Тропар на свещеномъченик Игнатий Богоносец

   Последовател на нравите и наследник на престола на апостолите си бил, боговдъхновени, и си открил делата като възвеждащи към съзерцанието, затова си развил словото на истината и с вяра си се подвизавал до кръв, свещеномъчениче Игнатие. Моли Христос Бог да се спасят нашите души.

              Готви се, Витлееме, отвори се за всички, Едеме, радвай се, Ефрате, защото Дървото на живота разцъфтя в пещерата от Дева. Нейната утроба е мислен рай, в който е Божествената градина, като ядем от нея, ще бъдем живи и няма като Адам да умрем. Христос се ражда, за да възстанови отпреди падналия образ.

         Братя и сестри,

          Днес е Игнажден – денят, в който светата Православна църква почита паметта на свети Игнатий, наречен Богоносец. А колко жалко, че именно в деня на този велик Христов угодник, който е видял с очите си Господа и като дете е прегърнат от Спасителя с думите: „Ако не се обърнете и станете като деца, няма да влезете в Царството Небесно“, в този именно ден езическите традиции са толкова силни.
   Различни са езическите поверия в този ден. Суеверно се вярва, че следващата година ще е такава, какъвто е първият посетител на дома, че не се дава, нито се взема назаем, че не бива да се връщаме с празни ръце вкъщи и още много други. А още по-жалко е, че се намират християни, които продължават да ги следват, сякаш Христос не ни е освободил. Ние сме освободени от заблудите на езичеството, което под различни форми продължава своето съществуване и днес.
    Свети Игнатий Богоносец е прославен епископ, ученик на свети Йоан Богослов, светител на Антиохийската църква и светилник на всички малоазийски църкви, неуморен проповедник на словото Божие.
   В преклонна възраст, в дните на император Траян, той приема мъченическа смърт на римския колизеум. Пред очите на многохиляден народ, свети Игнатий е разкъсан от гладни лъвове. Затова често го изобразяват на иконите прав, между два лъва.
   От свети Игнатий са останали 7 послания до различни малоазийски църкви, които той пише през време на своето пътуване по вода към Рим, където ще посрещне смъртта в устата на лъвовете.
   В тези послания свети Игнатий излага безценни наставления за християните от всички времена. Той казва: “Не се оставяйте да бъдете заблудени с чужди служения, нито със стари, безполезни митове …“ И добавя: „отбягвайте разделения и лоши учения“, като поучава срещу тогавашните ереси. В онези времена еретиците от гностическите школи са учили, че Христос е дошъл в света само привидно, а не в плът и, че Той е имал призрачно тяло. Това лъжливо учение застрашава самата основа на християнството. Защото, ако Христос не е приел изцяло човешка природа, Той не би могъл и да ни изкупи. А без Изкуплението, не е възможно и спасението на човека от властта на греха, смъртта и дявола – спасение, което Богочовекът извоюва.
   Затова и Христовите следовници винаги са пазели чистотата на Христовото учение. И за тази чистота, за ненакърнената Христова вяра, са жертвали и живота си. Сред тях сияе свети Игнатий Богоносец, носещ Христа в своето преобразено от молитва сърце.
   Възпоменаваме го с почит, като се надяваме на дръзновените му моления пред Божия престол – моления за целия грешен свят и за Христовата Църква, която, макар и в непряко гонение, е изложена на най-жестоки опасности, а именно – светския дух и прикритите лъжеучения, които искат да помрачат Църквата, винаги пребиваваща като „стълб и крепило на истината“.
   Божието благословение, Божията милост да е с всички нас, по молитвите на Майката Божия и на свети Игнатий. Амин!

Проповед на Игнажден

Иконата е копирана от http://www.burgasnews.com

към Начало

Евангелско четиво
Лука 14:16-24

           А Господ му отвърна: Един човек приготви голяма вечеря и покани мнозина, и в часа за вечеря изпрати слугата си да каже на поканените: Дойдете, понеже всичко е вече готово.
           И почнаха всички като сговорени да се извиняват. Първият му рече: Купих си нива и ще трябва да отида да я видя, моля те, извини ме.
           Другият рече: Купих си пет рала волове и отивам да ги опитам, моля те, извини ме.
          Третият рече: Ожених се, и затова не мога да дойда.
           И като се върна, слугата обади това на господаря си. Тогава стопанинът на къщата се разсърди и рече на слугата си: Излез по-скоро по стъгдите и улиците на града и доведи тук бедните, маломощните, хромите и слепите.
           И рече слугата: Господарю, извършено е, както заповяда, и още място има.
           И рече господарят на слугата: Излез по друмища и плетища, и колкото намериш, накарай ги да влязат, за да се напълни къщата ми.
            Защото, казвам ви: Никой от поканените няма да вкуси от вечерята ми. Понеже мнозина са звани, а малцина – избрани.

