Спаси Господи Твоите люде и благослови Твоето достояние, победа на православния български народ дарявай над противниците и запази с Твоя кръст наследието Си.

Братя и сестри,

             Днес е Кръстовден – великият Господски празник, на който почитаме Светия Кръст Господен – оръдието на нашето спасение, прослава на ангелите, язва за демоните, Кръста, на който Господ Иисус Христос прикова нашите грехове.
             Кръстът не просто е знак на християнството, кръстът е защита от невидимото зло; кръстът е символ на страданията на Нашия Спасител, символ на нашата готовност да поемем по тесния и скръбен път.
             Защото още преди Кръстната си смърт, Спасителят увещава учениците да вземат кръста си и да Го следват.
             Да вземем кръста си – значи осъзнато, доброволно, смирено, заради Христа да приемем страданията, които могат да ни доведат до Царството Небесно, стига да ги понасяме безропотно.
            Неслучайно получаваме кръстче в часа на нашето кръщение. Значи сме готови да поемем по пътя на скърбите. Защото като християни не може да не осъзнаваме, че земният живот не е комфорт и благоденствие, а скърби и страдания.
            И ако едно изпитание свърши, неизбежно идва друго.
Защото страданията, които Бог допуска да ни връхлетят, имат своя смисъл, ако ни направят по-смирени, по-добри, по-опрощаващи и милосърдни.
            Да приемем кръста си, да приемем нашите страдания, които са точно толкова, колкото може да понесем, и да се смиряваме, и молим Господ да ни помилва.
            Да не роптаем, защото нашите скърби са лекарство срещу греховете ни, начин за изправление, без да се трудим за това изправление. Единствено трябва да търпим и славим Бога.
             Така от житията знаем, че във видение един аскет вижда в райската обител човек, който е бил прокажен през целия си живот. Когато го пита как е живял, прокаженият отговаря:“Всеки ден славослових Бога“. Ето така той си придобива Небесното Царство.
             Търпял е и е славословил.
             Нека и ние, щом сме християни, да носим кръста си с търпение, с жалост към ближните си и към всяка жива душа. Да не завиждаме, че другите нямат скърби, защото Бог обича всички ни. Той – Всеблагият е промислил за всеки най-доброто. Да не осъждаме, да не се гневим на другите, а гневът ни да бъде насочен към нашите греховни привички.
            Ето така да носим кръста си, за да сме достойни за званието християнин.
            Бог да ви благослови и силата на Честния Кръст да е с всички вас. Амин!

Копирайте Проповед на Кръстовден

Иконата е копирана от www.klin-demianovo.ru