Лука 12:16-21

         И каза им притча, като рече: На един богат човек нивата се бе много обродила и той размишляваше в себе си и казваше: Какво да направя? Няма де да събера плодовете си. И рече: Това ще сторя – ще съборя житниците си и ще съградя по-големи, и ще събера там всичките си храни и благата си, и ще кажа на душата си: Душо, имаш много блага, приготвени за много години, почивай, яж, пий, весели се.
          Но Бог му рече: Безумнико, нощес ще ти поискат душата, а това, що си приготвил, кому ще остане?
          Тъй бива с тогова, който събира имане за себе си, а не богатее в Бога.

 би могло да е заглавието на мащабно изследване, напомнящо епохалния труд на Йордан Иванов „Български старини из Македония“. Понякога изглежда, че съвременните българи сякаш не знаем и не желаем да знаем нищо за своите корени. А ето – нашите корени са простряни там където дори и специалистите знаят малко – територията на днешна Албания – една непозната земя, свързана с вицове и насмешки, синоним на упадък и застой в годините на тоталитарното минало (Не пиша за днешна Албания – дънки, интернет, кока кола, английски говор, сносни пътища, стари и нови мерцедеси, добро обслужване, добра храна, бункери  и автомивка от тоталитарно време. Пиша за онзи духовен потенциал, който разгръща тази древна християнска страна, и който може би ще продължи да съществува – семинарията „Свети Власий“ и сиропиталището го доказват).
          Албания, всъщност е областта Епир, свързана с династията на Александър Македонски; Албания е древната Илирия, където римските императори винаги са държали гарнизони; тя е Епирското деспотство, наследник на Византия; тя е част от владенията на Али Паша Янински, описан от Байрон. Албания е осеяна с безценните съкровища на българското християнско наследство, православна, древна и свята…

Има още →

             Благодатта на твоите уста, възсияла като огнена светлина, просвети вселената, придоби за света съкровища не от сребролюбие, показа ни висотата на смиреномъдрието. Но като ни поучаваш със своите слова, отче Иоане Златоусте, моли Словото Христа Бога да спаси нашите души.

Лука 10:25-37

         И ето, един законник стана и изкушавайки Го, рече: Учителю, какво да направя, за да наследя живот вечен?
         А Той му каза: В Закона що е писано? Как четеш?
         Той отговори и рече: „Възлюби Господа, Бога твоего, от всичкото си сърце, и от всичката си душа, и с всичката си сила, и с всичкия си разум, и ближния си като себе си“.
         Иисус му каза: Право отговори, тъй постъпвай и ще бъдеш жив.
         Но той, като искаше да се оправдае, рече на Иисуса: А кой е моят ближен?
         Отговори Иисус и каза: Един човек слизаше от Йерусалим в Иерихон и налетя на разбойници, които го съблякоха, изпонараниха го и си заминаха, като го оставиха полумъртъв.
          Случайно един свещеник слизаше по тоя път и като го видя, отмина.
          Също и един левит, като стигна до същото място, приближи се, погледна и отмина.
          Един пък самарянин, който пътуваше, дойде до него, видя го и се смили и като се приближи, превърза му раните, изливайки елей и вино. След това го качи на добичето си, откара го в страноприемницата и се погрижи за него.
          А на другия ден, като си заминаваше, извади два динария, даде на съдържателя и му рече: Погрижи се за него и, ако потрошиш нещо повече, навръщане аз ще ти заплатя.
          И тъй, кой от тези трима ти се вижда да е бил ближен на изпадналия в ръцете на разбойниците?
          Той отговори: Оня, който му стори милост.
          Тогава Иисус му каза: Иди и ти прави също така.

