Братя и сестри,

          Велика утеха ни дава Господ с възкресяването на четиридневния Лазар. Спасителят и друг път е възкресявал мъртви. И друг път Божията сила е променяла обичайния ход на грехопадналата ни природа, наследила смърт и тление. Христос възкресява и дъщерята на началника на синагогата, и сина на Наинската вдовица.
          Но днес Той, Всемилостивият, тъжен духом се доближава до гробната пещера на Своя приятел, брата на Марта и Мария. И евангелист Йоан добавя: „Иисус се просълзи“. Да, в гробницата, в напредналото тление, с повити нозе и ръце лежи не само Лазар. Тук е положен целокупният човешки род, който бе създаден за безсмъртие, но поради завист от дявола, се срина от високото си назначение, напусна рая и наследи горчивия плод на грехове, болести, старост и смърт. В гроба е положен Господния приятел, обичания от Господа Лазар. В гроба е плененото от дявола и смъртта човечеството, призвано за вечност, а наследило разтление.
          Господ се просълзява тук, пред гроба на Лазар, както се просълзява и пред Йерусалим, Божия град, който Го не позна и Го отхвърли.
          Всемилостивото сърце на Богочовека милее за похитения от врага Божи образ. Защото чрез всяка човешка смърт, в гроба се полага сътворения по Божи образ, призван за висота и богоподобие наследник на Царството.
         Затова толкова немислима, шокираща, страшна и неприемлива е смъртта. Тя е враг, от който не бихме се спасили, ако не беше дошъл Богочовекът.
         Приел човешката природа изцяло, лишен единствено от грях, Изкупителят стои пред гроба на Лазар. И риданието на сестрите, и забележките на ироничните юдеи, и исконната човешка потрес пред смъртта тегнат към всесилието на Божията милост.
          Защото не е по нашите сили да се преборим с древния човешки враг, предизвикал изгонването ни от рая. Не можем да се справим с този наш най-зъл противник – смъртта и онзи у когото е властта на смъртта, сиреч дявола.
          Но Възкресителят е вече тук. Онзи, Който ще примири Отца с грехопадналия свят, е тук. Синът на Девата, Смиреният галилейски дърводелец. Старият по дни е тук. Просълзен, Създателят на света, чрез Когото всичко е станало, оплаква предадения на тление човешки род.
          И само след броени мигове Словото, Което каза: „Да бъде светлина“, ще заповяда на Лазар да излезе от гроба. И голямото, голямото множество оплаквачи, дошли от близко и далеч, ще чуят божествения глас, същия глас, който ще призове всинца ни при Второто Пришествие.
           „Лазаре, излез“ – извиква Господ с висок глас. И послушният на Живия Бог излиза с повити нозе и ръце. Предаденият вече на тление се връща в нашия свят, където обладаните от злост Божии врагове ще търсят да го убият, да го погубят отново, за да унищожат живото чудо, сторено от Месията. А възкресеният от Христос Божи приятел ще живее още цели 30 години като епископ на древния Китион, днешен Ларнака на остров Кипър.
            Възкресяването на четиридневния Лазар е предобраз на Христовото Възкресение – неописуемия триумф над смъртта, който ще бъде само след няколко дни. Лазарова събота ни услажда и ни опиянява с възторга на непредставимото, случило се пред очите на всички, на най-радостното, покрило трагичния плод на нашата унаследена повреда, дава ни сили да вдъхнем от блаженството на близките, прегърнали дошлия от оня свят скъп сродник.
            „Христе Боже, за да увериш в общото възкресение преди Твоите страдания, от мъртвите въздигна Лазар“ – пее на днешния ден Църквата. И ние ликуваме заедно с безчисленото множество християни от всички времена, ликуваме ободрени и подкрепени в дните преди най-скръбното събитие – Разпятието Христово и най-възторженото – Възкресението Христово.
           И молим Всемилостивия Спасител да възкреси и нашите помрачени от грехове души! Амин!

