2 май – Свети цар Борис-Михаил Покръстител

        Озарен от светлината на Христовата вяра, тъй като сестра му е била християнка, свети цар Борис приема православно кръщение от ръката на висш византийски духовник, вероятно самият константинополски патриарх. При кръщението получава името на своя кръстник – император Михаил. Ето какво съобщава историческият извор: „Покръсти се от Бога князът на България Борис,  преименуваният Михаил, заедно с дадения му от Бога народ в лето 6374 (1 септември 865 – 31 август 866 г.)“*
          В средата на 9-ти век могло да се види как в нашата родина се сбъдват библейските думи: „Народът, който седеше в мрак, видя голяма светлина, и за ония, които седяха в мрака и сянка смъртна, изгря светлина“ (Ис. 9:2; Мат. 4:16).
            Свети цар Борис приема с голяма радост пристигналите в България ученици на светите братя Кирил и Методий и създава условия в кратко време да се създадат просветни и духовни школи, а също да се проповядва на български език в храмовете. Последните изследвания сочат, че цар Борис е основната фигура, задвижила духовния подем, известен като Златен век на българската книжнина.

*надпис от Балши

Иконата е копирана от http://www.ikoni-bg.com

към Начало

Христос Воскресе!

Воистину Воскресе!

               Христос възкръсна от мъртвите, като със смърт смъртта потъпка, и на тия, които са в гробовете, живот дарува.

               Макар и в гроб да слезе, Безсмъртне, обезсили силата на ада, и възкръсна като Победител, Христе Боже, като на жените мироносици извика: Радвайте се, и на Твоите апостоли мир дарува, а на умрелите даде възкресение.

Похвално слово за Пасха
Св. Йоан Златоуст

           Който е благочестив, който истински почита Бога и Го обича искрено, нека се наслади от това хубаво и светло тържество на преславното Христово възкресение, което сега празнуваме и в което Господ тъй дивно показа и Своята благост към човешкия род, и Своята премъдрост в изкупването му от вечна погибел, и Своята сила над враговете на нашето спасение!
             Който е благоразумен раб и не скрива в земята дадените му от Бога таланти, нека влезе радостен в радостта на своя Господ!
            Който се е потрудил с пост, нека получи сега своя динарий! (Мат.10:10, 20:1-8).
            Който е работил още от първия час, нека получи днес своята справедлива заплата!
            Който е успял да дойде подир шестия час, нека ни най-малко не се безпокои, понеже не губи нищо!
            Който е пропуснал и деветия час, нека пристъпи без всякакво съмнение и боязън!
            Ако ли някой е успял да дойде едва в единадесетия час, нека и той да се не бои от своето закъснение, понеже Домовладиката е великодушен и щедър – приема последния като първия, успокоява дошлия в единадесетия час така, както потрудилия се още от първия час: първия удовлетворява със заслужена награда, последния милва по снизхождение; на единия дава заслуженото, другия дарява по своята благост; добрите дела приема с радост, намерението целува с любов; делата цени и добрите разположения хвали!
             Затова всички влезте в радостта на своя Господ! И първи, и последни, приемете своята награда!
              Богати и бедни, заедно ликувайте!
              Трудолюбиви и лениви, почетете този ден на всемирно тържество!
              Постили и непостили, възвеселете се сега! Трапезата е богата: наситете се всички от нея!
              За блудните синове небесният Отец е заклал угоен Телец: никой да не излезе гладен! Всички се насладете от този пир на вярата, всички се възползвайте от богатството на благостта!
              Никой да не оплаква своята бедност, понеже царството небесно е отворено за всички!
              Никой да не плаче за греховете си, понеже изгря прощение от гроба на Спасителя!
              Никой да не се бои от смъртта, понежe Спасовата смърт ни освободи от нея!
              Изтреби смъртта овладяният от смъртта Жизнодавец. Слезлият в ада плени ада, който се огорчи, когато вкуси плътта Му. Като предсказа това преди столетия, пророк Исаия пише: „Адът се огорчи, когато Те срещна в преизподнята си!“
           Огорчи се, защото биде обезсилен!
           Огорчи се, защото биде посрамен!
           Огорчи се, защото бе умъртвен!
           Огорчи се, защото бе провален!
           Огорчи се, защото е окован!
            Той прие плът, а в нея се натъкна на Бога; прие земя, а в нея намери небе; прие, което виждаше, а се натъкна на онова, което не виждаше!
            „Де ти е, смърте, жилото? Де ти е, аде, победата?“ (Ос. 13:14, Koр. 15:55)
             Възкръсна Христос и ти биде повален!
             Възкръсна Христос и паднаха демоните!
             Възкръсна Христос и се радват ангелите!
             Възкръсна Христос и живот се въдвори!
             Възкръсна Христос, и нито един мъртвец няма в гроба, защото Христос, Който възкръсна из мъртвите, „за умрелите стана начатък“ (1 Кор. 15:20).
            Той пръв възкръсна като Глава, а подир Него в свое време ще възкръснем всички ние, Неговите членове! Нему слава и държава (владичество) во веки веков! Амин!

