Лука 15:11-32

          И Господ още каза: един човек имаше двама сина, и по-младият от тях рече на баща си: татко, дай ми дела, който ми се пада от имота. И бащата им раздели имота. Не след много дни, младият син, като събра всичко, отиде в далечна страна, и там прахоса имота си, като живееше разпътно. А след като той разпиля всичко, настана голям глад в оная страна, и той изпадна в нужда, и отиде та се пристави у едного от жителите на оная страна, а тоя го прати по земите си да пасе свини, и той бе петимен да напълни корема си с рожкове, що свините ядяха, но никой не му даваше. А като дойде в себе си, рече: колко наемници у баща ми имат в изобилие хляб, пък аз от глад умирам! Ще стана и ще отида при баща си и ще му река: татко, съгреших против небето и пред тебе и не съм вече достоен да се нарека твой син, направи ме като един от наемниците си.
          И стана, та отиде при баща си. И когато беше още далеч, видя го баща му, и му домиля; и като се затече, хвърли се на шията му и го обцелува. А синът му рече: татко, съгреших против небето и пред тебе, и не съм вече достоен да се нарека твой син. А бащата рече на слугите си: изнесете най-хубавата премяна и го облечете, и дайте пръстен на ръката му и обуща на нозете, па докарайте и заколете угоеното теле: нека ядем и се веселим, защото тоя мой син мъртъв беше, и оживя, изгубен беше и се намери. И взеха да се веселят. А по-старият му син беше на нива и на връщане, като наближи до къщи, чу песни и игри и като повика едного от слугите, попита: що е това? Той му рече: брат ти си дойде, и баща ти закла угоеното теле, защото го прие здрав. Той се разсърди, и не искаше да влезе. А баща му излезе и го канеше. Но той отговори на баща си и рече: ето, аз толкова години ти служа, и ни веднъж твоя заповед не престъпих, и мене никога дори козле не си дал, за да се повеселя с приятелите си, а като дойде тоя ти син, който прахоса имота ти с блудници, за него ти закла угоеното теле. А той му рече: чедо, ти си винаги с мене, и всичко мое е твое, а трябваше да се зарадваме и развеселим затова, че тоя ти брат мъртъв беше, и оживя, изгубен беше, и се намери.

Братя и сестри,

          На днешната втора подготвителна неделя – подготвителна за Великия пост, Църквата възпоменава Господнята притча за Блудния син. Този Христов разказ отново, след притчата за Митаря и Фарисея, илюстрира лечебната и спасителна сила на покаянието, която може да ни възвърне синовното достойнство, погубено от греховното ни сгромолясване.
          Блудният син, пропилял всичкия си имот – ще рече всички духовни дарби и добродетели, е доведен до окаяно и жалко положение – до робуване на свинете – страсти и до пълно духовно безчувствие.
          Но в един момент той идва в себе си – това е мигът на осъзнаването, че сме погубили Божиите дарования и сме пропилели Божиите милости в безпътство и безчестие. Това е мигът на покаянието – осъзнаването, че не сме синове на светлината, постъпили сме лошо, оскърбили сме любящия баща и умираме от глад по добродетелта, която вече е далечна.
          И вече тръгваме обратно, да извървим пътя към Отца, Който ще ни посрещне с радост.
          Тази притча е насочена към всеки от нас лично, насочена е и към цялото грехопаднало човечество, приело Христовите повеления, но пропиляло Божиите дарования в далечната от Бога страна на греха.
          Свидетели сме на дни, когато човечеството вече отстъпва от християнските и библейски закони и това ужасно отстъпление е все по-явно.
          За едно от тези страшни измерения на отстъплението е словото на Пловдивския митрополит Николай – нашия епархийски архиерей.