Копирайте: Проповед на Лазаровден, 2024

Изображение: http://www.parohia.org

Марк 9:17-31

          Един от народа отговори и рече: Учителю, доведох при Тебе сина си, хванат от ням дух. Дето и да го прехване, тръшка го, и той се запеня, и скърца със зъби, и се вцепенява. Говорих на учениците Ти да го изгонят, ала не можаха.
          Иисус му отговори и рече: О, роде неверен, докога ще бъда с вас? Докога ще ви търпя? Доведете го при Мене!
          И доведоха го при Него. Щом бесният Го видя, духът го стресе, той падна на земята и се валяше запенен.
          И попита Иисус баща му: Колко време има, откак му става това? Той отговори: От детинство, и много пъти духът го хвърляше и в огън, и във вода, за да го погуби. Но, ако можеш нещо, смили се над нас и ни помогни.
          Иисус му рече: Ако можеш да повярваш, всичко е възможно за вярващия.
          И веднага бащата на момчето викна и със сълзи казваше: Вярвам. Господи! Помогни на неверието ми. А Иисус, като видя, че се стича народ, запрети на нечистия дух и му рече: Дух неми и глухи, Аз ти заповядвам: излез из него, и не влизай вече в него! И духът, като изкрещя и го стресе силно, излезе, а момчето стана като мъртво, та мнозина казваха, че то е умряло. Но Иисус, като го хвана за ръка, изправи го, и то стана.
          И като влезе Иисус в една къща, учениците Му Го попитаха насаме: Защо не можахме ние да го изгоним?
           Отговори им: Тоя род с нищо не може да излезе, освен с молитва и пост.
           Като излязоха оттам, минуваха през Галилея, и Той не искаше някой да узнае. Защото учеше учениците Си и им казваше, че Син Човечески ще бъде предаден в човешки ръце, и на третия ден след убиването ще възкръсне.

“Тоя род с нищо не може да излезе, освен с молитва и пост“

 Братя и сестри,

          С тези думи нашият Господ Иисус Христос обяснява на апостолите защо те не са могли да изцелят бесноватия лунатик. Тази случка ни предава не само евангелист Марк, но също и евангелистите Матей и Лука.
          Докато Спасителят е на планината Тавор, където апостолите Петър, Иаков и Йоан съзерцават Неговото преобразяване, Неговата нетварна светлина и божествена слава, докато това се случва, останалите от дванадесетте ученици в подножието на планината се срещат с бесноватия лунатик, доведен от своя баща. Изглежда вярата у този измъчен родител не е достатъчно силна, изглежда и подигравките на присъстващите книжници повлияват на духа на апостолите. Но най-важното, най-важното Господ ни го разкрива след извършването на чудото – велика, велика вяра е необходима, а също и молитва и пост за изцеление на обсебените ни от страсти души.
           Да, нашите болки не са тъй явни. Нашата болест не е тъй видима, както е у нещастното момче, дълги години измъчвано от бесовете. Дяволът не ни поваля на земята. Поне не видимо.
           Но всъщност, макар и прикрито, всички, в по-голяма или в по-малка степен сме нападани от врага на нашето спасение.
           И нека не се лъжем. Когато застанем на Христовия път, на тесния път на скърбите, нападенията на злите сили се увеличават пропорционално на Божията благодат, която невидимо ни подкрепя. А онзи, който изобщо не търси Христа, онзи, който няма вяра, той сам по себе си е отблъснат от живителните струи на истинския живот. И дяволът не се стреми да го напада и терзае, защото такъв човек няма желание, нито възможност, нито намерение да води битка за спасението на душата си. Затова нерядко земният живот на такъв човек е охолен и радостен, пълен с всякакви земни блага, лишен от скърби и угнетение. Но ние знаем, че най-важното е придобиването на Царството Божие, което е цел на всеки християнин.
           Затова твърде много, твърде много са скърбите на всеки, който е решил да стъпи на този тесен път. Той е атакуван всекидневно, ежечасно от лукавия дух, притесняван е от невярващи роднини и приятели по плът, но не и по дух. Подиграван е в обществото, където поговорката „Прекален светец и Богу не е драг“ се е превърнала в универсално извинение за липсата на духовен живот.
           Защото зад укорното определение „прекален светец“ могат да се поставят всички, които ходят на църква, постят и се молят, изобщо всички, които съзнават, че отвъд видимото има обозрение на духовната битка, където наши съюзници са ангелите, светиите, Майката Божия и, разбира се, Господ.
           Братя и сестри, нека и за миг да не се съмняваме, че макар и атакувани от тъмните сили, макар и воюващи с поднебесните духове на злобата, макар и членове на войнстващата земна църква, ние сме покрити с великата благодат на Христовата невеста – Църквата и, че изпитанията ни са по мярата на нашите слаби човешки сили.
          Защото невъзможното за човека е възможно за Бога. Ако просим от Него духовното, Той ще усили в нас вярата, ще ни укрепи духовно, ще ни защити, ще ни помилва и съхрани. И не само за тоя временен живот, който е кратък като сън, но и за оня – вечния, за който не трябва да щадим никакви усилия.
           И молитвата „Господи, помилуй“ нека да е винаги в нашите умове и сърца. Та по застъпничеството на Майката Божия, на славния и велик Йоан Лествичник и на всички светии, живели като ангели, Господ да се смили над нас грешните и обсебените от страсти и недъзи. Амин!

