За велико изповядване на вярата, сред пламъците като в тихи води се радваше светият мъченик Теодор; изгорен в огъня се принесе като сладък хляб на Пресвета Троица. По неговите молитви, Христе, Боже наш, спаси нашите души.
Братя и сестри,
В днешната събота, известна като Тодоровден, Тодорова събота, възпоменаваме дивно чудо, явило Божията милост над християните през 4-ти век. Било 50 години след прославената мъченическа кончина на младия мъченик – войникът Теодор Тирон, когато Бог удостоява Своя угодник да извършва чудеса.
Защото, ако простите на човеците съгрешенията им, и вам ще прости Небесният ви Отец, ако ли не простите на човеците съгрешенията им, и вашият Отец няма да прости съгрешенията ви. Също, кога постите, не бивайте намръщени като лицемерните; защото те си правят лицата мрачни, за да се покажат пред човеците, че постят. Истина ви казвам, те получават своята награда.Има още →
Заради страданията на Твоите светии, смили се, Господи, и изцели нашите болести, Човеколюбче, молим те.
Свети 40 мъченици Севастийски – 9 март
При царуването на нечестивия император Ликиний се надигнало жестоко гонение срещу християните. В арменския град Севастия началникът на войската – ревностен поборник на идолослужението, научил, че в неговия полк има дружина от 40 християни и решил да ги принуди към идолопоклонство, но те били твърди във вярата си. Мъчителите завързали четиридесетте свети воини в леденостуденото езеро, близо до град Севастия за цяла нощ, а наблизо затоплили баня, та войниците, привлечени от топлината й, да не устоят на подвига. Само един от тях побягнал към банята, но едва стъпил на прага й, паднал мъртъв. В третия час на нощта светлина се разляла над всички, а те пеели възхвала на Бога. Като видял чудото стражът, който ги пазел, се хвърлил при мъчениците в езерото, изповядвайки вярата си в Христос, и така попълнил числото на четиридесетте. На сутринта всички били поразени от чудото, че мъчениците са още живи и славят Бога. Извлекли ги от езерото и ги подложили на нови мъчения, а накрая ги изгорили на клада. Това станало на 9 март. На 9 март, 1230 г. цар Иван Асен удържал победа над епирския деспот в Клокотница и построил храм в чест на 40-те мъченици в столицата Търново. Светите 40 мъченици са много почитани в България до днес.
А кога дойде Син Човеческий в славата Си, и всички свети Ангели с Него, тогава ще седне на престола на славата Си, и ще се съберат пред Него всички народи и ще отдели едни от други, както пастир отлъчва овци от кози, и ще постави овците от дясната Си страна, а козите – от лявата. Тогава Царят ще каже на ония, които са от дясната Му страна: Дойдете вие, благословените на Отца Ми, наследете царството, приготвено вам от създание мира, защото гладен бях, и Ми дадохте да ям, жаден бях, и Ме напоихте, странник бях, и Ме прибрахте, гол бях, и Ме облякохте, болен бях, и Ме посетихте, в тъмница бях, и Ме споходихте. Тогава праведниците ще Му отговорят и кажат: Господи, кога Те видяхме гладен, и нахранихме, или жаден, и напоихме? Кога Те видяхме странник, и прибрахме, или гол, и облякохме? Кога Те видяхме болен, или в тъмница, и Те споходихме? А Царят ще им отговори и каже: Истина ви казвам, доколкото сте сторили това на едного от тия Мои най-малки братя, Мене сте го сторили. Тогава ще каже и на ония, които са от лява страна: Идете от Мене, проклети, в огън вечний, приготвен за дявола и неговите ангели, защото гладен бях, и не Ми дадохте да ям, жаден бях, и не Ме напоихте странник бях, и не Ме прибрахте, гол бях, и не Ме облякохте, болен и в тъмница, и не Ме споходихте. Тогава и те ще Му отговорят и кажат: Господи, кога Те видяхме гладен, или жаден, или странник, или гол, или болен, или в тъмница, и не Ти послужихме? Тогава ще им отговори и каже: Истина ви казвам, доколкото не сте сторили това на едного от тия най-малките, и Мене не сте го сторили. И тия ще отидат във вечна мъка, а праведниците – в живот вечен.
Братя и сестри,
В днешната неделя Месопустна, когато за последен път вкусваме месо, в знак на подготовка към Великопостните дни, в днешната неделя Църквата възпоменава най-величавото събитие на бъдните дни – свършека на човешката история и края на този свят в познатия му вид. Като знаем,че небе и земя щепреминат,но Господните думи няма да преминат, четем с трепет и страх Божий описанието на това най-грандиозно събитие – Страшния съд.
Днес възпоменаваме молитвено нашите починали сродници в съгласие с апостол Павловите думи “възнасяй молитви, просби, моления за всички човеци“. В това число са и отходилите във вечния живот наши сродници, за които Църквата не спира да се моли. Моли се, защото знаем, че те са живи, така както Господ Иисус Христос ни наставлява: „Бог не е Бог на мъртви, а на живи“. Да, при нас ги няма, предали сме сътвореното от земна пръст тяло на сродната му пръст, но един ден, в часа на Съда, гробовете ще се отворят, починалите ще възкръстнат, душите ще се единят със своите тела, вече преобразени и блестящи, както казва апостолът “всинца ще се изменим“. Затова и гробът не е просто място на тление, а чертог, от който един ден ще бъдем призовани за неописуемия изгрев на вечния живот.
И Господ още каза: един човек имаше двама сина, и по-младият от тях рече на баща си: татко, дай ми дела, който ми се пада от имота. И бащата им раздели имота.
