Когато дойдоха при народа, приближи се до Него един човек, който падна на колене пред Него и рече: Господи, помилуй сина ми; по новолуние го хваща бяс, и зле страда, защото често пада в огън и често във вода; водих го при учениците Ти, ала те не можаха да го изцерят. А Иисус отговори и рече: о, роде неверен и развратен! Докога ще бъда с вас? Докога ще ви търпя? Доведете Ми го тука. И запрети Иисус на беса, и той излезе из момчето; и то от оня час оздравя. Тогава учениците пристъпиха към Иисуса насаме и Му рекоха: защо не можахме ние да го изгоним? А Иисус им рече: поради вашето неверие; защото, истина ви казвам, ако имате вяра колкото синапово зърно, ще речете на тая планина: премести се от тука там, и тя ще се премести; и нищо няма да бъде за вас невъзможно. Тоя пък род не излиза, освен с молитва и пост. А когато се намираха в Галилея, Иисус им рече: Син Човеческий ще бъде предаден в човешки ръце, и ще Го убият, и на третия ден ще възкръсне. И те се нажалиха твърде много.

Благочестиви християни,

          Неверието  в Бога развращава човека и го подтиква към извършване на всякакви престъпления. Когато пък престъплението вече е извършено, съгрешилият в повечето случаи не съжалява за него, а си търси множество самооправдания и самоизвинения. Днешният свят дори вече е узаконил най-гнусни и страшни престъпления и ентусиазирано ги насърчава и подкрепя. Това са например престъпленията на блудството, прелюбодейството, мъжеложството, детеубийството… Грехът е станал норма на поведение. Спасението все повече се превръща в лично дело. В този свят, който е пламнал като геена от всички страни, за нас, християните, също има опасност да изгорим. Това може да стане, ако се повлечем след света и той ни поведе като овце на заколение в своята касапница. Такава опасност има и това се вижда от следния пример.
          Мъж и жена от Атина с три деца много се разстроили, когато разбрали, че им се е заченало четвърто дете. Макар че били вярващи, решили да прекъснат нежеланата бременност. За щастие попаднали на лекар, който бил православен християнин и който прекрасно знаел какво престъпление е абортът с всичките му ужасни последици. Затова той се опитал да вразуми съпрузите и ги запитал: „Имате ли деца?“ „Да, три.“ – бил отговорът. „Тогава ще ви дам един съвет – казал лекарят – Щом не искате да имате повече от три деца, убийте едно от вече родените, за предпочитане най-малкото, за да може детето, което сега е заченато, да се роди и да приеме свето Кръщение. При това и съпругата Ви ще избегне опасностите от един несполучлив аборт с всичките му лоши последици.“ „Това беше достатъчно – признават шокираните съпрузи. – Ние добре разбрахме какво щяхме да направим.“
          Църквата счита аборта за убийство и налага същата епитимия на жените, извършили този грях, каквато и на другите убийци. Св. Максим Изповедник пише: От момента на зачатието младенецът получава душа и едновременно се започва формирането на неговото тяло.
          Грехът е своего рода безумие – доброволно безумие. Св. ап. Павел точно това казва: Те (езичниците, грехолюбците – б.м.) се заблудиха в своите помисли и неразумното им сърце се помрачи; наричайки себе си мъдри, те обезумяха … Затова Бог ги предаде на срамотни страсти: жените им замениха естественото употребление с противоестествено; също и мъжете, като оставиха естественото употребление на женския пол, разпалиха се с похоти един към други и вършеха срамотии мъже на мъже, та получаваха в себе си отплата, каквато подобаваше на тяхната заблуда (Римл. 1:21-22; 26-27).
          Каква отплата? Ето каква: Тогава Господ изля върху Содом и Гомора като дъжд жупел и огън от Господа от небето, и съсипа тия градове и цялата околност и всички жители на тия градове, и всички растения земни (Бит. 19:24-25). Заради какви грехове? Заради блудството и разврата на жителите му, заради мъжеложството и още много такива дела, достойни за смърт (Римл.1:23).
          Не е тайна, че днес в Содом и Гомора са се превърнали десетки, а може би и стотици и хиляди градове, но ние няма да ги съдим, нито ще ги назоваваме поименно, а ще ги предоставим на справедливия Божий съд. За нас самите е далеч по-важно да не превърнем собствените си душа и сърце в духовен Содом и Гомора, за да не ни постигне същата участ, каквато постигна тези два града. А това би могло да стане, според предупреждението на Спасителя, ако отхвърлим неговата евангелска проповед: Ако пък някой не ви приеме и не послуша думите ви, като излизате от къщата или от оня град, отърсете праха от нозете си. Истина ви казвам: по-леко ще бъде на земята Содомска и Гоморскав съдния ден, отколкото на оня град (Мат. 10:14-15). Това ще се случи с нас и ако се отклоним от Православната вяра и от учението на Православната църква: Ако и църквата не послуша, нека ти бъде като езичник и митар (Мат. 18:17).
          Справедливостта и чувството за духовна трезвост, към които трябва да се стреми всеки християнин, изискват от нас да обърнем Христовите думи: О, роде неверен и развратен! Докога ще бъда с вас? Докога ще ви търпя? към самите нас и единствено към самите нас. Защото ако кажем, че нямаме грях, себе си мамим, и истината не е в нас (1 Иоан 1:8). Ако пък изповядваме греховете си, Той (Бог – б.м.) е верен и праведен, за да ни прости греховете и ни очисти от всяка неправда (1 Иоан 1:9). Тогава Христос ще бъде с нас, ще влезе в нас и ще вечеряме с Него, и Той с нас (Откр. 3:20), на Трапезата на Неговата Божествена Евхаристия. Тогава Той ще ни дълготърпи, според боговдъхновеното слово на пророка: Да идем и да се върнем при Господа! Защото Той ни нарани – и Той ще ни изцели, порази – и ще превърже раните ни … и ще живеем пред лицето Му (Ос. 6:1-2).