Братя и сестри,

          Всемогъщият и всемилостив наш Творец кани всички на голямата вечеря. Чухме, че в евангелския текст е казано „мнозина“, но светите отци знаят, че под „мнозина“ се разбира „всички“. Всички човеци, от всички времена и народи са поканени на брачния пир на божествената любов.
          Отец изпраща слугата си да каже: „Дойдете, вече всичко е готово“. Под образа на слугата от Господнята притча ние разбираме нашия Господ Иисус Христос, Който прие образ на раб, смири се, живя като обикновен Човек до 30-годишната си възраст и прие кръстна позорна смърт, за да съкруши адовата сила. Но виждаме и поканените – първи сред тях са книжници, фарисеи, законоучители, водачи на богоизбрания еврейски народ, които би трябвало веднага да се затекат към голямата вечеря и да се поклонят Богу, но те започват да се извиняват. Едни са затрупани с работа и грижи житейски, купили рала волове и отиват на нива, други си купили земя и са изцяло погълнати от ежедневното и преходното. Други пък са заети с насладите на тоя свят, чийто символ е женитбата.
          Така никой от тези поканени, първи призовани на Господнята вечеря, не желае да дойде.
          Тогава стопанинът на къщата – Бог-Отец нарежда на Сина да иде и да доведе бедните, маломощните, хромите и слепите. Тези окаяници са всъщност презрените митари и грешници, които Христос чрез Своята проповед обръща към светлината и въвежда в Небесното Царство. Макар духом хроми и слепи за истинското богопознание, общението с Богочовека ги въздига до Божии избраници, Божии приятели, за които има място на Господнята вечеря.
          А накрая онези, събрани от друмища и плетища, са повярвалите в Христа езичници, които с радост приемат Божията покана. Макар и духовно несретни, бездомни, лишени от истинския Божи дом – храма и от истинската вяра – вярата в Единия Бог, те се отзовават и идат на сватбения пир, приемайки Христа.
          А тези, които бяха поканени първи, не ще вкусят от Господнята вечеря. Защото мнозина са звани, а малцина призвани.
          Да, всички са повикани, но малцина ще се отзоват на тази Господня покана.
          Тази притча е насочена към всички хора. И в най-голяма степен е насочена към нас, християните, кръстените, запечатани с печат-дара на Светия Дух и осветени от църковните Тайнства. Дали наистина се трудим, за да насядаме на тази преизобилна с духовни блага вечеря?
          Дали наистина сме приели Христа със сърцата си, а не само на думи?
          Да не би да сме в числото на първите поканени, заети с ниви, работа, грижи, женитби и всевъзможни занимания, които ни пречат да тръгнем по Божия път? Да не би само да си мислим, че вървим по Божия път, а всъщност да сме топлохладни – умерено вярващи, служещи и на Господ, и на света с неговите страсти?
          Чували сме, че има хора, които говорят, че не могат да дойдат на църква, защото ходят на работа и са много заети. Не могат да намерят време за изповед и причастие. Други пък живеят в църквата, всеки ден са в храма и на богослужение и пак не пристъпват към изповед. Трети пък забравят, че болестта им се вменява вместо пост, и имат право да се изповядват и причастяват, дори със съвсем смекчен пост. А има и такива, които не знаят какво да изповядват, виждат се безгрешни като фарисея от притчата, който надменно презира грешния митар.
           Тази наша дружба със света – да отделяме Богу, на молитвата и службите, на Тайнствата и духовните книги по-малко време, отколкото на сериали, раздумки, клюки, занимания с телефона и всичко, с което светът ни оплита – това ни отдалечава от Господнята вечеря и Царството Божие.
           А поканата да идем там, изпратена ни свише – тази покана често получаваме чрез тъгите и скърбите в нашия живот, с които Господ ни пробужда от обичайното ни вкаменело безчувствие, за да тръгнем по тесния път на спасението.
           Братя и сестри, да даде Бог да се намерим един ден сред покаялите се грешници в Царството Божие.

Копирайте Проповед на 11-та Неделя след Неделя подир Въздвижение, 2024

Стенопис, копиран от http://www.mystagogyresourcecenter.com

към Начало

           На Първия събор си се показал поборник и чудотворец, богоносни отче наш Спиридоне. Затова и мъртвия от гроба си извикал и змията в злато си превърнал; и когато си пеел светите молитви, ангели са служели с тебе, пресвещени. Слава на Дарилия ти сила, слава на Увенчалия те, слава на Даващия чрез тебе изцеления на всички!

