Матей 18:23-35

          Затова царството небесно прилича на цар, който поиска да си разчисти сметката със слугите си. Когато почна той да разчистя сметката, доведоха при него едного, който му дължеше десет хиляди таланта, а понеже тоя нямаше, с какво да заплати, господарят му заповяда да продадат него, и жена му, и децата му, и всичко, що имаше, и да заплати.
Тогава тоя слуга падна и, кланяйки му се, казва: Господарю, имай търпение към мене, и всичко ще ти изплатя.
А господарят на този слуга, като се смили, пусна го и му прости дълга.
Слугата пък, като излезе, намери едното от другарите си, който му дължеше сто динария, и като го хвана, давеше го и му казваше: Изплати ми, което ми дължиш.
Тогава другарят му падна пред нозете му, молеше го и думаше: Имай търпение към мене, и всичко ще ти изплатя.
Но тоя не рачи, а отиде и го хвърли в тъмница, докле да изплати дълга.
Другарите му, като видяха станалото, много се огорчиха и дойдоха, та разказаха на господаря си всичко, що се бе случило.
Тогава господарят му го повика и казва: Рабе лукави, аз ти простих целия оня дълг, защото ми се примоли, не трябваше ли и ти да се смилиш над другаря си, както и аз се смилих над тебе?
И като се разгневи господарят му, предаде го на мъчители, докле да му изплати целия дълг.
Тъй и Моят Отец Небесен ще стори с вас, ако всеки от вас не прости от сърце на брата си прегрешенията му.

Братя и сестри,

               Чухме днешното литургийно евангелско четиво според евангелист Матей. Това е Господнята притча, в която Спасителят описва бъдещия Съд над човеците, онагледявайки го с отношенията между длъжник и господар. Царят в притчата е Господ Бог, разчистването на сметки със слугите е Божият Съд над всички нас. Длъжникът с големия дълг изобразява целия човешки род от Адам до Христос. Изобразява също и всеки човек, всеки грешник. Такива длъжници сме и всички ние.
            Онзи, който няма с какво да разплати е продаден заедно с жена, деца и имот, както са правили в древност – ще рече предаден е на вечни мъки.
             И човечеството преди Христа не е имало с какво да заплати дълга си, а това е прародителският грях, който се предава на всички човеци.
            Слугата, който пада на колене и се кае, изобразява всички каещи се грешници, на които Христос прощава греховете.
            И както Господ е милостив към нас и ни прощава, така и ние трябва да сме милостиви към онези, които са съгрешили против нас. Защото, ако не простим, и Господ не ще ни прости. Да прощаваме докле е време, за да не се уподобим на немилостивия длъжник от притчата. Защото чухме колко зле свърши той. Така и всички ние, които не простим искрено на ближния, без да таим злост, омраза, завист, без да се наскърбим от успехите на враговете си, без да храним дори и сянка от неприязън към тях, ако не простим тъй, няма да влезем в Царството Небесно.
            Братя и сестри, да не вкоравяваме сърцата си, настоявайки на своето, Да въстанем срещу себелюбието и гордостта си, които винаги ни изкарват онеправдани, праведни и почтени. Защото при всички случаи сме оскърбили със своите грехове Господ много повече, отколкото оскърбленията, които сме понесли.
            Господ да ни вразумява и наставлява, да ни облагодати и умъдри по молитвите на Пресветата Владичица наша Богородица, закрилница на християнския род.
Божието благословение да е с всички вас! Амин!

Копирайте Проповед на Неделя 11-та след Петдесетница, 2020

   Основа на покаяние, пример на умиление, образ на утешение и духовно съвършенство бе твоят равноангелски живот, преподобне. Kато си пребивавал в молитви, постничество и сълзи, отче Йоане, моли Христа Бога за нашите души.