Братя и сестри,

          Ето, Господ иде скоро и отплатата Му е с Него, за да въздаде всекиму според делата му (Откр. 22:12). Но Той дълго време ни търпи, понеже не желае да погинат някои, а всички да се обърнат към покаяние(2 Петр. 3:9).
          Да завършим това бедно слово с богатото слово на св. Павлин Нолански, което гласи: Войне Христов, който си въоръжен от апостола с шлема на спасението, бронята на правдата, щита на вярата, меча на истината и силата на Светия Дух! Твърдо стой в небесните си оръжия и угасявай нажежените вражески стрели с извора на мъдростта и с потока на живата вода у себе си! Пази онова, което ти е поверено, вярата опази, стреми се към правда, имай в себе си любовта Христова, стреми се да достигнеш търпение, упражнявай се в благочестие … бъди трезвен, във всичко се труди, бори се с добрия подвиг… Впрочем, пази се за теб венецът на правдата, който ще даде в оня ден Господ, праведният Съдия, на тези, които са възлюбили Неговото явяване (2 Тим. 4:8). Амин.

Източник: Николов, И. Неделни проповеди по евангелските четива, Православно издателство „Витезда“

И веднага Иисус накара учениците Си да влязат в кораба и да минат преди Него насреща, докле Той разпусне народа. И като разпусна народа. Той се качи на планината, за да се помоли насаме; и вечерта остана там самичък. А корабът беше вече сред морето, и вълните го блъскаха, защото вятърът беше противен. И на четвърта стража през нощта отиде Иисус при тях, като ходеше по морето. А учениците, като Го видяха да ходи по морето, смутиха се и казваха: това е привидение; и от страх извикаха. Но Иисус веднага заговори с тях и рече: дерзайте! Аз съм, не бойте се! Петър отговори и Му рече: Господи, ако си Ти, позволи ми да дойда при Тебе по водата. А Той рече: дойди. И като излезе от кораба, Петър тръгна по водата, за да иде при Иисуса; но, като видя силния вятър, уплаши се и, като взе да потъва, извика: Господи, избави ме! Иисус веднага простря ръка, хвана го и му каза: маловерецо, защо се усъмни? И щом влязоха в кораба, вятърът утихна. А ония, които бяха в кораба, приближиха се, поклониха Му се и казаха: наистина си Божий Син! И като преплуваха, пристигнаха в земята Генисаретска.