Братя и сестри,

             Свети евангелист Лука предава разговора между Господ Иисус Христос и един от законниците. Законникът е човек вещ в познаването на Мойсеевия закон, учител на народа, за когото се предполага, че знае ясно пътя на спасението.
             Този законник иска да изкуши Господ – ще рече – опитва се да поведе беседа, в която да подведе събеседника си да покаже незнание или невникване в Божието слово.
            „Учителю, какво да направя, за да наследя живот вечен?“ – пита законоучителят. Той се обръща към Христос не като Божи Син и Спасител, а като авторитетен равин.
              Иисус му отвръща с въпрос: „В Закона що е писано? Как четеш?“
              Господ знае добре, че законоучителят цял живот се занимава с четене и тълкуване на Мойсеевото Петокнижие.
              Затова законникът отговаря с безсмъртните слова от Свещеното Писание: „Възлюби Господа, Бога твоего, от всичкото си сърце, с всичката си сила, с целия си разум, и ближния си, като себе си“.
               Братя и сестри, това е сърцевината на нашата вяра. В тези думи се заключава целия старозаветен закон, даден на Мойсей. Единствената разлика – единствена, но много съществена, е понятието „ближен“.
                Кой е нашият ближен?
                Така и законоучителят пита Христос, искайки да се оправдае – „Кой е моя ближен?“
                 Нека знаем, че за старозаветния човек, за юдеина, спазващ Мойсеевия закон, ближен е сънародникът, съплеменникът, този, който изповядва същата вяра като нас.
                  С притчата за добрия самарянин Господ Иисус Христос напълно преобръща представата за това, какво представлява истинското дело на спасението, за това, което Самият Той изисква, а именно – новата заповед на любовта, която премахва всички условности и разстояния, всички предразсъдъци и всяко тесногръдие.
                Неслучайно в притчата Господ разказва, че нито свещеникът, нито левитът – служител при храма, са помогнали на нападнатия от разбойници. Онзи, който изпълнява закона на любовта, написан в скрижалите на сърцето, е самарянинът, принадлежащ на отхвърлена, презряна езическа общност, негодна за общение и дори за разговор с правоверния юдеин.
             И в края на притчата законникът признава кой е ближен на пострадалия с думите: „Онзи, който му стори милост“.Така той отбягва дори споменаването на отвратителното за юдеина название „самарянин“.
            С тази притча Господ поучава всички нас. Защото Христовото идване беше изпълнението на Закона. Новият завет е венец и завършек на Стария. Ближният, когото трябва да обичаме като себе си, вече не е само единородният и единоверецът, ближният е всеки, който носи Божия образ – всеки човек.
             И сме длъжни да се опитваме да бъдем като самарянина от притчата. Да помагаме без да се измъкваме, като казваме, че това не е наша грижа. Да обичаме не само тези, които ни обичат. Да помагаме с дела, така както самарянинът спаси онзи, който беше оставен полумъртъв.
             Да виждаме в другия Божия образ, като знаем, че Христос ни дава повелята на любовта и милосърдието. И да не забравяме, че всеки е наш ближен. Амин!

Копирайте Проповед на Неделя осма след Неделя подир Въздвижение

         Мино всехвални, събрали се с вяра, възхваляваме те като събеседник на ангелите и съжител с мъчениците и молим мир за света и велика милост за душите ни.

        Иконата е копирана от http://www.johnsanidopoulos.com

OLYMPUS DIGITAL CAMERA

       Тържествена вечерня  бе отслужена в старинния хасковски храм „Свети Архангели“ тази вечер, а на 8 ноември – Архангеловден, множество вярващи присъстват на празничното богослужение в храма.

Разгледайте презентацията Ангелският свят (2 ниво)

Копирайте презентацията Ангелският свят (2 ниво)

     Лука 16:19-31

            Някой си човек беше богат, обличаше се в багреница и висок и всеки ден пируваше бляскаво. Имаше тъй също един сиромах, на име Лазар, който струпав лежеше при вратата му и петимен беше да се нахрани от трохите, що падаха от трапезата на богаташа, и псетата прихождаха, та ближеха струпите му.
             Умря сиромахът, и занесоха го Ангелите в лоното Авраамово; умря и богаташът, и го погребаха; и в ада, когато беше на мъки, подигна очите си, видя Авраама отдалеч и Лазаря в лоното му и, като извика, рече: отче Аврааме, смили се над мене, и прати Лазаря да намокри края на пръста си във вода и да ми разхлади езика, защото се мъча в тоя пламък.
            Авраам пък рече: чедо, спомни си, че ти получи вече доброто си приживе, а Лазар – злото: сега пък той тук се утешава, а ти се мъчиш; па освен това между нас и вас зее голяма пропаст, та ония, които искат да преминат оттук при вас, да не могат, тъй също и оттам към нас да не преминават.
            А той рече: моля ти се тогава, отче, прати го в бащината ми къща,  защото имам петима братя, та да им засвидетелствува, за да не дойдат и те в това място на мъката.
           Авраам му рече: имат Моисея и пророците: нека ги слушат.
          А той рече: не, отче Аврааме, но ако някой от мъртвите отиде при тях, ще се по-каят.
         Тогава Авраам му рече: ако Моисея и пророците не слушат, то и да възкръсне някой от мъртвите, няма да се убедят.

