Марк 15:43-16:8

         Тогава Пилат, като искаше да угоди на тълпата, пусна им Варава, а Иисуса бичува и предаде на разпятие. Войниците пък Го отведоха вътре в двора, сиреч, в преторията, и събраха цялата чета войници, и Му облякоха багреница и, като оплетоха венец от тръни, наложиха Му го и почнаха да Го поздравяват: Радвай се, Царю Иудейски! Па Го биеха по главата с тръст и Го заплюваха и, коленичейки, кланяха Му се.’След като Му се наприсмяха, съблякоха Му багреницата, облякоха Му Неговите дрехи, и Го поведоха да Го разпнат.

Има още →

               Макар да беше запечатан гробът, Ти Животе,  Христе Боже, Възкресение на всички, от гроба възсия, и при заключени врати застана пред учениците, като чрез тях ни даде истинския Дух, по Твоята велика милост.

Евангелско четиво
Йоан 20:19-31

          А вечерта в тоя ден, първи на седмицата, когато вратата на къщата, дето се бяха събрали учениците Му, стояха заключени, поради страх от иудеите, дойде Иисус, застана посред и им казва: Мир вам!
          И това като рече, показа им ръцете и нозете и ребрата Си. Учениците се зарадваха, като видяха Господа.
          А Иисус пак им рече: Мир вам! Както Ме Отец прати, тъй и Аз ви пращам. И като рече това, духна и им казва: приемете Духа Светаго. На които простите греховете, тям ще се простят, на които задържите, ще се задържат.
           А Тома, един от дванайсетте, наричан Близнак, не беше с тях, когато дохожда Иисус. Другите ученици му казваха: Видяхме Господа. А той им рече: Ако не видя на ръцете Му белега от гвоздеите, и не туря пръста си в раните от гвоздеите, и не туря ръката си в ребрата Му, няма да повярвам.

Има още →

           От твоя неизчерпаем извор, богоблагодатна, ти ме даряваш, вечно бликайки потоците на твоята неизказана благодат, а понеже свръх нашето разбиране си родила Словото, умолявам те, ороси ме с твоята благодат, за да ти пея: радвай се, спасителна вода!

             Празникът на света Богородица – Живоприемни източник

           Всяка година на Светли петък (първият петък след Великден), православната църква празнува едно дивно чудо на света Богородица, което се случило през 5 век в Константинопол (днешен Истанбул). Близо до една от неговите порти, в малка горичка имало изворче, чиито води били целебни и вършели чудеса по молитвите на Пресвета Богородица. С времето обаче изворчето обрасло и потънало в забрава.
             Веднъж един воин, на име Лъв, докато се разхождал, срещнал на това място слепец, загубил пътя си. Лъв помогнал на слепеца да намери  пътя, след което човекът го помолил за малко вода. Войникът тръгнал да дири вода и след като дълго се лутал, ето че чул глас: „Императоре Лъве, потърси в гъстака на горичката и ще намериш вода. Занеси на слепеца да пие и после помажи очите му с калта от изворчето. Така ще узнаеш Коя съм. Аз ще ти помогна да построиш храм на Моето име тук, така че всички, които Ме призовават, да получават изпълнение на своите молитви и изцеление на недъзите си”.
             Този път Лъв намерил изворчето и изпълнил казаното. Слепият тоз час прогледнал и прославил Божията Майка за оказаната му милост. А Лъв впоследствие наистина станал император. Той наредил да почистят изворчето и построил над него храм в чест на Пресветата Дева. Изворът и храмът нарекли „Живоприемни Източник на Пресвета Богородица”. Множество чудеса ставали  и стават от водите на благословеното изворче.

Иконата е копирана от www.pravoslavie.bg

Христос Воскресе!

Воистину Воскресе!

               Христос възкръсна от мъртвите, като със смърт смъртта потъпка, и на тия, които са в гробовете, живот дарува.

               Макар и в гроб да слезе, Безсмъртне, обезсили силата на ада, и възкръсна като Победител, Христе Боже, като на жените мироносици извика: Радвайте се, и на Твоите апостоли мир дарува, а на умрелите даде възкресение.

Братя и сестри,

            С „Христос воскресе!“ се поздравяваме не само тази седмица, но и целия следпасхален период, чак до Възнесение. Но днешните дни  – Светлата седмица, е по-особен богослужебен период. Дните до Томина неделя, Църквата смята за един единствен ден на Възкресението, изобразяващ осмия век – блажената вечност, преобразения свят, деня без залез.
           В тази седмица е нестихваща радостта от Христовото Възкресение, райските двери са отворени, ние сме поканени на брачния пир на божествената любов. Затова и дверите към олтара са непрекъснато отворени.
           Дано пасхалната радост да не отшуми с края на Светлата седмица. Да даде Бог благодатният Му мир винаги да е с нас, непрогонен от нашите грехове. Амин!

