Марк 9:17-31

          Един от народа отговори и рече: Учителю, доведох при Тебе сина си, хванат от ням дух. Дето и да го прехване, тръшка го, и той се запеня, и скърца със зъби, и се вцепенява. Говорих на учениците Ти да го изгонят, ала не можаха.
          Иисус му отговори и рече: О, роде неверен, докога ще бъда с вас? Докога ще ви търпя? Доведете го при Мене!
          И доведоха го при Него. Щом бесният Го видя, духът го стресе, той падна на земята и се валяше запенен.
          И попита Иисус баща му: Колко време има, откак му става това? Той отговори: От детинство, и много пъти духът го хвърляше и в огън, и във вода, за да го погуби. Но, ако можеш нещо, смили се над нас и ни помогни.
          Иисус му рече: Ако можеш да повярваш, всичко е възможно за вярващия.
          И веднага бащата на момчето викна и със сълзи казваше: Вярвам. Господи! Помогни на неверието ми. А Иисус, като видя, че се стича народ, запрети на нечистия дух и му рече: Дух неми и глухи, Аз ти заповядвам: излез из него, и не влизай вече в него! И духът, като изкрещя и го стресе силно, излезе, а момчето стана като мъртво, та мнозина казваха, че то е умряло. Но Иисус, като го хвана за ръка, изправи го, и то стана.
          И като влезе Иисус в една къща, учениците Му Го попитаха насаме: Защо не можахме ние да го изгоним?
           Отговори им: Тоя род с нищо не може да излезе, освен с молитва и пост.
           Като излязоха оттам, минуваха през Галилея, и Той не искаше някой да узнае. Защото учеше учениците Си и им казваше, че Син Човечески ще бъде предаден в човешки ръце, и на третия ден след убиването ще възкръсне.

„Тоя род с нищо не може да излезе, освен с молитва и пост.“

Братя и сестри,

така Господ Иисус Христос обяснява на апостолите защо те, въпреки дадената им от Него благодат да извършват чудеса, не могли да изгонят немия дух от обсебеното момче. Да, апостолите имат благодатта свише, но Господ пояснява, че са нужни и собствени лични усилия. Тези усилия, ведно с искрената ни вяра в Спасителя, са молитвата и поста – най-силните оръжия, дадени на човека срещу древния ни враг. Защото воюваме с онзи, който открай време е човекоубиец, както казва Господ, воюваме с бащата на лъжата и неговите зли пълчища. В тази бран Бог ни е въоръжил – дал ни е всеоръжието на вярата, щита на надеждата, покривалото на любовта, дал ни е поста и молитвата, които изгарят бесовете.

Има още →

Марк 8:34-9:1

           И като повика народа с учениците Си, рече им: Който иска да върви, след Мене, нека се отрече от себе си, да вземе кръста си и Ме последва.
           Защото, който иска да спаси душата си, ще я погуби, а който погуби душата си заради Мене и Евангелието, той ще я спаси.
            Защото каква полза за човека, ако придобие цял свят, а повреди на душата си?
            Или какъв откуп ще даде човек за душата си?
Защото, който се срами от Мене и от думите Ми в тоя прелюбодеен и грешен род, и Син Човечески ще се срами от него, кога дойде в славата на Отца Си със светите Ангели.
И рече им: Истина ви казвам, тук стоят някои, които няма да вкусят смърт, докле не видят царството Божие, дошло в сила.