Братя и сестри,

         Голяма Божия милост е, че сме днес в храма и да възпоменаваме великия Божи угодник, целител и чудотворец свети Спиридон, епископ Тримитунтски. Той е почитан в целия православен свят, почитан е и у нас, а в нашия храм най-южната икона на иконостаса е с неговия образ.
         Роденият на о. Кипър свети Спиридон е съвършен постник, съвършен молитвеник, дивен в своето смирение. Макар и епископ, той е бил облечен винаги с вехти дрехи, дори веднъж не са искали да го пуснат в царския дворец, мислейки го за просяк. Тогава му е ударена плесница, на което великият в своето смирение Спиридон отвръща по евангелски с обръщане на другата си буза.
         Необразован и невеж, свети Спиридон с няколко думи убеждава начетените философи, дошли на Първия вселенски събор да защитават Ариевото лъжеучение – убеждава ги до степен те да се покръстят.
          Защитник на бедняците и нищите на този свят, свети Спиридон винаги помага на нещастните, унижените и утеснените. По неговите молитви още приживе стават безчислени чудеса и избавления от беди и болести.
         Трудолюбив и кротък, цялото си свободно от богослужение и задължения към паството време, свети Спиридон е на полето, зает с тежък земеделски труд, за да подпомага своите бедни. Така го заварва и смъртта на преклонна възраст на нивата, докато жъне.
         Нетленни и източващи чудеса, запазили температурата на живото тяло, мощите на свети Спиридон се покоят в катедралната църква на о-в Керкира (днес Корфу). Знае се, че благодарение на неговото молитвено застъпничество островът никога не е попадал под османска власт.
          Не винаги може да се отвори раката с чудодейните мощи, където виждаме свети Спиридон като жив, със склонена към лявото рамо глава. Тогава свещенослужителите говорят, че светецът обикаля да лекува и помага. И наистина, пантофките, с които е обут, се износват невероятно бързо. На днешния ден мощите се преобличат и пантофките му се разрязват на малки парченца и се раздават за благословение. Мнозина болни са изцелени досега с тези светини, та по мярата на вярата им да се слави дивния в Своите светии Бог.
          Днес повече от всякога имаме нужда от молитвената помощ на свети Спиридон и на светиите. Светът е разтърсван от гибелни войни, наближаваща екологична катастрофа, бедствия и епидемии, а от най-високи места, от законодателството в глобалната епоха, извращенията и отстъпленията се налагат като норма за поведение, за да се унищожат младите, да се унищожат нашите деца. Днес повече от всякога трябва да просим молитвеното застъпничество на Майката Божия и на светиите да се застъпят за грешния човешки род. Днес повече от всякога имаме нужда от Църквата и нейните Тайнства, от молитвата и упованието Богу, от християнския морал, от наставленията на светите отци и примера на техния живот, описан в житията.
          Днес повече от всякога осъзнаваме, че имаме само Бог за Закрилник и Помощник, за Разпоредник и Спасител, за прибежище и крепост.
          Молим се, по молитвите на свети Спиридон да не оскъднее вярата ни, да не залинее надеждата ни, да не се загуби любовта ни, любовта в Христа. Молим се да имаме още дни за покаяние, за духовната радост от богослужбата и единението с Христа в Светата Чаша. Защото това е най-важното – неосъдното и спасително причастяване, което ни прави съсъди на Боготворящото Тяло и драгоценната Кръв на Богочовека.
         Господ да се смили и ни помилва по молитвите на Царицата Небесна – Владичицата Богоматер, на свети Спиридон и на всички светии. Амин!
         Честит и благословен празник! Божието благословение да е с всички вас!

Иконата е копирана от http://www.pinterest.com

Копирайте Проповед в деня на свети Спиридон, 12.12.24

 Тропар на свети Николай

         Правило на вярата и образец на кротост, учител на въздържанието те показа на Твоето стадо Този, Който е истината на нещата, поради това със смирението придоби величие, а с нищетата богатство, отче свещеноначалниче Николае, моли Христа Бога да се спасят нашите души.    

 Братя и сестри,

           Христос невидимо пребъдва сред нас, когато сме събрани в Негово име да честваме Негов Божий угодник. А днес поменаваме свети Николай – епископ на град Мир в Мала Азия и велик чудотворец.
         Едва ли има християнин, който да не е чувал името на свети Николай. Едва ли съществува някой от работещите по море и плаващи с кораби, който да не знае за божествената помощ свише, дадена на свети Николай за всички, които са свързани с морето. И не само те, но и онези, които несправедливо са съдени, и притиснатите от финансови затруднения, и търсещите семеен мир и благополучие – всички се обръщат към свети Николай, като знаят, че Бог му дава не с мяра Светия Дух, за да чудотвори, както приживе, тъй и след смъртта си.
          Днес повече от всякога се нуждаем от молитвеното застъпничество на свети Николай. Живеем в страшно и оскъдно на вяра време. Живеем в свят на абсолютния срив, не само на християнските, но и на общочовешките ценности. Под егидата на добруване, толерантност и благополучие се налагат недопустими за всяка християнска съвест изисквания. Свидетели сме и на война, в която се избиват взаимно православните ни братя. Икуменическите движения и разколите набират все по-голяма сила.
          В тия дни особено усърдно трябва да прибягваме до Тайнствата на Църквата, до молитвите на Майката Божия и светиите, сред които сияе като слънце силният на слово и пример, благият и всеопрощаващ, подобно на Христа, епископ, а именно – свети Николай.
          Да се молим усърдно, братя и сестри, да се молим усърдно, Бог, по молитвите на Своя прославен угодник, който проси милост за целия свят, да се молим да бъдем укрити в тайното убежище на Христовото спасение. И да благодарим за всеки ден, даден ни тук и сега, ден, в който можем да се покаем, можем да се причастим.
          Да благодарим Богу, че сме в обятията на Църквата, събрани да почетем просиялия в святост светител Николай.
          Това е велика Божия милост, а ако е рекъл Бог – да се сподобим и с тържеството на преславното Христово рождение.
          Божието благословение да е с всички вас. Честит празник!

