Възлюбила своя Небесен Жених, не си се изплашила от мъченията на злочестивия агарянин и си проляла кръв и си пострадала до смърт, Злато всехвална, Мъгленска похвало. Затова сега приемаш твоята достойна награда – вечно веселие в чертозите на Христа, Нашия Бог. Него моли да се спасят нашите души.

Лука 8:5-15

         А когато се събра множество народ, и жителите от всички градове се стичаха при Него, Той почна да говори с притча:
         Излезе сеяч да сее семе и когато сееше, едни зърна паднаха край пътя и бяха потъпкани, и птиците небесни ги изкълваха, а други паднаха на камък и, като поникнаха, изсъхнаха, защото нямаха влага, други пък паднаха между тръни и израснаха тръните заедно със зърната и ги заглушиха, а други паднаха на добра земя и, като изникнаха, дадоха плод стократен. Като каза това, извика: Който има уши да слуша, нека слуша!
         А учениците Му Го попитаха и рекоха: Какво значи тая притча?
         Той отговори: Вам е дадено да знаете тайните на царството Божие, а на другите се говори с притчи, та, като гледат, да не виждат и, като слушат, да не разбират.
          Тая притча значи: семето е словото Божие, а това, що падна край пътя, са ония, които слушат, но отсетне дохожда при тях дяволът и грабва словото от сърцето им, за да не повярват и се спасят, а това, що падна на камък, са ония, които, кога чуят словото, с радост го приемат, ала нямат корен и временно вярват, а във време на изкушение отстъпват, а това, що падна между тръните, са ония, които чуят словото, но в живота си се задавят от грижи, богатство и светски наслади и не принасят плод, а това, що падна на добра земя, са ония, които, като чуят словото, пазят го в добро и чисто сърце и принасят плод с търпение. Като каза това, извика: Който има уши да слуша, нека слуша!

Братя и сестри,

          Господ Иисус Христос често ни открива с притчи тайните Божии. С днешната евангелска притча Той разказва кои ще наследят Небесното царство.
Разбира се, Сеячът е Самият Той, дошлият от недрата на Отца, Спасител. Семето е словото Божие, Божественото слово, което Той ни завещава. Има още →

             Достославна Параскево, ти обикна пустинническия и безмълвен живот и с усърдие последва твоя Жених Христа, ти прие Неговото благо иго още в младостта си и мъжествено се въоръжи с кръстния знак срещу невидимите врагове, ти угаси жарта на страстите с постнически подвизи, пост, молитви и сълзи. И сега заедно с мъдрите девици, като предстоиш пред Христа в Небесния чертог, моли Го за нас, които почитаме твоята свята памет.

Братя и сестри,

            Днешното евангелско четиво ни представя притчата за десетте девици, разказана от нашия Господ Иисус Христос. Петте от тях били мъдри, а петте нерзумни.
             Мъдрите девици винаги държат под ръка светилниците си – лампадите на своята вяра, препълнени с елея на милосърдието и добрите дела.
             Такава мъдра девица, изрядна за Господния чертог, се показа света Параскева – Епиватска, по-известна на нашия народ като света Петка.
Знаем от житието й, че тя от ранна младост пламти с огъня на божествената любов. Знатна и заможна, тя вижда в богатството си единствено начин да служи на бедните. Знаем, че тя облича със скъпата си наметка немощните рамене на една окаяна просякиня пред църквата.
             А после виждаме преподобната девица вече замонашена, оттеглила се на уединение и подвиг в Йорданската пустиня.
             В безмълвие и богосъзерцание, в борба срещу унинието, в жарки дни и студени нощи, напълно сама, съгрявана само с молитва и с Божията благодат, света Петка – дивната подвижница на 11 век, моли за опрощение на греховете си – своите и на света.
             Само Бог и ангелите и светиите са свидетели на изумителните й отшелнически подвизи.
             И Бог сторва от Своята угодница – мъдрата девица, благодатен съсъд, защото тялото й след смъртта остава нетленно и благоуханно. Такива са мощите на свети Николай, свети Йоан Рилски, свети Димитър Бесарбовски и на десетки други, просияли като звезди в невечерния ден на вечния живот, където нито око е виждало, нито ухо е чувало неизказаната красота на Божието Царство, както казва апостол Павел.
              Днес мощите на света Петка се покоят в Яш, в Румъния, но век и половина те са в българско, в старопрестолния град Търново.
              Боголюбивите ни царе са истински християни, те знаят кое прави града и държавата силни, а именно небесното покровителство. Затова цар Йоан Асен изисква мощите на света Петка и те век и половина пребивават в царския град. Така столицата на Втората българска държава става духовен център, духовно средище, стълб на благочестието. Каква тъжна разлика спрямо следосвобожденските ни политически водачи, та и до наши дни, като виждаме какво е отношението към Църквата от управници, често християни само по име.
               Остава ни благодатната помощ на светиите. Затова изричаме с молитвен трепет: „Преподобна свята Петко, моли Господа за нас“.
               Честит празник на всички, честито на имениците!
                Божието благословение да е с всичи вас! Амин!

