6 август –  Преображение Господне

           Какво събитие честваме на този ден? От евангелията знаем, че Господ Иисус Христос взел със Себе Си най-приближените ученици Петър, Яков и Йоан и се изкачил с тях на Таворската планина в Галилея. Отдалечил се малко от тях и започнал да се моли. Учениците в това време заспали. Когато се пробудили, видели Иисус преобразен в Неговата небесна слава: лицето Му светело като слънце, дрехите Му станали бели като сняг. От двете Му страни стояли старозаветните пророци Мойсей и Илия, които беседвали с Него за предстоящите Му страдания.
           Изведнъж светъл облак покрил всички и из облака се чул гласът на Бога: „Този е Моят възлюбен Син: Него слушайте“ (Лук. 9:35). Учениците от страх паднали ничком. Но Господ се допрял до тях и им казал: „Станете, не бойте се!“ И като станали, те видели само Иисус Христос в обикновения Негов вид.

           Това събитие било предназначено да предпази апостолите от униние и съмнение при вида на Христовите страдания и да укрепи вярата им. Преображение е велик празник, защото учениците успяват да зърнат Божествеността на своя Учител.

 15 август – Успение Богородично

          „Успение“ наричаме блажената смърт на праведниците.
          След Възкресение Христово, Пресветата Дева заживяла в дома на св. Йоан Богослов, когото Сам Господ в последните минути на Своя земен живот отдал като син, вместо Себе Си, на Своята Майка.
           Божията майка често ходела на гроба на своя Син да се моли. Веднъж, когато била вече на преклонна възраст, молейки се на  Елеонската планина, тя видяла пред себе си архангел Гавриил, който й дал райско палмово клонче и й известил за близката й смърт.
           Пресвета Богородица имала желание да види преди смъртта си още веднъж светите апостоли, които сега били пръснати по цял свят да проповядват Евангелието. По чудесен начин всички апостоли, освен Тома, били пренесени в Йерусалим и в едно и също време се явили пред вратите на нейния дом. Пресвета Богородица с радост ги посрещнала, разпитала ги за трудовете им в проповядване Словото Божие, дълго беседвала с тях, благословила ги и се молила Богу за цял свят.
           С духовна радост света Богородица посрещнала смъртта. Тя тихо затворила очи, сякаш заспала. Изведнъж чудна небесна светлина озарила стаята. Сам Господ Иисус Христос в небесна слава, обкръжен от ликове ангели и светци, слязъл от небесата за душата на св. Богородица. Всички с благоговение гледали това преславно видение. Лицето на света Богородица сияело като слънце и чудно благоухание се разляло по стаята. Сърцата на всички присъствуващи се изпълнили с неизказана духовна радост.
          Когато дошло време за погребение, апостолите вдигнали одъра и с псалмопение го занесли през град Йерусалим в село Гетсимания.
         На третия ден след успението на св. Богородица, пристигнал ап. Тома. Той много се огорчил, че не заварил жива Божията майка. В желанието си да го утешат, апостолите му предложили да отвалят камъка от гроба, за да може да се поклони на пречистото тяло. Но когато влезли в гробната пещера, видели, че е празна и останала само плащаницата на света Богородица. По Божията воля света Богородица била взета с тяло на небето от своя Син и Бог.
         По-късно над пещерата, където било положено тялото на Божията Майка, издигнали църква и оттогава започнали тържествено да празнуват Успението на Божията Майка. Успение Богородично е най-тържественият Богородичен празник.

 29 август – Отсичане честната глава на свети Йоан Кръстител

         Сам Господ Иисус Христос казва, че сред родените от жена, няма по-велик от свети Йоан Кръстител. Почитайки св. Йоан Предтеча като най-велик от пророците, Църквата посвещава на неговата памет няколко дни в годината. На 24 юни, тя тържествено празнува рождението на тоя предвестник на Спасителя, прославя го и на другия ден след Богоявление – на 7 януари, Ивановден. На 29 август възпоменаваме неговата смърт и в знак на съучастие в страданията му в този ден се пази строг пост.
         Когато бил на 30 години, св. Йоан Предтеча, по внушение Божие, се явил между юдеите, за да ги приготви да приемат Месията – Христа, чрез покайно кръщение.
          Като проповядвал покаяние, той изобличавал беззаконията. Свети Йоан изобличил цар Ирод, син на оня, който убил витлеемските младенци, заради това, че се развел и се оженил за братовата си жена Иродиада, което Мойсеевия закон забранявал. Разгневеният Ирод заповядал да затворят Йоан в тъмница.
          Скоро след затварянето на Йоан, Ирод празнувал рождения си ден и на тоя празник Иродиадината дъщеря играла и така се понравила на царя, че той във възторг се заклел да й даде каквото пожелае. Тя се посъветвала с майка си, която я подучила да поиска главата на Йоан Кръстител, защото силно го мразела.
         Ирод се натъжил твърде много, но поради клетвата пратил в тъмницата да отсекат главата на Йоан. Донесли на блюдо главата на великия пророк.
         Главата на св. Йоан Предтеча била взета след това от жената на Хуза, домоуправителя на Ирод. За да спаси от поругание светата глава на Предтеча, тя я вложила в съд и я скрила на Елеонската планина, след което тя била още на два пъти откривана и скривана.
         На 24 февруари Църквата възпоменава първото и второто намиране на светата глава, а на 15 май – третото, когато тя била пренесена в Цариград.