Основа на покаяние, пример на умиление, образ на утешение и духовно съвършенство бе твоят равноангелски живот, преподобне. Kато си пребивавал в молитви, постничество и сълзи, отче Йоане, моли Христа Бога за нашите души.

 Из „Завет на свети Йоан Рилски Чудотворец“

             „И, преди всичко, завещавам ви да пазите светата вяра непорочна и незасегната от всякакво зломислие, както я приехме от светите отци, без да се отдавате на чужди и различни учения.“

Стенописът е копиран от http://www.pravoslavieto.com.

    При раждане си съхранила девството,
при смъртта не си изоставила света, Богородице,
представила си се пред Живота,
ти, която си майка на Живота,
и с твоите молитви избавяш от смърт нашите души.

Братя и сестри,

           Велик християнски празник честваме днес. Велика Божия милост е представянето на Владичицата, Майката на Спасителя Христос – представяне в Господа, наречено Успение – сладка, блажена кончина, с която са удостоени най-праведните. Не е ден за скърби, а за радост – радост за целия свят, че Богоматер вече лице в лице ще умолява Своя Божествен Син за грешния свят.
           Ние помним – Той стори първото си чудо на сватбата в Кана Галилейска, по нейна молба. През целия си земен път Пречистата благоугождаваше Богу с дума, дело и помисъл, бидейки истинско съвършенство на добродетелта.
           Свободна дори от сянката на грях, по силата на своята воля, света Богородица е сърцето, средището на ранната Христова Църква. Апостолите и благочестивите жени, които следвали Господа, виждат в нейно лице чертите на Възлюбения Учител. Умирени от смирението ѝ, първите християни с възторг говорят за блаженството от срещата с Онази, Която се удостои да стане Вместилище на Невместимия. Тя присъства на Петдесетница, когато Светият Дух слиза над апостолите в Сионската горница. Тя е удостоена с нежната синовна грижа на най-младия, любимия Христов ученик, облегнал се на гърдите на Господа в часа на Тайната вечеря. Ние помним, че на Кръста Спасителят я повери в ръцете на свети Йоан, казвайки: „Майко, ето сина ти“. И така, осиновявайки свети Йоан Богослов, Пренепорочната Дева осиновява нас – цялото грехопаднало човечество.
           И както свети архангел Гавриил ѝ извести, че ще роди Божия Син, така пак светият архангел, съзерцателят на Божиите тайни, е пратен при Владичицата преди нейното Успение. Той ѝ казва радостната вест, че скоро, съвсем скоро тя ще бъде при своя Син и наш Бог, за да царува с Него в блажената вечност. Архангел Гавриил ѝ дава райско клонче, което ще бъде носено пред смъртното ѝ ложе в деня на Успението на светата Дева.
           По чуден начин, от близо и далеч, са събрани апостолите пред дома на свети Йоан Богослов в Йерусалим в деня на Успение Богородично. Всички присъстващи съзират небесата отворени, а Владиката Христос, ведно с безчислено множество светли ангели, слиза от небесата, за да приеме душата на Своята Майка по плът.
           Така я виждаме на иконата Успение Богородично. Дванадесетте апостоли, сред които са и свети апостол Павел, заедно със свети Иаков, брат Господен, свети Тимотей, блажени Йероним и свети Дионисий Ареопагит, са около украсеното ложе, а при ангелско пение е понесена към гроба в Гетсиманската градина Пресвятата Майка на Въплътилия се Бог. Дивни чудеса съпровождат погребалното шествие. След три дни свети апостол Тома идва, закъснял, и иска да се поклони на положената в гроб скиния на Бог-Слово. Гробницата обаче се оказва празна, защото Господ Иисус Христос е взел Своята обична Майка с тяло на небето.
           Там Тя, по-горе от серафими и херувими, в блясъка на невеществената Божия слава, ходатайства и се застъпва за света. И кой знае колко пъти, именно по нейните молитвени въздишки, Вседържителят отлага края и прибавя дни за покаяние на многогрешния ни свят.
            Тя е нашата Майка, Тя е облажаваната от всички родове Владичица, Царицата Небесна, застъпницата за грешниците, гореща молителка за страдащите, утешителката на скръбните, поборницата-воевода, избавителка от злото, преславната, Пресвятата победителка на мрака, чието семе смаза главата на змията.
            Да не спираме да ѝ се молим: „Пресветая Богородица, спаси нас!“, защото по нейните молитви Господ може да ни помилва.
            Няма майка, която да не обича чадата си, а всички ние – Христовите сме нейни чада. Затова да не спираме да се обръщаме към нашата небесна Майка, та по нейните молитви да намерим милост и спасение. Амин!
            Божието благословение да е всички вас, по молитвите на Майката Божия. Честито на всички, носещи това най-благословено име!