Не след много дни, младият син, като събра всичко, отиде в далечна страна, и там прахоса имота си, като живееше разпътно. А след като той разпиля всичко, настана голям глад в оная страна, и той изпадна в нужда, и отиде та се пристави у едного от жителите на оная страна, а тоя го прати по земите си да пасе свини, и той бе петимен да напълни корема си с рожкове, що свините ядяха, но никой не му даваше. А като дойде в себе си, рече: колко наемници у баща ми имат в изобилие хляб, пък аз от глад умирам! Ще стана и ще отида при баща си и ще му река: татко, съгреших против небето и пред тебе и не съм вече достоен да се нарека твой син, направи ме като един от наемниците си.
В тебе, отче, имаме пример как да се грижим за нашето спасение: ти взе кръста, последва Христа и учеше да презираме плътта, защото е преходна, и да се грижим за душата, която е безсмъртна. Затова, преподобни Романе, твоят дух се радва заедно с ангелите.
Свети патриарх Евтимий Търновски пише за славния български светец, преподобни Роман Търновски: „Беше човек добродетелен и знаменит, ревнител на духовния живот, във всичко подобен на блажения Теодосий, истински пустиножител и постник, изпълнител на всички Господни заповеди.“ *блаженият Теодосий – свети Теодосий Търновски, учител на свети Роман, сам един от най-знаменитите светители на българската църква. *пустиножител – отшелник, аскет, предпочитащ уединението пред обичайния социален живот.
Евангелско четиво и проповед на Неделя на Митаря и Фарисея Лука18:10-14
Двама човека влязоха в храма да се помолят: единият фарисей, а другият митар. Фарисеят, като застана, молеше се в себе си тъй: Боже, благодаря Ти, че не съм като другите човеци, грабители, неправедници, прелюбодейци, или като тоя митар: постя два пъти в седмица, давам десятък от всичко, що придобивам.
От пелените още, ти с усърдие прие за сестра премъдростта, богогласни, защото я видя пресветла като чиста девица. Прие я, доведе я и украси с нея душата и ума си, като със златен наниз, и се разкри, блажени, като втори Кирил по име и по разум, о премъдри!
Братя и сестри,
На днешния ден се е представил в Господа велик богоносен Божи угодник, създател на българската азбука, довел Словото Божие до славянските народи, а именно Константин Философ, брат на Методий,архиепископ Моравски, приел 40 дни преди кончината си монашеска схима с името Кирил. Почитаме го като истински светилник, който не може да се укрие, а свети високо в духовния свят.
Евангелско четиво на Неделя седемнадесета след Неделя подир Въздвижение – на Хананейката, Матей 15:21-28
И като излезе оттам, Иисус замина за страните Тирска и Сидонска. И ето, една жена хананейка, като излезе от ония предели, викаше към Него и казваше: помилуй ме, Господи, Сине Давидов! Дъщеря ми зле се мъчи от бяс. Но Той не й отвърна ни дума. И учениците Му се приближиха до Него, молеха Го и казваха: отпрати я, защото вика подире ни. А Той отговори и рече: Аз съм пратен само при загубените овци от дома Израилев. Но тя, като се приближи, кланяше Му се и думаше: Господи, помогни ми! А Той отговори и рече: не е добре да се вземе хлябът от чедата и да се хвърли на псетата. Тя каза: да. Господи, ала и псетата ядат от трохите, що падат от трапезата на господарите им. Тогава Иисус й отговори и рече: о, жено, голяма е твоята вяра; нека ти бъде по желанието ти! И в оня час дъщеря й оздравя.
Твоят мъченик, Господи, Харалампий, при своето страдание прие нетленен венец от Тебе – нашия Бог, защото като имаше Твоята подкрепа, мъчителите повали и сломи на демоните безсилната дързост: по неговите молитви спаси нашите души.
На 10 февруари, храм „Свети Харалампий”, кв. Болярово (Хасково), чества своя храмов празник. Хасковското духовенство в съслужение по традиция почита празника предходния ден с тържествена вечерня. На празника се отслужва Света литургия и след нея се осветява донесения от богомолците мед. Свети Харалампий е живял през трети век. Той е епископ, лечител и чудотворец, с молитви изпросвал плодородие и дъжд, изцелявал много болни. Светията достигнал достопочтена старост – на 113 годишна възраст приел мъченическа смърт за изповядване на Христовата вяра. Лечебната сила на меда, осветен на този ден, иде от знанието, че приживе този изряден постник е вкусвал съвсем оскъдна храна, сред която е медът.
След това Иисус влезе в Иерихон и минаваше през него. И ето, някой си, на име Закхей, който беше началник на митарите и богат човек, искаше да види Иисуса, кой е Той, ала не можеше от народа, защото беше малък на ръст. И като се затече напред, покачи се на една смоковница, за да Го види, защото щеше да мине оттам. Иисус, като дойде на това място, погледна нагоре, видя го и му каза: Закхее, слез по-скоро, защото днес трябва да бъда у дома ти. И той бързо слезе и Го прие с радост. И всички, като видяха това, зароптаха и казваха: Отби се при грешен човек. А Закхей застана и рече Господу: Ето, половината от имота си, Господи, давам на сиромаси и, ако от някого нещо съм взел несправедливо, ще отплатя четворно. Тогава Иисус рече за него: Днес стана спасение на тоя дом, защото и този е син на Авраама, понеже Син Човеческий дойде да подири и да спаси погиналото.
Братя и сестри,
Чухме литургийното евангелско четиво, което ни описа срещата на Господ Иисус Христос с един богат и безнравствен човек, презрян бирник, служещ на езическата римска власт, мразен от всички юдеи – митаря Закхей. Евангелист Лука разказва, че многолюдно посрещане има Спасителя, влизайки в Йерихон. И един от онези, които искат да зърнат прославения Чудотворец, е митарят Закхей.