             Господи, Който с дълбока мъдрост човеколюбиво всичко устройваш, и полезното на всички подаваш, Единствен Създателю, упокой душите на Твоите раби, защото упованието си възложиха на Тебе – Творец и Създател, и Бог наш.

           Любовта, която е “свръзка на съвършенството” (Кол.3:4), любовта, която „никога не отпада” (Кор. 13:8) е нашият постоянен, вложен от Бога стремеж да обгрижваме своите близки, така както е било приживе. Още повече, че имаме уверението на Господ Иисус Христос, че Бог „не е Бог на мъртви, а на живи, защото у Него всички са живи„ (Лук. 20:38). Ето – за тях, вечно живите във вечния живот се молим, за тях четем псалми, в тяхно име раздаваме милостиня, така както повелява Свещеното Писание: „Милост за даване да имаш към всеки живеещ, но и умрелия не лишавай от милост” (Сир. 7:36). А в Товит (4:17) пише „Раздавай хлябовете си при гроба на праведните”.  И Иуда Макавей принесе умилостивна жертва за починалите – „той мислеше, че на умрелите в благочестие е приготвена превъзходна награда – каква света и благочестива мисъл! – затова принесе за умрелите умилостивна жертва, да бъдат освободени от грях.” (2 Мак.12:45). Имаме пред очи и думите на свети апостол Павел за праведния Онисифор: „Господ да му даде да намери милост у Него в оня ден” (2 Тим.1:18). По същество това е кратка заупокойна молитва, насочена към добра отсъда в часа на Съда.

Има още →

Житие на свети Пимен Зографски

            Свети Пимен бил родом от град Средец, сега София, в България. Родителите му нямаха деца и често се молеха прилежно на пресвета Богородица да им даде чедо, като обещаваха да го посветят на Бога. Една нощ, вече в напреднали години, майка му стоеше пред иконата на пресвета Богородица, молеше се за това и плачеше. След като се умори, седна и задряма в лек сън. И ето, при нея дойде една жена, облечена в бели царски дрехи, а подире й вървяха множество монаси, които паднаха на колене и я молеха да изпълни желанието на тази жена, защото тя е дала обет да подари за служба на Бога роденото от нея и да бъде монах като тях. След това прилежно моление монасите станаха и запяха чудна песен на пресвета Богородица, а тя пристъпи към седящата майка, положи ръката си върху нея и каза: „Не плачи, о жено! Ето, по благодатта на моя Син, Господ Иисус Христос, ти ще родиш син на тези си години!“ Като рече това, веднага стана невидима заедно с целия монашески сонм, а тя се събуди, стана и благодари на Бога и на пресвета Богородица. Сутринта съобщи на мъжа си това видение, а той като добър Христов раб прибягна до църквата „Свети Великомъченик Георги“ и разказа на своя духовен отец, иконописеца Тома, за видението на своята жена.
           Една година след това видение майката роди в деня на светите апостоли Петър и Павел. След осем дни кръстиха новородения младенец и го нарекоха Павел, защото баща му се наричаше Петър. На рождения му ден бащата сложи трапеза в чест на светите апостоли, като покани всички бедни и нещастни в града и им раздаде половината от своето имущество. А младенецът растеше и се възпитаваше в дома на своите родители в благочестие и чистота. Като стана на двадесет години, баща му си отиде при Господа, а майка му, за да изпълни своя обет, го предаде на духовния си отец иконописеца Тома, който служеше при църквата „Свети Великомъченик Георги“, да го научи на писмо и на страх Божий, за да служи на Бога с праведност и монашеска чистота.
           При този духовен отец той остана шест години, като се научи на писане, четене, пеене и иконопис, неотлъчно беше с него и се поучаваше на словото Божие и на монашеско житие. Но в късо време духовният му отец тежко се разболя и умря в дълбока старост, като обеща на светия юноша, че след 40 дни, когато застане пред страшния престол на Владиката Христа и получи Неговата милост, ще му се яви. А той през тези дни да пребъдва в молитва и пост.
           И наистина, на четиридесетия ден от смъртта му, когато светият юноша пребъдваше в обичайната си молитва насаме, внезапно го осия небесна светлина, след което му се яви неговият духовен отец Тома със светъл венец в ръцете и му рече:

