Иконата е копирана от imd.gr

Матей 8:28 – 9:1

           И когато стигна на отвъдния бряг, в страната Гергесинска, срещнаха Го двама, хванати от бяс, излезли от гробищата. Те бяха тъй свирепи, че никой не смееше да минава по тоя път.
           И ето, те извикаха и казаха: Какво имаш Ти с нас, Иисусе, Сине Божий? Нима си дошъл тука да ни мъчиш преди време?
          А далеч от тях пасеше голямо стадо свини. И бесовете Го молеха и думаха: Ако ни изгониш, позволи ни да идем в стадото свини.
           И Той им рече: Идете. И те излязоха и отидоха в стадото свини. И ето, сурна се цялото стадо свини низ стръмнината в морето и се издави във водата.
           А свинарите побягнаха и, като отидоха в града, разказаха за всичко и за онова, що се бе случило с хванатите от бяс. И ето, цял град излезе да посрещне Иисуса и, като Го видяха, молиха Го да си отиде от пределите им.
           Тогава Той влезе в един кораб, отплува обратно и пристигна в града Си.

Братя и сестри,

            Днешното литургийно евангелско четиво ни разказва за спасението на двама бесновати, изцелени от нашия Господ Иисус Христос. Ужасени сме като чуваме как бесовете викат: „Какво имаш Ти с нас Иисусе, Сине Божий? Дошъл Си да ни мъчиш преди време?“ Защото лукавите духове знаят, че тяхната отсъда е неизбежна, знаят,че ще свършат в огненото езеро. Затова са тъй безпощадни към нас, хората, и към цялото творение. Злите духове не могат да се примирят, че ние – слаби телесни същества, ние – грехопадналите, измъчени, заблудени, можем да бъдем спасени, защото Бог ни обича, обича ни като чеда, макар и непослушни, стига само да призовем Неговото Име.
             Ние сме много по-различни от тези бесновати, чиято обсебеност е видна за всички. Защото ние пък сме обиталище на страсти и душевни недъзи, от които трябва да молим коленопреклонно да се отървем. Да се спасим от беса на завистта, беса на осъждането и злобата, нерадението и духовната леност, омразата и гнева. Ето колко много бесове отхранваме ние, макар външно да не приличаме на бесноватите от евангелския разказ.
           Но носейки всички тези недъзи, не ще влезем в Царството Небесно. Не ще се сподобим с Небесния чертог. Не ще постигнем смисъла на нашето истинско предназначение – да придобием подобието Божие.
           Затова да молим Господ да ни спаси, съзнавайки греховните си слабости, да не се считаме за безгрешни и праведни, а да искаме да съзрем истинските си ужасни недостатъци. Да се покаем за тях и да започнем с непобедимата сила на Божията благодат битката на нашия живот – отвоюването на Небесното ни жилище.
           Затова и земната Църква е наречена войнстваща Църква, а Небесната – тържествуваща Църква.
           Църквата е една единствена, неин Глава е Христос, но в земната си част тя е войнстваща, точно защото воюва срещу поднебесните духове на злобата.
          И по-точно Бог воюва срещу тях, трябва само ние да потърсим Божията помощ и закрила.
          Божието благословение да е с всички вас, по молитвите на Майката Божия – нашата най-силна застъпница пред Божия престол. Амин!

Копирайте Проповед на Неделя пета след Петдесетница, 2019

Стенописът е копиран от http://www.zadrugata.com

           Славният Илия е ангел в плът, основа на пророците, втори предтеча на Христовото пришествие. Той изпрати отгоре благодат на Елисей да прогонва недъзите и да изцерява прокажените, затова и за почитащите го, той излива изцеления.

Прочетете Проповед на Илинден, 2019

Иконата е копирана от  http://www.trydiani.blogspot.com (музей Плевен)

           Избавила си се мъжествено от лукавството на врага, победила си съюзилите се с него и от Бога си приела изобилна благодат да прогонваш от верните смъртоносните болести. Затова, моли се на Господа за нас, Марино славна!

Иконата е копирана от www.tsotilinews.gr

            Прочетете кратко житие на Светите Кирик и Юлита

Иконата е копирана от http://www.pinterest.com

Евангелско четиво на Неделя трета след Петдесетница
Матей 15:21-28

          И като излезе оттам, Иисус замина за страните Тирска и Сидонска.
          И ето, една жена хананейка, като излезе от ония предели, викаше към Него и казваше: помилуй ме. Господи, Сине Давидов! Дъщеря ми зле се мъчи от бяс.
          Но Той не й отвърна ни дума. И учениците Му се приближиха до Него, молеха Го и казваха: отпрати я, защото вика подире ни.
          А Той отговори и рече: Аз съм пратен само при загубените овци от дома Израилев.
          Но тя, като се приближи, кланяше Му се и думаше: Господи, помогни ми!
          А Той отговори и рече: не е добре да се вземе хлябът от чедата и да се хвърли на псетата.
          Тя каза: да. Господи, ала и псетата ядат от трохите, що падат от трапезата на господарите им.
          Тогава Иисус й отговори и рече: о, жено, голяма е твоята вяра; нека ти бъде по желанието ти! И в оня час дъщеря й оздравя.