Братя и сестри,

          В днешното литургийно евангелско четиво свети евангелист Матей разказва за дивно чудо на нашия Господ Иисус Христос – а именно ходенето на Спасителя по развълнуваното Галилейско море. 
          Късно през нощта, след часове силна буря, която блъска кораба на Господните ученици, Христос иде към тях, след като се е уединил за молитва на планината.
          Тази гледка – на ходещия по развълнуваното море Христос, смайва и потриса апостолите. Ужасени от бурята, а сега и от това чудо, което прилича на видение – толкова надхвърляща законите на естеството е тази гледка, че потресени, учениците извикали от смущение и страх.
          Но Господ ги успокоява и утешава с думите : „Аз съм, не бойте се !“.  Тогава пламенният апостол Петър пожелава да тръгне по водата към своя любим Учител.
          И наистина – с разрешението на Спасителя Петър излиза от кораба и прави крачки по вълните към Вездесъщия Христос.
          Да, и нему Господ позволява да надмогне, да надхвърли границите на естеството. Петър върви по водата на развълнуваното море. В мига, когато отклонява поглед от Спасителя към водната бездна, в мига, когато се разколебава неговото упование и той усеща несигурност – в този миг Петър започва да потъва. Така и ние започваме да потъваме духовно в този миг, когато отклоним взор от нашия Избавител и се насочим към стихията на земното, която без Бог всеки миг ще ни погълне.
          „Маловерецо, защо се усъмни?“ – пита Господ своя апостол. А този въпрос е отправен към всички нас. Защото Онзи, който е основал небето и земята, Онзи, чрез Когото всичко е станало, Промислителят и Изкупителят е силен и за нас да промени природния закон, който Той Самият е създал. И тогава се случва чудото.
          И въпреки че не сме видели някой да ходи по вода, знаем, знаем от житията как през води и реки са минавали велики Божий подвижници. Знаем и за най-великото Божие чудо, сторено за нашето спасение – чудото но Боговъплъщението. И всеки от нас е свидетел на чудо, случило се в олтара на собственото му сърце, а именно възпламеняването искрата на вярата, която Светият Дух разпалва с неизказани въздишки. А и отварянето на очите ни всяка сутрин за живот на този свят – време, дадено ни за подготовка за блажената вечност – ето едно всекидневно чудо, което се случва с всеки от нас. И това е чудо, Божия милост, която ние неблагодарните и злонравните мислим за наше исконно притежание, като забравяме, че животът ни е подарен от Бога и че Бог ожида нашето спасение. И още много, много чудеса всеки от нас може да разкаже, защото за да видиш чудесата, трябва да имаш очи за тях.
          А ние, като вярващи, би трябвало да имаме точно такива очи – очи на благодарни Богу чеда, очи на възлюбили Църквата синове, очи на покаяли се грешници, уповаващи се на Божията милост. Защото освен вярата и упованието Богу, ние всъщност нищо не притежаваме, ако и да имаме целия материален свят.
          Господ да ни умъдри, да ни помилва, да ни подкрепи със Своята всемогъща десница по пътя на развълнуваното и страшно житейско море. И да усили у нас вярата, от която няма нищо по-ценно. 
          Божието благословение да е с всички вас, по застъпничеството но Пресветата, Пречистата Царица Небесна – Владичицата Богородица, Майка на всички вярващи. Амин!

          Иконата е копирана от http://www.vidinskamitropoliya.com

  При раждане си съхранила девството,
при смъртта не си изоставила света, Богородице,
представила си се пред Живота,
ти, която си майка на Живота,
и с твоите молитви избавяш от смърт нашите души.

