Свети Емилиан Доростолски е раннохристиянски мъченик, чиято кончина се отнася към времето на управление на императора – езичник Юлиан, наречен Отстъпник (361-363 г.), който провежда целенасочена политика за възстановяване на езичеството. По негово време Църквата е украсена с много мъченици. Един от тях е свети Емилиан, наречен Доростолски (Силистренски), по името на града, където е живял.
Житието на свети Емилиан е широко известно. Редица специалисти – Boschius, Delehaye, Halkin, Zeiler, Gaiffer изследват житиеписни текстове, свързани със свети Емилиан. У нас Георги Атанасов пише дисертация на тема „Християнският Дорусторум – Дръстър“ (Варна, 2007 г.), където се осветляват и въпроси, свързани с мъченичеството от периода.
В славянските църкви житието става известно чрез Пасхалната хроника, Синаксара на Константинополската патриаршия, Месецослова на император Василий II и впоследствие – руските Чети Минеи на свети Димитрий Ростовски.
Boschius публикува през 1868 г. житие, чийто източник е Codex Vaticanus 866, съставен на латински и преведен на гръцки. Има и още един вариант на житието, публикуван от Halkin от ръкописния Codex Parisiensis (11 век). Двете жития се препокриват с малки разлики.
Датата на мъченическата кончина на свети Емилиан според Codex Parisiensis е 18 юли, с тази дата той е вписан в нашите жития, докато в Codex Vaticanus е посочена дата 3 септември и лобно място Гезедина, в близост до Дорусторум. Някои мислят, че това е Голеш, Силистренско, където има мартириум, християнска базилика с епископски синтрон (трон) в апсидата.
Блажени Йероним, свети Амвросий Медиолански, Теофан Изповедник и Никифор Калист пишат за свети Емилиан.
Смята се, че житието е написано непосредствено след мъченическата му кончина – края на 4 век. В ранните жития свети Емилиан е посочен като аристократ, син на градоначалника, военен от XI Клавдиев легион, а според късните той е роб на градоначалника. Така – като слуга или роб на градоначалника, той е упоменат и в нашите жития.
Въпросът за произхода на свети Емилиан е неясен. Възможно е да е грък, тракиец или славянин, а най-важното е, че се е удостоил да стане жител на Небесния Йерусалим, защитил е вярата с дръзновение и мъжествено изповедничество.
Когато император Юлиан Отстъпник изпраща в Доростол нов управител, за да изкорени християнството, уплашени от славата му на жесток управник, местните жители скриват, че сред тях има християни. Доволен, управителят дава угощение на гражданите. Но за ревностния християнин Емилиан е непоносимо самохвалството на управителя-езичник и по време на пира натрошава с чук статуите на езическите богове в светилището. За деянието е обвинен невинен човек, но Емилиан се явява пред управителя и признава че той е строшил идолите. Градът е глобен за укривателството на християни, а Емилиан е отведен да бъде изгорен на клада край Дунав на 18 юли 362 г. Стоейки невредим в огъня, той се молел Богу и така е предал дух, без да бъде докоснат от пламъците.
Мощите му са предадени на християните чрез застъпничеството на жената на управителя, също тайна християнка. Днес свети Емилиан е почетен заедно със сомна на светите Доростолски мъченици. В силистренското село Йорданово е единствения в България параклис на неговото име.
По молитвите на свети Емилиан, Бог да ни прости и помилва!
Източници:
1.Жития на светиите, Синодално издателство, С., 1991 г.
2.Атанасов, Г., „345 раннохристиянски светци – мъченици от българските земи (1-4 век)“, Изд. Unicart, С. 2011 г., с.11
3.Венцислав Каравълчев, 2009 г., 18 юли, „Свети Емилиан Доростолски: Името ми е християнин“, 17.07.2022 г.Изт.https://dveri.bg/component/com_content/Itemid,68/id,9451/view,article/
4.„Св. мъченик Емилиан Доростолски“, https://www.pravoslavieto.com/ life/07.18_ sv_Emilian_ Dorostolski.htm
www.svetlinata-na-hrama.com
18.07.Свети мъченик Емилиан Доростолски Изтегляне
Иконата е копирана от facebook