Евангелско четиво на Неделя трета след Петдесетница
Матей 15:21-28

          И като излезе оттам, Иисус замина за страните Тирска и Сидонска.
          И ето, една жена хананейка, като излезе от ония предели, викаше към Него и казваше: помилуй ме. Господи, Сине Давидов! Дъщеря ми зле се мъчи от бяс.
          Но Той не й отвърна ни дума. И учениците Му се приближиха до Него, молеха Го и казваха: отпрати я, защото вика подире ни.
          А Той отговори и рече: Аз съм пратен само при загубените овци от дома Израилев.
          Но тя, като се приближи, кланяше Му се и думаше: Господи, помогни ми!
          А Той отговори и рече: не е добре да се вземе хлябът от чедата и да се хвърли на псетата.
          Тя каза: да. Господи, ала и псетата ядат от трохите, що падат от трапезата на господарите им.
          Тогава Иисус й отговори и рече: о, жено, голяма е твоята вяра; нека ти бъде по желанието ти! И в оня час дъщеря й оздравя.

Братя и сестри,

           Онези от вас, които дойдоха навреме, чуха литургийното евангелско четиво. Евангелист Матей разказва за горещата молба на жената хананейка – една езичница, която излиза из родните предели, тръгва след Спасителя и не спира да вика и моли подире Му. Какво иска тя? Това е дръзновението на любящото майчино сърце.Тя проси изцеление за своята дъщеря, измъчвана от бяс. Ясно е, че при тази силна вяра, Бог не ще откаже на майката. Още повече, че жената хананейка ще засвидетелства и най-дивно смирение, на което малцина са способни.

           Христос казва, че проповядва единствено на избраните овци от дома Израилев. Все пак евреите са богоизбраният народ, получили знание за Единия Бог. Те първи трябва да научат и да приемат истнината за Месия, Когото отдавна чакат. Това е доброто желание на Спасителя – да не даде и най-малък повод на Своите сънародници по плът да Го обвинят, че ги е пренебрегнал. Но ето – еврейските водачи, знаем, не само не Го приеха като Спасител, но дори коварно убиха Божия Син. Те се отказаха от почетното място на брачния пир на Божествената любов и на това място дойдоха други – маломощни, хроми, слепи, сакати и напълниха царския чертог.Това са езичниците, езичници като тази хананейка, която проси милост, езичници като нашите прадеди, приели Христа преди столетия по тези земи.
          Но дано всеки християнин има смирението на хананейката. Когато Господ казва: „ Не е добре да се всеме хляба от чедата и да се хвърли на псетата“ – това са думи за нейно изпитание. Той като Всезнаещ, знае сърцето й, но иска да изпита вярата й, та учениците да се поучат от това смирение и тази вяра.
          Псета – кучета – така евреите наричат езичниците (другородци), които се хранят с идолски жертви. А хананейката се съгласява с думите: „Да, Господи, ала и псетата ядат от трохите, що падат от масата на Господаря им.“
           Да, Господ не гледа на лице, и тази жена с пламенна и чиста вяра не е псе, а драгоценна изкупена овца от Божието стадо, истинска наследница на Божието Царство, спасила със своето смирение и семейството, и своята душа.
          Тя е пример за настояване в молитвата. Че това трябва да бъде нашата молитва за децата ни, хванати от бяс.
          Защото макар и да не са бесновати, нашите деца са най-измъчени, най-окаяни, живеещи в богоборческо време, по-страшно от ерата на гоненията. Те търпят влияния от интернет мрежа, телевизия и медии, които формират нехристиянски и дори противоестествени модели на поведение. Непрестанно гледат филми, където агресия, открита сексуалност и извращения се явяват като нещо обичайно. В училищата учат за дарвинизма като естествено обяснение на природното развитие, денят си започват с хороскопи и зодии, откъснати са от класическата литература, защото покрай технологиите не обичат да четат книги и нямат изработени навици за това.
         Ето така живеят нашите деца – зомбирани пред таблети и телефони, неможещи да различат реалния свят от електронната игра, вкусвайки сурогатни храни и духовни плевели във вид на най-различни лъжеучения.
          Да се молим за тях, да се молим коленопреклонно, така както хананейката се молеше за своята дъщеря, хваната от бяс. Да се молим децата ни да познаят Бога и да оцелеят духовно в страшното и лукаво наше време.
          По молитвите на Майката Божия, Застъпница за целия свят, по молитвите на ангелите и светиите, на света мъченица Неделя, която днес честваме и почитаме най-много – толкова много хора носят нейното име – Бог да ни прости и помилва, да ни съхрани и спаси и да опази чадата ни от коварните сатанински влияния.
          Божието благословение да е с всички вас. Амин!               

          С твоето чудно надмощие си победила докрай вражеските сили, Недельо преславна, защото със светлината на честния Кръст си прогонила идолопоклонението далеч в мрака.
          Девице чиста, моли Христа Бога да ни дари велика милост.

Братя и сестри,

          Някои християни – хора в плът и кръв, подобни на нас хора в света, със своите предпочитания, навици, светоглед, са просияли като слънца в невечерния ден на Божието Царство. Те са потъпкали демонските козни, отрекли са се от всяко земно благо заради Христа и са проляли кръвта си за Господ. Ето това са мъчениците, които са толкова високо в небесната йерархия, че дори с очите на душата ни е трудно да се издигнем в такава шеметна височина. Облечени в белите дрехи на невинността, оплискани в кръв, те предстоят пред Божия престол – така ги описва свети Йоан Богослов в книгата „Откровение“. Сред тях е днес честваната мъченица Неделя, сподобила се с мъченически венец в дните на страшното гонение на император Диоклетиан. Знатният й произход и голямата й красота не я съблазнили за женитба и светски живот. Тя отказала брака, защото била невеста Христова. Не е криела, че е християнка.
           Един обиден от отказа й младеж веднага докладва на императора, който е известен с голямата си омраза в преследването на християните. Точно по негово време Църквата дава стотици мъченици. Изглежда всичко това става в Никомидия, Мала Азия, където римските императори са имали резиденция.
Родителите на света Неделя веднага са заточени на о. Митилин, където се сподобяват с мъченическа кончина, а самата девойка претърпява ужасни мъчения за Христа. Тя е удостоена с божествено видение – Сам Христос й се явява в тъмницата и изцелява раните й. Минути преди да бъде посечена с меч, тя кротко издъхва с молитва на уста. Това става през 289 година.
Ние сме дълбоко свързани с почитта към тази дивна Божия угодница Повече от век нейните мощи се покоят в столицата на Второто българско царство, където благочестивите царе от династията на Асеневци боголюбиво събират мощи на светии, та Търново е станал истински богохраним град. В Търново са били мощите и на свети Йоан Рилски, света Петка Епиватска, света Филотея Търновска, а също и на света Неделя. Тези светци са навеки свързани с нашия народ и са сътворили чрез своите мощи дивни чудеса в нашата земя.
Свети патриарх Евтимий ни е оставил прекрасно житие на великомъченицата. Поколения наред българи тачат светлата й памет и се молят за нейното застъпничество. Доказателство за това благоговейно отношение са широко разпространените имена Недялка, Неделина, Делчо, които говорят колко много нашия народ е скрепен с духовна връзка с прославената, великата Неделя (или Кириакия, както е името й на гръцки).
По нейните молитви Бог да ни укрепява, вразумява и съхранява.
Честит празник! Честито на всички именици!
Божието благословение да е с всички вас! Амин!

Прочетете Проповед на Неделя трета след Петдесетница, 2018

Иконата е копирана от http://www.christianorama.com