Към Бога

Да любиш Бога – що е
Дали е любовта човешка
към жената, към детето,
към природата, на красоти богата,
към приятеля и към бащата
Да, като към бащата,
че Бог е Създател на човека.
Но нима може обичта
към татко земен да е същата
като към Небесния Баща –
Дароподавателят на всичките блага,
на водата, въздуха и топлината …
Обичта към Него трябва да е
по-голяма, чиста, свята!
Как човек такова чувство да изпита,
като той обичта познава
като чува и с ръце докосва?
Как, когато е земен, слаб
и съмнение душата му измъчва
(има ли Бог или пък няма).
Всъщност той е сигурен, че има –
нейде в паметта му скрит е
споменът за райската градина,
за оня чуден свят,
където няма болести, война и глад,
където и смъртта я няма,
където иска той да се завърне.
А това не е мечта – това Бог е дал.
ЕЛА!
За живот с Бога създаден е човека,
за живот на небесата, не тук на земята.
Улисан в грижи  ежедневни
трудно е да разбере, да спре
и със себе си примирие да сключи.
Че в него божествено начало има,
божествена искра,
той божий е, макар и от пръстта.
И тъй се ражда любовта –
защото Божието обещание не е празно,
Бог е неизменен,
Той е претърпял на чедо непокорно младостта.
ЕЛА!
Стани наследник на небесно царство,
на свръхмерните блага.
А цена?

Цена за всичко туй е любовта

                                               Т. Т.

към Начало