О Б Р Ъ Щ Е Н И Е
на Пловдивския митрополит Николай
относно: експлоатацията на крематориуми

 До г-н Гроздан Караджов, зам.-министър-
председател по регионалното развитие и благоустройството и
министър на регионалното развитие и благоустройството

 До г-н Борислав Сандов, зам.-министър-
председател по климатични политики и
министър на околната среда и водите

До г-н вр. и.д. Пламен Трифонов, Началник
на Регионална дирекция за национален
строителен контрол – София

До г-жа инж. Мария Дончева, Началник
на Регионална дирекция за национален
строителен контрол – Пловдив

 До г-н Ивайло Йотков, Директор на
Регионална инспекция по околната среда
и водите – Пловдив

 До г-н Здравко Димитров,
Кмет на Община Пловдив

До г-н инж. Александър Държиков,
Председател на Общински съвет Пловдив

До освещения клир на Пловдивска епархия

  Обични в Господа братя и сестри,     

       За огромно наше съжаление отново се налага да се занимаваме с темата за изграждането и експлоатацията на инсталации за изгаряне на човешки тела, т.нар. крематориуми. Поводът са сведенията, които получихме за намерения за разширяване и увеличаване на капацитета на допуснатия крематориум в град Пловдив и за изграждането на още един нов такъв.
     Всички християни са чували фразата: „пръст си и в пръст ще се върнеш“ (Бит. 3:19). Бог е създал човека от пръст и е повелил след смъртта му тленните му останки да бъдат предадени обратно на пръстта. Това е християнската вяра и това е християнската практика от повече от две хиляди години насам. Всеки кръстен християнин има правото да бъде погребан като такъв. Има свещеното право след смъртта тялото му да бъде положено в земята, където в покой да дочака деня на Великото Второ Пришествие Христово. Така са погребани нашите родители и нашите прадеди. Така държим да бъдем погребани и ние и нашите верни. Всеки знае какво е чувството, когато застанеш пред гроба на покоен роднина. Там, пред гробовете на нашите близки ние знаем и вярваме, че Бог е с тях и те са при Бога. Там ние чувстваме техния дух и чувстваме, че те са с нас.  Изгаряйки телата на нашите близки, ние практически се отричаме от тях! Това е кощунство и спрямо мъртвите, и спрямо живите! 
     Кощунство е, защото тялото на християнина, живо или бездиханно, е храм на Светия Дух (1. Кор. 6:19), храм на живия Бог (2. Кор. 6:16) и с него не може да се прави каквото е угодно или удобно някому. Не може то да се осакатява приживе или изгаря след смъртта. С тялото на човека, създадено по Божий образ и подобие, трябва да се отнасяме с благоговение и свещен трепет. Към тези, които биха дръзнали да изгорят храм, или дори една икона, ние справедливо бихме се отнесли с презрение и бихме определили, че кощунстват и поругават Бога. Питам, не е ли още по-голямо кощунство да посегнеш на храма на живия Бог – човешкото тяло. Свети апостол Павел ни предупреждава, че „който разори Божия храм, него Бог ще разори“ (1Кор.3:17), се отнася в пълна степен и в пълна мяра и за онези, които поругават или допускат да бъдат поругавани човешките тела след смъртта им.
     Доколкото разбираме, за разширяването на крематориум или за изграждане на нов крематориум, държавните органи е трябвало да проведат и са провели процедура по „оценка за въздействие върху околната среда.“ Интересно дали при тази оценка държавните органи взимат предвид въздействието на едно или друго „инвестиционно намерение“ и върху духовната околна среда? Важно ли е за тях, че освен, че ще дишаме въздух, замърсен с частици пепел от изгорени човешки тела, ние създаваме една отровена духовна атмосфера? Атмосфера на презрение към човека? Че благодарение на такива „инвестиционни намерения“ и на благосклонното отношение на държавните органи към тях, като към бизнес, се стига до там на човешкото тяло да се гледа чисто и просто като на отпадъчен материал? Като някакъв излязъл от употреба уред, захвърлен на вторични суровини, от който можем да извлечем и продадем полезните части, а непотребните останки да унищожим, разбира се, пак срещу заплащане? Нима не се вижда пряката връзка между влошените човешки взаимоотношения през последните десетилетия и възникването на крематориумите, т.е. на идеята, че човешките тела могат да се горят? Нима разрушаването на духовната околна среда не е също толкова, ако не и по-страшно от физическото замърсяване и увреждане на природата, за която държавата и нейните органи толкова се грижат? Разбира се, органите по опазване на околната среда ще ми отговорят, че в техните закони подобни изисквания няма и че те не отговарят за духовното и за душата. Е, добре! Църквата обаче отговаря. Аз отговарям и всеки свещеник отговаря. По този въпрос и всеки мирянин – християнин и християнка, отговарят. И аз ви казвам, че изгарянето на човеци е поругаване на Бога, а Бог поруган не бива. Реализирането на подобни бизнес-намерения рано или късно ще свърши зле. Казвам го, за да не кажат, че не са били предупредени.
     Разбирам, че градските гробища са препълнени и че общините изпитват затруднения при разкриването на нови и нови гробни полета. Един организационен проблем не може да става причина за създаване на морален и духовен проблем. Всеки от нас има скъпи покойници, които лежат в гробове, там, където сме родени, където сме израсли и където сме живели. Няма нищо по-редно и по-правилно, когато дойде часът всеки един от нас да се представи пред Бога, той да бъде положен в гробовете на своите родители, деди и прадеди. Да бъдем заедно с тези, които са ни създали и отгледали, и които ще се радват отново да бъдат заедно с нас, докато заедно чакаме Съдния ден. Искам да кажа, че в България има достатъчно гробове на покойници, които могат да приемат техните наследници и че аргументът, че наследниците трябвало да бъдат изгаряни като езичници, защото нямало места, е подвеждащ и неверен. Просто се опитват да ни накарат да свикнем с мисълта, че изгарянето на човешки тела е просто едно полезно начинание и бизнес, като всеки друг. След което да започнем да приемаме за нормална и всяка друга гавра с човека и с човешкото тяло. Както вече, ако забелязвате, започнаха.
    В светлината на казаното по-горе, моля органите по опазване на околната среда, които провеждат процедури по оценка за въздействие върху околната среда (ОВОС) на инвестиционни проекти за изграждане на крематориуми (инсинератори за човешки останки или както и да ги наричат), или за разширяване на съществуващи такива, да възприемат настоящото Обръщение като категорично несъгласие на една обществена група – православните християни – с подобни инвестиционни намерения, като оказващи изключително зловредно влияние върху околната среда, духовна и физическа. Ако ли ни кажат, че сме изпуснали някакви законови срокове за подаване на възражение, нека имат предвид, че Божият закон и произтичащите от него нравствени норми, на които се позоваваме, действат безсрочно.