             „И, преди всичко, завещавам ви да пазите светата вяра непорочна и незасегната от всякакво зломислие, както я приехме от светите отци, без да се отдавате на чужди и различни учения.“

Из „Завет на свети Йоан Рилски Чудотворец“

Прочетете Завет на свети Йоан Рилски

Стенописът е копиран от https://rilskimanastir.org

  При раждане си съхранила девството,
при смъртта не си изоставила света, Богородице,
представила си се пред Живота,
ти, която си майка на Живота,
и с твоите молитви избавяш от смърт нашите души.

Възлюбени християни,

             Днес е най-големият Богородичен празник. Честваме Успението на Майката Божия. Успение значи блажена, спокойна кончина, прилича на тихо заспиване, с която Бог удостоява праведниците.
            Света Богородица мирно предава Богу дух в Йерусалим. Погребана е в Гетсиманската градина. Всички апостоли, без апостол Тома, са пренесени от Светия Дух от далечните земи, където са мисионери, пренесени пред погребалното й ложе. След 3 дни, по молба на апостол Тома, отсъствал на погребението, отварят гроба, за да може Той да й се поклони.
           Гробът е празен. Иисус Христос взема Своята Пречиста Майка с тяло на небето. Това събитие честваме днес.
           Там, пред Божия престол, Тя с още по-голямо дръзновение се застъпва за грешния човешки род. Обичаме Я, покланяме Й се, молим се за Нейното застъпничество, възхваляваме Я като Майка по плът на нашия Въплътил се Спасител, честваме Я като по-светла от херувимите и по-почетена от серафимите.
И казваме „Пресвета Богородица, спаси ни!“
            Божието благословение, по Нейните молитви, да е с всички вас.
Амин!

Копирайте Проповед на Успение Богородично, 2019

Прочетете За Успението на нашата Владичица, 2016

Иконата е копирана от http://www.pravtuva.ru

Прочети житията на свети Максим Изповедник и свети Тихон Задонски

            „Ние сме се освободили от първородния грях чрез Свето Кръщение, а от тези грехове, които сме дръзнали да извършим след кръщението, не можем да се освободим по друг начин освен чрез покаянието.“       свети Максим Изповедник
Из „Подвижническо слово във въпроси и отговори“

Христос вика грешната душа при Себе Си

Защо, човече, ти Ме остави?
Защо си се отвърнал от Мене, Който толкова те обикнах?
Защо пак си отишъл при Моя враг?
Спомни си, че заради тебе Аз слязох от небето.

Има още →

Матей 14:22-34

          И веднага Иисус накара учениците Си да влязат в кораба и да минат преди Него насреща, докле Той разпусне народа. И като разпусна народа, Той се качи на планината, за да се помоли насаме, и вечерта остана там самичък.
           А корабът беше вече сред морето, и вълните го блъскаха, защото вятърът беше противен. И на четвърта стража през нощта отиде Иисус при тях, като ходеше по морето. А учениците, като Го видяха да ходи по морето, смутиха се и казваха: Това е привидение, и от страх извикаха.
          Но Иисус веднага заговори с тях и рече: Дерзайте! Аз съм, не бойте се!
          Петър отговори и Му рече: Господи, ако си Ти, позволи ми да дойда при Тебе по водата.
          А Той рече: Дойди.
          И като излезе от кораба, Петър тръгна по водата, за да иде при Иисуса, но, като видя силния вятър, уплаши се и, като взе да потъва, извика: Господи, избави ме!
          Иисус веднага простря ръка, хвана го и му каза: Маловерецо, защо се усъмни?
          И щом влязоха в кораба, вятърът утихна. А ония, които бяха в кораба, приближиха се, поклониха Му се и казаха: Наистина си Божий Син!
           И като преплуваха, пристигнаха в земята Генисаретска.

Изображението е копирано от http://www.omiliya.org

       Преобразил си се на планината, Христе Боже, като си показал на Твоите ученици славата Си, според силите им да я възприемат. По молитвите на Богородица да възсияе и над нас, грешните, Твоята вечна светлина, Светодавче, слава на Тебе!

