Славният Илия е ангел в плът, основа на пророците, втори предтеча на Христовото пришествие. Той изпрати отгоре благодат на Елисей да прогонва недъзите и да изцерява прокажените, затова и за почитащите го, той излива изцеления.

Иконата е копирана от www.triavna.info

          На 16 юли – в навечерието на храмовия празник на митрополитския храм, Пловдив посрещна две велики православни светини – част от покрова и одеждата на Майката Божия, пристигнали от Русия за поклонение и копие на чудотворната икона  на света Богородица „Всецарица“ – подарък от монасите на атонския манастир „Свети Георги Зограф“.
В препълнения храм „Св. вмчца Марина” Негово Високопреосвещенство Пловдивският митрополит Николай възглави съборната архиерейска св. Литургия в съслужение с духовници от българските епархии, от Света гора – Атон, Русия и Румъния.  Да се поклонят на благодатните светини пристигнаха хиляди хора от цялата епархия и страната, много гости.

          Светините – част от покрова и ризата на Света Богородица – ще останат за поклонение в митрополитския храм „Св. Марина“ до 26 юли 2017 г. с изключение на следните дни:
         На 20 юли 2017 г.  те ще бъдат пренесени в храм „Св. Пророк Илия“ в с. Хвойна за поклонение от вярващите. По повод храмовия празник ще бъде отслужена архиерейска света Литургия от 09:00 ч. Вечерта светините отново ще бъдат върнати в митрополитския храм „Св. Марина“.
        На 23 юли 2017 г. светините ще бъдат изложени за поклонение в катедралния храм  „Успение Богородично” – гр. Пазарджик от 9.00 ч., където ще останат през целия ден. От 24 юли до 26 юли отново ще се намират в митрополитския храм „Св. Марина” в гр. Пловдив.
      На 27 юли 2017 г. светините ще бъдат пренесени в гр. Хисаря в храм „Св. Пантелеймон“ за поклонение от всички вярващи. От 09:00 ч. по повод храмовия празник ще бъде отслужена архиерейска света Литургия. Светините ще останат в храм „Св. Пантелеймон“ в Хисаря до вечерта.
      На 28 и 29 юли 2017 г. те ще се намират в гр. Смолян в храм „Св. Висарион Смолянски“. В 18 .00 ч на 28 юли 2017 г., петък, те ще бъдат тържествено посрещнати и ще бъде отслужена празнична вечерня.
На следващия ден – 29 юли, когато се чества паметта на св. Висарион Смолянски, ще бъде отслужена архиерейска св. Литургия от 09:00 ч.

Информацията е копирана от сайта на пловдивска митрополия.

           Избавила си се мъжествено от лукавството на врага, победила си съюзилите се с него и от Бога си приела изобилна благодат да прогонваш от верните смъртоносните болести. Затова, моли се на Господа за нас, Марино славна!

Иконата е копирана от http://agiamarinaalykou.blogspot.bg

Матей 5:14-19

          Вие сте светлината на света. Не може се укри град, който стои навръх планина. Нито запалят светило и го турят под скрина, а на светилник, и свети на всички вкъщи. Тъй да светне пред човеците светлината ви, та да видят добрите ви дела и да прославят Небесния ваш Отец.
          Не мислете, че съм дошъл да наруша закона или пророците, не да наруша съм дошъл, а да изпълня. Защото, истина ви казвам, докле премине небето и земята, ни една йота, или една чертица от закона няма да премине, докато всичко не се сбъдне.
         И тъй, който наруши една от най-малките тия заповеди и тъй поучи човеците, той най-малък ще се нарече в царството небесно, а който изпълни и поучи, той велик ще се нарече в царството небесно.