Проповед на Неделя Кръстопоклонна

Братя и сестри,

           Всеки, който иска да върви след Господа, трябва да се отрече от себе си, да вземе кръста си и да следва Христос.
           Това са слова, завещани от Самия Спасител на света – Божия Син, Богочовека Иисус Христос, Второто лице на Света Троица.
           За да бъдем Христови, за да следваме Христос е нужно много повече от заявяването и декларирането на християнски светоглед. Нужно е отречение от себе си. Какво значи това? Значи да се откажем от празните мечти за суетно богатство, за комфорт и благоденствие, за слава и власт, за добруване тук, на земята.
            Да вземем кръста си – значи доброволно, в име Христово да носим теготите, изпитанията и страданията, отредени за наше спасение. Значи да не бъдем завистливи и алчни към чуждото благополучие, като знаем, че християнинът се пази от зложелание и че трябва във всичко да вижда и търси доброто. И като не забравяме, че за всеки изпитанията са различни според мярата на нашите сили.
             Да се отречем от себе си – значи да не търсим съглашателство със света. Да приемем, че като Христови воини, въоръжени с всеоръжието на вярата и с кръстното знамение, знаем, че нашия земен живот е бран, война срещу поднебесните духове на злобата, непрестанна битка за спасение…
             Да не мислим как да се устроим в този свят, а да мислим как да следваме Христа, като помним, че Бог знае всичко и че необходимото ни Той ще го придаде.
             Защото каква полза да придобием цял свят, а повредим на душата си?
             Каква полза да живеем добре и безбедно, когато този живот е временен и в тези кратки земни дни не сме били с Христа?
             Може ли да ни послужи за нещо роптаенето срещу нашия кръст?
             Нашата житейска участ ни е дадена за спасение, а ако има ропот, ще ни бъде за осъждане.
             Нека да носим кръста си, така както Господ понесе Своя кръст по Голготския път. И да помним, че без кръст, без страдания и разпятие, не ще има възкресение за вечен живот.
             Молитвите на Майката Божия и Силата на Честния кръст да е с всички вас. Амин!

Копирайте Проповед на Неделя Кръстопоклонна

към Начало

            Заради страданията на Твоите светии, смили се, Господи, и изцели нашите болести, Човеколюбче, молим те.

Свети 40 мъченици Севастийски – 9 март

          При царуването на нечестивия император Ликиний се надигнало жестоко гонение срещу християните. В арменския град Севастия началникът на войската – ревностен поборник на идолослужението, научил, че в неговия полк има дружина от 40 християни и решил да ги принуди към идолопоклонство, но те били твърди във вярата си.
          Мъчителите завързали четиридесетте свети воини в леденостуденото езеро, близо до град Севастия за цяла нощ, а наблизо затоплили баня, та войниците, привлечени от топлината й, да не устоят на подвига. Само един от тях побягнал към банята, но едва стъпил на прага й, паднал мъртъв. В третия час на нощта светлина се разляла над всички, а те пеели възхвала на Бога. Като видял чудото стражът, който ги пазел, се хвърлил при мъчениците в езерото, изповядвайки вярата си в Христос, и така попълнил числото на четиридесетте.
         На сутринта всички били поразени от чудото, че мъчениците са още живи и славят Бога. Извлекли ги от езерото и ги подложили на нови мъчения, а накрая ги изгорили на клада. Това станало на 9 март.
          На 9 март, 1230 г. цар Иван Асен удържал победа над епирския деспот в Клокотница и построил храм в чест на 40-те мъченици в столицата Търново. Светите 40 мъченици са много почитани в България до днес.

към Начало

       Свети 40 мъченици Севастийски – 9 март

          При царуването на нечестивия император Ликиний се надигнало жестоко гонение срещу християните. В арменския град Севастия началникът на войската -ревностен поборник на идолослужението, научил, че в неговия полк има дружина  от 40 християни и решил да ги принуди към идолопоклонство, но те били твърди във вярата си.
           Мъчителите завързали четиридесетте свети воини в леденостуденото езеро, близо до град Севастия за цяла нощ, а наблизо затоплили баня, та войниците, привлечени от топлината й, да не устоят на подвига. Само един от тях побягнал към банята, но едва стъпил на прага й, паднал мъртъв. В третия час на нощта светлина се разляла над всички, а те пеели възхвала на Бога. Като видял чудото стражът, който ги пазел, се хвърлил при мъчениците в езерото, изповядвайки вярата си в Христос, и така попълнил числото на четиридесетте.
            На сутринта всички били поразени от чудото, че мъчениците са още живи и славят Бога. Извлекли ги от езерото и ги подложили на нови мъчения, а накрая ги изгорили на клада. Това станало на 9 март. На този ден цар Иван Асен удържал победа над епирския деспот в Клокотница и построил храм в чест на 40-те мъченици в столицата Търново. Светите 40 мъченици са много почитани в България до днес.