Иконата св. Петка от с. Старо село, Радомирско е копирана от http://www.sografi.pravoslavie.bg

Лука 7:11-16

           На другия ден Иисус отиваше в града, наречен Наин, и с Него вървяха мнозина от учениците Му и много народ. А когато се приближи до градските врата, ето, изнасяха мъртвец, едничък син на майка си, а тя беше вдовица и много народ вървеше с нея от града.
           Като я видя Господ, смили се над нея и рече й: Не плачи. И като се приближи, допря се до носилото, носачите се спряха, и Той рече: Момко, тебе думам, стани!
           Мъртвецът, като се подигна, седна и почна да говори и Иисус го предаде на майка му.
           И страх обвзе всички, и славеха Бога, и казваха: Велик пророк се издигна между нас, и Бог посети Своя народ.

          С троен венец увенча те Христос: на постничеството, на мъченичеството и на девството божествено, което ти докрай запази, славни свети Игнатие; затова и мощите ти прогонват страстите и всички лоши болести и рани.

Същият ден
Света преподобна Пелагия Антиохийска

Лука 6:31-36

          И както искате да постъпват с вас човеците, тъй и вие постъпвайте с тях.
          И ако обичате ония, които вас обичат, каква вам награда? Защото и грешниците обичат ония, които тях обичат.
          И ако правите добро на ония, които и вам правят добро, каква вам награда? Защото и грешниците правят същото.
          И ако давате заем на ония, от които се надявате да го получите назад, каква вам награда? Защото и грешниците дават заем на грешници, за да получат същото.
          Но вие обичайте враговете си, и правете добро, и назаем давайте, без да очаквате нещо, и ще ви бъде наградата голяма, и ще бъдете синове на Всевишния, защото Той е благ и към неблагодарните, и към злите.
           И тъй, бъдете милосърдни, както и вашият Отец е милосърден.