Матей 8:28 – 9:1

           И когато стигна на отвъдния бряг, в страната Гергесинска, срещнаха Го двама, хванати от бяс, излезли от гробищата. Те бяха тъй свирепи, че никой не смееше да минава по тоя път.
           И ето, те извикаха и казаха: Какво имаш Ти с нас, Иисусе, Сине Божий? Нима си дошъл тука да ни мъчиш преди време?
          А далеч от тях пасеше голямо стадо свини. И бесовете Го молеха и думаха: Ако ни изгониш, позволи ни да идем в стадото свини.
           И Той им рече: Идете. И те излязоха и отидоха в стадото свини. И ето, сурна се цялото стадо свини низ стръмнината в морето и се издави във водата.
           А свинарите побягнаха и, като отидоха в града, разказаха за всичко и за онова, що се бе случило с хванатите от бяс. И ето, цял град излезе да посрещне Иисуса и, като Го видяха, молиха Го да си отиде от пределите им.
           Тогава Той влезе в един кораб, отплува обратно и пристигна в града Си.

Стенописът е копиран от http://www.zadrugata.com

          С твоето чудно надмощие си победила докрай вражеските сили, Недельо преславна, защото със светлината на честния Кръст си прогонила идолопоклонението далеч в мрака.
          Девице чиста, моли Христа Бога да ни дари велика милост.

Братя и сестри,

          Прославяме с Дух на сърдечно умиление богозримата великомъченица – всехвалната, чистата девица света Неделя.
          Честваме онази, разбира се не единствена, която посрами езическото нечестие в дните на най-жестокото гонение срещу християните от ранно време – гонението на император Диоклетиан. Покланяме се пред подвига на онази, която презря благата на този свят – младост, красота, тленни наслади, за да се покаже мъжествена по дух изповедница и агница Божия.
           Поменаваме мъченицата, родом от Никомидия – древен град с християнски традиции, дал множество мъченици – да не забравяме 20-те хиляди християни, изгорени в църквата на Никомидия в навечерието на Рождество Христово, 302 година.
          Молитвено се обръщаме към крехката девойка, показала, че Божията милост в немощ се познава. Защото тя смело заявила на мъчителя: „Не ще ме сломиш, защото Бог ми помага.“
          Да, на нея Бог помага и тя се удостоява с блестящ венец, с нетленна слава в небесния сонм на Горния Йерусалим.
          Мнозина носят нейното име. Празнуват днес всички с имена Недялка, Делчо, Неделина. Да не забравяме връзката ни с нашия именен светия.
          Да просим молитвеното застъпничество на достохвалната Неделя, защото тя дръзновено предстои пред Бога със запален светилник в ръка и с оръдията на своето мъченичество. Защото за посрама на идолското зло, светицата е запазена и от нажежената скара, и от гладните зверове, и от всички уреди на изтезанията.
          Тя мирно предава духа си, преди войниците да я посекат и умира с молитва на уста.
По нейните молитви, Бог да прости и ни помилва. Амин!

Честито на всички именици!

Иконата е копирана от pemptousia.com

Прочетете: Всички беседи

Сътворението на човека (Битие 2:1-9)

             Всичкото Писание е боговдъхновено – пише апостол Павел (2 Тим.3:16). Затова изследването на библейските текстове, свети Йоан Дамаскин нарича „най-прекрасно и душеполезно дело“.
          Насочваме поглед към възвишените истини, явени в първата книга на старозаветния корпус – „Битие“. 1-ва глава разказва за сътворението на целия универсум (беседа първа и втора), а тук – във 2-ра глава започва по-подробния разказ за създаването на последното творение – човека.
          Битиеписателят започва с кратко обобщение на предходния текст, за да разкаже в по-големи детайли за сътворението на човека:
          Битие 2:1 „Така бидоха свършени небето и земята и цялото им войнство.“
„Небето“ носи множество нива на смисли. „Небе“ е духовният, ангелският свят – светът на невеществените, вечни същности.
          Но под „небе“ разбираме не само невидимото творение, но и част от веществения свят.
          Свети Григорий Назиански подчертава в съгласие с Битие 1:6-8 , че „небе“ е означение и на твърдта. Под „твърд“ (ракиа) еврейският оригинал явява старинната представа за необятната повърхност, подобна на кристал. Небе е и целокупното въздушно пространство.
           Свети Йоан Дамаскин обяснява, че в еврейския език е честа употребата на множествено число – „небеса“. Знаем, че апостол Павел е отнесен на „третото небе“.
          Така че под „небе“ разбираме и духовния свят – обиталище на ангелите, и видимото с очи пространство над главите ни.