Благовещение – 25 март

           След тригодишна възраст света Дева Мария била въведена в Божия храм и посветена в служба на Бога. Там тя пребъдвала в молитви, в труд и послушание, в изучаване на Свещеното писание.
           Според тогавашните закони, след навършване на пълнолетие, момичетата трябвало да се сгодят. Света Дева Мария била сгодена за своя родственик – стареца Йосиф, който да се грижи за нея. Но макар да станала негова годеница, тя не станала негова истинска съпруга и останала девица. И в дома на праведния Йосиф света Дева Мария продължила да живее както в храма – в труд и молитви.
           Един ден пред нея се явил свети Архангел Гавриил и я поздравил с думите: “Радвай се благодатна! Господ е с Тебе! Благословена си Ти между жените!”. Той й съобщил благата вест, че ще стане Майка на нашия Господ. При тези думи, осенена от Светия Дух, света Дева Мария заченала в утробата си Божия Син.
           Празникът в чест на благата вест, дошла от небето, се нарича Благовещение и се празнува на 25 март. Този празник е начало на нашето спасение. Всички отиват в храма, за да присъстват на богослужението и да се поздравят с благата вест.
           На този ден църквата слави света Дева Мария с думите от поздрава на Ангела: “Радвай се благодатна! Господ е с Тебе!“

Лазарова събота, Лазаровден – 31 март, 2018 г.

             Лазаровден се празнува винаги в събота, една седмица преди Великден. На този ден църквата възпоменава чудото, сторено от нашия Господ Иисус Христос един ден преди Цветница – възкресяването на мъртвия Лазар, който от четири дни лежи в гробницата.
            Сестрите на Лазар са изпратили вест на Спасителя, че неговият приятел е тежко болен. Но Господ отива при тях, когато Лазар вече от няколко дни е погребан. Всички безутешно  плачат, просълзява се и Господ като вижда скръбта им. Тогава Той нарежда да отвалят камъка на гробницата и при Неговите думи „Лазаре, излез вън!“, мъртвият Лазар възкръсва и излиза навън. След своето възкресение той живее още доста години, става епископ и разпространява Христовото учение.
            Вестта за това невиждано чудо веднага обикаля страната. С това чудо Господ укрепва вярата във всеобщото възкресение на мъртвите, за което Той нееднократно споменава в Своите проповеди пред учениците си и сред народа.

Копирайте Църковни празници през март, 2018

към Начало

            Свети мъченик Йоан се родил в България в 1775 година. Тъй като мюсюлманите вярвали, че ще се удостоят с  вечен „рай“, където ще се радват на красиви девици и изобилие от храна, ако принудят християните да се отрекат от Христос и да последват Мохамед, те не пестяли усилия, за да обърнат християните чрез ласкателства или под заплаха от смърт към мюсюлманската вяра.
               Когато Йоан бил още момче, той попаднал в компания на мюсюлмани. По различни начини той бил подмамен да се откаже от Христа и последва исляма. Когато бил около шестнадесетгодишен Йоан се осъзнал и бил съкрушен от болка, заради отричането си от Христос.
               Той отишъл на Света Гора – Атон във Великата лавра. Тук прекарвал времето си в покаяние, под ръководство на един старец. Той преживял в строг монашески живот около три години, но съвестта му продължавала да го измъчва. С благословението на своя страрец, Йоан решил да отпътува за Константинопол, за да изтрие вероотстъпничеството си с изповядване на Христа на публично място и с проливане на своята кръв.
             Младият монах се облякъл с турски дрехи, които на християните не било разрешено да носят. Пристигайки в Константинопол, той направо отишъл в църквата „Света София“, която била обърната на джамия. Пред мюсюлманите, които се намирали там, той започнал да се кръсти и да се моли с  християнски молитви.
             На висок глас обявил пред всички, че се е родил християнин, но съгрешил, като се отрекъл от Христос. Сега заявил, че иска да отхвърли фалшивата религия на Мохамед, за да последва отново Христос.
Турците изпаднали в голяма ярост, когато чули тези думи. Te го хванали и започнали да го изтезават по различни начини. „Отречи се от Христос“ – му казвали те,“и се върни към мюсюлманската вяра, или ще  бъдеш убит!“
           Свети Йоан отвърнал: „Без Христос няма спасение!“
         Разярените агаряни завлекли светията навън в двора на църквата и го обезглавили. По този начин свети Йоан получил венеца на мъченичеството в 1784 година, когато бил на 19 години.

Житието на свети новомъченик Йоан Българин е препечатано от сайта http://www.johnsanidopoulos.com.

