Тропар на свети великомъченик Теодор Тирон

        За велико изповядване на вярата, сред пламъците като в тихи води се радваше светият мъченик Теодор; изгорен в огъня се принесе като сладък хляб на Пресвета Троица. По неговите молитви, Христе, Боже наш, спаси нашите души.

Братя и сестри,

            На днешния ден почитаме чудото, сторено от свети Теодор Тирон в началото на 4-ти век, 50 години след мъченическата му кончина.
            В дните на император Юлиан, наречен Отстъпник, заради отричането си от Христа и реставрацията на езичеството – в тези дни, по заповед на злочестивия император, в Константинопол всички сергии с храни на пазара били напръскани с идоложертвена кръв. Така императорът-богоборец искал да се подиграе на християнския пост. Но свети Теодор Тирон се явил във видение на тогавашния епископ и казал за това, като поръчал хората да варят по къщите пшеница с мед и така да се избавят от осквернената храна. Когато епископът попитал кой е светецът-воин, който му помага, свети Теодор разкрива името си и добавя, че е пратен в помощ на християните.
             Вижте колко чудна е грижата Господня за всички нас. Светиите – Божи служители, угодили Богу чрез праведен живот, а често и с мъченическа смърт, са наши най-близки приятели, бдящи над духовния ни живот. Те са нашето небесно семейство. Всеки от нас има силна духовна връзка със своя ангел-пазител и с именния си светия. По-често да се обръщаме към тях с молитви и просби, като не забравяме и Майката Божия, и честния Предтеча, които не спират да се молят за грешния свят.
             По традиция мнозина пристъпват днес към Свето Причастие. И така е редно, още в първите дни на поста да се единим със Светия Бог в Светата Чаша, та да имаме сили, подкрепени свише, да доведем доброделанието и труда на поста до Светата Пасха.
             Някои си мислят, че Светото Причастие е награда за строгия пост. Не, не е награда – никакви трудове, лишения и пости не ни правят достойни за драгоценната Господня Кръв. Всичко това получаваме даром, не поради нашите усилия, а поради Божието снизхождение и милост. Защото Христос ни обещава: „Аз ще бъда с вас до свършека на света“. Господ е с нас до свършека на света не само със Своето Божествено учение, повеляващо най-съвършен морал, но и със Светите си Тайнства, с които Църквата ни обдарява. А сред тях сияе като най-скъпоценен дар Светото Причастие – претворените от Дух Светий вино и хляб в Тяло и Кръв Христови.
            Блажени сме, трижди блажени, че можем да се утешим с Неописуемия, слязъл на земята.
            Блажени сме, че нашето грехопаднало естество е удостоено да стане храм на Живия Бог.
            Да даде Господ, с чистото свидетелство на своята съвест, да се причастяваме до свършека на дните си. Защото Бог единствен извършва тайнственото преобразяване на нашите сърца.
            И нека по-често, в съгласие с нашия изповедник, да пристъпваме към Светата Чаша. Защото това е най-реалната подкрепа, най-силната ни връзка с небето, най-благият дар, който изгаря тръните на съгрешенията и пороците ни.
            Благодатта на Господа нашего Иисуса Христа и любовта на Бога и Отца и Причастието на Светия Дух да е с всички нас. Амин!
            Честит празник!
            Честито на всички причастници!

Разгледайте презентацията „Свети Теодор Тирон.Тодоровден“
Копирайте презентацията „Свети Теодор Тирон. Тодоровден“

Разгледайте презентацията Иконите на светците-воини, Витезда
Копирайте презентацията Иконите на светците-воини, Витезда