Проповед на Преображение

Възлюбени чеда на Светата Църква,

            Днес е велик Господски празник. Неслучайно и тримата евангелисти – Матей, Марк и Лука съобщават подробно за тази чудна случка.
            Съвсем скоро след като Господ заявява, че около Него има хора, ученици Негови, които не ще видят смърт, докле не видят Царството Божие, дошло в сила, съвсем скоро след това Христос взема със Себе Си Петър, Иаков и Йоан и се възкачва  заедно с тях на Таворската планина. Знаем, че често Спасителят се е уединявал за молитва.
             Там, на планината Тавор, Господ Иисус Христос се преобразява пред смаяните погледи на тримата апостоли. Лицето Му светва като слънце, дрехите Му засияват бели като светлина, а от двете Му страни се явяват старозаветните пророци Мойсей и Илия и разговарят с Него.
             Това велико събитие честваме днес. Честваме извечно сияещата Божественост, извираща от Троичния Бог, лъчезрима и просияла чрез човешката природа на Сина Божий. Прекланяме се пред великата тайна, станала зрима за телесните очи на апостолите – сияещата нетварна светлина на Божия Син, на Второто Лице на Света Троица е видима за учениците. Всъщност това е извечно лъчащата се Божествена сила, извираща отвъд същност на Божествената Троица. Но по воля Божия люспите от очите на апостолите са паднали и те са удостоени да видят Божествената светлина, Божествената природа на Учителя, при Когото пребивават три години, чиито думи слушат и Когото следват в Неговото обществено служение.
             Така те не ще вкусят смърт, не ще вкусят смърт Петър, Иаков и Йоан преди да видят Божествената слава на Онзи, чрез Когото всичко е станало.
             И ние също вкусваме тази светлина, тази слава. Тя ни се дава в Светото Причастие.Заставайки пред Светата Чаша ние вече сме пред Таворската планина. Заставаме пред Божественото озарение. Защото християнството не е просто ходене на църква и палене на свещ. Християнството е начин на живот, единение с Христа в Светите тайни, озарение свише, което по невидим начин става част от нас.
             Да видят Преображението Христово се дава на апостолите, за да не се усъмнят и поколебаят в предстоящите дни на Христовите страдания при Голгота.
              На нас се дава да вкусим озарението според Господните слова: „Който яде Моята плът и пие Моята кръв ще има живот вечен и Аз ще го възкреся в последния ден.“
              Нека настояваме да знаем повече за Светото Причастие и да пожелаем да пристъпим към него, за да имаме дял във възкресението! Амин!
              Честит празник на всички!

Копирайте Проповед на Преображение,2020

Мозайката е копирана от https://www.britannica.com

Чудното насищане на 5 хиляди души с пет хляба и две риби

Матей 14:14-22

           И като излезе Иисус, видя много свят и смили се над тях и изцели болните им. А на мръкваме приближиха се до Него учениците Му и рекоха: Тук мястото е пусто, и времето вече напредна, разпусни народа, за да идат по селата и си купят храна.
            Но Иисус им рече: Няма нужда да отиват, дайте им вие да ядат.
            А те му казват: ние имаме тук само пет хляба и две риби.
            Той рече: Донесете Ми ги тука.
            И след като заповяда народу да насяда на тревата, взе петте хляба и двете риби, погледна към небето, благослови и, като разчупи, даде хлябовете на учениците, а учениците – на народа.
            И ядоха всички и се наситиха, и дигнаха останали къшеи дванайсет пълни коша, а ония, които ядоха, бяха около пет хиляди души, освен жени и деца.
            И веднага Иисус накара учениците Си да влязат в кораба и да минат преди Него насреща, докле Той разпусне народа.

Братя и сестри,

           Чудото, сторено от Господа – насищането на 5000 души с 5 хляба и 2 риби, това чудо е тъй поразително, че и четиримата евангелисти го отразяват. Изумително е разкриването на Божията милост. Творецът на небето и земята, Онзи чрез Когото всичко е станало, милее за всеки от нас. Мнозина, донесли своите болни, голямо множество народ – жени, деца старци ожидат Божието снизхождение, търсят Христовата проповед и Христовите изцеления.
             Господ знае, че ние сме плът. Сам приел плът за нашето спасение, Синът Божи не ще остави дошлите за помощ и просещите озарение.