Братя и сестри,

            Да бъдем милосърдни е същината на християнството. Чухме от днешното литургийно евангелско четиво, че Сам Господ изисква от Своите следовници да са милосърдни, така както Небесния ни Отец е Всемилосърден и Всещедър.
Милостта в сърцата ще ни отличи от всички, които живеят по езически. Тя е знак , че наистина сме Христови – не само на думи, но и на дела.
Христос не просто изисква да сме добри към ближния, който в старозаветен смисъл е единоверният, единородният, уважаваният и почитаният. Христос изисква да сме добри към всички – дори към враговете си.
Никое религиозно или философско учение не изисква любов и доброжелание към врага.
Единствено Христос го изисква и то многократно.
Защото всички познати учения, дори и старозаветният закон, който Бог дава на Мойсей, нямат пълнотата на съвършенството, която иде с Богочовека Христос.
Да обичаш врага си е толкова свръхмерно и чудно, толкова превишаващо нашия, сякаш естествен след грехопадението, егоизъм, че онемяваме от това търсено съвършенство, сякаш сме попаднали в друг свят.
Да, да обичаш врага си е изискване и насока от другия, небесния свят. Защото Спасителят иска да ни направи жители на небето. Иска да подражаваме на Отца, Който е благ към неблагодарни и зли.
Иска да постигнем жилище в дома на Отца, където е денят без залез и където са Божията Майка и светиите.
Да обичаш врага си, значи да се молиш за него, да го жалиш и да му простиш от сърце. Значи и да му помогнеш, ако изпадне в нужда. Значи да се бориш за неговото спасение. Така както Господ прости на своите убийци с думите: „Господи, прости им, те не знаят какво вършат“.
Това бяха думи и на архидякон Стефан, когато озлобените юдеи го засипваха с камъни.
Не само не бива да злорадстваме, а трябва да скърбим за нашия брат, който е паднал в омраза и изкушение. И милостта ни трябва да се простира над цялото творение – и над хора и над животни, и над всичко, което Небесният Художник е създал със Своята Премъдрост.
Братя и сестри, да се стараем да бъдем милосърдни, като помним, че най-високото стъпало по лествицата на въздушните митарства в задгробния живот е именно стъпалото на жестокосърдието. Макар и преминал целия „частен съд“, новопредставеният може да отпадне именно от това последно стъпало, защото не се е показал милосърден.
Затова да гледаме да извършваме доброделанието тайно, по християнски и преди всичко да имаме милост в сърцата. Тогава ще ни бъде чуждо и осъждането, и клеветата, и всяко злонравие.
И ако се огледаме, наистина ще намерим начин да бъдем милосърдни – и в мисли, и в думи, и в дела.
На помощ са ни небесните жители – Майката Божия, ангелите, пророците, апостолите и цялата небесна Църква, която не спира да се моли за нас. До нас е нашият ангел, който винаги ни подтиква към милост. Да не заглушаваме гласа му и да бъдем бързи на повика към милосърдие.
Можем да си честитим, защото днес е Покров Богородичен – празник от 10 век, в чест на едно от чудесата, сторено от света Богородица в Константинопол. Майката Божия е простряла своя покров над обсадения от ислямски войски столичен град и молещите се във Влахернската църква – свети Андрей и неговия ученик, са се удостоили със съзерцанието на това величествено видение.
Нека да не спираме да се молим на Всемилостивата Владичица да простре своя покров и над всяко вярващо и съкрушено сърце.
Божието благословение да е по Нейните молитви и над всички нас! Амин!

Копирай Проповед на Неделя втора след Неделя подир Въздвижение

Иконата е копирана от http://www.hram.zp.ua

          Възлюбени апостоле на Христа Бога, побързай да избавиш ония, що оправдание не намират. Господ приема молитвата ти, когато се кланяш пред Него, както те прие, когато се склони върху гърдите Му. Моли Го да разпръсне и мъглата езическа, която ни притиска, като просиш за нас мир и велика милост.

Иконата е копирана от http://www.ikona.bg

Лука 5:1-11

          Веднъж, когато народът се притискаше към Него, за да слуша словото Божие, а Той стоеше при Генисаретското езеро, видя два кораба, които стояха край езерото, а рибарите, излезли от тях, плавеха мрежите. Като влезе в един от корабите, който беше на Симона, помоли го да отплува малко от брега и, като седна, от кораба поучаваше народа.
          А когато престана да говори, рече Симону: Отплувай към дълбокото, и хвърлете мрежите си за ловитба.
          Симон Му отговори и рече: Наставниче, цяла нощ се мъчихме, и нищо не уловихме, но по Твоята дума ще хвърля мрежата.
           Това като сториха, те уловиха голямо множество риба, та и мрежата им се раздираше.
И кимнаха на другарите, които се намираха на друг кораб, да им дойдат на помощ, и дойдоха, и тъй напълниха двата кораба, че щяха да потънат.
          Като видя това, Симон Петър падна пред коленете Иисусови и рече: Иди си от мене, Господи, понеже аз съм грешен човек. Защото ужас обвзе него и всички, които бяха с него, от тая ловитба на риби, хванати от тях, тъй също и Иакова и Йоана, синове Зеведееви, които бяха другари на Симона.
          И рече Иисус на Симона: Не бой се, отсега ще ловиш човеци.
          И като изтеглиха корабите на брега, оставиха всичко и тръгнаха след Него.

Братя и сестри,

             Свети евангелист Лука разказва за велико чудо, сторено от нашия Спасител. Христос поучава народа от кораба във водите на Генисаретското езеро и сетне повелява рибарите отново да хвърлят мрежите в дълбочините. Те цяла нощ напразно са се мъчили и са обезкуражени. Ала Симон Петър се смирява с думите: „Наставниче, по Твоята дума ще хвърля мрежата.“ И корабчето на Петър така се препълва с преизобилен улов, че искат помощ от други рибари да напълнят и техния кораб, за да не потънат.
              А Петър, потресен, коленичи и казва: „Иди си от мене, Господи, понеже аз съм грешен човек.“
             И други са казвали на Господ да си отиде от тях. Това са гадаринци, жалещи за издавеното стадо свине, съсипани от материалната загуба. А Петър, обратното – в пристъп на благоговение и боязън, осъзнава своето нищожество пред Божествената сила.

