Сретение Господне


Радвай се благодатна Богородице Дево, защото от тебе изгря Слънцето на правдата, Христос Бог наш, Който просвещава намиращите се в тъмнина. Весели се и ти, старче праведни, приел в обятията си Освободителя на нашите души, Който ни дарява възкресение.
Братя и сестри,
Църквата отбелязва днес Сретение Господне – велик Господски празник. Днес честваме 40-тия ден от Рождението на Богомладенеца, когато Творецът на света, чрез Когото всичко е станало, е въведен в Йерусалимския храм от Своята Майка по плът – пречистата, пресвятата, по-почетна от херувимите и несравнимо по-славна от серафимите света Богородица. Според Мойсеевия закон всеки младенец от мъжки пол трябва да бъде представен пред Господа в храма на 40-тия ден от своето рождение. И днес над новородените се чете „чиста“ молитва в 40-тия ден.
Свети три светители


Трите превелики светила на трисияйния Бог, просветили света с лъчите на божествените догмати, медоточните реки на премъдростта, напоили цялото творение с водите на богопознанието, Василий Велики, Богослова Григорий заедно със славния Йоан с език златословесен – нека всички, които обичаме словата им, да се съберем и с песни да ги почетем, защото те винаги се молят за нас на Светата Троица.
Братя и сестри,
Богоречиви църковни учители, достигнали святост, епископи, просияли в невечерния ден на Божието Царство, честваме днес. Тачим с еднакво преклонение и просим молитвената помощ на великия Василий, на свети Григорий, наречен Богослов, и на Златоустия проповедник – славния Йоан. И тримата просияват през четвъртото столетие – „златният век“ на християнското богословие.
Евангелско четиво на Неделя четиринадесета след Неделя подир Въздвижение

Лука 18:35-43
А когато Господ се приближаваше до Иерихон, един слепец седеше край пътя и просеше и като чу да минава край него народ, попита: Какво е това?
Обадиха му, че Иисус Назорей минава.
Тогава той завика и каза: Иисусе, Сине Давидов, помилуй ме!
Тия, които вървяха напред, смъмраха го, за да мълчи, но той още по-високо викаше: Сине Давидов, помилуй ме!
Иисус се спря и заповяда да Му го доведат. И когато оня се приближи до Него, попита го: Какво искаш да ти сторя?
Той рече: Господи, да прогледам.
Иисус му рече: Прогледай! Твоята вяра те спаси.
И той веднага прогледа и тръгна след Него, славейки Бога. И целият народ, като видя това, въздаде Богу хвала.
Изображението е копирано от http://www.diomedia.com
Свети Григорий Богослов


Пастирската лира на твоето богословие победи тръбите на ораторите, защото извираше от дълбините на Духа – така твоята проповед ставаше по-добра. Но моли Христа Бога, отче Григорие, да се спасят нашите души.
На днешния ден, 25.01., Църквата отдава почит на свети Григорий Назиански, наречен Богослов, родственик на светии и близък приятел на свети Василий Велики, боговдъхновен християнски писател, изтънчен поет, задълбочен философ, блестящ ерудиран светител на четвъртото столетие, съумял най-прецизно да формулира християнските истини и да опровергае тогавашните лъжеучения, посветил целия си богоумъдрен живот на Църквата и на Христовото паство. Знае се, че когато отива в Константинопол, целият столичен град е бил под влияние на арианската ерес, а когато си тръгва оттам, всички вече били обърнати към истината от боговдъхновеното му слово. От догматическите му съчинения с най-голяма слава са „Пет слова за богословието“, където сякаш е най-блестящото догматическо изложение за тайните на Света Троица – опровержение на разпространените тогава заблуди. Неговите съчинения се ползват и от християнските мислители от по-късно време. Нека не забравяме свети Константин – Кирил Философ, създателят на нашата азбука, който почти изцяло построява своите аргументи при спора със сарацини и евреи върху изложенията на свети Григорий Богослов и в цялост усвоява неговите философски и реторични похвати.
Неслучайно Църквата заслужено дава названието „Богослов“ на смирения Григорий. Богослов е наречен четвъртият евангелист – великият Йоан, прозрял най-дълбоко в Божиите тайни. Същото име е дадено и на духовния светилник на 11-ти век – свети Симеон Нови Богослов.
догмат – основна верова истина
Назианс – древен град в Мала Азия
Иконата е копирана от https://pravlife.org
към Начало
Гласът на светите отци
„Ако някой е намерил истината и търси нещо друго, очевидно е, че търси лъжата”
свети Йоан Златоуст.
С тази крилата фраза златоустият богослов, един от най-ярките писатели на 4-тото столетие, перфектно образованият в античните философски школи антиохиец Йоан, сякаш се обръща към нашата съвременност.
Очевидно е, че става въпрос за вяра, не за истина в смисъла на някакъв факт от сферата на тяснопрофилираното знание (т.е. не е истина от типа на научен факт като този, че ацетилхолинът е медиатор при преноса на нервни импулси в синапсите). Говори се за намерена Истина, за Истина която Е, за Христос, за Христос, Който е Пътя и Истината и Живота, за тази Истина, която ще познаем и която ще ни направи свободни. За тази истина пише Йоан Златоуст.
Неделя на десетте прокажени
Лука 17:12-19
И когато влизаше в едно село, срещнаха Го десет души прокажени, които се спряха отдалеч и с висок глас викаха: Иисусе Наставниче, помилуй ни!
Когато ги видя, рече им: Идете, покажете се на свещениците. И когато отиваха, очистиха се.
А един от тях, като видя, че е изцерен, върна се, прославяйки Бога с висок глас, и падна ничком пред нозете Му, като Му благодареше, и той беше самарянин.
Тогава Иисус продума и рече: Нали десетимата се очистиха? А де са деветте?
Как не се намериха и други да се върнат, за да въздадат Богу слава, освен тоя другородец?
И му рече: Стани, иди си, твоята вяра те спаси.
Прочетете и копирайте Проповед на Неделя на 10-те прокажени, 2018
Стенописът е копиран от http://www.myocn.net
към Начало
Свети преподобни Антоний Велики