Има още →

          На 24.07.2020 г. (петък), в деня на света великомъченица Христина, от 13:00 часа в църквата „Свети Георги“ в Златоград, Знеполсият епископ Арсений в съслужение с дванадесет духовници от пловдивска епархия отслужи опело на упокоилия се в Господа свещеник Константин Атанасов. За да изпратят в последния му път своя енорийски свещеник, бяха дошли множество енориаши, приятели, съученици, както и близки на покойния йерей, деца от неделното училище, което отец Константин беше организирал, опечален богомолен народ отблизо и далеч.
          По силата на предсмъртното си желание отец Константин беше погребан до апсидната част на храма „Свети Георги“, където бе служил Богу десетилетие от краткия си жизнен път.
Бог да го упокои в място злачно, блажено и спокойно, където сияят всички праведници. За него с пълна сила важат старозаветните слова: „Достигнал съвършенство в кратко време, той е навършил дълги години, защото душата му е била угодна Господу, затова и побързал да излезе изсред нечестието ….“ (Премъдрост Соломонова 4:13,14)

Фотография на о. Константин – http://www.plovdivskamitropolia.bg
Снимка на храм „Св. Георги“, Златоград -www.opoznai.bg

Praznici 2.cdr

            С хвалебни венци да увенчаем славните Седмочисленици – Кирила и Методия, Климент и Наум, Сава, Горазд и Ангеларий, които изгряха като светила и ни благовестиха Триединния Бог. Вие, непоклатни стълбове на българската Църква и боговдъхновени поборници на нашата реч, които прогонвате езическото бесовско учение, молете се на Христа Бога да утвърди нашата Църква и да дарува на душите ни велика милост.

            На 27 юли е успението на свети Климент Охридски. На този ден Църквата е отредила да се чества паметта на седемте славянски просветители: светите Кирил и Методий, Климент, Наум, Сава, Горазд и Ангеларий. За всеки един от тях в църковния календар има отделен ден, но в този ден те се празнуват заедно под  името Седмочисленици.

Свети Пантелеймон
Тропар
  Свети страдалче и целебниче Пантелеймоне, моли милостивия Бог да прости прегрешенията на душите ни.

Има още →

Матей 9:27-35

           Когато Иисус си отиваше оттам, тръгнаха подире Му двама слепци и викаха: помилуй ни, Иисусе, Сине Давидов!
           А когато дойде вкъщи, слепците се приближиха до Него. И Иисус им рече: Вярвате ли, че мога стори това? Те Му казват: Да, Господи!
           Тогава Той се допря до очите им и рече: Нека ви бъде по вашата вяра.
           И очите им се отвориха, а Иисус им строго заповяда: Гледайте, никой да не узнае. А те, като излязоха, разгласиха за Него по цялата оная земя.
            Когато пък тия излизаха, ето, доведоха при Него един ням човек, хванат от бяс. И след като бесът биде изгонен, немият проговори. А народът се чудеше и думаше: Никога не е бивало такова нещо в Израиля.
           А фарисеите думаха: Той изгонва бесовете със силата на бесовския княз.
           И ходеше Иисус по всички градове и села, като поучаваше в синагогите им, проповядваше Евангелието на царството и изцеряваше всяка болест и всяка немощ у народа.

Братя и сестри,

           Чухме литургийното евангелско четиво от евангелист Матей. Това е разказът за изцелението на двамата слепци, които се молят, Синът Давидов, Спасителят на света, да ги помилва. Господ се допира до очите им и те проглеждат. Проглеждат според вярата си, а тя е голяма. И Христос изцелява всяка болест и немощ и проповядва благодатното и спасително божествено учение на опрощението.

Има още →