 За Успението на нашата Владичица

           На 15-ти август (28-ми по стар стил) честваме най-тържествения Богородичен празник. Честваме Онази, която е облажавана от всички родове, Пречистата, Пресвятата, удостоена да стане Вместилище на Невместимия, Едничката, която роди по чуден начин, роди нашия Спасител – честваме света Богородица. Сякаш този празник е по-почитан и от Рождеството на Девата, и от Въведението й в храма. Защото в мига на Своето Успение – блажената кончина на праведниците, в този миг Тя вече е на небето, най-близко до Своя Божествен Син, и може да изпросва милости за света.

Има още →

Братя и сестри,

          От първи август е началото на поста в чест на Успението на Майката Божия, което е и най-големият Богородичен празник. По стародавна традиция този пост е по-строг, а ние се стремим да продължим духовната си бран, да принесем покаяние и неосъдно да се причастим с Тялото и кръвта Христови. Да, месец август е време за почивки и екскурзии, към което ни предразполага и тази изпепеляваща жега. Но ние, като християни знаем, че има независим от календарното време духовен живот, духовен път на очистване от страстите и възкачване по тесния Голготски път на съразпъване с Христа. И това трябва да е цел на нашия живот, истинска цел. Защото знаем, че светското и духовното поприще не вървят ръка за ръка, че не може да се служи на двама господари. Затова и месец август – времето на подготовка за посрещане Успението на Майката Божия е време на духовен труд, усилена молитва у дома и в храма, време за покаяние и изповед.
          Предстои и посрещане на великия празник на Христовото Преображение – празник на Божията слава и светлина, които ние грешните сме удостоени да приемем всеки път със Светото Причастие. И макар да не съзерцаваме Божията светлина като древните християни, които непрестанно са се молили, ние пребивавайки на светата богослужба, сме невидимо облени от тази божествена светлина. И ставаме причастници на божествената светлина всеки път, когато се причастяваме за спасение.
          Да даде Господ и този път да пристъпим към Светата Чаша със съкрушение на сърцето, със сърдечно умиление и съзнание за собствената си греховност.
          Господ да се смили над нас и да ни помилва по Своята велика милост.
          Божието благословение да е с всички, начеващи спасителното дело на поста и с всички, които поради немощ или болест не могат да постят, но могат да се молят и да скърбят за греховете си, каквото е делото на всеки Христов следовник.
          Амин!

          Иконата е копирана от https:/azbyka.ru/

Praznici 2.cdr

            С хвалебни венци да увенчаем славните Седмочисленици – Кирила и Методия, Климент и Наум, Сава, Горазд и Ангеларий, които изгряха като светила и ни благовестиха Триединния Бог. Вие, непоклатни стълбове на българската Църква и боговдъхновени поборници на нашата реч, които прогонвате езическото бесовско учение, молете се на Христа Бога да утвърди нашата Църква и да дарува на душите ни велика милост.

            На 27 юли е успението на свети Климент Охридски. На този ден Църквата е отредила да се чества паметта на седемте славянски просветители: светите Кирил и Методий, Климент, Наум, Сава, Горазд и Ангеларий. За всеки един от тях в църковния календар има отделен ден, но в този ден те се празнуват заедно под  името Седмочисленици.

Свети Пантелеймон
Тропар
  Свети страдалче и целебниче Пантелеймоне, моли милостивия Бог да прости прегрешенията на душите ни.

Има още →

Икона: tvsatcom.bg

Иконата е копирана от https://zorana.bg

Проповед на Илинден, 2024

           Избавила си се мъжествено от лукавството на врага, победила си съюзилите се с него и от Бога си приела изобилна благодат да прогонваш от верните смъртоносните болести. Затова, моли се на Господа за нас, Марино славна!