Стенопис „Успение Богородично“, снимка: Симона Василева.

Проповед на Успение Богородично, 2022 Изтегляне

Свети новомомъченик Трендафил от Загора на Пелион

           Голяма част от новомъчениците са били малки деца, момчета и момичета, които, въпреки своята незряла възраст, са заложили твърдата си вяра в истинския Триединен Бог, срещу езическите османски тирани, които са искали да ги обърнат към исляма и да загубят гръцкото си самосъзнание. Един от тях бил свети новомъченик Трендафил.
           Той е роден през 1663 г. в Загора на Пелион, в мрачните години, когато нашият народ и всички православни народи на Балканите са живели в един от най-тираничните периоди в историята. Родителите му били прости и бедни хора, но богобоязливи, които го отгледали и възпитали в наставление Господне. Те вдъхнали в детската му душа вярата в Единия истински Триединен Бог, научили го да бъде предан на Неговата свята Църква – безопасното убежище на всяка душа. Затова често го водели на църква. И той отивал с радост и с радост помагал на свещеника и певеца в църквата на селото. Научил се да обича Христос и светиите, да ги смята за свои приятели, да бъбри с тях с часове. Той особено уважавал и обичал нашата Богородица и свети Георги, който пострадал героично за своята вяра в Христос.
           Трендафил загубил любимите си родители и останал сирак, когато бил още малък. Бог го подкрепял в този труден период от живота му. За да оцелее, той потърсил работа като моряк. Наистина един капитан го взел и направил моряк на своя търговски кораб, който пътувал по северното Егейско море и превозвал стоки. Младият Трендафил му благодарил и му обещал, че никога няма да съжалява, че го е наел на своя кораб, показвайки необичайна съвестност, честност, трудолюбие и доброта.
           Някои моряци обаче, се държали грубо с младия Трендафил, когото закачали непрестанно. Между тях имало и турци, които му се подигравали за неговото благочестие, като го виждали да се моли често и да говори за Христос и светиите. Той отклонявал техните закачки с доброта и неосъждане и продължавал да се моли с плам и вяра в Бога и да възлага надеждите си на Него. Молел се и за тях, защото знаел, че са жертви на дявола, който ги използвал, за да го дразнят и да го отвличат от благочестието му.
            Времето минавало и морякът Трендафил печелел все повече и повече симпатиите на своите събратя християни моряци. Но не и мюсюлманите, които го мразели до смърт и търсели повод да му отмъстят. Такава възможност им се предоставила на пътуването с кораба до Константинопол. След като хвърлили котва, група моряци – мюсюлмани предизвикали спор с Трендафил, с цел да го хванат в капан. Те измислили ужасна клевета, че той уж им доверил, че възнамерява да се потурчи и да приеме исляма, а след това променил решението си.
            Използваме случая да подчертаем, че най-разпространеният начин за отмъщение на турците срещу гърците – християни е клеветата за предполагаемо намерение за помохамеданчване. Според шериата, т.е. ислямския закон, това е много тежко престъпление, което е равнозначно на насилствено потурчване на обвиняемия или неговата смърт! С тази клевета загинали много новомъченици.
            И така, тези ужасни клеветници отишли при упълномощения от султана по религиозните въпроси, печално известния Мустафа паша. Пред него те го заклеймили като отричащ исляма, като добавили и обвинението, че уж е обидил тяхната религия и Мохамед. В края на краищата, самият отказ да се приеме исляма, означавал богохулство срещу исляма. След кратко време пристигнал отряд озверели войници, които арестували и вързали Трендафил и го отвели при турския командир на града, за да му се извини.
            Следователят първоначално използвал много ласкателства, за да го изкуши и да го накара да промени решението си. Той го похвалил за младостта му и му предложил богатства, почести и добра служба, ако се отрече от вярата си и приеме исляма. Той обаче отказал с необичайна смелост и заявил: „Аз никога няма да приема да се отрека от моя истински Бог и Спасител Исус Христос”!
            След този смел отговор, следователят започнал със заплахи и предупреждения, че за да избегне наказанието и смъртта, трябва да приеме исляма. Но той останал твърд във вярата си и извикал силно: „Аз съм християнин и искам да умра като християнин”! След това започнали с мъчения, надявайки се, че Трендафил, който бил все още твърде млад, почти дете, ще се огъне пред мъченията и ще промени вярата си. Предали го на свирепи мъчители, които безмилостно го биели и изтезавали ужасно. Но мъченикът остана твърд, въпреки непоносимите болки.
           Когато видели, че не могат да го убедят, решили да го убият. Завели го до хиподрума на Константинопол, където хиляди християни проливали кръвта си за вярата си в Христос. Те искали тълпата да гледа екзекуцията като пример, за да се всее страх в подчинените християни и те да не помислят да надигат глава. Палачът се приближил до едва седемнадесетгодишния мъченик и му отсякъл главата. Това станало на 8 август 1680 г.

