На преполовението на празника, жадуващата ми душа напой с водите на благочестието, защото на всички, Спасителю, си възгласил: „Който е жаден, да дойде при Мене и да пие!“ Източниче на нашия живот, Христе Боже, слава на Тебе!

            Празникът Преполовение е в средата на петдесетдневния период  между двата големи празника – Възкресение Христово и Петдесетница. Той е подвижен празник, както и Възкресение – през 2018 година Преполовение е на 2 май. На литургията се чете евангелския текст, който разказва как Христос дошъл в Иерусалим на празника  на шатрите. Когато евреите празнували този празник, те изграждали шатри (палатки) от палмови и миртови клонки като памет за четиридесетгодишното странстване в пустинята на израелския народ и неговия живот в шатри. Празникът продължавал 7 дни, през който се извършвал особен обред – свещениците излизали от Иерусалимския храм, отправяли се към извора Силоам, черпели вода в златен съд  и след като я внасяли в храма, първосвещеникът я изливал пред жертвеника. В последния ден на празника, който бил негова кулминация и затова се наричал велики, Господ произнесъл думите, които се споменават на този ден от Църквата: „Който е жаден, да дойде при Мене и да пие” (Йоан 7:37). Жадуващи са душите на хората, които търсят Бога. Водата, която Бог дава, е извор на вечен живот и вечни блага.

   2 май – Свети цар Борис-Михаил Покръстител

        Озарен от светлината на Христовата вяра, тъй като сестра му е била християнка, свети цар Борис приема православно кръщение от ръката на висш византийски духовник, вероятно самият константинополски патриарх. При кръщението получава името на своя кръстник – император Михаил. Ето какво съобщава историческият извор: „Покръсти се от Бога князът на България Борис,  преименуваният Михаил, заедно с дадения му от Бога народ в лето 6374 (1 септември 865 – 31 август 866 г.)“*
          В средата на 9-ти век могло да се види как в нашата родина се сбъдват библейските думи: „Народът, който седеше в мрак, видя голяма светлина, и за ония, които седяха в мрака и сянка смъртна, изгря светлина“ (Ис. 9:2; Мат. 4:16).
            Свети цар Борис приема с голяма радост пристигналите в България ученици на светите братя Кирил и Методий и създава условия в кратко време да се създадат просветни и духовни школи, а също да се проповядва на български език в храмовете. Последните изследвания сочат, че цар Борис е основната фигура, задвижила духовния подем, известен като Златен век на българската книжнина.

*надпис от Балши

Стенописът е копиран от http://www.annunciation.ca.goarch.org

към Начало

2 май – Преполовение на Петдесетница

                Празникът Преполовение е в средата на петдесетдневния период  между двата големи празника – Възкресение Христово и Петдесетница. На литургията се чете евангелския текст, който разказва как Христос дошъл в Иерусалим на празника  на шатрите. Когато евреите празнували този празник, те изграждали шатри (палатки) от палмови и миртови клонки като памет за четиридесетгодишното странстване в пустинята на израелския народ и неговия живот в шатри. Празникът продължавал 7 дни, през който се извършвал особен обред – свещениците излизали от Иерусалимския храм, отправяли се към извора Силоам, черпели вода в златен съд  и след като я внасяли в храма, първосвещеникът я изливал пред жертвеника. В последния ден на празника, който бил негова кулминация и затова се наричал велики, Господ произнесъл думите, които се споменават на този ден от Църквата: „Който е жаден, да дойде при Мене и да пие” (Йоан 7:37). Жадуващи са душите на хората, които търсят Бога. Водата, която Бог дава, е извор на вечен живот и вечни блага.

Има още →

Йоан 5:1-15

           Подир това имаше иудейски празник, и възлезе Иисус в Йерусалим. А в Йерусалим, при Овчи порти, се намира къпалня, по еврейски наричана Витезда, която има пет притвора. В тях лежеше голямо множество болни, слепи, хроми, изсъхнали, които очакваха да се раздвижи водата, защото Ангел Господен от време на време слизаше в къпалнята и раздвижваше водата, и който пръв влизаше след раздвижване на водата, оздравяваше, от каквато болест и да бе налегнат.
          Там имаше един човек, болен от трийсет и осем години.
          Иисус, като го видя да лежи и като узна, че боледува от дълго време, казва му: Искаш ли да оздравееш?

Има още →

Марк 15:43-16:8

         Тогава Пилат, като искаше да угоди на тълпата, пусна им Варава, а Иисуса бичува и предаде на разпятие. Войниците пък Го отведоха вътре в двора, сиреч, в преторията, и събраха цялата чета войници, и Му облякоха багреница и, като оплетоха венец от тръни, наложиха Му го и почнаха да Го поздравяват: Радвай се, Царю Иудейски! Па Го биеха по главата с тръст и Го заплюваха и, коленичейки, кланяха Му се. След като Му се наприсмяха, съблякоха Му багреницата, облякоха Му Неговите дрехи, и Го поведоха да Го разпнат.

Има още →

               Макар да беше запечатан гробът, Ти Животе,  Христе Боже, Възкресение на всички, от гроба възсия, и при заключени врати застана пред учениците, като чрез тях ни даде истинския Дух, по Твоята велика милост.

Евангелско четиво
Йоан 20:19-31

          А вечерта в тоя ден, първи на седмицата, когато вратата на къщата, дето се бяха събрали учениците Му, стояха заключени, поради страх от иудеите, дойде Иисус, застана посред и им казва: Мир вам!
          И това като рече, показа им ръцете и нозете и ребрата Си. Учениците се зарадваха, като видяха Господа.
          А Иисус пак им рече: Мир вам! Както Ме Отец прати, тъй и Аз ви пращам. И като рече това, духна и им казва: приемете Духа Светаго. На които простите греховете, тям ще се простят, на които задържите, ще се задържат.
           А Тома, един от дванайсетте, наричан Близнак, не беше с тях, когато дохожда Иисус. Другите ученици му казваха: Видяхме Господа. А той им рече: Ако не видя на ръцете Му белега от гвоздеите, и не туря пръста си в раните от гвоздеите, и не туря ръката си в ребрата Му, няма да повярвам.

