Избавила си се мъжествено от лукавството на врага, победила си съюзилите се с него и от Бога си приела изобилна благодат да прогонваш от верните смъртоносните болести. Затова, моли се на Господа за нас, Марино славна!

Братя и сестри,

Днес Светата Православна Църква възпоменава мъченическия подвиг на света великомъченица Марина, която в младенческа възраст – едва шестнадесетгодишна, защитава Христовото име, претърпява нечувани мъчения и се представя в Господа с най-блестящ венец на нетленна слава. И когато четем нейното житие, нека не мислим, че такива подвизи са единствено достъпни за християните от третото столетие.
Господ Иисус Христос е един и същ – и вчера, и днес, и утре. Вярно е обаче, че ние днешните
християни сякаш нямаме мъжеството на древните мъченици. Но вярно е също, че от нас се иска само едно – покаяние, смирение, стоене във вярата.
Какво ще рече стоене във вярата?
Ще рече – да не се поддаваме на кривоверие, на заблуди, на лъжеучения и неправди, на езически практики и суеверия, да не се поддаваме на съблазните на този век.
Нашето мъченичество е нашето покаяние.
Нашето поприще на спасение е възжеланото смущение.
Нашите трудове са чистотата на вярата.
А във време като нашето дори и това не е малко.
Господ да ни укрепи в тесния път, по молитвите на Своята Пречиста Майка, на света великомъченица Марина и на всички свои светии.
Божията благодат да е с всички вас, които чествате днешния благословен ден на почит към Божията благодат, действала във великата Божия угодница Марина.
Честито на всички именици! Амин!

Иконата е копирана от www.tsotilinews.gr

          Този Христов новомъченик бил роден през последното десетилетие на XVIII в. в град Осман пазар (дн. Омуртаг) в имотно и благочестиво семейство. Около 1812г. баща му, който бил търговец, фалирал, след което починал. Наскоро починала и майката. Така Йоан останал кръгъл сирак и без никакво състояние. Потърсил препитание в Търново при един майстор керемидар, като по-късно станал хайдутин в една чета. Бил заловен и без съд и присъда изправен пред бесилката. От страх припаднал и като се свестил, турците го придумали да приеме тяхната вяра. Той приел и станал Мехмед, като търновският войвода Али бей го оженил за вдовицата на майстора му (който бил убит от някакви злосторници), която също се потурчила.
          След осем месеца двамата вероотстъпници осъзнали греха си и започнали горко да се вайкат. На Петровден (29 юни) 1822г. Йоан потърсил помощ и съвет от търновския протосингел Дионисий, но те му били отказани. Намесил се йеромонах Йеротей, таксидиот от светогорския манастир Каракал. Вместо пари той му дал да продаде една сребърна мощехранителница и го посъветвал да се посели в далечно място, където не го познават. Обаче местните турци видели скъпата вещ и започнали разследване. Тогава Йоан публично изповядал граха си и прокълнал мохамеданския пророк Мехмед. По заповед на Али бей го измъчвали и държали във вериги. След седмица го изправили на съд и с ласки и обещания се опитали да го върнат към мохамеданството. Опитали се да го подкупят с цял куп злато, но Йоан не се поддал на изкушението и възхвалил своя Бог Иисус Христос. След нови сатанински мъчения отново го извели пред съдията и три пъти го питали какъв е, християнин или мохамеданин. И трите пъти той твърдо отговарял, че бил християнин и „желая да умра за Христа!“. Тогава съдът го осъдил на смърт чрез обесване.
          В събота на 16 юли 1822г. по обяд, мъченикът бил обесен извън града. На втората нощ тялото му било свалено от бесилката и погребано от благочестиви християни. Малко по-късно йеромонах Йеротей и неговият духовен събрат Никифор съставили житието на мъченика и го подвързали в един свой ръкописен сборник.
          Българската православна църква тачи паметта на този свети мъченик на 16 юли.