Братя и сестри,

               Господ Иисус Христос чрез своя апостол възвестява свободата на всички човеци, създадени по Божий образ: „Няма вече юдеин, нито елин, няма роб, нито свободник, няма мъжки пол, нито женски – всички сме едно в Христа Иисуса.“
             Да, всичко пред Бога сме равни, Бог обича всинца ни. Бог не гледа на лице – всеки, който Го люби и изпълни заповедите Му е добре дошъл в Божия чертог.
             Дори и крехкият женски пол Бог дарява със сили и безстрашие в изповядване на вярата. Църквата е отворена за всички – всеки може да изповяда Христос и да влезе в нея, всеки би могъл, при действие на Божията благодат дори да възрастне до мъченик.
             Днес честваме света Марина – нежната 16-годишна девойка от езически род, с езическо възпитание, от малка научена да вярва в множество богове, астрологии, хиромантии, прераждане. Ето, сред всички тия заблуди е израстнала младата Марина, те са били част от възпитанието на езичниците, така както за съжаление са част и от днешните представи на нашето бездуховно неоезическо общество. Дъщеря на езически жрец, тя посреща първите си гонения и  несгоди от собствения си баща, подобно на света Варвара, която дори била изтезавана собственоръчно от обезумелия в злобата си баща.
             Научена в истините на Христовата вяра, тя още не е кръстена, когато трябва да защити вярата си. Света Марина, наречена великомъченица заради великите си страдания и заради множеството, обърнато към Христа при тези мъчения, света Марина – 16-годишното девойче, устремено да се уподоби на мъдрите девици, превърнало се в чист и благословен съсъд на Божията светлина, понася нечувани мъчения с желязо, огън и вода.
            Ако отворим днешните учебници, ще прочетем по литература, че житията на светиите съдържат стереотипи и щампи. Винаги има чудеса или мъчения, които са тежки, ще прочетем, че това са едва ли не необходими шаблони на поведение – описаният светия е измъчван все по-страшно и тежко, Бог изцелява раните му и мнозина се обръщат към вярата.
              Предполага се, че това са разкрасени, повтарящи се форми във всяко житие. Но длъжни сме да знаем истината. Житията наистина изобилстват от чудеса и това е съвсем естествено, защото Бог твори чудеса чрез молитвите на Своите светии. В житието на всеки мъченик са описани страданията му, но това не е шаблон, не е преувеличение, точно обратното – не винаги е предадена изцяло и в подробности многочасовата, многодневна, понякога и многомесечна мъка на мъченика за вярата. Защото светците са страдали и са усещали болка, но подкрепяни свише са устоявали в подвига. Не само че няма преувеличения, дори много често не са описвани изцяло и докрай техните мъченически подвизи.
            Така девойчето Марина от Антиохия Писидийска скланя накрая след много дни нечовешки мъчения глава пред меча на палача.
             По нейните молитви Господ да ни прости и помилва, да ни облагодати и вдъхне сили да изповядваме поне мъничко вярата с нейното дръзновение. Амин!

Копирайте Проповед на 17 юли, света Марина, 2020

Иконата е копирана от http://www.ok.ru

Евангелско четиво на Неделя трета след Петдесетница
Матей 6:22-33

          Светило за тялото е окото. Затова, ако твоето око бъде чисто, и цялото твое тяло ще бъде светло; ако пък твоето око бъде лукаво, цялото твое тяло ще бъде тъмно. И тъй, ако светлината, що е в тебе, е тъмнина, то колко ли голяма ще е тъмнината?
           Никой не може да слугува на двама господари, защото или единия ще намрази, а другия ще обикне, или към единия ще се привърже, а другия ще презре. Не можете да служите на Бога и на мамона.
           Затова казвам ви, не се грижете за душата си, какво да ядете и да пиете, ни за тялото си, какво да облечете. Душата не струва ли повече от храната, и тялото от облеклото?
          Погледнете птиците небесни, че не сеят, нито жънат, нито в житници събират и вашият Отец Небесен ги храни. Не сте ли вие много по-ценни от тях?
          Па и кой от вас със своята грижа може да придаде на ръста си един лакът?
          Защо се грижите и за облекло? Взрете се в полските кринове, как растат: не се трудят, нито предат, а казвам ви, че нито Соломон във всичката си слава не се е облякъл тъй, както всеки един от тях. И ако полската трева, която днес я има, а утре се хвърля в пещ, Бог тъй облича, колко повече вас, маловерци!
         И тъй, не се грижете и не думайте: какво да ядем, или какво да пием, или какво да облечем? Защото всичко това търсят езичниците, и защото вашият Небесен Отец знае, че имате нужда от всичко това. Но първом търсете царството на Бога и Неговата правда, и всичко това ще ви се придаде.