Иконата е копирана от http://www.icons.ge

към Начало

          Знаем, че дните на Великия пост са богати на богослужебни особености. Акатистът на Божията Майка и неговото всеобщо прочитане през четирите петъчни повечерия на светата Четиридесетница е една от тези особености.
          Поетичната мерена реч на древния текст, ритмиката на повторенията на възхвалата, присъствието ни на повечерията – ето едно убежище, истински пристан, приютил ни далеч от смазващата тежест на угнетеното и забързано прагматично ежедневие.
          Акатистът е песнопение, при което всички стоим прави. Изправени молим благодатната закрила на Владичицата. Дошли сме в дома на Царя, редно е да почетем Майката на Царя – стълбата небесна, по която слезе Бог.
           В дните на изпитания и скърби, в дните, когато искаме да се съразпнем с Христа, искаме да водим в утеснение и молитвен призив духовна бран в име Христово – тези петъчни повечерия са истинска неподправена радост, духовен триумф, светло тържество, блясък на кандилата на вярата, блясък на светлите покровци, отново облекли храмовата завеса, престола и аналоите…
           „Возбранной воеводе победителная“ – започват свещениците в светло облачение. „На Тебе, Богородице, поборница – воевода, след като се избавихме от беди, пеем победни и благодарствени песни…“
            Ето – съзерцаваме като в огледало молитвения трепет на столетия християнска духовност, от момента, когато константинополските жители са призовавали непобедимата сила на Майката Божия да спаси християнския град.
            Няма значение за коя обсада става въпрос, няма значение при кой император, дори не е от толкова голямо значение кой е авторът на тези безсмъртни стихове. Дали е Роман Сладкопевец, комуто Св. Богородица е отредила специален дар, дали е свети Фотий, патриарх Сергий, Георги Писидийски, патриарх Герман или е някой от другите знаменити химнографи – за нас е важно, че това най-известно църковно песнопение е дело на Светия Дух, облагодатил ума и перото на боговдъхновения църковен писател. Важно е, че е угодно на Царицата Небесна да бъде възхвалявана по този начин – ето за това говори непрекъсваемостта на богослужебната употреба на акатиста.
             Животрептящото дихание на църковния живот е сътворило тази поезия, на която не е отсъдена забрава. Винаги в дните на Светата Четиридесетница християните от древност до днес се услаждат от хвалението към Колесницата пресветла на Оня, Който седи на херувимите.
             Радостта от това облажаване няма да стихне, защото портите адови не ще надделеят над Божия дом и до края на вековете в петъчните повечерия църквите ще пеят „Радвай се, Невесто неневестна“ – така, както ангелските хорове я прославят в незалязващия ден на небесното Царство.
             И тогава – в дните на написването на акатиста, е имало бран, и тогава в Константинопол християните, стеснени, притиснати, в пост, вкопчени за християнските светини, са отблъсквали чуждоземни нашественици и с литии и молитви са просили небесна милост.
             А ето – днес, по време на поста, в дните на духовната бран срещу скритите недъзи на душата, в дните на битката за отстояване на християнските ценности в противовес на самодоволната триумфираща псевдодуховност на нашето време, и ние като древните призоваваме Онази, която изхвърли от власт безчовечния мъчител.
             Възхваляваме Владичицата, като възпяваме в стихове темата на Благовещението – началото на нашето спасение, великата тайна на единението на Бога и човеците.
             За тази тайна – Боговъплъщението, съдбоносно за човешката история, послужи Онази, Която каза своето „Да“ на ангела и бе намерена достойна да стане Вместилище на Невместимия.
             До своята поява, непознато като жанр, това завършено, блестящо химнографско произведение с множеството си строфи, не просто обогатява византийската религиозна литература, то се превръща в образец на възхвала в метрична форма за цялостната православна писмовна традиция.
              Ние, българите, имаме преведен Акатиста още в края на 9 век, като част от богослужебната книга на Великия пост – Постния Триод. Още от ранните дни на нашето официално покръстване сме закърмени на роден език с възхвалата на Царицата, която обнови заченатите в грях. Още в младенческата си възраст новопокръстеният наш народ прекланя колене пред позлатения от Духа Кивот, пред Закрилницата, прогонваща всеки враг, всяко зло.
              Облажаваме я подобно на многочислените поколения Христови чеда преди нас, опиращи се на нейната майчина свобода в изпросването на милости.
              Без да имаме специален дял в нашата богословска наука, посветен на Светата Дева, ние величаем подобаващо Онази, която е по-чиста от слънчевия блясък.
              Жадуваме нейната милост така искрено, свободно, настойчиво, доверчиво, любящо, както всеки пристъпва към своята майка.
              Да, пристъпваме към Майката Божия, осиновителка на грешния човешки род, пристъпваме към Небесната Майка, към нашата Майка.
               И припяваме заедно с поколенията, обърнали взор към небесата, заедно с всички, които възхваляват Избавителката от злото – „Радвай се, Невесто неневестна…“

Източник: http://www.pravoslavie.bg

Иконата е копирана от i.pinimg.com

             Църквата ни призовава към покаяние с четенето на Великия покаен канон на свети Андрей Критски, който се чете на Великото повечерие през първите четири дни на първата седмица на Великия пост. Целият Велик покаен канон ще се чете и на Малкото повечерие в сряда (6 април, 2022 г.) на петата седмица на Великия пост.