     Бог да ни е на помощ!

     † Пловдивски митрополит Н И К О Л А Й

 *Настоящето обръщение да се прочете от църковния амвон във всички храмове в диоцеза на Пловдивска епархия на 20.2.2022 г. – Неделя на Блудния син, след св. Литургия.

Иконата е копирана от https://theologikoanalogio.wordpress.com

към Начало

          От пелените още, ти с усърдие прие за сестра премъдростта, богогласни, защото я видя пресветла като чиста девица. Прие я, доведе я и украси с нея душата и ума си, като със златен наниз, и се разкри, блажени, като втори Кирил  по име и по разум, о премъдри!

Братя и сестри,           

          Заети със зарязване на лози и покупки на комерсиални „валентинки“, сякаш изпускаме, че днес е представянето в Господа на знаменития учител на всички славянски народи, сина на българката Мария, изковал старобългарската азбука, боговдъхновен проповедник, изкусен преводач, блестящ лингвист, ерудит, полемист и безстрашен мисионер, от младини умъдрен щедро с божествена премъдрост – свети Константин Философ, в монашество наречен Кирил.
          Като четем неговото житие, изобилно на конкретни факти, писано от очевидец, непосредствен свидетел на разгорещените диспути за вярата, пред нас се възправя образът на мислител, равен по задълбоченост на свети Григорий Богослов, философичен като свети Григорий Нисийски, безукорно полемичен като свети Максим Изповедник, изчерпателен и систематичен като свети Йоан Дамаскин. Свети Константин-Кирил застава редом до свети патриарх Фотий, негов непосредствен наставник, чиято далновидност отпраща търсенията на лингвиста в посока на създаване на нова азбука за славяните, та с този „дъжд от букви Божии“ да се напоят сърцата на славяните, жадуващи разбиране на Божието слово.
           Изключителните таланти на завършилия Магнаура Константин го правят любимец на логотета* и пред младежа се разкрива блестяща кариера. Написал учебник по философия, той е назначен за патриаршески библиотекар от мига, когато отказва да тръгне по пътя на светското преуспяване.
           Духът му е отдаден на Божията премъдрост, за нея е венчан младият Философ и чрез нея той ще защитава Христовото име наблизо и далеч.
           Овладял до съвършенство диалектиката, изучил и еврейските библейски преводи, които евреите приемат за меродавни, запознат с корана и кораничната литература, свети Кирил е блестящ  апологет на християнството и несъкрушим стълб на православието в диспутите със сарацини, евреи и хазари. А Бог сторва чудото – смъртоносната чаша с отрова на интелектуално сломените друговерци да не му навреди.
           Истинска духовна милост свише е откриването в Херсон на светите мощи на свети Климент Римски, цели 8 века пребивавали в морето край Крим.
           Проникновено вникване в богословието в защита на славянските преводи, свети Константин Философ разгръща на диспута във Венеция, където като „сокол, обграден с врани“, той съкрушава триезичната** ерес.
            „А философът им отговори: Не пада ли от Бога дъжд еднакво за всички? Също и слънцето не грее ли на всички? Не дишаме ли всички еднакво въздух? Как вие не се срамувате, като определяте само три езика, а искате всички други племена и народи да бъдат слепи и глухи? Кажете ми: дали смятате Бога за безсилен, та да не може да даде това, или го смятате за завистлив, та не иска да го даде?“
           След благовестието в Моравия и Панония, свети Кирил се отправя в Рим, където, изтощен от многобройните си трудове, е известен свише за близката си кончина.