Λάμπρου Κ. Σκόντζου, Θεολόγου  – Καθηγητοῦ, Ἅγιος Νεομάρτυρας Τριαντάφυλλος ἐκ Ζαγορᾶς τοῦ Πηλίου, изт: http://www.orthodoxia-ellhnismos.gr/2020/08/blog-post_48.html; 08.08.2022 г.

       Преобразил си се на планината, Христе Боже, като си показал на Твоите ученици славата Си, според силите им да я възприемат. По молитвите на Богородица да възсияе и над нас, грешните, Твоята вечна светлина, Светодавче, слава на Тебе.

Братя и сестри,

          Днес честваме великия празник на Светото Господне Преображение. Честваме онзи спасителен за нас евангелски разказ, оставен ни от евангелистите Матей, Марк и Лука. Те описват чудото на бъдещия век – свръхярката божествена светлина на Божието Царство, която съзерцават чистите по сърце.
          Няколко дни след като Господ Иисус Христос казва, че сред учениците има хора, които не ще вкусят смърт, докле не видят Царството Божие дошло в сила – няколко дни след тези думи Иисус повиква със себе си апостолите Петър, Иаков и Иоан. Всички те се възкачват на висока планина – пише в евангелието. Знаем от Преданието, че това е Таворската планина в Палестина, наречена в памет на това знаменателно събитие Планина на Преображението.
          Неочаквано за Господните ученици техният Божествен Учител се преобразява. Лицето и дрехите му заблестяват като слънце, бели като сняг. А от двете страни на Спасителя се явяват пророците Моисей и Илия и беседват с него.
          Това неописуемо видение ги поразява със своя божествен покой. Неочаквано тримата апостоли са превърнати в богосъзерцатели. Ограниченията на телесните им сетива са изчезнали. По Божия воля те виждат Христос и пророците в блясъка на нетварната, нетленна, божествена светлина, която прелива отвъд същината на Отца и озарява Небесното Царство и цялата вселена. Това е толкова величествено и блажено състояние, че апостол Петър казва „Господи, добре е да бъдем тук“. И добавя „Да направим три сенника – за тебе един, за Моисея един и един за Илия“.
          Божествената светлина, излъчвана от природата на Богочовека е тъй ярка, че е чак непоносима за очите.
          Затова и на иконата на Преображение Христос и беседващите с Него пророци са нарисувани сякаш в облак от мрак – тъй ярка е тази светлина, че заслепява телесните очи, сякаш гледат слънцето.
          Тогава светъл облак засенява и се чува от облака гласа на Отца така както беше в мига на Кръщението Господне: „Този е Моят Възлюбен Син в Когото е Моето благоволение; Него слушайте!“
          И тримата апостоли, поразени, падат на земята.
          Този празник е особено важен за всеки християнин, за всеки който се стреми към духовен труд. Защото таворската светлина, която апостолите съзерцават тогава, ние – Христовите следовници, получаваме в себе си чрез Светото Причастие. Ето каква велика милост и озарение е това най-велико тайнство на Църквата, което ние носим в глинени съдове – в нашите тела. Колко е голяма Божията милост към нас – призваните за богообщение. А колко често говорим, обсъждаме, шумим в храма, сякаш забравили, че влизайки тук, вече сме в подножието на Тавор.