Копирайте: Проповед на Неделя на преп. Йоан Лествичник, 2024

Икона: https://moiteikoni.wordpress.com/

Братя и сестри,

         Ние сме потопени в благодатното време на Великия пост. Църквата ни призовава да обърнем поглед навътре към своите души.
         Богослужението е различно, защото Великият пост има своя собствена химнография – песенно църковно творчество, дело на най-знаменити свети отци и църковни учители. Призовани сме на повечерия, където чуваме безсмъртните слова на покайния канон на свети Андрей Критски, всеки петък почитаме Майката Божия с Акатиста, посветен на нашата небесна Покровителка. В делничните дни се служи Преждеосвещена света литургия, която е вечерня, отслужена сутрин, и можем да пристъпим към Свето Причастие. Покровците в делничните дни, завесите и всичко в църквата е в тъмни тонове – знак на покайното ни настроение и съпреживяване на предстоящото Христово Разпятие, което неминуемо предшества Възкресението.
         Имаме много четива на богослужбите – в древност Църквата така е подготвяла готвещите се да приемат Свето Кръщение в нощта на Възкресение. Днес пък тези четива ни напомнят случки от Стария Завет, който е предварително стъпало към Новия Завет на благодатта.
        Напомнят ни, че рядко отваряме Свещеното Писание и творенията на светите отци, рядко четем душеспасителна литература. А тя е храна за душата, наш най-добър помощник в дните на Великия пост
        Господ да се смили над нашите немощи и да ни вразуми по Своята всеблага и спасителна воля. Амин!

Икона: https://alalum.wordpress.com

Марк 8:34-9:1

           И като повика народа с учениците Си, рече им: Който иска да върви, след Мене, нека се отрече от себе си, да вземе кръста си и Ме последва.
           Защото, който иска да спаси душата си, ще я погуби, а който погуби душата си заради Мене и Евангелието, той ще я спаси.

Има още →

          На 6 април почитаме паметта на великия просветител, преводач и книжовник, богоумъдрения Методий, брат на свети Константин – Кирил, наречен Философ.
          Ето заключителната част на пространното житие на свети Методий, излязло изпод перото на някой от близките негови ученици:

„.…..  След това, като остави настрана всичкия [житейски] шум и като възложи всичките си грижи на Бога, най-напред постави от своите ученици двама свещеници, добри скорописци, и преведе бързо от гръцки език на славянски всичките [библейски] книги в пълнота, с изключение на Макавеите, в продължение на шест месеца, започвайки от месец март до двадесет и шестия ден на месец октомври. Като свърши, отдаде достойна хвала и слава на Бога, който дава такава благодат и такъв бърз успех. И като отслужи заедно с клира си светото тайно възношение, отпразнува паметта на свети Димитър. Защото преди това той беше превел заедно с Философа само Псалтира, Евангелието с Апостола и избрани църковни служби. А сега преведе и Номоканона, сиреч църковните правила, и Отеческите книги.
         Когато унгарският крал стигна до дунавските земи, пожела да го види. Макар че някои мислеха и казваха, че не ще се отърве без мъки, [Методий] отиде при него. А той, както подобава на господар, така го посрещна — почетно, тържествено и с радост. И като беседва с него, както подобава на такива мъже да беседват, прегърна го, почете го с големи дарове и го изпроводи, думайки: „Поменувай ме винаги, честний отче, в светите си молитви.“
         И тъй, като пресече всички обвинения от вси страни и затвори устата на многоглаголивите, той завърши земния си път и опази вярата, очаквайки венеца на правдата. И понеже беше благоугодил на Бога, той беше обикнат.
         Взе, прочее, да наближава времето да получи покой от страданията и награда за многото трудове. Тогава го запитаха, думайки: „Кого определяш, честний отче и учителю, измежду учениците си да ти бъде приемник в твоето учение?“ Той им посочи един от известните свои ученици, на име Горазд, и рече: „Този е един свободен мъж от вашата земя, начетен е добре в латинските книги и е правоверен; нека да бъде върху него божията воля и вашата обич, както и моята.“
         На Цветница, когато се бяха събрали всички люде, той влезе в църквата и макар и немощен, изрече благословения за царя, за княза, за духовниците и за целия народ и каза: „Пазете ме, деца, до третия ден.“ Така и стана. На третия ден на разсъмване той рече: „В твоите ръце, Господи, предавам духа си“, и почина в ръцете на свещениците в шестия ден на месец април, индикт трети, в шест хиляди триста деветдесет и третата година от сътворението на целия свят (885 г.).
         Учениците му го поставиха в ковчег, отдадоха му подобаващи почести, като отслужиха погребална служба на латински, гръцки и славянски, и го положиха в съборната църква. И той се присъедини към отците си и към патриарсите, пророците, апостолите и мъчениците. Събра се народ от без числено множество, хора, които го изпроводиха със свещи, плачейки за добрия учител и пастир: мъже и жени, малки и големи, богати и бедни, свободни и роби, вдовици и сираци, чужденци и туземци, недъгави и здрави — всички [оплакаха] оногова, който беше всичко за всички, за да спечели всички.
        А ти, света и пречестна главо, с молитвите си от висините поглеждай милостиво към нас, които копнеем за тебе. Избавяй от всяка напаст твоите ученици, разпространявай учението и прогонвай ересите, та и ние, като преживеем тук достойни за званието си, да застанем заедно с тебе като твое стадо от дясната страна на Христа Бога нашего, приемайки от него вечен живот. Нему се пада слава и чест вовеки веков. Амин!“

Превод: Хр. Кодов по текста на Успенския сборник от XII–XIII век.
Стара българска литература. Том IV. Житиеписни творби. Изд. „Български писател“, София. 1986 година

Прочетете целия текст на „Пространно житие на архиепископ Методий“

Икона: https://spiritofpleven.com

Марк 2:1-12

           След няколко дни Той пак влезе в Капернаум и се разчу, че е в една къща.
           Тозчас се събраха мнозина, тъй че и пред вратата не можеха да се поберат, и Той им проповядваше словото.
            И дойдоха при Него с един разслабен, когото носеха четворица, и като не можеха да се приближат до Него поради навалицата, разкриха и пробиха покрива на къщата, дето се намираше Той, и спуснаха одъра, на който лежеше разслабеният.
           Като видя вярата им, Иисус каза на разслабения: Чедо, прощават ти се греховете.
           Там седяха някои от книжниците и размишляваха в сърцата си: Какво тъй богохулствува Тоя? Кой може да прощава грехове, освен един Бог?
           Иисус, веднага като узна с духа Си, че размишляват тъй в себе си, рече им: Що размишлявате това в сърцата си? Кое е по-лесно да кажа на разслабения: Прощават ти се греховете ли, или да кажа: Стани, вземи си одъра и ходи? Но за да знаете, че Син Човеческий има власт на земята да прощава грехове (казва на разслабения): Тебе казвам, стани, вземи си одъра и върви у дома си.
           Той веднага стана и, като взе одъра си, излезе пред всички, тъй че всички се чудеха и славеха Бога, като казваха: Никога такова нещо не сме виждали.

Проповед на Неделя Втора на Великия пост

Братя и сестри,

            В днешното литургийно евангелско четиво свети евангелист Марк разказва за изцелението на един тежко болен –  разслабен, ще рече парализиран човек.
           Като имат велика вяра, неговите близки разкриват покрива на къщата, където Господ Иисус Христос проповядва – разкриват покрива, за да спуснат болния с носилка в нозете на Христа. Това те правят в желанието си да доведат парализирания до Спасителя Христос, защото има голямо множество народ, дошли да слушат Словото и да се лекуват

Има още →

          Днес е начало на нашето спасение и откриване на вечната тайна: Синът Божи става Син на Дева, и Гавриил благовести благодат. Затова и ние с него да зовем към Богородица: 
          Радвай се благодатна, Господ е с тебе!