           Подстриган в ангелски образ***, свети Константин приема монашеското име Кирил и не след дълго, след 50 дни, се упокоява в Господа на 14 февруари 869 година. Тогава е на 42 години, „достигнал съвършенство в кратко време, той е навършил дълги години“ (срав. Кн. Прем. Сол. 4:13), уподобил се на свети Василий Велики, твърде млад отходил в блажената вечност.
           След опелото папа Адриан II предлага свети Кирил да бъде погребан в собствената му гробница в църквата „Свети Петър“ (В онези времена на мощите на боговдъхновените проповедници се е гледало като на безценно съкровище).
          Но по молба на свети Методий – по-възрастният брат на Кирил – спътник, преводач, епископ, неуморен труженик на мисионерското дело – свети Кирил е погребан в църквата „Сан Клементе“ в Рим, приютила мощите на свещеномъченик Климент Римски, намерени от свети Кирил в Херсон.
         Сякаш няма сред просиялите в святост люде, свързани с българския род, по-възвишен, по-озарен и в по-голяма степен равен на апостолите в обръщането на цели народи към разбиране на Христовата вяра от богомъдрия Кирил.
         След прогонване на Кирило-Методиевите ученици от земите на западните славяни, преводите с Божиите букви тръгват по своя безсмъртен път – пътя на слово, създадено за предаване смисъла на Свещеното Писание и богослужебните книги.
         Преминали руска редакция, старобългарските четива се връщат у нас като текстове на черковнославянски – един архаичен и същевременно близък до сърцето, сладкогласен за ухото, благоглаголив и съвършен в пението богослужебен език.
          От нас зависи да положим повече усилия, за да се доближим до този език – наследник на древните Божии букви, излезли изпод перото на знаменития свети Константин-Кирил Философ.
          По неговите молитви Бог да вразуми българския род в родината и далеч отвъд нея!

*логотет – висша административна титла, висш чиновник в царската или патриаршеската канцелария във Византия, а след това и в някои източни църкви.
**триезична ерес –  ерес, според която Словото Божие трябва да се проповядва само на три езика – еврейски, латински и гръцки, наричани свещени.
***ангелски образ – монашеско житие

Използвана литература:

1) Пространно житие на Константин-Кирил, Стара българска литература, том 4. Житиеписни творби. Български писател, С. 1986. Превод: Хр. Кодов по преписа на Владислав Граматик (1469).
2) Жития на светии, февруари, изд. „Свети вмчк Георги Зограф“, Света Гора, 2002 г., стр. 344-382
3) Църковно-мисионерско дело на Константин Философ – свети Кирил, архим. Серафим Алексиев, София, 1996 г.
4) Български старини из Македония, проф. Йордан Иванов, София, 1931 г., стр.284 и сл.
5) Проглас към евангелието –„Тържество на словото“, превод К.Л.Иванова, София, 1995, с.14

Иконата е копирана от heavyangloorthodox.blogspot.com

Лука 18:10-14

           Двама човека влязоха в храма да се помолят: единият фарисеин, а другият митар.
          Фарисеинът, като застана, молеше се в себе си тъй: Боже, благодаря Ти, че не съм като другите човеци, грабители, неправедници, прелюбодейци, или като тоя митар: постя два пъти в седмица, давам десятък от всичко, що придобивам.
           А митарят, като стоеше надалеч, не смееше дори да подигне очи към небето, но удряше се в гърди и казваше: Боже, бъди милостив към мене грешника!
           Казвам ви, че тоя отиде у дома си оправдан повече, отколкото оня, понеже всеки, който превъзнася себе си, ще бъде унизен, а който се смирява, ще бъде въздигнат.