Копирайте Похвално слово за Пасха,св. Йоан Златоуст

Прочетете Как древните християни посрещат Възкресение (Пътепис на Егерия, 4 век)

Иконата е копирана от thriskeftika.blogspot.com

Днес църквата пее:

          Да мълчи всяка плът човешка и стои със страх и трепет и нищо земно да не мисли, защото Царят на царуващите и Господ на господстващите иде да се заколи и даде за храна на вярващите.
            И пред Него вървят ангелските ликове с всяко начало и власт, многооките херувими и шестокрилите серафими, които закриват лица и пеят: Алилуия, алилуия, алилуия!

След изнасяне на плащаницата

             Тебе, Който се обличаш със светлината като с дреха, Йосиф сне от дървото заедно с Никодим и като Те видя мъртъв, гол, непогребан, жално взе да плаче и нарежда: Уви, пресладки Иисусе! Преди малко слънцето, като Те видя да висиш на кръста, с мрак се покри, земята от страх се разклати и църковната завеса се раздра. Но ето сега Те виждам, как заради мене доброволно прие смърт.
              Как да Те погреба, Боже мой, или с каква плащаница да Те обвия? С какви ръце да се докосна до Твоето нетленно Тяло? Или какви песни, Милосърдне, да изпея на Твоята смърт?
              Величая Твоите страдания, възпявам и Твоето погребение с Възкресението и викам: Господи, слава Тебе!

При целуване на плащаницата

             Дойдете да възхвалим Йосифа приснопаметни, който привечер отиде при Пилат и изпроси Живота на всички. „Дай ми, казва, Тоя Странник, Който няма где глава да подслони. Дай ми Тоя Странник, Когото лукав ученик на смърт предаде. Дай ми Тоя Странник, Когото Майка Му, като Го гледаше да виси на кръста, плачеше и майчински нареждаше:

Има още →

Братя и сестри,

            Днес е Велики Четвъртък, богат на богослужебна символика ден. Днес е Тайната вечеря, когато Господ Иисус Христос установява Тайнството на тайнствата – Светото Причастие. На тази празнична вечеря Той умива нозете на учениците Си и скърби, защото знае,че един от 12-те апостоли ще Го предаде. На този ден вечерта, след заник слънце, Църквата възпоменава спасителните за нас Христови страдания, страданията на Безгрешния, дошъл да изкупи света от властта на греха, смъртта и дявола. На днешния ден след службата се отслужва общия маслосвет, чието осветено олио се пази за лечебно помазание през цялата година.
             Днес мнозина пристъпват за Свето Причастие, така както е редно – след пост, макар и смекчен за болните, след изповед и покаяние. Да не забравяме, че точно единението със Светата Чаша е това, което ни прави християни.
            Но да не пристъпваме небрежно, а с благоговение, страх Божий, с трезвение и вяра.
        Има още →

             Страстната седмица е седмицата на Христовите страдания – седмицата преди Възкресение. Богослуженията са продължителни, с прочит на много евангелски откъси и е редно, колкото ни позволяват обстоятелствата, да присъстваме в храма. Според богослужебния устав на Велики Понеделник, Велики Вторник и Велика Сряда сутрин се служи Преждеосвещена литургия. Както знаем, на тази служба Свети Дарове са претворени в предходната неделя – в случая Цветница. Можем да пристъпим към Свето Причастие, ако имаме нужната подготовка – пост, покаяние, изповед. В неделя вечерта на Цветница, в понеделник вечер и вторник вечер се отслужва Последование на Жениха. Възпоменават се библейски лица, събития и притчи, свързани тематично с предстоящия арест и страдания на Господ Иисус Христос –  праведният Йосиф, защото той е продаден от братята си за 20 сребърника, както Господ е продаден за 30 сребърника; притчата за 10-те девици и притчата за талантите, символизиращи нуждата от духовна бдителност; Страшният съд; помазалата нозете на Господ с миро жена, която по този начин Го подготвя за погребение. На Велика Сряда за последен път в рамките на поста се отслужва Преждеосвещена литургия. Вечерта има Малко повечерие, чиято основна тема от богослужебния текст е предателството на Юда.

Има още →

Вход Господен в Йерусалим

         Носен на небесата върху престол, а на земята върху осле, Христе Боже, прие хвала от ангелите и прослава от децата, които Ти викаха: Благословен си Ти, Който дойде да призовеш Адама.