Има още →

Евангелско четиво на Неделя четвърта след Петдесетница
Матей 8:5-13

           А когато влезе Иисус в Капернаум, приближи се до Него един стотник, молеше Го и казваше: Господи, слугата ми лежи у дома разслабен и люто страда.
           Иисус му казва: Ще дойда и ще го излекувам.
           А стотникът отговори и рече: Господи, аз не съм достоен да влезеш под покрива ми; но кажи само дума и слугата ми ще оздравее, защото и аз съм подвластен човек и имам мен подчинени войници. Едному казвам: върви, и отива, и другиму: дойди, и дохожда, и на слугата си: направи това, и прави.
           Като чу това, Иисус се почуди и рече на ония, които вървяха подире Му: истина ви казвам, нито в Израиля намерих толкова голяма вяра. И казвам ви, че мнозина ще дойдат от изток и запад и ще насядат на трапеза с Авраама, Исаака и Накова в царството небесно, а синовете на царството ще бъдат изхвърлени във външната тъмнина, там ще бъде плач и скърцане със зъби.
           И рече Иисус на стотника: Иди си и, както си повярвал, нека ти бъде. И слугата му оздравя в същия час.

2 юли – Полагане честната дреха на света Богородица във Влахерна

Богородице Приснодево, покров на човеците, ризата и пояса на твоето пречисто тяло, нетленни поради твоето безсеменно рождество, си дарила като одеяние на царския град; в теб се обновява естеството и времето. Затова те молим да дадеш мир на твоя град, а на нашите души – велика милост.

Честит празник!

           Първопрестолни между апостолите, и учители на вселената, молете Владиката на всички да дарува на света мир и на душите ни велика милост.

За първовърховните апостоли

          Честваме заедно светите апостоли Петър и Павел, велики във вярата и толкова различни помежду си.
          Апостол Петър е сред първите повикани от Господ Иисус Христос, а апостол Павел не е видял Господа по плът и е призован след Възкресението.
           Апостол Петър проповядва на юдеите, апостол Павел на езичниците.
           Апостол Петър е необразован галилейски рибар, апостол Павел е готвен за равин, ученик в нозете Гамалиилови.
           Но ето – подвижническите си и благовестнически трудове и двамата свършват край Рим, където и двамата са сподобени с мъченическа смърт (67 година, при гонението на Нерон).
            И са еднакво увенчани от Господа, на Когото послужиха от момента, когато последваха Христос. И в еднаква степен допринасят за делото по съзиждането на Църквата Христова.
             Свети апостоли първовърховни, молете Господа за нас!

Иконата е копирана от www.pia-news.com

Евангелско четиво на Неделя трета след Петдесетница
Матей 6:22-33

          Светило за тялото е окото. Затова, ако твоето око бъде чисто, и цялото твое тяло ще бъде светло;
 ако пък твоето око бъде лукаво, цялото твое тяло ще бъде тъмно. И тъй, ако светлината, що е в тебе, е тъмнина, то колко ли голяма ще е тъмнината?
           Никой не може да слугува на двама господари, защото или единия ще намрази, а другия ще обикне, или към единия ще се привърже, а другия ще презре. Не можете да служите на Бога и на мамона.
           Затова казвам ви, не се грижете за душата си, какво да ядете и да пиете, ни за тялото си, какво да облечете. Душата не струва ли повече от храната, и тялото от облеклото?
          Погледнете птиците небесни, че не сеят, нито жънат, нито в житници събират и вашият Отец Небесен ги храни. Не сте ли вие много по-ценни от тях?
          Па и кой от вас със своята грижа може да придаде на ръста си един лакът?
          Защо се грижите и за облекло? Взрете се в полските кринове, как растат: не се трудят, нито предат, а казвам ви, че нито Соломон във всичката си слава не се е облякъл тъй, както всеки един от тях. И ако полската трева, която днес я има, а утре се хвърля в пещ, Бог тъй облича, колко повече вас, маловерци!
         И тъй, не се грижете и не думайте: какво да ядем, или какво да пием, или какво да облечем? Защото всичко това търсят езичниците, и защото вашият Небесен Отец знае, че имате нужда от всичко това. Но първом търсете царството на Бога и Неговата правда, и всичко това ще ви се придаде.