В Името на Отца и Сина и Светия Дух!

          Боже, бъди милостив към мене грешния!
          С тези думи на дълбоко и искрено разкаяние, един грешник –митар, ще рече бирник, измъчил с данъци десетки люде, презрян чиновник на римската власт, с тези думи на покаяние грешникът е оправдан. Христос казва, че си отиде оправдан повече, отколкото другия.

Има още →

      Твоят мъченик, Господи, Харалампий, при своето страдание прие нетленен венец от Тебе – нашия Бог, защото като имаше Твоята подкрепа, мъчителите повали и сломи на демоните безсилната дързост: по неговите молитви спаси нашите души.

        Братя и сестри,

              На днешния ден с молитва сме събрани в храма, за да почетем велик Божи угодник, светител и чудотворец, увенчан с мъченически венец. Целият живот на епископа на Магнезия – свети Харалампий е отдаден на служение Богу и на човеците. Изряден постник, свети Харалампий неуморно проповядва Христовата истина и не спира да увещава словесното си стадо. Тогава – в началото на 3-ти век е период на гонения срещу Църквата Христова.
              Езическата власт е принуждавала мнозина да се откажат от християнската си вяра. Сред тях има немалко, които са се украсили с твърдо устояване на вярата и с мъченически венец.
              Така и благолепният старец – епископ Харалампий е изтезаван публично и показва изключителна твърдост. Много от езичниците, като виждат с какви чудеса Бог прославя Своите изповедници и мъченици, започват да вярват в Христа.
             Така често пъти се случва при публичните изтезания на християните, особено на тези, които Църквата нарича великомъченици. Десетки, десетки са повярвалите, докоснати от Божията благодат, зрители на мъченическата им кончина.
             Поведен на лобното си място, боговдъхновеният светител се моли* за всички люде на тая земя за тяхното спасение и прощение на греховете. Почитаме го като лечител, избавител от тежки болести по хора и животни, по лозя и ниви. Освещаваме мед в памет на тази постна храна, с която се е подкрепял този съвършен постник. Молим се за неговото молитвено застъпничество, та тлетворният въздух на нашия остарял в грехове и отрови свят да се обърне в блага и лъчиста сила, поддържаща живота.
            Прекланяме се пред Троичната Божия благодат, превърнала Своя избраник в истински храм на Светия Дух, като помним думите на свети апостол Павел „макар външният ни човек и да тлее, но вътрешният от ден на ден се подновява“ (2 Кор.4:16)
             Обновен, преобразен, пречистен в страданията Божи съсъд е свещеномъченик Харалампий, предал духа си Богу преди посичането на палача.
             По неговите молитви, Бог да ни вразуми, да ни окрили, да изцели душевните и телесни болки на нашето тревожно и скръбно време.
             Божието благословение да е с всички вас. Амин!

Иконата е копирана от https://сильная-молитва.рф

*Молитвата на свети Харалампий към Господа:

„За мене, Господи, и това е най-великата милост, че Ти ме удостои да видя страшната Твоя слава; но, Господи, ако Ти е угодно, въздай слава на Твоето име – нека на онова място, където ще почиват моите мощи, и където ще се почита паметта ми, нека там да няма нито глад, нито мор, нито смъртоносни ветрове, които погубват плодовете, а на това място да се възцарят мирът, благоденствието и изобилието на пшеница и вино; и спаси, Господи, душите на онези хора; нали Самият Ти знаеш, че хората са плът и кръв, затова прости им греховете и им дай изобилие от земни плодове, та те като се насищат и наслаждават, сред трудовете си, да прославят Тебе, Своя Бог – Подателя на всяко благо; а росата, която пада от небето, да им бъде за изцеление. Господи, Боже мой, излей над всички Твоята благодат!“