Икона: http://www.criando.ro

Проповед на Никулден, 2022

         Да почетем света Варвара, защото с помощта и оръжието на кръста, тя – всечестната, разкъса примката на врага и като птица се освободи от нея.

Братя и сестри,

        Днес почитаме славна великомъченица, всехвална Христова угодница, гореща застъпница за избавлението на света, почитаме света Варвара.
        Ако прочетем нейното житие, ще се смаем не само от безчислените чудеса, чрез които мнозина съвременници на Варвара се обръщат към Христа. Ще се учудим на дивната Божия благодат, която може да просвети дори без човешко напътствие, сърцето на избрания.
        Знаем, че младата Варвара е от знатно езическо семейство, че нейното образование и начин на мислене са далеч от истините на вярата.  Знаем, че именно за да не се запознае с Христовото учение е въдворена от своя баща – езичник да живее до пълнолетие изолирана във висока кула. Всичко това баща ѝ прави най-вече за да я опази от ширещото се вече навсякъде из империята християнство.
        Но самотната света Варвара съзерцава от своите прозорци красотата на Божието творение, в което няма грях, съзерцава природата и с душата си усеща, че глухите и неми идоли на измислените митологични божества няма как да създадат този прекрасен свят, призван към битие от Светата Троица.
        Чистотата на девичето сърце и мъдростта на богоизбраничеството водят младата Варвара към мъченичество, което тя приема заедно с Юлиана, млада християнка, изповядала вярата по време на публичните изтезания на света Варвара.
         Много чудеса се случват по време на тези изтезания. Често Бог чрез Своите ангели в тъмницата изцелява Своите угодници. Така става и с Варвара, която полужива, с раздробено тяло е захвърлена от своите палачи. Но Сам Господ ѝ се явява и я изцелява. И на следващия ден светицата се изправя пред съдии и множество народ в целия блясък на своята красота.
         Мнозина се обръщат към Христа, като виждат чудесата, станали с Божиите угодници. Затова ги наричаме и великомъченици – не само заради великото им търпение при страшните и продължителни изтезания, но и защото мнозина се спасяват, виждайки пред очите си Божията сила, която променя естествения ход на нещата. Така ангел от небето строшава колелото, което трябвало да разкъса света Екатерина. Така чашата с отрова не навреди на свети Георги. Така и света Варвара застава пред мъчителите с ненакърнена красота и велегласно изповядва Христа.
         Света Варвара и нейната съмъченица Юлиана са посечени с меч през 306 г., като света Варвара е екзекутирана от собствения ѝ баща.
         В предсмъртната си молитва тя измолва от Бога дара да се застъпва пред Божия престол за избавление от внезапна смърт.
         А посмъртните ѝ чудеса са десетки и стотици. Сред тях е избавлението от едра шарка на цели области, избавление, което се ознаменува в традицията с приготвяне в днешния ден на варена царевица.
         Братя и сестри, добре е да знаем за живота и чудесата на нашите приятели – светиите и като имаме пред очи свършека на техния живот, да подражаваме на вярата им.
         Да пазим като очите си светата Православна вяра, която увенча с венци онези, които я изповядваха без страх. Защото, макар и слаби и немощни за такива мъченически подвизи, нищо не ни оправдава, че не знаем, че не се задълбочаваме, не искаме да познаваме висините на родното ни верую. Верую, завещано ни от Самия Спасител, Господ Иисус Христос, Който обещава, че чрез това верую и чрез Тайнствата на Църквата Той ще бъде с нас до свършека на света. А пред Божия престол предстоят с бели одежди на чистотата, с уредите на своето мъченичество, изповедниците и мъчениците, които се молят за грешния свят.
         Сред тях е и нашата застъпница света великомъченица Варвара. По нейните молитви и по молитвите на великия поборник за Православието, църковен писател, химнограф и защитник на вярата свети Йоан Дамаскин, когото също почитаме днес, Господ да ни помилва, да ни вразумява с милост и добросърдечие. Амин!
         Честит и благословен празник!
         Божието благословение да е с всички нас!