Братя и сестри,

         Днес е началото на нашето спасение. Предвещаното още на нашите прародители избавление е близо. Чуваме благата вест за Зачатието Христово. Смирената Девица от Давидовия род се намира достойна в Божиите очи, за да послужи за великата тайна, да стане Вместилище на Невместимия. От Светия Дух се зачева в девичата утроба Царят на царете, Божият Син, Онзи, Който ще смаже главата на древната змия.
         Благодатната Избраница може да се радва с пълно сърце. Нейният Син е Спасителят на света, предсказаният от пророците – Помазаникът Княз.
         Неописуемият Бог, Който създаде света, доброволно прие да се посели в утробата на Девица. Затова и възпяваме Благовещение като начало на нашето спасение.
         Съкрушителят на ада, Победителят на смъртта, Изтребителят на преизподнята, Всемилостивият и Величавият, от престола на вечността реши да се посели сред човеците, за да ги спаси.
         Защото никой, никой не би могъл да ни изтръгне от властта на греха, смъртта и дявола, ако не бе решил да се въплъти Богочовекът.
         Блажени сме, че се намери сред човешкия род пречист и достоен съсъд, съвършената по съвест и добродетели Дева, която послужи за тази велика тайна. Затова и архангелът благовести: „Радвай се, благодатна, Господ е с тебе. Благословена си ти между жените“. С този архангелски поздрав се обръщаме към Майката Божия, почитаме Я и Я тачим като облажавана от всички родове.
         Защото Светата Дева, Пресвятата Владичица, Царицата Небесна има велика сила да измолва и обгрижва целия човешки род. И на нейната всесилна молитва, на нейната майчинска свобода да измолва прощение, ние се уповаваме днес.
         Защото повече от всякога Христовата Църква е застрашена, макар да са отминали времената на гоненията. Днес ни грози опасността от изкривяване на християнските ценности, от помрачаване на Христовото послание, от отхвърляне на библейския светоглед, от лукава подмяна на истината с лъжа. Днес, под знака на мнимото добро и благоденствието, под знака на всеобщия напредък и обединение се прокрадват нехристиянски, небиблейски и в пълен разрив с традиционния светоглед ценности, наричани „нова нормалност“.
         Длъжни сме да знаем, та поне ние да не бъдем излъгани  – нормалността е една и единствена – онази, която е явена в Свещеното Писание и разкрита в Свещеното Предание, чийто носител е Църквата, древната апостолска Църква. Всичко друго, което вече ни се налага от най-високи места, е отстъпление от истината, отстъпление от нормалността, погибелно омрачаване на човешкия дух.
         Защото не само се храним с отровна сурогатна храна, с ГМО и различни химикали, но и духовно вкусваме отровата сатанинска – прелъстителност на душевредни идеи и влияния, които ни засипват от медии и интернет, законодателство и образование.
         Към кого да прибегнем, освен към Всеблагата Майка на нашия Бог? Към кого друг да се обърнем за помощ, освен към Нея, както хилядолетия християните са правили при смъртна опасност? Кого друг да молим за застъпничество, освен нашата Владичица?
         Кой има най-голямо дръзновение пред Божия престол, освен седящата по-горе от херувими и серафими?
         Затова нека усилим молитвата си, да усилим молението си, та Майката Божия да ни покрие със Своя Покров. И да измоли, да измоли още добри дни, дни на правда и радост в Светия Дух, дни на покаяние и смирение за грешния човешки род!
          Честит празник на всички!
          Божието благословение и закрилата на Всеблагата Владичица наша Богородица да е с вас и вашите чада. Амин!
         Честито на всички именици!

Проповед на Благовещение, 2024

Икона: http://www.tourinfo.bg

   Йоан 1:43-51

          На другия ден Иисус поиска да отиде в Галилея, и намира Филипа и му казва: Върви след Мене. А Филип беше от Витсаида, от града Андреев и Петров.
          Филип намира Натанаила и му казва: Намерихме Иисуса, сина Йосифов, от Назарет, за Когото писа Мойсей в Закона, и говориха пророците.
          А Натанаил му рече: От Назарет може ли да излезе нещо добро?
          Филип му казва: Дойди и виж.
          Иисус видя Натанаила да отива към Него и казва: Ето истински израилтянин, у когото няма лукавство.
          Натанаил Му казва: Отде ме познаваш? Иисус отговори и му рече: Преди Филип да те повика, когато ти беше под смоковницата, видях те.
           Натанаил Му отговори: Рави! Ти си Син Божий, Ти си Царят Израилев.
           Иисус му отговори и рече: Ти вярваш, понеже ти казах: видях те под смоковницата, по-големи неща от това ще видиш.
           И казва му: Истина, истина ви говоря, отсега ще виждате небето отворено, и Ангелите Божии да възлизат и слизат над Сина Човечески.