Братя и сестри,

             Днешното литургийно свето евангелие предава разговора между Господ Иисус Христос и една жена хананейка – езичница, която измолва от Спасителя изцеление за болната си бесновата дъщеря.
            Христос изпитва вярата на тази жена. Дори изглежда, сякаш иска да я отпрати с думите: „Аз съм пратен само при изгубените овци от дома Израилев“. Всъщност Спасителят, познавайки нейното сърце, иска да покаже на учениците си дълбоката вяра и смирение на жената хананейка.
             Въпреки че е езичница, тя разпознава Христос и Го нарича Син Давидов. Единственото й упование е в Чудотвореца, в Божия Син, Който е всемилостив.
             Господ казва, че трябва първо да благовести на сънародниците си, защото тям е отредено да чуят първи евангелието и те да го проповядват на езичниците.
             Но твърде често точно другородците имат сърца, прилични на онази благодатна почва, която ще даде плод стократен.
             С непоколебима вяра майката хананейка пристъпва към Спасителя. Тя знае, че Богочовекът няма да отхвърли майчината й молба. И след изпитване на нейното смирение, Господ възкликва пред всички: „Жено, голяма е твоята вяра, нека бъде по желанието ти“.
             И в същия час бесноватата дъщеря на хананейката оздравява.
             Да се поучим от вярата и смирението на хананейката, която въпреки привидния отказ, не спира да моли, да проси, да се приближава с молитва към Спасителя. Тя продължава да настоява за чудото.
             Ние може би нямаме бесновати дъщери, но имаме плът, беснееща от страсти. Поразени сме от духа на тщеславието, духа на завистта, духа на чревоугодието и самолюбието. Нападнати сме от беса на самочинието и от столикия бяс на гордостта. Всеки от нас е с явни или скрити недъзи. Затова с право трябва да викаме към Съвършения Лечител: „Господи помилуй!“ А ако не виждаме собствените си страсти, подклаждани от бесовете, значи сме обсебени и от беса на заблудата и нерадението.
             Да се молим, братя и сестри, горещо да се молим Господ да повдигне покривалото, скрило болезнените ни душевни язви. И Светлината на Светия Дух да прокуди, да изцели и оздрави тайните ни немощи, за да можем да принесем покаяние и отново да засияе очистената ни от греховете и страстите кръщелна одежда. Амин!
              Божието благословение да е с всички вас, по молитвите на Владичицата Богоматер и на днес честваните светии.

Иконата е копирана от pravlife.org

Братя и сестри,

            На днешния ден Църквата възпоменава двамата свидетели и вдъхновени глашатаи на радостния, най-радостния за човечеството факт – раждането на Месия. Месия от еврейски значи „Помазан“ и се превежда с названието „Христос“.
           Четиридесетдневният Богомладенец, донесен от Светата Дева и Обручника Йосиф, е посрещнат в храма от двама праведници – престарял благоговеен мъж и благочестива вдовица. Това са свети Симеон, поел на ръце Спасителя, и света Ана пророчица, Фануилова дъщеря.
            И двамата праведници разпознават в невръстния Младенец Стария по дни, разпознават в Него Божия Син, приел плът за спасението на света.
            Свети Симеон, наречен Богоприимец, отдавна чака да зърне Изкупителя, защото знае чрез Светия Дух, че не ще вкуси смърт, докле не види с телесните си очи Христа Господен.
             И ето – престарял отдавна, стигнал старческа седина, останал жив само, за да възвести дивното чудо, свети Симеон свидетелства с думите, станали неизменна част от вечерното богослужение:
             „Сега отпускаш Своя раб , Владико, според думата си, смиром, защото очите ми видяха Твоето спасение, което си приготвил пред лицето на всички народи – светлина за просвета на езичниците и слава на Твоя народ Израиля“.
             Да, сега след като се е изпълнило обещанието на Духа, че ще види с очите си Спасителя, благоговейният Богоприимец може да се отправи към лоното Авраамово.
             Неговият глас се слива с гласа на пророчица Ана, праведната вдовица от Асирово коляно, служеща Богу с пост и молитва, а сега и с възвестяването за великата милост на Боговъплъщението.
              Защото Христос казва: „Не да наруша съм дошъл, а за да изпълня“. И Неговата мисия, целият Му земен път, е точно изпълнение на Божествения закон. А според Мойсеевия закон трябва за свидетелство да пристъпят двама души. За свидетелство пред човеците, защото на Рождеството присъстваха ангелски хорове.
              Но смиреният Богомладенец съблюдава дадения от Самия Него Мойсеев закон. Двамата свидетели – благочестивите праведници Симеон и Ана пророчица възвестяват, говорят, увещават, че вече е дошъл Христос.
               Възвестено е на юдеите в Йерусалим, че Месия е дошъл. И през целия земен път на Спасителя чудесата на Божествената Му власт и дори гласът на Отца отново и отново говорят: „Бог дойде в плът. Дойде часа за спасение на изтерзания свят.“
               Дали всички са чули?
               Дали всички са разбрали?
               Не, разбира се. Единокръвният на Спасителя народ Го отхвърли. Затова малкото Христово стадо сме длъжни да изповядваме Спасителя не само на думи, а с дела на светлина и правда.
                Божието благословение да е с всички вас по молитвите на Майката Божия, свети Симеон Богоприимец и света  Ана пророчица.
                Честито на всички именици!