За Светите Доростолски мъченици и техния събор

„ И всеки, който ви убие, ще мисли, че принася Богу служба..“ (Йоан 16:2)
„Споменът за праведника е с похвали..“

            Всеки християнин знае, че мъченичеството заради Христа дарува блестящи венци на удостоените да пролеят кръвта си за Господа и така да се присъединят към сонма на онези, които в бели одежди, с оръдията на своите изтезания, предстоят пред Божия престол – безчислено множество мъченици. И нашата земя българска е облагодетелствана да приеме кръвта на много Христови угодници.
           Неслучайно на 3-та неделя след Петдесетница Църквата постанови да честваме Събора на Светите Доростолски мъченици, за да може и ние да отбележим паметта на онези, които просияха като звезди в невечерния ден на Божието царство.
            Доростол – това е днешна Силистра – древен епископски център на Мизия (област, обхващаща Северна България и част от земите отвъд Дунава). Около Четвъртото столетие този район на Балканите посреща гоненията срещу християните с мъжествен отпор и дава бележити мъченици. Нещо повече – някои от тях като свети Дасий Доростолски и др. се почитат от целия християнски свят. Известни са в множество писмени паметници още от 4-ти век като мъченици за Христа и техният подвиг е вдъхновявал целия християнски свят.
            За съжаление днешната християнска общност в България трябва да припомня и издирва имената и житията на 21-те доростолски светилници, но и да погледне към безпристрастните археологически доказателства – археологът Г. Атанасов по надписи и веществени находки говори, че има над 340 мъченици от раннохристиянско време.
            Ето имената на 14 от доростолските мъченици:
            Започваме със свети Дасий Доростолски, тракиец по произход, честван на 20 ноември, според някои – първи мъченик в нашите земи, чието най-старо житие е запазено в Парижката национална библиотека, широко известен в древния християнски свят. Сега частица от мощите му се покои в катедралния храм на Силистра.
           Свети Емилиан, също тракиец, е изгорен жив на 18 юли 362 г., като на лобното му място е издигната епископска базилика.
            Тримата братя Дадас, Максим и Квинтилиан се представят в Господа по време на Диоклетиановото гонение като са отведени от Доростол в родното им селище и са обеглавени.
            Светите Пасикрат и Виталиан са войници, убити заради Христа.
            Следват имената на светите Валентиниан, свети Юлий Доростолски (честван на 9 юни), свети Никандър, свети Марциан, свети Максим, свети Исихий Доростолски (честван на 15 юни), свети Калиник, свети Кирил Доростолски и много други.
             Повечето от тях са напълно неизвестни извън тяснонаучните търсения, но обявяването на тяхното празнично прославление на отделен ден, точно след Неделя на всички български светии е надежда, че все пак ще се докоснем до светия подвиг на ония, които са посрамили лукавия и са се украсили с нетленните венци на славата.
             Всички те,  Доростолските мъченици, траки, гърци, славяни, илири, са свързани с нашата земя, тук са възнасяли молитвите си, тук са проляли кръвта си и тук е рожденният им ден в Господа – денят на тяхното мъченичество, така почитан от древните християни.
            Дано ние, техните недостойни наследници, да се докоснем поне със знание до благочестивия им подвиг.

Иконата на светите Доростолски мъченици е копирана от http://www.hristiqni.com, а иконата на свети Дасий Доростолски от http://www.flickr.com.