Иконата е копирана от https://taniailieva06.blogspot.com

Копирайте Проповед в деня на света Варвара, 24

Света Варвара – мъченица от родните земи

         Без да се отдаваме на шовинистични настроения, посочваме най-новото осветляване на фактите, свързани с родното място на знаменитата великомъченица, тачена от целия православен свят.
         Нейното родно място е Илиопол, но не египетския град, който в началото на 4-ти век е в руини, не и малоазийския Илиопол, както някои автори посочват, търсейки да намерят на древната карта познато място с това название, не е и Рим, както мислят латинските преписвачи на житието. По данни на светогорския монах Партений, събрал немалко сведения в тази посока, Илиопол (с идването на славяните наречен Небуш) е град в Разложко, между Рила, Пирин и Родопите, с горещ минерален извор, с руини от кулата, където е отраснала светицата и развалини от банята, наречена от местните Диоскорова, по името а бащата на света Варвара – ревностния езичник Диоскор, който всъщност убива дъщеря си. Другите топоними от житието – Гела и Евхаит, свързани с пренасянето а мощите на света Варвара, най-вероятно са родопското село Гела (известен епископски център) и Евхаит, което е другото название на Сер. Показателно е, че названието Гела не фигурира сред малоазийските селища, а Евхаит е близо 500 км далеч от Илиопол Антиохийски.
         Впоследствие мощите под заплахата от славянско нашествие са пренесени в Константинопол, а оттам в Киев. И до днес на това място в Разложко, край село Баня, християните от околността правят голям събор и честват паметта на прославената великомъченица.
        Наистина, за онези, чиито вечен дом е Небесният Йерусалим, е маловажно коя е земната им родина, но в интерес на историческата истина, няма нищо страшно да допуснем, водени от различни изворови податки, че нозете на прославената Христова невеста са се скланяли в родните земи и тук тя е отправяла горещите си молитви.
        Света великомъченице Варваро, моли Господа за нашия потънал в светски шум, заблуди и отстъпления от правдата свят!

За повече информация:

Лука 18:35-43

          А когато Господ се приближаваше до Иерихон, един слепец седеше край пътя и просеше и като чу да минава край него народ, попита: Какво е това?
          Обадиха му, че Иисус Назорей минава.
          Тогава той завика и каза: Иисусе, Сине Давидов, помилуй ме!
          Тия, които вървяха напред, смъмраха го, за да мълчи, но той още по-високо викаше: Сине Давидов, помилуй ме!
          Иисус се спря и заповяда да Му го доведат. И когато оня се приближи до Него, попита го: Какво искаш да ти сторя?
          Той рече: Господи, да прогледам.
          Иисус му рече: Прогледай! Твоята вяра те спаси.
          И той веднага прогледа и тръгна след Него, славейки Бога. И целият народ, като видя това, въздаде Богу хвала.

Братя и сестри,

         В днешната неделя Светата Православна Църква ни припомня велико чудо, сторено от нашия Господ Иисус Христос, а именно изцелението на Йерихонския слепец. Това чудо е описано от евангелистите Матей и Марк, като свети Матей говори за двама изцелени слепци. Изглежда обаче, по-известен е слепецът от Йерихон, познат на всички наоколо, затова и свети Лука говори за него. Макар и телесно сляп, Йерихонският слепец вижда онова, което многоучените законници и фарисеи не виждат. Той съзира, че покрай него минава Месията, Помазаникът Княз, предвещан от пророк Даниил, приближава се Спасителят на света, обещан още след изгонването от рая, идва Онзи, Който ще смаже главата на змията, идва Христос Господ.
         Затова с цяло гърло и от цялата си измъчена  душа Йерихонският слепец вика: „Помилуй ме, Иисусе, Сине Давидов!“ Той вика без да спре, вика Чудотвореца, знаейки, че Синът Давидов е обещаният Месия.
         Така незрящият телесно съзерцава Дошлия в плът Бог. Очите в тъма съзират искрящата божествена светлина на Стария по дни. Онзи, който е най-нисш и отхвърлен от всички, е избран да бъде изцерен и спасен. Спасен е Йерихонският слепец – знаем това, защото той тръгва, вече прогледнал, след своя Изцелител. И всички, всички видели дивното чудо, отдават Богу хвала.
         Ето, ние не сме незрящи телесно. Не би трябвало да сме незрящи духовно, след като сме кръстени в името на Отца и Сина, и Светия Дух, и сме наставени в Божия закон на Христовата любов. Но след като сме просветени, след като сме верни – „верни“ се наричат християните от най-древни времена (верни на Христа), след като сме верни, как съвместяваме Христовата истина с лъжата? Как живеем в толкова заблуди, как споделяме суеверия, правим хороскопи, отнасяме се с почит към лъжеучители като Ванга, дядо Влайчо, Дънов, Стойна и всевъзможните екстрасенси и „енергийни“ места, на които е „богата“ нашата земя. Как говорим за прераждане и минали животи, как гадаем и баем и леем куршуми на нашите внуци? Как прибавяме сквернотата на лъжата в бистрия живителен извор на богопознанието?
          Какво ни ползва, че сме православни – членове на апостолската древна Църква, като носим заблудите от езическо и по-ново време, скверни заблуди, срастнали се с нашия светоглед? И което е още по-лошо, и което е по-страшно, когато разберем, че за Църквата това е грях, ние не се вразумяваме, не се покайваме, а продължаваме с гордо вдигната глава по гибелния път на самомнението. Махваме с ръка, като си казваме, че ние знаем най-добре.
         Не, братя и сестри, не е добре, че макар и християни, прогледнали за Христа, ние носим и тъмата на заблужденията. Не сме съсъди на божествената светлина, а напротив – може да служим за съблазън, да подвеждаме с лоши съвети и да даваме пример на хора, с чиста съвест от мъртви дела.
         И пак напомням думите на великия Златоуст богослов: „Който е познал истината, а търси нещо друго, очевидно, че търси лъжата.“
         Братя и сестри, да не отмине времето на краткия ни земен живот, даден ни за подготовка за вечността, да не отмине това време в погубващата, многообразно прелъстителна примка на лъжата. Защото зад всяка лъжа стои бащата на лъжата, сиреч дяволът, онзи, който открай време беше човекоубиец и воюва непрестанно с всички нас, който е воювал с нашите деди от Адам насетне.
          Да се отърсим от заблудите, да следваме Истината, която е Христос, Истината, която не търпи да бъде прекроявана, съгласувана и съвместявана с множеството лъжовни и гибелни неистини и заблуждения.
          Господ да ни вразуми и да ни даде ум Христов, по молитвите на Своята пречиста Майка, на небесното Си войнство и на всички светии. Амин!