Иконата е копирана от evenimentulistoric.ro

          Радвай се благодатна Богородице Дево, защото от тебе изгря Слънцето на правдата, Христос Бог наш, Който просвещава намиращите се в тъмнина. Весели се и ти, старче праведни, приел в обятията си Освободителя на нашите души, Който ни дарява възкресение.

Братя и сестри,

             Бог ни събра отново под купола на храма да тържествуваме велик Господски празник – Сретение Господне. Сретение значи среща – срещата между свети Симеон Богоприимец и Богомладенеца Христос. Свети Симеон е този свят старец, комуто Бог е открил, че не ще види смърт, докле не види Спасителя, дошъл в плът, а именно невръстния 40-дневен Богомладенец, донесен в Йерусалимския храм. Това е среща между Стария Завет, в лицето на благоговейния Симеон, и Новия Завет, в лицето на Въплътилия се Бог.
             Мнозина духоносни мъже от старозаветната свещена история предузнаха и предсказаха идването в света на обещания Съкрушител на главата на змията. Но само свети Симеон, наречен Богоприимец, се удостои да вземе на ръце Спасителя.
             Единствен той, ведно с Анна пророчица, доживя този тържествен миг – съзирането с телесните си очи на Богомладенеца – бъдещия Победител на ада и смъртта.
             Празник Сретение започва да се чества особено тържествено по целия християнски свят през 6-ти век, когато в дните на император Юстиниан няколкомесечен мор и земетръс е опустошавал Византийската империя. От момента на издаването на указа през 542 г. за всеобщо почитане на днешния ден, бедствията спират.
             И днес живеем в бедствено време. И днес върлува мор и има войни, и известия за гибелни конфликти. И днес повече отвсякъде сме застрашени и несигурни за бъдещето на света. Но днес ние страдаме и от още едно опустошение, а именно абсолютната безнравственост, пълното отпадане от всички ценности, поголовния морален разпад.
             И колкото по-значими думи за единение, мир, добруване и добра перспектива чуваме, толкова на дело триумфа на разтлението превзема всички сфери на обществения и личния живот.
             Дано да не доживеем времето, когато Църквата може да бъде санкционирана, задето проповядва извечните универсални библейски истини.
             Засега Църквата може да проповядва, но нейният глас е все по-самотен, все по-нечут, заглушен от хилядите призиви на един все по-отчужден, все по-оскъден на реалност дигитализиран свят, който е днешното обиталище на човека. И за съжаление липсата на ценности, различни от материалните стремежи, все повече превзема и възпитава съзнанието на хората.
             Най-яркият „идеал“ е пазаруването, най-важното дело е покупката на хубава кола или хубав телефон. Ние живеем тук и сега, без бъдеще, без минало, и Божият образ напълно е затъмнен.
             Затова – да не спираме да се молим на Майката Божия, на Честния Предтеча и на всички светии за спасение на нашия грехопаднал свят, изтлял в прелъстителни похоти и предаден на извратен ум.
             Божието благословение да е с всички нас, по молитвите на Богоматер, Царицата Небесна, по-чиста от слънчевия блясък, която не спира да се застъпва за света. Амин!

Иконата е копирана от nixpixmix.blogspot.com

към Начало

          Като претърпя страданията на плътта, блажени Трифоне, ти наследи божествената и безболезнена сладост на рая и прие от Христа венеца на безсмъртието. Затова изливаш реки на изцеления за тези, които с любов прибягват към твоята защита.