          Източник текст: Павлов Пламен, Темелски Христо, „Българи светци“, София, Тангра ТанНакРа ИК, 2010, с.181-182
           Иконата е копирана от: http://www.boliarinews.bg

Евангелско четиво на Неделя пета след Петдесетница
Матей 8:28-9:1

          И когато стигна на отвъдния бряг, в страната Гергесинска, срещнаха Го двама, хванати от бяс, излезли от гробищата; те бяха тъй свирепи, че никой не смееше да минава по тоя път.
          И ето, те извикаха и казаха: какво имаш Ти с нас, Иисусе, Сине Божий? Нима си дошъл тука да ни мъчиш преди време?
          А далеч от тях пасеше голямо стадо свини.
          И бесовете Го молеха и думаха: ако ни изгониш, позволи ни да идем в стадото свини.
          И Той им рече: идете. И те излязоха и отидоха в стадото свини. И ето, сурна се цялото стадо свини низ стръмнината в морето и се издави във водата.
          А свинарите побягнаха и, като отидоха в града, разказаха за всичко и за онова, що се бе случило с хванатите от бяс.
          И ето, цял град излезе да посрещне Иисуса и, като Го видяха, молиха Го да си отиде от пределите им.       когато стигна на отвъдния бряг, в страната Гергесинска, срещнаха Го двама, хванати от бяс, излезли от гробищата; те бяха тъй свирепи, че никой не смееше да минава по тоя път.
          И ето, те извикаха и казаха: какво имаш Ти с нас, Иисусе, Сине Божий? Нима си дошъл тука да ни мъчиш преди време?
          А далеч от тях пасеше голямо стадо свини.
          И бесовете Го молеха и думаха: ако ни изгониш, позволи ни да идем в стадото свини.
          И Той им рече: идете. И те излязоха и отидоха в стадото свини. И ето, сурна се цялото стадо свини низ стръмнината в морето и се издави във водата.
          А свинарите побягнаха и, като отидоха в града, разказаха за всичко и за онова, що се бе случило с хванатите от бяс.
          И ето, цял град излезе да посрещне Иисуса и, като Го видяха, молиха Го да си отиде от пределите им.
          Тогава Той влезе в един кораб, отплува обратно и пристигна в града Си.

Проповед на Неделя пета след Петдесетница

Братя и сестри,  

          Днес Светата православна Църква ни припомня онзи евангелски текст, който ни разказва за изцелението на двамата бесновати.
          Както знаем, нашият Господ Иисус Христос често пристъпва към изцеление на бесновати. Като изгонва нечистите духове, поселени в някой клетник, Спасителят показва, че царството на дявола – времето на земята, когато той е могъл да изтезава грехопадналото човечество е вече свършило. С вярата в Него – Божият син, Единороден на Отца, хората ще се освободят от робството на дявола.
          Бесовете молят Христос да допусне да влязат в стадото свини, които пасели недалеч. Христос им разрешава и цялото стадо, подлудено от злите духове се хвърля във водата.
          Оттук разбираме ясно, че без позволението Божие, демоните не могат да сторят нищо не само на нас, но и на животните.
          Но какво се случва после? Свинарите, виждайки Божието чудо, бягат в града. Те се страхуват, че ще бъдат наказани заради издавеното стадо.
          А гергесинските жители вместо да посрещнат Божествения Чудотворец, вместо да се покаят и да доведат своите болни при Него – излизат от града и молят Христа да си отиде от пределите им.
          Те не са благоговейни и смирени като свети апостол Петър, който се моли „Иди си от мене Господи, защото съм грешен човек.“ Не – единственото, което води закоравелите в грехове жители на Гергесинската страна е да избегнат още материални загуби.
          Те постъпват напълно противоположно на самаряните от града Сихар, които само по думите на жената – самарянка, разговаряла с Иисус при Иакововия кладенец – само по нейните думи излизат от града и идат в нозете Иисусови, за да чуят Неговите слова и да се спасят.
          Братя и сестри, дано никога да не се уподобим на гергесинците, които молят Христа да си отиде. Дано никога не поставим нещо материално или пък каквото и да е друго – чест, слава, престиж, власт – да не поставим нищо пред Христос.
          Да търсим Христа, да хлопаме и искаме, да призоваваме благодатта на Пресветия Дух да се всели в нашите сърца – ето така да насочим всичките си душевни сили. Защото каква нам полза, ако придобием цял свят, но повредим на душата си? И какъв откуп ще дадем за душата си?
          Да мислим, да мислим и да действаме повече за душата – за безсмъртното Божие творение. И да се молим на Христа да дойде и да заживее в нас. Амин!
          Божието благословение да е с всички вас, по молитвите на Майката Божия и всички светии. Амин!