Има още →

           В дните на Светлата седмица е по-особен богослужебен период. Цялата седмица до Томина неделя, Църквата смята за един единствен ден на Възкресението, изобразяващ осмия век – блажената вечност, преобразения свят, деня без залез.
           В тази седмица е нестихваща радостта от Христовото Възкресение, райските двери са отворени, ние сме поканени на брачния пир на божествената любов. Затова и дверите към олтара са непрекъснато отворени.
            Поведението на християните през Светлата седмица е определено с 66 правило на Шестия вселенски събор:
             „През цялата седмица – от светия ден на Възкресението на Христа, нашия Бог, до новата света неделя (Томина неделя, б.а.), верните* трябва без пропускане да прекарват свободното си време в светите църкви, веселейки се с псалми, химни и духовни песни, радвайки се и тържествувайки в чест на Христа, слушайки четенето на Божествените Писания и наслаждавайки се на светите тайни, понеже по такъв начин, ние ще възкръснем заедно с Христа. Затова занапред в тия дни по никой начин да не стават конски надбягвания или някакво друго народно зрелище.“
            През Светлата седмица не се извършват помени и панихиди, с изключение на погребения и панихида по случай 40-тия ден от представянето в Господа на починалия.
           Дано пасхалната радост да не отшуми с края на Светлата седмица. Да даде Бог благодатният Му мир винаги да е с нас, непрогонен от нашите грехове. Амин!

          Христос воскресе!
  С „Христос воскресе!“ се поздравяваме не само тази седмица, но и целия следпасхален период, чак до Възнесение.

*верните – така се наричат всички кръстени християни

Изображението е копирано от http://www.pravoslavie.bg

към Начало

Христос Воскресе!

Воистину Воскресе!

               Христос възкръсна от мъртвите, като със смърт смъртта потъпка, и на тия, които са в гробовете, живот дарува.

               Макар и в гроб да слезе, Безсмъртне, обезсили силата на ада, и възкръсна като Победител, Христе Боже, като на жените мироносици извика: Радвайте се, и на Твоите апостоли мир дарува, а на умрелите даде възкресение.

Братя и сестри,

            С „Христос воскресе!“ се поздравяваме не само тази седмица, но и целия следпасхален период, чак до Възнесение. Но днешните дни  – Светлата седмица, е по-особен богослужебен период. Дните до Томина неделя, Църквата смята за един единствен ден на Възкресението, изобразяващ осмия век – блажената вечност, преобразения свят, деня без залез.
           В тази седмица е нестихваща радостта от Христовото Възкресение, райските двери са отворени, ние сме поканени на брачния пир на божествената любов. Затова и дверите към олтара са непрекъснато отворени.
           Дано пасхалната радост да не отшуми с края на Светлата седмица. Да даде Бог благодатният Му мир винаги да е с нас, непрогонен от нашите грехове. Амин!

          Христос воскресе!

Иконата е копирана от thriskeftika.blogspot.com

към Начало

Днес църквата пее:

          Да мълчи всяка плът човешка и стои със страх и трепет и нищо земно да не мисли, защото Царят на царуващите и Господ на господстващите иде да се заколи и даде за храна на вярващите.
            И пред Него вървят ангелските ликове с всяко начало и власт, многооките херувими и шестокрилите серафими, които закриват лица и пеят: Алилуия, алилуия, алилуия!

След изнасяне на плащаницата

             Тебе, Който се обличаш със светлината като с дреха, Йосиф сне от дървото заедно с Никодим и като Те видя мъртъв, гол, непогребан, жално взе да плаче и нарежда: Уви, пресладки Иисусе! Преди малко слънцето, като Те видя да висиш на кръста, с мрак се покри, земята от страх се разклати и църковната завеса се раздра. Но ето сега Те виждам, как заради мене доброволно прие смърт.
              Как да Те погреба, Боже мой, или с каква плащаница да Те обвия? С какви ръце да се докосна до Твоето нетленно Тяло? Или какви песни, Милосърдне, да изпея на Твоята смърт?
              Величая Твоите страдания, възпявам и Твоето погребение с Възкресението и викам: Господи, слава Тебе!

При целуване на плащаницата

             Дойдете да възхвалим Йосифа приснопаметни, който привечер отиде при Пилат и изпроси Живота на всички. „Дай ми, казва, Тоя Странник, Който няма где глава да подслони. Дай ми Тоя Странник, Когото лукав ученик на смърт предаде. Дай ми Тоя Странник, Когото Майка Му, като Го гледаше да виси на кръста, плачеше и майчински нареждаше:

Има още →

Какъв ден е Велики Четвъртък?

            Започнала е седмицата на Христовите страдания – Страстната седмица („страст“ ще рече страдание). Възпоменаваме последните дни от земния път на Спасителя. В сряда, два дни преди Пасха*, синедрионът* взема решение за арестуването на Иисус Христос. А в четвъртък – денят преди Пасха, Господ събира най-близките си ученици (дванадесетте апостоли) на прощална вечеря.
На вечерята Господ дава великия пример на смирено служение, като измива нозете на Своите ученици, показвайки на дело примера, който те трябва да следват. А този пример важи и за християните на всички времена – без показност да се стремим към смирено дело и смирена мисъл, лишена от всяко тщеславие.

Има още →