Източник на текста: https://bulgarian-orthodox-church.org

             Църквата ни призовава към покаяние с четенето на Великия покаен канон на свети Андрей Критски, който се чете на Великото повечерие през първите четири дни на първата седмица на Великия пост. Целият Велик покаен канон ще се чете и на Малкото повечерие в сряда (6 април, 2022 г.) на петата седмица на Великия пост.

Източник на текста: https://bulgarian-orthodox-church.org

Икона: http://www.catalog.obitel-minsk.com

            Църквата ни призовава към покаяние с четенето на Великия покаен канон на свети Андрей Критски, който се чете на Великото повечерие през първите четири дни на първата седмица на Великия пост. Целият Велик покаен канон ще се чете и на Малкото повечерие в сряда (6 април, 2022 г.) на петата седмица на Великия пост.

Източник на текста: https://bulgarian-orthodox-church.org

              Да започнем с радост времето на поста, като се настроим за духовни трудове, да очистим душата си, да очистим тялото си; както постим от храна, да постим и от всяка страст и да се наслаждаваме на добродетелите на духа: чрез тях като се усъвършенстваме с любов, да се удостоим всички с духовна радост да видим всесветите страдания на Христа Бога и Светата Пасха.

            Църквата ни призовава към покаяние с четенето на Великия покаен канон на свети Андрей Критски, който се чете на Великото повечерие през първите четири дни на първата седмица на Великия пост. Целият Велик покаен канон ще се чете и на Малкото повечерие в сряда (6 април, 2022 г.) на петата седмица на Великия пост.

Източник на текста: https://bulgarian-orthodox-church.org

        Матея 6:14-21

           Защото, ако простите на човеците съгрешенията им, и вам ще прости Небесният ви Отец, ако ли не простите на човеците съгрешенията им, и вашият Отец няма да прости съгрешенията ви.
          Също, кога постите, не бивайте намръщени като лицемерните, защото те си правят лицата мрачни, за да се покажат пред човеците, че постят. Истина ви казвам, те получават своята награда.
          А ти, кога постиш, помажи главата си и умий лицето си, та да се покажеш, че постиш не пред човеците, но пред твоя Отец, Който е на тайно, и твоят Отец, Който вижда в скришно, ще ти въздаде наяве.
           Не си събирайте съкровища на земята, дето ги яде молец и ръжда, и дето крадци подкопават и крадат, но събирайте си съкровища на небето, дето ни молец, ни ръжда ги яде, и дето крадци не подкопават и не крадат, защото, дето е съкровището ви, там ще бъде и сърцето ви.

             Господ, моят Създател, взе мен от земна пръст и ме оживи като вдъхна в мен жизнено дихание и ме удостои да властвам над всичко видимо на земята и да съжителствам с ангелите. Но коварният сатана, като използва змията, ме съблазни с храна и ме разлъчи от Божията слава и ме предаде на смърт адова в земята; но като Владика и добросърдечен пак ме призови.

              Съблазнен с храна Адам, биде изгонен от Рая и седеше срещу него и ридаеше и стенеше със съкрушен глас и казваше: горко ми, че пострадах окаяният аз: не спазих единствената Божия заповед и загубих всички блага! Раю пресветли, който заради мен си насаден и заради Ева – затворен, моли Този, Който те сътвори и ме създаде, да се изпълня с твоите цветове! Също и Спасителят му казва: не искам смъртта на моето създание, но искам всички да се спасят и да достигнат до познание на истината, защото идещия при Мен няма да изгоня вън.