Има още →

Марк 8:34-9:1

          И като повика народа с учениците Си, рече им: Който иска да върви след Мене, нека се отрече от себе си, да вземе кръста си и Ме последва. Защото, който иска да спаси душата си, ще я погуби, а който погуби душата си заради Мене и Евангелието, той ще я спаси. Защото каква полза за човека, ако придобие цял свят, а повреди на душата си? Или какъв откуп ще даде човек за душата си? Защото, който се срами от Мене и от думите Ми в тоя прелюбодеен и грешен род, и Син Човечески ще се срами от него, кога дойде в славата на Отца Си със светите Ангели.
           И рече им: Истина ви казвам, тук стоят някои, които няма да вкусят смърт, докле не видят царството Божие, дошло в сила.

Братя и сестри,

           Чухме от днешното евангелско четиво, че Господ Иисус Христос казва: „Който иска да върви след Мене, нека вземе кръста си и Ме последва.“
           Ние сме в попразненството на Кръстовден – деня на честването на Светия Кръст Господен.
           Какво значи да се отречем от себе си?
           Значи да приемем своите житейски изпитания като страдания в име Христово, като път в Христа и като съзнателно отречение от лековатия и суетен светски шум, с всичките му улеснения, повърхностни радости и измамни заблуди.
           Да последваме Христа – значи да не бягаме от страданията, а да осъзнаваме техния смисъл.
Защото страданията ни имат смисъл – и болести, и скърби и утеснение, ако са приети без ропот, в име Христово, могат само да ни помогнат да се възкачим по невидимата лествица към небесното царство.
             Обратното – охолството, липсата на грижи, безметежния живот, може да бъде точно онзи камък, към който привързани да потънем към бездната.
             Да вземем кръста си – значи да не роптаем, и сред най-тежките страдания да казваме „Слава Тебе, Боже, слава Тебе“.
             Да, можем да просим изцеление, облекчение и избава от утеснението, но да не забравяме, че Бог знае от какво имаме нужда и че Той – Вездесъщият, Всемилостивият устройва нашето спасение.
              И не се знае дали точно това наше малко, тихо, безропотно претърпяване да натежи в деня на Съда за добрата ни отсъда.
             Днес честваме и една велика страдалница – майка, християнка, чиито дечица, заради Христа са убити пред очите й.
             Това са света София и трите й дъщери – Вяра, Надежда и Любов, като Любов, най-малката, е била на 9 години в момента на изтезанията.
             Нека пред очите ни винаги да са тези примери за носене на кръста на страданията. Тези примери, макар и превишаващи слабите ни човешки сили, показват дивното действие на Божията благодат, когато може приживе да съзрем, въпреки мъката, през мъката, през Голгота, възкресението и райската обител.
             Божието благословение да е с всички вас, по молитвите на света София и невръстните мъченички – Вяра, Надежда и Любов.
             Честито на всички именици! Амин!

Копирайте Евангелско четиво и проповед на Неделя след Въздвижение

Иконата е копирана от http://www.pinterest.com

  Спаси Господи Твоите люде и благослови Твоето достояние, победа на православния български народ дарявай над противниците и запази с Твоя кръст наследието Си.

Въздвижение на светия и животворящ Кръст Господен – Кръстовден

            Православната църква извършва поклонение на светия Кръст Господен няколко пъти през годината. Най-почитаният празник на Кръста е Кръстовден.
            На Кръстовден се честват следните събития: 1. Чудесното явяване на светия Кръст на император Константин Велики; 2. Намирането на светия Кръст на Голгота; 3. Връщането на Кръста от персийски плен.

Има още →

Йоан 3:13-17

          Никой не е възлязъл на небето, освен слезлия от небето Син Човеческий, Който пребъдва на небето.
          И както Мойсей издигна змията в пустинята, тъй трябва да се издигне Син Човеческий, та всякой, който вярва в Него, да не погине, но да има живот вечен.
          Защото Бог толкоз обикна света, че отдаде Своя Единороден Син, та всякой, който вярва в Него, да не погине, а да има живот вечен.
          Защото Бог не проводи Сина Си на света, за да съди света, а за да бъде светът спасен чрез Него.