Братя и сестри,

           Днес честваме свети мъченик Трифон, християнин от малоазийска Фригия, претърпял ужасни мъчения заради Христа. Той е известен по целия християнски свят и като чудотворец и лечител.
           Знае се, че е спасил от  глад жителите на родното си село Комсада, когато посевите по нивите им били унищожени от вредители.
           По молитвите на младия Трифон, Бог изпраща ангел, който поразил вредните насекоми. Затова и до ден днешен Църквата проси молитвеното застъпничество на свети Трифон за благословение на ниви и лозя.
           И няма нищо чудно в това, защото и едно врабче не пада от стрехата без Божията воля, и Бог е промислил за всяка наша потреба.
           Имаме и молитвеното застъпничество на светиите – Божиите угодници и приятели, сред които сияе с нетленен венец, увенчаният за много сърби, свети Трифон.
           По неговите молитви, Бог да ни прости и помилва. Амин!

Иконата е копирана от pravoslavenhram.com

Лука 19:1-10

         След това Иисус влезе в Иерихон и минаваше през него.
         И ето, някой си, на име Закхей, който беше началник на митарите и богат човек, искаше да види Иисуса, кой е Той, ала не можеше от народа, защото беше малък на ръст. И като се затече напред, покачи се на една смоковница, за да Го види, защото щеше да мине оттам.
         Иисус, като дойде на това място, погледна нагоре, видя го и му каза: Закхее, слез по-скоро, защото днес трябва да бъда у дома ти.
         И той бързо слезе и Го прие с радост. И всички, като видяха това, зароптаха и казваха: Отби се при грешен човек.
         А Закхей застана и рече Господу: Ето, половината от имота си, Господи, давам на сиромаси и, ако от някого нещо съм взел несправедливо, ще отплатя четворно.
         Тогава Иисус рече за него: Днес стана спасение на тоя дом, защото и този е син на Авраама, понеже Син Човеческий дойде да подири и да спаси погиналото.

Братя и сестри,

       Чухме литургийното евангелско четиво, което ни описа срещата на Господ Иисус Христос с един богат и безнравствен човек, презрян бирник, служещ на езическата римска власт, мразен от всички юдеи – митаря Закхей. Евангелист Лука разказва, че многолюдно посрещане има Спасителя, влизайки в Йерихон. И един от онези, които искат да зърнат прославения Чудотворец, е митарят Закхей.

Има още →

     Пастирската лира на твоето богословие победи тръбите на ораторите, защото извираше от дълбините на Духа – така твоята проповед ставаше по-добра. Но моли Христа Бога, отче Григорие, да се спасят нашите души.

            На днешния ден, 25.01., Църквата отдава почит на свети Григорий Назиански, наречен Богослов, родственик на светии и близък приятел на свети Василий Велики, боговдъхновен християнски писател, изтънчен поет, задълбочен философ, блестящ ерудиран светител на четвъртото столетие, съумял най-прецизно да формулира християнските истини и да опровергае тогавашните лъжеучения, посветил целия си богоумъдрен живот на Църквата и на Христовото паство. Знае се, че когато отива в Константинопол, целият столичен град е бил под влияние на арианската ерес, а когато си тръгва оттам, всички вече били обърнати към истината от боговдъхновеното му слово. От догматическите му съчинения с най-голяма слава са „Пет слова за богословието“, където сякаш е най-блестящото догматическо изложение за тайните на Света Троица – опровержение на разпространените тогава заблуди. Неговите съчинения се ползват и от християнските мислители от по-късно време. Нека не забравяме свети Константин – Кирил Философ, създателят на нашата азбука, който почти изцяло построява своите аргументи при спора със сарацини и евреи върху изложенията на свети Григорий Богослов и в цялост усвоява неговите философски и реторични похвати.
           Неслучайно Църквата заслужено дава названието „Богослов“ на смирения Григорий. Богослов е наречен четвъртият евангелист – великият Йоан, прозрял най-дълбоко в Божиите тайни. Същото име е дадено и на духовния светилник на 11-ти век – свети Симеон Нови Богослов.

догмат – основна верова истина

Назианс – древен град в Мала Азия

Иконата е копирана от https://doxologia.ro

към Начало