Изображението е копирано от http://www.diomedia.com

Копирайте: Проповед на 14-та Неделя след Неделя подир Въздвижение, 2024

           Като първозван сред апостолите и брат на върховния (от тях – апостол Петър), моли се, Андрее, на Владиката на всички, да дарява мир на света и велика милост.

Похвално слово за свети апостол Андрей Първозвани

Написано от св. Йоан Златоуст

         Здрава е мрежата на апостолската ловитба, дивна е паметта на Андрей и дивен е споменът за мрежата, която той употребил за ловитба и за привличане на народите към Христовата вяра. Защото мрежата, която използвали тези безсмъртни покойници, никога не може да бъде разкъсана от забравата. Не ще овехтеят с времето тези оръдия за лов, които са сътворени не от човешкото изкуство, но от Божията благодат. Макар че самите рибари са си заминали от нас, оръдията, които са използвали, или мрежата, с която са уловили самия свят, никога не са овехтявали. Когато хвърлят и изтеглят мрежата те са невидими, обаче мрежите им се оказват пълни. Не тръст са взели те, която тлее с времето, не ленени влакна, изгниващи от овехтяване, потопили те във водата. Не кукичка са направили те, която е разяждана от ръжда, не храна са поставили на кукичката, с която да уловят риба. Не на камък са седели те, до който се допират водите, не в лодка, която разбива вълнението, са плували. Не риба, естество неразумно, са уловили. Но както е дивно изкуството, което са употребили, така и оръдията им са били нови и необикновени. Защото вместо тръст те употребяват проповедта, вместо влакна – паметта, вместо кука – силата, вместо примамка – чудесата, вместо камък – небесата, от които те провеждат този лов; вместо лодка те имат олтар, вместо риба те улавят и самите царе, вместо мрежа те разпространяват Евангелието, вместо изкуство те прилагат Божествената благодат; вместо морето те управляват човешкия живот; вместо мрежа те са привикнали да използват кръста.
           И кой е виждал някога мъртви рибари да улавят живи хора, като риби? О, велика е силата на Разпнатия! О, превисока е красотата на Божественото достойнство! В живота няма нищо подобно на висотата на апостолската благодат. Човешкият живот е видял много наистина дивни и превишаващи разума неща; защото е видял пролятата викаща кръв и убийство, говорещо без език, и естество, разделило се, поради завист със себе си, видял е брат, причиняващ смърт на едноутробния брат, и врата на смъртта, отворена чрез язвата на завистта. Видял е ковчега на Ной непотопен по време на потопа на света и гибелта на човешкия род. Видял е старец, въоръжил се, поради вярата си, против своята утроба, сиреч сина, и този, който не бил умъртвен – принасян като че ли в жертва. Видял е благословение, получено чрез кражба, и борба на Създателя Бога с раб. Видял е завист, възникнала между братя, и робство, изходатайствало царство. Видял е приготвен чрез съновидение престол и предатели на брат, привлечени от глад. Видял е жезъл, вършещ чудеса и къпина, покрита с огън, като с роса. Видял е законодателя Моисей, заповядващ на стихиите. Видял е води, направени твърди като камък, дълбоко море – пресушено, път – внезапно приготвен и стълб облачен денем, огнен нощем, даруван за водач на множество хора. Видял е жезъл, цъфнал без земя. Видял е мана, изпращана вместо хляб от небето. Видял е слънцето, спряно от човешка молитва, като с някаква юзда и зачатие на пророк, измолено с молитвите на безплодна. Видял е шепа брашно, която била по-голяма от житниците, и гърне с дървено масло, което било по-изобилно от водните извори. Видял е колесница, носена във въздуха, и пророк взет в нея. Видял е после кости на мъртвец да бъдат лек за живот. Човешкият живот е видял много такива велики и удивителни неща; но те са преминали като трева и са угаснали като светилник при изгрева на слънцето. Никога не е имало нищо такова, каквито са били апостолите. Бидейки служители на Божието слово, те