Иконата е копирана от https://arhangelhram.by/

към Начало

          Сведенията за този светец са твърде оскъдни. Бил роден в средата на XV в. в с. Зъхне, Солунско, чието население било предимно българско. Подобно на редица други български духовници от бивша Византия в онази епоха и Теофил израснал в лоното на Цариградската Вселенска патриаршия. Той бил много просветен свещеник, прочут със своята ученост и в самия Цариград. Цариградският Вселенски патриарх Нифонт II (1497-1499; 1502) го изпратил с особена мисия заедно с Радомския епископ Акакий при Йерусалимския и Александрийския патриарси. След това, през времето на Вселенския патриарх Пахомий (1503-1504; 1505-1514), той станал нотарий и екзарх при Вселенската патриаршия.
          Скоро след това Теофил се оттеглил във Ватопедския манастир на Света гора. По-късно се преместил в Иверския манастир, където се прочул със своето подвижничество. Когато бил вече доста възрастен, му предложили Солунската митрополитска катедра, но той отказал поради старческа немощ. Наскоро след това починал – 8 юли 1548г.
          Българската православна църква тачи паметта на преподобния на 8 юли.

          Източник текст и икона: Павлов Пламен, Темелски Христо, „Българи светци“, София, Тангра ТанНакРа ИК, 2010, с.157 и 161

          С твоето чудно надмощие си победила докрай вражеските сили, Недельо преславна, защото със светлината на честния Кръст си прогонила идолопоклонението далеч в мрака.
          Девице чиста, моли Христа Бога да ни дари велика милост.

Братя и сестри,

          Прославяме с дух на сърдечно умиление богозримата великомъченица – всехвалната, чистата девица света Неделя.
          Честваме онази, разбира се, не единствена, която посрами езическото нечестие в дните на най-жестокото гонение срещу християните от ранно време – гонението на император Диоклетиан. Покланяме се пред подвига на онази, която презря благата на този свят – младост, красота, тленни наслади, за да се покаже мъжествена по дух изповедница и агница Божия.
           Поменаваме мъченицата света Неделя, родом от Никомидия – древен град с християнски традиции, дал множество мъченици. Да не забравяме 20-те хиляди християни, изгорени в църквата на Никомидия в навечерието на Рождество Христово, 302 година.
          Молитвено се обръщаме към крехката девойка, показала, че Божията милост в немощ се познава. Защото тя смело заявила на мъчителя: „Не ще ме сломиш, защото Бог ми помага.“
          Да, на нея Бог помага и тя се удостоява с блестящ венец, с нетленна слава в небесния сомн на Горния Йерусалим.
          Мнозина носят нейното име. Празнуват днес всички с имена Недялка, Делчо, Неделина. Да не забравяме връзката ни с нашия именен светия.
          Да просим молитвеното застъпничество на достохвалната Неделя, защото тя дръзновено предстои пред Бога със запален светилник в ръка и с оръдията на своето мъченичество. Защото за посрама на идолското зло, светицата е запазена и от нажежената скара, и от гладните зверове, и от всички уреди на изтезанията.
          Тя мирно предава духа си, преди войниците да я посекат и умира с молитва на уста.
          По нейните молитви, Бог да ни прости и ни помилва. Амин!

Честито на всички именици!

Иконата е копирана от pemptousia.com

           Светите безсребърници Козма и Дамян от Рим били братя, които имали благодат да лекуват по чудесен начин. Даром лекували, като искали от излекуваните да повярват в Христа. Братята лечители не вземали пари от излекуваните болни и затова са наречени безсребреници.
           Те претърпели мъчения в тъмница, както и съд, но като невинни, били освободени.
           Един лекар, някогашен техен учител, от завист с измама ги завел на една планина да събират билки и там с камъни ги убил в 284 година.
(Tези свети лечители са различни от  братята Козма и Дамян, също лечители и безсребреници, които Църквата почита на 1 ноември).

           На 18 август 946 година е успението на свети Йоан Рилски, а 34 години по-късно той се явил на сън на своите ученици и им заповядал да изровят нетленното му тяло и да го пренесат в Средец. Там мощите на светеца били пазени в продължение на два века.
           През 1195 година цар Асен тържествено ги пренесъл в столицата Търново.
           През 1496 година, след като получили разрешение от султана, монасите от Рилската обител върнали мощите на светеца от Търново в основания от него Рилски манастир. Навсякъде по дългия път от Търново до Рилския манастир народът посрещал и изпращал светите мощи на великия свой светец с дълбока почит и благоговение. Това ободрило народа и повдигнало духа му в годините на робството.   

