице,
представила си се пред Живота,
ти, която си майка на Живота,
и с твоите молитви избавяш от смърт нашите души.
Братя и сестри,
Велик християнски празник честваме днес. Велика Божия милост е представянето на Владичицата, Майката на Спасителя Христос – представяне в Господа, наречено Успение – сладка, блажена кончина, с която са удостоени най-праведните. Не е ден за скърби, а за радост – радост за целия свят, че Богоматер вече лице в лице ще умолява Своя Божествен Син за грешния свят.
Ние помним – Той стори първото си чудо на сватбата в Кана Галилейска, по нейна молба. През целия си земен път Пречистата благоугождаваше Богу с дума, дело и помисъл, бидейки истинско съвършенство на добродетелта.
Свободна дори от сянката на грях, по силата на своята воля, света Богородица е сърцето, средището на ранната Христова Църква. Апостолите и благочестивите жени, които следвали Господа, виждат в нейно лице чертите на Възлюбения Учител. Умирени от смирението ѝ, първите християни с възторг говорят за блаженството от срещата с Онази, Която се удостои да стане Вместилище на Невместимия. Тя присъства на Петдесетница, когато Светият Дух слиза над апостолите в Сионската горница. Тя е удостоена с нежната синовна грижа на най-младия, любимия Христов ученик, облегнал се на гърдите на Господа в часа на Тайната вечеря. Ние помним, че на Кръста Спасителят я повери в ръцете на свети Йоан, казвайки: „Майко, ето сина ти“. И така, осиновявайки свети Йоан Богослов, Пренепорочната Дева осиновява нас – цялото грехопаднало човечество.
И както свети архангел Гавриил ѝ извести, че ще роди Божия Син, така пак светият архангел, съзерцателят на Божиите тайни, е пратен при Владичицата преди нейното Успение. Той ѝ казва радостната вест, че скоро, съвсем скоро тя ще бъде при своя Син и наш Бог, за да царува с Него в блажената вечност. Архангел Гавриил ѝ дава райско клонче, което ще бъде носено пред смъртното ѝ ложе в деня на Успението на светата Дева.
По чуден начин, от близо и далеч, са събрани апостолите пред дома на свети Йоан Богослов в Йерусалим в деня на Успение Богородично. Всички присъстващи съзират небесата отворени, а Владиката Христос, ведно с безчислено множество светли ангели, слиза от небесата, за да приеме душата на Своята Майка по плът.
Така я виждаме на иконата Успение Богородично. Дванадесетте апостоли, сред които са и свети апостол Павел, заедно със свети Иаков, брат Господен, свети Тимотей, блажени Йероним и свети Дионисий Ареопагит, са около украсеното ложе, а при ангелско пение е понесена към гроба в Гетсиманската градина Пресвятата Майка на Въплътилия се Бог. Дивни чудеса съпровождат погребалното шествие. След три дни свети апостол Тома идва, закъснял, и иска да се поклони на положената в гроб скиния на Бог-Слово. Гробницата обаче се оказва празна, защото Господ Иисус Христос е взел Своята обична Майка с тяло на небето.
Там Тя, по-горе от серафими и херувими, в блясъка на невеществената Божия слава, ходатайства и се застъпва за света. И кой знае колко пъти, именно по нейните молитвени въздишки, Вседържителят отлага края и прибавя дни за покаяние на многогрешния ни свят.
Тя е нашата Майка, Тя е облажаваната от всички родове Владичица, Царицата Небесна, застъпницата за грешниците, гореща молителка за страдащите, утешителката на скръбните, поборницата-воевода, избавителка от злото, преславната, Пресвятата победителка на мрака, чието семе смаза главата на змията.
Да не спираме да ѝ се молим: „Пресветая Богородица, спаси нас!“, защото по нейните молитви Господ може да ни помилва.
Няма майка, която да не обича чадата си, а всички ние – Христовите сме нейни чада. Затова да не спираме да се обръщаме към нашата небесна Майка, та по нейните молитви да намерим милост и спасение. Амин!
Божието благословение да е всички вас, по молитвите на Майката Божия. Честито на всички, носещи това най-благословено име!
Стенопис „Успение Богородично“, снимка: Симона Василева.
Светлината на Храма 