                  Братя и сестри,

            От най-ранно християнско време Христовите следовници с палмови и маслинови клонки или като нас – с върбови клончета, идат към храма да почетат Входа Господен в Йерусалим. Да почетат Царя на царете и Господаря на господарите, Твореца на вселената, Подателя на живот, Съживителя на мъртъвци, Сина на Отца, Княза на мира, идещ да завърши грандиозното дело на нашето спасение.
             Припознат като Месия, като Божи Избраник и Спасител, Богочовекът е посрещнат от множеството йерусалимски християни и техните деца, от дошлите за празник Пасха и от всички, узнали за чудното възкресване на четиридневния Лазар. Мнозина, мнозина благославят Идещият в име Господне. И кой знае – дали сред тях не са и онези, които след няколко дни ще викат  пред преторията на управителя: „Разпни Го, разпни Го!“

Има още →

Йоан 11:1 -45      

         Беше болен някой си Лазар, от Витания, от градеца на Мария и сестра и Марта. (А Мария, чийто брат Лазар бе болен, беше оная, която помаза Господа с миро и отри нозете Му с косата си.)
          Сестрите проводиха да Му кажат: Господи, ето оня, когото обичаш, е болен!
          Като чу това, Иисус рече: Тая болест не е за умиране, а за слава Божия, за да се прослави чрез нея Син Божий. Иисус обичаше Марта, и сестра й, и Лазаря. А когато чу, че е болен, престоя два дни в мястото, дето се намираше.
           След това рече на учениците: Да идем пак в Иудея.
           Учениците Му рекоха: Рави, сега иудеите искаха с камъни да Те убият, и пак ли там отиваш?
           Иисус отговори: нали дванайсет часа има в деня? Който ходи дене, не се препъва, защото вижда светлината на тоя свят, а който ходи нощя, препъва се, защото светлината не е в него. Той рече това и после им казва: Лазар, нашият приятел, е заспал, но отивам да го събудя.
Учениците Му рекоха: Господи, ако е заспал, ще оздравее.

Има още →

Марк 10:32-45

             Когато бяха на път, възлизайки за Йерусалим, Иисус вървеше пред тях, а те бяха смаяни, и следвайки подире Му, бояха се. И като повика пак дванайсетте, Той почна да им говори, какво ще стане с Него: Ето, възлизаме за Йерусалим, и Син Човеческий ще бъде предаден на първосвещениците и книжниците, и ще Го осъдят на смърт, и ще Го предадат на езичниците, и ще се поругаят над Него, и ще Го бичуват, и ще Го оплюят, и ще Го убият, и на третия ден ще възкръсне.
             Тогава се приближиха до Него Зеведеевите синове, Иаков и Йоан, и рекоха: Учителю, желаем да ни сториш, каквото поискаме.
             Той ги попита: Какво искате да ви сторя?
             Те Му рекоха: Дай ни да седнем при Тебе, един отдясно, а друг отляво, в славата Ти.
             Но Иисус им рече: Не знаете, какво искате. Можете ли да пиете чашата, която Аз пия, и да се кръстите с кръщението, с което Аз се кръщавам?

Има още →

Марк 9:17-31

          Един от народа отговори и рече: Учителю, доведох при Тебе сина си, хванат от ням дух. Дето и да го прехване, тръшка го, и той се запеня, и скърца със зъби, и се вцепенява. Говорих на учениците Ти да го изгонят, ала не можаха.
          Иисус му отговори и рече: О, роде неверен, докога ще бъда с вас? Докога ще ви търпя? Доведете го при Мене!
          И доведоха го при Него. Щом бесният Го видя, духът го стресе, той падна на земята и се валяше запенен.
          И попита Иисус баща му: Колко време има, откак му става това? Той отговори: От детинство, и много пъти духът го хвърляше и в огън, и във вода, за да го погуби. Но, ако можеш нещо, смили се над нас и ни помогни.
          Иисус му рече: Ако можеш да повярваш, всичко е възможно за вярващия.
          И веднага бащата на момчето викна и със сълзи казваше: Вярвам. Господи! Помогни на неверието ми. А Иисус, като видя, че се стича народ, запрети на нечистия дух и му рече: Дух неми и глухи, Аз ти заповядвам: излез из него, и не влизай вече в него! И духът, като изкрещя и го стресе силно, излезе, а момчето стана като мъртво, та мнозина казваха, че то е умряло. Но Иисус, като го хвана за ръка, изправи го, и то стана.
          И като влезе Иисус в една къща, учениците Му Го попитаха насаме: Защо не можахме ние да го изгоним?
           Отговори им: Тоя род с нищо не може да излезе, освен с молитва и пост.
           Като излязоха оттам, минуваха през Галилея, и Той не искаше някой да узнае. Защото учеше учениците Си и им казваше, че Син Човечески ще бъде предаден в човешки ръце, и на третия ден след убиването ще възкръсне.

Братя и сестри,

           В днешното литургийно евангелско четиво свети евангелист Марк разказва за изцелението на момче, обладано от нечист дух. Клетото дете от младини страда от нападенията на беса, който го хвърля и в огън и във вода и се стреми да го погуби. Нещастният и измъчен баща води болното си чадо при апостолите с надежда, те да го изцелят. Да, на апостолите Господ вече е дал силата да лекуват немощи и да изгонват бесове. Но уязвени от подигравките на присъстващите книжници, които са враждебно настроени към Господ и учениците Му, и поради маловерието на самия баща на бесноватото момче, апостолите не смогнали да сторят чудо.
           Ето, виждаме, че Спасителят въздъхва: „О, роде неверен, докога ще бъда с вас?“, посочвайки разочарованията, получени от хората в дните на земния Си живот.

Има още →