Марк 2:1-12

           След няколко дни Той пак влезе в Капернаум и се разчу, че е в една къща.
           Тозчас се събраха мнозина, тъй че и пред вратата не можеха да се поберат, и Той им проповядваше словото.
            И дойдоха при Него с един разслабен, когото носеха четворица, и като не можеха да се приближат до Него поради навалицата, разкриха и пробиха покрива на къщата, дето се намираше Той, и спуснаха одъра, на който лежеше разслабеният.
           Като видя вярата им, Иисус каза на разслабения: Чедо, прощават ти се греховете.
           Там седяха някои от книжниците и размишляваха в сърцата си: Какво тъй богохулствува Тоя? Кой може да прощава грехове, освен един Бог?
           Иисус, веднага като узна с духа Си, че размишляват тъй в себе си, рече им: Що размишлявате това в сърцата си? Кое е по-лесно да кажа на разслабения: Прощават ти се греховете ли, или да кажа: Стани, вземи си одъра и ходи? Но за да знаете, че Син Човеческий има власт на земята да прощава грехове (казва на разслабения): Тебе казвам, стани, вземи си одъра и върви у дома си.
           Той веднага стана и, като взе одъра си, излезе пред всички, тъй че всички се чудеха и славеха Бога, като казваха: Никога такова нещо не сме виждали.

Проповед на Неделя Втора на Великия пост

Братя и сестри,

            В днешното литургийно евангелско четиво свети евангелист Марк разказва за изцелението на един тежко болен –  разслабен, ще рече парализиран човек.
           Като имат велика вяра, неговите близки разкриват покрива на къщата, където Господ Иисус Христос проповядва – разкриват покрива, за да спуснат болния с носилка в нозете на Христа. Това те правят в желанието си да доведат парализирания до Спасителя Христос, защото има голямо множество народ, дошли да слушат Словото и да се лекуват

Има още →

        Йоан 1:43-51

          На другия ден Иисус поиска да отиде в Галилея, и намира Филипа и му казва: Върви след Мене. А Филип беше от Витсаида, от града Андреев и Петров.
          Филип намира Натанаила и му казва: Намерихме Иисуса, сина Йосифов, от Назарет, за Когото писа Мойсей в Закона, и говориха пророците.
          А Натанаил му рече: От Назарет може ли да излезе нещо добро?
          Филип му казва: Дойди и виж.
          Иисус видя Натанаила да отива към Него и казва: Ето истински израилтянин, у когото няма лукавство.
          Натанаил Му казва: Отде ме познаваш? Иисус отговори и му рече: Преди Филип да те повика, когато ти беше под смоковницата, видях те.
           Натанаил Му отговори: Рави! Ти си Син Божий, Ти си Царят Израилев.
           Иисус му отговори и рече: Ти вярваш, понеже ти казах: видях те под смоковницата, по-големи неща от това ще видиш.
           И казва му: Истина, истина ви говоря, отсега ще виждате небето отворено, и Ангелите Божии да възлизат и слизат над Сина Човечески.

към Начало

       Тропар на великомъченик Теодор Тирон

        За велико изповядване на вярата, сред пламъците като в тихи води се радваше светият мъченик Теодор; изгорен в огъня се принесе като сладък хляб на Пресвета Троица. По неговите молитви, Христе, Боже наш, спаси нашите души.

         Честито свето Причастие на всички, единени с Христа в Светата Чаша!
         Да даде Бог благодатта и мира да не напускат сърцата ни!

Тодорова събота

             Тодоровата събота носи името на свети Теодор Тирон, заради едно чудо, свързано с него. Светецът живял по времето на царете Максимиан и Максимин (IV век), които в своята ревност към езическата вяра заповядали да принуждават християните да принасят жертви на боговете. Свети Теодор бил християнин, по професия воин. Той твърдо отказал да се поклони на идолите и без да се бои от опасността, гръмко славел Бога. Бил хвърлен в тъмница, но Сам Господ  му се явил и го укрепил в подвига. След като дълго го мъчили,  накрая  бил изгорен на клада.
Около петдесет години след смъртта на свети Теодор, гоненията срещу християните продължавали. Императорът, знаейки че пред първата седмица от Великия пост те пазят строг пост, за да ги подиграе, заповядал да се поръсят с кръв от идолски жертви всички неща за ядене, продавани на пазара.
Но свети Теодор се явил на архиепископа във видение и го предупредил за това , като казал:„ Поръчай на тия, които нямат храна у дома си да си правят коливо*„.
          Църквата, за благодарност към свети Теодор, запазила досега обичая – в първата събота от Великия пост чрез коливо да почита паметта на светия великомъченик.