Братя и сестри,

           Ако простите на човеците съгрешенията им, и вам ще прости Небесният ви Отец. С тези Господни слова от знаменитата проповед на планината, Църквата ни напомня за прошката.
           Прошката, заедно с покаянието, е основа на духовния ни живот. Прошката и покаянието са неотделими едно от друго състояния.
           Ако нямаме покаяние, ако не потърсим корена на всички злини в собственото си грехопаднало сърце, в собствените си привички и наклонности, станали навици, а понякога и пороци, ако нямаме това покайно чувство, трудно ще можем да дадем прошка. Защото напълно илюзорно ще се виждаме безгрешни или пък добри, незаслужаващи осъждане хора. Липсата на покаяние ще попречи да дадем прошка и да поискаме прошка. Нашата мнима фарисейска праведност ще потуши всякакъв истински порив към духовен живот. Много често не желаем да поискаме прошка, за да не се почувстваме унизени. Нашата неистова гордост се бои от всяко унижение, за нас е най-угодно да се къпем в похвали и ласкателства. А това ще рече, че нямаме истински духовен живот.
           Когато видим себе си първи сред грешниците, тогава не ще ни бъде трудно и да поискаме прошка, и да се молим за враговете си, и поста и всяка добродетел да извършваме тайно.            Точно към това невидимо за телесните очи, скрито вътрешно преобразяване и излизане на вътрешния ни човек ни призовава Бог в дните на Великия пост. Защото постът е преди всичко духовен труд, вътрешна битка, бран срещу пагубните скрити недъзи на душата.
            Започваме тази битка с покаяние и прошка. Даваме прошка на всеки и от всеки искаме прошка. Мислим за себе си като за покаялия се митар: „Боже, бъди милостив към мен, грешния“. И добавяме с думите на блудния син: „Отче небесни, съгреших против небето и пред Тебе, позволи ми да бъда като един от наемниците Ти“.
           Страдаме, ако нямаме телесни сили за пост, но се смиряваме, знаейки, че болестите Бог ги допуска за нас наместо поста, да ни смиряват.
           И пристъпваме към Свето Причастие независимо колко малко сме постили (Бог знае нашите сили), пристъпваме, простили на ближния, с покаяние и изповед, към Светата Чаша, за да се единим с нашия Господ.
            Знаем, че който яде и пие Господнята кръв, ще има живот вечен и Бог ще го възкреси в последния ден.
            Благословени и спасителни пости желая на всички.
            И да не спираме да се молим за мир в света, за спиране на тази демонична злокобна война, в която врагът на нашето спасение – дяволът хвърли православните ни братя на взаимно изтребление. Да се молим с молебния канон на света Богородица – Владичица и Ходатайка за мира в света, та Господ да добави още благодатни дни за Своето изстрадало творение.
             Божието благословение да е с всички вас. Амин!

към Начало

Матей 25: 31-46

         А кога дойде Син Човеческий в славата Си, и всички свети Ангели с Него, тогава ще седне на престола на славата Си, и ще се съберат пред Него всички народи и ще отдели едни от други, както пастир отлъчва овци от кози, и ще постави овците от дясната Си страна, а козите – от лявата.
           Тогава Царят ще каже на ония, които са от дясната Му страна: Дойдете вие, благословените на Отца Ми, наследете царството, приготвено вам от създание мира, защото гладен бях, и Ми дадохте да ям, жаден бях, и Ме напоихте, странник бях, и Ме прибрахте, гол бях, и Ме облякохте, болен бях, и Ме посетихте, в тъмница бях, и Ме споходихте.
          Тогава праведниците ще Му отговорят и кажат: Господи, кога Те видяхме гладен, и нахранихме, или жаден, и напоихме? Кога Те видяхме странник, и прибрахме, или гол, и облякохме? Кога Те видяхме болен, или в тъмница, и Те споходихме?
         А Царят ще им отговори и каже: Истина ви казвам, доколкото сте сторили това на едного от тия Мои най-малки братя, Мене сте го сторили.
         Тогава ще каже и на ония, които са от лява страна: Идете от Мене, проклети, в огън вечний, приготвен за дявола и неговите ангели, защото гладен бях, и не Ми дадохте да ям, жаден бях, и не Ме напоихте странник бях, и не Ме прибрахте, гол бях, и не Ме облякохте, болен и в тъмница, и не Ме споходихте. Тогава и те ще Му отговорят и кажат: Господи, кога Те видяхме гладен, или жаден, или странник, или гол, или болен, или в тъмница, и не Ти послужихме?
        Тогава ще им отговори и каже: Истина ви казвам, доколкото не сте сторили това на едного от тия най-малките, и Мене не сте го сторили.
        И тия ще отидат във вечна мъка, а праведниците – в живот вечен.

