Да любиш Бога – що е Дали е любовта човешка към жената, към детето, към природата, на красоти богата, към приятеля и към бащата Да, като към бащата, че Бог е Създател на човека. Но нима може обичта към татко земен да е същата като към Небесния Баща – Дароподавателят на всичките блага, на водата, въздуха и топлината … Обичта към Него трябва да е по-голяма, чиста, свята! Как човек такова чувство да изпита, като той обичта познава като чува и с ръце докосва? Как, когато е земен, слаб и съмнение душата му измъчва (има ли Бог или пък няма). Всъщност той е сигурен, че има –
нейде в паметта му скрит е споменът за райската градина, за оня чуден свят, където няма болести, война и глад, където и смъртта я няма, където иска той да се завърне. А това не е мечта – това Бог е дал. ЕЛА! За живот с Бога създаден е човека, за живот на небесата, не тук на земята. Улисан в грижи ежедневни трудно е да разбере, да спре и със себе си примирие да сключи. Че в него божествено начало има, божествена искра, той божий е, макар и от пръстта. И тъй се ражда любовта – защото Божието обещание не е празно, Бог е неизменен, Той е претърпял на чедо непокорно младостта. ЕЛА! Стани наследник на небесно царство, на свръхмерните блага. А цена?