          Христос воскресе!

Иконата е копирана от thriskeftika.blogspot.com

След изнасяне на плащаницата

             Тебе, Който се обличаш със светлината като с дреха, Йосиф сне от дървото заедно с Никодим и като Те видя мъртъв, гол, непогребан, жално взе да плаче и нарежда: Уви, пресладки Иисусе! Преди малко слънцето, като Те видя да висиш на кръста, с мрак се покри, земята от страх се разклати и църковната завеса се раздра. Но ето сега Те виждам, как заради мене доброволно прие смърт.
              Как да Те погреба, Боже мой, или с каква плащаница да Те обвия? С какви ръце да се докосна до Твоето нетленно Тяло? Или какви песни, Милосърдне, да изпея на Твоята смърт?
              Величая Твоите страдания, възпявам и Твоето погребение с Възкресението и викам: Господи, слава Тебе!

При целуване на плащаницата

             Дойдете да възхвалим Йосифа приснопаметни, който привечер отиде при Пилат и изпроси Живота на всички. „Дай ми, казва, Тоя Странник, Който няма где глава да подслони. Дай ми Тоя Странник, Когото лукав ученик на смърт предаде. Дай ми Тоя Странник, Когото Майка Му, като Го гледаше да виси на кръста, плачеше и майчински нареждаше:

Има още →

Вход Господен в Йерусалим

         Носен на небесата върху престол, а на земята върху осле, Христе Боже, прие хвала от ангелите и прослава от децата, които Ти викаха: Благословен си Ти, Който дойде да призовеш Адама.

                  Братя и сестри,

            От най-ранно християнско време Христовите следовници с палмови и маслинови клонки или като нас – с върбови клончета, идат към храма да почетат Входа Господен в Йерусалим. Да почетат Царя на царете и Господаря на господарите, Твореца на вселената, Подателя на живот, Съживителя на мъртъвци, Сина на Отца, Княза на мира, идещ да завърши грандиозното дело на нашето спасение.
             Припознат като Месия, като Божи Избраник и Спасител, Богочовекът е посрещнат от множеството йерусалимски християни и техните деца, от дошлите за празник Пасха и от всички, узнали за чудното възкресване на четиридневния Лазар. Мнозина, мнозина благославят Идещият в име Господне. И кой знае – дали сред тях не са и онези, които след няколко дни ще викат  пред преторията на управителя: „Разпни Го, разпни Го!“

Има още →

Йоан 11:1 -45      

         Беше болен някой си Лазар, от Витания, от градеца на Мария и сестра и Марта. (А Мария, чийто брат Лазар бе болен, беше оная, която помаза Господа с миро и отри нозете Му с косата си.)
          Сестрите проводиха да Му кажат: Господи, ето оня, когото обичаш, е болен!
          Като чу това, Иисус рече: Тая болест не е за умиране, а за слава Божия, за да се прослави чрез нея Син Божий. Иисус обичаше Марта, и сестра й, и Лазаря. А когато чу, че е болен, престоя два дни в мястото, дето се намираше.
           След това рече на учениците: Да идем пак в Иудея.
           Учениците Му рекоха: Рави, сега иудеите искаха с камъни да Те убият, и пак ли там отиваш?
            Иисус отговори: нали дванайсет часа има в деня? Който ходи дене, не се препъва, защото вижда светлината на тоя свят, а който ходи нощя, препъва се, защото светлината не е в него. Той рече това и после им казва: Лазар, нашият приятел, е заспал, но отивам да го събудя.
Учениците Му рекоха: Господи, ако е заспал, ще оздравее.

Има още →

           Днес е начало на нашето спасение и откриване на вечната тайна: Синът Божи става Син на Дева, и Гавриил благовести благодат. Затова и ние с него да зовем към Богородица: 
          Радвай се благодатна, Господ е с тебе!

          На Тебе, Богородице, Поборницата Воевода, ние твоите раби, като се избавихме от беди, пеем победни и благодарствени песни, и понеже имаш непобедима сила, от всякакви беди ни освободи, за да ти пеем:
           Радвай се, Невесто неневестна!