          Господ Иисус Христос за нас, за нас открива Своята Божествена природа. Така Той укрепява вярата на апостолите, които скоро ще го зърнат на кръста. Но тази случка, която богосъзерцателите Петър и Зеведеевите братя разказват – тази случка е знак за християните от всички времена. Знак, че сме призвани за богообщение. Знак, че богообщението е реално и че вкусваме още тук светлина на Божието Царство. Знак, че трябва, длъжни сме да очистваме сърцата си, за да ги направим Престол на Всевишния. И това не са метафори, а истина, истина, която ни е поверена от Онзи, Които споделя за себе си: „Аз Съм Пътя, Истината и Живота“.
          Да не униваме, братя и сестри, от духа на всеобщото богоотстъпление, който завладява света. Да помним, че божествената светлина извечно се излива от Светата Троица и мерзостта на антихристовото време, в което живеем, не може да я помрачи.
          Защото Светлината Божия пронизва всички същества, цялото Божие творение, което е създадено добро, но човек по зла воля разврати. Но там, където дадената същност, даденият човек отпада от своето високо назначение, там светлината Божия, лъчът Божий не може да го ползва.
          Да се молим да не отпаднем от своето назначение на богоносни съсъди, да не се поддадем на лукавия дух на времето, който предава на извратен ум хората и най-вече децата. Да се молим Божествената светлина да озари сърцата на всички, живеещи в гибелното наше богоотстъпническо време, да озари сърцата и да ги запази по чуден начин. Защото не е по нашите сили да спрем всеобщото отстъпление от Христовите истини. Но е по нашите сили да се молим Богу да помилва целия свят и нас грешните. И да предпази децата от извратения ум, който днес се превръща в норма.
          Божието благословение да е с всички вас! Честит и благословен празник! Амин!

Иконата е копирана от http://www.pravoslavie.ru

Братя и сестри,

          В дните на благословения пост, посветен на Успението на Майката Божия – в тези дни се подготвяме за изповед и за единение със Самия Господ в светото тайнство на Причащението.
          Насочваме очите на сърцата си нагоре, към небесния свят, към жилището на небесата, отредено за възлюбилите Бога. Дали и ние ще сме сред тях, ведно с покаялите се грешници?
          Дните на земния живот са кратки, времето е безценно, безценно за да придобием скъпия бисер, заради който търговецът от евангелската притча пожела да остави всичкото си имане.
          Този безценен бисер е Богообщението в Царството Небесно, на което се радват Божията Майка, ангелите, светиите, праведниците и покаялите се грешници.
          Дано да съумеем да принесем плод на покаяние приживе, защото след смъртта ни покаянието е неизбежно, но вече не е спасително.
          Да мислим повече, много повече за този час, когато трябва да дадем сметка за делата си на праведния Съдия.
          И понеже сме бедни откъм добри дела и добродетели, се уповаваме на Великата Застъпница наша, облажаваната от всички родове Божия Майка.
          Тя е майка и на всички нас.
          И като наша майка милее за нашето спасение и се моли за нас. Господ да се смили над нашите вкаменели от грехове сърца, да се смили и да ни помилва, по нейните свети молитви. Амин!