Братя и сестри,

           Чухме днешното литургийно евангелско четиво. Господ Иисус Христос повиква първите си ученици. Той призовава апостол Филип, а Филип намира Натанаил и му съобщава, че вече Месия е дошъл. Това е Иисус, син Йосифов, от Назарет, за Когото е писано в Мойсеевия закон и пророческите книги.

Има още →

       Тропар на свети великомъченик Теодор Тирон

        За велико изповядване на вярата, сред пламъците като в тихи води се радваше светият мъченик Теодор; изгорен в огъня се принесе като сладък хляб на Пресвета Троица. По неговите молитви, Христе, Боже наш, спаси нашите души.

Братя и сестри,

            На днешния ден почитаме чудото, сторено от свети Теодор Тирон в началото на 4-ти век, 50 години след мъченическата му кончина.
            В дните на император Юлиан, наречен Отстъпник, заради отричането си от Христа и реставрацията на езичеството – в тези дни, по заповед на злочестивия император, в Константинопол всички сергии с храни на пазара били напръскани с идоложертвена кръв. Така императорът-богоборец искал да се подиграе на християнския пост. Но свети Теодор Тирон се явил във видение на тогавашния епископ и казал за това, като поръчал хората да варят по къщите пшеница с мед и така да се избавят от осквернената храна. Когато епископът попитал кой е светецът-воин, който му помага, свети Теодор разкрива името си и добавя, че е пратен в помощ на християните.
             Вижте колко чудна е грижата Господня за всички нас. Светиите – Божи служители, угодили Богу чрез праведен живот, а често и с мъченическа смърт, са наши най-близки приятели, бдящи над духовния ни живот. Те са нашето небесно семейство. Всеки от нас има силна духовна връзка със своя ангел-пазител и с именния си светия. По-често да се обръщаме към тях с молитви и просби, като не забравяме и Майката Божия, и честния Предтеча, които не спират да се молят за грешния свят.
             По традиция мнозина пристъпват днес към Свето Причастие. И така е редно, още в първите дни на поста да се единим със Светия Бог в Светата Чаша, та да имаме сили, подкрепени свише, да доведем доброделанието и труда на поста до Светата Пасха.
             Някои си мислят, че Светото Причастие е награда за строгия пост. Не, не е награда – никакви трудове, лишения и пости не ни правят достойни за драгоценната Господня Кръв. Всичко това получаваме даром, не поради нашите усилия, а поради Божието снизхождение и милост. Защото Христос ни обещава: „Аз ще бъда с вас до свършека на света“. Господ е с нас до свършека на света не само със Своето Божествено учение, повеляващо най-съвършен морал, но и със Светите си Тайнства, с които Църквата ни обдарява. А сред тях сияе като най-скъпоценен дар Светото Причастие – претворените от Дух Светий вино и хляб в Тяло и Кръв Христови.
            Блажени сме, трижди блажени, че можем да се утешим с Неописуемия, слязъл на земята.
            Блажени сме, че нашето грехопаднало естество е удостоено да стане храм на Живия Бог.
            Да даде Господ, с чистото свидетелство на своята съвест, да се причастяваме до свършека на дните си. Защото Бог единствен извършва тайнственото преобразяване на нашите сърца.
            И нека по-често, в съгласие с нашия изповедник, да пристъпваме към Светата Чаша. Защото това е най-реалната подкрепа, най-силната ни връзка с небето, най-благият дар, който изгаря тръните на съгрешенията и пороците ни.
            Благодатта на Господа нашего Иисуса Христа и любовта на Бога и Отца и Причастието на Светия Дух да е с всички нас. Амин!
            Честит празник!
            Честито на всички причастници!

Разгледайте презентацията „Свети Теодор Тирон.Тодоровден“
Копирайте презентацията „Свети Теодор Тирон. Тодоровден“

Разгледайте презентацията „Иконите на светците-воини“ (Учебници – Витезда)
Копирайте презентацията „Иконите на светците-воини“ (Учебници – Витезда)

Копирайте: Проповед на Тодоровден

Иконата е копирана от http://www.icons.ge

към Начало

Простено! – Прости!