Проповед на Благовещение

Братя и сестри,

            Откъде ни е тази радост, да честваме още веднъж началото на нашето спасение – деня на Зачатието Христово, светото Благовещение?
            Благодарни сме, че сме удостоени с великата милост да възхвалим и почетем облажаваната от всички родове – пресветлата, пресвята и пречиста Майка Божия.
           Щастливи сме, че имаме Небесната Царица за силна застъпница пред Своя Син и Наш Бог, ходатайка, която не спира да се моли за грешния свят.
           Недоумяваме, ведно с безплътните сили пред свръхнеописуемата тайна на Боговъплъщението, като с възторг изричаме заедно с архангела: „Радвай се, благодатна! Господ е с тебе! …. затова и Светото, Което ще се роди от тебе, ще се нарече Син Божий“

Има още →

Марк 8:34-9:1

           И като повика народа с учениците Си, рече им: Който иска да върви, след Мене, нека се отрече от себе си, да вземе кръста си и Ме последва.
           Защото, който иска да спаси душата си, ще я погуби, а който погуби душата си заради Мене и Евангелието, той ще я спаси.
            Защото каква полза за човека, ако придобие цял свят, а повреди на душата си?
            Или какъв откуп ще даде човек за душата си?
Защото, който се срами от Мене и от думите Ми в тоя прелюбодеен и грешен род, и Син Човечески ще се срами от него, кога дойде в славата на Отца Си със светите Ангели.
И рече им: Истина ви казвам, тук стоят някои, които няма да вкусят смърт, докле не видят царството Божие, дошло в сила.

Проповед на Неделя Кръстопоклонна

Братя и сестри,

           Всеки, който иска да върви след Господа, трябва да се отрече от себе си, да вземе кръста си и да следва Христос.
           Това са слова, завещани от Самия Спасител на света – Божия Син, Богочовека Иисус Христос, Второто лице на Света Троица.
           За да бъдем Христови, за да следваме Христос е нужно много повече от заявяването и декларирането на християнски светоглед. Нужно е отречение от себе си. Какво значи това? Значи да се откажем от празните мечти за суетно богатство, за комфорт и благоденствие, за слава и власт, за добруване тук, на земята.
            Да вземем кръста си – значи доброволно, в име Христово да носим теготите, изпитанията и страданията, отредени за наше спасение. Значи да не бъдем завистливи и алчни към чуждото благополучие, като знаем, че християнинът се пази от зложелание и че трябва във всичко да вижда и търси доброто. И като не забравяме, че за всеки изпитанията са различни според мярата на нашите сили.
             Да се отречем от себе си – значи да не търсим съглашателство със света. Да приемем, че като Христови воини, въоръжени с всеоръжието на вярата и с кръстното знамение, знаем, че нашия земен живот е бран, война срещу поднебесните духове на злобата, непрестанна битка за спасение…
             Да не мислим как да се устроим в този свят, а да мислим как да следваме Христа, като помним, че Бог знае всичко и че необходимото ни Той ще го придаде.
             Защото каква полза да придобием цял свят, а повредим на душата си?
             Каква полза да живеем добре и безбедно, когато този живот е временен и в тези кратки земни дни не сме били с Христа?
             Може ли да ни послужи за нещо роптаенето срещу нашия кръст?
             Нашата житейска участ ни е дадена за спасение, а ако има ропот, ще ни бъде за осъждане.
             Нека да носим кръста си, така както Господ понесе Своя кръст по Голготския път. И да помним, че без кръст, без страдания и разпятие, не ще има възкресение за вечен живот.
             Молитвите на Майката Божия и Силата на Честния кръст да е с всички вас. Амин!

Копирайте Проповед на Неделя Кръстопоклонна

към Начало

            Заради страданията на Твоите светии, смили се, Господи, и изцели нашите болести, Човеколюбче, молим те.

Свети 40 мъченици Севастийски – 9 март

          При царуването на нечестивия император Ликиний се надигнало жестоко гонение срещу християните. В арменския град Севастия началникът на войската – ревностен поборник на идолослужението, научил, че в неговия полк има дружина от 40 християни и решил да ги принуди към идолопоклонство, но те били твърди във вярата си.
          Мъчителите завързали четиридесетте свети воини в леденостуденото езеро, близо до град Севастия за цяла нощ, а наблизо затоплили баня, та войниците, привлечени от топлината й, да не устоят на подвига. Само един от тях побягнал към банята, но едва стъпил на прага й, паднал мъртъв. В третия час на нощта светлина се разляла над всички, а те пеели възхвала на Бога. Като видял чудото стражът, който ги пазел, се хвърлил при мъчениците в езерото, изповядвайки вярата си в Христос, и така попълнил числото на четиридесетте.
         На сутринта всички били поразени от чудото, че мъчениците са още живи и славят Бога. Извлекли ги от езерото и ги подложили на нови мъчения, а накрая ги изгорили на клада. Това станало на 9 март.
          На 9 март, 1230 г. цар Иван Асен удържал победа над епирския деспот в Клокотница и построил храм в чест на 40-те мъченици в столицата Търново. Светите 40 мъченици са много почитани в България до днес.

към Начало