Братя и сестри,

           Онези от вас, които дойдоха навреме, чуха литургийното евангелско четиво. Евангелист Матей разказва за горещата молба на жената хананейка – една езичница, която излиза из родните предели, тръгва след Спасителя и не спира да вика и моли подире Му. Какво иска тя? Това е дръзновението на любящото майчино сърце.Тя проси изцеление за своята дъщеря, измъчвана от бяс. Ясно е, че при тази силна вяра, Бог не ще откаже на майката. Още повече, че жената хананейка ще засвидетелства и най-дивно смирение, на което малцина са способни.

Има още →

Поучение на 4 юли

Братя и сестри,

               Църквата има независим от календарното време живот. Да не забравяме това и победени от летните жеги, отдадени на работа по градини, на ремонти и почиствания, на почивки и пътувания, да забравим богослужението. Защото тук е истинският ни дом, тук е небето на земята, тук сме вече в подножието на Таворската палнина. Да не оставяме грижите на тоя век все да надделяват над духовните ни стремежи. Да не се лишаваме от богослужение, от четене на духовна литература, от посещение на болен, от милостиня и молитва, защото това прави духа ни жив. Да не забравяме, че сме пътници в тоя свят и, че тук нямаме постоянен дом, а бъдещия търсим.
              Да не се отлъчваме от лоното на Църквата. А Бог, по молитвите на Своята Пречиста Майка, на ангелите и светиите, Бог, Който милее за нашето спасение, ще оцени и най-малкото наше усилие. Защото Той знае нашите немощи, знае нашите сърца.
              По молитвите на Владичицата света Богородица и на свети Андрей Критски, който честваме днес, Господ да ни прости и помилва. Амин!

Има още →

           Светите безсребърници Козма и Дамян от Рим били братя, които имали благодат да лекуват по чудесен начин. Даром лекували, като искали от излекуваните да повярват в Христа. Братята лечители не вземали пари от излекуваните болни и затова са наречени безсребреници.
           Те претърпели мъчения в тъмница, както и съд, но като невинни, били освободени.
           Един лекар, някогашен техен учител, от завист с измама ги завел на една планина да събират билки и там с камъни ги убил в 284 година.
(Tези свети лечители са различни от  братята Козма и Дамян, също лечители и безсребреници, които Църквата почита на 1 ноември).

           На 18 август 946 година е успението на свети Йоан Рилски, а 34 години по-късно той се явил на сън на своите ученици и им заповядал да изровят нетленното му тяло и да го пренесат в Средец. Там мощите на светеца били пазени в продължение на два века.
           През 1195 година цар Асен тържествено ги пренесъл в столицата Търново.
           През 1496 година, след като получили разрешение от султана, монасите от Рилската обител върнали мощите на светеца от Търново в основания от него Рилски манастир. Навсякъде по дългия път от Търново до Рилския манастир народът посрещал и изпращал светите мощи на великия свой светец с дълбока почит и благоговение. Това ободрило народа и повдигнало духа му в годините на робството.   

Иконата на светите Козма и Дамян Римски е копирана от https://www.johnsanidopoulos.com
Стенописите са копирани съответно от  http://hram-uspenie-bogorodichno.org и  http://www.zadrugata.com

          Като почитаме вашия честен събор и празнуваме вашата свята памет, български светии, усърдно ви молим: молете Господа за всички, най-вече за нашите ближни, да се запази българската земя от всяка беда и народът да се утвърди навеки в православната вяра и като преживеем благочестно в мир живота си, заедно с вас да достигнем Вечното Отечество в Блаженото Царство на Христа Бога!

Проповед на Неделя на всички български светии

          Да поменем в молитвен трепет и възторг светиите на многострадалното ни отечество – за това ни призовава Църквата днес. Да въздигнем сърцата си с упованието, че имаме силни застъпници пред Божия престол, които не спират да се молят за нас, грешните и окаяни наследници на безценното духовно съкровище на православната вяра. Да се съкрушим пред подвига на десетките, стотиците – повечето за нас неизвестни, богоносни съсъди, просияли като слънца във вечния ден на Божието Царство. Да се преклоним пред благодатния живот на нашите съотечественици, достигнали святост, на всички българи-светии, всички онези, които са напоили тази земя с покайни сълзи и тук са отпечатали поклоните на истинското благочестие и тук са отправяли своите жарки молитви.

Има още →