Матей 6:14-21

         Защото, ако простите на човеците съгрешенията им, и вам ще прости Небесният ви Отец, ако ли не простите на човеците съгрешенията им, и вашият Отец няма да прости съгрешенията ви.
         Също, кога постите, не бивайте намръщени като лицемерните; защото те си правят лицата мрачни, за да се покажат пред човеците, че постят. Истина ви казвам, те получават своята награда.
          А ти, кога постиш, помажи главата си и умий лицето си, та да се покажеш, че постиш не пред човеците, но пред твоя Отец, Който е на тайно, и твоят Отец, Който вижда в скришно, ще ти въздаде наяве.
          Не си събирайте съкровища на земята, дето ги яде молец и ръжда, и дето крадци подкопават и крадат, но събирайте си съкровища на небето, дето ни молец, ни ръжда ги яде, и дето крадци не подкопават и не крадат, защото, дето е съкровището ви, там ще бъде и сърцето ви.

Братя и сестри

          Не е случайно, че на днешната Неделя Сиропустна, навечерие на Великия пост, ние си даваме взаимна прошка. Чухме литургийното евангелско четиво, където Господ казва: „Ако простите на човеците съгрешенията им, и вам ще прости Небесният ви Отец“. Това ще рече – нашите грехове спрямо Бог и ближните ще бъдат простени в тази степен, в която ние простим на онези, които са ни оскърбили.
          За да е спасителен постът ни, за да е богоугодно всяко наше начинание, за да имаме духовна полза, е нужна точно прошката – дълбока, искрена, от сърце, прошка, която ни прави християни не само на думи. Без да простим, без да направим усилие в тази посока, без да сломим гордостта си, която е източник на всяка злина, ние не ще положим на здрава основа своя духовен подвиг.
          Защото постът е точно духовен подвиг, не просто ограничаване от храна и питие, а стремеж към повече молитва, повече добродеяние, пълно вникване в скритите недъзи на душата, искрено покаяние.
          Това отличава истинският пост от обикновеното ограничение. Защото това, че сме болни и не можем да постим като другите, не означава, че не трябва да упорстваме в молитвата, опазването на сетивата, милостинята, обгрижването на нуждаещите се. И ако не можем да помогнем някому с пари, трудно ще се оправдаем, ако не се потрудим с молитва за него. Защото молитвата е пръв и най-голям духовен подвиг. И тъкмо молитвата ще породи другите добродетели – кротост, мир, правда, проясняване на духовните ни сетива.
           Знаем от древните отци, че постът и молитвата са двете крила, които ни въздигат към духовното небе. Да, ако положим усилия да попостим във възможната за нас степен, без да лукавстваме и да пестим усилия, ако увеличим молитвата и посещението на великопостните служби, в които Църквата непрестанно ни напомня смисъла и целта на човешкия живот, то Божията благодат може да ни въздигне към духовното небе. И тогава по велика Божия милост може да се единим неосъдно с пречистото Тяло и драгоценната Кръв на Нашия Спасител и Изкупител.
          Нашият съкрушен дух е жертва Богу, нашето смирение е най-скъпоценен дар, който можем да принесем Богу, нашето покаяние и прошката, която искаме и даваме на всички, са истинското духовно богатство, което нито молец изяжда, нито  ръжда руши.
           Господ да се смили над нашите немощни духовни сили. Защото живеем в тревожно и оскъдняло откъм правда, истина и морал време. Жалеем и за кончината на първойерарха на светата ни Църква. Боим се от гибелния и лукав дух на подменени ценности, фалшив морал и дори афиширано беззаконие, което вече настъпва в нашето общество.
           Братя и сестри, да се молим, да се молим горещо за спасение на света, разтърсен от гибелни войни. Да се молим за чистотата на Църквата, която е Църква, докато е „стълп и крепило на истината“. Да се молим за достоен архиерей, който ще наследи блаженопочившия наш патриарх и, държейки здраво руля на църковния кораб, ще измоли Божията благодат да покрие по неизказан начин Божия народ. Да се молим Бог да ни укрие в тайното убежище на своето спасение, та неосъдно и нелицемерно да се причастяваме с Господните светини за прошка на греховете и за вечен живот.
            Желая на всички леки и спасителни пости. Моля за прошка от всички и давам прошка на всички. Довечера пък, от 17.00 часа е вечернята на взаимното опрощение, когато молим за прошка всеки, а това е истинско добро начало на благоприятното време за встъпване в тесния път на спасението, което е най-важно на света! Амин!

Изображение: https://theologikoanalogio.wordpress.com

към Начало