          Знаменитият старобългарски писател не е пряк ученик на св.св. Кирил и Методий. По всяка вероятност е завършил Магнаурската школа или висшето училище към Студийския манастир в Цариград. Произлязъл от знатен род и може би е бил един от онези млади българи, изпратени от княз Борис за обучение във византийската столица по споразумение с патриарх Фотий. Според една хипотеза св. Йоан е сред онези българи, които са получили образование и в Рим във времето на най-активните контакти на България с Папството. След завръщането си в България Йоан станал един от най-активните строители на младата българска църква. Отначало той бил презвитер, а по-късно заемал извънредно важната служба на „екзарх“. За такъв той бил определен от цар Симеон Велики (893-927) и отговарял за църковния живот в царството – един съвременник го нарича „Йоан, черковен строител на българската земя“. Йоан Екзарх има огромен принос за изграждането на старобългарската литература, богословие, философски и естествено-научни знания. Най-известни остават неговите произведения „Небеса“ (въз основа на Йоан Дамаскин) и „Шестоднев“, изграден върху византийски творби с оригинални авторски части. Наред с това големият писател е написал и няколко празнични слова, посветени на големи християнски празници. Някои големи преводни съчинения (например старобългарският превод на „Историята на Юдейската война“ от Йосиф Флавий) може би също са негово дело.
          С право Йоан Екзарх е смятан за един от „строителите“ на старобългарския литературен и богослужебен език, превърнал се в третия класически език на средновековна Европа. И днес понятията, създадени от даровития българин, присъстват в езиците на руси, сърби, украинци, белоруси и др. Вероятно Йоан Екзарх е бил канонизиран скоро след смъртта си, т.е. още към средата на X в. – надали е случайно, че презвитер Козма сочи „новия презвитер Йоан, който беше екзарх…“ като пример за подражание на българското висше духовенство. Основателно е допускането, че под името на „Св. Йоан, патриарх Търновски“ всъщност се крие именно св. Йоан Екзарх, тъй като за Паисий Хилендарски и другите възрожденски дейци Търново е неизменната столица на България през цялата ѝ история. В руските преписи на неговите съчинения големият старобългарски писател най-често е представян именно като светец. Пак в руските месецослови е запазена и датата на календарната прослава на св. Йоан Екзарх – 31 юли.
          

          Източник текст и снимка: Павлов Пламен, Темелски Христо, „Българи светци“, София, Тангра ТанНакРа ИК, 2010, с. 79

          За живота на този свещеномъченик се знае твърде малко. През втората половина на XVII век той бил епископ на Средните Родопи, а седалището му било Смолен (дн. с. Смилян, Смолянско). Тогава оттам преминала основната вълна на помохамеданчването на Родопската област. В т. нар. „Исторически бележник“, воден от светогорски монаси, се разказва по-подробно за това трагично събитие. “ В царуването на Мохамед IV  (1648-1687), през месец юли 1669г., когато стана страшното и с насилие помохамеданчване на българите в областта около Смолен, турците направиха много пакости. От жителите едни помохамеданчиха, други избиха, а трети избягаха из горите… Турците поискаха да заловят епископ Висарион, но той с голяма група българи през една нощ успя да избяга и се настани в Раково (дн. квартал на гр. Смолян).“  
          В ранното утро на 29 юли 1670 г. епископ Висарион тръгнал от с. Долно Езерово за с. Горно Езерово. Придружавали го десетина въоръжени конници. „Но ненадейно… в долината излезе голяма въоръжена чета от турци и помохамеданчени. След голям и кървав бой заловиха епископа и неговите телохранители.“ Откарали го в Смолен, където му предложили да приеме тяхната вяра. Той обаче бил непреклонен и го подложили на жестоки мъчения. С клещи късали парчета месо от тялото му, били го с железни пръчки, мушкали го с ножове, а след това го разхождали гол из селото. „Най-сетне един освирепял турчин излезе от тълпата и с остър нож прободе гърдите на епископа Висарион. Той се повали на земята и започна да се моли. Освирепелите турци помислиха, че той говори нещо обидно за тях, затова злобно се нахвърлиха върху него с камъни – обезобразиха го и тялото му направиха на пита.“ Погребали го в една градина, близо до хорището (мястото за хорото) в Смолен.
          Българската православна църква празнува паметта му на 29 юли. В село Смилян (старото Смолен) се издига паметник на свещеномъченика, а в град Смолян е построена величествена църква носеща неговото име.