имали общение с Този въплътен, Който като Бог, няма образ. Те вървели след Този ходещ, Който е вездесъщ. Сядали около трапеза с Този, Който не се вмества в никое място. Слушали гласа на Този, Който е сътворил всичко със словото Си. Те обхванали с език, като с някаква рибарска мрежа, целия свят. По време на пътешествията си те обходили краищата на земния кръг. Те изкоренили заблудите като къклица, изсекли капищата като някакви тръни, изтребили идолите – като някакви диви зверове, прогонили демоните – като вълци. Те съединили Църквата като някакво стадо, събрали православните – като пшеница. Те изтръгнали ересите като плевели, изсушили иудейството – като трева, изгорили с огън гръцките статуи – като някакви растения. Те обработили човешката природа – като с плуг, и посели словото Божие – като някакво семе. Накрая всичките им действия просияли като някакви звезди. Затова Господ ясно им казал: ”Вие сте светлината на света”. Защото изток на човека християнин е Този, Който се родил от Дева. Утро за него е Този, Който е положил началото на кръщението. Сияние – благодатта на разпнатия Христос. Лъчи – тези предивни езици. Ден – бъдещия век. Пладне – времето, в което Господ е бил на кръста. Запад – пребиваването в гроба. Вечер – тази кратковременна смърт. Сияние на слънцето – възкресението от мъртвите. “Вие сте”, казал, “светлината на света”. Погледни към тези звезди и се ужаси от сиянието им. Затова възпоменаваният сега Андрей, който намерил Господа на всички като някакво съкровище от светлина, възкликнал, обръщайки се към своя брат Петър:
           – Намерихме Месия.
            О, превъзходство на братската любов! О, преобръщане на реда! – Андрей се родил след Петър в живота и първи завел Петър при Евангелието, и – как го уловил: ”намерихме” казал “Месия”. От радост било казано това, това било съединено с веселие благовестие за намерения предмет. Намерихме, казал, това съкровище: бягай Петре, от нищетата на обрязването, освободи се от раздраните дрипи на закона, отхвърли от себе си игото на буквата, счети го за нещо незначително, презри настоящето – като съновидение, и се погнуси от Витсаида – като от някакво лошо и отхвърлено място. Остави мрежата – като оръдие на нищетата, лодката – като обиталище по време на потопа, риболова – като занаят, подложен на морско вълнение, рибата – като стока за чревоугодие, иудейския народ – като превъзнасяне пред Бога, Каиафа – като баща на лукаво сборище. Намерихме Месия, Когото предвъзвестиха пророците, Когото законът ни провъзгласи със своето учение, като с някаква тръба. Намерихме съкровището на закона. Бягай Петре от глада на буквите: намерихме Месия, Когото от древност предизобразиха знаменията, Когото Михей видял на престола на славата, Когото Иезекиил видял върху херувими, Когото Даниил съзрял на облаци, Когото Навуходоносор видял в пещта, Когото Авраам приел в шатрата си, Когото Моисей видял изотзад на скалата – Този намерихме, безначално родения и явил се в последните дни. О, велико съкровище, пълнотата на което не може да бъде изчерпана! Това са богатства, неподлежащи на законите на веществото, природата, на които не знае начало и самото намиране на които е ново. “Намерихме Месия (което значи Христос)”. Много са христософците, но всички те са смъртни. Авраам е бил христос, но е изтлял в гроба; Исаак също е бил христос, но костите му лежат в гроба. Иаков е бил христос, но е смъртен. И Моисей е бил христос, но е бил погребан, на кое място, не знаем. Подобно на това и Давид е бил христос, но всички те са станали плячка на смъртта. Единствен Христос наистина по природа е Бог, Който поради Своето милосърдие към човеците запечатал с излизането Си от девическата утроба, като с някакъв печат, и тези рибари с изворите на своите изцеления. Негова е властта, царството, славата и поклонението, с непорочните и единосъщни, със същата природа, Отец и Свети Дух, сега и винаги и във вечни векове, амин.