Иконата на светите Козма и Дамян Римски е копирана от https://www.johnsanidopoulos.com
Стенописите са копирани съответно от  http://hram-uspenie-bogorodichno.org и  http://www.zadrugata.com

          Давид е най-големият от братята Комитопули, синовете на комит Никола, оглавили борбата срещу византийското завоевание след падането на столицата Велики Преслав и източните български земи под византийска власт (971 г.). Българското болярство, вярно на изконната древна българска традиция държавата да се управлява от „царския род“ ( в случая т.нар. Крумова династия), избрало четиримата Комитопули (Давид, Мойсей, Арон и Самуил) за наместничество. Както изглежда, синовете на комит Никола били най-близките роднини на династията, може би по линия на Гаврил, брат на цар Симеон Велики. През 976 г., използвайки неочакваната смърт на император Йоан I Цимисхи и избухналата във Византия гражданска война, Комитопулите преминали в решително настъпление. Давид ръководел направлението към Солун – в конкретната ситуация най-важният византийски център за агресия срещу свободните български земи. За нещастие, Давид загинал още в началото на настъплението и това станало в местността Красивите дъбрави по пътя между Костур (дн. Кастория, Гърция) и Преспа. На връщане от една военна кампания в Солунско той бил коварно нападнат и убит от скитници власи, които явно сътрудничели с византийските власти. Няма достоверни данни Давид и братята му да са носели царски титли – те признавали легитимния владетел цар Борис II (намиращ се от 971 г. във византийски плен).
          Св. Давид е един от типичните примери за т.нар. народна канонизация, усвоена и от църквата. Негови образи се срещат в десетки църкви от XIX в. 

          Източник текст и икона: Павлов Пламен, Темелски Христо, „Българи светци“, София, Тангра ТанНакРа ИК, 2010, с.83 – 84

          Прокопий се родил в последната четвърт на XVIII в. във Варна в семейството на благочестиви родители. Когато станал на 20 години, решил да се замонаши. За целта отишъл в Света гора и там обиколил и разгледал разните манастири, скитове и килии и се запознал с различните видове монашески обети. В края на краищата избрал аскетизма (отшелничеството) и станал послушник в Иверския скит „Св. Йоан Предтеча“. След известно време бил постриган в монашество.
          След време, по неизвестни причини, младият монах получил психическо разстройство и напуснал своеволно Света гора, като започнал да се скита из пределите на Османската империя. Така се озовал в далечна Смирна (дн. Измир). Явил се в мирски дрехи, но с брада при тамошния кадия и заявил, че желае да приеме исляма. Кадията го огласил за приемник на новата вяра и след 15 дни го обрязали. И тогава станало чудото – вероотстъпникът дошъл в нормално психическо съзнание и осъзнал греха си. В продължение на две седмици тайно посещавал един изповедник, който духовно го укрепил. Прокопий се явил пред кадията, свалил чалмата си и я захвърлил на пода. Смело започнал да критикува вярата на своите съдници и да хули нейния основател. Турците го били и затворили, а след това започнали да му предлагат всевъзможни блага, високи длъжности и почести. Той категорично отказал да промени решението си  и бил обезглавен на 25 юни 1810г. Наскоро след това било съставено житието му  в Смирна от свещеноучителя Хрисант. Паметта му църквата отбелязва на 25 юни.

Източник: Пламен Павлов, Христо Темелски „Българи светци“, издателство Тангра ТанНакРа ИК, 2010 с.176
Иконата е копирана от http://www.desant.net

