Това като каза Иисус, дигна очи към небето и рече: Отче! дойде часът: прослави Сина Си, за да Те прослави и Син Ти, според както си Му дал власт над всяка плът, та чрез всичко, що си Му дал, да даде тям живот вечен. А вечен живот е това, да познават Тебе, Едного Истиннаго Бога, и пратения от Тебе Иисуса Христа; Аз Те прославих на земята, свърших делото, що Ми бе дал да изпълня. И сега прослави Ме Ти, Отче, у Тебе Самия със славата, що имах у Тебе преди свят да бъде. Явих Твоето име на човеците, които си Ми дал от света; те бяха Твои, и Ти Ми ги даде, и спазиха Твоето слово. Сега разбраха, че всичко, що си Ми дал, е от Тебе; защото словата, що си Ми дал, предадох им ги, и те приеха и разбраха наистина, че съм от Тебе излязъл, и повярваха, че Ти си Ме пратил. Аз за тях се моля; не за цял свят се моля, а за тях, които си Ми дал, защото са Твои. И всичко Мое е Твое, и Твоето Мое, и се прославих в тях. Не съм вече в света, но те са в света, а Аз ида при Тебе, Отче Светий! опази ги в Твоето име, тях, които си Ми дал, за да бъдат едно, както сме и Ние. Когато бях с тях на света, Аз ги пазех в Твоето име; ония, които си Ми дал, опазих, и никой от тях не погина, освен погибелния син, за да се сбъдне Писанието. А сега ида при Тебе и казвам това в света, за да имат в себе си Моята радост пълна.
Братя и сестри,
Днес в Седмата неделя след Възкресение честваме светите Отци от Първия вселенски събор! Честваме онези боговдъхновени мъже, които в 325г. в Никея, оборвайки тогавашната ерес – арианството, изковават, формулират изповеданието на вярата, с което заявяваме християнството от апостолско време до ден днешен. Това е Символа на вярата, който чуваме на всяка една литургия. И неслучайно Църквата ни припомня божествените слова на нашия Господ и Спасител Иисус Христос, предадени от евангелист Йоан в седемнадесета глава на неговото евангелие. Това е първосвещеническата молитва, която Помазаника Княз принася за Своите ученици. А тези думи се отнасят и за апостолските наследници – епископи, светители, богомъдри проповедници, свети отци, устояли Христовата истина, спазили Божието слово. Тази молитва на Христос е предназначена за всички нас – да не униваме в скърби и изкушения, а да търсим Бог в молитва. Христос беседва с Отца, показвайки на всички, че отива на страдания доброволно. Той прославя Отца, защото след Разпятието вече всяка плът може да повярва и благодатта ще стигне до край-земя. И тук Христос съобщава за вечния живот, който е разкриване на Отца чрез Сина. „Вечен живот е това да познават Тебе, Единаго Истиннаго Бога и пратения от Тебе Иисуса Христа“. Ето това е тайната на богопознанието, това е същината на озарението – нашата вяра, която отваря очите на сърцата ни към свръхнеизречимата Троица – Отец, Син и Дух Светий. Нашата вяра, покълнала чрез живителната сила на Светия Дух ще ни даде познание за Отца чрез Изкупителя – Син. До момента на Боговъплъщението и жертвеното смирение на Богочовека, макар и да е познат като Творец, Бог не е разкрит като Отец. Именно Сина Божий със Своите живот и учение ни разкри от века скритата тайна – Тайната на божествения Троичен съвет, тайната на единосъщния и троично проявен Бог. Ето това е вечният живот – богопознанието на възвестеното Божие Име, Което вече е достъпно за всички човеци. Христос отвори дверите на Царството Божие за всички, но не всички ще пожелаят да тръгнат по спасителния път на истинната вяра и опазване на Неговите заповеди. Но всеки Христов, истински Христов следовник, ще има пълнотата на Христовата радост. Така както са я носили още приживе светите отци. И тази божествена радост, живееща в сърцата им, това богопознание, което ги е направило духовни светилници, те са очертали с думи така, че да не можем да се подхлъзнем по сумрачните и тинести пътища на лъжеученията. Защото не може да сме християни и същевременно да прославяме лъжеучители като Ванга, дядо Влайчо, Дънов, не може да сме християни и да вярваме в прераждането, не може да сме богоносци и да пием тинестата вода на стари и нови заблуждения. И ако сме го правили досега без да знаем, че е грях, то нищо не ни извинява, ако знаейки продължаваме да упорстваме в заблудата. Защото как повтаряме, че вярваме в едната света, съборна и апостолска Църква и същевременно споделяме суетни и лъжовни заблуди, които Църквата е отрекла. Или не помним, че Църквата живее чрез животворящото дихание на Светия Дух. Божието благословение да е с всички нас, по молитвите на Пресветата Владичица наша Богородица и по застъпничеството на 318-те богомъдри отци, изразили най-ясно богоустановените и спасителни истини! Амин!
Светлината на Храма 