Източник: sveticarboris.net

Иконата е копирана от https://plovdivnow.bg

Братя и сестри,

          Ние сме в благодатното време на Рождественските пости. Благодатен за нашето покаяние и спасение е сегашният час, когато призовани от Господа, с пост и молитва, със съкрушение и търпение насочваме взора си към нашето вътрешно устроение. Да видим язвите и немощите на собствената си душа и да принесем покаяние – това е част от същинския живот на християнина. Да не гледаме греховете на нашите  братя, да прощаваме и да се молим, да ограничим светския кипеж в своите мисли и чувства – към това ни призовава Светата Църква.
          И да се молим Богу да постъпваме правилно, правилно не по светски, а по духовен начин да постъпваме, като се пазим от самолюбие, самомнение и корена на всяка злина – нашата вездесъща гордост.
          Да бъдем снизходителни към немощите на другите, а строги към своите собствени немощи – това е признак за духовно здраве.
          И да се покайваме за осъждането, злопаметността и самолюбието, които постоянно терзаят нашите души.
          Да се покайваме докато още можем, докато сме на този свят, даден ни от милостивия Бог за подготовка за вечността.
          Да не отлагаме нито изповед, нито причастие, защото не знаем свършека на дните си. И да отделяме повече време за душеспасителни четива, а не за филми, които нищо не ни ползват.
          Защото преходен е образът на тоя свят. И дори никакъв ужасен грях да не сме сторили, пак ще трябва да дадем отчет в деня на Съда за нашата топлохладност, за дружбата ни със света, за пропилените безценни мигове, когато сме могли да се молим, а не сме го правили.
          Бог да благослови усилията ни по пътя на спасението, който е тесен и трънлив, но благодатен и който единствен води в небесния чертог. Амин!

              Тези раннохристиянски мъченици намерили гибелта си по време на гоненията, предприети от император Юлиан Отстъпник (361-363г.). Това били епископите Тимотей и Теодор, свещениците Петър, Йоан, Сергий, Теодор и Никифор, дяконите Василий и Тома, монасите Йеротей, Данаил, Харитон, Сократ, Комасий и Евсевий.
              Поместваме житието на светите 15 Тивериополски мъченици, написано от Охридския архиепископ Теофилакт, преразказано от епископ Партений (със съкращения).

 Свети 15 Тивериополски – струмишки свещеномъченици и мъченици

             … Юлиан Отстъпник продължавал да лицемери, че е православен християнин, а тайно наредил на градоначалника в град Никея да оскверни водните извори и продуктите на пазара с кръв от идолски жертви, и то през първата седмица на Великия пост. Но Бог не допуснал да се изпълни желанието му. Затова свети великомъченик Теодор Тирон се явил на епископ Евдоксий да го предупреди за злото намерение и по тоя начин целта не била постигната. Но християните били лишавани от имотите им, били насилствено изселвани от родни места и роднини дори ги предавали на изтезания и смърт. Управителят на Никея бил твърде усърден да изпълни волята на царя, затова разгласил по целия град: християните да се отричат от вярата си и да се покланят на езическите идоли.
               Немалко хора се поддали на заплахата, но други силно се възпротивили. Но тяхната смелост възбудила гнева на тиранина, който заповядал на стражите си да наказват и убиват упоритите. Тогава мнозина избягали в гори и пустини или по разни страни, като оставили милите родни места, роднини, познати, имоти, само от Христа да не се отрекат.
               Така постъпили Тимотей и Комасий (който се наричал още Етимасий), Евсевий и Теодор, като напуснали Никея и се преселили в Солун. Но като намерили и тук същата обстановка, преместили се в Тивериопол, който лежи на север от Солун и сега се нарича по славянски Струмица. Тук те със словото и добродетелта си разработили за Христа богата нива. Тимотей станал епископ Тивериополски; Комасий бил по-рано войник, а сега приел монашески чин и проповядвал Христовата истина в тивериополските села; Евсевий също приел монашество и проповядвал словото Христово, а с благодатта и с простодушието си бил баща на сираци и помощник на вдовици; а Теодор бил епископ и един от 318-те Отци на Първия вселенски събор в Никея. И понеже не е възможно да се укрие град, който стои навръх планина, тяхното слово и добродетел привлекли местни граждани. Такива били свещениците Петър, Иоан, Сергий, Теодор и Никифор; дяконите Василий и Тома; монасите Иеротей, Даниил и Харитон, и мирянинът Сократ – войник, богат човек, но отърсил всичко това от себе си и влязъл в тяхното общество. Всички тия петнадесет живеели ангелски живот, денонощно се поучавали в Божия закон, просвещавали местните жители със светлината на Евангелието, и с молитвата си лекували душевни немощи и телесни болести. И това правело все повече да преуспява поучението им.

Има още →