Братя и сестри,

             В днешната неделя Месопустна, когато за последен път вкусваме месо, в знак на подготовка към Великопостните дни, в днешната неделя Църквата възпоменава най-величавото събитие на бъдните дни – свършека на човешката история и края на този свят в познатия му вид. Като знаем,че небе и земя ще преминат, но Господните думи няма да преминат, четем с трепет и страх Божий описанието на това най-грандиозно събитие – Страшния съд.

Има още →

Братя и сестри,

            „Бог е любов“, както ни поучава апостолът на любовта – свети Йоан Богослов. И ние, човеците, Неговите създания, украсени с Неговия образ и призвани към богоподобие, сме свързани с връзките на любовта.
             Точно любовта, която „никога не отпада и не дири своето“, ни е събрала днес тук, за да отправим заупокойни молитви към Всевишния за нашите починали сродници и за всички, споминали се от създание мира досега.
              „Бог не е Бог на мъртви, а на живи, и у Него всички са живи“ (Лука 20:38). Знаейки това, Църквата се застъпва за починалите верни и на всяка божествена литургия свещенослужителят отделя частица от просфората за починалите. Знаем, че лъч Божествена светлина достига до тях, при поменаване на техните имена от свещеника. Дано някой един ден да записва и нашите имена заупокой, та по Божията милост да намерим утеха в деня на нелицеприятния Божи съд.
               Да не спираме четенето на псалтир заупокой, нито милостинята за покриване греховете на починалия, нито да охладняваме в ревността за панихиди и заупокойни молитви. Защото грижата за нашите любими хора не е секнала. И дори сега имат още по-голяма нужда от нашите молитви и нашата помощ, отколкото приживе. Да не забравяме, че броени години ни делят от края на земния ни път и ще се представим в Господа, а нашите заупокойни молитви и милостиня са дело на милосърдие, сторено от обич, на което Божествената любов ще се отзове.
               По Божи промисъл днешната Задушница съвпада с честването на великия чудотворец, светецът на двете сестри-църкви – Българска и Руска – свети Серафим, епископ Богучарски. Да отправим молитви и към него, та той, имайки велико дръзновение пред Господа, сам да се застъпи за починалите отци, братя и сестри, да се застъпи за мир в света в сегашните скръбни и ужасни дни! Амин!

Икона: zadonsk-monastyr.ru

Тропар

         Просияла от земята, Предтечевата глава изпуска лъчи на нетление за изцеление на верните; във висините събира множество ангели, на земята призовава човешкия род, да отдадат единогласно слава на Христа.

Кондак, гл. 2

        Пророче Божий и Предтечо на благодатта, намерили главата ти като най-свещена роза, израснала на земята,
всякога получаваме изцерение, защото ти пак, както преди, проповядваш покаяние в света.

            На 24 февруари Църквата възпоменава първото и второто намиране на Честната глава на Предтечата Господен. Първото намиране на тази безценна светиня е в дните на света Елена, майката на свети Константин Велики, обновителката на светите земи. Второто намиране е през 5 век (452 г.), описано от архим. Маркел. А свети Симеон Метафраст, създател на най- изящните и завършени византийски жития, разказва в житието на преподобна Матрона за тази велика светиня, която чрез мироточене изцелила слепороден.
           Третото намиране на укритата от еретиците-иконоборци светиня Църквата почита на 25 май, още от дните на окончателната победа на иконопочитанието. Днес части от Честната глава на Предтечата има в Рим, в манастира Дионисиу на Света Гора и в румънския манастир „Калуя“.

Жития на светиите, Февруари, изд. „Св.вкмч Георги Зограф“, 2002 г, с.565

Икона: http://www.tsn.ua