За Светите Доростолски мъченици и техния събор

„ И всеки, който ви убие, ще мисли, че принася Богу служба..“ (Йоан 16:2)
„Споменът за праведника е с похвали..“

            Всеки християнин знае, че мъченичеството заради Христа дарува блестящи венци на удостоените да пролеят кръвта си за Господа и така да се присъединят към сонма на онези, които в бели одежди, с оръдията на своите изтезания, предстоят пред Божия престол – безчислено множество мъченици. И нашата земя българска е облагодетелствана да приеме кръвта на много Христови угодници.
           Неслучайно на 3-та неделя след Петдесетница Църквата постанови да честваме Събора на Светите Доростолски мъченици, за да може и ние да отбележим паметта на онези, които просияха като звезди в невечерния ден на Божието царство.
            Доростол – това е днешна Силистра – древен епископски център на Мизия (област, обхващаща Северна България и част от земите отвъд Дунава). Около Четвъртото столетие този район на Балканите посреща гоненията срещу християните с мъжествен отпор и дава бележити мъченици. Нещо повече – някои от тях като свети Дасий Доростолски и др. се почитат от целия християнски свят. Известни са в множество писмени паметници още от 4-ти век като мъченици за Христа и техният подвиг е вдъхновявал целия християнски свят.
            За съжаление днешната християнска общност в България трябва да припомня и издирва имената и житията на 21-те доростолски светилници, но и да погледне към безпристрастните археологически доказателства – археологът Г. Атанасов по надписи и веществени находки говори, че има над 340 мъченици от раннохристиянско време.
            Ето имената на 14 от доростолските мъченици:
            Започваме със свети Дасий Доростолски, тракиец по произход, честван на 20 ноември, според някои – първи мъченик в нашите земи, чието най-старо житие е запазено в Парижката национална библиотека, широко известен в древния християнски свят. Сега частица от мощите му се покои в катедралния храм на Силистра.
           Свети Емилиан, също тракиец, е изгорен жив на 18 юли 362 г., като на лобното му място е издигната епископска базилика.
            Тримата братя Дадас, Максим и Квинтилиан се представят в Господа по време на Диоклетиановото гонение като са отведени от Доростол в родното им селище и са обезглавени.
            Светите Пасикрат и Виталиан са войници, убити заради Христа.
            Следват имената на светите Валентиниан, свети Юлий Доростолски (честван на 9 юни), свети Никандър, свети Марциан, свети Максим, свети Исихий Доростолски (честван на 15 юни), свети Калиник, свети Кирил Доростолски и много други.
             Повечето от тях са напълно неизвестни извън тяснонаучните търсения, но обявяването на тяхното празнично прославление на отделен ден, точно след Неделя на всички български светии, е надежда, че все пак ще се докоснем до светия подвиг на ония, които са посрамили лукавия и са се украсили с нетленните венци на славата.
             Всички те,  Доростолските мъченици, траки, гърци, славяни, илири, са свързани с нашата земя, тук са възнасяли молитвите си, тук са пролeли кръвта си и тук е рожденият им ден в Господа – денят на тяхното мъченичество, така почитан от древните християни.
            Дано ние, техните недостойни наследници, да се докоснем поне със знание до благочестивия им подвиг.

Копирайте Проповед на Неделя трета след Петдесетница

Прочетете повече за светите Доростолски мъченици на страницата „Родни светии“

Иконата на светите Доростолски мъченици е копирана от http://www.hristiqni.com, а иконата на свети Дасий Доростолски от http://www.flickr.com.

към Начало

Честит празник!