*коливо –  от гр., варено подсладено жито, използвано при помените

Разгледайте презентацията „Свети Теодор Тирон.Тодоровден“
Копирайте презентацията „Свети Теодор Тирон. Тодоровден“

Иконата е копирана от https://artstudiophoenix.olx.bg

към Начало

Матей 6:14-21

         Защото, ако простите на човеците съгрешенията им, и вам ще прости Небесният ви Отец, ако ли не простите на човеците съгрешенията им, и вашият Отец няма да прости съгрешенията ви.
         Също, кога постите, не бивайте намръщени като лицемерните; защото те си правят лицата мрачни, за да се покажат пред човеците, че постят. Истина ви казвам, те получават своята награда.
          А ти, кога постиш, помажи главата си и умий лицето си, та да се покажеш, че постиш не пред човеците, но пред твоя Отец, Който е на тайно, и твоят Отец, Който вижда в скришно, ще ти въздаде наяве.
          Не си събирайте съкровища на земята, дето ги яде молец и ръжда, и дето крадци подкопават и крадат, но събирайте си съкровища на небето, дето ни молец, ни ръжда ги яде, и дето крадци не подкопават и не крадат, защото, дето е съкровището ви, там ще бъде и сърцето ви.

          Сирни заговезни – Денят на прошката

Простено! – Прости!

                                  Братя и сестри,
          Без прошка няма християнство. Без прошка няма любов. Без прошка е невъзможно спасението. Без прошка не ще бъдат простени и нашите грехове. Без прошка не можем да пристъпим към единението с Христа в Светата Чаша!
          Сам Господ казва: „ако простите на човеците, и на вас Бог ще прости“.
          Защото нашата вяра е вярата на опрощението. Христовото учение е учението, което разяснява, че миналото може да бъде зачертано. Да, всичко лошо изчезва в мига, когато от сърце си кажем „Простено – прости“. Защото няма как да обичаме Бога, Когото не виждаме, ако таим омраза към ближния, който е до нас.
          Нека смекчим сърцата си за прошка, а не за безчувствие и измамно съзнание за нашата непогрешимост.
          Всички сме много грешни. А Бог ни търпи – праведните обича, грешните милва и всички призовава към спасение.
          Да не се леним да търсим прошката. Защото колкото прощаваме, толкова и Отец ще ни прости. И не само в днешния ден, но и във всеки момент да бързаме да се сдобрим и да поискаме прошка. Защото знаем от житията – някои са се спасили, точно защото са дали опрощение.
           Ако нямаме прошка – нито молитвата, нито поста, нито добрите дела ще ни бъдат от полза.
Да очистим сърцата си с благоуханието на прошката, та да молим благодатта да дойде в нас.
           Иска се само да простим!
           На вечернята в днешния ден всички си дават взаимно опрощение. Така ознаменуваме началото на поста с чист духовен взор, победили всяка злост и неприязън.
          Честит възкресен ден на всички!
         Божието благословение да е с всички вас! Амин!

Копирайте:Проповед на Неделя Сиропустна, 2018

Копирайте:Проповед на Неделя Сиропустна, 2016

Разгледайте презентацията Денят на прошката
Копирайте презентацията Денят на прошката

към Начало

      В тебе, отче, имаме пример как да се грижим за нашето спасение: ти взе кръста, последва Христа и учеше да презираме плътта, защото е преходна, и да се грижим за душата, която е безсмъртна. Затова, преподобни Романе, твоят дух се радва заедно с ангелите.

          Свети патриарх Евтимий Търновски пише за славния български светец, преподобни Роман Търновски:
          „Беше човек добродетелен и знаменит, ревнител на духовния живот, във всичко подобен на блажения Теодосий, истински пустиножител и постник, изпълнител на всички Господни заповеди.“

*блаженият Теодосий – свети Теодосий Търновски, учител на свети Роман, сам един от най-знаменитите светители на българската църква.

*пустиножител – отшелник, аскет, предпочитащ уединението пред обичайния социален живот.

Разгледайте презентацията Свети Теодор Тирон.Тодоровден
Копирайте презентацията Свети Теодор Тирон. Тодоровден

към Начало