Седмичен урок по Религия-Православие, 4 ниво, 15 урок

          Въпроси за преговор: 
1.За какво лозе се говори в преди изучената притча? – за Божието лозе, което изобразява богоизбраният народ – вярващите в Единия Бог.
2.Кои са лозарите и как изпълнили своето дело? – лозарите са еврейските първенци, които трябвало да поучават народа и да съблюдават изпълнението на Божия закон, но те се оказали недостойни водачи.
3.Кои са слугите и защо били убивани от лозарите? – слугите са Божиите пророци, които изобличавали еврейските стареи и законоучители за техните беззакония и затова били гонени и убивани.
4.А кой е синът на стопанина на лозето и как се отнесли към него лозарите? – това е Божият Син, Когото еврейските първеници не се посвенили да погубят и с това си навлекли Божието наказание.
5.Какво тълкувание в по-широк смисъл има тази притча? – лозето изобразява човешката душа, на която Бог повелява да трупа плодовете на добродетелите, за да заслужи Божието царство.

Притчата за митаря и фарисея
Лука18:10-14

          Господ Иисус Христос ни призовава винаги да се молим и при всяко свое дело да просим Божията помощ, а когато съгрешим да търсим от Бога прошка на греховете си. На Бога не всяка молитва е угодна и не всяка молитва бива чута от Бога. За да не останем без полза от своите молитви, Бог разказва притчата за митаря и фарисея. За наша поука Той разкрива молитвата, която всеки от двамата изрича в себе си. Ето и самата притча, разказана от Господ Иисус Христос:
           Двама души влизат в храма да се помолят. Единият е фарисей, а другият митар. Кои са фарисеите? Какво научихте за тях от притчата за лозето и злите лозари? Това са най-високо образованите законоучители, които добре познават Мойсеевия закон и поучават народа в неговото прилагане. Фарисеите отдават твърде голямо значение на външните дела според закона, които изпълняват педантично, но в сърцата си са безчувствени към страданията на ближните,  горди са и тщеславни. Те напълно са забравили най-важното в Божия закон – милостта, състраданието и любовта. Бог неведнъж ги изобличава за лицемерието им.  А митар означава събирач на данъци (бирник). Митарите били омразни на народа, защо обслужвали чуждите римски владетели, събирали данъци за тях и сами се облагодетелствали с високите налози, взети от бедния народ, затова по общо мнение те били големи грешници.

           Когато фарисеят застава да се моли, той започва молитвата си с благодарност на Бога. Но той благодари не за Божиите благодеяния, а за това, че не е като другите човеци, които нарича грабители, неправедници и прелюбодейци. По всичко личи, че той се чувства много по-достоен от всички останали. Прибавя към тези грешници и митаря, който влязъл с него в храма. Фарисеят е благодарен, че не е като него. После започва да изрежда своите добри дела пред Бога, за да засвидетелства, че е изпълнил Божиите заповеди като пости два пъти в седмицата и дава десятък от всичко придобито за храма и за бедните.
           В това време митарят стои надалеч и не смее да повдигне очи към небето. Той се удря в гърдите, казвайки: „Боже бъди милостив към мене, грешника!“
           В края на разказаната притча, Господ ни дава да разберем, че грешникът митар излязъл от храма оправдан повече, отколкото фарисея. Той обяснява и причината за това: „понеже всеки който превъзнася себе си ще бъде унизен, а който се смирява ще бъде въздигнат“ (Лука 18:14).
           В тази притча Господ представя нещо твърде необичайно, нещо което би могло да остане скрито за наблюдателя – този, който вършел добри дела според закона, излиза от храма оправдан по-малко, отколкото явния грешник.
           Господ упреква фарисея не за добрите му дела. Недобро е това, че се хвали с тях и се превъзнася над другите. Той се има за праведник в очите на Бога и на хората и се гордее със своята праведност. Той възлага на делата си цялата своя надежда за спасение, забравяйки за греховете, от които, разбира се, не е чист. А ние знаем, че от всичко гордостта е най-мерзка в очите на Бога. Заради гордост са паднали не само човеци, но и ангели. Посочете такива примери от библейските истории. Поради гордост първият от ангелите се провалил до ада. Така и прародителите Адам и Ева след вкусване на забранения плод не се разкайват пред Бога, а започват да се оправдават, което е проява на гордост.
           А защо митарят бил оправдан повече? Не че греховете са маловажни пред Господа. Съвсем не. Заради греховете си митарят достигнал такова лошо духовно състояние, че не бил достоен дори да погледне небето ( т.е. да се обърне към Бога). Като осъзнал греха си, той скърбял и се съкрушавал от дълбините на сърцето си. Като израз на дълбокото си разкаяние, той дори започнал да се бие в гърдите. Не намирайки никакво оправдание, той очаквал да намери спасение единствено в Божията милост и викал: “Боже, бъди милостив към мене, грешника!” Именно за това отвръщане от греха, за това искрено покаяние,  заради смирения дух го похвалил Господ.
           За нас поуката е тази: да се трудим за Господа и да изпълняваме заповедите, но никога да не мислим себе си за праведни. Всеки човек греши и никой не е безгрешен. Понякога ни е трудно да мислим себе си за грешници, след като вършим по наше мнение добри дела. Но откъде идва доброто у нас? Всяко добро иде от Бога и нищо добро не можем да вършим без Него. Когато започнем да приписваме доброто на себе си, ще бъдем обхванати от гордост. А лукавият дух на гордостта замъглява съвестта ни, кара ни да се хвалим с добрите си дела или да се оправдаваме за сторените грехове.  Затова особено много трябва да внимаваме за движенията на сърцето. Ако се появи задоволство от добрите дела, ако започнем да се сравняваме с другите и да изтъкваме себе си като по-добри, а тях да осъждаме, значи има опасност да станем като фарисея. Затова нека гледаме на себе си като на грешни, да се съкрушаваме като митаря, с надеждата, че ще бъдем оправдани повече, както той беше оправдан повече, отколкото лицемерния фарисей.

          Въпроси към урока:
1.Защо Бог ни открива молитвата на фарисея и митаря от притчата? – за да покаже как молитвата разкрива духовното ни състояние, видимо само за Бог, но скрито за човеците, дори и за самите нас.
2.Защо фарисеят излязъл от храма оправдан по-малко? – защото се гордеел с добрите си дела, мислел се за праведен в очите на Бога и на хората, а осъждал останалите като грешници.
3.Защо митарят излязъл оправдан повече от другия? – защото бил обхванат от дълбоко сърдечно съкрушение заради греховете си и възлагал надеждата си за спасение само на Божията милост.
4.Каква е поуката от тази притча за нас самите? – да се стремим да изпълняваме Божиите заповеди, но никога да не се възгордяваме, защото гордостта заличава всичките ни добри дела, а да придобием духовната нагласа на митаря и да викаме към Бога: „Боже, бъди милостив към мене, грешника!“ Да следваме митаря в разкаянието, но не и в лошите дела.

         Задача: Разгледайте иконата, която изобразява притчата, разказана от Господ Иисус Христос. Като сравните вашата молитва с молитвата на митаря и фарисея, опитайте се да прецените какво разкрива тя за вас пред Бога? Оцветете приложението.

Иконата е копирана от  store.ancientfaith.com

 Копирайте урока Притчата за митаря и фарисея