          Като почитаме вашия честен събор и празнуваме вашата свята памет, български светии, усърдно ви молим: молете Господа за всички, най-вече за нашите ближни, да се запази българската земя от всяка беда и народът да се утвърди навеки в православната вяра и като преживеем благочестно в мир живота си, заедно с вас да достигнем Вечното Отечество в Блаженото Царство на Христа Бога!

Проповед на Неделя на всички български светии

Братя и сестри,

          Голяма е нашата радост, че събрани в храма за възкресната служба, честваме славната великомъченица Неделя, тъй почитана от нашия народ, ведно с всички български светии, застъпници и закрилници наши, предстоящи с неувяхващите венци на славата в невечерния ден на Божието Царство. Те – българските светии и всички, напоили с мъченическа кръв нашата земя, са голямо множество, което пред Божия престол отдава слава на непристъпната Света Троица и отправя молитви за всички нас.
          Виждаме, ежедневно виждаме грижата на Небесната Църква за Божия народ тук, на земята, за нашата поместна църква, която още от 9-ти век е дала толкова мъченици, отшелници, светители и праведници. Защото Майката Божия, ангелите и светиите не спират своите горещи молитви за нас, останалите в тоя грешен свят, за нашето спасение и избавление от кривоверието, отстъплението и многочислените заблуди, така разпространени в днешно време.
           По Божия милост Майката Божия и светиите не спират своите молитви, защото любовта Христова е свръзка на съвършенството. И именно любовта е тази, която свързва земната, войнстващата Църква с небесната, тържествуващата Църква. А молитвата е това духовно дихание на всепобеждаващата Божия любов, която трябва да цари във всяко християнско сърце.
           Господ се грижи за Своята Църква. Господ промисля така съвършено всичко, че дори нашата немощ, страст, объркване и заблуда Той може да обръща в добро.
           Ние сме грешни, окаяни и немощни, но Божията благодат възпълва недостигащото. Да се молим, да се молим усърдно – това е делото на Христовия следовник, а всесилната Божия благодат, изпросена по молитвите на всички – земни и небесни Божии чада, обръща злото в добро и в спасително деяние.
          Да се молим за Божията Църква, чиито членове сме от мига на нашето кръщение, да се молим за нашия патриарх, за нашите архиереи, за богохранимия клир да устоява в православната истина и правилно да я преподава, да се молим за вразумление и просветление на нашия народ, затънал в езичество и суеверия, и всевъзможни лъжеучения.
           Да се молим частица от боговдъхновената твърдост в изповядването на вярата да пребъдва у нас – недостойните и безпросветни потомци на славни и величави предци – съградители на църкви, манастири, читалища и университети, направили всичко това в име Божие и не с европейски пари, а отделили от залъка си, подобно на двете лепти на вдовицата.
            Господ да се смили над нас, грешните, и да ни помилва по Своята велика милост, според Своето обещание: „Аз ще бъда с вас до свършека на света“.  Затова и милеем за Църквата Божия, за Христовата невеста, в чието ложе със страх и трепет извършваме своето спасение. Милеем за Църквата, която е „стълб и крепило на истината“, за Църквата, на която е обещано от Христа, че „портите адови няма да надделеят“. Защото тя е Църква, докато с Божия помощ и сила пази православната вяра, така както наставлява свети Йоан Рилски в своя „Завет“: „Преди всичко ви увещавам да пазите светата вяра непорочна и незасегната от всякакво злословие, както приехме от светите отци, без да я примесвате с чужди и различни учения.“
           Като помним тези думи на всеславния и богоносен наш закрилник свети Йоан Рилски, да се молим усърдно за едното стоене във вярата, което в нашето лукаво време, кой знае, може да попълни липсващите дела на добротворство и многобройните ни немощи.
           По молитвите на Майката Божия, на всички ангели и светии, сред които сияе сонма на родните светци, Господ да ни облагодати, вразуми и помилва. Амин!
          Честит и благословен празник на всички!

Копирайте Проповед на Неделя на Всички български светии, 2024

Иконите са копирани от http://www.pravoslavieto.com и http://www.iconopis.bg