Твоята агница, Иисусе, зове с висок глас: Тебе, Женихо мой, обичам, и Тебе като търся, страдалчество приемам, и се съразпъвам, и се съпогребавам с Твоето кръщение и страдам заради Тебе, за да живея с Тебе, но като жертва непорочна приеми ме с любов, пожертвала се за Тебе. По нейните молитви, Господи, като милостив, спаси нашите души.

         Споменът за праведника е с похвали: за теб е достатъчно Господнето свидетелство, Предтечо, защото наистина си се показал най-почитан сред пророците, като си се удостоил да кръстиш в Йорданските води Проповядвания. Ти с радост пострада за истината и благовести на затворените в ада явилия се в плът Бог, Който взима върху Си греха на света и ни дарява велика милост.

          На Ивановден, по традиция, град Хасково чества бележито събитие – освобождаването на града от османско владичество с победоносния ход на руските войски, влезли в града на 20.01.стар стил / 07.01.нов стил 1878 година.

Иконата е копирана от www.dodiividi.blogspot.com

към Начало

          С добрия подвиг си се подвизавал, първомъчениче Христов и апостоле, и си изобличил нечестието на мъчителите. С камъни убит от ръцете на беззаконници, венец от десницата на Стоящия свише си приел и викайки към Бога си се отправил, като си казал: Господи, не им зачитай този грях.

Иконата е копирана от www.svetistefan.ca

към Начало

         С Твоето Рождество, Христе Боже наш, възсия на света светлината на познанието и чрез нея служителите на звездите от звездата се научиха да се покланят на Тебе, Слънцето на правдата, и да познават Тебе, Изтока от висините.
        Господи, слава на Тебе!

Иконата е копирана от http://www.pravoslavie.ru

към Начало

към Начало

          Правило на вярата и образец на кротостта, учител на въздържанието яви се за твоето „стадо“, показвайки им истината! Със смирението си получил величие, с бедността – богатство! Отче, свещеноначалниче Николае, моли Христа Бога да се спасят нашите души!

Иконата е копирана от http://www.giftsbg.net

         Да почетем света Варвара, защото с помощта и оръжието на кръста, тя – всечестната, разкъса примката на врага и като птица се освободи от нея.

Иконата е копирана от http://www.pravoslavno.ru

Лука 13:10-17

         В една от синагогите Той поучаваше в събота, и ето – една жена с немощен дух от осемнайсет години, тя беше прегърбена и не можеше никак да се изправи.
         Като я видя Иисус, повика я и рече и: Жено, освобождаваш се от недъга си!
         И сложи ръцете Си върху нея и тя веднага се изправи и славеше Бога.
         При това началникът на синагогата, негодувайки, задето Иисус в събота изцери, заговори и рече на народа: Шест дена има, през които трябва да се работи; в тях дохождайте и се лекувайте, а не в съботен ден.
          Господ му отговори и рече: Лицемерецо, не отвързва ли всеки от вас вола си или осела си от яслите в събота, и не води ли да го пои?
          А тая дъщеря Авраамова, която сатаната е свързал, ето вече осемнайсет години, не биваше ли да се освободи от тия връзки в съботен ден?
         И когато Той говореше това, всички, които бяха против Него, изпитваха срам, а целият народ се радваше за всички славни дела, вършени от Него.

Братя и сестри,

          Както чухме от литургийния евангелски текст, Господ Сам повикал болната прегърбена жена с немощен дух, свързана от сатаната цели 18 години. Сам я повикал да я освободи от недъга й.
          Така Той – Всеблагият и Всемогъщият Творец Промислител вика всички нас, прегърбените под бремето на греховете си, всички нас, вторачените в земните неща. Призовава ни, за да ни изцели. Търпеливо ни изчаква да намерим пътя към храма. Благ е като Родител, който оставя детето си още малко да поиграе, но в момента, когато детето застраши здравето си, улисано в играта, Той бърза да грабне и да го спаси.
          Господ е щедър на милости. И както щедро изцели прегърбената, вследствие може би на таен грях, жена, така може да изцели и нашите окаяни души.
          Не трябва да допускаме мисълта, че щом сме в църквата, значи автоматично ще се спасим.
Само Господ спасява. Само Господ знае кой ще се спаси.
Да не изпадаме в самомнение, че греховете ни не са страшни и щом се изповядваме и причастяваме четири пъти годишно – това е достатъчно за нашето спасение. Защото и най-дивните Христови угодници са виждали своите собствени грехове, дори в миговете на духовна зрялост и мир.
          Свети Исаак Сирин казва, че Църквата е спасението на тези, които са се загубили. Да, вече сме тук, в църквата. Да бдим сега, да не би напразно да сме тук, да не би помислите, осъждането, високомерието и тщеславието да не са товарът на нашето невидимо прегърбване и вторачване в земното.
          А Всеблагият Бог, като види нашата искреност, винаги ще ни помогне. Защото дори врабче не пада от стрехата без Неговия Промисъл.
          Да не презираме никого, да не се надсмиваме над чуждите грехове и пороци, и да виждаме себе си като най-достойни за осъждане – ето настроението на истинския християнин.
           Да даде Господ, по молитвите на днес честваната света великомъченица Варвара, на свети Йоан Дамаскин и на всички светии, да даде Господ със страх и трепет да извършим спасението си. Амин!

   Като първозван сред апостолите и брат на върховния (от тях – апостол Петър), моли се, Андрее, на Владиката на всички, да дарява мир на света и велика милост.

           Иконата е копирана от http://www.liveinternet.ru

Братя и сестри,

          Днес, 30 ноември, честваме свети апостол Андрей, наречен Първозвани, като повикан пръв на нелекото служение на апостолското дело. Свети Йоан Богослов пише за свети Андрей: „Той пръв намира брата си Симона (т.е. Петър) и му казва: Намерихме Месия“
          В мига, когато Господ  Иисус Христос казва на галилейските рибари: „Вървете след  Мене и Аз ще ви направя ловци на човеци“, Андрей, заедно със своя брат Симон Петър, оставя мрежите..
          И става Христов ученик, Христов апостол, съработник, труженик на нивата Христова, осенен в деня на Петдесетница с благодатните дарове на Светия Дух, неуморен проповедник на Христовото семе. Свети Андрей е един от 12-те апостоли, удостоени да присъстват на Тайната вечеря, когато Господ установява великото и страшно тайнство на светото Причастие.
          След спущането на Светия Дух, нему се пада по жребий прповед в страните около Черно море, земята на скитите, земите на Константинопол и Северна Гърция. Казват, че свети Андрей достига и до най-страшните и нецивилизовани земи – езическите хълмове, където след векове ще засияят златните кубета на Киев. В пророческо видение той съобщава, че Господ ще просвети и тази страна. В град Патра, на територията на днешна Гърция, свети Андрей е заловен от управителя Егеат и подложен на изтезания за Христовата вяра. С пламенно слово първозваният Христов апостол иска да обърне управителя към Христа, за да му спести вечните мъки. Защото знае, че тукашните мъчения, колкото и да са страшни, са временни, а истински страшни са вечните мъки, които очакват жестокото сърце на озлобения езичник.
          Свети апостол Андрей е привързан на кръст. Така той, както ще видим, и неговият брат Петър, споделят кръстната смърт, подобна на тази на Спасителя. След изтезанието и болките, той не спира да проповядва и дори увещава народа да не се стига до размирици. В последния ден на месец ноември, първозваният апостол е приет в Небесното Царство сред най-ближните Христови приятели.
По неговите молитви, Бог да прости и да ни помилва! Амин!