          Източник текст и икона: Павлов Пламен, Темелски Христо, „Българи светци“, София, Тангра ТанНакРа ИК, 2010, с.162 и 166

Мт. 9:27-35

Когато Иисус си отиваше оттам, тръгнаха подире Му двама слепци и викаха: помилуй ни, Иисусе, Сине Давидов! А когато дойде вкъщи, слепците се приближиха до Него. И Иисус им рече: вярвате ли, че мога стори това? Те Му казват: да, Господи! Тогава Той се допря до очите им и рече: нека ви бъде по вашата вяра. И очите им се отвориха, а Иисус им строго заповяда: гледайте, никой да не узнае. А те, като излязоха, разгласиха за Него по цялата оная земя. Когато пък тия излизаха, ето, доведоха при Него един ням човек, хванат от бяс. И след като бесът биде изгонен, немият проговори. А народът се чудеше и думаше: никога не е бивало такова нещо в Израиля. А фарисеите думаха: Той изгонва бесовете със силата на бесовския княз. И ходеше Иисус по всички градове и села, като поучаваше в синагогите им, проповядваше Евангелието на царството и изцеряваше всяка болест и всяка немощ у народа.

Братя и сестри,

          В днешното литургийно свето евангелие евангелист Матей разказва за някои чудеса на нашия Господ Иисус Христос, а именно изцелението на двамата слепци и на бесноватия, който е ням.
          Целият народ ликува, виждайки проявите на Божията сила. Повечето разбират, че пред тях е Божествен Чудотворец, чиито дела надминават всичко познато.
          Единствените, които са обхванати от злоба и в злобата си не се стесняват да клеветят Спасителя, са фарисейте.
          Ако четем внимателно Новия Завет, ще знаем, че сред фарисеите са главните противници на Иисус Христос, онези, които в най-голяма степен Го ненавиждат и клеветят.
          А ето, евангелист Матей съобщава, че те дори не се смущават да нарекат силата на Божествения Дух, с която Христос изцелява, да нарекат Божията сила демонично дело.
          Богоборците – фарисеи казват – „Той изгонва бесовете със силата на бесовския княз“.
          Да си богоборец е страшно. А да си съзнателен, упорит и последователен богоборец е още по-страшно. Да клеветиш ще рече да си служиш  с оръжието на дявола – бащата на лъжата.
          А фарисеите клеветят Спасителя.
          Братя и сестри, да се въздържаме от лъжа и клевета. И дори да не слушаме лъжи и клевети. Да помним, че изричайки клевета, ставаме съпричастни с гонителите на Христа. Да се пазим от това като от огън. Защото ужасният грях на лъжата и клеветата може да ни срине в адската бездна.
          И ако научим нещо лошо за нашия ближен, да не бързаме да го споделяме, а да се молим, да се молим за падналия в грях. И да не се правим на съдници, като знаем, че всички ще бъдем съдени.
          Да се стараем да отбягваме всяка лъжа и клевета, та Господ, Който е Път, Истина и Живот, да ни помилва в съдния ден. И да помним, че лъжата и клеветата са страшни и гибелни грехове. Да побързаме да принесем покаяние за всички случаи, когато поради човекоугодие, от желание да не обидим някого или по някоя друга причина сме си служили с лъжа.
          Господ да се смили над нашите немощи по Своята велика милост.
          Божието благословение да е с всички вас по молитвите и застъпничеството на Небесната Царица – Пречистата Света Богородица и на всички светии! Амин!

Иконата е копирана от: http://www.newsnowgr.com

Иконата е копирана от http://www.vimaorthodoxias.gr