Евангелско четиво на Неделя трета след Петдесетница
Матей 6:22-33

           Светило за тялото е окото. Затова, ако твоето око бъде чисто, и цялото твое тяло ще бъде светло; ако пък твоето око бъде лукаво, цялото твое тяло ще бъде тъмно. И тъй, ако светлината, що е в тебе, е тъмнина, то колко ли голяма ще е тъмнината?
           Никой не може да слугува на двама господари, защото или единия ще намрази, а другия ще обикне, или към единия ще се привърже, а другия ще презре. Не можете да служите на Бога и на мамона.
           Затова казвам ви, не се грижете за душата си, какво да ядете и да пиете, ни за тялото си, какво да облечете. Душата не струва ли повече от храната, и тялото от облеклото?
          Погледнете птиците небесни, че не сеят, нито жънат, нито в житници събират и вашият Отец Небесен ги храни. Не сте ли вие много по-ценни от тях?
          Па и кой от вас със своята грижа може да придаде на ръста си един лакът?
          Защо се грижите и за облекло? Взрете се в полските кринове, как растат: не се трудят, нито предат, а казвам ви, че нито Соломон във всичката си слава не се е облякъл тъй, както всеки един от тях. И ако полската трева, която днес я има, а утре се хвърля в пещ, Бог тъй облича, колко повече вас, маловерци!
         И тъй, не се грижете и не думайте: какво да ядем, или какво да пием, или какво да облечем? Защото всичко това търсят езичниците, и защото вашият Небесен Отец знае, че имате нужда от всичко това. Но първом търсете царството на Бога и Неговата правда, и всичко това ще ви се придаде.

Проповед на Неделя трета след Петдесетница

Братя и сестри,  

           Да търсим първо Царството Божие и Неговата правда, като знаем, че останалото ще ни се придаде – учи Спасителят Христос.
          Чухме днешното литургийно евангелие, където нашият Господ казва категорично, че не можем да служим на двама господари.
           Какво ще рече това. Не се ли опитваме да балансираме всички страни на нашия живот? Не се ли опитваме да угодим Богу, и същевременно да угодим на света и неговите страсти? Не се ли задушаваме от житейски грижи? А често тези грижи не са грижите за болен родител, болно чадо или изпълнение на наш дълг. Често тези грижи са напълно суетни, грижи да подобрим външния си вид, да подновим мебелите си, да сме в крак с последната мода или да направим кариера на всяка цена.
           Човешкият живот е твърде кратък. И ако не успеем да осъзнаем какво е истински важно, този наш безценен живот – безценен, защото ни е даден за подготовка за вечността – този наш безценен живот може да мине безцелно в суета и грижи, които няма да доведат до спасение.
            Когато Христос ни посочва за пример полските кринове и птиците небесни, Той не изисква от нас да се отдадем на безделие и безгрижие.
            Не, Той изисква от нас да осъзнаваме, че всичко се случва по Божия воля, да търсим душеспасителното и да отхвърляме суетното и празното, което само ще увеличи нашата привързаност към земните неща.
            Нашите човешки сили не са много. Но те са достатъчни, при призоваване на Божията благодат, с отхвърляне на онова, което ни пречи на духовния път, тези сили, подпомогнати свише, са достатъчни да ни доведат до истинско одухотворяване. А това ще рече, да дадем място на Светия Дух в нашите сърца. Да се молим, да правим милостиня скришом, да четем Свещеното Писание, съчиненията на светите отци и житията на светиите. Да не прахосваме времето си в гледане на телевизия, безцелни разговори, клюки и раздори, да отбиваме всичко, което води до осъждане.
           А когато някой падне в грях, да си спомним, че и ние сме грешни не по-малко и да се молим за него и за нас. Слънце да не ни залязва гневни, да простим от сърце на всички, всички ония, които в течението на нашия живот са ни оскърбили и ощетили. Да милеем за истински духовен път, белязан с истинско покаяние.
           Да не се обиждаме и самооправдаваме, което също е форма на вездесъщата и страшна гордост, която мори всички човеци.
           Да гледаме към небето с очите на сърцата си, да гледаме към небесното си семейство – Господ, Майката Божия, ангелите и светиите, като помним, че Господ иска всички човеци да се спасят и да достигнат познание за истината.
           И да се борим със суетата – суета за нашата външност, за нашия ум, за нашата работа, че сме красиви, умни, перфектни в делата си, да се борим с тези мисли, които на мнозина са попречили в духовния живот.
           И да призоваваме на помощ за грешния свят Единия и Троичен Бог – нашето упование, нашата надежда и нашата любов. Да призоваваме Господ да отмахне от окаяните ни и объркани умове всяка мисъл за земното и вещественото, която ни отдалечава от Него.
            Божието благословение да е с всички вас, по молитвите на светите Доростолски мъченици и на всички праведници и светии. Амин!

Копирайте: Събор на светите Доростолски мъченици

Копирайте: Проповед на Неделя трета след Петдесетница, 2023

Иконата на светите Доростолски мъченици е копирана от http://www.hristiqni.com

към Начало