Има още →

         Честит да е празникът на просветната ни интелигенция – празник свързан с началото на следосвобожденската ни история, празник на всеки родолюбив българин, празник забранен по време на атеистичния режим, празник на духовните закрилници и просветители на нашия народ. Помним, че част от тях са изявени църковни дейци, литератори с блестящо перо, светии и мъченици от страниците на многострадалната ни история – създатели на славянобългарската азбука, книжовници, преводачи, поети, химнографи, историци, проповедници и енциклопедисти, пламенни радетели за българщината, истински титани на духа, чиито наследници сме ние. Да почетем на този ден достойните ни предци, кито се бориха за просветна, силна, освободена от гнета на робските предразсъдъци, свободна и славна България.

Църковни празници през ноември

Архангелова задушница – 4 ноември

              Съботният ден срещу Архангеловден е задушница, наричана Архангелова задушница, в която почитаме починалите си близки и сродници и се молим да спаси Съдията душите им, когато дойде Денят на Всеобщото Възкресение и последен Съд.
Да запишем имената на кръстените починали за поменаване в заупокойната литургия днес, както и през цялата година – какво по-добро за душата на починалите. От най-дълбока древност свещеникът-предстоятел на службата е поменавал имената на живи и починали, като отделял  частици от хляба, който Светият Дух ще претвори в Тяло Христово. Житото от помена символизира възкресението, житното зърно умира в почвата, за да възкръсне вече зрял клас, така и починалият от гроба, от мястото на тъма и тление, ще просияе като от лъчезарен чертог за лъчистата пролет на вечния живот. Затова с трепет и надежда молим Господ на любовта и на всяка милост да упокои починалите в място злачно, блажено и спокойно, където няма болка, скръб и въздишка. Вечна памет на починалите! Царство им небесно!

Архангеловден – 8 ноември

               Църквата е определила този ден в чест на светите ангели и най-вече на свети Архистратиг Михаил, когото счита за предводител на небесните сили. Ангелите са безплътни сили или духове, служители на Бога и пазители на човеците (Евр. 1:14). Макар те по своето положение и по дадената им от Бога благодат да се делят на девет небесни чинове и да имат различни наименования (като серафими, херувими и др.), но всички заедно се наричат „ангели“. Това събрание на светите ангели е получило наименованието „Събор на ангелите“, защото те всички заедно и единогласно славят Отца и Сина и Светия Дух – Светата Троица, на Която и ние на земята въздаваме слава во веки. Амин.

 Свети великомъченик Мина – 11 ноември   

             Свети Мина бил египтянин, християнин и воин по професия. По това време в Рим царували заедно двамата нечестиви царе. Те издали указ да се предават на мъчения и да се убиват всички християни, които не се покланят на идолите. Тогава блаженият Мина решил, че е по-добре да живее със зверовете в планината, отколкото с хора, които не познават Бога. След време, когато в главния град се устроил езически празник, свети Мина се явил сред празнуващите и изобличил идолопоклонниците. Управителят го заловил и хвърлил в тъмница, където жестоко бил измъчван, но той не се отрекъл от вярата си и славел Истинния Бог. Накрая бил изгорен на клада. Свети Мина е много почитан у нас светец и особено като закрилник на семейството и семейната чест.

Въведение Богородично – 21 ноември   

              Света Дева Мария била измолена от Господа с горещите молитви на благочестивите й родители Йоаким и Ана, които до старини нямали деца. В знак на благодарност, те обещали да посветят чедото си на Бога. Когато навършила три години, те завели малката Мария в Йерусалимския храм. Девици със запалени свещи я съпроводили през града до храма. Светата Дева била поставена на първото стъпало и за почуда на всички, неподдържана от никого, се изкачила по високите стъпала. Първосвещеник Захария – баща на св. Йоан Кръстител, я посрещнал, благославяйки я. Мария заживяла в храма, изучавала Свещеното Писание, пребивавала в труд и молитва.
Въведение Богородично празнуваме на 21 ноември. Този ден Църквата е приела и за Ден на християнското семейство и православната младеж. Семейното ходене на църква в този ден символизира влизането на тригодишната Мария в храма и напомня на родителите за духовните им задължения към децата. Защото семейството е най-доброто училище, което може да даде първите познания за Бога и православната вяра, за християнските добродетели, на които от векове се крепи българският род.

През ноември почитаме света Екатерина – 24 ноември и свети Климент Охридски – 25 ноември.

Копирайте Църковни празници през ноември