Днес ние, благоверните люде, светло празнуваме, осенявани от твоето идване, Божия Майко, и като отправяме взор към твоята пречиста икона, казваме с умиление: закриляй ни с твоя честен покров и ни избавяй от всякакво зло, молейки твоя Син, Христос нашия Бог, да спаси душите ни.

За великия Богородичен празник Покров (1 октомври)

             Царицата Небесна, Майката Божия, превъзхождаща по чест ангели и светии, непрестанно се моли за грехопадналото човечество. Нерядко богоугодни люде са били удостоени да зърнат Нейната молитва. Окръжени от сарацините, стеснени от превъзхождащи военни сили, константинополските християни се молят във Влахернския храм, посветен на света Богородица, когато свети Андрей Юродиви, заедно с ученика си Епифаний са удостоени да лицезрат величествено видение. По-славната от херувимите Дева е разпростряла своя покров над молещите се в храма. Сарацините отстъпват, Божият град, сърцето на християнската държавност, е спасен през 10 век и е установен днешният празник, в чест на тази велика милост на Всемилостивата Ходатайка и Застъпница за всички християни.
            Когато паднем в дъното на бездната, когато сме отвсякъде окръжени от врагове – духовни и физически, в беди и скърби, страдания и опасности, в болести и немощи, прибягваме към Нея – по-светлата от небесата и по-ярка от слънчевия блясък, Владичицата, осиновителка на възроденото в Христа човечество. Покланяме се на облажаваната от всички родове. Не сме сами, имаме Майка, по-драгоценна от светиите, преподобните и мъчениците, по-дръзновена от чистите като пламък ангели, покриващи лицата си край Божия престол. Покланяме се и се молим: Майко Божия, и днес сме обкръжени от врагове и нашите кости се сипят в преизподнята. Майко Божия, заплашени сме от измами, от зловерие, от принуда и страхове, които отвсякъде просъскват под нечестивите маски на извратените днешни веения. Не знаем защита, убежище и покров, освен Тебе Пречиста. В лукавото наше време само упованието в Господа и Твоето застъпничество е това, което ни крепи. Искаме да запазим за Бога нашия Константинопол – храма на душите си от ограбването и злодействата на тоя измамен век. Усещайки ледения полъх на антихристовото време, време на компромиси в името на привидно благоденствие, само на Тебе се уповаваме. Боим се да не изменим на Христа, копнеем да стоим във вярата, защото единственото, което е ценно в нашия живот, е Твоят Син и наш Бог. Моли Го с Твоята майчина свобода да ни покриеш с пречестния си покров, за да не отстъпим, да не погасим Духа, да не погубим душите си – единствената ни истинна ценност, която притежаваме в Христа. Защото само в Христа сме свободни. Без Него и Твоята помощ сме загубени, без Христа сме окаяни, без Христа сме немощни, без Христа сме нищо. Всемилостива Приснодево, Ковчеже, позлатено от Духа, на Тебе се уповаваме, защити ни под Своя покров, за да останем в Христа до края…
           Помним словата Му: „защото каква полза за човека, ако придобие цял свят, а повреди на душата си? Или какъв откуп ще даде човек за душата си?“ (Мат.16:26)
           Всеблага Богородителко, покрий ни със Своя покров, и така както майка скърби за немощите и грешките на злонравно дете, но не го отхвърля, така и Ти не отхвърляй нас.

Иконата е копирана от https://www.orthodoxmonasteryicons.com