Като си подражавал на нрава на ревностния Илия и последвал правите пътеки на Кръстителя, отче Антоние, станал си жител на пустинята и опора на света с твоите молитви. Затова моли Христа Бога да се спасят нашите души.
Братя и сестри,
Днес Православната Църква чества велик подвижник, основател на монашеството, безпримерен аскет, пустиножител и чудотворец, вдъхновяващ пример за християните във всички времена. Днес честваме великия Антоний – египетски отшелник, просиял през третото столетие, чийто морален авторитет е бил тъй силен, че свети Атанасий Александрийски го призовава да посети египетската столица и да изкаже позиция срещу тогавашната гибелна ерес – арианството. Тази ерес не е отдавала истинската подобаваща почит на Сина Божий като съпрестолен, равночестен, единосъщен на Бог Отец.
Днес пък други ереси и секти смущават и разединяват Църквите Божии – например ерестта на икуменизма, която под прикритието на мними християнски добродетели, фалшиво миролюбие и човеколюбие цели единение между апостолската църква и различните еретически, псевдохристиянски общности – единение гибелно, доколкото отпадналите не само не се отказват от заблудите си, но дори смятат, че всяко изкривено учение за Христа в последна сметка носи частица истина и затова може да бъде прието.
Да не забравяме, че Истината е Една, Една и Единствена – Тя е Онзи, Който Сам се разкри като Пътя, Истината и Живота. Неин стълб и крепило е древната Църква, Църквата на Преданието, както е наречена апостолската, православната Църква, на която портите адови не ще надделеят. За тази Църква, носителка на чистата Христова вяра, са се борили изповедници, постници, мъченици за Христовата истина. Свети Антоний два пъти е оставил любимата си пустиня отвъд Нил, за да дойде в Александрия и да укрепява вярващите с живия пример на богоблагодатното си слово.
И днес се молим за морални авторитети, за църковни водачи, които подобно на монаха Антоний и на презвитер Атанасий, бъдещият епископ Атанасий, също наречен Велики, подобно на тях да устояват вечната, благодатна истина, чието Царство не е от тоя свят.
Въпреки че живеем в лукави времена, по-страшни от епохата на откритото гонение срещу църквата, уповаваме се на Онзи, Който е Един и Същ и вчера, и днес, и утре. Уповаваме се, че примера на засвидетелстване на чистата вяра на свети Антоний, свети Атанасий, на отците от древно и ново време – този пример не ще остане само по страниците на житията.
Да даде Господ частица от тяхното благодатно дръзновение в борбата срещу злото и на всички нас. Амин!
Честито на всички именици!
Божието благословение да е с всички вас!
Копирайте Поучение на Антоновден, 2019
Иконата е копирана от http://ziarullumina.ro
Новина




